Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
daniela71

Паралелна връзка. Имам нужда от съвет

Recommended Posts

искам само да допълня че паралелния човек с мен от осем години се жени за жена,която не познава и не обича,но в името да създаде семейство е готов да жертва почти всичо.

но не иска да загуби нашата обич. притеснява се да не остане сам или живота да му е празен може би.

казва 4е обичта си я има с мен ,но семейство иска да създаде с която и да е...,напук прави това.

А,до колкото аз не бих оставила семейството си,тъй като те не заслужават да страдат заради моя порив....и все пак се 4увстват щастливи и не съм ги наранила никога.

Паралелнят мъж се притенява че никога не би ми задоволил капризите и може би това не го карало никога да е настоявал да има брак смен...не иска близките ни да страдат заради нашата обич.

Заблуждавам ли се? Наивно ли постъпвам,но наистина се притеснявам как ще продължи занапред,а не ми се иска да загубим оби4та си един към друг както и той е на това мнение.

Съпруга си оби4ам ,но по някакъв друг на4ин...като приятел.

може би ще ме обвините ..но наистина не знам как бих излязла от този кръг....

да допълня 4е аз съм домакиня и отглеждам детето си и изцяло съм зависима финансово от мъжа ми ,ако има някакво значение разбирасе.

Моля,насочете ме ,кажете ми как да постапя ,какво да направя...

За мен се заблуждавате и то сериозно, и то по много въпроси ...

На мен например никога не би ми хрумнало да назова нещо, което продължава 8 години "порив" 1eye.gif

Другото, което са Ви казали преди мен, че във всичко Вие виждате и възприемате само себе си, притеснявате си за собстеното си щастие и само привидно за това на околните.

Но тук има и една уловка, тъй като Вашето щастие, така сте го изградили, че е обвързано и зависи от околните, та Вие сте в една много крехка позиция - ако някой от тези, от които зависи Вашето щастие и въобще положение в живота, вземе че се изнесе от живота ви, тогава ...?

Опитайте да се поставите на мястото на всеки един от мъжете, които (уж) обичате. Как ще ви изглежда ситуацията от тяхна гледна точка?

Например това, че 8 години съпругът или детето не са разбрали за паралелната връзка, не гарантира, че няма да разберат утре, или след месец, или след година ... И как ще се почувстват според Вас - щастливи ли? Вие на практика ги наранявате непрекъснато през последните 8 години, просто те все още не са го разбрали, поне не ясно и категорично.

Мъжът от паралелната връзка също едва ли е щастлив - явно е влюбен, но не и щастлив; просто е изпаднал в зависимост от Вас, като същевремнно си дава сметка, че първо няма финансовата възможност на съпруга Ви, за да задоволява капризите Ви (това са Ваши думи), второ ако поиска да е с Вас, следва да разруши едно семейство, следователно той на практика няма шансове за пълноценен живот. Явно за 8 години най-сетне си е дал сметка за това положение.

Животът Ви е дал огроооомен кредит, през тези 8 години и сега са се появили първите сигнали, че е време да си връщате заема. Не искам да Ви плаша, но ако не последва адекватна реакция от Ваша страна, очаквайте "съдия-изпълнител" в скоро време.

от както се помня осем години си плащам и повярвайте ми за мен си е тегло голямо... в един момент аз забравих коя съм.

от това да създам баланс да се правя, че нищо не се е слу4ило в къщи и да бъда перфектната домакиня с усмивка на лице, а вътрешно душата ми плаче и сърцето ми се къса,не агония ми незнам как да го нарека.

Явно сме взаимно зависими един от друг ..и каква е формулата да сме независими?

а относно той е наясно с това положение от доста години,но не е намерил подходящата за него жена,която да му дава спокойствие,да го обгрижват.

Имаше няколко и всички съм ги приживявала с редом с него .

Даниела, може би беше хубаво още отначало да разкажеш по-подробно.

Да, хората сме слаби и за да не се чувстваме такива, се привързваме към някой - както беше споменато, това може да е всеки: съпруг/а, любим/а, приятел/ка, дете, родител ... Обаче и ти също си разбрала, че това е една зависимост от една страна, при което човек е твърде уязвим (ако този, към който се е привързал по някаква причина престане да изпълнява ролята на опора в живота ни и ... всичко рухва, нали?). От друга страна тази привързаност не е истинска опора, най-малко защото е нещо временно, нетрайно. От трета страна, човек (постепенно) губи собствената си идентичност, губи своята сила и самочувстивие, губи вярата в себе си.

За мен първата крачка за теб е да се огледаш - и в огледалото, и вътрешно като човек, като качества; седни и напиши на един лист какви положителни и какви отрицателни качества намираш в себе си. Помисли си хубаво, не бързай. Ако имаш някоя добронамерена и умна приятелка, изкоментирай този списък с нея.

След това напиши си един списък с нещата, които са важни за теб; отдели повече време, няколко дена дори, напиши много неща (като започнеш от любов, здраве, спокойствие, деца, семейство, работа, хобита или всякакви занимания, всякакви мечти или стремежи, желания да постигнеш нещо и т.н.) и после ги сортирай (ако е нужно пак на няколко пъти) по важност; номерирай ги. И виж кое ще изплува като номер 1 в списъка.

