Диан Георгиев Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 (edited) " прекаления светец и Богу не е драг " За Бога не знам, но мисля че определено не е драг на секретарката си. Затова светците от доста време карат без секретарки. Това е миг, когато коравината на сърцето ти омеква и разбираш колко си дребен и нищожен пред величието на Бога, което не може да бъде осмислено от човешкия ум - толкова ограничен и забатачен е той в своите дребни, ежедневни проблемчета и его - игрички. Много ценни и вдъновяващи мисли, благодаря. Пътят към мистичното изживяване не е само чрез сърцето, но включва и ума, те не могат да бъдат разделени макар и да говорят по различен начин и скорост. Умът, разбира се е,е ограничен, понеже работи с крайни понятия, повече или по-малко измерими количествено, затова и илюзията на материалния свят "мая" се превежда и като "мярка". И въпреки това умът е в състояние да осъзнае (първи етап), оцени (втори етап) своята ограниченост и да потърси изход от нея (трети етап), този процес се нарича "про-Буждане" на ума. С това той създава база от която сърцето атакува текущия "връх" на проближаване до Бога (справка - например Мусала означава "близко до Бога").. Тези етапи на ума са описани в различни школи, но мисля че най-подробно са дадени и приложени в Будистките секти (справка - там няма "официлна" църква, а всички са секти). Науката е основана на рационалността и затова будистките методи са най-разбираеми и достъпни за научен анализ. Далай Лама например често пъти участва в научни срещи и дискусии с видни учени, свързани със съня, процеса на умиране и други. Бог (с главно "Б") е единствена и самодостатъчна реалност. Да се описва тази реалност е невъзможно и тук вербално знание не помага. Всичко друго освен Бог са различни степени на илюзорно съществуване, или както се наричат образно "сън в сън, в сън, в сън". Пробуждането от всеки от тези сънища е последователно и изисква доста усилия, породени най-вече от факта че участващите в тях отчаяно бранят своята реалност (включително и собствения аз), това е един индивидуален процес, но будистката традиция го описва в схватката между Мара и Буда, всеки е потенциален Буда и извършва своята текуща схватка. Ако тя е завършена успешно идва дълбока скръб и състрадание към участващите в илюзията, така че с-МИР-ението не е проблем. В християнската традиция тя е изразена с "Отче, прости им, защото те не знаят какво правят", за съжаление обаче не се изяснява общостта на думата "знаят" поради ограничения обем на Евангелията, макар Йоан накрая да признава че ученията на Христа са били толкова много че не могат да ги съберат всичките книги на света. Редактирано Януари 9, 2008 от Диан Георгиев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 (edited) Бог (с главно "Б") е единствена и самодостатъчна реалност. Да се описва тази реалност е невъзможно и тук вербално знание не помага. Всичко друго освен Бог са различни степени на илюзорно съществуване, или както се наричат образно "сън в сън, в сън, в сън". Пробуждането от всеки от тези сънища е последователно и изисква доста усилия, породени най-вече от факта че участващите в тях отчаяно бранят своята реалност (включително и собствения аз), това е един индивидуален процес, но будистката традиция го описва в схватката между Мара и Буда, всеки е потенциален Буда и извършва своята текуща схватка. Ако тя е завършена успешно идва дълбока скръб и състрадание към участващите в илюзията, така че с-МИР-ението не е проблем. В християнската традиция тя е изразена с "Отче, прости им, защото те не знаят какво правят", за съжаление обаче не се изяснява общостта на думата "знаят" поради ограничения обем на Евангелията, макар Йоан накрая да признава че ученията на Христа са били толкова много че не могат да ги съберат всичките книги на света. Благодаря и за това мнение. Страхотно начало на деня. Редактирано Януари 9, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 За Бога не знам, но мисля че определено не е драг на секретарката си. Затова светците от доста време карат без секретарки. Толкова си сигурен... Не изключвай вероятноста и секретарките да са смирени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 (edited) " прекаления светец и Богу не е драг " За Бога не знам, но мисля че определено не е драг на секретарката си. Затова светците от доста време карат без секретарки. Така е наистина! Разсмя ме! Поздрави! Във връзка с това, за да избегна секретарството, като "професия", често си напомням това: 20. А Петър като се обърна вижда че иде подир им ученикът когото обичаше Исус, този който на вечерята се наклони на гърдите му и рече: Господи, кой е който ще те предаде? 