Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Klara

Как да се разделя с него?

Recommended Posts

Здравейте.

Незнам доколко подробно да опиша, имам чувството че никой и нищо не може да ми помогне вече. От 1 седмица сме отново разделени с приятеля ми, последно той ми каза да не му се обаждам повече. До тук добре, но след време ще ми мине и ще забравя лошото и ще му се обадя. Как да се справя с това?

Ако питате дали искам да съм с него или не - отговора е - незнам.

За пореден път се опитваме да се разделим, предишния път аз му се обаждах и исках да се съберем, но и аз се отдръпнах преди това.

Независимо дали той се отдръпне или аз, аз му се обаждам и едва ли не му се 'моля', да се съберем.

На 30 съм, имам дете на 4, той е на 40 и има две деца в пубертетна възраст, които живеят с него. Година и половина сме заедно, дума не става за съвместен живот, моят проблем с него доскоро беше, че се виждаме рядко, напоследък започнах и с това да се примирявам.... защо ли? Аз искам да съм с човек, с когото да живея, а не гадже за отвреме -навреме... Той има сериозни финансови проблеми - случвало се е да му помагам аз... Има и здравословни проблеми, аз - не. Има 2 деца, които са в пубертетна възраст и не ги пуска никъде сами, постоянно са с нас, особено дъщеря му, на 18 години :thumb down:, с което аз не съм съгласна, той казва - не ми искаш децата... Като му кажа, че имам нужда и моето дете понякога да не е с мене, той ми казва, че не съм добра майка. С бащата на сина ми се разделихме като бях бременна още.. 5 години съм сама, като през последната година и нещо бях с този мъж. Винаги съм искала да съм с мъж с деца, защото бащата на сина ми е много безотговорен, някак търсех обратното, мъж, който да си гледа децата. Да, намерих го, но пак се оказа не добре... Едното, което ме плаши е - а сега какво ще търся. После - запознахме децата - аз моето с него, той неговите с мен.... голяма глупост беше и това.

Постоянно ме критикуваше - особено на тема външен вид. Да кажа - имам собствено жилище, не наследствено, аз съм го купила и изплащала, сносна работа..., дете , с което сама се справям, изобщо правя повече, отколкото много хора и за мене няма сериозно основание някой да ме критикува. От негова страна критиките бяха на тема готвене, с което поспря, и на тема външен вид, бричове съм имала, ниска съм била, гърдите ми били малки, веждите не съм си изскубала, той много харесвал руси жени и нямало да има нищо против да се изруся, което аз дори започнах да правя, представете си.... До скоро. Не иска да се виждам сама с приятелки под предлог, че 'съм го криела от тях', нищо вярно няма, те го познават, но аз с приятелките си се виждам по женски и не виждам смисъл това да се променя. Но и това промених, започнахме да се виждаме с него, при което съответно не можем да си кажем 2 приказки, но нейсе. До скоро, когато една от приятелките ми каза, че ще си празнува рождения ден в тесен кръг в женски състав, той каза - не искам да ходиш, значи тя е по-важна от мене.... Аз упорствах един ден, после склоних - обадих му се и му казах, че няма да отида, и той каза - късно е вече, не ми се обаждай повече. Това съвсем накратко, та, проблемът е следният. Аз не му се обаждам, не му се обаждам, после ми мине , прощавам му, става ми жал за него и .. се обаждам, няколко пъти, събираме се и той започва пак тормоза, ноктите ми били незнам какви си, корем съм имала, сещате се, какво ли не промених заради него, аз променя едно, той друго намери да ме тормози, не мога повече така да живея, а същевременно имам лошото предчувствие, че пак ще му простя и ще му се обадя. Той на мен не се обажда, само аз на него.

