Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е смирение?

Recommended Posts

Guest бяса

Според мен СМИРЕН не означава ПРИМИРЕН.А като чели често по ортодоксално християнски искаме да бъдем,видим или срещнем точно такъв човек.

В противен случай човечеството нямаше да се движи напред.В сегашните условия човек много трудно може да бъде смирен.Защото ,за да оцелее ,трябва да има огромна духовна сила.Дори и да не се бунтува открито, той го прави скрито.А това е по-лошо.Този процес на задържане на негативните емоции срива психиката.

Всеки от нас има по-малко или повече изразено ЕГО.Този факт не го прави смирен.Но...от нас зависи как да впрегнем егото си.

А цитатите или мненията тук...са просто игра на ума.Смирението не се обяснява, а се изразява чрез поведението ни.Дори и показването на много знания е израз на липса на смирение.СМИРЕНИЯТ ЧОВЕК Е НАД ВСЯКАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Но парадоксалното е ,че в духовните среди има най-малко смирени.Повечето от духовните хора се стараят да покажат колко са се приближили до съвършенството.Най-вече чрез много говорене или писане.Или по-просто казано-МНОГО УЧИТЕЛИ, НО МАЛКО ИСТИНСКИ УЧЕНИЦИ.Сигурно и този етап за някои хора е необходим .Но да се говори или пише за смирение за мен е излишно.Това е като да се говори за ЛЮБОВ.

Аз не съм смирен.Напротив -аз съм бунтар.Но бунтар за правдата и за съвършенството .Макар че в този мой стремеж има субективно мнение ,а може би понякога и скрита лична изгода.

Но ...такова ми е нивото.Останалото е ...лицемерие.

:rolleyes: ... съгласен съм с всяка дума - благодаря Ти!

"Бунта" си обаче, смирявам да не пораства в гняв - насилието ме отвращава - "бунтува" всичките ми сетива в отрицателна посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значи да си бунтар и защо трябва да го противопоставяме на смирението? Бунтар в положителен смисъл е всеки, който се стреми да промени нещо което счита за неправилно, несправедливо и не в реда на нещата. Вярно е, че в повечето случаи се бунтуваме срещу неща които се заблуждаваме, че попадат в категорията на описаните, но това не означава, че понякога бунтът не може да бъде оправдан. Смирението е намясто само когато се отнася до справедливостта, до доброто. Когато видим несправедливост ние не можем да бъдем смирени пред нея. Смирението може да имаме по отношение обстоятелствата около тази несправедливост, по отношение на правото на извършителя да действа според своя избор, но не и по отношение на самата несправедливост, защото това би означавало да се преклоним пред злото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E,може би и аз ,като земен човек , понякога се гнявя.Най-вече ,когато част от нещата около нас ,могат да бъдат по-подредени,а хората -по-коректни...

Някога много повече се гневях и за духовни неща.Например говоренето по време на игра на паневритмия ,закъсняването и влизането в кръга по време на паневритмията,нарушаването на разстоянията между двойките.Може би това се дължеше на информацията ,която получих от духовен източник за ролята на паневритмията за духовното израстване.В момента не е така.Не знам дали съм се смирил,но разбрах ,че съм бързал.Днес ,след повече от 10 г.,мисля че има положителна промяна.Макар и не наложена от мен.Макар че поради други причини, почти не играя паневритмия.

Не съм смирен и когато хора ,които мислят че са духовни ,приемат желаното за действително.Естествено ,това не изключва стремежа към по-добро , но трябва и да се отчитат и моментните ни качества и възможности.

Не съм смирен и когато в стремежа си за ,,чисто духовно учение'',не се съобразяваме ,че светът се е променил и всичко е станало по-динамично и по-материално.Този подход отблъсква от духовността по-рационалните и по-младите.А може да се ползва същото съдържание ,но в нови форми.Аз съм бил в ''модерна група'' и знам ,че в такава среда, духовната хармония е налице и желанието за духовна работа е много голямо.А и в живота ни има много примери.Един от най-известните е модерното звучене на класическата музика.Затова салоните са пълни .За разлика от духовните концерти в провинцията, където публиката е само ''постоянното присъствие''.