21. Него като виде Петър казва Исусу: Господи, а този що? 22. Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. Йоан 21 глава Също и за Кайн, където уби с камък (Петър) брат си Авел. Защо Кайн уби Авел? От завист. Когато Кайн се надига в мен, често му напомням за братовата му кръв, викаща от Земята (падението на Кундалини в първа чакра - Земя, Его). Камъкът е символ на първа чакра, Петър е къмък (Кундалини), на който с изгражда Църквата (Храма, Тялото). Павел е също и Вода и втора чакра (но не само). В Писанието Петър е изобразен, като най-бурен, най-боен, като бунтар, като този който най-трудно приема и най-трудно се съгласява. Ето защо и страданието му е голямо. Три пъти се отрича от Любовта, поради страх за себе си (егото). Петър като архетип е свързан с твърдоглавието и егото. Павел е вода, лесно се мени, заобикаляйки камъните, лавира, слаломира, нагласява се леко към всяка ситуация. Павел бе езичник (сексуалността), но влезе във правата вяра, издигна се над секса. Не го отрече, а го разбра и с разбирането си го надмогна, с което сложи край на замисимостта си от него. Извиси се над страстта и похотта, над животинското си (преминаването на Кундалини по вертикала нагоре към трета чакра - мъдростта, вътрешния водач). На изток страст и похот се символизират с тигъра. Ето защо всички успели практици (йогини) са рисувани седящи върху тигри, или в нозете им се е укротил лежащ тигър, или са изобразявани седящи върху тигрови кожи. Овладяли са страстта си и я управляват умело, насочвайки я към Бога по вертикала. Хубаво е да се направи тема за принципът на огледалото. Предлагам на модераторите. Често забравяме, че това което виждаме в ближните си, е отражение на нашите собствени проблеми. Няма да посочвам примери. Във форума има множество такива. Хубаво е всеки да (си) ги открие сам за себе си. Често, когато пиша нещо, се обръщам навътре и гледам, дали това за което пиша не се отнася и за мен самия и разбира се - често се отнася. Поздрави, приятели! Редактирано Януари 9, 2008 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 На мене това чувство на нищожност пред Бога ми е непознато, просто защото не се сравнявам с Него. Достатъчно ми е да осъзная Неговата необятност и съвършенство. Оттам нататък правя преценка на слабите и силните си страни и се старая да развия последните. Това наричам смирение - силата да развиеш слабите си страни. Смиряваш се защото осъзнаваш, че са слаби и, че е нужно да ги промениш. Осъзнаваш, че можеш да бъдеш малко по-добър и се стремиш да го постигнеш. Имаш път пред себе си - път който да следваш. И знаеш, че имаш силите да го извървиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 На мене това чувство на нищожност пред Бога ми е непознато, просто защото не се сравнявам с Него. Достатъчно ми е да осъзная Неговата необятност и съвършенство. Оттам нататък правя преценка на слабите и силните си страни и се старая да развия последните. Това наричам смирение - силата да развиеш слабите си страни. Смиряваш се защото осъзнаваш, че са слаби и, че е нужно да ги промениш. Осъзнаваш, че можеш да бъдеш малко по-добър и се стремиш да го постигнеш. Имаш път пред себе си - път който да следваш. И знаеш, че имаш силите да го извървиш. Себенаблюдение + Самоконтрол (добрият Земеделец) + Божията Благословия = Смирение Ето по какво се познава дали някой е познал Бога: "Който се възвиси ще се смири и който смири себе си ще се възвиси." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 (edited) На мене това чувство на нищожност пред Бога ми е непознато Не е нищожност, а е силата на това да си спомниш. Всички ние малко или много забравяме. И като си спомниш, потичат ти сълзи. Нищо не те кара, а сам искаш да легнеш на Земята по очи, да я усетиш, да й благодариш, на Нея и на Него. Редактирано Януари 9, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 Не знаех че да благодариш е смирение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Afflatus Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 ''Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва в своята еволюция, той е смирен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, за да измери дълбочината, а смиреният се качва, за да измери височината. Горделивият като слезе долу казва: "Колко дълбок кладенец!" А пък смиреният, като се качи горе на върха, казва: "Колко е висок планинския връх!" Горния цитат мн добре отговаря на въпроса.