Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Разпознаване на жив Учител


Ани

Recommended Posts

Да, алма9. Добър пример даваш.

По душата и сърцето е редно да преценяваме хората, а не дали са българи или турци, кочияши или професори, млади или стари.

Той кочияшът е бил сега неук, а в предишните животи??:whistling:

Кочияшът е душа в почивка. Познавам и контактувам с доста такива хора. Най - близкият ми човек е такъв. Не се интересува много от учението, но предугажда, когато ще залитна и направя грешка в духовният си път. Много пъти ме е спасявал.

" Как кротничко си спим отдолу под снега....."

Линк към коментар
Share on other sites

ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА Фрежюс, 7.8.1996 г.

Да, интуицията . ,макар и много рядко може да ни подведе, но фактите са красноречиви- лъжата отива с физическото си тяло при индийски учители да се учи и просвещава, а при Истината индийските адепти и учители идват да се учат в честота много по-висока от физическата.

Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя. Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?" - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога"."Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите"

Затова и запитах преди година - "Как може да разпознаем един Истински ЖИВ Учител ? ... - На какви според вас критерии той трябва да отговаря?"

Най-опасната последица от дуалистичното съзнание, това е създадената от него завеса- това, което Буда нарича майя-резултатът е че става трудно за нас да различим истинско от фалшиво в абсолютен смисъл, да различим истински от фалшиви идеи.Не е лесно да наречеш една идея фалшива. Това,което е вярно по определен повод и време, може да се окаже фалшиво при други обстоятелства. Дуалистичното съзнание е способно да интерпретира всичко по своя си уникален начин.Сбаче черно- бялото мислене , ако искаме да сме ученици, не ни върши работа.Това от, което се нуждаем е да развиваме способността си да разпознаваме нещата, да се повдигнем над дуалистичното съзнание.

Целта на истинският духовен учител не е да даде една абсолютна истина, защото всяка идея изразена с думи влиза в царството на дуапността,но да помогне на специфична група от хора да преодолеят дуалистичните си илюзии.Най-добрата мярка за оценка на една идея е да се види нейното намерение, дали целта на идеята е да ни освободи от определен аспект на дуалистичното съзнание. Предназначението на истинската идея е да ни освободи, а на фалшивата идея целта е да ни държи в капана на дуалистичното съзнание.Различаването на истински от фалшиви идеи е трудно, защото изисква творчество, то не е механичен процес. Със сърцето, а не с главата можем да сравним коя идея хармонира с Духа на истината, който живее във всеки от нас.

Черно-бялото мислене ще каже, че в истинското учение няма фалшиви идеи и ако има дори една фалшива идея значи учението е фалшиво.С такова мислене няма да намерим на земята нито едно учение да отговаря на тези критерии.Думите носят толкова значения и интерпретации, че това което за някой изглежда истинско, друг счита за фалшиво.Нито един духовен учител не може да се защити от това интерпретиране на думите. Трябва да сме наясно, че в природата на нашето его е да изисква определено учение да е непогрешимо по всяко време , при всички обстоятелства и условия. Това разбира се е невъзможна мечта, тъй като нито едно учение не може да бъде разбрано, ако не се разглежда в контекст., съобразно времето и условията ,при които е давано.

Освен това трябва да сме наясно, че фалшивите учения може да съдържат много истински идеи, ако не беше така те нямаше да имат никакви последователи или ако имат броя им щеше да бъде нищожен. Най- умелите фалшиви учения съдържат в по голямата си част идеи,които взети поотделно са верни, но когато се разглеждат в контекст се вижда, че им е придадена такава насока, която да води учениците в сляпа улица., защото не сме успели да видим предупредителните знаци за фалшивото намерение зад учението.Важно е да си припомняме винаги ,че намерението на фалшивото учение да ни държи в капана на дуалистичното мислене, докато целта на истинското учение е да ни освободи от този капан.За да различаваме вибрациите на истинско и фалшиво имаме нужда от интуицията- Божественото чувство във всеки от нас.Когато видим човек или дори фотография това Божествено чувство може да "прочете" енергийното поле, да усети вирациите, които се излъчват, макар това енергийно поле да остава за нас скрито.

Как да разпознаем фалшивият учител, без да забравяме, че най-важно остава излъчването :

-фалшивият учител се старае да си създаде авторитет по такъв начин, че да не може да бъде изпитван

-фалшивият учител се старае да се постави над своите последователи, като същество от специална категория.За разлика от него истинският учител слага ударението върху учениците си, а не върху себе си и казва : 12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца. Йоан 14

-фалшивият учител често поставя себе си като VIP-персона

-фалшивият учител създава култура на страха в организацията, за да не може да бъде сам изпитван

--фалшивият учител често създава организация с двоен стандарт, която води до измами вътре в организацията

-фалшивият учител има особени вибрации,излъчващи гордост и превъзходство,които трудно остават незабелязани

-фалшивият учител краде духовната енергия на своите ученици

-фалшивият учител се старае да направи своите последователи зависими от него и да не могат да вземат сами решения.

Накратко ,фалшивият учител взема от своите ученици и се старае да се издигне над тях и другите хора.

Истинският учител дава на своите ученици и се старае да ги издигне до себе си.

Една опасност обаче идва от там,че повечето фалшиви учители знаят тези критерии и умело се маскират за да не бъдат разпознати.Най.важното средство за разпознаване на истинския учител си остава интуицията.