Забележи, че някои неща са такива, че ако те липсват, не можеш да имаш друго нещо от списъка! Следователно събрази се и с това. Примерно не можеш да напишеш "Да изкача Алпите." на първо място, а здравето да се мъдри на второ или по-назад, защото, ако си болна, за какво изкачване ще си говорим?

Другото важно нещо е, да си дадеш сметка, това, което си подредила на първите места в списъка, дали касае само теб или е обвързано и зависи по някакъв начин от други хора. Ако е така, отбележи тези точки с червено и си запитай, можеш ли да ги реализираш сама.

Ако не - помисли дали все още ти се искат, защото това са неща, които по всяко време могат да ти изиграят лоша шега; ако въпреки всичко са много важни за теб (за мен например това са децата), то си реши, какво си склонна да пожертваш за тях и какво не.

Ако да - разработи си план, как можеш да ги постигнеш и какво си склонна да направиш за тяхното осъществяване. Примерно беше споменала, че си финансово зависима от съпруга си, ако в списъка си пожелала финансова независимост, прецени как можеш да я постигнеш.

Така човек постига някаква яснота за себе си. И въпреки че след това следва най-трудното - да съберем сили, воля и кураж и да действаме, то поне не сме толкова объркани към какво се стремим, кое е с приоритет.

Казвам това, защото нещата при теб са доста спешни, доколкото разбирам; иначе бих ти препоръчала книги, които да те насочят по-добре в подобно направление.

Другата жена ... пък и всички останали, замесени в ситуацията ... остави ги за известно време на заден план, не се занимавай с тях. Ако е нужно, намали малко грижите и по семейството дори, примерно иди за няколко дни на почивка, на гости при приятелка. Сега е време да обърнеш внимание на себе си, а именно да си изясниш нещата.

Виждаш ли, отмъщението или великодушието към другата жена или към паралелния мъж въобще не е сигурно, доколко ще те удовлетвори и за какъв период от време, докато не си решила по принцип какво искаш за себе си оттук нататък.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дани, обръщам се към теб по този начин защото аз също имам приятелка която се казва така и с която често си говорим по тези въпроси :).Искам да ти кажа че това с писането е страхотен метод :thumbsup2:. Между другото видях вчера че и Станимир го препоръчва по- горе и щях да вдигна едно одобрително пръстче :thumbsup:, но се отнесох в други неща и не успях. Значи първо остави идеята че нещо губиш или ще загубиш и че всичко се е обърнало нагоре с краката. То като помисли човек ние нищо не притежаваме, но друга ми е мисълта, а именно, никой никога не може да ти отнеме Любовта и човека когото обичаш когато той живее в мислите и сърцето ти, дори и външно да не сте заедно, дори и всички външни обстоятелства да ви разделят, повярвай че това е за добро и е мъдро защото е проверка на това дали е истинско и дали ще устои с времето. Ако с времето за вас стане валидна поговорката - "Очи които не се виждат се забравят", значи така е трябвало да бъде, срещнали сте се за да се изчерпят някакви отношения от миналото и от тук нататък всеки е продължил по своя собствен път. Обаче от друга страна може да се случи и нещо много по важно, а то е че външните обстоятелства които ви разделят могат да направят още по- дълбоки и истиски отношенията ви и вътрешното ви сливане да стане много по- дълбоко и неизразимо от всичко което се случва на повърхността в живота. От трета страна съм сигурна че с времето ще си дадеш сметка може би, колко много уважаваш, обичаш и цениш човека до себе си, в т.ч. и плода на тази ваша любов , а именно детето...Да, понякога в живота се случва и така и аз имам живи примери пред очите си за подобни ситуации и видях как нещата се развиха с годините т.е. след първоначалните бурни емоции и т.н. отношението остана дълбоко, искрено и постоянно и в същото време заздрави връзките, и подобри отношенията във вече съществуващите семейства, като всеки осъзна колко е ценен човека който е до него в момента и това помогна на всички. Така че времето ще има тежката дума по въпроса и вярвай че всичко е в името на абсолютното добро, защото колкото и да ти изглежда дявола черен отстрани, той не е, а това са човешките ни уроци през които всеки от нас преминава по един или друг начин :). Затова се отпусни и пусни сухия клон който си стиснала така здраво и от който не смееш да се откопчиш от страх че ще полетиш в бездната защото това е илюзия на ума, а нужно е както Орлин, Стан и Диана ти подсказват да се поставиш в ситуацията на безпристрастен наблюдател (във всеки от нас се крие по един такъв каквото и да ни се случва) и да си дадеш сметка за много неща пишейки, но направи това с кеф. Пусни си музиката която обичаш, направи си кафенце достави си някакво удоволствие и се успокой, събери се и бъди себе си, такава каквато си , застанала лице в лице със самата себе си бъди напълно искрена и неподправена, защото ако ти не си в хармония със самата себе си няма да си в хармония и с близките си и със света...Накрая искам да те поздравя с една песен която скоро пуснах в една друга тема и за която се сетих сега мислейки за теб. Това е което исках да ти кажа хей така, приятелски и по човешки и съвсем непрофесионално като обикновен човек защото аз съм точно такава :). Поздрави!

http://vbox7.com/pla...start=164&r=emb

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Чета, чета и се чудя всъщност какъв е проблемът. Не мога дори да го формулирам, а иначе уж ме бива във формулировките.