Смирението е един път или посока,дали е добра или лоша зависи от интерпретацията на пътувващия.В същноста си то не е натоварено с полярност а пътуващия го оцветява и му придава полярност. Модераторска бележка: Моля посочете източника на цитата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Afflatus Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 (edited) Източника не е посочен умишлено,защото по важно е това,което се казва а не кой го казва. Kойто познава източника ще го познае а който не и да му се каже пак няма да го разпознае Редактирано Януари 9, 2008 от Afflatus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 Да благодариш на Бога, разбирам като да полетиш към него. Това разбирам и като смирение. Да имаме вътрешния подтик и сила да се приближим. В това се изразява и истинското преклонение. Да осъзнаеш величието на Бог не е достатъчно. Нужно е всеки да проявява винаги, когато може това величие чрез себе си - всеки според възможностите си. Аз малко се обърках като ви чета. Кое да развиваме - силните или слабите си страни, нещо не разбрах от предишните постове добре. Кое наричате силни и кое слаби страни? ... Мисля, че от подчертаното става ясно. Това наричам смирение - силата да развиеш слабите си страни. Смиряваш се защото осъзнаваш, че са слаби и, че е нужно да ги промениш. Развитие не означава слабите страни да станат още по-слаби, а да се превърнат в силни. Т.е. става дума за трансформиране на недостатъците в добродетели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 Що е смирение? Смирението не е присъщо на слабите,немощните или беззащитните ... Смиреният страхливец е по скоро лицемер! Само силният духом може да бъде смирен. Само този,който може да изтрие от лицето на Земята своите мъчители или своите несгоди,...но не го прави е истински смирен. Смирението е вид жертва,с която силният изпива "горчивата си чаша" въпреки неговата воля... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 (edited) влезе във правата вяра, издигна се над секса. Не го отрече, а го разбра и с разбирането си го надмогна, с което сложи край на замисимостта си от него. Извиси се над страстта и похотта, над животинското си ...по вертикала нагоре към трета чакра - мъдростта, вътрешния водач. На изток страст и похот се символизират с тигъра. Ето защо всички успели практици (йогини) са рисувани седящи върху тигри, или в нозете им се е укротил лежащ тигър, или са изобразявани седящи върху тигрови кожи. Овладяли са страстта си и я управляват ... към Бога по вертикала. :feel happy: смирение....вътрешния подтик и сила... благодариш на Бога... да полетиш към Него... истинското преклонение Ом намах Шивайа! изначални. "Ин" и "Ян" изпълват всичко отвътре и отвън, та дори и най-малките частици. Щом вършиш насилие, зло вършиш. ... да прекъснеш болеста (злото) е добро. ... Трябва да познаваш кармичните закони за да имаш вярна намеса. Ти ли спасяваш или Бог? Ако му е писано на някой да си умре, медицината е безсилна, но виж молитвата върши рабата. мястото на Будноста ... да бъде правено различието. Природата... е в пълен Баланс, до като не се появи човешката навеса. Тревата която расте под бора е щастлива и бора не и пречи, нито тя пречи на бора. Ако вълци ме нападнат, ще се моля на Бога да остана в ненасилието. :feel happy: човек с молитвата, произтичаща от сърцето и третото око може да твори и претворява времепространството. Но дали ще ме нападнат вълци, ако остана праведник. помърдрял е ... различава доброто от злото и към злото ... да се не придържа определение и съдене са различни неща. Щом всичко е Светлина...защо се подразваш от критиката и от мненията на другите героя ако е реален натрупал ли е кармични дългове от убийството или не е? Ще те научи живота Доброто носи Живот а Злото носи Смърт Всеки си носи сам отговорността за плодовете, които оставя след себе си :feel happy: силният духом може да бъде смирен Смирението е вид жертва Редактирано Януари 9, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 На мене това чувство на нищожност пред Бога ми е непознато, просто защото не се сравнявам с Него. Достатъчно ми е да осъзная Неговата необятност и съвършенство. Оттам нататък правя преценка на слабите и силните си страни и се старая да развия последните. Това наричам смирение - силата да развиеш слабите си страни. Смиряваш се защото осъзнаваш, че са слаби и, че е нужно да ги промениш. Осъзнаваш, че можеш да бъдеш малко по-добър и се стремиш да го постигнеш. Имаш път пред себе си - път който да следваш. И знаеш, че имаш силите да го извървиш. Кое става ясно от тук? Умението да сме ясни в неяснотата си? Може би това ще наречем силна черта и ще гледаме да я развием. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Януари 16, 2008 Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 Според мен най-важно е да се преодолее дуализма на думите. Това особено личи в случая на смирението, обратното му е гордостта, но ако се произнесем относно гордостта, смирени ли сме? Излиза че хем сме смирени, хем знаем какво е да си горд и на тази основа го описваме. Това може да е вярно ако признаем преди сме били горди, а сега сме смирени, но все пак не е ясно доколко сме били горди и доколко сега сме смирени, защото дуализмите неминуемо внасят относителност. Така е и при силен-слаб, грешник-светец, прекален-нормален, малък-голям. Правейки оценки ние неминуемо ставаме "секретари/ки" на някого, на нещо, и в крайна сметка на света, т.е. се въвличаме в него. Ако например се чувстваме слаби, животът ще ни прибави сила, ако се чувстваме силни - ще ни я отнеме. Ако се чувстваме грешници - ще намалим греха, ако се чувстваме светци - ще го създадем. Това едва ли е пътя не само на смирението, но и на освобождението въобще, а по скоро на вечен плен между дуалностите. Затова според мен поне в молитвата, медитацията и въобще всеки стремеж към Бога не трябва да са основани на дуализъм, например в притчата за фарисея и митара, молитвата на митаря е свързана само с него и Бога, а тази на фарисея е основана на сравнение с митаря. Това разбира се важи за всички думи, важи и за говоренето и следователно за мисленето въобще, т.е. това е общо положение за човешкото съществуване., или в библейски термини - на съществуването на Адам и Ева след като познали "добре и зло". Будистките термини са доста по-прецизни и освобождението от страданието идва като резултат от просветление на ума отиващ отвъд дуализма на "добро и зло" и намирайки там своята истинска, Буда-природа. Това разбира е дълъг процес и изисква целенасочен контрол на мислите, но там се поставя като постижима цел и се култивира чрез самоконтрол и медитации, мълчание, уединение от света и т.н. Аналогични практики има и в християнските манастири, въобще кой, къде, колко е постигнал не е важно (иначе ще влезем в дуализъм ), важно е да се стреми да "върви, върви отвъд", според "Сърдечната сутра". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 16, 2008 Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 Как да се изпита "свободната воля", ако липсва негативната възможност? Изчистени субстанции има само в лаболатории. Ние търсим своят персонален оптимум между всяка теза - антитеза, за която 1... съществува 2... сме научили 3... разбрали /в дълбочина/ 4... изградили сме си собствена позиция. Резултата е - начина по който се чувствме, когато сме сами със себе си. Подреждаме себе си. За което ни е даден един живот. Безбожник съм ако Той /без значение от името/ не е аксиомата, приета съзнателно, но и на гола вяра /без емпирични доказателства/. Безбожник съм и ако съзнателно, но и на гола амбиция, превърна себе си в експеримент /самоцел/ и Го преекспонирам в себе си - ... някой тука каза "не мога да изям Вселената". Така е ... мисля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 3, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2009 (edited) Лесно е външно да подражаваш на добрия човек. Подражаването е мимика. Казваш: Този е смирен, кротък човек – божа кравичка. Ако външно е такъв, това е друг въпрос. Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и оттам наблюдава всичко, без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен; докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш набожен. Обръщай внимание не на художника, но на неговите картини. Художникът трябва да бъде в сянка, а картините му – в светлина. Така трябва да разбирате живота. Започнат ли да ти обръщат внимание, ти си загубен. Из „Отношение между нещата“ – ООК, 19 юли 1933 г. Смирения човек няма нужда от оценката на другите. Той е уверен в себе си и затова не търси публичността в делата си. Той просто ги извършва заради самите дела и не държи да бъде забелязан. Други от своя страна търсят публичността. Така те си изграждат илюзия за сила и значимост. Вдигат шум по-скоро за да привлекат вниманието, без да помислят дали по този начин действията им ще донесат някаква реална полза. Предприетото в мълчание е далеч по-силно от широко коментираното и видимо