Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Защо се проявяваме различно?

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Мислили ли сте по въпроса защо ние хората се проявяваме в живота по различен начин едни от други ? Нали сме замесени от едно и също тесто така да се каже. Бог е създал всички ни, но след това сме започнали да използваме свободната си воля по различен начин. Едни от хората се проявяват по един начин, други по друг, едни по - бързо си учат житейските уроци, други по - бавно. При някои по - силно са изразени едни слабости, при други - други слабости.Всички сме уникални.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, ако не сме от едно и също тесто? И ако не ни е създал Бог, а Богове?

;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислили ли сте по въпроса защо ние хората се проявяваме в живота по различен начин едни от други ? Нали сме замесени от едно и също тесто така да се каже. Бог е създал всички ни, но след това сме започнали да използваме свободната си воля по различен начин. Едни от хората се проявяват по един начин, други по друг, едни по - бързо си учат житейските уроци, други по - бавно. При някои по - силно са изразени едни слабости, при други - други слабости.Всички сме уникални.

Да, тестото е едно и също. Тестото е Бог (абсолютния, неизменния и безличностния), същността на всичко съществуващо. Всеки сам създава себе си. Няма начало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен това е свойство на "тестото" - от него става всичко, което е възможно да стане (и което не е възможно за нашето съзнание, но по принцип е). При базкрайно количество възможности се получават също толкова безкрайно количество варианти, защото няма две еднакви позиции на сътворяване (сгъстяване на тестото) като място, време, съчетания на условията във всяко разбиране на тези понятия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявам се, че някой ден няма да станем абсолютно еднакви индивиди. :31:

Хриско, да запази своята индивидуалност човек може само със собствени усилия.Според мен без индивидуалност няма прогрес!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От един и същи източник сме тръгнали.. за да изразим(сътворим) различни негови аспекти(опит). Всеки е уникално "замесен" от един и същи материал, затова и се проявяваме различно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Според мен това е свойство на "тестото" - от него става всичко, което е възможно да стане (и което не е възможно за нашето съзнание, но по принцип е). При базкрайно количество възможности се получават също толкова безкрайно количество варианти, защото няма две еднакви позиции на сътворяване (сгъстяване на тестото) като място, време, съчетания на условията във всяко разбиране на тези понятия.

Демек всеки е уникален. А дали Бог направлява това коя душа кога как да се прояви ? :) Понякога ми е било интересно, какъв ли е броят на душите във вселената и коя ли е била първата създадена. :hmmmmm: :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм си обяснявала това различие между хората така:Всички хора сме като клетките на едно тяло,всяка има свое предназначение и функции.И всякак клетка има своето значение за тялото,колкото и малка и невидима да е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислили ли сте по въпроса защо ние хората се проявяваме в живота по различен начин едни от други ? ... Едни от хората се проявяват по един начин, други по друг, едни по - бързо си учат житейските уроци, други по - бавно. При някои по - силно са изразени едни слабости, при други - други слабости.Всички сме уникални.

Защото всеки един от нас е изразител на една цяла, различна епоха, в човешката еволюция...

Учителят Петър Дънов го обяснява, в "Учителят говори", ето тук:

Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най-вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните – това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят.

Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството...

... Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тези четири колективни течения, които действат в света.

Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват, като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно.

Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята...

... Различни са изворите на тези четири живота и различни са условията, при които те се развиват...

...Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение.

Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява.

Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.

Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането.

Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават.

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.

Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого.

Той съвсем не се занимава с грешките на хората. За него те не съществуват.

За него съществува само правилният живот – животът на Любовта...

... Съвременните хора нямат в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни...[т.е. илюзорни и по-точно казано - заблуждаващи ги]

...Любовта, светлината, мирът и радостта, за които Аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват.

Те са достояние само на учениците.

Учениците са едничките проводници на техните сили, едничките техни изразители в живота. Разбира се, Аз само загатвам за тези велики области, в които ученикът навлиза. Те представят една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове.

Да помислим - какви хора пишат във форума, сред нас? "Ще ги познаете - по делата им" - казва Писанието...

Значи - има старозаветни, има новозаветни и има праведни , като всеки от тях изразява разбиранията на своята епоха, с противоречията, характерни за съответния тип мислене на епохата... Не можем никого да укоряваме за това, нито да го морализираме, след като разбираме, че всеки човек , през строго определено негово време, минава последователно през всяка една от тези необходими и полезни фази в развитието си...Човекът се учи така...

Засега още - тук, много, много рядко, мимоходом, има бегъл проблясък и на някой "светещ"... Учениците са наречени още "светещи"...

При учениците, всички противоречия са разрешени, но те все още не са "съвършени", каквито са представителите на петото, най-висше ниво - "учителите"...

Обаче "учител" - вече не е земна категория съзнание... За справка - тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислили ли сте по въпроса защо ние хората се проявяваме в живота по различен начин едни от други ? Нали сме замесени от едно и също тесто така да се каже. Бог е създал всички ни, но след това сме започнали да използваме свободната си воля по различен начин. Едни от хората се проявяват по един начин, други по друг, едни по - бързо си учат житейските уроци, други по - бавно. При някои по - силно са изразени едни слабости, при други - други слабости.Всички сме уникални.