Според мен става дума за взаимоотношения между двама души по техен избор (подчертавам последното). Никoй не ги насилва да продължават тази връзка по този начин. Никoй не ги насилва да продължават да стоят при семействата си, ако сърцето ги влече надругаде. Лесно няма, забъркани и наранени могат да бъдат много хора, но ако човек сам е избрал да страда и да бъде зависим и да не вземе решение, никoй и нищо не може да му помогне. В крайна сметка всичко опира до избор, който някой трябва да направи, но не прави.

Не виждам какво да добавя и какво може да се каже още по темата. Всеки сам си е господар на живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Права си, всичко е въпрос на избор, въпросът е в това човек да е наясно когато се колебае да направи своя избор да запита себе си както е казал дон Хуан - "Има ли този път сърце?" т.е. да избере своя път със сърце и да поеме свободен по него. Явно в това се състои въпросът. Ще споделя нещо което сигурно съм споменавала и друг път така че може би тук ще се повторя, но все пак споделеният опит може да послужи на някой. Преди години бях много хлътнала по един мъж, ама многооо и така се терзаех..., все за него си мислех докато един ден вървейки по една улица изведнъж ме споходи една много силна мисъл. И тя прозвуча така - "Представи се себе си до него. Виждаш ли се заедно с него така един до друг за цял живот каквото и да означава това?" Трябва да ти кажа че едва не подскочих и изтрезнях на минутата. Много след това прочетох тези думи на Дон Хуан в книгите на Кастанеда и знаех за какво става въпрос. За това предполагам жената се обади търсейки съвет и хубав е този метод даден с писането. В крайна сметка предполагам тя осъзнава, че трябва да вземе решение и да направи своя избор и иска той да бъде правилния, да избере пътя който е със сърце. Има и още едно нещо което е споменавано и друг път, а именно, когато човек се опитва да направи избор да се заслуша в двамата свидетели - умът и сърцето и там където те са в хармония, това е пътят. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: И аз се пообърках вече azbuki ,

Нещата се поразминаха след последните постове на на Даниела.

Проблема започна с това, че тя много обича другия мъж и не иска да се разделят, но не може и да остави съпруга си към който има само приятелски чувства:

Цитирам:

daniela71

"А,толкова да се обичаме... и какви ли не компромиси сме правили ...

той казва че нищо няма да се промени,но знам ли? времето ще покаже ,но Бог не ме е дарил с търпение.."

"Съпруга си оби4ам ,но по някакъв друг на4ин...като приятел."

До тук нещата бяха някак ясни, особено след втория пост в който стана ясно, че съпруга задоволява всички финансови капризи, които любовника не може.

Но следващите постове:

daniela71

"знаете ли какво е да цените и оби4ате до себе си мъжа 15 години и да не можете да да се радвате на хубавия живот ,който ми е даден"-

това например не го разбрах- Кой ти пречи на тебе да се радваш на хубавия живот със съпруга си, след като в по- горния пост казваш че много обичаш любовника си? И ако искаш да се радваш на хубав живот със съпруга каква е ролята на любовника?????

Още по объркано става в следващия пост:

daniela71

" от това да създам баланс да се правя, че нищо не се е слу4ило в къщи и да бъда перфектната домакиня с усмивка на лице, а вътрешно душата ми плаче и сърцето ми се къса,не агония ми незнам как да го нарека. "

След като искаш да се радваш на съпруга си и на живота с него, защо страдаш, че трябва да си в къщи??

и това:

"но като не се получиха нещата при него пак почна да звъни ,да обсебва и аз попаднах пак в капана и айде старата песен отниво. Тогава чувствата бяха наполовина и не ми пукаше (а той тогава бе най милия 4овек и си казавх..-Боже Господи,колко се е променил,дори и духовно се е извисил),молих се на Бог да му изпрати жена да има дом семейство да не ми тежи на душата след време и ето .."

Значи казваш, той те обсебва и това те тормози, искаш да си намери жена, а като си намери се чувстваш на заден план!???

На края на всеки пост задаваш един и същи въпрос- Какво да правя??

Даниела, тук доста хора взеха участие, доста хора ти казаха различни начини за начало на някакъв изход.

Вместо да коментираш, как би приложила нещо от предложеното, ти се фиксираш само в обвиненията и се оправдаваш, изпадаш в самосъжалителна позиция и имам чувството, че изобщо не прочитеш различните начини които ти се предложиха.

Така няма да стигнеш по- далеч от мястото на което си в момента.

Спри да разглеждаш себе си като жертва, защото не си.

Ти се жена обгрижена от съпруга си, който твърдиш, че обичаш. От друга страна си се ползвала от ухажването и вниманието на още един мъж, който не знам дали обичаш, според мен по скоро не- той ти е емоционална зависимост, която ще си преодолееш страдайки. И то не страдайки за него, а за себе си.

И както ти каза по- горе Божидар( мисля че беше той), прочети всички постове от началото на темата, поне още веднъж.

