Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е смирение?

Recommended Posts

Често се говори, че смирението е голяма добродетел? Но дали го разбираме правилно? И дали в съвременния свят наистина знаем как и кога да бъдем смирени?

Що е смирение според вас?

Ето една възможна отправна точка за размисъл:

"Писанието казва: "Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените". Следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца: като ви набият или счупят краката, да кажете "няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете "ние се смирихме." Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброта, да съзнаете и да кажете: "Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам."" (източник)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен смирение значи да приема всичко в живота си, защото знам че Той винаги ми праща нещата ,които са най-добри за мен. И да благодаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

и може би смирението е още:

да не се опитваме да представяме своята картина на света като Истината,

да не допускаме мечтите ни да се превръщат в желания, а желанията в планове...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но не моята, а Твоята воля да бъде Господи!

Смирението е спокойствие, обективност и мълчалива, или не, благодарност към Отца, че въпреки мнението нанашите ограничени възприятия, всичко що ни е Изпратил е за наше добро.

Смирението е необходимо и почти достатъчно условие за придобиване на Мъдрост и познаване на Любовта. Колко почти е почтито не е дефинирано, но е единствена основа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър цитат, Иво! А и Венци добре го е казал!

Според мен смирение е ВИсшият Аз да умири низшият, да го подчини на целите си, да се изявява свободно. Да бъде волята ти, Учителю!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: С+МИР+Е+НИЕ

С Мир е Ние!

Ние - това са всичките ни много много клетки ...и всички те са С много, много сМИРни и С МИРолюбиви! Благодат! :smarty:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С+МИР+Е+НИЕ

С - Мир - Е - Ние

В този дух на размисли, за да разберем значението на думата смирение, за да разберем кой човек е смирен, трябва да помислим първо какво е значението на думата Мир. В речник на Бълг. език от 1998г думата мир се разглежда като "състояние на отсъствие на война" и "състояние на търпимост, на разбирателство, отсъствие на вражда и раздори; сългасие, сговор". От другата страна мирът е психологично състояние и качество - "спокойствие, покой, душевно равновесие, успокоение."

Интересно е да се отбележи, че в Цариградското издание на Библията (тази която е ползвал и Учителя) думата мир се изписва по два начина:

- Мир - в смисъл на душевен покой

- Мiр - в смисъл на свят, вселена

Още едно от значенията на думата мир в същия речник е: "цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата; междузвездната материя и всички останали космически тела; Земята, земното кълбо; човешкото общество"

"Който се храни с Божието Слово, има живот себе си! Той изпитва вътрешен мир, подем на силите и енергия." - казва мъдрецът (НБ, 10.06.1917г).

И също: "Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост." (източник)

Предният век голяма част от развитието на езика се е влияел от Библията и смисъла, който се влага в думите там. Да погледнем сега някои значения на думат мир в Библията.

"Той (Христос) е нашият мир. " (Еф. 2:14)

"Плодът на Духът е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон" (Гал 5:22, 23)

"И плодът на правдата се сее с мир." (Иак 3:18)

"Това казах, за да имате мир в Мене." (Ев. И. 16:33)

"Пророкът, който пророкува за мир, - когато се изпълни думата му, тогава ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил." (Ер 28:9 )

"Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха." (Пс 85:10)

"Пътищата й (на Мъдростта) са пътища приятни, И всичките й пътеки мир." (Пр. 3:17)

"А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак" (2Сл 3:16)

"И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед" (Йов 22:29)

"И той ще бъде нашият мир." (Мих 5:5)

"И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него...." (Лук 10:5-6)

"Божието царство е... правда, мир и радост в Светия Дух." (Рим 14:17)

мирно ще легна и ще спя (Пс 4:8); за да съживявам духа на смирените (Ис 57:15); Моя завет на мир (Чис 25:12); имаме мир с Бога (Рим 5:1); защото съм кротък и смирен на сърце (Мт 11:29); Божият мир (Фил 4:7); Христовият мир (Кол 3:15); Благодат и мир (Фил 1:2) и т.н.