Гневя се и когато има забавена реакция /напр.от оторизирани PR или юристи /,когато медиите сипят лъжи против нас.

Не се гневя ,но ми е мъчно ,когато един официален духовен сайт се изгражда повече от година;когато при наличие на толкова филолози се правят много малко преводи;когато се отделя твърде много внимание на паневритмията , а се забравят другите упражнения.

Не се гневя , но ми е смешно ,когато се цитира Библията ,без цитиращите дори да се опитат да навлязат в по-дълбоките и пластове.А така ,за част хората ,твърденията звучат като приказка.А на четящите остава да проследят само развитието на поредната духовна престрелка с цитати.

Е ,затова съм бунтар.

Но...аз съм щастлив и привелигирован.Намерил съм мястото ,където мога да изрязя същността си.Доколкото мога да бъда разбран.

Въпреки че ми липсват пеенето на мантрата Беинса Дуно в групата и слънчевата медитация на Рила.Но...това е друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обещавам си никога да не се смирявам! В общотълкувания смисъл на думата.

Никога да не навеждам главата си! Никога! Пред никого!

Дължа си го.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки има право на избор.Макар че мненията се променят.Влияят опитът,обстановката около нас...

А ако трябва да храниш малки деца и началникът ти те нагрубява/Не ти го пожелавам./? Тогава дали ще рискуваш да търсиш друга работа или ще се смириш,макар и привидно?

Затова аз се стремя да не се заричам ,използвайки НИКОГА.Животът е наниз от компромиси.А в него много рядко тази дума има значение.Може би с изключение на крайни груби отношения към наши близки.Макар че и там се срещат изключения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки има право на избор.Макар че мненията се променят.Влияят опитът,обстановката около нас...

А ако трябва да храниш малки деца и началникът ти те нагрубява/Не ти го пожелавам./? Тогава дали ще рискуваш да търсиш друга работа или ще се смириш,макар и привидно?

Затова аз се стремя да не се заричам ,използвайки НИКОГА.Животът е наниз от компромиси.А в него много рядко тази дума има значение.Може би с изключение на крайни груби отношения към наши близки.Макар че и там се срещат изключения.

Особено пред началствата никак не прекланям глава. Трябва да ти кажа, че не малки деца, а двама пенсионери хранех, което е почти същото. Но компромиси за важни за мен неща не направих. Затова и съм на 500 км. от дома си сега. Но не само, че пак се справих, а съм благодарна, че не се смирих пред подлостта и лицемерието, пред лъжата, пред наглостта на суетата, пред алчността на дреботата.

Това е. Но си спя спокойно и ми е вкусен хляба.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздрави.Много се радвам ,че можеш да отстояваш позициите си.Дано не е само за сметка на най-близките ти хора.Балансът е много труден.Знам го от личен опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздрави.Много се радвам ,че можеш да отстояваш позициите си.Дано не е само за сметка на най-близките ти хора.Балансът е много труден.Знам го от личен опит.

Не е за тяхна сметка, напротив, сега ги храня повече от тук - заплатата ми е тройна, а работата наполовина. За моя е - за сметка на комфорта да съм сред близки и приятели. Животът не е низ от компромиси, а плащане на сметки. Ако искаш да пиеш от него - плащаш си. Просто е. Но си на чисто. А когато не правиш компромис с важни за теб ценности, нещата се подреждат от самосебе си като по чудо. Стига да устискаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма да развивам теории от психологията.Но понякога топлината на близките е по-важна.Макар че и парите, и напрежението не са за пренебрегване.Много е сложно и строго индивидуално.Чертата се слага към края на живота.Какво си спечелил и какво си загубил от едно свое действие,като че ли истински оценяваме едва тогава.А кой знае...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Поздрави.Много се радвам ,че можеш да отстояваш позициите си.Дано не е само за сметка на най-близките ти хора.Балансът е много труден.Знам го от личен опит.

