Jump to content
Порталът към съзнателен живот

С партньор или без партньор по пътя на развитие?


Янина

Recommended Posts

Според мен,Човека е социално същество. :hmmmmm:

В зависимост от това на какво духовно и интелектуално ниво е,човека се приобщава в такава социана среда. :dancing yes:

Докато върви по пътя на духовното си развитие,човека може да смени неколкократно своята среда,която се определя от неговата вътрешна необходимост. :sorcerer:

Моите изводи са ,че ние хората сме силно сварзани,че нашите близки взаимоотношения пораждат важните за нас въпроси.А има ли въпроси- ще има и отговори,оттам и растеж. :1eye::D:1eye:

Човек е там,където е вътрешния му стремеж!!!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 314
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Да сменим малко насоката: ако Христос не ти е "жених", и пътя на развитие няма да е такъв! " Другото ще ви се прибави! ", определено, каквото действително е нужно!

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Здравейте приятели,

Темата за отношенията между мъжа и жената и духовното ни израстване занимава всички ни.

Всеки от нас има собствено мнение по въпроса и според еволюционното си ниво урежда и начина си живот.

По- осъзнатите правят по- малко грешки и се движат по- лесно по еволюционната стълбица, други- напротив , повтарят едни и същи грешки, докато се научат да общуват на по- високо ниво- духовно и Божествено.

Предлагам ви цитат от книгата на Учителя Михаил Иванов "Любов и сексуалност", част І ,във връзка с темата.

Глава XVIII

По-широк Възглед за Брака

I

Повечето хора са толкова ограничени в разбиранията си за Любовта, че освен супруга или съпругата си, те забравят целия свят, нищо друго не съществува за тях. Поради това те се губят някъде из пространството. Хората не са свикнали да разбират Любовта по-широко, на по-висш план. Вместо това те я принизяват, изопачават и отслабват. Това вече не е Божествената Любов, която тече и напоява всички създания. Истинската Любов обгръща всички, без да пренебрегва някой за сметка на друг, без да ограничава никого. Но какво ще каже мъжът или жената на половинката си, която реши да обича целия свят? Ще каже, че Учението окуражава всички ненормалности и вместо да се освободят, те ще останат приковани към овехтелите си идеи. Добре, нека продължават по този начин.

Това Учение е за онези, които търсят новия живот, които виждат, че старият начин на живот не може нито да ги защити, нито да ги направи щастливи или да ги насочи към светлината. Новият живот вече е намерен, той отдавна очаква хората, но те не са били готови да го възприемат. Имало е времена, когато е било по-добре хората да бъдат оставени приковани към невежеството си, защото иначе биха направили твърде много щети с тези откровения. Докато хората са в тяхното примитивно, грубо състояние, не може да им бъде дадена свобода. Вместо това им е даден партньор, за да бъдат предпазени от причиняването на прекалено много щети. Това Учение не е за всички. То е за тези души и съзнания, които няма да злоупотребят със свободата си.

Не ме разбирайте погрешно, никога не съм казал, че не трябва да се жените и да имате деца, а само, че мъжът и жената трябва да имат по-широко разбиране за Любовта, да се отнасят един към друг с по-малко чувство за собственост и по-малко ревност. Съпругът трябва да се радва като види, че целият свят обича жена му, а съпругата трябва да бъде щастлива, че мъжът й има такова широко сърце, отдадено на всички … но и двамата трябва да бъдат мъдри и чисти. Тогава бракът, с неговите прекрасни закони и традиции, ще бъде защитен, а мъжът и жената, с техните широки съзнания, ще разберат, че дотогава са били твърде ограничени, че трябва да разширят сърцата си и Любовта им да обхване всички създания, без престъпване закона на верността и мъдростта.