И накрая ще кажа - никога не съм можела да си тръгвам, винаги мен ме изоставят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моят съвет е да го оставиш и да си намериш подходящата за теб половинка .И нещо много важно ,най добрата половинка е тази която нямаш нужда да променяш ,така ще разбереш че си с подходят ,това се отнася и за мъжете .А както ти описваш ,щом той иска да те променя и не те харесва такава каквато си ,най доброто решение ако искаш да се чустваш добре е да си намериш друго другарче .Човек е хубаво да си даде сметка какво иска ,какъв точно партньор иска до себе си .Разбирасе леки компромиси във връзките не са лоши ,но ако компромисите са с психически или физически тормоз ,според мен не е редно да се продължи ,ако има такива де .Дай си сметка дали се чустваш добре с този човек ,можеш да му дадеш още един шанс ,но по принцип той трябва да те потърси .Но всеки човек сам трябва да си решава задачките ,които са му дадени ,не е хубаво другите да им ги решават ,може само метода да се покаже ,пък иначе може някой да ти даде грешни отговори и ти да препишеш грешно .Също неказвам че този метод е абсолютно правилният ,но за мен ,както аз го виждам е :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

С доста жени във вашето положение съм работил, а и в момента две от пациентките ми са така. На базата на опита си ще направя нещо като обобщение, знаейки, че не всичко от написаното се отнася до вас.Какво е общото между всичките ми клиентки, попаднали в такава ситуация?

1. Независимо как изглеждат тези жени, красиви ли са или по - малко хубави, те не се харесват. Смятат, че не са достатъчно хубави и няма кой да ги избере за партньор. Разбира се има и такива, които не се приемат по-скоро като характер или смятат, че нещо в тях е дефектно - например не са добри в секса и т.н..

2. Най-често те не се разбират добре с майка си и баща си и в стремежа да избягат от тях са готови да се свържат с първият мъж, който им обърне внимание. Обикновено това не е подходящият човек и по-долу ще поясня защо.

Естествено скоро момичето или жената разбира, че изборът не е най-добрият, но вече или детето е дошло, или мисълта, че не може да си избере по-добър мъж и ще остане сама, я кара да се държи за него като удавник за сламка. Освен това започва и самозаблуждението, че той ще се промени. Когато търпението се изчерпи, последва радялата. Така жената се озовава сама с детето и самочувствието и е още по- ниско. Тъй като тя не се приема напълно и не се чувства комфортно сама със себе си, започва почти веднага да търси нов мъж. Този път той трябва вече и да е подходящ за баща на детето и.Следващият избор често е още по-неподходящ. Причината за това е следната: всеки човек излъчва сигнали, които другите четат. Сигналите, които тази жена излъчва са на човек, който не се уважава достатъчно и няма самочувствие./образованието и парите нямат никакво значение, повечето ми клиенткиса образовани и с материален статус над средния/. Излъчвайки посланието на слабост, жените стават жертва на него, то много добре се разчита от мъжете и то точно мъжете с ниско самочувствие .Те подсъзнателно си търсят такава жена, защото пред нея могат да се покажат колко са силни /мъжкари/. Жената, разбира се, се радва,че някой и е обърнал внимание и без да се замисля приема мъжа - все пак не е сама. Но това е партньорство, в което, за да задоволи собственото си самочувствие, мъжът трябва да унижава и обижда жената.Така се чувства силен и значим. И той го прави. Разбира се, тя го търпи до време и го напуска. Но страхът да остане сама се връща и започва да го търси отново. Получава се един омагьосан кръг – с него не се чувства добре, но сама също е зле. Страхът, че годините си казват своето, че детето се нуждае от баща, я карат отново и отново да се обажда и да се събира с този човек. Обикновено неща продължават години и никой не е щастлив - нито жената, нито мъжът до нея. За него тя наистина е само компромис и когато и казава ,че не я харесва , че от нея нищо не става той е убеден в това. Въпроса е,че на него също не му стиска да си избере друга жена, самочувствието което демонстрира пред пациентката ми е само маска зад кото кие собственото си ниско самочувствие.Приятеля на една от клиентките ми след поредната раздяла беше вдигнал кръвно и приет в болница. ,,Друг път бих приела това за знак ,че той ме обича-каза ми тя - но вече знам ,че всъщност той се плаши от това от което до скоро и мен ме беше страх, че ще остане сам.А, и разбира се и това ,че няма пред кого да се прави на важен и захранва самочувствието си ще му липсва много''

Ще отбележа и един друг по- рядък сценарии. Някои от жените попадат и на свестни мъже, но в стремежа да не ги загубят, се опитват да ги контролират и управляват. Правят им скандали, искат да ги откъснат от средата и в крайна сметка мъжът ги изоставя.