В Библията често се казва също: иди си с мир, тръгва си с мир, идва с мир, носи мир и т.н.

Мирът има отношение към зеления цвят. А зеленето освен цвят на покоя е и цвят на израстването, на богатството. Свързва се с тонът Фа и Вечният Дух.

Мирът също има отношение и към синия цвят. А синия цвят е също цвят на Истината, цвят на примиряване на всички противоречия, цвят на вярата. Свързва се с тонът Сол и Духът на Истината.

На базата на горните разсъждения мога да предположа, че с-мир-ен човек е този който:

- има душевен покой в себе си

- е търпелив, толерантен

- е уравновесен, тих, спокоен

- е справедлив, правдив

- е богат

- е мъдър

- разбира хората и хората го разбират

- не проявява насилие

- проявява Истината

- има вяра

- работи за своето израстване и за израстването на другите

- има мир в своя дом, носи мир във всеки дом, който посещава

- завършва работата си с мир, завършва денят си в хармония със себе си и околните

- може правилно да взема тона фа и тонa сол

- е отражение на целия космос

- има и другите добродетели: любов, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание

- се храни с Божието Слово и е изпълнен с енергия и сила

- проявява Божественото, в него Духът работи

- който е в съгласие с Бога

Имайки предвид всичко това, може да се помисли какво има предвид Христос като казва следното:

"Мир вам! ... Мир ви оставям; Моя мир ви давам;"

Или Беинса Дуно: "Моят мир да бъде с вас!".

Какво Благословение се предава от Учител на ученик (търсещ) с една фраза само!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък ще ви кажа как определят мира във военното дело: има само два вида мир - предивоенен и следвоенен. Предивоенният мир е негативен и представлява подоготовка за започване на война; следвоенния е определен като позитивен, свързан е с наскоро приключил военен конфликт и при него старните се стремят да го поддържат и да не допускат ново пораждане на криза. И така, в науката " Военна тактика " това изчерпва всички възможни вариации на тема мир. Сигурен съм, че някои ще видят и тук полезност и смисъл, а и известно напътствие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци, благодаря ти за тази интересна гледна точка към въпроса на смирението. От твоя постинг вадя следните заключения:

- смирен човек е този, който е минал през война, т.е. през външни и/или вътрешни изпитания

- смирен човек е този, който пази вътрешният си мир... а може би и външния.

Преди да мине през изпитанието човек е негативен т.е. подготвя се да приеме, подготвя се да се с-мири, да се изпълни с мир.

След като е преминал - е позитивен, т.е. даващ. Задържа, осмисля, развива, проявява това, което е научил. Вече е с-мирен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смирение е да осъзнаваш и усещаш всички противоречия като текущо необходими и полезни глобално. Да вярваш и прозираш великият смисъл на всичко което срещаш. В момент, в който волята ти срещне съпротивление, да можеш да кажеш: "Нека бъде не моята, но Твоята воля" :hypocrite:

Виждаме, че много сила и знание е нужно, за да бъде човек смирен. Не слабият и невеж, а силният и знаещ е способен на това.

Също така на практика всеки има граници, в които може да проявява това качество, и отвъд които вече не е в състояние да го прояви. Т.е. смирението си има степени на проявление (външно погледнато) :feel happy: и на усвояване (вътрешно) :smarty: .

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смирението е един от главните ключове на Мъдростта. То ни предазва от една от най-големите опасности в Духовния Път - гордостта. Смирението е необходимо, за да не възгордее човек от знанията си, ума си, способности, сила и постижения. Да помни, че винаги има Един над него, и то Него идва всичко.

Знаете в окултната история кой се възгордял, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учудвам се, че не знаете какво е смирение.

Само Венцислав е дал цитата : Не моята воля, Госпиди, а Твоята!

Но след това говори за други неща, което не е смирението.

