Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. Оставих Ви съобщение на лични.
  3. Today
  4. Здравейте, направих подобна тема в подфорум Семейството, но тъй като моля за препоръка относно специалист, който да ни помогне се обръщам към Вас тук. Със съпруга ми сме заедно от 11 години и имаме дете на 5 години. Първите 5 години положихме много усилия за да си направим дете. Много надежди, сълзи, процедури, лекари, държави, хормони, неуспехи и терзания, които накрая се увенчаха с успех - забременях с близнаци. Последваха 8 месеца на очакване, колебания, още лекари и надежди, но въпреки всичко загубихме едното бебе. Слава на Бога, другото ни дете оцеля и в момента е умно, жизнено и прекрасно дете. След раждането на детето, някак изведнъж цялата отговорност за семейството ни се стовари с пълна сила върху мен /или аз така го усещах поне/. Мъжът ми още отначало не беше от умеещите много неща мъже, но се опитваше, а след това дори спря да се опитва. Какво имам предвид: аз се грижех за детето, за къщата, за колата, за парите, за сметките, за неговата фирма, за моята работа, за неговата работа, за почивките и празниците, за делниците и изненадите, за срещите с приятели , за мисленето за осигуряване на бъдещето и ............. се изтощих .......... психически и физически. Абдикирането му от всички проблеми, задачи и нищоправенето /въпреки проведените хиляди разговори, в които се опитвах да му обясня, че ако нещо не направи той трябва да го свърша аз/, депривирането му от най-малката пречка, която срещне, която го прави неспособен да мисли, се задълбочаваха с годините и в последните 2-3 години взеха страховити размери до достигане на сегашния момент, в който заявява "не мога" или "аз никога не съм правил ... нещото" и дори не се опитва. Работи в къщи на компютър и това му работене продължава по цяла вечер, контактът ни почти изчезна, единствено играе 15 минути с детето и отново сяда на компютъра. Моето изтощение, обаче, започна да избива в неприятна посока. Много бързо се ядосвам, а в последните месеци дори се вбесявам от конкретни негови постъпки. Когато съм ядосана - викам, а когато се вбеся - крещя, това пък него го затваря още повече и се получава омагьосан кръг. Не се случва често, но все по-силно, като вълна, която ме залива и ми изтръпват ръцете, и се задъхвам, и започвам да се чувствам като насилник. Като образовани хора, потърсихме семеен терапевт. Може би, не го избрахме добре, но изводът на терапевта беше "не се прави така". Ние знаем, че не се прави така, затова и сме на терапия, защото така правим. С цялото това изложение, искам да Ви помоля за насоки, за терапевт за мен, терапевт за съпруга ми, семеен терапевт , препоръки, литература - нещо, което да ни помогне да постигнем вътрешен мир. Благодаря Ви!
  5. Mirela, благодаря и на теб за мнението. Все пак "любовта е дълготърпелива" И двамата говорите за "презрение", но не мисля, че това изпитвам .... разочарование - да, изтощение - да, чувство на задънена улица - да, но не и презрение.
  6. kipenzov благодаря за мнението и материала за четене. Естествено, че като съм публикувала във форум тази история всеки има право да се изкаже. Точно това ми беше целта - странична гледна точка /дори и на неспециалисти, пък ще пиша в другия подфорум за специалистите/. Доста сме чели и двамата Юнг, Фройд и други психолози и философи, но май ще трябва да се върнем отново да четем, но този път с помощ Мисля, че има такъв момент и при нас /не ме напуска чувството, че някак сме си разменили местата/, а и че точно това е една от причините да си допаднем поне в началото , както и това: Но ще трябва да овладеем и анимуса и пасивността. Съжалявам, че излезе, че аз постоянно крещя, а детето ни постоянно хленчи не е точно така, то си има чувства и емоции, които не може да изразява по подходящ начин и понякога изпада в състояния на пищене или хленчене, от които възрастният трябва да му помогне да излезе, тези епизоди намаляват, защото се опитваме да придобие някаква емоционална интелигентност, която да му помогне. Горното скоро ми попадна, с уточнението, че често местата се сменят - днес аз съм агресор, утре е той и обратно. Честно казано, не го разбрах особено защото според мен садо-мазото трябва да носи удоволствие, а и на двамата не ни носи това. Мога да се съглася, че е свързано със себепредставата, или по-скоро аз му казвам себеоценката, която и на двама ни не е особено висока.