Редактирано от KirilChurulingov
Линк към коментар
Share on other sites

Като си чешем езиците, никой ли не е чел това:

Учител

"...Ще Ме попитате сега как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Бялото братство от тези наЧерното?

Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината.“

Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците Си казва:„Не очаквайте много от мен!“ За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото братство не ограничава учениците Си, а им дава пълна свобода.

Учителят на Бялото братство, учителят на Истината носи със Себе Си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето.

За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност...."

А такаааа. Оказва се, че Великиуте учители използват и бели и черни методи. Е как ще ги разпознаем?! :) Ако въобще имаме достъ до тях :)

Както казах по-нагоре, не може един учител да се разпозна по логически път.

Линк към коментар
Share on other sites

[quote name='БожидарЗим' timestamp='1306473715' post='145705

А такаааа. Оказва се, че Великите учители използват и бели и черни методи. Е как ще ги разпознаем?! :) Ако въобще имаме достъ до тях :)

"Стълбите свършиха точно пред една врата с формата на арка, от която започваше просторно помещение. Когато Амос прекрачи прага му, в четирите ъгъла се запалиха четири факли и осветиха цялата зала. Тогава момчето видя странно същество, седнало на един стол пред огромна метална врата. Чудовището имаше глава на козел с дълга грива от твърди и мръсни косми, над която стърчаха два дълги рога, подобни на рогата на антилопа. Издълженото му тяло беше сиво, космато, хилаво и гърбато. Краката му завършваха с мощни конски копита. Беше голо до кръста и носеше метални панталони, наподобяващи рицарска броня. Тази единствена дреха отразяваше светлината на факлите и пръскаше червеникави отражения из цялата зала. На шията му висеше доста голям златен ключ, изящно обкован с ярък сребрист метал.

Създанието бавно се отправи към голяма коса, облегната до стената, взе я и се върна в центъра на залата. Амос отстъпи няколко крачки. Като не знаеше какво да очаква, той внимателно наблюдаваше сцената и се опитваше да анализира всяка подробност. Чудовището зае бойна поза и каза с прегракнал глас, смътно напомнящ блеене на овен:

— Аз съм Фугър, пазачът на вратата. Този, който иска да стане бог, първо трябва да ме победи. Приготви се да умреш, младежо!

Беше очевидно, че Амос не можеше да победи такъв противник. Цялата му сила се ограничаваше до владеене на въздушните маси. Но тя не беше достатъчна, за да вдигне ураган или дори много силна вихрушка, така че шансовете да победи Фугър изглеждаха нищожни. Само хитрост и находчивост можеха да го спасят. Амос пристъпи напред и тържествено заяви:

— Ние ще се бием един с друг, но по-късно! Първо трябва да се уверя, че ти наистина си пазачът на дървото на живота.

— Аз съм, да! — отвърна съществото, леко раздразнено. — Не мога да ти представя доказателства, освен този ключ. Аз бях избран от великия съвет на шестте пъкъла за пазач на тази врата. Ти победи ангела, първия пазач. Сега трябва да повалиш и мен, за да докажеш правото си да бъдеш божество. От векове чакам да изпълня дълга си. Защитавай се!

— Щом чакаш от векове, ще почакаш още няколко минути — отвърна Амос с глас, който издаваше напрежението му. — Искам да се уверя, че ключът на шията ти е точно този, който ми трябва. Преминах през толкова изпитания, чух толкова лъжи, че сега не съм много доверчив.

— Ще вземеш ключа само през трупа ми! — побесня Фугър. — Приготви се да умреш!

— Престани да ме заплашваш и ме чуй! — заповяда Амос, като полагаше всички усилия да скрие тревогата си. — Настоявам да разбера дали това е точният ключ и дали ти наистина си пазачът на това място. Виждаш прекрасно, че не мога да избягам! Много лесно ще ме хванеш на стълбите. Давам ти честната си дума и ти можеш да ми се довериш. Почакай, ще ти предложа една сделка…

Амос сложи на пода една от свещите, които носеше, и я закрепи внимателно пред себе си.

— Чуй предложението ми — продължи той. — Дай ми този ключ, за да проверя дали това е ключът, който ми трябва. Когато тази свещ угасне сама, ще ти го върна и вече можем да се бием.

— Добре — избоботи пазачът и свали ключа от шията си. — Оставям ти време, докато свещта догори.

— Аз имам само честната си дума — каза Амос с надеждата, че хитрината му ще проработи. — Кълна се пред боговете, че ще ти върна ключа и ще се бия с теб, щом свещта угасне сама. Заклеваш ли се да спазиш уговорката?

— Заклевам се и аз — отговори Фугър. — Заклевам се пред царете на ада и пред силата на мрака, че ще ти оставя ключа дотогава, докато свещта угасне сама. Заклевам се също после да те убия!

— За после ще видим. Дай ми сега този ключ.

Пазачът се усмихна зловещо. В крайна сметка момчето имаше право. Нямаше как да избяга и схватката беше неизбежна. Фугър наистина чакаше този миг толкова отдавна, че няколко минути повече или по-малко не бяха от голямо значение. Създанието бе доловило в гласа на Амос напрежение и силен страх. Това хлапе беше недоверчиво и без съмнение знаеше, че е осъдено на гибел. При тези обстоятелства, защо да не удължи удоволствието и да се позабавлява с измишльотините му, преди да му отреже главата? Пазачът доверчиво подаде ключа.

