B__ Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Klaudia, ако става въпрос за практическа ефективност, моето личен опит е, че работи. Diana, изненадващо и просто, но след това човек трябва (според мен) да се заеме с анализ на това какви конкретни действия да предприеме и да предприема, така че да водят към целта. А това е вече голямата работа Целта като таква е идеята, а от нея трябва да произлязат действията и начина на живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Имаш право да грешиш, имаш право да се проваляш! Човешко е да се проваляш - това е една възможност да се учиш и растеш! Има и други възможности, но провалът е основна в ученето в училището-живот. И не е страшен. Напротив - нужен е. В айкидо и джудо освен механичните движения и хватки е застъпена цяла философия, част от която е именно нормалността на провала, на падането. Падаш, но приемайки го за нещо абсолютно нормално, грациозно и спокойно. Без да изгаряш в перфекционизма на напрегнатото си контролиране, който те пази от собствените страхове от нищожност, неувереност и провал в сянката ти! Често провалите учат не по-малко от успехите. Защото и двете са част от един и същ път, като деня и нощта, като раждането и умирането. Често приеманите за провалени от обществото хора носят повече мъдрост от някой успешен учен или редови образцов гражданин. Понякога провалът е дори социален избор, който обаче също води до същата цел - смъртта . Можеш да вървиш по пътя си през долините, а можеш и по върховете, но пак да стигнеш до дестинацията си. А тя вече наистина не е социално обусловена, а е с вътрешен локус, в душата ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 А ако думата 'провал' е грешна? А ако провал е да вярваш, че съществува провал? Ако мислим, че ударите на съдбата са тежки и ние се проваляме, то тогава къде е вярата в Бога, че всичко един ден ще се обърне за добро??? Кое е провал и кое урок, кое изпитание и кое мързел? Или пък чувството за провал ни кара да преосмислим кое да подобрим? *** Силата и настойчивоста по Пътя или *** приемането, смирението (т.е. с-мир-е-ние = имаме мир, приемане, а не пасивност и безгръбнаност) и вярата. И да се върна на любимата ми китайска медицина: Усещането за провал може да сепояви при изчерпване на жизнените сили в малката микроорбита, особено центъра средния тан-тиен (пъпа). При силни емоции се изчерпват различни енергийни компоненти и човек може да пострада физически или психически. Ако черният дроб е бил много активен (преяждане, гняв, подтискане на емоциите), то се стига до енергиен недоимък и потиснатост като средство да се пести енергия до нормализиране на енергийните нива.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 (edited) Klaudia, ако става въпрос за практическа ефективност, моето личен опит е, че работи. БожидарЗим,попитах те ,защото въпросът за целта на живота ,ме занимаваше преди време,когато четях различни автори,които засягат тоя въпрос.Не знам дали тази тема е подходяща ,да го разискваме в нея.Не съм стигнала за себе си до отговор.Ще направя опит с упражнението,което даваш.Стана ми интересно и по още една причина.Ти казваш,че ще разберем дали това е нашата цел по усещане.Усещането е -да ни се доплаче.Това ме изненада наистина.А защо не да ми се прииска да ликувам например.Така,че ще изпробвам върху себе си ,за да видя как ще ми подействува на мен. Поздрави. Редактирано Ноември 16, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 "А има ли градивни провали? Можете ли да дадете примери?" Да. Да загубиш всичко,но да запазиш Бог в сърцето си. това е страхотно и е така. ние сме дошли голи на този свят ,и така ще си отидем, нищо от така наречените екстри на една загиваща и ненамерила смисъла, цивилизация, няма да вземем оттатък със себе си. така че какво значение има- провал, непровал ,това е много относително. учим се от грешките си , или поне е желателно да усвояваме тези умения. това което сме оставили зад гърба си, повече няма да срещнем пред нас, като задачи или проблеми. наи -голямата доблест е, след като паднем да се изправяме. но да не предаваме интересите на душата си. има и още една гледна точка-теория -"наблюдателят създава вселената" - ама ако наистина е така голям смях ще падне- идеята е, че светът е гигантска холограма , и че ни отглеждат като енергиина суровина -която отделя енергия чрез мъката,.... болките, страданията . егрегори, а може би не само те??? всеки от нас съзнателно или несъзнателно учавства в стотици игрички. и от този кръг може да се излезе единствено като усъвършенстваме себе си. и полагаме съответните усилия в това направление. така че важен е единствено мометът в които растем. това е само хипотеза все пак но интересна.... понякога ви чета отгоре, отгоре, и може би не толкова обстоино , така че моля да ме извините ако понякога съм се повторил. http://www.vbox7.com/play:df750cc1 приятна вечер http://www.vbox7.com/play:68a00f35 максим трошин. нашият потенциал и богатство ,е в това, което ние си сътворим като личности. и развързване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.