bee_bg Добавено Ноември 13, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2007 ...Беинса Дуно е велика същност, но Дънов си носи неговите качества, характерови и идейни схеми, през които се проявява този дух. Затова си запазвам правото да поддържам когнитивните си способности активни и да избягвам сляпата религиозна вяра, но да се придържам към устрема на духа си! Жененият боготвори децата и жена си, той вижда щастието си в тях. Нежененият вижда щастието си в службата не за семейството си, а в службата за Света. Вторият разширява своя свят неимоверно повече, отколкото първия. Нека всеки избере дали иска да затвори животът си в "моята работа, моята кариера, моето семейство...", или иска да надзърне какво има отвъд тях Е как може да се твърди категорично че женения е само и изцяло в служба на семейството си а за света не. Повечето хора не са в помощ за самите себеси и себеси не познават а говорим за света... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 13, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2007 Преди много години когато нямах и идея за Бог, една приятелка ми каза, че на първо място е любовта и към Бог, после към приятеля и ... тогава не можех да си представя, че мога да обичам нещо повече от сина ми. По късно когато това се случи, аз станах по-добра майка, обичта ми към сина ми се промени стана по-силна! Изявата на бога в нас се проявява във взаиоотношенията ни към хората, не само с тези който са във външният ни кръг, и с които е лесно да бъдем търпеливи и състрадателни, а тези с който сме свързани в ежедневието. Имам една притча която ще я разкажа в много съкратен вариант - един монах, се отеглил от света за да постигне просветление, ... пост молитви, медитация..... След ен на брой години, бог му се появил, щастлив хукнал към близкото село за да разкаже на хората, в околностите на селото имало няколко разбойници, кагато го видяли такъв окъсан, със светнали очи те започнали да му се подиграват, наредеили се в кръг започнали да го бутат, той търпял, търпял.... и накрая не издържал, замахнал с ръка да удари ... спрял се ... засрамен избягал. Та въпроса ми е - колко свят може да бъдеш когато си сам в гората с твоя бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 13, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2007 Каква е пречката първия да не може да го разшири ? С какво точно семейството ще му пречи ? ...Вторият разширява своя свят...Та въпроса ми е - колко свят може да бъдеш когато си сам в гората с твоя бог? Присъединявам се към тоя въпрос . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 13, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2007 тогава не можех да си представя, че мога да обичам нещо повече от сина ми. По късно когато това се случи, аз станах по-добра майка, обичта ми към сина ми се промени стана по-силна! Изявата на бога в нас се проявява във взаиоотношенията ни към хората, не само с тези който са във външният ни кръг, и с които е лесно да бъдем търпеливи и състрадателни, а тези с който сме свързани в ежедневието. :thumbsup2: Еси, сестричке! И все пак мисля,че не можем да говорим за "напреднали без партньори" и за "по-малко напреднали с партньори". За всеки има своя път - своята школа, своите изпитания. Изпитанието е да не подценим пътя на различните от нас..... а своя да обявим за "по-". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 13, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2007 Днес гледах интервю с Йосиф Сърчеджиев,всички знаем, че той преживя доста тежко заболяване с кома и то доста време. Изчезна от света и сега се завръща с нова постановка. Лошо говори, нооо какви неща казва. Та днес той каза "Аз бях там в другия свят чувствах се като същество ,на което едно дете му отвори вратата и леко открехната, за малко ме пуснаха там в другия свят, от където аз видях нашия свят. Уплашен съм, ние всички всъщност сме луди, едни робуващи на неврозите си хора, сега се уча на търпение, без да искам, уча се да живея бавно, защото осъзнах, че съм живял в кръга на собствените си амбиции и его без да виждам хората край себе си." Съвсем случайно рано сутринта водих подобен диалог със съпруга ми с такава мисъл се събудих, възмущение от човечеството. Когато го попитаха какво ново е открил сега, той каза: "Открих, че имам безкрайно силен и достоен човек до себе си - съпругата ми с която живея 44 