Това е истинското решение. Ние не сме против брака, ние не проповядваме против брака в полза на свободното съвместно съжителство, както се практикува в някои страни. След известна опитност те разбраха, че новия начин не е по-добър от стария и се върнаха обратно към традиционния модел, вместо да намерят третото, вярно решение. Хората са смешни, те се люшкат от крайност в крайност, но никога не намират третото решение. За всеки проблем съществува трето решение, което аз винаги търся … същото важи и за Любовта, как да се отнасяме към нея, как да се държим. Докато хората не знаят за това решение, те винаги ще бъдат недоволни. Тези, които са решили да не създават семейство чувстват, че нещо липсва и съжаляват за това, че не са се оженили. Тези, които са семейни, обаче, също са нещастни и съжаляват, че са се оженили. Нито едните, нито другите са намерили вярното, третото решение. Когато хората намерят това трето решение, каквото и да правят, семейни или не, те винаги ще имат щастие и изобилие.

Бракът не трябва да бъде премахван. Той е съществувал толкова милиони години, че е създал атавизъм и премахването му ще повлече всякакви неприятности. Да предположим че някой каже: “Семейството не струва нищо, мъжете и жените трябва да правят каквото пожелаят, да имат пълна свобода!” Много скоро нещата ще бъдат до такава степен извън контрол и извън установения ред на нещата от всякаква гледна точка: психическа, социална, икономическа и физическа, че хората ще се върнат към семейството както преди. И тогава отново ще им омръзне семейният живот и пороци, упадък и свободия от всякакъв вид ще вземат връх, докато отново за пореден път, изтощени и отвратени, хората ще кажат: “ Не, не, семейството беше по-добро” … и така нататък, непрестанно, от едната крайност в другата, докато не намерят третото решение. Третото решение не може да бъде намерено в семейството или в свободната Любов, то се съдържа в интелигентното разбиране, че съществуват други форми Любов, много по-чисти и чудни начини на нейната проява, когато съпругът и съпругата имат по-благородни и възвишени схващания един за друг, което ги води към взаимна свобода.

Повечето хора не могат да приемат идеята за такава Любов, прекалено много техни стари склонности протестират и се борят против всяка промяна. Но в брака на двама наистина еволюирали личности присъства такава взаимна свобода. Всеки един от тях се радва на Любовта към всички същества, без да се впуска в чувственост. Жената разбира мъжа си и мъжа разбира жена си, те се издигат на по-висок план и съвместно крачат към небесата, като постепенно се просветляват все повече и излъчват все повече светлина, тъй като живеят истински живот, живот без ограничения. Това е най-доброто разрешение. Ако не можете да намерите съпруг или съпруга които да ви позволяват такава свобода, но искат винаги да ви ограничат, по-добре въобще не се женете, бъдете свободни да обичате всеки, без прекалено приближаване. Ако някой е до такава степен тесногръд и себичен, че иска да ви превърне в негова собственост, не си струва да се привързвате към него за цял един живот изпълнен с мъка. "

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...
Guest Гост_Димитър_*

Какго винаги Бог е ясен и логичен в поясненията си дадени чрез Учителя:

На човек за 777 прераждания са дадени 1000 женитби. Чрез тях той се учи на саможертва. Ту като мъж ту като жена душата научава урока на саможертвата.

И наистина,ако една брачна двойка не устои на съблазните и изкушенията на удоволствието от изневярата, то тя се разпада най-често по един драматичен и позорен начин. Ако не направите жертва в името на другия горко ви. Без да очаквате взаимност т.е. ако партньора нехае за тези неща.

"Ние от 2000 години не говорим за мъже и жени. Ние говорим за души"

бележка на модератора: моля посочвайте източниците на цитатите

Линк към коментар
Share on other sites

Аз защо така не мога нещо да го разбера въпроса :rolleyes: -ако има човек до теб,думата партньор в смисъла в който се влага тук не ми се нрави,та,ако си със сходна душа в момента,тя да почака малко настрани,пък ти да се развиваш,тъй ли,или обратно,ако нямаш в момента такъв човек до себе си,да си стоиш на място и да чакаш да се появи,че да се поразвиете малко,хе,хе :D

Всякак може,според мен,и без и със,стига партньорът да е твоят човек :)

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че със семейството си е идеалният вариант за вървене по Пътя. Тогава става пълноценно израстването и се мултиплицира магнитното поле на Братството. В къщи се е получило едно умалено копие на Братството, или ние сме едно пълноценно звено в полето на Братството.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

За някои хора семейния живот/женитбата може за дадено прераждане да не са благоприятни, за други това може да е възможност за растеж. Една беседа - "Любов без ревност" срещах от Учителя в смисъл: "Аз не се интересувам кой за кого в женен..."!