  7. Diva-roza, ако имаш желание да четеш, ето ти един цитат: "Анима и анимус Женското проявление в мъжа се нарича негова Анима, а мъжкото проявление в жената – Анимус. Зад Анимус стои „архетипа на смисъла”, също както Анимата е “архетипът на самия живот“. Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от „другия вътре“. Мъжът, индивидуализиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на „нисшата жена“, изразена чрез бърза смяна на настроенията. Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си. Обсебването от Анимус или Анима променя личността така, че изпъкват онези черти, които психологически са характеристики на противоположния пол. Когато анимата и анимусът не са интегрирани в личността могат да се проектират навън. Ако анимата в мъжа остава несъзнавана, тя може да бъде проектирана навън, върху реална личност – жена, която мъжа да обича до степен на обсебеност или върху мъж с меки и чисто женски черти, към когото мъжът с неинтегрирана анима проявява нескрита неприязън и агресия. Обратното – жена с неинтегриран анимус може да бъде „крайно женствена“ и да очаква от партньора си смелост, твърдост и героизъм, непосилни за него. Жена със силен анимус, ще привлича нежни и пасивни мъже. Силният анимус в жената може да потисне собствената й женственост до степен да отрече напълно женската си природа и да започне да действа и мисли от позицията на мъж." "Карл Юнг – Пет архетипа на колективното несъзнавано",magnifisonz.com
  8. Diva-roza, чувала ли си, че във всяка жена живее един мъж, и във всеки мъж живее една жена?! Опитай се да излезнеш от идентификацията ти с мъжкото "героично" начало в теб си(анимус) и малко вероятно, но навярно би могла да видиш "потискащата жена", контролираща мъжа ти(анима). Тези два, вътрепсихични образа са сили в пъдсъзнанието на двамата с мъжа ти, които не осъзнавате, че захранвате самите Вие с незрялото си поведение. Както виждам, тяхното почти напълно несъзнавано въздействие е, и, и ще оформя взаимоотношенията ви. Докато не се разделите, ако продължавате така! Презрение, отчужденост, безразличие, липса на синхрон...все такива индивидуални защитни реакции, целящи единствено да "замъглят в поносимост" очевадната липса на уважение ПОМЕЖДУ Ви. Също така и да потисне изблиците на агресия, от което пък тази агресия преминава във вътрешно напрежение, а то в отчуждение и липса на уважение, и така отново... Две пораснали деца!!! Едното "борещо се" да постигне своя идеал, с цената на постоянни изисквания и упреци към другото. А другото "предало се" в плетеницата от "външни" за него изисквания, които няма никаква вяра, че би могло да задоволи. Има един характерен модел на взаимоотношения, който се описва като садистично-мазохистични взаимодействия и напълно отговаря на вашия модел. Този модел е познат и като "агресор-жертва". В основата му е един "по-дълбоко" в подсъзнанието модел наричан понякога "манталитет на жертва" и е свързан с негативната Себепредстава (self-image) Е, по мое мнение, което споделям макар и да не съм специалист, позитивното развитие към момента следва едни познати етапи при децата. Момичетата съзряват по-бързо от момчетата. Хубаво е, че си го осъзнала, защото "Промяната отвън се предшества от промяна отвътре". Както и "образът" на мъжа ти в твоето съзнание може и да е малка част от неговата същност, душевност. Както със сигурност ,,твоят образ" в съзнанието на мъжа ти не отразява пълната ти душевност. Просто явно си говорите, но не разговаряте, и то отдавна. Кофтито на това, да си по-осъзнат от партньора ти е, че осъзнаваш отговорността за действията си, но пък и силата да промениш статуквото!!! Напоследък жените са изразено по-силния пол! А "отношението" на мъжа ти към детето... Това не е първично! Първичното у детенцето Ви е, че Вие- мама и тати, сте неговите богове. То не е проявявало индивидуалност до скоро. Това, което си е изградило като модел на поведение е "копи-пейст" на отношението един към друг на родителите му. Така отношението на неприязън и напрежение към тати е просто възпроизведено през детското творчество "отношение на мама към тати". А отношението на детето към теб е възпроизведеното през творческата му натура "отношение на тати към мама", съответно към теб детето Ви проявява постояно искане за задоволяване и поемане на отговорност за задоволяване на множеството си желания и претенции като не спира да хленчи. П.П. За психотерапевтична помощ и насоки онлайн от специалисти има специализиран подфорум. В този форум, всеки като мен може да се изказва, ако се съобразява с условията на форумната политика, де!!!
  9. д-р Тодор Първанов

    Помощ

    Няма нормален човек който да е в сесия и да не е в стрес, а, при теб, стреса се проявява, като натрапливости.
  10. Аз останах и с 2 изпита поправка и просто няма.как да не ми пука , защото специалността ми не е лесна.Въпроса.е , че не мога да.разгранича натрапливи мисли ли са тези фрази в главата ми и песните , които не мога да избия.Или са гласове и край почва се пак — луда съм.