год." Попитаха го кога го разбра това? Той каза - "Сега, когато се завърнах, знаете ли колко торби сол сме изяли с нея, благодарен съм и, сега го разбирам." Всъщност ако всички станем "ученици"този свят май ще се затрие а? А от същата беседа може да се помисли като плюс за партньорство и брак върху това : "Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Той не мисли, че някой може да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи." Това се тренира най добре в брачни отношения, няма друг вариянт. "На учениците не се позволява да вървят двама един след друг. Ще изчакат първият да извърви пътя си, за да не гълта прах вторият. " За това вече дадох личен пример, как сме го постигнали. И накрая:"Да се женим или не? - Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца на едно място, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят - два духа на едно място, а като влезете в Бога, съставлявате едно единство. Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединяват с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Между тези две стаи трябва да има врата. Стаите без господар нищо не са сами по себе си. Да не мислите, че като не сте женени, сте чисти или пък като сте женени - нечисти. Пияницата е нечист. Този, който само яде и пие, е нечист. Страхливият е нечист. За женитбата въпросът е решен: двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на Земята. " А в примера който даде Орлин думата "Женитба" е използван в преносен смисъл, там смисъла е женитбата с материалното, като следваща е употребена "роб" т.е. да не се обвързва с пороците, да не става роб на себе си. Ако се погледне по дълбоко или по абстрактно на казаното, ще се види че под "Ученик" се има предвид всеки човек, школата е живота, а всички правила, които са изброени, са всички видове добродетели изискващи се и от християнството, т.е. Дънов описва нас Вътрешен клас, кой каквото иска да разбира, това са хората, които съзнателно придобиват знания, външен клас като Йоско придобиват знания изневиделица. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Жененият боготвори децата и жена си, той вижда щастието си в тях. Нежененият вижда щастието си в службата не за семейството си, а в службата за Света. Вторият разширява своя свят неимоверно повече, отколкото първия. Нека всеки избере дали иска да затвори животът си в "моята работа, моята кариера, моето семейство...", или иска да надзърне какво има отвъд тях Да - Ако един човек разбира женитбата като да "боготвори децата и жена си, той вижда щастието си в тях", по-добре е да остане неженен, защото ще загуби свободата си и ще отнеме свободата на любимите си хора. Ако човекът вместо семейството си боготвори службата си, натрупването на знания и отдадеността на духовното - отново ще отнеме свободата си, но поне този път ще е само своята. Нека всеки да избере в какво точно да "затвори живота си" и дали да се затвори сам или за компания да си вземе друг човек/хора. Ако един човек иска да остане свободен и да запази свободата на близките си, ако иска да разширява света си, да надзърне какво има отвъд зависимостите от обожествените човешки ценности, може да го направи винаги - и женен, и неженен - само дето се прави по различни начини... несравними по количество и качество.... Ако Бог ни е дал като Път да се учим и разширяваме и запазваме свободата си с партньор и семейство - да "ритаме" и да се отказваме от страх и в името на измислени ценности би било същото като да се женим заради предразсъдъци или за да запълним някаква празнина в себе си, използвайки за "плънка" свободата на друг човек/хора. Диди! Благодаря за примера с Йосиф Сърчаджиев! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 В момента всеки е в различна позиция в живота, и изхождайки от нея си я защитава. Не искам да влизам в спорове за или против, нито да налагам някакво мнение на когото и да било. Истината не е еднозначна. И едното е вярно, и другото може да е вярно и правилно. Такъв тип разсъждения и допускания само ни разширяват. За мен би било насилствено да се женя и знам че това няма да ми донесе щастие, нито ще съм полезен на другия. Такова амплоа не е естествено за мен. Докато има други хора, които преди да се оженят бяха много нещастни, те ИСКАХА И ВСЯЧЕСКИ се стремяха към брак. Постигнаха си го, за тях това е ЕСТЕСТВЕНО. Но моите наблюдения са, че мнозина от тях не са щастливи. Те