Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Невенна

Защо е всичко?

Recommended Posts

" Всичко е създадено от нищото , но нищото прозира" Дзен коан. :D

На най-простите въпроси има сложни отговори, както и обратното на сложните-прости. Целта е да се събудим , да се осъзнаем, Кои сме и Какво правим тук. B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите са излишни. Въпросите не носят нищо. Ето родихме се с прекрасни условия за изпълнение на Божията воля, т.е. за забавление от сутрин до вечер и на сън. Кога дойдоха въпросите? Когато станахме недоволни и ни се отне радостта. Има ли въпроси, когато живееш в Рая? Има ли въпроси, когато си презадоволен от сутрин до вечер - когато безпричинната Божия Радост те облива непрестанно ти летиш. Когато напуснеш Небесното царство и слезнеш на "земята" става неприятно и когато нещо е неприятно е естествено да има въпроси - Защо съм тук сега, пък това защо е така, а не иначе и т.н. Ами преди не ти пречеха тези неща а те пак си бяха такива, само че ти изглеждаха съвършени и всичко ти беше наред от сутрин до вечер и на сън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За нас няма статичен момент, няма го момента в който сме постигнали всичко. Ако обаче се заблудим в това, то задължително спира развитието поради нежелание за продължение на пътя, щото видиш ли, вече съм на най-хубавото място. Ако обаче има най, то е толкова непостижимо за нашите възможности... Въпросите, ако са правилни и ако търсим на правилните места отговорите им служат да ни задвижват... Пълния покой е отказ за движение, а Статика би могла да съществува само за Първопричината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При около 15г. намерих отговор в едно изречение в лекциите на Учителя, че смисъла на съществуването на каквото и да е просто игра и забавление за Абсолюта. Обмислях това и намерих че наистина това обяснява въпроса, единствено от нас се изисква да излезем от всекидневните разбирания за "игра" и "забавление".

Ако приемем, че Абсолюта има каквато и да е полза от всичко сътворено, включително и за учене, то следователно Той/Тя се променя в резултат на забавата, следователно Той/Тя не е Абсолют и е зависим от творението си и вместо Единица става Двойка. Единствено ако това е една забава, както когато ние например гледаме филми и после ги забравяме напълно, без да сме се променили от това, тогава ние сме напълно независими от забавата си. Все пак не забравяйте че това е само един пример, забавата на Абсолюта не е просто гледане на филм, Той/Тя е вътре във "филма" без да бъде част от него, макар "всичкото" във филма да е било част от Него/Нея преди началото на "филма".

Казано абстрактно за математиците, Единицата не може да стане никое от следващите я числа, макар всяко от числата да е изградено от единици (с малка буква). Преди Единицата е само Нулата, това е Непроявения Абсолют, за който не може да се каже нищо, тоест Нулата е преди каквато и да е мисъл и слово. Когато дойде мисълта и словото, идва началото и "всичко чрез Него стана и каквото е станало нищо без Него не стана".

Тъй като освен Абсолюта няма нищо друго, то "всичкото" е също част от него, но съзнателно

отделено.

Следователно ние, като част от "всичкото", сме всъщност тази част от Абсолюта, която е орисана да бъде на сцената от време и пространство и да играе себе си (с малка буква). Ние сме най-малките които могат да го разберат, по-малките от нас играят "себе си" без да го разбират (минерали, растения, животни). Това е на периоди и играта не е само динамична, има и почивки, има и смяна на ролите, има и частично и временно наблюдаване от "публиката" на временно почиващите, т.нар. "умрели" за играта в пространство-времето, други пък играят на други сцени на други декори, не пространство-времеви и т.е.

Прочее, трябва да намерим сами смисъла от ролята си, това всъщност е част от нея, щом се замисляме по въпроса. Колкото повече я разберем, толкова повече разбираме и конкретната си сцена и другите участници и това в крайна сметка прави играта ни различна, което иначе в букварите се нарича "духовно извисяване". Други пък се забавляват в рамките на сцената като учат как да играят по-добре материалната си роля и се наричат "егоисти". Няма лошо, всичко е част от Абсолюта.

Прочее, трябва пак да се включвам и играта :)

:) бе замислено да бъде усмивката на Буда. Обаче май това :angel: е по-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко и нищо. Безкрайност и нула. Неопределености. Който е учил висша математика, може да си направи някои аналогии. И изобщо не е жизненоважно, просто игра. Останалите нищо не губят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели!

Мозата е симпатяга, дечко. Харесва ми да й чета свежарските изказвания. Това е положението. Тук не сме да се учим на правопис и да си натякваме грешките.

Има болящо учене и любящо учене. Второто се възприема по-добре. Важи и за хора, и за животни. 

Латина, знайно е , че има подкрепа с най - различна МОТИВАЦИЯ ( провери си смисъла на твойта - за Мозата ли е или е "против" някого си или и двете..) и съответно има различни резултати...а има т.н. уж "противодействие" - стимулиращо ... та едно от добрите поведения е човек да не се намесва прибързано /т.е. да взема "страна" :blink: а то почваме да си играем на "добри и лоши" :ph34r: та лошият моля ви се "натяква и учи" :lol: плондерът му надут :blink: и не схваща свежарското...олеле :1eye: сценарийте са знайни...