Лошото в случая е, че повечето от тези жени не могат да си вземат поука от случващото се и поведението им се повтаря.Резултатът обикновено е по-лош. Трябва да се отбележи,че всеки неуспех все повече ги кара да се самоподценяват и намалява шансовете им да си намерят подходящ съпруг, с който да са щастливи. Много често такива пациентки искат много категоричен отговор от мен какво да правят –да се разделят ли с мъжа или да останат с него . Моят отговор не би им свършил никаква работа, защото дори да ме послушат и да се разделят, самооценката и самочувствието им е същото и следващият избор няма да е по-различен. /Това се отнася и до Клара- преди мен Веселин и дава съвет да остави приятеля си , но ползата няма да е голяма, ясно защо/. Първо жената трябва да се чувства уютно сама със себе си, а това става само когато самочувствието и се повиши и тя осъзнае собствената си ценност.

Това може да стане по-два пътя, единият е по –бавен и болезнен- има достатъчно литература и съвети как това да се постигне самостоятелно.

Вторият път е бърз, значително по-лесен и не толкова скъп –да се потърси помощта на психотерапевт и нещата бъдат постигнати с негова помощ. Обикновено вторият вариант се избира от жени, които са малко над 30-те. Те са добили вече достатъчно болезнен опит и той ги мотивира да търсят бързо и ефективно решение. Освен това детето расте и те проумяват колко полезно за него е да има и баща.

.Не знам доколко нещата съвпадат с Вашето положение, но това са вариантите на поведение, които е разумно да изберете, за да си решите проблема веднъж завинаги.

В случая аз наистина не давам съвети за раздяла или продължаване на връзката, но предлагам на клиентката в подобна ситуация, да напиша на едно листче това, което ще се случи след 3-4 месеца психотерапия. На листчето пише "ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!’’След това го запечатваме и и го давам за го отворим, след като предсказанието ми се сбъдне.До момента прогнозата ми винаги е била точна. Няма и как да не бъде, един силен и уверен в себе си човек /какъвто става клиентката / не може да живее повече в тази ситуация.

Редактирано от hip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Първо искам да ви благодаря за вниманието и за отговорите.

Първо ще кажа, че за моя голяма изненада този път той ми се обади. Едно нещо искам да попитам - казвате, че сигурно имам ниско самочувствие и че ме избират мъже, които са с такова. Това, ясно, че не е добре, но толкова ли е фатално, защо питам. Казвате - повишете си самочувствието първо, и ще се оправят нещата... Ниското самочувствие на човек ли е решаващо за връзката му с околните? После, ако ниското самочувствие се дължи на някакви възприятия в детството, излиза, че нито аз съм виновна, нито той - партньорът ми - за това. Излиза, че аз ще го изоставя заради начина, по който неговите родители са се държали с него ....нещо като чувство за вина също има у мене, аз го осъзнавам.

И не, не мисля, че той е единствения мъж, нито, че ще остана сама, напротив, наскоро имах един човек около мен, с който имаше интересни възможности, ако мога така да се изразя.

Липсата на самочувствие ми е в областта на външния вид единствено, и то точно затова ми е било толкова болезнено да чуя нещата, които чувах от него през това време.

Не искам повече да ви досаждам, интересно ми е гледището на психолога за това, човекът с ниско самочувствие, в нашия случай - който си го изкарва на околните понякога, непременно лош човек ли е или такъв, от който всички трябва да бягат?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересни въпроси, ще се опитам да им отговоря.

Цитат: Първо ще кажа, че за моя голяма изненада този път той ми се обади. Едно нещо искам да попитам - казвате, че сигурно имам ниско самочувствие и че ме избират мъже, които са с такова. Това, ясно, че не е добре, но толкова ли е фатално, защо питам."