  11. д-р Тодор Първанов

    Помощ

    Когато сме в стрес, натрапливите мисли се увеличават.Сесията те стресира, това е, нищо повече. Дереализацията също е признак,че сме в стрес, повече спорт и почивка, по философско отношения към живота и .....ще се успокоиш.
  12. Yesterday
  13. Изпитвам панически страх , че чак изпадам в чувство на дереализация.Толкова е силен страха ми , че ми идва да избягам от себе си , от всичко..
  14. Здравейте! Имам отново нужда от вашата помощ. Сега съм в сесия и стреса е в повече , учене също иима.И преди съм казвала какво се случва с мен.Примерно уча си и в главата ми се върти една песен и не мога да си я избия.Или примерно възникват някакви фрази , които съм чувала.Това гласове ли са , какво е.Плаша се и защо се получава само , когато съм в сесия.Аз ли пак си измислям и е ОКР.Но отново почвам да си мисля , край полудявам.Случва се и когато заспивам , много неща да ми се омотават.Моля за съвет
  15. Да, с дете вече става сериозно и се искат сериозни хора, готови и свикнали да нарушават комфорта си, когато се налага и да устояват в ситуации, които те изкарват от кожата. Извинявай Дива роза, но мисля, че просто си се прецакала с мъж-лигльо . Изобщо се чудя как в такива взаимоотношения хората продължават да изпитвт още някакви чувства различни от презрение или поне безразличие към подобни партньори. Сигурно има някаква възможност да се осъзнае и да преосмисли цялостната си нагласа в живота. Случва се и това, трябва да имаме вяра в хората, особено когато става дума за бащата на детето ти. Но ако видиш, че няма отлепване от това инертно и недостойно живеене, има ли смисъл да си го причиняваш? Наистина явно трябва да поработиш върху самооценката си и самата ти се видиш по друг начин. Със сигурност трябва да видиш терапевт, убедена съм, че ще ти е много полезно. И отношението му към детето... какво по-грозно от това?? Сигурна съм, че можеш да намериш много по-достоен мъж и баща на детето си. Някой, чието отсъствие няма да бъде облекчение.
  16. О, да , винаги има оправдание за всичко - все някой друг нещо е сбъркал - от "българите" /американците, руснаците ..../, които са направили нещо, което не става за нищо и му създават проблем ..... през "не мога да карам кола - имам клаустрофобия" /която не пречи на возенето в кола/ и - аз, че не съм му дала правилни инструкции или съм казала нещо с неподходящ тон, и се стигне до последното - "имам травма от детството". Преди детето беше горе-долу същото като действия, но още се опитваше нещо поне да направи. А и отговорността не беше толкова голяма - например: качваме се на колата и тръгваме за почивка, няма значение кога ще стигнем, ще спукаме ли гума или ще се наложи да преспим някъде по път. А с мрънкащо и ревящо дете на задната седалка? Наложи се да купим кола - автоматик, защото между пеенето на песни, подаването на води, храни и разказването на приказки, да не мисля поне за скоростите. Колкото до мен - аз затова търся терапевт и за себе си. Явно имам някакъв проблем, като ниска самооценка например, или генерализирана тревожност, или и аз не зная какво ....
  17. Здравейте, от доста време насам се замислям по въпроса защо всъщност да си верен на партньора е ценност. Нали ревността и желанието да си нещо специално за партньора са по-скоро плод на раздуто его или несигурност, или инстикт на притежание... Не става дума за разпад на семейството. Повечето хора, а и обществото, децата естествено имат нужда от сигурността и предимствата на това да имаш дългогодишен партньор. Обаче. Повечето хора също така започват силно да желаят други хора по пътя. Толкова силно, че започваш да се чудиш дали е добре да се потиска този порив. Особено в случаите, когато става дума за чисто сексуално емоционално привличане. Познавам не един и двама мъже и жени (всъщност сред най-щастливите и добре реализирани в света), които имат семейства, съвсем удовлетворяващи отношения с партньора си, но са доста отворени за тръпката от общуването с други мъже и жени. Отвреме навреме се стига и до секс естествено. Партньорите им не са ревниви, те пък са и дискретни и ... всички са доволни. И то доста по-доволни от много други, които не изневеряват. Така като че ли взимат това, което искат, дозирано, премерено, без това да пречи на сериозната им връзка. Просто не потискат желанието си да опитат и някой друг, да усетят тръпката, страстта от това да докоснеш някой нов и вълнуващ мъж или жена, които съвсем естествено вече ги няма във връзките им. Понеже ми прави впечатление, че този тип хора, са сред тези, които в най-голяма степен "живеят живота", се замислям дали това не е и най-здравословната форма на партньорство. Обичаме се, свободни сме. Ценим се, подкрепяме се, но не се лишаваме от удовослствието отвреме навреме да пофлиртуваме и споделим страстта с някой, който я е събудил в нас. Така, да отпускаме напрежението, вместо да потискаме привличането. Сублимирането не винаги върши работа. Цялата тази красота, младост, чар, талант наоколо - как да им устоиш? И всъщност ако хората са уверени и развити личности, може би не биха имали нищо против факта, че партньорът им желае и е привлечен и от други хора и се случва на премине границата с тех понякога. И ако това се прави ненатрапчиво и не твърде често, какъв всъщност е проблемът? И каква е ценността на това да си верен, когато вътрешно си привлечен силно от някой друг (което се случва на повечето от нас. И особено на тези, които често стават обект на желание от други хора). Темата е доста обсъждана тук, сигурно повтарям нещо, което някой друг вече е написал, но все пак
  18. Много благодаря отново, д-р Първанов. Точно така ще направя от тук насетне.