Ами представи си че всички бяхме еднакви и реагирхме еднакво ,щеше да бъде егати и скуката :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да помислим - какви хора пишат във форума, сред нас?

Никак не е случаен фактът, че нещо ни е събрало по едно и също време на едно и също място... Не да се взаимоопределяме сигурно, а за друго. Плеисмънт теста вече сме го минали и са ни събрали в един клас...3d_146.gif

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислили ли сте по въпроса защо ние хората се проявяваме в живота по различен начин едни от други ? Нали сме замесени от едно и също тесто така да се каже. Бог е създал всички ни, но след това сме започнали да използваме свободната си воля по различен начин. Едни от хората се проявяват по един начин, други по друг, едни по - бързо си учат житейските уроци, други по - бавно. При някои по - силно са изразени едни слабости, при други - други слабости.Всички сме уникални.

Тези въпроси са изключително сложни и не знам доколко отговорът ми ще е правилен (и при всички случаи ще е доста неизчерпателен). Както вече споменах т. нар. начало се губи назад в миналото. Вечността не може да бъде ограничавана. Преди да станем хора сме преминали през други еволюции в които съзнанието ни е било далеч по-слабо развито. Но дори и да се ограничим само с човешката еволюция, то нивото на съзнанието ни, на способността ни за разбиране и преценяване в различните й етапи е твърде различно. Много решения, които хората и сега вземат са резултат не от проявлението на Божествената ни същност, а просто сляпо реагиране на условията от заобикалящия ни свят. Често вземаме случайни решения без никакво или минимално участие на ума, водени от средата. Всичко това създава различни следствия върху нас, а ние от своя страна реагираме на тези следствия по различен начин (пак в едни случаи по-съзнателни, а в други – по-малко). Всичко описано (а и други фактори) водят до диференциация в човешкото съзнание, защото човек се учи чрез опита си, а опитът на хората е различен, и може да се каже случаен в неговите подробности (доколкото не всички решения вземаме съзнателно или по-точно, с еднаква степен на съзнателност). Тази случайност идва от действието на стихиите, защото човека дори и сега в огромна степен се влияе повече от тях във вземането на решенията си, отколкото се влияе от Божествената си същност. Еволюцията протича от Хаоса към Бога (Божествения порядък), а не обратното, а Хаоса винаги води до непредвидимост и случайност в последствията, и различия в развитието на индивидуалностите.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да помислим - какви хора пишат във форума, сред нас?

Никак не е случаен фактът, че нещо ни е събрало по едно и също време на едно и също място... Не да се взаимоопределяме сигурно, а за друго. Плеисмънт теста вече сме го минали и са ни събрали в един клас...

Няма лошо в самоопределянето... Но то е мъчна работа, докато си на ниско, понеже нямаш видимост и затова лесно вземаш желаното за реално; не си обективен...

Това не означава, че не може да се правят опити за самоопределяне - напротив, мисля че би било полезно и поучително за всекиго от нас, да се запознае с таблицата, по-внимателно... Затова нашите братя Константинов и Маджаров са я направили ; за да се прави сравнителен анализ от хора, които разчитат на ума си... А тази таблица, безспорно, е по Божи Промисъл и никак не е случайно, че е качена в Портала...

Обаче - взаимоопределянето е неизбежно, при първите три категории... Умът непрекъснато съди - било наум, било на глас; той работи... Това също е добро - умът трябва задължително да работи, за да се развие и да стигне своя апогей; своята гениалност...Тогава чак, в самия завършек на третото ниво, човек се успокоява и добива вътрешната увереност, че всичко е наред; че просто - такъв е хорариума и че всяка "грешка" на по-долните нива, всъщност му е донесла безценен опит и е за него - само полезен урок...

А относно класа - да, в един клас сме, това е нарочно така, за да се явят противоречията и да ни научат на толерантност... Виждаме, че при първите три категории - учебната система е взаимоучителна и хората от класа се гледат един другиго, коментират се взаимно и се учат един от друг, затова напредват по-бавно, както е било в класа на едно остаряло килийно училище...

Единствено ученикът не гледа какво правят другите, а е добил най-после смирението да слуша само своя Учител и да учи само себе си, а не другите хора... Той приема абсолютно всичко такова, каквото е, защото вече не се съмнява - осъзнал е какво нещо е категорията "права мисъл"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Проявяваме се различно защото всичко е един космически театър. Не върви в театъра всички актьори да играят едни и същи роли.:) Няма да се получи представлението ако всички за зли вещици, или всички са рицари, или селски идиоти, или интелигенти заядливци,или всички са царе не дай си боже ( чувал съм, че в България всеки иска да води бащина дружина:D).

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислили ли сте по въпроса защо ние хората се проявяваме в живота по различен начин едни от други ? Нали сме замесени от едно и също тесто така да се каже........