Амос го взе и го нахлузи на шията си. После най-спокойно се наведе над свещта и я духна. Фугър попита, едновременно любопитен и ядосан:

— Хей, какви ги вършиш? Дори не погледна ключа!

— Той си остава у мен — твърдо отговори Амос. — Вече е мой.

— Какво дрънкаш? Имахме споразумение. Ти държиш ключа, докато свещта не угасне сама.

— Да, но аз току-що загасих тази свещ. Следователно тя не угасна сама, защото го направих аз преди малко.

— Това беше клопка! Това беше клопка! — ревна Фугър. — Ще те убия!

— Не можеш! — храбро се опъна пред заплахата Амос. — Ти се закле да ме убиеш, когато ти върна ключа. Не ти поставих клопка, просто те победих! Ключът е у мен, а обещанието ти ще ме пази от самия теб. Сега се дръпни, трябва да отида да си хапна една ябълка от светлина!

— И дума да не става! — закрещя чудовището. — Няма тъкмо сега да откажа да изпълня дълга си! Твърде дълго чаках деня, когато някой ще има силата и куража да стигне до мен. Ще ти отрежа главата и ще те накълцам на парчета!

Фугър вдигна косата си. Но миг преди острието да се стовари с все сила върху момчето, пазачът изведнъж се превърна в камък. Вцепенен в замаха си, той се бе преобразил на неподвижна статуя. Амос беше прав — той чисто и просто бе победил.

Пазителят на маските се приближи до металната врата и се запита как може да я отвори. Изглеждаше тежка и добре укрепена. Внушителни панти я държаха от двете страни. Единствената й украса беше малка ключалка точно в средата и. Амос пъхна ключа в отвора и го завъртя. Отстъпи крачка назад. Върху вратата се появиха следните думи, които една подир друга преминаха пред погледа му с огнени букви:

Този, който умре и се върне към живота,

този, който отплава по Стикс и открие пътя си,

този, който отговори на ангела и победи демона,

той ще намери ключа за Браха.

Земята започна да се тресе. Засилващите се вибрации се концентрираха около стаята и изведнъж стените от двете страни на вратата експлодираха с гръм. В помещението нахлуха потоци вода. В центъра на стихията, Амос разбра каква е ролята на тази врата. Тя го бе предпазила от отломките от камъни, тухли и скални парчета. Сега момчето се изправи пред друг проблем. Водата се изкачваше бързо в стаята, която само след секунди щеше да бъде наводнена догоре. Той трябваше да плува под водата, за да се издигне на повърхността. Щеше ли да му стигне въздухът?

Амос умееше да плува, но досега нямаше кой знае какви героични прояви в тази област.

Момчето бързо събра мислите си. Като повдигна едната си ръка, то образува около себе си мощен въздушен поток, който леко изтласка водата, колкото да образува въздушен мехур. Въздухът се задържа около момчето и продължи да се върти около него. Това движение във водата направи мехура още по-устойчив. Сега беше непробиваем. Все така концентриран, Амос усети, че се раздвижва. И тъй като въздухът, освободен във водата, винаги намира пътя към повърхността, Пазителят на маските разбра, че скоро ще бъде спасен. Въздушният мехур бързо се измъкна от стаята и започна да се издига нагоре.

Докато се оглеждаше на всички страни, Амос видя във водата тела и лица. Кожата им беше зелена и изглеждаше лепкава. Всички тези странни същества имаха дълги кафяви коси, които се виеха около главите им в причудливи извивки. Кръглите им очи приличаха на жабешки, а зъбите им, остри и яркозелени, не вдъхваха никакво доверие. Бяха стотици. Те бавно помръдваха и спокойно гледаха преминаването на Амос. Ужасен от странните създания, той затвори очи, за да не загуби концентрацията си. Не можеше да позволи въздушният му мехур да се спука. И дума не можеше да става да почне да плува в същата вода, където се носеха водните чудовища. Докато Амос се бореше с обезпокоителните мисли, най-после усети, че изплува на повърхността.

Когато отвори очи, загуби концентрация и се озова във водата. Наблизо съзря малък остров. Никога през живота си Амос не бе плувал толкова бързо, за да се добере до брега. Мисълта, че някое от зелените същества можеше да го сграбчи за крака и да го повлече към дъното, му придаваше силата и бързината на шампион по плуване. Задъхано и изтощено, момчето най-после стъпи на острова.

Когато се успокои и се съвзе напълно, видя пред себе си, в средата на острова, дървото на живота на Браха. Приличаше на гигантски баобаб, беше с огромен ствол и несъразмерно големи клони и покриваше цялото небе с листака си. Ябълките от светлина образуваха бляскави и неописуемо красиви съзвездия. Това, което Амос бе помислил за остров, всъщност беше самото дърво. Пазителят на маските стоеше върху корените му. Когато сведе поглед към тях, видя, че те тънеха дълбоко във водата.

Зелените кръглооки създания плуваха под дървото и го хранеха. Те се гмуркаха последователно във водните дълбини и се връщаха с нещо като гъста каша в ръцете си. Намазваха корените с тази кафява кал, вероятно много богата на хранителни елементи, и веднага след това отново слизаха надолу. Това постоянно движение, организирано и хармонично, на Амос се стори като истински танц с великолепна хореография.