  19. Здравей! Аз не съм специалист, но ми се струва, че терапевт или литература в случая няма да задействат промяна в мъжа ти. Та той дори не вижда проблем! Изобщо ситиацията, която описваш, е направо абсурдна, и е интересно как той гледа на нея. На такова пълно абдикиране от всякаква отговорност не всеки е способен без да почувства вина или поне без да се опита да го извини с болест или някаква друга причина, която да изглежда основателна в очите му. А как са стояли нещата преди детето? Нямаше ли наченки на това поведение и изобщо как си се излъгала да го вземеш такъв мъж :)? Изобщо къде е обичта към теб тук? Ти самата би ли могла да гледаш така спокойно как някой, който обичаш изнемогва и то поради твоето бездейсвие? Отделно ти също си дала позволение това да се случи все пак. Много жени биха го стегнали и биха поставили нещата ребром много преди да се стигне до изтощението, което описваш. Дори да става дума за тежка внезапна депресия, би трябвало той сам да потърси помощ и да си даде сметка, че е легнал с цялата си тежест върху теб и детето ви, и това е огромен проблем.
  20. Irena1989

    Irena

    Здравейте! На 30 години съм и още не съм намерила разрешаването на този проблем. Пиша, защото няколко пъти съм изпадала в такава ситуация и това, което правя е силно да се разстройвам и обезкуражавам. Чувствителна съм и негативното отношение на колегите ме потиска и влияе на чувствата ми. В последните няколко фирми се случваше така, че в един момент, обикновено след година, съм на предела си-намразвам всички, намразвам острото им отношение към мен, ядосвам им се, избива ме на рев, чувствам, че се отнасят сякаш те са по-горе от мен, въпреки че аз съм се старала и съм постигала и най-високи резултати от всички и правя каквото мога, а те го омаловажават. Решенията, които съм взимала е да си намеря нова работа, но усещам, че нещо и аз не реагирам както трябва, че имам да работя върху отношението си към такива ситуации. Пробвала съм да си взема отпуска, да се разсея и разведря, но след 2 дена на работа- отново същите усещания. Става някаква напрегната ситуация и аз съм на предела и се разстройвам. В повечето ситуации се скапвам и се питам защо такова отношение между нас се поражда. Ще ми се да съм разбрала, че работата не върви и да намеря поне временно решение, да е поносимо. Не мога да си позволя да остана без работа, а трябва да мине време докато понауча език и придобия умения за работа, с която искам да се занимавам, по-високо квалифицирана. Защото ми омръзна да се занимавам с ниско квалифицирана работа, където всички са нервни, всеки гледа да натопи другия, да си придаде голяма важност и т.н. В същото време няма достатъчно работа в смяната ми, за която съм отишла в крайна сметка, а сякаш съм поставена в позицията да се занимавам с междуличностни отношения, които се появяват. Пробвала съм да съм непукист и си казвам не ми пука за нещата, които не зависят от мен, защото работата е свързана с работата на други хора, но не става. Сякаш цялата помия се излива върху мен и от кой недоволстват от мен. Не ми е ясно какво да направя. Знам, че е нужно да поработя върху себе си. Това, което мисля сега да направя е да установя за себе си и другите личните и професионалните си граници, да елиминирам зависимостта от оценката на другите, но моля да ми дадете някакви насоки за работа, защото изпитвам страх от случващото се. Благодаря предварително, че изчетохте, това което ме тревожи и напряга. Лек и усмихнат ден!