"Мнозина се оплакват от противоречията, които срещат в Любовта. Това е привидно положение. В Любовта не съществуват противоречия. Ако човек живее само във физическата любов, непременно ще има противоречия; ако живее само в духовната любов, пак ще има противоречия; ако живее само в Божествената любов, също така ще има противоречия. Обаче, ако живее едновременно в трите свята и познава всички прояви на Любовта, той никога няма да има противоречия. Докато изучи законите на физическия свят, човек трябва да мине през 777 прераждания. Във физическия свят се преплитат и останалите два свята – духовният и Божественият, които се изучават едновременно. Задачата на човека е да научи законите на Любовта, да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че Любовта е майка на човека. Други пък признават само физическата си майка. И това положение е вярно, но коя ще бъде истинската ви майка, щом сте минали през 777 прераждания? Който живее в Любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. Вън от Любовта човек може да бъде и майка, и баща, и брат и сестра. Няма по-велико нещо за човека от това, да придобие Любовта. – Защо? – Защото той живее вече в пълнотата на живота. Той носи всичко в себе си. Като влезе в областта на Любовта, човек се намира пред мъгла, както сте вие днес на планината. Любовта забулва само лошите, кривите, отрицателните неща. Любовта вижда само красивите, великите и възвишените неща. Тя живее в реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. Когато мъглата се вдигне, Любовта се скрива, а проявите ѝ стават явни. Ако искате да се разкрие Любовта пред вас, тя става видима, а проявите ѝ се скриват. Значи вие не можете да виждате едновременно и Любовта, и проявите ѝ. Ако виждаш проявите на Любовта, нея няма да виждаш; ако виждаш Любовта, проявите ѝ няма да виждаш. Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи."

(Източник: Магическата сила на Любовта, Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.)

"Сега основната мисъл каква е? Каква мисъл трябва да остане във вас? Аз по някой път се учудвам на дълготърпението, което Господ има към нас. След като си живял 120 години, вижда, че много малко си научил. Дойдеш втори път, пак много малко си научил, трети път, четвърти път. Представете си, че както окултистите казват, човек, за да завърши своето образование на земята, трябва 777 пъти да идва, да се преражда. 777 пъти по 120 години и в тия 777 прераждания само 12 пъти ще се срещнеш със своята възлюблена душа. Той се преражда, да се срещне. Дойде веднъж, няма я, пак е тъжен, че не е дошла. Тя се извинява, че работа имала. Като слезе тя на земята, тя го търси. 777 пъти се търсят и едва 12 пъти се намират. И 12 като извадите от 777, колко прераждания остават разделени? На земята 12 щастливи прераждания човек има, а другите – Господ да му е на помощ. Туй не ви го казвам за обезсърчение. Ако сте зимно време в училището, какво ще направиш? Ако дойде момент да ходиш в училището, обстановката ще бъде друга."

(източник: 33-то утринно слово, 11 юли 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта, София, Изгрев.)

Да намериш сродната душа -

таз която вечно си обичал,

Огнени потоци от Любов

в миг ще бликнат.

Да намериш сродната душа,

пламък от милион слънца ще пламнат -

Свобода, Свобода, Свобода.

И свободни, укрилени,

с нова сила, обновени,

с нея полети,

Към Древния по Дни...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Всички говорите за Любов, сродни души, партньори .... за отношения мъже-жени. А как си обяснявате желанието да имаш партньор от същия пол. Да милееш за него... да му желаеш най хубавите неща - като на себе си, да искаш да изживееш живота си до него. И тук не говоря ни най малко за секс въпреки че такъв не е изключен. Говоря за близостта на две души - търсещи и намиращи себе си една в друга .... Интересно ми е да чуя вашето мнение по въпроса. Аз лично не съм попадала на лекция на Учителя които да се изказва по този деликатен въпрос. Освен че на едно място прочетох че мъжа не може да спаси мъж и жената не може да спаси жена... Но кой знае какво точно е имал предвид.

Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Мир и Любов!

Именно защото въпроса е деликатен не си намерила отговор в духовните извори. Причината не е в липсата на такъв обаче, а в силата на търсенето и характера му.

Вярно е, да знаеш, че жена не може да спаси жена, нито мъж мъжа! Важно е, обаче, да имаш наченки на отговор в себе си на произтичащия от казаното въпрос " защо? "! От тук произтича и нещо друго важно, а именно стремежа, дали към спасение е насочен, или друго... Друго важно - Любовта никой няма да спира, защото е еманация на Светлината и самата тя притежава крилата на освобождението. Ограниченията обаче сами си създаваме - на Нея и нас! Винаги важни за местоположението на света и собствената душа са отношението на тази душа към света, характера на привързаностите и обвързаностите, понеже при евентуалното им наличие те не може да са изцяло недиалектични. Такава би могла да им е липсата. Но и при наличието има процентно съдържание на Светлина и сянка.

Не давам отговори, а задавам въпроси, които биха могли да ти бъдат в помощ! Не съм токова голям в мъдростта, за да приемеш сляпо думите ми, но съм голям в желанието да ти помогна!

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги важни за местоположението на света и собствената душа са отношението на тази душа към света, характера на привързаностите и обвързаностите, понеже при евентуалното им наличие те не може да са изцяло недиалектични. Такава би могла да им е липсата. Но и при наличието има процентно съдържание на Светлина и сянка.

Не давам отговори, а задавам въпроси, които биха могли да ти бъдат в помощ! Не съм токова голям в мъдростта, за да приемеш сляпо думите ми, но съм голям в желанието да ти помогна!

Ами аз разбирам желанието ти да помогнеш но малко ми е трудно да разбера тези твои редове.

А относно спасяването съм от такъв сорт хора че не чакам някой да ме спаси - още по малко пък мъж. Мисля че по въпроса със спасението - това е изцяло в наши ръце. Нали това е правото на избор- да избереш дали да се спасиш сам или да чакаш някой друг да го направи. Само че когато те спаси веднъж някой друг тогава всеки път ще чакаш спасението отвън.... В случая се сещам за един друг откъс от лекция ще цитирам по памет дано някои не се засегне - който се е вкарал сам в гроба сам може да се възкреси, които хората са вкарали в гроба те могат да го възкресят. Разбира се нищо не е в буквалния смисъл :) А относно еднополовите отношения аз наистина никъде не съм чела нищо съвсем в прав текст от Духовните Учители които уважавам. Ако някои се сеща нещо по този въпрос да е чел моля ще ми бъдете от голяма полза. Предварително благодаря.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Анонимко !

Здрасти търсещата,

Ми да - сещам се нещо.

Обикновенно за еднополовите връзки не се говори публично, защото много хора се страхуват от неизвестното и анатемосването.