сами си го признават. Защо, не знам, нямам опит. Можем да се залъгваме, че правим нещо за своето развитие, и действително да правим някакви крачки напред, дали с партньор или без няма значение. Но за истинската голяма крачка трябват жертви, и една от тях е семейството, не можем да постигнем нещо голямо, ако не се посветим изцяло и напълно на него. Така е във всяка сфера на живота. В това число нито аз съм направил такава крачка. Далеч съм от мисълта, че с нещо съм по-напред от женените, съвсем не. А това да останеш сам с Бога, съвсем не означава изолиране от света. Просветлените учители са в света, те постоянно пътуват и посяват знанието и даряват любовта си навсякъде по света. Нима не обичат, нима не се грижат, нима не са в света? Да обичаш всички, да служиш на всички и да не си пристрастен към никого. А иначе какво правим, в любовта си ставаме пристрастни-стремим се да уредим на работа свои близки, роднини, приятели...от което страдат други, или пък майката се бори да запише детето си в най-доброто училище, в най-добрия университет, тя няма да направи това за съседското дете...(на мен когато бях малък моята родна леля веднъж каза: "Максим си има майка, тя да го разходи, аз ще разходя само Сашко (нейното дете и мой братовчед)". Не е това най-висшата правда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 А в примера който даде Орлин думата "Женитба" е използван в преносен смисъл ,там смисъла е женитбата с материалното ,като следваща е употребена "роб"т.е. да не се обвързва с пороците ,да не става роб на себе си.В този смисъл има има значение написаното в "Правила за окултния ученик": съвсем друго е обаче кой как си го тълкува ) ...Уплашен съм,ние всички всъщност сме луди ,едни робуващи на неврозите си хора,сега се уча на търпение ,без да искам ,уча се да живея бавно ,защото осъзнах ,че съм живял в кръга на собствените си амбиции и его без да виждам хората край себе си" ...Когато го попитаха какво ново е открил сега,той каза;"Открих ,че имам безкрайно силен и достоен човек до себе си-съпругата ми с която живея 44 год"Попитаха го кога го разбра това?Той каза -"Сега ,когато се завърнах,знаете ли колко торби сол сме изяли с нея,благодарен съм и ,сега го разбирам" Всъщност ако всички станем "ученици"този свят май ще се затрие а? С партньор или без партньор по пътя на развитие? Мисля си че прекалено много задълбочихме как се става ''по-'' спора става безмислен , не всеки е ясно че всичко зависи от самия човек за един едно е правилно и подходящо за друг друго той и животът затова е интересен и шарен защото сме различни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Максим, твоите постове предизвикват такава реакция в другите, защото тук-таме вмъкваш някои твърдения от типа: Но моите наблюдения са, че мнозина от тях не са щастливи. ... Но за истинската голяма крачка трябват жертви, и една от тях е семейството, с които им опонираш (забележи - започват с "но") и съзнателно или не се опитваш да внушиш, че с партньор все пак по не е добре. Тези твърдения според мен слагат изкуствени тежести от едната страна на везната , защото ако сериозно се замислиш, тези хора, които не са щастливи с партньора си, щяха ли да са щастливи сами? Или пък - кое е "истинска голяма" крачка, наистина ли трябват жертви за нея и т.н., защото според мен жертва е, когато на човек много му се иска нещо, но "геройски" устисква и не си го позволява ; тогава обаче е много съмнително прави ли въобще крачка, защото на практика този човек си е подвластен на разни желанийца и не е ясно дори, докога ще може да устисква Друг е въпросът, ако на теб, както казваш, действително не ти се иска да бъдеш с партньор, но тогава пък това не е жертва от твоя страна, нали? Ако на теб хич не ти се иска, да направиш жертва за теб ще бъде това да се ожениш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 (edited) didi ts, пост 222. Мисля, че ти и твоят съпруг сте намерили смисъла на учението, в което той е вярвал. След като сте влезли и изживели живота си, заедно, след като сте преминали през неговите, на живота изпитания и пак сте в духовния път, значи сте постигнали много... Всеки в живота си има определена роля, която да му помогне да изгради вътрешна сила и любов. Поздравявам ви Мисля, че Бог ни е поставил в най-добрите роли, т. е. в зависимост от това, какви качества и какъв вътрешен път имаме да развием/извървим. Външните