Не знам какво се разбира под фатално, но във всеки случай не е никак полезно за която и да е връзка. Част от проблема е, че човек с ниско самочувствие не само привлича, но и активно избира хора като себе си. Той подсъзнателно избягва връзка с човек, който има добро самочувствие и дори когато такъв се опитва да установи връзка, си намира оправдание да я избегне. В редките случаи, в които започне една такава връзка, , с голяма вероятност тя е обречена на провал. Причината е следната - човека с ниско самочувствие, който не се харесва, знае това и когато е харесан от другия, най – често реагира по два начина:

- Отказва да приеме, че е харесван заради това, което е. Започва да си мисли, че другият е с него поради други причини - пари, власт или каквото и да е. Това, разбира се, не го прави щастлив. Често се появява и ревност - щом аз не съм хубав-а( или друго), той ще си намери друг а мен държи само заради изгодата.

- Приема, че е харесван, но мисли, че това е грешка, заблуждение и непрекъснато се стреми да се преструва, само и само да угоди на някаква въображаема представа за това какво хресва партньора му. Всъщност той играе роля и не е себе си. Рано или късно това уморява, защото страхът, другият да не разбере заблудата и го остави, е голям. Тук идва и опита другият да бъде контролиран, да бъде само с него, да не ходи никъде, защото може да срещне по – добър.

В първия случай човека ревнува, но не е толкова уплашен –той знае, че все пак облагата задържа партньора при него. Докато във втория случай страхът е водеш, не ревността. Последствието и от двата вида поведение е разпадане на връзката.

Цитат: Ниското самочувствие на човек ли е решаващо за връзката му с околните?

Разбира се има и други фактори, но сама разбирате каква е неговата роля. Ниското самочувствие и на двамата в една връзка я прави нещастна, но и много стабилна.

Цитат: После, ако ниското самочувствие се дължи на някакви възприятия в детството, излиза, че нито аз съм виновна, нито той - партньорът ми - за това. Излиза, че аз ще го изоставя заради начина, по който неговите родители са се държали с него ....нещо като чувство за вина също има у мене, аз го осъзнавам."

Ниското самооценка на човека се формира в процеса на възпитанието и причина за това са родителите, но тук не може да се говори за вина, защото всеки пълнолетен човек има избори и ако осъзнае, че проблем му е ниското самочувствие, негов избор е да го повиши, а не да обвинява родителите си за това. Така че ако ставаше дума за 17 годишно момче, аз бих искал да се видя с родителите му и бих бил доста критичен. Но сега...

Цитат: " И не, не мисля, че той е единствения мъж, нито, че ще остана сама, напротив, наскоро имах един човек около мен, с който имаше интересни възможности, ако мога така да се изразя."

Ако човекът е със стабилно самочувствие, вие най-вероятно няма да го изберете. Ако го изберете, вероятно ще се получи една от горните две ситуации.

Цитат: "Липсата на самочувствие ми е в областта на външния вид единствено, и то точно затова ми е било толкова болезнено да чуя нещата, които чувах от него през това време."

Ще кажа само, че нито гърдите ви, нито бричовете, нито цвета на косата, нито ръста има значение, защото каквито и да са те, той щеше да намери нещо друго, с което да ви унижи. Избрал е тези качества, защото явно и вие не ги приемате и така ви наранява. Но ако вие ги харесвахте, той би спрял да ви говори за тях, защото нямаше да има реакция от ваша страна.

Цитат:"Не искам повече да ви досаждам, интересно ми е гледището на психолога за това, човекът с ниско самочувствие, в нашия случай - който си го изкарва на околните понякога, непременно лош човек ли е или такъв, от който всички трябва да бягат?"

Не! Разбира се, че не. Щом има кой да го търпи.

Всичко това са разсъждения „по принцип”, те може да не се отнасят към вашия случай. Но има нещо, което е за вас. То ще ви обясни и защо връзката ви ще бъде трайна и винаги ще намирате оправдание за неговото поведение..

Искам да се поставите за момент на негово място. Представете си, че сте човек с ниско самочувствие, който поддъжа връзка с друг, с още по-ниско такова и тази връзка му подхранва егото. Отделете няколко минути и си представете тази ситуация. След това си представете, че „другия” иска да ви напусне. Как ще реагирате и бихте ли го позволили? С опита си да ви напусне, той буквално ви убива и без това ниското самочувствие. Сега разбирате защо приятелят ви няма избор, той трябва да ви се обади. Вие също нямате голям избор, защото вашия приятел е по-малкото зло от това да бъдете сама, така че ще откликнете и ще се съберете. Тъй като и двамата вътрешно не се чувствате удовлетворени от връзката, разделянето и събирането ще продължи.