Пазителят на маските откъсна поглед от този спектакъл и на няколко крачки пред себе си видя Бялата дама. Веднага я позна. Вече я бе виждал като малко момиченце и като старица. Сега беше около тридесетгодишна жена, красива като зората. Около нея се вееше бяла рокля, изтъкана от светлина. На главата си имаше корона от пера, които образуваха фигура на лебед. Лека като въздуха, Бялата дама се приближи до Амос и погали дългите му коси. Усмихна се и му каза:

— Амос Дарагон, млади Пазителю на маските, не очаквах да те видя толкова скоро по тези места. Избрах те заради голямото ти сърце и виждам, че не съм се излъгала. Аз съм майка на всички богове и на всички земни създания. Аз създадох света и аз те избрах да възстановиш равновесието. Ти си още млад и имаш много да учиш. Боговете, моите деца, ти устроиха клопка, за да се освободят от теб. Великата война на божествата ме изпълва със скръб, но реших никога да не се намесвам пряко в живота на моя свят. Дойдох при теб, за да те подкрепя в изпитанието, на което ще бъдеш подложен. Скоро ще отхапеш от ябълката на светлината и самият ти ще станеш едно от божествените създания. Това ще повлече ужасни последствия. Ще загинат милиони хора и други създания. Светът на живите ще се срещне със света на мъртвите. Чета в теб като в отворена книга и знам какво възнамеряваш да направиш. Искаш да си послужиш с новата си божествена сила, за да поправиш положението, но трябва да знаеш, че ще ти бъде трудно да изпълниш плана си. Имам ти доверие и в мислите си ще бъда с теб. Не се отричай от себе си заради власт и могъщество, мисли винаги за другите, преди да помислиш за себе си. Прави каквото трябва и твори добро. До скоро виждане, млади Пазителю на маските.

При тези думи Бялата дама изчезна. Амос бавно се запъти към един от плодовете на светлината. Протегна ръка, за да откъсне ключа за Браха. Плодът беше прозрачен като кристал и необикновено лъчист. Момчето го поднесе към устата си и го захапа."

изт

g.gifА дали в изпитанията, изкушенията и враговете които се изпречват на пътя ни можем да съзрем Учителя и Великият Божествен промисъл?

Необходимо е смирение си мисля...

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

А аз кой знае защо въобще не се притеснявам, как ще разпозная един Учител; там нещата са доста по-ясни, просто човекът има такова излъчване, че всички хора успяват да го усетят.

Много по-проблематично според мен е да разпозная един учител; и това ми се струва не по-малко важно, най-малко защото учителите са доста повече от Учителите и е много по-реално да срещна на живо учител, а не Учител. А без жив учител до себе си човек доста се лута (според мен), опитва напосоки и дори кой знае какви може да насътвори.

Така че, ако нямате нищо против, да обменим малко опит по разпознаването на жив учител, с малко "у" - имали ли сте, как сте се срещнали, какъв е бил, веднага ли го разпознахте, как, с какво ви помогна, разделихте ли се след време, защо, срещнахте ли друг и т.н.?

Линк към коментар
Share on other sites

Не зная какво значи "истински Ученици", особено пък с главно "у". Според мен всички сме ученици. Сега доколко сериозни, последователни или обратно - несериозни, това е друг въпрос. В кой "клас" на обучението сме - също.

Затова и учителите ни са различни. А понякога дори не разбираме, че някой е бил важен учител за нас през определен етап в живота ни.

И все ми се струва, че е илюзия това, дето някои си мислят, че те или някой друг човек е във ваканция през настоящия живот. Според мен съдбата неумолимо ни тика да си се учим, понякога по-незабележимо, друг път доста драстично и очебийно ...

Та ... споделете за вашите учители :)

Линк към коментар
Share on other sites

Не зная какво значи "истински Ученици", особено пък с главно "у". Според мен всички сме ученици. Сега доколко сериозни, последователни или обратно - несериозни, това е друг въпрос. В кой "клас" на обучението сме - също.

Затова и учителите ни са различни. А понякога дори не разбираме, че някой е бил важен учител за нас през определен етап в живота ни.

И все ми се струва, че е илюзия това, дето някои си мислят, че те или някой друг човек е във ваканция през настоящия живот. Според мен съдбата неумолимо ни тика да си се учим, понякога по-незабележимо, друг път доста драстично и очебийно ...

Та ... споделете за вашите учители :)

Скъпа Диана, става дума за душа в почивка, упомената в горните ми постове.Учителят е говорил по тази тема в беседите си. В момента не мога да ти предложа подходящ цитат, но мисля, че това ще изясни донякъде нещата :

Следователно ние сме за онази Велика Истина, която трябва да опитаме. Аз се радвам, че Бог е говорил в миналото. Да бъде благословено Божието име! Аз се радвам и на всички онези велики пророци, аз се радвам и на онези велики хора, които са работили през вековете. На тях имената са записани горе. Аз се радвам и за всички онези хора, които сега работят. Аз се радвам и за всички онези хора, които ще дойдат да работят в бъдеще. Онези от миналото, тези, които сега работят, и онези, които ще дойдат да работят в бъдеще – всички живеят. Онези, които са работили в миналото, ние сме ги сменили, те са в почивка. Сега идват други, които пък нас ще сменят. Значи в живота има три фази: първата фаза е миналото, през която са работили вече. Втората фаза е настоящето, в което сега работят, и третата фаза е бъдещето, в което ще работят. Хората на миналото почиват, хората на настоящето работят, а хората на бъдещето сега мислят, а после ще дойдат да работят. Те са на път вече и пристигат като онази армия, която идва да подкрепи войските на бойното поле. Колко е красиво това! И всички тези хора днес воюват.