от всички. Злото расте чрез своята гласност, от оказваното му съпротивление. То отслабва значително когато не се говори за него. В мълчанието на смирението, злото се обезсилва. Тази сила на смирението хората обикновено не могат да осъзнаят, нещо повече – повечето я възприемат като слабост; липсва им нужното търпение, вяра и далновидност за да изчакат и разпознаят резултата. Редактирано Февруари 3, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Смиреният е този, който лесно приема непроменимото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Вчера докато писах едно мнение в съзнанието ми се зародиха следните мисли: Проява на гордост е да си мислим, че можем да достигнем необходимата чистота за да се слеем съзнателно с Абсолюта, след някакъв период по-малък от вечност. Проява на смирение е да изпитваме радост и удовлетворение, че разполагаме с тази вечност. Пишейки това нямам никого конкретно в предвид. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Ние не разполагаме с никаква вечност! Единственото, което имаме е "тук е сега". Това, което ти нарече "смирение" тук, другаде ще го нарекат "страх". Все пак, само думи са... А Пътят не е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 И кога започва и кога свършва това „тук и сега“? Май е вечносъществуващо (или може би твърдиш, че е несъществуващо, или пък преходно?), т.е. вечност. Страх от какво? Че можем и да не разполагаме с вечност пред себе си? Или страх от самата вечност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Смирението е гранично състояние. То е аналогично на притихване - тревата след дъжда. И най-смирени са онези, които нямат какво да губят ... вече. Тогава смирението е естествено състояние на духа. Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си ничий. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 След като всичко придобиваш по множество пъти, а после, закономерно, оттърсваш от себе си и започваш отново, от проходилката... Вероятно вече няма да има, но не само какво да губиш, а и какво да печелиш... Тогава се сменят посоките и осите... Стан, прави стъпките си все утре (само утре, не чакай вечността), може и да стигнеш донякъде. Прочетох ти пак предния постинг и трябва да добавя, че освен страх, там зад "смирението" се крие дори високомерие, което е изгубило всякакви основи, но отчаяно си намира най-спекулативната, за да може да си се поддържа (притежанието на вечност). Да не казвам на какво прилича още... Администраторска бележка: Моля избягвайте такива "анализи" във форумите на портала. Личните въпроси обсъждайте на ЛС. Спазвайте дух на уважение и толерантност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Смирението е гранично състояние. То е аналогично на притихване - тревата след дъжда. И най-смирени са онези, които нямат какво да губят ... вече. Тогава смирението е естествено състояние на духа. Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си ничий. Много точно! Тревата след дъжда - смирена, защото е усетила и попила Божията благодат. "смирението е естествено състояние на духа. Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си ничий" ... Да усещаш само Любов - просто Любов, към никого и нищо определено, и към всичко. И да усещаш себе си обичан - н не от някого конкретно, а от всичко - просто защото си тук сега и си това, което си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 (edited) Имаше период от живота ми, когато се стараех да угодя на всички. Стараех се да правя всичко по най-добрия възможен за мен начин. Стараех се да съм в общоприетите норми за добро-лошо и пак не се получаваше... Ядосвах се на хората, ядосвах се на себе си, дори смятах, че така трябва, да са недоволни от мен, защото не съм достатъчно добра... Стараех се да съм най-! И въпреки това не можех, все имаше някой недоволен. Но дойде един момент на претоварване, момент, в който просто казах- не мога повече! Счупих тая моя воля, да контолирам и да съм най-! И си казах, каквото ще да става, нека е Волята Ти, не моята... Та точно тогава дойде смирението. Наведох глава. .... След това ли? - Ами започнах да търся, да изучавам живота и хората, себе си... Да ги разбирам, доколкото мога... Да пречупвам онова Аз, дето все искаше да е отпред. Старая се да върша нещата, не защото трябва, а защото така искам, защото съм щастлива от това... П.П. При мен не беше просто дъжд, а буря, ураган. След пораженията дойде и малка светлинка, старая се да я следвам. Редактирано Август 8, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.