  21. Last week
  22. Здравейте, благодаря Ви за приема. От известно време чета публикациите в сайта и във форума и виждам, че има специалисти с много опит и качествени включвания в темите, и реших да се обърна към Вас за помощ относно семеен проблем. Със съпруга ми сме заедно от 11 години и имаме дете на 5 години. Първите 5 години положихме много усилия за да си направим дете. Много надежди, сълзи, процедури, лекари, държави, хормони, неуспехи и терзания, които накрая се увенчаха с успех - забременях с близнаци. Последваха 8 месеца на очакване, колебания, още лекари и надежди, но въпреки всичко загубихме едното бебе. Слава на Бога, другото ни дете оцеля и в момента е умно, жизнено и прекрасно дете. След раждането на детето, някак изведнъж цялата отговорност за семейството ни се стовари с пълна сила върху мен /или аз така го усещах поне/. Мъжът ми още отначало не беше от умеещите много неща мъже, но се опитваше, а след това дори спря да се опитва. Какво имам предвид: аз се грижех за детето, за къщата, за колата, за парите, за сметките, за неговата фирма, за моята работа, за неговата работа, за почивките и празниците, за делниците и изненадите, за срещите с приятели , за мисленето за осигуряване на бъдещето и ............. се изтощих .......... психически и физически. Абдикирането му от всички проблеми, задачи и нищоправенето /въпреки проведените хиляди разговори, в които се опитвах да му обясня, че ако нещо не направи той трябва да го свърша аз/, депривирането му от най-малката пречка, която срещне, която го прави неспособен да мисли, се задълбочаваха с годините и в последните 2-3 години взеха страховити размери до достигане на сегашния момент, в който заявява "не мога" или "аз никога не съм правил ... нещото" и дори не се опитва. Работи в къщи на компютър и това му работене продължава по цяла вечер, контактът ни почти изчезна, единствено играе 15 минути с детето и отново сяда на компютъра. Търсейки причините в себе си, се опитвах да не го изолирам от нищо. Винаги обсъждах всичко с него, опитвах заедно да вземем решенията и да ги реализираме, на не винаги успявах. Насърчавах го да има контакт с детето, за което той си имаше теория, че до 7 годишна възраст майката се грижи за дето, пък после бащата /едва го убедих, че ако пропусне тези 7 години после няма какъв контакт да търси/ и въпреки, че по-голяма част от техните разходки завършваха с рев, писъци и звънене по телефона: "Ела, че детето реве и не мога да се оправя с него" , а в последно време игрите им завършват с : "Ела му кажи да не прави това, ти имаш авторитет, а аз нямам", все пак има връзка между тях. Моето изтощение, обаче, започна да избива в неприятна посока. Много бързо се ядосвам, а в последните месеци дори се вбесявам от конкретни негови постъпки. Сигурно ще стане много дълго писанието ми, но ще дам само един пример : Взима детето от детската градина, аз съм на работа, звъни и чувам пищящо дете, а гласът на мъжа ми трепети /почти разплакан/ "Той не ме слуша .... маршира ме, заплашва ме, ..........." /мъж в истерия и 5 годишно дете/. Аз започвам кротко: Моля те, успокой се, знаеш, че детето има такива периоди, в които не може да си изразява емоциите, занесе ли му закуска, вода, ще се справиш ....." насреща чувам: "Не мога да се оправя с него - оставям го!" Е, падна ми пердето, в такъв бяс изпаднах, че физически не можех да стоя на едно място, подскачах из офиса и крещях /за ужас на всички колеги, които никога не са ме виждали в такова състояние/. Разумът ми казва, че няма да го остави, но чувайки как писъците на детето се отдалечават от телефона си представих хиляди гадни неща, които може да му се случат докато баща му е в истерия и не можах да удържа гнева си. И след много сериозния разговор който проведохме след тази случка, ме излъга, като 13-годишен, който лъже майка си за да не се налага да обяснява и да спори. Това правя когато съм ядосана - викам, а когато се вбеся - крещя, това пък него го затваря още повече и се получава омагьосан кръг. Не се случва често, но все по-силно, като вълна, която ме залива и ми изтръпват ръцете, и се задъхвам, и започвам да се чувствам като насилник. Картинката може да допълни и подозрението ми, че имам хранително разстройство - емоционално хранене, което съчетано с инсулиновата ми резистентност ми руши здравето. Като образовани хора, потърсихме семеен терапевт. Може би, не го избрахме добре, но изводът на терапевта беше "не се прави така". Ние знаем, че не се прави така, затова и сме на терапия, защото така правим. С цялото това изложение, искам да Ви помоля за насоки, за терапевт за мен, терапевт за съпруга ми, семеен терапевт , препоръки, литература - нещо, което да ни помогне да постигнем вътрешен мир. Благодаря Ви, че прочетохте всичко това