Избирателното ти фокусиране, само върху постовете с обвинения, защото виждаш себе си като жертва, изобщо не ти помага.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hmmmmm:От друга страна опитвайки се да разгледам въпроса от различен ъгъл ще споделя още нещо. Днес се чудех дали да не го направя и в интерес на истината се бях отказала, но защо пък не, ще опитам и това да споделя- Такааа, тук отскоро познавам една много намахана красавица. Жена със страшно самочувствие, красива и т.н... от където и да я погледне човек звънти. Мъжете се лепят за нея като мухи на мед, обаче на нея не и пука и си ги разиграва както си иска. Тя е омъжена, има дете и явно съпругът който тя казва че не понася въобще (какъвто не е твоят случай Дани, тя казва че не го понася грам и се моли ако може вечно да е на работа) та въпросният съпруг стои зад нея с дебелия портфейл и тя само дава нареждания. Естествено върти си домът, но друг плаща разноските за всичко. Работи защото и е кеф и заплатата и е само за нея. Плюс това работата и е интересна защото ухажорите още повече повдигат самочувствието и. Един ден, нещо се беше развихрила да ми говори, а аз мълчах и я слушах защото и да се опитавах да и кажа нещо тя нямаше да ме чуе и разбере, та така докато се вихреше в приказките си, аз замислено и казах -:hmmmmm: Абе честно, не мога да се сетя кой е твоят мъж трябва някога да ми го покажеш да го видя. Направих го без грам задна мисъл, но тя реагира на секундата, присви очи и ожесточено ми просъска. - Защо искаш да го видиш, а??? За да ми го вземеш ли??? :blink: Направо онемях. В този момент осъзнах за себе си каква илюзорна представа изгражда тя за света и как тази нейна самоувереност прилича на един огромен розов балон който заплашва във всеки един момент да се спука с трясък. Разбрах колко е уязвима и как не си дава сметка всъщност колко много държи на съпруга си, който твърди че ненавижда, защото съм я наблюдавала и в други ситуации когато ми е разказвала че готви и че прави нещо за дома, така неволно се е изпускала казвайки - Моите хора и лицето и е засиявало за миг... Дадох си сметка как дори и най- малката заплаха, дори и намек за това да се появи съперница от някъде и да застраши семейството(ТУК СЕ СЕЩАМ ЗА ПОГОВОРКАТА -НИТО ГО ЯДЕ НИТО НА КУЧЕТАТА ГО ДАВА) я разтърсва из основи. Защо ти разказвам това, защото както е казал Учителя, животът е едно велико училище и често когато не си даваме сметка и недооценяваме нещата с които щедро ни е дарил се налага външните условия да ни потупат за да се постреснем и събудим. Сега не ти го разказвам това, за да задълбоча депресията ти и да станеш подозрителна към съпруга си. Разказвам ти го, за да си дадеш сметка какво означава той за теб и от там нататък да решиш какъв ще бъде подходът и отношението ти към него което също може да е брънка за разрешаването на твоята дилема. Разказах ти го, защото за разлика от моята позната ти искаш да чуеш докато тя не иска и за това си мълча слушайки я пускайки отвреме навреме по някоя весела шега хей така да минава времето приятно... Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета, чета и се чудя всъщност какъв е проблемът. Не мога дори да го формулирам, а иначе уж ме бива във формулировките.

Според мен става дума за взаимоотношения между двама души по техен избор (подчертавам последното). Никoй не ги насилва да продължават тази връзка по този начин. Никoй не ги насилва да продължават да стоят при семействата си, ако сърцето ги влече надругаде. Лесно няма, забъркани и наранени могат да бъдат много хора, но ако човек сам е избрал да страда и да бъде зависим и да не вземе решение, никoй и нищо не може да му помогне. В крайна сметка всичко опира до избор, който някой трябва да направи, но не прави.

Не виждам какво да добавя и какво може да се каже още по темата. Всеки сам си е господар на живота.

Ми отговора на този въпрос е много прост. Нарича се "вътрешни противоречия". Една част от теб иска едно, докато друга част от теб иска друго. Тогава вътре назрява конфликт

bhagawad-gita-krishna-instructs-arjuna.jpg

Често се разминаваме в желанията си мужду ума и сърце (душата), а още по-често самият ни ум изпада в противоречия. Ту едно, ту друго и не знае какво да избере, защото се струхува да не се "прецака" :whistling:.

Важно е в такива моменти човек да е наясно със своите приоритети. Тогава избора е по-лесен. Е не може да не жертваш нещо, щото иначе няма как да спечелиш партията. А нали искаш да си печаливш, първенец?!

lego-chess-1.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета, чета и се чудя всъщност какъв е проблемът. Не мога дори да го формулирам, а иначе уж ме бива във формулировките.

Според мен става дума за взаимоотношения между двама души по техен избор (подчертавам последното). Никoй не ги насилва да продължават тази връзка по този начин. Никoй не ги насилва да продължават да стоят при семействата си, ако сърцето ги влече надругаде. Лесно няма, забъркани и наранени могат да бъдат много хора, но ако човек сам е избрал да страда и да бъде зависим и да не вземе решение, никoй и нищо не може да му помогне. В крайна сметка всичко опира до избор, който някой трябва да направи, но не прави.

Не виждам какво да добавя и какво може да се каже още по темата. Всеки сам си е господар на живота.

Ми отговора на този въпрос е много прост. Нарича се "вътрешни противоречия". Една част от теб иска едно, докато друга част от теб иска друго. Тогава вътре назрява конфликт

bhagawad-gita-krishna-instructs-arjuna.jpg

Често се разминаваме в желанията си мужду ума и сърце (душата), а още по-често самият ни ум изпада в противоречия. Ту едно, ту друго и не знае какво да избере, защото се струхува да не се "прецака" :whistling:.