Източник :

http://www.beinsadou...%B4%D0%B8%D0%B5

Поздрав !

Линк към коментар
Share on other sites

Като си чешем езиците, никой ли не е чел това:

Учител

"...

Учителят на Бялото братство, учителят на Истината носи със Себе Си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето.

За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност...."

А такаааа. Оказва се, че Великиуте учители използват и бели и черни методи. Е как ще ги разпознаем?! :) Ако въобще имаме достъ до тях :)

Както казах по-нагоре, не може един учител да се разпозна по логически път.

Преди всичко не трябва да забравяме, че това са събрани мисли от различни беседи. Възможно е и двата абзаца, които съм оставил по-горе да са от различни беседи (не можах да намеря самите беседи, но не съм и търсил особено много) и под черни и бели учители да се разбират различни неща. Ако черните учители се стремят да поробят човешката душа, то за използване на подобни методи от страна на т.нар. велики учители и дума не може да става. Да се познават методите на черната ложа е необходимо, не само за учителите, но и за учениците. Регулирането, означава преди всничко ограничаване и канализиране на последствията в някакви допустими граници. Допустими от гледна точка на свободната воля и на космическите закони.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ани,

книгата,която ще ти даде отговор на въпроса в дълбочина е :

БОДХИСАТВАТА В ХХ ВЕК, В търсене на Словото на Бодхисатва Майтрея-Граала на ХХ век

Филип Филипов,Преслав Павлов,Димитър Колев - автори

60.gif

tn_bodhisatva.jpgБодхисатва в XX век. В търсене на Словото на Бодхисатва Майтрея - Граала на XX век

Автор: Филип Филипов, Преслав Павлов, Димитър Калев

Издателство: Издателско ателие Аб, София, 2007 г. ISBN: 978-954-737-655-7

Първо издание, мека корица, формат: 14/20см, 224 страници; Цена: 10,00 лв.

Тип: книга

Език: български, английски (книгата е двуезично издание)

Използвайки духовно-научен подход, авторите анализират основни идеи, концепции и методи на главните два клона на Езотеричното християнство – Учението на Всемирното Бяло Братство, дадено от Учителя Петър Дънов и Антропософската доктрина на Рудолф Щайнер. Тази книга е опит да се представи европейското и общочовешко значение на Учението на Учителя Беинса Дуно и негово вътрешно единство с Антропософията. В книгата за първи път са демонстрирани, на базата на 70 литературни източника, величавите предсказания на Рудолф Щайнер, пряко отнасящи се към Учителя Петър Дънов, в контекста на Етерното Пришествие на Христос – централното планетарно събитие на нашето съвремие и според двете доктрини.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Като цяло трябва да сме по-уверени в себе си. Гаранции никой за нищо няма да ни даде. Ученията, които се дават така или иначе трябва да се приложат. Така можем да ги проверим реално, и ние от своя страна по този начин също биваме изпитване в качеството си на ученици. Както вече писах изреждането на различни критерии не мисля, че може да е от голяма полза. Самите разбиране на хората за това какви качества трябва да притежават духовните учители са твърде индивидуални, представите на хората за това какво е духовно също са различни, стремежите им са различни, а представата за учител винаги е обвързана със стремежите на конкретния човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес получих едно интересно писмо, което ме накара да се замисля. Иска ми се да го споделя с вас. :)

Как да разпознаем жив Учител?

За жалост не може да го разпознаем по никакъв начин.

Всъщност начинът е само един - ако Той сам ни се изяви и ни покани.

Каква "покана"? - Истинските Учители се "обличат" в плът само когато имат Мисия.

Обикновено подобни мисии са общочовешки и за дълъг период от време дават Светлина за развитие на хората. Това е и една от причините, че приживе признание Учител рядко получава, дори обратното - разпятието се смята за нормален завършек на големи мисии.

Как изглеждат нещата на практика със живите Учители? - Значи слиза дадената възвишена Душа, знаейки своята мисия и задачи. Съответно за тази мисия има определени и доста други напреднали Души, които "обезпечават" мисията. Те са два вида - избрани и призвани Души. Разликата е ясна, нали? Учителя призовава (поканва) за Работа (служене), а който иска може и да откаже (свободна воля!). Мястото на отказалите се попълва от други избрани. (спомнете си притчата за 40-те мъченика и този който се е отказал - нещата стоят по сходен начин)

Имайки тази постановка на нещата, как смятате, че един ИСТИНСКИ ЖИВ Учител ще дойде на земята и ще започне да се занимава с Пенка, Денка и Кирчо, за да ги учи на смирение, търпение и др. добродетели. Много безумно звучи това, но пък на всеки му се иска, нали?

Всеки иска да има до себе си една патерица, но Учителя не е само патерица, а той може да "носи на ръце" призваният ученик. Какво блаженство нали?!? (от материална гледна точка!) Да имаш Човек до теб, който да те буди, да те напътства, да ти помага в домашните и във вземането на изпитите,... а дори ако се налага да носи и час от кръста ти (кармата!)... Последното е възможно само за истински Учители с Мисия, защото те могат да прилагат закона на Жертвата, но това е друга тема.