Отново ще споделя лични впечатления, които отново вероятно не се отнасят до вас. Ако мъжът е с много ниско самочувствие, това да доминира само над една жена, често не го задоволява и си намира още една или повече, които му позволяват да прави това с тях. Скоро имах пациент, който буквално беше полудял от гняв, че една от трите му любовници бе разбрала за другите две и искаше да го напусне. Причина за гнева му бе не това, че я обича, а защото страдаше егото му и това, че остава с две любовници го влудяваше. Не можах да му помогна.

Редактирано от hip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не обвинявам родителите си, в случая говорех за приятеля ми - ако твърдите, че самочувствието е резултат от възпитанието, казвате, че и той има ниско самочувствие - следователно то произтича от неправилното му възпитание от страна на неговите родители, сиреч, нещо, което той дори не осъзнава, отрича, което прави ли го непременно лош човек.

Относно последното - наличието на няколко любовници- това е една от причините да съм с него, той не е по тази част. Знам как звучи, знам как всяка жена го твърди и т.н., но наистина не се отнася за мен... така мисля.

Казвате, че има два пътя за повишаване на самочувствието. В момента нямам финансова възможност да посещавам терапевт, незнам дали и скоро ще имам, може би някаква литература би ми била от полза, при всички случаи надали ще навреди, бихте ли ми препоръчали такава?

И четвърто - казвате, че при някакво положение, ако аз не обръщам внимание на някакви си приказки негови, той ще престане. Ами ако е престанал, или сега ще ми кажете, че това е преструвка, израз на страха му да не ме загуби.

После - какво става с останалите положителни неща, които съществуват в този човек, които не съм виждала досега в друг и съответно според мен въз основа на досегашния ми житейски опит е малко вероятно да срещна в друг..

И последно - решаващо е не това, че нямам надежда да намеря друг човек, а това, че ще има период, през който ще съм сама. Дълги години бях сама, преди да срещна настоящия си приятел, и не искам това повече да се повтаря. Бих останала с него, докато намеря някои друг, което пък не е много честно спрямо него и противоречи на съвестта ми, незнам дали бих го направила, но... по вашата логика, следващият човек който срещна също ще бъде с ниско самочувствие, така че е излишно да се напъвам, така да се каже :dancing yes:.

За ревността - аз не съм ревнива, той е ревнивия. Е, ревнива съм разбира се, кой не е, но не в някаква прекомерна степен, казвам го, защото някъде ми се стори че намекнахте, че може би съм ревнива.

И все пак, намирам човек, който не е ревнив и така обсебващ, но пък не притежава други качества на настоящия ми партньор, без които също не бих била щастлива, т.е. разбирате ли ме - ако имах и най-малката надежда, че ще намеря по-добър от него, нямаше да губя моето и неговото време, но някак си - никого не харесвам, аз изобщо трудно харесвам хората...

После - той има проблем с това, че излизам с приятелки без него. Имам примери около мен за жени, които не излизат с приятелки и често му го казвам - избери си някоя такава, домошарка, която излиза само с майка си или с децата си ... на което той разбира се не отговаря нищо смислено. Но, излиза, че пък такива жени са по-харесвани, които стоят 'боса пред печката', знаете го този изтъркан лаф, а аз, която си искам по някакъв начин самостоятелността и независимостта, не съм желана заради тях. Да, ще кажете, че ще намеря по-подходящ за мен мъж, който харесва по-свободолюбиви жени и това не му пречи /на самочувствието/. По някакъв начин през последните години съм стигнала до извода, че не съм това, което мъжете като цяло искат - ето, това може би потвърждава становището ви, че с годините самочувствието става все по ниско, но, да, примерно ще ви кажа, че попадам все на мъже, които живеят в къщите на майките си/с или без въпросните майки/, което, колкото и да му е високо и ниско самочувствието на въпросния мъж, не може да ме възхити, даже напротив..... Т.е. аз сама почти съм постигнала собственото си жилище, а мъжете, които животът ми предлага, не са... как да уважавам такъв човек. Да не говорим, че и ден не са гледали детето си, а това е поне нещо, което настоящият ми приятел може и в което се е доказал.. поне в някаква степен, мисля, че казах, че децата му живеят при него и ги гледа той.. сам. Дотук , в сравнение с контингента наоколо, той печели по точки, настрана колко му е високо самочувствието... и последствията от това за връзките му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявайте, че втори път отговарям, незнам как да редактирам мнението си.

