Guest hrisko_89 Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 (edited) Чувал съм, че всеки носи толкова тежък кръст в живота си, колкото е способен да носи. Тоест на никого не се дава да носи повече, отколкото е способен да носи - на всеки му според силите. Но под влияние на житейските трудности някои хора в една или друга степен губят от психическото си здраве. Това означава ли, че та са си избрали прекалено тежки кръстове ? Или може би не използват всичките си сили и затова се получават съответните им психически проблеми ? Всички изпитания ли са достатъчно прецизирани, за да не увредят психиката на тези, които трябва да издържат изпитанията ? Или психическото здраве не е първия по важност фактор, който се гледа, когато на един човек му се дават изпитания ?Темата е за изпитанията и психическото здраве. Редактирано Декември 9, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Декември 9, 2009 Доклад Share Добавено Декември 9, 2009 Чувал съм, че всеки носи толкова тежък кръст в живота си, колкото е способен да носи. Тоест на никого не се дава да носи повече, отколкото е способен да носи - на всеки му според силите. Но под влияние на житейските трудности някои хора в една или друга степен губят от психическото си здраве. Това означава ли, че та са си избрали прекалено тежки кръстове ? Или може би не използват всичките си сили и затова се получават съответните им психически проблеми ? Всички изпитания ли са достатъчно прецизирани, за да не увредят психиката на тези, които трябва да издържат изпитанията ? Или психическото здраве не е първия по важност фактор, който се гледа, когато на един човек му се дават изпитания ?Темата е за изпитанията и психическото здраве. Мисля, че това което наричаш "увреждане на психиката" е част от процеса и всъщност е КАЛЯВАНЕ на психиката! Ако си чел Майкъл Нютон и "Съдбата на душите" ще откриеш, че ние си избираме прераждане с уроци които трябва да усвоим (кръстове които трябва да носим).... Е! Аз открих, че съм се изсилила малко в плановете си, ама дуовните учители ме връщаха няколко пъти да живея и да си изпълня обещанието. Не съм сигурна дали не ми е увредена психиката, ама съм жива! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 Една хубава притча по темата: ----------------------------------------------- Кръст Радислав Кондаков Един човек постоянно се оплаквал от съдбата и трудностите. Често го чували да казва тихо : - Господи, Господи – тежък ми е този кръст! Ето виж, живота на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това – живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър – ето, брат ми не е верен на жена си, а съседът изостави децата си и се пропи! Господи, моля ти се – снеми този кръст от мен! Дотолкова се бил улисал да досажда на Бога, че беше успял и хората да отегчи с постоянното си мърморене, и станал за присмех на цялата долина. Във вечерта на пълната луна, уморен от дневната работа, селянинът си легнал и веднага заспал, пропускайки редовната си молитва, в която се оплаквал за тежката си орисия. Но същата нощ му се присънил чуден сън – жив и плашещ. Сам Бог му заговорил: - Ти дълго време ме молиш да взема кръста ти! Ще го сторя, но друг ще ти дам, защото знай – няма жив човек без кръст! Ето, влез в тази зала и си избери един! Който и да харесаш – твой е, а стария ти го взимам. Влязъл тогава човекът в голяма и кръгла зала, с бял мраморен под и без прозорци. Но вътре било светло, а той не видял нито един светилник. Цялата зала била пълни с всякакви кръстове – черни и цветни, златни, железни и дървени. Имало големи и малки, украсени с камъни и издялани от дъб. Селянинът останал като изумен, после се заел да търси някой по-малък кръст, та да се облекчи тежката му съдба. Дълго време търсел и накрая открил малък седефен кръст: най-малкия в цялата зала! - Него искам! – рекъл зарадван селянинът. Отвърнал му тогава Господ : - Ами че това е кръстът, който ти носеше досега, този кръст бях ти дал! ----------------------------------------------- Източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 Всеки човек смята кръста си за тежък.Някой го носи безропотно,защото знае че и на другите не им е по-леко.Друг пък все гледа хората и мисли че на тях им е по-леко, защото имат пари,здраве или нещо друго което той няма. Имам една позната която обичаше да казва че е по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав.Тогава тя нямаше достатъчно средства и завиждаше на своя болна приятелка че има пари за лечение.Приятелката почина,а сега моята позната има пари но е болна.Бих я попитала (ако я видя!),дали е по-лек чуждият кръст?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 "по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав." - Не ми харесва това като вариант. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 "по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав." - Не ми харесва това като вариант. А варианта да си богат и здрав,а не беден и болен харесва ли ти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 (edited) Като сме тръгнали да изкачваме планината, ще се съобразяваме с препятствията по пътя. Нищо не сме задължени да носим – сами определяме товара си. Препятствията са ни трудни защото носим прекалено много излишен товар. „Кръста“ са препятствията по пътя, а не това, което носим. Редактирано Декември 10, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 "по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав." - Не ми харесва това като вариант. А варианта да си богат и здрав,а не беден и болен харесва ли ти? Не знам. Според мен на първо място е усещането за любов в човека, на второ място здравето, на трето парите. Като парите, ако са прекалено много и има вероятност да навлекат проблеми ( изнудване например), е по - добре да не са чак толкова много и да не си чак богат, но да имаш достатъчно за да живееш добре и да не се притесняваш за тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 "по-добре човек да бъде богат и болен,отколкото беден и здрав." - Не ми харесва това като вариант. А варианта да си богат и здрав,а не беден и болен харесва ли ти? Не знам. Според мен на първо място е усещането за любов в човека, на второ място здравето, на трето парите. Като парите, ако са прекалено много и има вероятност да навлекат проблеми ( изнудване например), е по - добре да не са чак толкова много и да не си чак богат, но да имаш достатъчно за да живееш добре и да не се притесняваш за тях. Споделям мнението ти.На първо място трябва да е любовта,после здравето и накрая парите.Ако любовта,здравето и парите са в добър баланс,кръстът не тежи толкова много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 „Жизнь дается человеку, чтобы он сумел накопить опыт. Накопление опыта и ест, единственная цел, и назначение земной жизни. Сладок он или горек, это самость решает, но горький опыт страданий наиболее ценен для восхождения. Счастливая, безоблачная и беззаботная жизнь по полезности своей равна нулю. Но жизнь, полная трудностей, лишений, и тягостей, и напряжений непомерных, возжигает огни духа. Оценка жизненных условий идет не по меркам человеческим, и в основу этой оценки кладется степень восходящего продвижения духа. Полезным считается все, что способствует восхождению, и вредным, что замедляет или останавливает его. “ (Б. Аврамов – записки 1953 г.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 (edited) Е, това е така, Станимире. Но пък и ако човек може да си направи живота по - лек и приятен, без излишно да си го усложнява,защо да не го стори. Страданията са си страдания, няма защо мазохистично сами да се бутаме в тях, или пък ако сме попаднали в тях зорлем да стоим. Страданията подтикват човека да търси изход от тях, нормално е да се търси изход, и няма лошо като намери изхода да се наслади и на щастието, на по - лекия живот.Страданията са част от живота, но не би трябвало човек самоцелно да си търси страдания с идеята, че ще са полезни за духовното му развитие. Те сами го намират.Така мисля. Иначе е вярно, че без мъка няма сполука. Редактирано Декември 10, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 (edited) Думите малко объркват и ограничават. Трудностите са тези, които са от полза. Страданието е нашето собствено отношение към това, което се случва в живота ни. В тази връзка мога да кажа, че страданието е ненужно, но чрез трудностите израстваме. Трудностите разбира се, че не трябва да бъдат безцелни. Те съпътстват постигането на целта, към която се стремим, а това, че страдаме невинаги означава, че сме изправени пред сериозни трудности, нито че се приближаваме към целта. Редактирано Декември 10, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 13, 2009 Доклад Share Добавено Декември 13, 2009 (edited) Много хубава притча, Иво.. Хриско, така е, но всяко облекчение и улеснение после се заплаща с тежест. Равновесие. И тогава е безсмислено да търсим начини да се облекчим... защото само отлагаме момента. Хубаво е че в човешкия ни живот едното се редува с другото. Това е Милост, висша милост. И с нея успяваме да си поемем дъх и да намерим сили. Всеки осъзнал това ще остане здрав психически, заради приемането. Но понякога е толкова изкусително да си безумец. Редактирано Декември 13, 2009 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 17, 2009 Доклад Share Добавено Декември 17, 2009 " И тогава е безсмислено да търсим начини да се облекчим... защото само отлагаме момента." - Имах предвид, че не е нужно зорлем да стоим в страданията и мазохистично да си ги задълбочаваме, уж с цел да се развием по - добре духовно. Нали е казано, че страданията сами ни намират - това визирах. Нормално е като си в затруднение не да седиш със скръстени ръце и да му се кефиш, а да търсиш начини да го разрешиш. " Но понякога е толкова изкусително да си безумец." - Какво точно имаш предвид ? Да си избере човек живот фрашкан със страдания ли ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AriesWildChild Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 Всеки избира своя път, ничий не е лесен. Още повече, ако решиш да не лъжеш, убиваш, крадеш и тъй нататък. Има хора, които са готови на всичко за да постигнат целите си. Ако ти видиш нередност и възнегодуваш естествено, че ще се изправят срещу теб. Въпроса е стиска ли ти да остояваш позицията, която си избрал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.