  23. „В европейските народи религиозното чувство е развито. В германците е слабо развито. Силно е в славяните. В американците е средно развито религиозното чувство. Силно е развито у евреите и там е [в] едно противоречие с парите. Слепоочната част, чувството за стяженолюбие е толкова силно развито, че Господ, като знаел тази слабост на евреите, даде им малка земя. Ако беше им дал голяма земя, какво щяха да направят, не зная. Малка земя им дали, да ги научат да работят. Един умен народ са евреите, религиозни са. Един евреин разбира времето тъй, както европеецът не разбира. За време евреите са първи.“ http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Доброто_семе_НБ Една творческа историйка по случая: В една красива част от света, в прекрасна долина, нашарена с китни поляни и свежи гори, прорязана от кристално чиста река, заобиколена от величествени планини, си живеело голямо стадо овце. Цялата тази част от света била оградена от висока ограда, която нито една овца не виждала. Тези от овцете, които живеели в делтата на реката, се хранели предимно с оризовите растения и очите им били придобили формата на оризово зърно и козината им пожълтяла. Други от овцете, които живеели в студените планини, се хранели с горските билки и високопланинските мъхове и лишеи. На моменти, под падналите снегове се налагало да изравят храната си и за това им пораснали рога различни от тези на овцете. Превърнали се в кози, за които преплуването и на най-дълбокото планинско езеро не било проблем, и от специфичната планинска храна козината им побеляла, а синьото отражение на езерата полепнало по очите им. Трети от овцете живеели на едно плато, на което се намирала степ от безбрежни тревни поля, но пък те не се ограничавали само с пасенето в степта, ами се качвали и по планините, навлизали и в гъстите влажни гори. Били свободни, но за сметка на това доста агресивни помежду си. За това и козината им била почервеняла. Четвъртата група в голямото стадо живеела в най-топлата част от долината, поради което естествената нужда от козина не била толкова голяма. Козината им се сгъстила и накъдрила. Все по-голяма част от кожата им се показвала на слънце и се натрупал толкови витамин Д, че те започнали да почерняват. От топлия и задушен въздух се разширили ноздрите им, но били дребни и рядко се раждала някоя с по-развита мускулатура. Условията, в които живеели били доста приятни и често се намирали всякакви видове треви на вкус, което по-късно накарало белите кози да ги посещават. Обаче имало и едни особени овце, които имали щастието да пасат с наследници на прастарата порода овци, които имали спомена за най-старите овци. От тях научили, че създателите на тези най-стари овци направили невидима ограда, а тях ги създал един Вълшебник. От наследниците на прастарата порода овци, тези особени овци научили, че навремето всяка овца можела да си говори с Вълшебника. Дори им споделили думите на Вълшебника, но с предупреждението, че ако не внимават как ги изговарят, може и да ги повтори съдбата на предците им. Тази особена порода овце, научила, че са овце и че като такива те се повеждат от дори една от тях и започват да се държат като стадо. И тази една, която може да поведе стадото е достатъчно да извика, че знае накъде се намира Вълшебника. А пък, за да не се държат баш кат овци, трябвало да си създадат строга организация с разпределени специфични задачи за всяка овца. Тези от овцете, които ръководели стадото знаели думите на Вълшебника, но на тези на по-долно ниво в организацията казвали, че могат да срещнат Вълшебника, а не че по всяко време могат да го чуят и те. Също криели, че вълшебника има много лица, но те също били невидими. За съжаление, узнаването на думите на Вълшебника и силата, която имали, се оказала голямо изкушение. Възгордялите се овци от тези особени овци, които повели отделилото се стадо, решили, че вече са лъвове и вълци и те искат да ръководят общото стадо и че тяхната порода е достойна да е по-специална и да измести от пиедестала им на носители на знанието наследниците на най-старите овци. Точно тези наследници на най-старите овци знаели естествените закони на приливите и отливите и предусещали своя залез, но останали излъгани в очакванията си от споделянето на знанието си с особената порода. След последствията и страданията, които споходили предателството на особените овци, те се изнесли към друго място за паша, където също навремето били пашували наследници на най-старите овци. За тяхно учудване разбрали, че и на други места в тази част на света, оградена от невидима ограда, имало наследници на най-старите овци. Също така, за тяхно съжаление, разбрали че не само те са вещи в боравенето с думите