Искам да ви благодаря, че ми обърнахте внимание, по принцип този род консултации са платени , аз ви благодаря много, че отделяте от времето си. Знаете ли, 2 пъти започвам терапия, и двата пъти по около месец продължи, никоя от терапевтките ми не ми е казвала тези неща, които вие ми казвате, някак, не съм усещала някаква особена полза. Сега, въпреки че нищо не предприемам в момента, поне имам някаква яснота за това какво, защо и как ми се случва, и така някак си ми изглежда всичко по-обяснимо и по-лесничко. Още веднъж много ви благодаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не обвинявам родителите си, в случая говорех за приятеля ми - ако твърдите, че самочувствието е резултат от възпитанието, казвате, че и той има ниско самочувствие - следователно то произтича от неправилното му възпитание от страна на неговите родители, сиреч, нещо, което той дори не осъзнава, отрича, което прави ли го непременно лош човек.

Относно последното - наличието на няколко любовници- това е една от причините да съм с него, той не е по тази част. Знам как звучи, знам как всяка жена го твърди и т.н., но наистина не се отнася за мен... така мисля.

Казвате, че има два пътя за повишаване на самочувствието. В момента нямам финансова възможност да посещавам терапевт, незнам дали и скоро ще имам, може би някаква литература би ми била от полза, при всички случаи надали ще навреди, бихте ли ми препоръчали такава?

И четвърто - казвате, че при някакво положение, ако аз не обръщам внимание на някакви си приказки негови, той ще престане. Ами ако е престанал, или сега ще ми кажете, че това е преструвка, израз на страха му да не ме загуби.

После - какво става с останалите положителни неща, които съществуват в този човек, които не съм виждала досега в друг и съответно според мен въз основа на досегашния ми житейски опит е малко вероятно да срещна в друг..

И последно - решаващо е не това, че нямам надежда да намеря друг човек, а това, че ще има период, през който ще съм сама. Дълги години бях сама, преди да срещна настоящия си приятел, и не искам това повече да се повтаря. Бих останала с него, докато намеря някои друг, което пък не е много честно спрямо него и противоречи на съвестта ми, незнам дали бих го направила, но... по вашата логика, следващият човек който срещна също ще бъде с ниско самочувствие, така че е излишно да се напъвам, така да се каже 59.gif.

За ревността - аз не съм ревнива, той е ревнивия. Е, ревнива съм разбира се, кой не е, но не в някаква прекомерна степен, казвам го, защото някъде ми се стори че намекнахте, че може би съм ревнива.

И все пак, намирам човек, който не е ревнив и така обсебващ, но пък не притежава други качества на настоящия ми партньор, без които също не бих била щастлива, т.е. разбирате ли ме - ако имах и най-малката надежда, че ще намеря по-добър от него, нямаше да губя моето и неговото време, но някак си - никого не харесвам, аз изобщо трудно харесвам хората...

После - той има проблем с това, че излизам с приятелки без него. Имам примери около мен за жени, които не излизат с приятелки и често му го казвам - избери си някоя такава, домошарка, която излиза само с майка си или с децата си ... на което той разбира се не отговаря нищо смислено. Но, излиза, че пък такива жени са по-харесвани, които стоят 'боса пред печката', знаете го този изтъркан лаф, а аз, която си искам по някакъв начин самостоятелността и независимостта, не съм желана заради тях. Да, ще кажете, че ще намеря по-подходящ за мен мъж, който харесва по-свободолюбиви жени и това не му пречи /на самочувствието/. По някакъв начин през последните години съм стигнала до извода, че не съм това, което мъжете като цяло искат - ето, това може би потвърждава становището ви, че с годините самочувствието става все по ниско, но, да, примерно ще ви кажа, че попадам все на мъже, които живеят в къщите на майките си/с или без въпросните майки/, което, колкото и да му е високо и ниско самочувствието на въпросния мъж, не може да ме възхити, даже напротив..... Т.е. аз сама почти съм постигнала собственото си жилище, а мъжете, които животът ми предлага, не са... как да уважавам такъв човек. Да не говорим, че и ден не са гледали детето си, а това е поне нещо, което настоящият ми приятел може и в което се е доказал.. поне в някаква степен, мисля, че казах, че децата му живеят при него и ги гледа той.. сам. Дотук , в сравнение с контингента наоколо, той печели по точки, настрана колко му е високо самочувствието... и последствията от това за връзките му.