Латина,много ти благодаря за подкрепата

Мозата, другарче, нещо лошо да съм ти направилаааа :1eye: или някъде да съм написала, че ми е писнало от нещо...

По добре ли се почувства като прочете, че те "подкрепят", щото аз - не се почувствах добре, пригорча ми :whistling:така неподкрепена и лоша :(

Една от сериите на "Защо е всичко" е и овладяването на "спонтанните" / прибързаните ни изкази и постъпки :v: за да бъде ХАРМОНИЯТА в нас и около нас!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравей, Благост!

Изобщо не съм искала да те огорча! Съжалявам, че се е получило така и те моля за извинение! Мислех, че си неуязвима, учудих се на реакцията ти.

Уверявам те, че те уважавам искрено. Ти несъмнено знаеш много и си готова да раздаваш, да бъдеш полезна, но може би не винаги отсрещният е готов да приема. Тя и учителката по немски искаше едно време да ме научи, ама аз пък като не исках да приемам? Мозата ми напомня за това време. Тя искрено иска да учи, но сама избира какво. Действията от моя страна бяха спонтанни, лъвски инстинкт да защитя по-малкия. От зодията е, какво да правиш.

Признавам за своя грешка, че се намесих.

Надявам се, че няма лоши чувства между нас и горчивината е изчезнала! Обичам те! Прости ли ми?

:angel: Любов+Светлина+Мир+Радост :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравей, Латина!

:smarty: Люби, учи, мълчи, прощавай и пътя си продължавай! е казал един мъдрец.

От тоя отбор съм, така че на минутата простих, не преживявай, моля те :rolleyes:

Беше ми полезно да се посамонаблюдавам :1eye: Лъвския ти импулс като мотив е добрият вариант , усетих го донякъде, затова и не отговорих веднага. Иначе това си е и неписан принцип във форумските ни раздумки. То и аз си мисля, че съм до голяма степен от неуязвимите, право си улучила. На физически план обаче всички сме човечета и нищо човеческо не ни е чуждо...реакцията ми си е съвсем естествена.

:) Горчивото го трансформирах с лъжичка медец.

И аз си те обичам , ти си добра и светла душа! Благодаря, че сме заедно!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Ох, благодаря ти, Благост, олекна ми! :feel happy:

Поизпече ме ти на бавен огън...добре се изпекох, надявам се. Ако не, пак ще се печем! Отначало при това човек е като току що изваден от жарта горещ картоф, но като поизстине, е много вкусен/аналогиите с човешките реакции след някой сериозен урок оставям на въображението/. Къде-къде печеният картоф е за предпочитане пред суровия!

Ще се опитам друг път да внимавам,

но да съм безгрешна аз не обещавам!

Човешката природа е такава,

затуй ти винаги прощавай!

:angel: Любов+Сетлина+Мир+Радост :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( Признавам си :1eye: имаше такъв момент...прощавам...но не забравям...веднага :blink: ...обаче ефектът при пробудените души като твоята ...е отличен :thumbsup2: още по - щастливо ми стана като прочетох какво и как си написала :):) Благодаря за мъдростта!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би именно за това е всичко.

Да се научим да обичаме и да си прощаваме. Да сме благодарни, да сме смирени и доволни от живота, да работим с любов... да се молим, да сме радостни, да учим и да служим, да сме съзнателни и будни, да си помагаме и т.н.

:angel::angel::angel:

А също и да падаме, но само за да можем пак да ставаме;

да сме понякога тъжни, но само за да станем по-радостни;

да сме понякога болни, но само за да станем по-здрави;

да сме понякога нещастни, но само за да станем по-щастливи;

:angel::angel::angel:

да остаряваме, но само за да се подмладим

да умираме, но само за да се родим отново;

да заспиваме, но само за да се пробудим;

да вземаме, но само за да можем да дадем;

:angel::angel::angel:

да се държим не-добре, но само за да можем да станем по-добри;

да сме понякога объркани, но само за да станем по-силни;

да се обиждаме, но само за да можем да простим

да мечтаем, но само за да осъществим мечтите си;

.....

да сме бедни, но само да разберем, че всъщност сме много богати;

Да сме понякога объркани, отритнати, отхвърлени, самотни .... но само за да разберем че Той стои зад всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да сме бедни, но само да разберем, че всъщност сме много богати;

Да сме понякога объркани, отритнати, отхвърлени, самотни .... но само за да разберем че Той стои зад всичко.

Обаче не му е мястото на това "понякога" тук, защото ако наистина разберем не би ли трябвало да го няма вече момента на
объркани, отритнати, отхвърлени, самотни
. То е критерий, дали сме го разбрали. За съжаление повечето от нас не са, но опитваме да си помогнем в това отношение един на друг, но никой повече от нас самите не би могъл да ни издигне и задържи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иво, много хубаво си синтезирал теми в подкрепа на отговора ти.