Какво значи този цитат? - много просто: ОТДАВАШ СВОЯТА ВОЛЯ - ТОВА Е СМИРЕНИЕ

Смирение е да се отречеш от себе си!

Учедва ме, че не знаете, а тук има авторитети, които уж разбират от духовни работи, от Дънов и християнство...

Сега ми се иска да ви дам нещо копирано от друг форум, което се отнася за смирението, себеотдаването на аза си. Защото има и цитат от Дънов:

--------------------------------------

Дънов обича да дава примери от геометрията и граматиката.

Например, съгласните букви имат едно голямо препятствие, имат един напън отвътре; искаш да се изкажеш, но не можеш. За това на съграсната буква й трябва гласна, за да се прояви, да излезе звук и дума.

А е Началото не само на азбуката.. Алфа е началото не само на азбуката, но и на речта и формите. Като се съединят буквите, образуват някакви идеи.

Ти казваш “Аз”

Ако кажеш на един вол “Аз”, какво ще разбере той? (или на едно муле?) Но човек под думата Аз подразбира нещо; ЧЕ ТОЙ Е НЕЩО; че в самия човек има НЕЩО, КОЕТО Е ОТДЕЛНО.

“Аз” е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар.

В човека има едно същество, което се нарича “Аз”. Това същество “Аз” виждали ли сте го?

Виждали ли сте Аз-а?

------------

Има едно малко аз, което човек усеща че той е това нещо. То обаче е егото му. Той се идетифицира с една личност с определени качества, което си е чисто въображение.

Но също се говори, че в човека има едно Аз с главна буква, висшето аз, истинската същност на човека, неговата реалност.

Дънов за кое аз мислите, че говори? Нищо че е написано с главна буква, какъв смисъл е влагал той?

Дънов като че ли намеква и за двете. Първо, човек си мисли, че е нещо определено, някаква личност. Но той казва, че има и друго Аз, което е ОТДЕЛНО. Отделно от егото, от малкото аз, на което ние приписваме качества.

Истинското Аз на човека няма име и форма, не не това или онова, такова или онакова.

Това е само за уточнение.

А сега да ви кажа под секрет, как да видите Аз-а :

Отдайте своето малко аз на истинското си Аз.

Отдайте себе си на своето висше Аз.

Това е истинското отричане от себе си.

Това е смирението,

което е условие за постигане на Аза

– висшата цел на всички религии и духовни практики.

Когато се смирите и отдадете аза си, ще разберете, че няма различия между вътрешното, което сте смятали за “себе си” и отделно - и външното.

Ще разберете, че тези различия са саществували само в ума ви.

Изчезвайки при това себеотдаване, вашето малко нещастно и жалко аз ще отстъпи масто на истинското Аз, което ще изгрее. И ще разберете, че вие сте го засенчвали. Че То винаги си е било там, но вашето его е пречело да го усетите и да живеете в неговата Същност, която е Любов.

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учудвам се, че не знаете какво е смирение.
А може би смирението се състои и в това да не претендираме, че Знаем Нещо, а да се стараем да сме будни за Истината. Доколкото си спомням точно Учителят е отказвал да редактира записите на беседите си, защото е смятал, че Истината, казана днес е за Днес и сигурно няма да звучи по същия начин Утре....

Само Венцислав е дал цитата

Благодаря на Венцислав... цитатите са полезно нещо, но, според мен само когато са стимул да разсъждаваш за света около себе си, за това, което носиш в себе си...

В противен случай... на моето поостаряло поколение това напомня за една червена книжка, която спря развитието на една от най-старите култури на планетата в продължение на десетки години.... :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Аменти! Доста контрастен постнг.

Висшият Аз за който говориш е объркал доста хора по пътя им на освобождение. Нашият стремеж за разтваряне не трябва да е насочен към по-висшата наша идентичност, а към Христовия дух. Само така ще успеем да разграничим вехтия и новия човек в нас. Дори освободени от плътския грях, важно е разпъването на кръст на Егото. Дори и на висшото.