Предполагам, това че сме замесени от едно и също тесто е добре, живота е една хомогенна смес, въпроса е кой кога е влязъл във фурната и кога ще излезе от там.:)

Ако всички сме на един и същи уровен, ниво, еднакво се проявяваме, то тогава май ще изгубим посоката. Трябва да има едни по-напред в материала, други по-назад, за да се трасира по този начин посоката на развитие. Едните очертават пътя/посоката, другите ги следват. Това е залегнало (т.е. развитието) като принцип и в еволюцията.

Трябва да има поле за действие на силите творящи света, както и баланс м/у тях. Не знам дали е възможен (нашият) свят населен само с добри и праведни хора. И злото трябва да се проявява някъде. А то се проявява в по-изостаналите души. Така че някак си ми се вижда наложително да сме на различно стъпало на еволюцията. Но това е само по отношение на живота който се проявява на земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да помислим - какви хора пишат във форума, сред нас?

Никак не е случаен фактът, че нещо ни е събрало по едно и също време на едно и също място... Не да се взаимоопределяме сигурно, а за друго. Плеисмънт теста вече сме го минали и са ни събрали в един клас...3d_146.gif

:)И всяка душа носи едно от безбройните проявления на Бог. ;)B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената.

Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи.

Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди."

БЕИНСА ДУНО,

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм си обяснявала това различие между хората така:Всички хора сме като клетките на едно тяло,всяка има свое предназначение и функции.И всякак клетка има своето значение за тялото,колкото и малка и невидима да е.

:thumbsup:

И аз винаги правя тази аналогия. :)

А ето нещо от Учителя по въпроса на Хриско:

Друго нещо: не искайте всички да знаете едни и същи неща! Няма по-лошо нещо от еднообразието. Вие всички трябва да се проявявате така, както разбирате живота. В това се състои красотата. Всеки от вас трябва да бъде едно особено цвете. Всички хора трябва да бъдат разнообразни!

Отвън и отвътре

:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да имаш много идеи. Идеите са твой капитал. Другото [е] потенциал за бъдеще. Казва: „Той [е] гениален човек.“ Гениалността, с която разполага в дадения случай, е важна. Може да направиш едно добро дело, то е гениално. Но не знаете колко мъчно човек става гениален. В гениалността трябва да изпълните най-мъчните пиеси. Разправят един случай за Паганини, като се прочул като гениален, тези гениалните творци направили едно парче толкоз сложно, че да не може да го изсвири. Дали му едно угощение и му казват: „Ще ни бъде много приятно да изсвирите това.“ Той видял, че е една клопка, да видят дали ще може да го изсвири. Той го изсвирил изведнъж, без никакви мъчнотии.

Гениалният човек всичко може. Талантливият ще каже: „Дайте ми време.“ За обикновените хора векове са потребни, за талантливите – десетки години, за гениалните – една година. Ако ни са потребни векове, обикновени сме. Ако трябват 10 години, талантливи сме. Ако една година ни е потребна, гениални сме. То е само фигура на речта. Тези работи, които стават лесно, то е за гениалния човек. Туй, което иска усилия, е за талантливия. Работата е за гениалните хора, трудът е за талантливите, мъчението е за обикновените. Обикновеният човек слиза надолу. Талантливият се качва нагоре. Гениалният работи, той е вече в Божествения свят. Имате една ясна представа.

Казваме: „Мъчим се.“ Под думата мъчение разбираме слизане надолу в света да се учим. Талантливият започва да се качва, труди се. Сега няма нито един от вас, който да се мъчи. Вие всички се трудите. Влезли сте в училището на талантливите, затова трябва да се учите. За гениалните то е бъдещето. По-хубаво училище за талантливите няма. Използувайте условията, да развиете онези таланти, които Господ ви е дал, да развиете онова, което Господ е вложил във вашата душа. Всичките добри желания да ги реализирате.

За талантливия човек старост няма. Да ви не плаши старостта. На старостта и пейте. Какво нещо е старостта? Щом дойде старостта, тя е на обикновения човек. Тя казва: „Ти трябва дома да си почиваш.“ Щом станете стар, казва: „Да си починеш.“ Старият иска да си легне. Детето и на леглото да е, като се събуди, иска да стане. То стане, падне, захваща се за предметите, ходи от предмет на предмет по стената. Като проходи, казва: „Победих.“ То е младост. Ако вие не може да победите една ваша естествена слабост на вашия ум, да кажете: „На четири крака няма да ходя“… Вие чувствувате вече една радост. Някой от вас не може да пее. Някой от вас не може да рисува. Нека рисува. Всеки има възможности. Да използуваме Божествените възможности, които Бог е вложил в нас в училището на талантливите. Ако в сегашния живот тук не използувате възможностите, как ще ги използувате в другия свят? Някой от вас казва: „При ангелите ще идем.“ Ти малкия огън не може да издържиш, как ще издържиш големия? Ангелите знаят да се разправят с този, Божествения огън. Нервната ви система не може да издържи на тяхното знание, на техните трептения, не може да издържите този поглед, тази мисъл. Един ангел, за да дойде, трябва да се приспособи на твоите условия.

Три картини

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×