Нужно е да се уточни, че всички тези "привилегии" се получават само от Ученици (призвани), които са направили своят избор - Служене и Работа за мисията на своя Учител. Това никак не е лесно, дори напротив - много трудна задача е!

Резонни въпроси, тогава са: как се учим ние? как се учат хората? - Хората се взаимообучават! "По напредналите" дават идеи, материали и подпомагат "по изостаналите" в трупане на знания, а "по изостаналите” са нещо като изпитна среда за „по напредналите”. ( кавичките не са случайни, а задължителни!) :) Защо? Защото съвършенството не се определя по обем знания, а по брой приложени знания и най-вече взети изпити. Ето защо се казва, че "възраст в духовното усъвършенстване няма". Всеки може да "задмине" всеки по Пътя, независимо от земните му години.

В този ред на мисли не е необходимо персонално до всеки човек, да стои велик Дух в тяло (Учител), за да може да си учи някой елементарните уроци. Отгоре на всичко в "училището Земя" има свободна воля и всеки може да учи или да не учи. Трябва да се спомене обаче, че до всеки човек има същества от Невидимият свят, които го напътстват,... но подобна комуникация става само чрез Интуиция и Молитва, което разбира се че не е лесно ... (май за това всеки се търси жив Учител, с който да се приказва на земен език?!? ) :)

Накратко - Човекът е "венеца на Божието творение"! Човешката Душа се учи и усъвършенства в училището Земя, напътствана от Невидими същества, Вселенските закони и най-вече от Страданието. Цел - развиват се качества и добродетели. Когато Душата придобие нужно ниво на съвършенство, необходимо за изпълнение на дадена Мисия - съответно ТЯ бива избрана или призвана за това. Свободната воля винаги си съществува, но важи само при земни инкарнации (при съчетание на Дух, Душа,Тяло). Мисиите всъщност, представляват и своеобразни ЗАВЪРШВАЩИ изпити в последният етап от развитието на дадената Душа. При успешност - Душата получава висше ниво на съвършенство и съответно възможността за сливане с Първоизточника. Така земният цикъл приключва!

Поздрави.

27.05.2011г. Никола Дамянов

Писмото беше до мен, но има интерсни неща и затова реших да го сложа в темата вместо да го преразказвам.

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Е всичко написано от него е много хубаво само едно да вметна, че си го помислих така неволно, за лесното приказване на земен език. Едва ли е толкова лесно си мисля аз g.gif ако Учителя е потънал в дълбока Тишина всеки звук и действие и въобще каквото и да предприемеш увисва... С две такива същества съм имала честта да се срещна /не го казвам от надуване а като споделяне на малък опит/. Та да застанеш до такова същество до такава пълнота просто всичките ти " мъдростички" се изпаряват тотално... Искам да кажа, че всъщност не е толкова лесно, но пък вътрешната връзка няма физически измерения. Поздрави :)

п.п. Пък да не говорим като реши да проговори и вземе да ти дялка треските какво ти се случва с мъничкото его защото и това го знам, но първият път това ме заведе в планината и в течение на едно лято усетих такива невероятни неща, че просто не са за описване, а и страшно ползотворно ми се беше отразило на фигурата тогава, мда...

Хич не съм ги и търсила /съзнателно/ те сами ме намериха всеки на своето си време.

П.П."Отведе" ли казах 1eye.gif то направо си беше "изритване" такъв начален тласък, такъв импулс получих , че свят ми се изви 3d_146.gifЕееехх какъв прекрасен спомен, сега се смея, но първоначално въобще не ми беше до смях обаче това ме запозна с планината и ме накара да се влюбя в нея докато преди това кракът ми не искаше да припари там. Майка ми като дете все насила ме караше да ходим за да поспортувам малко и на всички бях заявила че мразя планините 3d_146.gif. Докато "най- случайно" не срещнах един учител. Наистина той си беше и земен учител в най- обикновено българско училище :) ...

Ани, благодаря за темата angel.gif защото реших да потърся дали има нещо в интернет и попаднах дори на снимкаangel.gif Дано по някакъв начин да съм ти отговорила индиректно на въпросите от първоначалния пост 3d_122.gif Понякога под привидно груба външност се крие Сърце чисто като кристал. Ум светъл като Слънцето. Душа обширна като вселената. Дух мощен като Бога и едно с Бога и душата го разпознава моментално. Такива преживявания с думи не могат много да се обяснят, думите само загатват, а понякога и опушлявят нещата, важното е поне да са чисти.

Примерно - ако утре стане 2-то пришествие, как бихме разпознали Христос от друг лажеучител ...
Ами ето, дори само при спомена, дори само при мисълта усещам вътрешен прилив на енергия и свобода и не се чувствам обременена от нищо. На лицето ми грее усмивка, изпълнена съм с радост и енергия. Това е Божественото проявление чрез някой 60.gif пък въобще не ми се мисли за второто пришествие, ако Бог е с теб с мен с всички нас няма от какво да се боим smile.gif Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, дал съм линк и това е линк към беседата Учител, която си е беседа, а не онова нещо със събрани мисли, което пак има заглавие Учител.

Иди на линка и ще видиш цялата беседа.

Целта на черните учители те си я знаят, но са под управлението на Великите Учители, които ги използват, за да пращат задачи по-скоро.

П.С.

Нагоре Ани цитира Никола, който е имал нервите да обясни подробно защо човек не може да познае сам учителя.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, дал съм линк и това е линк към беседата Учител, която си е беседа, а не онова нещо със събрани мисли, което пак има заглавие Учител.