Важно е в такива моменти човек да е наясно със своите приоритети. Тогава избора е по-лесен. Е не може да не жертваш нещо, щото иначе няма как да спечелиш партията. А нали искаш да си печаливш, първенец?!

lego-chess-1.jpg

Oпределено съм противоре4ива лиЧност и не мога да дам обективна оценка на себе си и както и на делата,който върша конкретно в ситуацията.. определено сърцето ми е в дугия мъж,но разума ми го забранява ,мислейки че предо вси4ко имам някаква отговорност към хората,които ме заобикалят и ценят. не искам те да страдат .

Постоянно 4ета вашите мнения и съм съгласна,но някакси сърцето не може да ми се пречупи. Егоизъм ли проявявам,ревност ,това че съм лъгана толкова време и ми е наранена дусшата ли,но напоследък кам този човек изпитвам някакъв гняв ,мъст ,а същевременно зависимост да го чувам,виждам..

Казах му снощи , че за мен одисеята преклиючи ,но днес вече усещам липсата на думите му,които са -''ПОДКРЕПИ МЕ ДА СИ ПОДРЕДЯ ЖИВОТА И ОТНОШЕНИЯТА ДА СИ БЪДАТ МЕЖДУ НАС ТАКИВА,КАКВИТО СА БИЛИ-МИЛИ И СКЪПИ .ТИ СИ МИ В СЪРЦЕТО И ИСКАМ ДА СИ В ЖИВОТА МИ.

Моля се да не потдам и да се боря ..дано ,дано премине кошмара.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Не Ви ли устройва Даниела това, въпросния паралелен мъж да се ожени, да има семейство, да остави потомство, щом и за Вас ще остави място- навярно във "ВИП-ложа" , която дали е в сърцето, или на друго място- аз не знам. Поне условията при подобно положение ще са равностойни. В края на краищата, явно за неговите родители и за него самия, както и за кандидат-съпругата му да имат дете е нещо важно- както при всички нормални хора не само по света но и у нас, така че старото положение явно не го устройва и би се оженил и за талпа- стига да може да ражда...

Ситуацията, която описвате, както и нагласата- Вашата най-вече, и вероятно и неговата, не предлагат голям избор относно варианти за развитие, като този със сигурност устройва и двете страни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Необяснимите чувства, които ни държат в плен и ни измъчват, се преодоляват с повечко размисъл. Много е важно да се видят хората и ситуациите каквито са и да се приемат като такива.

Всеки от нас е преживял и е изстрадал нежеланието и оттам неспособността да види човека до себе си в истинската му светлина, всеки от нас си е затварял очите за очевидното, за да продължи илюзиите си за щастие, а всъщност да продължи агонията си и да загуби много време и сили напразно.

Преживели сме и това - да не оценим по достойнство човека до себе си и чак когато го изгубим, да осъзнаем, че е бил неделима част от нас, от сърцето ни, от всичко най-добро, което сме и което бихме могли да бъдем.

Преживели сме и това, да станем причина за страданията на собствените ни деца, в резултат на погрешните избори, които сме правили и за които не желаем да понесем личната си отговорност. Най-боли да си причина за сълзите на собственото си дете.

Преживели сме и това, да причиним съзнателно или не зло на някой друг, да го ощетим или нараним, считайки това за едва ли не наше право, за проява на житейска мъдрост и справедливост... дори на любов. И когато Съдбата ни върне за причиненото от нас страдание, тогава разбираме, че Бог обича другите не по-малко от нас и че не е позволено щастие за сметка на нечие нещастие.

Преживели сме много неща... дори в този момент се уморих да пиша за тях, защото са тежки...

Сетих се нещо прекрасно като съвет от Учителя в подобна ситуация, но нека да е в друг пост.

Мисля, че ако Даниела загуби любовника си, ще я боли, несъмнено, заради привързаността.

Но ако загуби съпруга си, направо ще е съсипана.

Аз бих действала в посока да върна любовта в семейното гнездо, да оценя по достойнство човека до мен. В нейния случай това не е трудно, доколкото разбрах. Тя всъщност повече обича и уважава съпруга си. Всичко е простимо, всичко може да се поправи. Може да стане едно добро чудо за това семейство и най-вече за детето в него.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, аз си мисля за нещо :hmmmmm:. Дани, замисляла ли си се по въпроса дали да не си родиш още едно детенце от съпруга си? Ако не си, можеш да премислиш и този вариант. Нещо подобно се случи преди 6 години на мои близки, но малкото сладурче възроди семейството им от пепелта. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички двойки, които познавам или идват при мен на консултации, се опитват да решават проблемите си чрез бягство - като се женят или си раждат деца, надявайки се че по този начин изместват фиксацията си другаде и временно подсилват хоросана между тухлите на връзката си.. Според мен, това са последните две неща, които следва да бъдат правени в тези случаи. Защото има нещо още по-лошо от това да си самотен и нещастен. И то е да си с някого и да го караш да се чувства така, сякаш наистина го обичаш, докато всъщност единственото, заради което си с него - е да избягаш от самотата си. И да си играеш на този фарс, докато се измориш, престанеш да искаш каквото и да било и си създадеш един свят, в който да се подслоняваш винаги, когато имаш нужда: свят, който да не е прекалено далече, за да не създаваш впечатлението, че имаш собствен живот, но и да не е много близо до неговият, за да не изглежда, че превземаш личното му пространство..