Не е за тяхна сметка, напротив, сега ги храня повече от тук - заплатата ми е тройна, а работата наполовина. За моя е - за сметка на комфорта да съм сред близки и приятели. Животът не е низ от компромиси, а плащане на сметки. Ако искаш да пиеш от него - плащаш си. Просто е. Но си на чисто. А когато не правиш компромис с важни за теб ценности, нещата се подреждат от самосебе си като по чудо. Стига да устискаш.

Факт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Не се гневя , но ми е смешно ,когато се цитира Библията ,без цитиращите дори да се опитат да навлязат в по-дълбоките и пластове.А така ,за част хората ,твърденията звучат като приказка.А на четящите остава да проследят само развитието на поредната духовна престрелка с цитати.

Е ,затова съм бунтар.

:thumbsup: Много точно казано :) и понеже обичам Библията т.е. Словото е живо в мен ще си позволя отново да цитирам нещо от нея, за да обясня на каква основа мисля, че би трябвало да се градят отношенията ни. Не престрелки,а:

"1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, 2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, 3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа."Еф.4:1-3

И аз съм бунтар, но по-велико е смирението. Уча се...

Поздрави!

Евреи 10:24

и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

:3d_064:

Редактирано от Ла Горда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Ла Горда!

Аз бях бунтар - поне се смятах за такава доскоро. И аз се борех за своето и смятах наивно и гордо, че с бунтарството си ще дам лептата си в "оправянето" на света, или ако не мога, то поне моето нещо ще бъде добро...

Сега все повече се убеждавам (всеки божи ден), че истинската сила на човека не е в бунта и в борбата, а в приемането на нашите различия и запазването на свободата ни - всичко това с безусловна любов.

Приятелка ми разказваше вчера как погрешно допрените ръце в някои движения на паневритмията създават негативна енергия и как една жена не се справя.- помислих си - а нима допускайки критика в ума и сърцето си ние не създаваме 10 пъти по-силна негативна емисия??? Може би тази жена все още не е готова? Може би за нея това е движението, което и е необходимо в момента? Само Бог може да знае - кои сме ние да налагаме кое е добро и кое не?

А ако усетим все пак нещо негативно от това движение - най-хармоничната реакция не е ли да приемем с Любов тази сестра в сърцето и ума си точно защото греши?

За непримиримостта срещу несправедливостта - доскоро бях "хардлайнер" в това. Но добър урок ми беше даден няколко пъти тук. Смирих съвсем съзнателно напора да се "боря" за справедливостта и научих много много ценни уроци, прозрях истини, за които съм си затваряла очите преди. Разбрах и нещо генерално - за да изпълни дълга си пред Бог и Учителя понякога човек има нужда да смири желанието си да бъде одобрен от повече хора и да избегне неприятностите, има нужда да смири перфекционизма си, има нужда да смири устрема си да спасява, защитава другите и авторитета си, да смири съпротивата срещу нещо, което му се струва погрешно.... и все такива...

И за мен лично това вече не е лицемерие, нито самозаблуда, нито липса на откровеност или идеали - сега това е осъзнато ученичество по предмета безусловна Любов. Да запазя приемането и любовта си към човека дори когато по някаква причина се налага да му очертая някакви граници - за мое, негово и на другите добро, каквото и да ми струва това. Който има и е работил с деца, ще ме разбере добре. :rolleyes:

Току що чух в един филм следната мисъл на Ганди:

"По-добре да изразим гнева си отколкото да крием безсилието си зад смирението. " :thumbsup:

Смирението е може би наистина смирение, когато въплъщава вътрешната сила да запазя свободата на другия и на себе си и при това да запазя любовта към себе си и него....?

Когато изразяваме гняв, може би просто все още нямаме достатъчно сила да стигнем до истинското смирение, но вече вървим Пътя си към него?

Ако крием безсилието си зад смирението може би това не е лицемерие, а нямаме все още вярата и вътрешната сила, за да се разгневим дори?

Как Бог ни помага и дава сили и светлина в такива моменти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв дълг към бог и към някакъв учител или други.