Иди на линка и ще видиш цялата беседа.

Добре, но така или иначе, това с нищо не променя разсъжденията ми след това, а именно:

„Ако черните учители се стремят да поробят човешката душа, то за използване на подобни методи от страна на т.нар. велики учители и дума не може да става. Да се познават методите на черната ложа е необходимо, не само за учителите, но и за учениците. Регулирането, означава преди всничко ограничаване и канализиране на последствията в някакви допустими граници. Допустими от гледна точка на свободната воля и на космическите закони.“

Целта на черните учители те си я знаят, но са под управлението на Великите Учители, които ги използват, за да пращат задачи по-скоро.

Какво значи да са под управлението??? Това би означавало Великите Учители да определят какви ще бъдат действията на черните учители. Това не е така. Ако някой направи нещо, абсолютно по собствено желание и ти просто се възползваш от това му действие, управляваш ли го? Да се възползваш от нечии чужди действия е едно, но да се предполага някаква друга връзка...

П.С.

Нагоре Ани цитира Никола, който е имал нервите да обясни подробно защо човек не може да познае сам учителя.

Няма да е коректно да коментирам мнението на Никола. Аз също в едно предходно мнение обясних защо единствено самия човек може да разпознае своя учител. Способността за различаване е нещо, което човек сам си изгражда с много упоритост, постоянство и търпение. Учителят си съществува винаги, но ние трябва сами да си изградим сетивата с които да го възприемем. Всъщност с мислите си и устремеността към духовното, с добрите си действия, ние изграждаме и сетивата с които да можем да възприемем висшите светове, за да можем да живеем съзнателно в тях. Едното е свързано с другото. Разпознаването на вечното от преходното е пряко свързано и с разпознаването на Учителя. Слепецът не може да види светлината и причината за това не е в последната.

Всеки получава такъв учител, към какъвто сам се устреми в съзнанието си. И ако съблюдаваме чистотата на своите мисли,... законът за привличането действа неотменно. Но трябва да го познаваме за да можем да го използваме. И после идва въпросът: какво ще предложим на Учителя? Това на пръв поглед е въпрос за друга тема, но всъщност не е. По-късно ще се опитам да напиша нещо в тази връзка.

Линк към коментар
Share on other sites

1964 г. 389. (М. А. Й.). Конечно, забота меньшего сознания – о том, чтобы не отяготить большее. Редко сознательно эта забота уявляется у подошедших и даже в учениках. Как же не отяготить? Приношением. Каждый приносящий дары не отягощает. Много искажений и уродств происходило от непонимания того, какие дары должны приноситься. Ведь приносили яства, питье и даже золото и драгоценные камни, в то время как требовалось принести только корзины или кувшины свои, которые мог бы Наполнить Дающий. По линиям напряженного огненного устремления питание духа происходит законно, свободно, гармонично и плодоносно, не отягощая Питающего. Значит, прежде всего надо принести устремление. Надо принести уравновешенное, рецептурное настроение сознания, надо себя привести в соответствующее гармоническое состояние. Какое получение будет иметь место, если человек раздражен, или трясется от страха, или злобой наполнен, или вожделениями и всеми прочими чувствами и эмоциями, столь обычными и привычными людям. Потому приношение даров духа Учителю Света должно быть обдумано и взвешено на весах соизмеримости. Закон прост: каково обращение, таков и ответ. Только если обращение недостойно и несоизмеримо, то реакция на него идет не от Учителя, которого такое обращение не может достичь, а от пространства, от созвучных обращению сфер которого и получается должный ответ. Но горе, отчаяние и тоска безысходности и прочие схожие чувства Учителя могут коснуться и отяготить. Потому забота меньшего сознания об Учителе Света особенно ценна.

1964 г. 042. (Гуру). Спросят, обязательно спросят, что же мы должны принести? Ответьте: преданность, любовь и устремление. Они и будут корзинами, в которые можно будет собрать даваемое. Но люди предпочитают приносить деньги или другие ценности, полагая, что предметы и вещи, металл или камни заменят нужные качества духа. По внешним приношениям можно судить об оскудении духа. Забыли о том, что приношение совершается в духе. Так духовное заменили земным. И еще удивлялись, почему живой огонь жизни ушел из золоченых храмов. Но вот время пришло снова провозгласить примат духа и указать, что дары к храму жизни каждый должен принесть, но от духа и в сердце.

1964 г. 383. (Июль 29). Если кувшины приготовлены, то в них можно налить, и если принесены корзины, то их можно наполнить. Хотящему будет дано. По созвучию получаем и, зная это, все же не всегда соблюдаем закон, полагая, что Учитель обязан наполнять нас сиянием Света даже тогда, когда сознание отемнено звучанием иного порядка, ничего общего со Светом не имеющим. Звучите светоносно и полнострунно, и поступления не замедлят. Если же темные и недостойные мысли вторгаются или уже проникли в сознание, его следует немедленно перестроить на светоносной волне, чтобы было возможно установить созвучие со Светом. Свет звучит. Звучат его краски в гармоническом сочетании этих созвучий. Сказано: «В Свете Твоем узрим Свет», – Добавлю: своим светом. Так чистое, светоносное состояние сознания необходимо для восприятия Света от Нас. Луч надо встретить в открытое ко Мне сознание, но сердцем, очищенным от всего, что его отемняет.