условия ни помагат да израстваме вътрешно. За всеки има различна нужда. Ако аз имам нужда от човек до себе си, за друг може да не е необходимо, няма обща рецепта, има индивидуални... Редактирано Ноември 14, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Плюсове на брачния живот: - Отговорност, дълг, воля - Хармониране с противоположния пол, тоест баланс, постиган според нивото на участниците в брачния процес - от чисто окултно енергетично през медитативна сексуалност до най-обикновен груб секс - Естественост -като биологични организми, телата ни имат програма за брачно свързване, която може да бъде не отричана в името на духовни цели, а просто култивирана, така че да бъде школа за хармонично осъществяване на тези цели - учене - чрез трудностите при взаимообмена в реакция на характеровите и междуполови различия, индуцирани от битовите условия, се задейства един непрестанен процес на изучаване на противоположния пол, а така и собствената си противополюсност. Този процес на учене може да се издигне от стандартните търкания и скандали до фино окултно взаимодействие и хармониране - в бита, в ежедневието - Битово взаимодействие - двата пола си имат естествено заложени практически функции, които изпълнявайки заедно, се взаимодопълват - Самопознание, постигано впроцеса на опознаване и възпитаване на децата - разбирайки децата и начина на възпитание, осъзнаваме собствените си психични заложености през детските си години, коет они дава възможността да ги отработим. Постигане на връзка с детето в нас. То е винаги там, но умът на възрастния г озатрупва. Връзката с децата е мощен инструмент, директно ре-свързващ ни с духовното дете в нас, но вече не на инфантилно, а над-логично ниво. Минуси на брачния живот: - Време за печелене на пари и време за грижи по семейството, време което би могло да бъде отдадено за духовни дейности и практики - ако обаче има достатъчно пари, този проблем отпада - Разхищение на сила при секса - при естествена вътрешна мотивация на двете страни, сексът може да се култивира, включително до целомъдреното му преживяване, което води до предимствата, описани по-горе Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 (edited) За да е раздвижено ще си позволя малко разведряване с една притча Притча за спора от Антонио де Мелло Един Учител никога с никого не спорел, защото знаел, че спорещите се стремят да докажат своята правота, а не да намерят Истината. Един път решил да продемонстрира пред учениците си "ценността" на спора: - Как пада филията - с намазаната страна отгоре или отдолу? - попитал той. Учениците започнали да спорят: - Разбира се, отдолу. - Не, отгоре. - Дайте да проверим! - казал Учителят. Намазали филия с масло, хвърлили я във въздуха и тя паднала с маслото нагоре! - Аз спечелих! - Само защото аз допуснах грешка. - казал Учителят. - Каква грешка? - Намазах филията от другата страна. Редактирано Ноември 14, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Здравейте . брак = бракуван това е стар начин на мислене, новият е - любов между брат и сестра т.е. сестра =душа, брат = дух. Сестрата/душата обича и и търси да се слее с брата/духа, това е Божествената Любов, тази която всички търсим и с която искаме да се слеем и... която търсим в човека . За мен това е смисъла, а не да не се венчая, то ако Любовта/ Бог ме свърже по Божествен начин с някой не е много важно дали съм си сложила подписа някъде, и обратно . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 (edited) Ето какво открих мисля че е подходящо за темата . Глава 7 Експеримент с ученически двойки ''...Но различните изследвания и търсения, които са вече проведени в рамките на експеримента са се оказали доста неудачни, от което ние сме длъжни да признаем, че времето още не е настъпило. Но тъй като груповите обединения, въпреки неудачите, трябва непрекъснато да получават стимул и да се подкрепят с духовна сила, ето защо ние избрахме възможно най-малката от груповите единици – двойката. Основната задача на всяка такава двойка се състои в това, да натори и подготви почвата за бъдещите групови образувания, а също така да придобие необходимия опит, който може да бъде полезен за цялата система от групови взаимоотношения. Едновременно с това получаваме възможност да изпитаме на практика множество различни връзки, отнасящи се за групови посвещения или като в дадения случай – двойка