Аз имам дълг към себе си единствено.

А този бог, комуто вие се кланяте, не го познавам аз. Или ако го има, то той е най-несправедливото нещо във вселената, щом е допуснал страданието между хората. Не се смирявам аз пред този бог, защото ще е вид лицемерие.

По-невинно от човешкото същество не зная да има. И по-злощастно в самотата си. А бог тук се явява само оправдание за примирението и слаботата да си го признаем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълг към себе си е същото като дълг към Бог... но в малко по-различно измерение...

Бог е подарил на нас хората само Любов и щастие - смирено осъзнавам,че страданията са резултат единствено на нежеланието или неумението на човека да прозре смисъла на Волята Божия и да сложи своята свободна воля в хармония с Неговата - всеки както разбира това....

Страданията са Неговите уроци - смирението се състои в научаването им... за мен поне... :feel happy:

Не помня вече автора на това:

Ако човек не разбере урока си, той е обречен да го повтори с повече болка, ако го разбере погрешно, той е просто обречен....

Ценна мисъл за деня:

Да бъдеш осъзнат означава да бъдеш отговорен за живота си. Вие не сте отговорни за това, което става по света. Вие сте отговорни за себе си. Вие не сте направили света такъв, какъвто е. Светът вече е бил такъв още преди да се родите. Вие не сте дошли тук с великата мисия да спасявате света, да променяте обществото, но със сигурност сте дошли с голяма и важна мисия. Истинската мисия, която имате в живота е да направите себе си щастливи. А за да бъдете щастливи, трябва да разберете в какво вярвате, да проумеете начина, по който съдите себе си, начина, по който сами се измъчвате. (Дон Мигел Руис)

:thumbsup2: Мисля, че думите на Дон Мигел Руис с пълна сила важат и за смирението.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За мен най-голямото смирение е да кажеш сбогом...

Сбогом

Не си отивай, моля те!

Без теб не е същото тук.

По дяволите!

Нека да не правим от метафората на сбогуването руска рулетка.

Нужно е да се посмирим и поусмирим само...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен най-голямото смирение е да кажеш сбогом...

Сбогом

Не си отивай, моля те!

Без теб не е същото тук.

По дяволите!

Нека да не правим от метафората на сбогуването руска рулетка.

Нужно е да се посмирим и поусмирим само...

Много се радвам, че си размислила. Ето кое е смирение - да се прескочиш заради другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Стария Завет се казва: " Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат." Под "Бог" подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката това свое противене? Живата Природа се противи на своите горделиви деца, като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно!" Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи?"

Петър Дънов-"Великата майка"(беседа) :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Големият дъб, голямата ябълка, големите дървета, изобщо, се смиряват най-после в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.

Най-голям в царството небесно

Направи ми впечатление първото изречение. Смятате ли, че в него се казва не само "малкото е възможност на голямото да се смири" (брилянтно обяснено след това), а и "голямото е възможност на малкото да се смири"... (това е вече спорно при този словоред) - дали малкото се смирява в голямото или обратно голямото е възможност за малкото (да се прояви)? А може би и двете?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен най-голямото смирение е да кажеш сбогом...