Грани Агни Йоги, 1964 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Е всичко написано от него е много хубаво само едно да вметна, че си го помислих така неволно, за лесното приказване на земен език. Едва ли е толкова лесно си мисля аз g.gif ако Учителя е потънал в дълбока Тишина всеки звук и действие и въобще каквото и да предприемеш увисва... С две такива същества съм имала честта да се срещна /не го казвам от надуване а като споделяне на малък опит/. Та да застанеш до такова същество до такава пълнота просто всичките ти " мъдростички" се изпаряват тотално... Искам да кажа, че всъщност не е толкова лесно, но пък вътрешната връзка няма физически измерения. Поздрави :)

п.п. Пък да не говорим като реши да проговори и вземе да ти дялка треските какво ти се случва с мъничкото его защото и това го знам, но първият път това ме заведе в планината и в течение на едно лято усетих такива невероятни неща, че просто не са за описване, а и страшно ползотворно ми се беше отразило на фигурата тогава, мда...

Хич не съм ги и търсила /съзнателно/ те сами ме намериха всеки на своето си време.

П.П."Отведе" ли казах 1eye.gif то направо си беше "изритване" такъв начален тласък, такъв импулс получих , че свят ми се изви 3d_146.gifЕееехх какъв прекрасен спомен, сега се смея, но първоначално въобще не ми беше до смях обаче това ме запозна с планината и ме накара да се влюбя в нея докато преди това кракът ми не искаше да припари там. Майка ми като дете все насила ме караше да ходим за да поспортувам малко и на всички бях заявила че мразя планините 3d_146.gif. Докато "най- случайно" не срещнах един учител. Наистина той си беше и земен учител в най- обикновено българско училище :) ...

Ани, благодаря за темата angel.gif защото реших да потърся дали има нещо в интернет и попаднах дори на снимкаangel.gif Дано по някакъв начин да съм ти отговорила индиректно на въпросите от първоначалния пост 3d_122.gif Понякога под привидно груба външност се крие Сърце чисто като кристал. Ум светъл като Слънцето. Душа обширна като вселената. Дух мощен като Бога и едно с Бога и душата го разпознава моментално. Такива преживявания с думи не могат много да се обяснят, думите само загатват, а понякога и опушлявят нещата, важното е поне да са чисти.

Примерно - ако утре стане 2-то пришествие, как бихме разпознали Христос от друг лажеучител ...
Ами ето, дори само при спомена, дори само при мисълта усещам вътрешен прилив на енергия и свобода и не се чувствам обременена от нищо. На лицето ми грее усмивка, изпълнена съм с радост и енергия. Това е Божественото проявление чрез някой 60.gif пък въобще не ми се мисли за второто пришествие, ако Бог е с теб с мен с всички нас няма от какво да се боим smile.gif

Елфчо, :thumbsup2: и аз съм виждала такива...при кришнарите...:hypocrite: наистина няма думи да се опише атмосферата около тях, която създават...разликата е огромна, просто самия въздух в тази стая, в цялата къща, е много различен от тежката атмосфера "навън"...там по друг начин се чувства човек, точно както в планината изчезват всичките ти проблеми и ти е леко:hypocrite: ...

и аз завинаги ще помня тези срещи...

А ако дойде Исус, как ще го познаем - ако някой си задава такъв въпрос, най-вероятно няма да го познае.

Линк към коментар
Share on other sites

Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66.

За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря. Накрая Гръблашев се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава. Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. 'Учителю, чухте ли как Гръблашев тръгва да търси Христос в Америка?" Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене!" "И това чухме." "Учителю, ама какво ще търси той там в Америка?" "Нека търси каквото иска!" "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това!" "Напротив, всичко е ясно и разбрано." Накрая Борис се усмихва и казва: "Учителю, аз оставам тук!" "Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител!" Борис се сбогува. Учителят протяга десницата си за да я целуне. Борис върви и се моли: "Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот."

Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана. Намери не онова, което търсеше, защото се беше разминал с Христа, защото не го разпозна и то тук, в България!

http://petardanov.com/index.php?/topic/5920-3-53-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b2-%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%b5%d0%bd%d0%ba/

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Елфчо, :thumbsup2: и аз съм виждала такива...при кришнарите...:hypocrite: наистина няма думи да се опише атмосферата около тях, която създават...разликата е огромна, просто самия въздух в тази стая, в цялата къща, е много различен от тежката атмосфера "навън"...там по друг начин се чувства човек, точно както в планината изчезват всичките ти проблеми и ти е леко:hypocrite: ...

и аз завинаги ще помня тези срещи...

Хари Боол! ...

Редактирано от braman
Линк към коментар
Share on other sites

Елфчо, :thumbsup2: и аз съм виждала такива...при кришнарите...:hypocrite: наистина няма думи да се опише атмосферата около тях, която създават...разликата е огромна, просто самия въздух в тази стая, в цялата къща, е много различен от тежката атмосфера "навън"...там по друг начин се чувства човек, точно както в планината изчезват всичките ти проблеми и ти е леко:hypocrite: ...

и аз завинаги ще помня тези срещи...

Хари Боол! ...

:3d_053:

http://www.youtube.com/watch?v=hascFPxfMA8&feature=related

Линк към коментар
Share on other sites

А отностно разпознаването... Нали Христос беше казал:" Не вие ме избрахте, но Аз вас."

Да, а също и: ...тогава ако ви кажат "ето тука е Христос" или "там е", не вярвайте.

:angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...