Аз лично намирам всичко това за безсмислено, уморително и за лъжа.

Всички уж пишем за значението на Любовта.. А на практика, в живота си често постъпваме като хора, които не прилагат напълно това, което пишат и бъркат Любовта с условностите, приключенията, задължението..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип може и да е така, но в случая за който споменавам това само подсили привързаността им един към друг. Смятам, че осъзнаха че се обичат и улегнаха и това им личи, твърде близки са ми и затова го знам, затова разсъждавайки си по въпроса, реших да споделя с Дани и това, а иначе в повечето случаи може би е така както го описваш, но добре е човек да размисли върху всичко.

П.П. А що се отнася до прилагането, това има Кой да отсъди.

~~~

П.П.П. И все пак, реших да обсъдя това с другия човек запознат отблизо със ситуацията за да съм сигурна че не греша, защото дълго обмислях преди да кажа думите си от 62- пост. Ще спомена само, че преди години когато се развиха събитията и след това научих за бременноста аз реагирах много остро и бях изключително скептична, дори в себе си критична и осъдителна...Както и да е. Мислех че с годините този "фарс" както го наричах ще свърши, но за голяма моя изненада и дълбока радост в момента това не се случи, но стана нещо друго, а именно, семейството и връзката на тези двама хора не само че не рухна, но напротив, имам усещането че прогледнаха един за друг и се видяха с очите на истинската Любов и доверие и ако първото им детенце което обожават е било плод на младежката им бурна любов и страст то второто е плод на осъзнатата вече зряла Любов. Тези двамата които са ми близки на сърцето така се обикнаха изведнъж, че нищо не можа да ги разбие, нито любовници нито чуждото мнение нито думи, но напротив. Това като че ли още повече ги свърза. Да, в живота има и такъв момент и затова премисляйки го предложих, но след това се допитах, за да съм сигурна че не греша. По- мъдрото същество до мен взе очилата понамести ги и очаквайки да ме опровергае, защото тя не си поплюва хич, ми каза само - "Така е както си го казала, ти имаш много ярък пример пред очите си и отиде да си върши работата.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички двойки, които познавам или идват при мен на консултации, се опитват да решават проблемите си чрез бягство - като се женят или си раждат деца, надявайки се че по този начин изместват фиксацията си другаде и временно подсилват хоросана между тухлите на връзката си.. Според мен, това са последните две неща, които следва да бъдат правени в тези случаи. Защото има нещо още по-лошо от това да си самотен и нещастен. И то е да си с някого и да го караш да се чувства така, сякаш наистина го обичаш, докато всъщност единственото, заради което си с него - е да избягаш от самотата си. И да си играеш на този фарс, докато се измориш, престанеш да искаш каквото и да било и си създадеш един свят, в който да се подслоняваш винаги, когато имаш нужда: свят, който да не е прекалено далече, за да не създаваш впечатлението, че имаш собствен живот, но и да не е много близо до неговият, за да не изглежда, че превземаш личното му пространство..

Аз лично намирам всичко това за безсмислено, уморително и за лъжа.

Всички уж пишем за значението на Любовта.. А на практика, в живота си често постъпваме като хора, които не прилагат напълно това, което пишат и бъркат Любовта с условностите, приключенията, задължението..

Подкрепям казаното от Ирина.

Тези две уж помагащи мероприятия, не само че не помагат, ами и всячески усложняват нещата; особено раждането на дете/деца, което вкарва допълнителни персонажи в драмата, при това съвсем невинни и безпомощни.

А иначе ... няма нищо по-тъжно и разочароващо да остарееш с човек, който не си обичал, а си търпял по някакви си съображения. И докато хората са по-млади, отглеждат деца, ходят на работа, срещат се с колеги/приятели (понякога дори и с такива паралелни партньори) и т.н. нещата са някак по-незабелижими и много хора са склонни да останат в това положение. Но ... когато остареят и хората и дейностите, които са изпълвали живота им се разредят значително, тогава положението лъсва в пълната си "хубост".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда, в старият добре познат сън по принцип се случва точно така, примери безброй...Аз си позволих да споделя един малко по- различен опит, защото кой знае нищейки въпроса на някой може да му е от полза. Кой знае... Както и да е. Пожелавам на Дани успех каквото и да реши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даниела71,ако търсиш пътя към себе си(хармония) съществува много ефикасен метод-откажи се от храна за 10(20,40)дни.

Опитай, сетивата се прочистват,въпросите отпадат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,Даниела 71!Има един стар способ,чрез който много жени са излизали от положението в което се намираш в момента - прилагали са правилото :"Клин клин избива."

Давам ти го като идея,не като съвет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Даниела,