на Вълшебника. За това създали митът за Вълшебника, който говори на овцете, но към истината добавили и че това е техния вълшебник, за да предизвикат и появата на отрицанието на този мит, а именно митът за вълшебника, който не е техен. И така, под прикритието на жертвата, тези ,,вълци'' в овчи кожи, се пръснали в стадото на белите овци, който вече не владеели думите на вълшебника, защото съществувалите между тях носители на знанието - наследници на най-старите овци, насочили думите на Вълшебника за възвеличаване на приликата им с Вълшебника и цялата тази сила ги изпепелила. Бавно и методично ,,вълците'' в овчи кожи се възползвали от невежеството на белите кози. Независимо от интуицията на някои от козите и последващите гонения на ,,вълци'', това само затвърждавало образа на жертви на вълците. А те ,,вълците'' знаели, че за да можеш да вземеш нещо нематериално, трябва да създадеш материалното му отражение и да му зададеш стойност, която последствие да се изразява в парична единица. За това и методично се вмъквали сред белите кози, които отдавна вече разработили финикийската идея и всеки труд и продуктът от този труд се изразявали в зърно. Различните групички в стадото на белите кози използвали различни зърна. Едни пшеница, други ръж, трети просо и т.н. Хитрите ,,вълци'' постоянно се въртяли около козите, които броели зърното и им помагали. Приемали ги за помощници като знак на благородност, защото били ,,жертви'' без родина и били полезни с интелекта си. Но и за да им вършат трудната ,,сметаческа'' работа. Смятали ги за безопасни, докато със заработеното си зърно не нарупали достатъчно зърно от отдаването му срещу лихва. На няколко пъти водачите на белите кози им отнемали цялото имущество, което още повече служело за затвърждаване на образа им нажертва. Опитали и за кратко създали тяхна си територия, която нарекли Хагарски каганат, в която официалният мит бил за техния вълшебник. Белите кози пак ги опоскали и то от две страни. Хем от едната страна козите от неква територия дето наричали Свещена римска империя, хем от друга - некво българско ханство. Поучили се вече на търпение, пак се пръснали в различните територии, но този път в тайни общества, в които главните им ,,вълци'' диктували правилата и дори и приобщавали, кози със специфични заложби след заклеването им във вярност. Така се докопали до баш полянките на важните кози в различните територии. Съветвали ги, изваждали от ,,ръкава'' по някоя иновация за по-лесно пашуване и най-вече прекъснали централизираните отношения на баш полянките с най-бялата коза от козите, западният ,,бял'' коч. За източният ,,черен'' коч още не им достигала силата и възможностите. Дошъл и техният час да заявят мястото си сред козите и след като докопали голяма част от зърното на поразпръсналите се немски групички, които били част от разделилата се Свещена римска империя, започнали да навлизат и в територията на крайбрежието на езерото и един голям остров. За това доста се потрудил един ,,вълк'' - Майер го зовяли, Ротшилд, който бил ковчежник на една бяла коза- Вилхелм I. Обаче с цялото това зърно, по традиция на острова, на който живеели и ,,лордовете'' на козите, зовящи се англи, ги приели радушно, както всяка овца с много зърно. Всред ,,лордовете'' имало доста, на които думите на Вълшебника, в доста окастрен вариант, достигали, ала все с женски глас. Това дори се проявявало и сред обикновените кози, защото имало доста мъжки кози, но само по пол и за това измислили категорията ,,джендър'', да е различна от физиологичния пол. Имали си по едно време дори и главна коза, а не коч. Заформило се голямо сътрудничество между ,,вълците'' и комплексираните ,,кози'' от острова, които свели глави на подчинение и получили част от познанието за думите на Вълшебника. Вече с влиянието си върху баш полянките и порока на властолюбивостта на ,,Светлия бял коч'', ,,вълците'' в овчи кожи подкокуросали западните кози до тръгнат на походи ,,за освобождаване'' на светите полянки, но още първия приключил с изпасването на полянката на източните овци, които били съседи и не живеели в ,,светите'' полянки, за където уж били тръгнали западните кози. Даже си кръстили завзетата полянка Латинска империя. Западните кози дори не се усещали, че подведени от алчността, изпълняват плана на ,,вълците'' в овчи кожи. Времето минавало, неосъзнатата група на белите кози, чрез разделянето си на различни групи превзела и покорила териториите на червените и черните овци. Дори от черните овци започнали да си подбират по-здравички, за да късат тревата и да подават в устите им. Без да се усетят белите кози, не само че почти изтребили червените овци, но и ги смесили с черни овци, за да може думите на Вълшебника да не достигат до ушите