При еднополовите връзки има обърнати полярности на Душата като енергитична структура . Както електрическите полюси на батерията "+" и " - ". Ние използмаме тялото само като форма за проявление на Душата, защото тя зарежда тялото със желание за действие. И когато Природата /разбирай лошата съдба/ направи "грешка" в предишно прераждане да "пробва " еднополов контакт, Негово Величество Желанието когато е достатъчно голямо те "дарява" с обърнати енергийни полярности в следващото прераждане. Бог не е направил за това човек. Той е сътворил човека- мъж и жена ги е сътворил. И за това обърнатите полярности са ненормално , болестно състояние без значение причината за възникването. Лично според мене лекарството е просто, но мъчно се изпълнява при силен страничен дразнител. Лекарството е Пост - хранителен и сексуален, най-малко два месеца за каляване на Волята и изчистване на енергийното поле от чуждо влиание, Тук е мястото да кажа, че считам мъжките еднополови отношения за много по-опасни от женските . И без никакви компромиси. За жалост има го и така нареченото психотронно въздействие от някоя по-силна личност във волево и енергитично отношение с цел обсебване на чужд живот за користни цели. Тук въпроса е много сложен вече.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Анонимко! Общо взето не ми казваш нещо което да не ми е известно. Разбирам и желанието ти да ме информираш по някакъв начин. Но защо си мисля че този деликатен въпрос не е едноизмерен. Да така е - Бог е сътворил мъжа и жената - но не са ли това и принципите плюс и минус за които ти ми говориш. Защо трябва всичко да се разглежда толкова буквално... Според мен когато между две души става такова поляризиране независимо от пола тогава само е възможна връзка независимо каква е тя - дали е приятелска, интимна или каквото там се сещаш. Защо да е грешка?! И защо едва ли се счита за болест. Защо тогава Бог го е допуснал да съществува и защо го има и в природата? Защо бързаш да пратиш тези хора да се лекуват. И защо поставяш акцента върху секса. Според теб това ли е водещото?? Аз лично не говоря за този тип връзки а за тези в които си допуснал човека от същия пол до душата си, до най тайните кътчета до който може да стигне външен човек и другата, плътската близост се явява следствие а не причина. Защо да се лекувам от нещо което ме прави по добра, по силна, и което ми дава сили да се боря с демоните в себе си?! Донякъде това са риторични въпроси и все пак ако някои желае би могъл да отговори.

И един последен въпрос - защо се прави разлика между женския и мъжкия вариант на т.нар болест :) В чисто духовен план - може ли да ми кажеш разликата. Аз лично я виждам в чисто сексуален...

Линк към коментар
Share on other sites

До Търсеща:

Мисля, че е възможно в някои случаи подобни връзки да се дължат на кармична обвързаност - много силна връзка в минал живот, може би последният преди настоящия. Импулсите са твърде силни, за да бъдат потиснати и експлицират отново без да се интересуват от това в каква обвивка са двамата сега, в тоя живот. Интересно дали не става дума за сродни души...не знам, защо не. Друго също е възможно - ако в предишния живот някой така е бил привързан към пола си, че трудно подсъзнанието ме възприема настоящия си облик. Често се наблюдава при малки деца 2-3 год. момченца да стоят пред огледалото и да се гримират, както и малки момиченца, които приличат на момченца. Постепенно с израстването става и адаптация към новото /другополово/ тяло. Все пак ми се струва, че това е заложено предизвикателство и от разрешаването му зависи как ще се върви нататък. Аз почти нищо не съм чела от учители и посветени, това са си мои предположения, затова ме извинете, ако не съм точна.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато била още плоска земята, а облаците – огън в синевата, планините стигали до небесата, дори и по-високо от луната, хората скитали по света като търкалящи се колела.

Имали по две ръце, по два крака и по две лица на огромните си глави.

Говорели с две усти, вместо с една.

Виждали от всички страни.

Не знаели нищо за любовта.

Любовта…

Още не съществувала.

Любовта не била родена.

Тогава имало три пола.

Единият - двама мъже със слепени гърбове.

Наричали ги Децата на слънцето.

Другият – също толкова дебели,

Децата на земята се зовели – две момичета в едно, свързани като в кълбо.

А Децата на луната си пасвали като вила и лопата.

Били и слънце, и земя, и син, и дъщеря, когато не била родена любовта.

Боговете се страхували от нашата сила и умували.

Веднъж Тор рекъл:

“До крак ще ги изтребя с моя чук, тъй както гигантите избих напук.”

Но Зевс отвърнал: “По-добре ме остави с моите гръмотевици като стрели, както на китовете краката отрязах и динозаврите в гущери превърнах, с това оръжие ще им отвърна.”

Грабнал мълниите си и се изсмял: “Ще ги разцепя посредата. Ще ги срежа наполовина.$

Облаци се събрали в небесата.

Огнена буря разтресла земята.

Падали гръмотевиците като меч.

Настанала ужасна сеч.

Като остриета пронизвали плътта на Децата на луната, слънцето и земята.

Но някакво индийско божество раната зашило с черво.