Разбирам те, влизам ти в положението – ситуацията наистина е деликатна, сложна и заплетена, а ти си изпълнена с противоречия, объркана, емоционално зависима, изпаднала в безпътица, затова и търсиш съвет. А виждам, че в теб съвестта е жива и ти търсиш Божиите пътища. Затова ще ти дам един изпитан и действащ метод, но само за хора, които наистина, не на думи, а на дело, вярват в Бога, умеят да се уповават в Неговия благ промисъл и да подчиняват своята воля на Божията, Която безусловно е най – добра за всички. Ето и самият метод: Купуваш си тетрадка и химикал. Всяка сутрин, след като станеш от сън, трябва да се опиташ да се настроиш на Божествена вълна, след което да кажеш с целия плам на душата си: „Господи, да бъде Твоята воля и днес. АМИН” После тази молитвена формула трябва да я запишеш прилежно в тетрадката си. Оттам насетне всичко, което се случва през деня, трябва да го приемаш като резултат от Божията воля, каквото и да е то – без никакъв ропот, недоволство или противене. (Дори може да си водиш и бележки, нещо като дневник) Трябва да живееш с мисълта, че всичко, което се случва, независимо дали ти харесва или не, е възможно най – доброто, защото Бог най – добре знае от какво действително имаме нужда. И се моли Божията воля да бъде и твоя воля. Ако постоянстваш в тази практика, ако имаш достатъчно упование и можеш да игнорираш своята лична воля и да приемаш всичко случващо се като Божия воля, до 6 месеца ти гарантирам, че завързаната ситуация ще се развърже и животът ти ще тръгне в това русло, в което е предопределено да тече. Пожелавам ти от сърце успех и Бог да бъде с теб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Борислав, благодаря за безценния метод който даваш, аз смятам че той е универсален за всичко в живота. Благодаря че го сподели!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мога от личен опит да потвърдя ефективността на метода, предложен от Борислав :)

Само че при мен (вследствие на характерните особености на моята зодия) методът не проработи докато не приложих и логически методи в хармония с описания по-горе.

сичко, което се случва, независимо дали ти харесва или не, е възможно най – доброто, ."

За една Дева това е куха фраза, ако не може да си докаже защо е така, да прозре зад фактите. Аргументи от рода на: "защото трябва силно да вярваш в това" или "защото Бог най – добре знае от какво действително имаме нужда" или други подобни просто не работят при нас. Наложи се доста мислене над "задачките", които животът всеки ден ми поднасяше, много честност, искреност към самата себе си, обективност и безусловна любов към себе си и другите, за да се получи. Например, защо човекът, с когото ми беше толкова хубаво, ме държеше на разстояние, макар че и той също се чувстваше щастлив, когато бяхме заедно? Кое му беше доброто на това, след като толкова страдах? Казах си - добре, нека допуснем, че всичко стане така, както на теб ти се иска да бъдеш щастлива..... - и пред мен се завъртя филм, който с всеки изминат кадър охлаждаше желанието и волята ми да го осъществя. Не ги игнорирах, не ги подтисках - просто ги оставих да действат виртуално - но честно пресмятах последствията - и + и - . Не се наложи да го преживявам наистина, за да се убедя, че това, което Бог НЕ ми даваше сега, а аз исках силно, беше пътеката право в ада - и за двама ни.

Имаше момент, в който животът на дъщеря ми главоломно рушеше всичко, към което дотогава се бяхме стремили и вложили много труд и време и средства и надежди... Оставих всичко на Божията воля, макар и с малко само опасение... след 2 години се оказа, че това е било вратата към нейното истинско бъдеще, най-доброто за нея - но е минавало през тунел... за да се подготви...

Още го прилагам този метод - действа безотказно.

За проблема с паралелната връзка и изживяванията около нея - нямам никакви претенции да окачествявам описания по-горе случай - в следващите изречения споделям само мой личен опит.

В един много важен за мен момент стиганх до прозрението, че моите норми за "истинска любов" са били изцяло повлияни от романите, които съм чела в детско-юношеския си период - и по-точно от тотално изкривеното им тълкуване. Някак си бях си внушила (или ми бяха внушили), че истинската любов е непременно свързана с много страст, страдания, загуба на реалните преценки - въобще трагичните любовници на 19 век... Истината е, че това не е любовта - това са хормоните... Любовта е там, където човек спокойно може да бъде себе си, където има свобода и разбиране и загриженост... Където се чувстваме свързани но НЕ обвързани. За себе си определих тогава личен критерий за любов:

- ако в присъствието на този човек се чувствам точно толкова свободна и щастлива, колкото и в негово отсъствие и ако изпитвам към него същото, каквото изпитвам към слънцето и тревичките и всичко живо около мен...

Ако в мен се промъкне някаква тревога, значи нещо не е в ред вътре в мен самата.... Оправям го.

Ако усетя, че губя някого или нещо, значи съм го завързала за себе си и съм ограничила свободата му и своята.... И така...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

През годините го виждах този негов тормоз ,но аз нямах избор.

попитах го какво хареса в жената с която ще живее?,а той: -че се съгласява с мен и не ме притеснява грам. при което аз: а чувства ...дори някакво привли4ане?...той казва; ...грам,просто не ме натоварва. ''

ТАКА, въпреки всичко няма проблеми, това е поредната история - на нещастна любов или на образът й - твърде често блудкав :) Тук хорското мнение няма значение. Намесих се поради думите, които цитирах - през годините - неговия тормоз - а ти къде си била през това време - детето ти, семейството ти, родителите - всички знаят, според мен. И ти за толкова години да не си взела решение на коя лодка ще бъдеш - на тази или на онази, и сега - търсиш помощ от бай драгой. Не си малка. Стегни се.

От мъж, от когото не получаваш нищо = знаеш бягаш, търсиш други начини. Независимо дали е мъжът ти или друг. Човек трябва да е щастлив и е нужно да надигне криле затова, затова не се оплаквай - нито си първата, нито последната - а и нищо не си направила - около теб живеят в лъжа - нима е добра лъжата???