Сбогом

Да, Мона, "с-бог-ом" е чудесна дума! Който е смирен, той е с Бога и Бог е с него. Който не е - е горд. Да бъдеш горд не е като да бъдеш изпълнен с достойнство. Достойнството прозтича от познаване на Божествената Същност, а гордостта от непознаването й. Смиреният може да бъде и е достоен човек в истинския смисъл на думата, но смиреният не може да бъде горд. Гордостта отдалечава безкрайно човека от Бога! Ако познаеш Бога, твоята гордост се изпарява... Тя става неуместна! Защото мигът на познаването на Бога, е миг на върховно смирение. Когато Бог заяви Своето присъствие, ти не можеш да останеш прав, седнал или легнал... Нещо те кара да коленичиш, да докоснеш с челото си земята и... да се облееш в сълзи. Това е миг, когато коравината на сърцето ти омеква и разбираш колко си дребен и нищожен пред величието на Бога, което не може да бъде осмислено от човешкия ум - толкова ограничен и забатачен е той в своите дребни, ежедневни проблемчета и его - игрички. Тогава разбираш и че смирението не е овчедушие! Придобиваш представа за небесната йерархия... За своето място в нея. Разбираш, че трябва да си смирен пред Бога и пред тези, които са по - висши в йерархията, т.е. имат повече светлина и любов и са по - добри, по - чисти проводници на Божествената воля от теб... Пред тях трябва да се смириш (това смирение е на място!), а на тези, които са след теб, да предадеш светлината, която си получил. Но светлината може да я предадеш само на смирения. Гордият е като купа с похлупак - у него не проникват Божиите блага. Той е надостъпен за тях, затворен. Сърцето му трябва да се съкруши, да се изпълни с покаяние и милост и чак тогава... Иначе се чудим защо се молим и подвизаваме ревностно, за да получим някакъв небесен дар, а не се получава... Защото има един закон, който трябва да се знае: Бог възмездява не според мярката на нашия труд, не според ревността на нашето духовно подвизаване, не според броя на молитвите, а според мярката на нашето смирение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета и си мисля, че смирението може би предполага и опит да бъде разбран другият, когато мисли и се изразява по съвсем различне начин от нас самите.

Тази сутрин ми мина през ум и още едно измерение на смирението - да се научим да приемаме казаното или написаното от друг човек като казано и написано за нас от Бог, а не от самия човек. Никак не е лесно да преборим инерцията да съдим за човека по думите му, вместо да се вслушваме в казаното и търсим смисъла му за нас лично в конкретния момент, без значение кой и как ни го е казал....

Случвало ми се е изведнъж да "чуя" послание към себе си, което излиза от моята собствена уста и е насочено към друг първоначално, но после се оказва, че на мен ми е било нужно да го чуя - за него не знам....

Колкото до съкрушеното сърце, за което говори Бориславил, аз го усещам по-скоро като съкрушен ум и като освободено сърце. Когато съзнателно се смиря пред нещо, усещам как известно време умът ми негодува и се чувства пренебренат, но сърцето някак се радва... може би е индивидуално...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Големият дъб, голямата ябълка, големите дървета, изобщо, се смиряват най-после в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.

Най-голям в царството небесно

...малкото е възможност на голямото да се смири" (брилянтно обяснено след това), а и "голямото е възможност на малкото да се смири"... може би и двете?

Да, Бог се смирява като ражда душите.

И те се смиряват като се възвръщат при Него, :thumbsup2: Борислав:

Който е смирен, той е с Бога и Бог е с него. ...познаване на Божествената Същност... мигът на познаването на Бога, е миг на върховно смирение. Когато Бог заяви Своето присъствие, ти не можеш да останеш прав... коленичиш, да докоснеш с челото си земята и... да се облееш в сълзи.... разбираш колко си дребен и нищожен пред величието на Бога :sorcerer: ...представа за небесната йерархия... За своето място в нея. Разбираш, че трябва да си смирен ...на тези, които са след теб, да предадеш светлината...светлината може да я предадеш само на смирения... според мярката на нашето смирение!
:feel happy:icon12.gif

смирението може би предполага и опит да бъде разбран другият, когато мисли и се изразява по съвсем различне начин от нас самите.
:thumbsup2:

да приемаме казаното или написаното от друг човек като казано и написано за нас от Бог, а не от самия човек.
:thumbsup2:

Случвало ми се е изведнъж да "чуя" послание към себе си, което излиза от моята собствена уста и е насочено към друг първоначално, но после се оказва, че на мен ми е било нужно да го чуя - за него не знам....
:feel happy:

Колкото до съкрушеното сърце, за което говори Бориславил, аз го усещам по-скоро като съкрушен ум и като освободено сърце. Когато съзнателно се смиря пред нещо, усещам как известно време умът ми негодува и се чувства пренебренат, но сърцето някак се радва... може би е индивидуално...?

Разкаянието е в сърцето, приемането - в ума :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×