На корема ни останала дупка една да ни напомня за нашата съдба.

Озирис и боговете на Нил завихрили страшен ураган, за да ни прогонят завинаги оттам, в порой от дъжд и ветрове да удавят свойте врагове.

Ако не се държим добре, ще ни срежат пак на две.

Ще подскачаме на един крак, ще гледаме с едно око – ще ни сполети пак зло.

Когато те видях за последен път, разрязаха на две нашта плът.

Ти гледаше мен. Аз - теб.

Познато лице ми се стори че видях, но тогава аз не те познах – имаше кръв по лицето, в косите, а аз имах кръв в очите.

Прочетох болка в твоите очи, която и моето сърце търпи.

Това е болката горчива, която нож в сърцето забива.

Нарекохме я “любов”.

Аз прегърнах теб. Ти – мен.

Опитахме отново да се съберем.

Правихме любов. Любихме се.

В една студена, мрачна нощ преди много време, когато силната ръка на Йов ни раздели и сетният ни зов се носи нощем още по света.

Оттогава сме самотни същества.

Ето как е произлязла любовта.

Така се е родила любовта.

Песен от филма “Хедвиг”

Превод: Веселина Кацарова

Бих добавила- така се родила човешката Любов!

Какво мислите за това? Само мъж-жена ли е възможната интимна връзка между душите?

Линк към коментар
Share on other sites

Няма случаини връзки между хората.Аз понякога омаловажавам отношенията с някого,но в последствие ми става ясно защо точно този човек съм срещнала.Така че аз съм сигорна че душите от противоположния пол могат да се привлекат.Ще споделя нещо,което ми се случи преди 4години.Бях на дискотека сприятели,танцувахме и към мен се приблежи много красиво момиче,което ми каза че иска да се запознаем,запознахмесе.След което тя започна да ми ги говори едни от което аз се втрещих.Каза ми че испитала неистово желание да се запознаем,/тя беше вот много далечен град/испитала нещо от което е много притеснена,никога не се е чувствала така към друго момиче.Аз си помислих че е пияна,но тя се разплака и ми каза,че незнае какво и става,каза ми че испитала много силна привързаност и обич,по късно ми каза че трябва да се измести там където живея аз.Тази вечер аз и моите приятели бяхме потресени.Това момиче говореше с цялото си сърце и искреност.По някога си мисля за срещата с това момиче,което тогава ми изглеждаше много странно,но то прижевяваше неща които не бяха само от това време. :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Толкова много аспекти на отношенията - и във всеки по нещо вярно... В действителност, според моето разбиране за духовното, взаимоотношенията са освен всичко споменато, и още нещо - проверка! Отшелникът в някои отношения може да напредва по-бързо, но ако се зацикли в самоилюзии, няма да има кой да го поправи. А когато се види (от другите и надявам се, от него самия) доколко това, което усеща в екстазните моменти на молитвата и медитацията, се отразява на отношението му към ближните и непознатите, доколко то намира израз в повишената му устойчивост спрямо превратностите на съдбата... е тогава вече имаме и външен критерий... защото само навътре или само навън - това са пътища, изключително много изкушавани от илюзиите... Пълноценност в самотата+пълноценност в общуването - това е Новият човек, или поне е такава моята визия...

Линк към коментар
Share on other sites

Пълноценност в самотата+пълноценност в общуването - това е Новият човек, или поне е такава моята визия...
:thumbsup:
Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“

Щом намериш тази сродна душа, ти си разрешил половината от своята задача, намерил си правия път. Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е великият закон: „Дето има двама души, събрани в моето име, там съм и аз“. Тези двама, това са тези две сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че в самотата си съм най-силна. В самотата, не сама.

Но е хубаво да има сродни души, срещи, раздели, това е част от пътя ни на израстване. И когато, ако успеем да обикнем другия като себе си, значи обичаме и себе си и всички..... :feel happy::harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Aбе, хора, вие добре ли сте??????