Извинете, че се намесвам.

Просто и аз съм възпитавана доста строго и непоощряващо от страна на родителите, което, както стана ясно, си върви с необосновано ниско самочувствие и т.н. комплекси. Това, разбира се, не значи, че човекът е лош. И въобще това е доста драстично разделение - този е добър, този е лош; повечето хора са в някакво отношение и в някаква степен еди какви си. Важното е в каква степен и доколко Вас това Ви устройва в съответната сфера от живота.

За мен 5-те години следване в София (аз съм от Ямбол) оказаха положителен ефект да се отърся в голяма степен от наложените преди това модели. А по-голямата ми сестра, от позицията на самостоятелен човек вече, беше поразтърсила малко родителите ми на тема "управление на децата" :D. След това процесът продължи, включително и благодарение на съпруга ми, който е - вижте какъв парадокс! - именно от низвергната ;)от Вас група на мъжете, живеещи в жилището на родителите си. Представете си, че такъв мъж не е непременно мухльо, а просто не е толкова силно материално настроен или пък може (донякъде обратно) - да е доста разумен и практичен: защо да живее и поддържа домакинство сам, докато е бил сам?, твърде неефективно е, или и двете. Моят съпруг беше този, който настоя моментално да се изнесем в друго жилище от момента, в който решихме да живеем заедно. Също той е човека, който дори ме стимулираше да не загърбавам заради него или децата своите любими занимания, да си имам и личен, собствен живот, да излизам и сама, да се срещам с приятелки, че и приятели, с които споделяме общи интереси.

Свобода всеки да бъде себе си! И доверие! Това мисля е важно за всяка връзка.

Не зная какъв е Вашия човек, но това, че гледа децата сам ... по тяхно (на децата) желание ли е? Защото имам познат, който гледаше дъщеря си сам по простата причина, че майката един ден изчезна в неизвестна посока; и да Ви кажа не се справяше особено добре, просто така се наложи.

И друго нещо - виждам как много хора разсъждават така: децата преди всичко! Да, децата са важни, ние сме ги създали и сме отговорни за тях, но ... те не са нашия живот, ние не сме женени/омъжени за децата си. Минават 20 години и ... децата поемат по своя си път, стават самостоятелни и така е нормално. А ние ще продължим да живеем с партньора, който сме си избрали. Децата са просто един отрязък от живота на човека само. Знам, че който има съвсем малки деца, това, което пиша, ще му се строи ... да кажем леко абстрактно или поне далечно. Повярвайте ми, докато се обърнете и годините минават; много неусетно. Но на четиридесет и +/- няколко години, пък и 50 да са, с 18-20 годишни деца животът ви свършва ли?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още веднъж да ви помоля, понеже казахте, че на пазара съществува доста литература по темата повишаване на самочувствието, нещо ще ми препоръчате ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Голяма част от нещата които ви описвам прочетох в тази книга още през деветдесетте -Семейството и как да оцелеем в него. Практиката ми просто ги потвърди.

Книга от която можете да започнете е -Теория на избора-Уилям Гласър .Автора е много известен и уважаван психотерапевт -той е създател на психотерапевтична школа-Терапия на избора.

Извинявам се за закъснението на отговора ми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изключително много благодаря, книгата е незаменима. Ще ми препоръчате ли някоя друга, с която да се дообразовам, докато нямам възможност да посещавам терапевт. Благодаря предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"33 форми на партньорство" с автор Носрат Песешкиян. Ако не я намирате в книжарниците, обадете се на Милена Манова. Координатите и ще намерите в мрежата. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×