Естествено имаме велик пример да следваме. Иисус беше мъртъв за греха, но разпъна и плътта и душата си за да ни покаже Пътят на освобождение на Духа и възвръщане на връзката с Отца.

Повечето от вас знаят Старозаветния образ на храма, сянка на небесния. Образ и на човешкия. Светая Светих е Духа, Светилището - душата, а външния двор - тялото. Светая Светих е била неприкосновена, понеже там е обитавал Божият дух, само веднъж годишно там е влизал Първосвещенникът. Светилището е било мястото на отправяните от свещенниците хвалебствия и молитви, но то е било разделено от Светая със завеса зад която никой не е можел да премине...

Повечето от вас знаят и друго - какво става в храма след издъхването на Христа на кръста... Скъсва се завесата.

" Аз съм Пътят и Истината и Животът! "!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ради, Венци, Васко и Донка. Благодаря ви за споделените мнения. Прочетох ги с интерес.

Аменти благодаря и на теб. Интересно мнение. Бих искал да споделя малко разсъждения по твоя постинг. Един мислител беше казал: "Пазете се очевидните истини." Да вземем пример: "Да бъде не моята воля, а Твоята". Ако приемем като очевидна истина, че това е една от основните характеристики на смирението, то тогава остават въпроси като: Коя е моята воля? Коя Неговата? Как да ги разграничавам? Как да разбера каква е Волята Божия за даден момент? А ако мога наистина да я разбера, дали мога да я изпълня? А ако имам възможност да я изпълня, дали знам как? А ако знам как, дали зная като я изпълня и имам резултати/плодове, какво да правя с тях? Така че да не се възгордея примерно? ... и т.н и т.н Да примемем сега друга очевидната истина, че смирението е да се отречеш от себе си. Тогава в съзнанието ни по естествен начин могат да възникнат други въпроси. От кое себе си? И какво значи да се отречеш? Дали да раздадеш имота си на бедните? Или може би да се научиш да не се вкопчваш в мисли, идеи, вещи? Или може би да се отречеш от низшото / злото / страховете в себе си? Но дали с отричане ще стане или по-скоро с трансформация, разбиране? и т.н. и т.н. Ето че зад едно привидно ясен отговор се крият различни въпроси, които мисля, че са подходящи за размисъл, търсене и най-вече приложение.

Тъй като съзнанието на човека е фрагментирано (това се споменава и от духовните учители и от психолозите), то често има тенденция да схваща само своята си гледна точка и да претендира, че неговата истина е единствена, и че неговата гледна точка е най-права, най-очевидна и т.н ... да не говорим за случаите, когато определени институции и организации се опитват да наложат на масите един единствен поглед върху нещата. Ставаме чудесни роботи, а не мислещи същества, не человеци. Великите геннии и учители на човечеството обаче ни показват един съвсем друг подход. Те дават един космичен мироглед, който разширява съзнанието, води към освобождение, към космично съзнание, към Истината. Истината, за която се казва, че в нея всички противоречия изчезват и в човека настъпва един вътрешен мир (с-мир-ение). В този смисъл може да предположим, че само човек постигнал космично съзнание е истински смирен.

Смисълът на подобни теми като тази е да провокира спящото съзнание, ако не към пробуждане, то поне към размисъл. Споделяйки различни гледни точки към един въпрос / тема / проблем и пишейки заедно, всеки от нас може да по-разшири съзнанието си и да прескочи поне за миг границите на личното аз, за което спомена Аменти и което в някой школи се нарича "личност" (както контраст на индивидуалност). Без да претендираме за абсолютна истинност или налагане мнението над другите, всеки от нас може просто да сподели своите виждания и така да се обогатим взаимно. Понякога мнението на един човек може да провокира в нас идея, която ние да доразвием и приложим в живота си. Друг път може да не сме сългасни с някое мнение и просто да го изкажем, без да се нападаме или обиждаме. Целта е да стане едно взаимно импулсиране за работа, развитие, разсъждение, приложение... което често е много ценно като опит.