посвещение. Промеждутъчните резултати показват, че мъжът и жената, свързани с междуличностни отношения, с най-голяма сила са способни да си въздействат един на друг, съдействайки при това – пътят на посвещение да се преодолява за рекордно късо време...'' из ''Огледалото на ученика'' Джуал Кхул - Тибетеца линк Редактирано Ноември 14, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Много точно беше казано, че бракът е дълг и отговорност. Да оставим настрана това, че 90% от браковете са кармични. Безбрачието е необходимо, само когато енергията може да се насочи конструктивно в друга по-съществена посока. Тогава отговорността на брака се явява пречка. Когато има по-висша цел заради която да жертваш брака си (въпреки че са възможни варианти при които и двамата партньори следват тази по-висша цел и тогава брака не се явява пречки, но това става обикновенно между напреднали ученици и посветени - пример сем. Рьорих). Учениците от вътрешния кръг не избират безбрачието "на сляпо", с надеждата, че евентуално това е най-доброто за тях, а те са във връзка с Учител или посветен и знаят точно възможностите, пред които са изправени. Примера в "Огледалото на ученика" е точен, но е валиден, когато и двамата партньори са на прага на второто си посвещение (в окултен смисъл посветен е този преминал трето посвещение, а Учител - пето, затова че въпросните партньори са все още само последователи), а партньорите се избират много внимателно по множество строго определени критерии. А и смисълът е корено различен от обикновените бракове. Партньорите са с ясна представа за ситуацията в която се намират, и основния акцент за всеки е работата върху собствените му емоции, а партньора до голяма степен се явява освен в ролята на наблюдател и човек посочващ ни механизма и капаните на нашите модели на поведение и навици, които сами не успяваме да забележим, но също така и на провокатор. Но за да се схване пълната идея трябва да се прочете книгата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Ценна мисъл за деня: След като веднъж сте приели себе си, следваща стъпка е да приемете партньора си. Ако решите да бъдете с някого, не се опитвайте да го променяте. Той има това право, той има право да бъде свободен. Когато потиснете свободата на своя партньор, вие потискате самия себе си, защото трябва да бъдете там, за да видите какво прави или не прави вашия партньор. И ако вие обичате достатъчно себе си, никога няма да предадете личната си свобода Дайте най-доброто от себе си, защото вие сте този, който ще пожъне наградата. Ако можете да обичате партньора си такъв какъвто е, ако можете да отворите напълно сърцето си за него, ще постигнете рая посредством вашата любов. (Дон Мигел Руис) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Максим, твоите постове предизвикват такава реакция в другите, защото тук-таме вмъкваш някои твърдения от типа: Но моите наблюдения са, че мнозина от тях не са щастливи. Тези твърдения според мен слагат изкуствени тежести от едната страна на везната , защото ако сериозно се замислиш, тези хора, които не са щастливи с партньора си, щяха ли да са щастливи сами? с които им опонираш Добре лъжа ли е това което казвам? Те сами си признават: "Ти си по-добре, аз съм хванат в клопка, по-добре щеше да ми е ако не бях се обвързвал, ако бях останал сам, направих глупост като се обвързах...". Вярно е, че умът често търси щастието в онова, което няма, и трудно може да му се угоди. Или пък - кое е "истинска голяма" крачка, наистина ли трябват жертви за нея и т.н., защото според мен жертва е, когато на човек много му се иска нещо, но "геройски" устисква и не си го позволява ; тогава обаче е много съмнително прави ли въобще крачка, защото на практика този човек си е подвластен на разни желанийца и не е ясно дори, докога ще може да устисква Има го и това и то доста често, но не винаги е основна причина за отказ от съвместно приятелство и не бива да се лепва подобно мнение за всички останали сами хора. Ако на теб хич не ти се иска, да направиш жертва за теб ще бъде това да се ожениш Жертва в името на какво? Струва ли си целта? Да създам семейство, деца, да ги възпитам, изуча, и после като остарея какво? Нищо. Кръговрат отново и отново. И пак истинското голямо щастие, което сме си мислили, че сме намерили ни се е изплъзнало. После умираме и отново се връщаме, минавайки по същия кръг. И всеки път има някакъв копнеж за нещо по-различно, нещо по-абстрактно, което е отвъд успехите в кариерата, в семейството, в парите...