Ние ли избираме според теб малкото за да познаем голямото, ние ли избираме да сме болни , за да станем по-здрави или този процес е заложен в нас по-скоро генетично или по-друг начин, това да е пътя по който да откриваме истината.

Възможно ли е да познаем хубавото, без никога да сме виждали лошото?

И когато бащата на Буда го е затворил в златния дворец и е заповядал д а не вижда дори увяхнало цвете - обречен ли е бил този опит за съхранение още от самото начало? Как това от друга страна е помогнало на Буда да се превърне във въплъщение на състраданието, като цял живот е бил пазен да не вижда страданието, с какво го е сравнил щом го е видял?

10х

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв е смисъла на всичко? На целия процес, на това да се раждаме и умираме, да сме на вечното колело на преражданията? На големия взрив, на появяването на човека?Какъв е смисъла на това , всеки ден да правиш избор, да избереш родотелите си и страната си преди да се родиш в този живот?

Не си задавай тези въпроси! Никой още не е отговорил и няма да се отговори!

Живей си живота праведно, или не. Както сама си го разбираш. Останалото е суета.

Едва ли е нужно да знаем ЗАЩО. Мисля, че е по- важно да разберем КАК, КОГА.....и пр.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Super

Izgrev, готин ник

- Рано се зора зазорила и Живота нов е проявила - "Чак до здрач, чак до мрак" ... и после пак

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Izgrev, :D ника ти е супер да, но престави си пък че не толкова сложно колкото си мислим и на тези ,които знаят сигурно им иглежда доста просто.

Защо д а не си задавам въпроси, не мога само д а си живея живота без да си задавам никакви въпроси. :hmmmmm:

Пък и току-виж се появил някой и ми отговорил :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв е смисъла на всичко? На целия процес, на това да се раждаме и умираме, да сме на вечното колело на преражданията? На големия взрив, на появяването на човека?Какъв е смисъла на това , всеки ден да правиш избор, да избереш родотелите си и страната си преди да се родиш в този живот?

Тогава още един въпрос се появява : Каква е причината за всичко това?

Тук няма да забравя, като четох томчето Езикът на Любовта ми направи силно впечатление това, че Учителя наблегна силно на факта, че не е наша работа да се занимаваме с тези неща...Замислих "Та аз това ако знам всичко ще е ясно"...после прочетох..."Ако човек знае всичко, той ще е много нещастен"...Явно има нещо по дълбоко, което не е под наш контрол и ние само го следваме интуитивно, но ръзсъждаваме около него. Не го знаем и не можем да го разберем, но стремежа да го разберем е онзи заряд от енергия, който сформира физическият ни живот...и т.н.

Мисля си аз, че в всичките ми размишления колкото по-малко знам, а по чисто живея толкова по добре е за мен. То, пак там каза" Ще се намери някой прост, беден човек, който не се замисля много, много за последствията и ще мине през врата Христова" :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези, които знаят, както се изразявате, всъщност не са стигнали до това сами. Няма и как да стане... Пък и няка хора, които да влизат в тазци категория, има само в известна степен доближаващи се. Адам е бил такъв преди Ева - не става въпрос за Мъж, а за Древната църква... Просто обаче е разполагала свободно с Божествената съкровищница. Оттогава насам в нашия жизнен порядък има само доближения до това състояния, що се отнася до хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Може би именно за това е всичко.

Да се научим да обичаме и да си прощаваме. Да сме благодарни, да сме смирени и доволни от живота, да работим с любов... да се молим, да сме радостни, да учим и да служим, да сме съзнателни и будни, да си помагаме и т.н.

А също и да падаме, но само за да можем пак да ставаме;

да сме понякога тъжни, но само за да станем по-радостни;

да сме понякога болни, но само за да станем по-здрави;

да сме понякога нещастни, но само за да станем по-щастливи;

да остаряваме, но само за да се подмладим

да умираме, но само за да се родим отново;

да заспиваме, но само за да се пробудим;

да вземаме, но само за да можем да дадем;

да се държим не-добре, но само за да можем да станем по-добри;

да сме понякога объркани, но само за да станем по-силни;

да се обиждаме, но само за да можем да простим

да мечтаем, но само за да осъществим мечтите си;

.....

да сме бедни, но само да разберем, че всъщност сме много богати;

Да сме понякога объркани, отритнати, отхвърлени, самотни .... но само за да разберем че Той стои зад всичко.

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек знае всичко, той ще е много нещастен"...Явно има нещо по дълбоко, което не е под наш контрол и ние само го следваме интуитивно, но ръзсъждаваме около него. Не го знаем и не можем да го разберем, но стремежа да го разберем е онзи заряд от енергия, който сформира физическият ни живот...и т.н.

Да, това е много вярно! Не съм съгласен само с това, че човек ще е нещастен ако знае всичко. Макар, че не може да се постигне!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×