на червените и черните овци. ,,Вълците'' пък, с управляваните от тях не и без помощта на водещите бели кози, си освободили цяла огромна поляна, в която вече можели да си имат мултикултурно стадо, което да захранват с новият им мит - Великата американска мечта, която носела името на превзетата поляна и била интерпретация на митът им за техния вълшебник, който в основата си е ,,свобода, равенство, братство, но под наше ръководство'', защото ние сме жертвите, които го заслужават. За старата им поляна, на неподчиняващите се водещи бели кози, които започнали да прозират под овчите кожи, били приготвили изненада. Спретнали им революция и почнали да падат едни овчи главички. После още. После пък и както обикновено, когато предизвикат голям пуч, трудно одържат енергията на стадото, която по овчи тертип търси нещо в полезрението си да го поведе. Но тяхното ,,вълче'' присъствие е в ,,сенките'' и ... напълно очаквано стадото си определя овца-генералисимус, която ги повежда. За ,,вълците'' пък е важно каквото и да се предприеме, да се ползва от тяхното зърно. Веднъж печелят от лихвата, а друг път от задлъжнялостта и падането на стойността на полянките и труда на овците. И си завъртат спиралата, за чието проявление знаят отдавна. Дори и след предизвиканата поредна криза със зърното, въвели едни написани обещания, че ако ти кажат, че ще ти дадат 1зрънце, ти ще го получиш. И започнали да дават толкова много обещания, срещу които взимали зърното на другите овци в тази част на света. С помощта на две от групите кози- тази от острова и тази на обезглавената откъм ,,лордове'' френска група,,вълците'' пък изтребили доста от потомството на побратимите си в дъждовните горички с пълноводните потоци, в територията, която след като както обикновено разделили и нарекли индия и пакистан. Като цяло, с дейното участие на ,,обучените'' за водачи бели кози, подчинили червените и черните овци, ,,вълците'' в овчи кожи неколкократно се опитали да завземат и поляната на белите кози, зад които стоял ,,стария черен коч''. Първо, пробвали постановката с революцията, но единствената грузинска коза успяла да ги ,,пребори'' и уж нямали власт в източната поляна. А то всичко отново неосъзнато се случвало така, както искат ,,вълците'' - свобода, равенство, братство, но с тяхното прикрито ръководство. С техния нов и широко навлизащ мит - ,,всичко има стойност''. Странно било учудването на създателите на невидимата ограда, когато погледнали към обора. Казали си - ,,Леле, тука кви яки сценарии се разиграват! Да вземем да се пуснем във филма да видим до къде ще я докараме''. А тяхното място се заело от овци, които видяли невидимата ограда и така я презаредили. А пък Вълшебникът бил думите изречени от самият Вълшебник!
  24. АлександърТ.А.

    Затруднение

    Това са едно нещо в различни времена . Първо , малкото се ,,страхува " от голямото .Страха и стремежа за живеене , подреждат , дават разум . Пътят е дълъг и криволичещ . Но видиш ли любовта към Бога , си стъпил в началото на Мъдроста . Като в друг свят си ... В това вярвам и до някъде виждам .
  25. Alexander

    Невродермит

    Възможно е да са и паразити: Chlamidia или Trichomonas vaginalis. Гъбички: Monilia - albicans или Candida - albicans. От бактериите: Gardnerella vaginalis, Mycoplasma hominis, E. coli (Escherichia coli) или Ureaplasma.
  26. Здравейте, бих искал да споделя моята история и това как срещах Александър Папанчев. В продължение на 6 години се борех с акне по лицето и челото. Срещах се с много различни специалисти (дерматолози, кожни). Бяха ми изписвани много лекарства и мазила, които не помагаха и не помагаха, а и това ми костваше не малко пари и време, чувствах се потиснат, странях от хората... За Александър научих от приятелка, която сподели своите добри впечатления и резултати от лечение с хомеопатията. След обмисляне и изморен от неуспешните ми опити досега, реших да пробвам. Обадих му се, насрочихме си среща и с доста скептицизъм започнах лечение при него. Първите месеци не откривах някаква видима разлика, докато постепенно нещата започнаха да се променят към по-добре. Пъпките започнаха да намаляват, следобедната умора изчезна, чувствах се значително по-добре. Така вече година лечение, пъпките изчезнаха напълно, чувствам се страхотно, единствено мога да кажа едно голямо благодаря на Хомеопатията и за да не ви отегчавам с повече приказки, може сами да направите разликата от снимките по-долу.
  27. „Отче наш“ „Събуди се, братко мили“ Ще прочета част от 13-ата глава от Евангелието на Матея – от 24-ия стих до 30-ия стих. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Доброто семе НБ - 2 септември 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва
  1. Load more activity
×