Съзнавам, че това ще шокира мнозина, защото ще разклати установените в ума канали-представи за действие и за живот. Аз също съм затънал в привъзраности, и ще се опитвам да ги решавам, по пътя към истинската свобода и щастие. Мисля, че четейки беседите на Беинса Дуно човек ако има предварителна подготовка от източната философия, много неща ще разбере от само себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 (edited) Здравейте! Всичко е относително! Важното е до каква степен човек е способен да се учи, да бъде ученк, защото и от ученик до ученик има разлика. Разликата идва от ума и от това как ума възприема света и как съществува в него, склонен ли е към страданието или е свободен от него. Желанието, искането на каквото и да било от живота е възможност за раждането на страданието. Всяко едно неудовлетворено желание е готова възможност за страдание. Всяко едно реализирано желание е готова възможност за привързаност, която в света на двойствеността е равно на страдание. Всички големи религии учат на контрол върху желаниата в ума, учат на неприварзаност в материята. Примерите са много, но два от тях са ярки. Сиддхартха Гаутама е живял в Северна Индия през 6 век пр.н.е. Баща му, Судходана, е бил владетел на царството на Шакиите (в днешен Непал, тогава територия на Индия). Майка му е била царицата Мая. Според традициите на тогавашното време, принцът се оженил много млад, на 16 г., за една красива и предана млада принцеса на име Яшодхара. Младият принц живеел в двореца си, разполагайки с всички удобства. Но внезапно, сблъсквайки се с житейската реалност, неизбежността на смъртта и екзистензиалното страдание на хората, той решил да намери решението - изход от всемирното страдание. На 29 години, скоро след раждането на единственото му дете, Рахула, той напуснал царството си и станал аскет в търсене на своето решение. Цели шест години аскетът Гаутама бродел по долината на Ганг, срещайки прочути религиозни учители, изучавал и следвал техните системи и методи и се предавал на строги аскетични практики. Но те не го удовлетворили. Той постепенно оставил традиционните учения и техните методи и тръгнал по свой собствен път. Изоставил крайния аскетизъм и дал обет да не напусне мястото си на медитация, докато не намери отговора на своите въпроси. Една вечер, седейки под едно дърво (оттогава познато като Бодхи или дървото Бо, „Дървото на Мъдростта”), което си било обикновена смокиня, на брега на реката Неранджара при Бодхгая (близо до Гая в днешен Бихар), на 35-годишна възраст Гаутама постигнал Просветление, след което станал известен като Буда, „Просветленият”. След своето Просветление Буда произнесъл първата си проповед пред група аскети, негови стари приятели, в Еленовия парк в град Исипатана (днешен Сарнатх), близо до Бенарес. От този ден, в течение на 45 г., той учел всички класи, мъже и жени, царе и селяни, брахмани и неприкасаеми, търговци и просяци, светци и крадци – без да прави и най-малка разлика между тях. Той не признавал различия по каста или социално положение и Пътят, който той проповядвал, бил отворен за всички хора, които са били способни да го разберат и следват. Осемдесетгодишен, Буда починал в град Кушинара (в щата Утар Прадеш в Индия). източник: Уикипедия Иисус учел на непривързаност към материята: Матей 19 21. Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай. 22. Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот. 23. А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство. 24. При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 25. А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси? 26. А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно. 27. Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме? 28. А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. 29. И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. 30. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи. Йоан 21 22. Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. И да си припомним как Иисус се отнесе към майка си на онази сватба с думите: "Що имаш с мене, жено?" - т.