Не ви разбирам. Промили са ви мозъците. Дори в най-отявлените отговори защитаващи любовта пак тя (любовта) се подчинява на някакъв си Път. Та любовта - това е пътят. За мен това е смисъла на живота. Самият Живот. А вашето учение ви отделя от нея. Защото ви иска за себе си. Пожелавам ви да намерите щастието или както там вие го наричате по вашия си начин. А ще си го търся по моя - Любов, любимия човек и семейството. Както се казва Твоят път не е Моят. Надявам се само да съвпада с този на любимото ми същество. Макар, че един от вас я зарибява с вашите глупости.

Късмет на всички. Все пак сме хора. Но се надявам никога да не ви срещна. Нито аз, нито хората, които обичам. Но ако се наложи ... внимавай ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Добре е човек да чете внимателно и да не прибързва с обобщенията. И Пътят, и Любовта означават наистина доста различни неща за всеки пишещ или само четящ този форум. Като казва: "търсете си по вашия път, аз по моя" - човек следва и да го усеща вътрешно, като някакъв вид равнопоставеност пред реалността, за която е твърде незряло отделният човек да има абсолютнипретенции за собственост. А ако усеща нещата така, той не би могъл заедно с това изречение да напише , че всички други са "откачалки"...

Аз не отделям Пътя, Любовта и Живота. Не претендирам, че моите виждания са най-правилни от Божествена гледна точка. По-скоро допускам, че нивото на всеки от нас и характеристиката на жизнените му обстоятелства са причина за особеностите на неговия светоглед - с всичките му плюсове и минуси. Но именно тези плюсове и минуси са нещо относително и от всяка една гледна точка те също изглеждат различни. И най-вече, много е трудно да се съди за вътрешния свят на човека само по неговата съпричастност към едно или друго учение. Особено ако това е Учителят Беинса, който има изключително разнообразно наследство. Виждам тук как всеки е привлечен повече към една, отколкото към друга негова част - и това също е нормално. Проблемите възникват, единствено когато някой - независимо дали фанатизиран последовател или войнстващ атеист - застане в позата на единствено прав и осъждащ всички останали като неправи. Знам, че както в живота, така и във Форума, такива хора също ги има. Но фактите са такива, че там, където те преобладават, рядко се случва нещо конструктивно, а по-често се хабят много време и психоенергия, за да се обясняват неща, които всеки един достатъчно зрял дух би следвало да счита за подразбиращи се... :3d_002:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Aбе, хора, вие добре ли сте??????

Не ви разбирам. Промили са ви мозъците. �”ори в най-отявлените отговори защитаващи любовта пак тя (любовта) се подчинява на някакъв си Път. Та любовта - това е пътят. За мен това е смисъла на живота. Самият Живот. А вашето учение ви отделя от нея. Защото ви иска за себе си. Пожелавам ви да намерите щастието или както там вие го наричате по вашия си начин. А ще си го търся по моя - Любов, любимия човек и семейството. Както се казва Твоят път не е Моят. Надявам се само да съвпада с този на любимото ми същество. Макар, че един от вас я зарибява с вашите глупости.

Късмет на всички. Все пак сме хора. Но се надявам никога да не ви срещна. Нито аз, нито хората, които обичам. Но ако се наложи ... внимавай ;)

Я виж ти един ревнивец със собственическо чувство за притежание и със съответния емоционален боклук, произтичащ от това чувство. Точно тук е разликата между "нашите глупости" и вашата "любов". Ние сме се събрали тук съмишленици със сходна вибрация на душата и вашето утвърждение "твоят път не е моят" изобщо не е уместно тук, никой не ви е теглил насам нито пък натрапвал нещо. Ако не можете да разберете за какво иде реч тук, то това не е наш проблем. А "любимото ви същество" както го наричате ако наистина е любимо би следвало да получи правото на свободен избор, а не да се "надявате" непременно нейният път да съвпада с вашия. Много-много грешки, и то елементарни...Няма друго какво да кажа.

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

Но се надявам никога да не ви срещна.

Ако ни срещнеш може би ще ти хареса :rolleyes: . Ние сме по-широкоскроени хора и обичаме всички, даже и теб. Не знам защо съдиш за всички само по един човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...