Ала има утеха - много хора живеят в лицемерно съжителство и поучават другите как се живее ... Това не е пример.

А твоят случай е един от многото и от теб зависи дали ти ще излезеш победител или лицемер.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички двойки, които познавам или идват при мен на консултации, се опитват да решават проблемите си чрез бягство - като се женят или си раждат деца, надявайки се че по този начин изместват фиксацията си другаде и временно подсилват хоросана между тухлите на връзката си.. Според мен, това са последните две неща, които следва да бъдат правени в тези случаи. Защото има нещо още по-лошо от това да си самотен и нещастен. И то е да си с някого и да го караш да се чувства така, сякаш наистина го обичаш, докато всъщност единственото, заради което си с него - е да избягаш от самотата си. И да си играеш на този фарс, докато се измориш, престанеш да искаш каквото и да било и си създадеш един свят, в който да се подслоняваш винаги, когато имаш нужда: свят, който да не е прекалено далече, за да не създаваш впечатлението, че имаш собствен живот, но и да не е много близо до неговият, за да не изглежда, че превземаш личното му пространство..

Аз лично намирам всичко това за безсмислено, уморително и за лъжа.

Всички уж пишем за значението на Любовта.. А на практика, в живота си често постъпваме като хора, които не прилагат напълно това, което пишат и бъркат Любовта с условностите, приключенията, задължението..

Колкото и правота да виждам в думите ти,не мога да се съглася напълно.

Понякога точно различната,чуждата на нашата душа,може да ни допринесе най-големите дарове,уроци и учене на това,че Любовта не зависи от външни характеристики като възпитание,образование,външен вид,среда.Да,уморително е,но не и лишено от смисъл и ползотворност.

В душата на всеки е посята Любовта.И колко по-лесно е да я видиш в "сродната"душа.Но това какво носи със себе си.........удоволствие,щастие,пълнота.Другото обаче носи мъдрост,познание,разбиране за нещата.

Самотата нима също не е вид защита,но и бягство?

Едни бягаме от самотата в "трудни връзки",но ако човек е буден само се развива и расте в тях,други бягаме в самотата,защото гордостта ни не допуска да се пречупим,да забравим за себе си,да се смирим,но пак един урок идва да научим.Явно и в двата случая сме или се поставяме в трудностите,защото пред истинската Любов,човек трябва да излезе чист,гол и тогава,смирен и когато е готов за това.Колко от нас могат да се похвалят,че са я срещнали?И на кой етап от живота си?Нима точно трудната връзка не е тази посредством която ще узреем за лесната,щастливата,връзката с истинската наша половина.

Тук на тази земя не сме дошли на почивка,а на училище...за едни е по-трудно може би защото са в по-горни класове,за други е по-лесно,а може би е техният заслужен отдих.Нещата са индивидуални.Какво е лъжата във взаимоотношенията?Нима дори това,което виждам в огледалото не е лъжа...та това не съм АЗ.Ако мислим по-този начин можем само да изпаднем в отчаяние и да се затворим за толкова много хубави неща....

daniela71 в съветите едва ли ще намериш отговор на въпросите си.Според мен обаче този,другият човек се е уморил от вашата връзка.Може би не му принася дарове вече.А ти самата ще трябва да решиш.Не може да изискваш да имаш всичко.Дошъл е момента и ти да страдаш и да помислиш за щастието не на себе си.Каквото и да избереш,няма как да си сбъркала....но това ще ти донесе покой и ще можеш да се концентрираш само на едно място....ще бъдеш по-спокойна и щастлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Често отговорите са пред нас и са очевидни. Самата Съдба ги дава, говори с факти, които ние просто трябва да видим и приемем.

Човекът има жена и дете на път. Старото си отива, новото идва.

Няма какво да се избира, просто е хубаво да се приеме реалността.

Божията воля се вижда каква е, поне според мене като страничен наблюдател. Няма противоречие и с това, което знаем за Божиите закони. Например, седмата и десетата Божия заповед:

" 7. Не прелюбодействай!

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния."

Аз самата съм нарушавала заповедите през годините, оправдавайки се с това, че днешното време е по-различно отпреди няколко хиляди години. Надявала съм се на щастие, което обаче е нямало как да бъде благословено, щом нарушавам Божиите закони. И наистина, нито един от изходите не беше добър. По-добре човек да стои гладен и жаден, но да не яде хляб и да не пие вода от нечисто място. Сам Христос ни е дал пример за това, когато беше изпитван:

„Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - ‘Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си’”. Исус му рече: Писано е още: Да не изпитваш Господа твоя Бог". Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш". Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.” (Матей 4:1-11)
Източник

Затова е по-добре човек да се откаже от някои видове любов, които Бог не би благословил. Още повече - ще има да търсим прошка и да плащаме за грешките си. И още повече - загубили сме много време и щастие в заблуди. Защото, докато се занимаваме с фалшивото, губим истинското.

Та, за себе си, след поредица от грешки, стигнах до извода: по-добре да съм сама и без любов, отколкото да греша. Вярно, лишавам се от опитност и учене, но също така се лишавам и от теглото на греха. Доколкото мога, разбира се, защото човек и в мислите си не е чист.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×