е. отказа се от майка си в името на Бог, от света си се отказа, както и от измамния живот в илюзията, отказа се от това да бъде роб на ума си. Не е грешно да си семеен, не е грешно и да не си такъв. Грешно е да си обвързан в зависимости, пристрастен към нещо материално, към илюзията, защото именно тази привързаност носи страданието. Има неща положителни в този свят и затова вие триабва да ги гледате. Защото под думата реален аз разбирам нещо неизменчиво, а нещо, което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка - сянката е нещо временно. източник: Учителя - "Завета на цветните лъчи на Светлината" Заради това, че всички ние сме зависими, привързани, пристрастни, малко или много, към физическото съществуване, Учителя е казал това за брачния съюз. И двата пътя си имат своите трудности и изпитания. Несъмненно самостоятелния път е по-прекия, по-резкия и по-крайния. Това е пътя на забързалия се към Бога. Ако на някой му се иска да хване "бързия влак" - няма лошо. С този "влак" има повече време за вътрешна работа, повече време за себе си, защото "влака" има по-малко "спирки", което е по-малко гледане и внимание навън, следователно и по-малко възможности за оплитане в обвързващи зависимости. А ако на някой не му е пречка обществения и семеен живот, т.е. ако това рядко го вади от центъра на вътрешното му равновесие, значи или е отличен ученик или вече е станал от Будите. Безпристрастност и непривързаност не означават безразличие. Това е което прави разликата между обичта и Любовта. Умът обича, докато сърцето изпитва Любов. Обичам толкова много неща... Кой обича? Аз обичам, да точно аз! Обратното на Любовта е Безразличието и точно това са двата метода на Бога, което Е и Той. Пътят към Бог е път на Его и на СуперЕго. Здравейте! Редактирано Ноември 14, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Цитирам по памет: "Стига сте се разхождали по беседи, а поемете отговорност за щастието си" "Върху криле от Светлина", Арахангел Михаил чрез Рона Хърман Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 (edited) Цитирам по памет: "Стига сте се разхождали по беседи, а поемете отговорност за щастието си" "Върху криле от Светлина", Арахангел Михаил чрез Рона Хърман Ако искаш да се научиш да караш самолет, нали няма да седнеш в кабината и да го подкараш ей така, без някой да те е научил на това, без да си прочел книжки за това как се управлява самолет?! Оставям ви, след час заминавам да се уча на вътрешни полети с вътрешния самолет към вътрешното пространство на тренинг по йога за няколко дни, далеч от суетата на града. После като се върна може да разкажа ако на някого му е интересно. Редактирано Ноември 14, 2007 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Да, Максим, но нали трябва да практикуваш нейде наученото. Уважавам избора на всеки човек и мнението което изказва без да се крие зад цитати! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Да, Максим, но нали трябва да практикуваш нейде наученото. Уважавам избора на всеки човек и мнението което изказва без да се крие зад цитати! Ами да, практикувам го. Има достатъчно възможности, например в училище като учител. Определено си е сложен ребус и предизвикателство. Щем или не щем животът ни поставя в достатъчно ситуации да проверяваме дали нещо сме научили. Не само семейството може да е лакмус за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k...amp;tr_search=1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 15, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2007 И все пак - има една изключително привлекателна чистота, яснота и свобода в безбрачния живот! Само като си го помисля и огромен товар пада от раменете ми! Има и карма все пак обаче ... ... Интересно как през вековете безбрачният живот е бил смятан за предимство и е бил предпочитан от мъжете предимно! Дали не се дължи на биологични и психологически предпоставки? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 15, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2007 Орлине, а защо смяташ, че в семейството няма чистота, яснота и свобода? В същото време можеш ли с ръка на сърцето да твърдиш, че всички безбрачни имат в живота си чистота, свобода и яснота? Според мен тези три категории се постигат, не зависят от социалния статус.... Аз имам семейство, но смея да кажа, че в моя живот има чистота и свобода (непрекъснато ги поддържам съзнателно). За яснотата съм на по-различно мнение - не искам от нещата и хората да са "ми ясни" - те имат своята свобода да се развиват и променят... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.