На авторитети (които според мен могат да бъдат само великите духовни учители на човечеството) можем да се опираме дотолкова доколкото да започнем да мислим, усещаме, разбираме - те дават посоката, идеалите, методите, но работата е от нас. Личния опит според мен е най-важния. Иначе ще заприличаме на онези невежи, от притчата за дървото на живота, които само разнасят семката на живота без никога сами да са я посяли.

Не съм съгласен с последното изказване на Венци, че " Висшият Аз ... е объркал доста хора". Може би просто отново имаме разминаване в терминологията. За мен Висшето Аз е проекция на Христовото съзнание в човека. Висшето е Божественото в нас, за което мъдреците казват, че ако само един път в живота си го чуете да ви говори, то целия ви живот се осмисля. И ако го чуете, приложете го веднага, иначе благоприятните условия на живота ще се сменят и вие ще изпуснете мига. Ако смятате, че е подходящо можем да отворим тема за "Висшето Аз", за да не се отклоняваме от основната тема тук.

Естествно споменатото по-горе са личните ми разсъждения. Надявам се не съм бил твърде многословен.

Направихме малко отклонение от темата. Нека да се върнем отново към това що е смирение. Според мен смиреният човек има още едно качество - да изслушва другите. Как мислите? Дали това е така? И какви други добродетели трябва да има човек, за да може да се нарече смирен?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В отговор мога само да се усмихна. :) Този път не се учудих - реакцията беше очаквана.

Аз казах просто един факт. Който не го приема за истина, значи не е готов, а причината е страхът и гордостта на същото това его.

Да, на много въпроси трябва да си отговорите, докато спрете да си задавате противоречиви въпроси...и просто се смирите и предадете себе си.

С това участието ми във форума приключи.

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Иво и всички останали събеседници от този форум, че не "казваме просто факти", които настояваме другите да приемат за Истина.

Който не е с нас - той е против нас :D

Който не мисли като мен е глупав, слаб, страхлив, сляп... :D

Който иска да мисли и разсъждава сам, без моите клишета и модели, проявява гордост на егото... :(

отначало ми прозвуча малко наивно и смешно....после и малко страшничко познато.... така беше... това трябваше да преживеем и от това трябваше да се освободим ние - 45 годишните.

Така ни възпитаваха - смирете своите личности и дайте живота си за благото на социализма и каузата на Партията! Няма нужда да мислите и търсите - всичко е казано в партийните документи - просто намерете подходящия цитат. :( Който задава много въпроси става опасен...

Макар и не в тази тема.... ВЯРВАМ , че вие - младите няма да пуснете в прохождащия ни свободен свят Духовната Версия на Комунизма. Останете тук и в живота такива, каквито сте, Приятели :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че amenti също е един от нас.Достатъчно широко скроени сме, за да не подгоним някого оттук, понеже си пада малко краен. Това придава колорит, освен това и той допринася за изясняване и обогатяване на темата.Донка е абсолютно права и дано зад чувството за хумор се види и добронамереността й. Всички ние тук се учим на общуване. Аз самата имам напредък, я как се обиждах и дърпах отначало... Дори да има нещо, няма нищо, приятели!

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смирението е труууууудна работа...........Както по-горе го е казал Ради е много вярно.Смирението почти граничи със мъдростта :sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз го усещам по друг начин. Не съм повече от другите, но не съм и по-малко. Заслужавам любов и зачитане като всички Божии създания.Уважавам Бога в себе си и другите. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: съгласна съм с Латина.

Може би с малко уточнение - уважавам не човешките си желания, а обичам Бога в себе си и другите и оставям с вяра и благодарност да се случва каквото е писано. Моля се Господ да ми подскаже какво да направя - но каквото и да е - знам че ще е за мое добро. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отново скачам с теорията за двете противосткоящи си но вярни тези! Обаче:

трябва да сведеш себе си до нула, доброволно да се поставиш на най-последното място сред себеподобните си.
Тук става въпрос за прилагане на смиреността като служене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×