Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Езикът на тялото. Жестовете и физиономиите.


Аделаида

Recommended Posts

Видях, че има тема за думите и това дали те ни слагат ограничение, и ми хрумна и израженията на хората понякога не ни ли казват те дори повече от думите и дали не трябва да се вглеждаме в тях или може би по-малкото вглеждане в тези подробности ще ни даде едно друго виждане на нещата.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Чудесна и много полезна тема! Благодаря! :feel happy:

Мисля, че жестовете и мимиката са неизменен спътник и много важен код. Понякога казват точно обратното на думите. :1eye:

При усвояването на нов език, например ние задължително предупреждаваме учениците си какви са значенията на някои жестове и мимики в другия език, за да не настъпи културно недоразумение.... :D

За мен например в работата ми е много важно да забележа дали има страх, колебание или внимание в погледите ...

Линк към коментар
Share on other sites

дали не трябва да се вглеждаме в тях или може би по-малкото вглеждане в тези подробности ще ни даде едно друго виждане на нещата.

Друго виждане? Възможно е, защо не!

Но..........вглеждането в мимики и жестове е добро и задължително, когато искаме да научим повече за събеседника. Естествено, трябва да сме подготвени, т.е., нужно е да знаем и да отгатваме някои стандартни жестове, които всеки прави, ако не е специално подготвен да ги крие!

Редактирано от izgrev
Линк към коментар
Share on other sites

Ако наблюдаваме езика на тялото, наистина ще научим много. По някога човек се крие зад думите, но мимиката и жеста /те не могат да се овладеят до такава степен, че да скриват истината/ са издайничета. Дори в ръкостискането има "говорене", можеш да разбереш какъв човек имаш насреща. Всяко трепване на мускулче на лицето казва нещо... Единствено откритият, изпълнен с Любов човек не се притеснява от езика на тялото си. :feel happy::thumbsup:

И очите не лъжат. :thumbsup1:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Вярно е ,очите не лъжат.Дори понякога си мисля,че очите са достатъчни,за да се прочете цялата информация за човека.

Но...има и друго.Дали едно такова" бързо четене"не води до тъй добре познатото "лепене на етикети"? Логично е тогава и на мен да ми отвърнат със същото-да ме претеглят набързо и да ме сложат на съответния рафт.Не е особено приятно.:blink::(

Старая се напоследък да не бързам с преценката,особено когато информацията от жестовете,думите и очите е противоречива; предпочитам да дам на човека още един шанс.

Благодаря за хубавата тема. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Вярно е ,очите не лъжат.Дори понякога си мисля,че очите са достатъчни,за да се прочете цялата информация за човека.

    Но...има и друго.Дали едно такова" бързо четене"не води до тъй добре познатото "лепене на етикети"? Логично е тогава и на мен да ми отвърнат със същото-да ме претеглят набързо и да ме сложат на съответния рафт.Не е особено приятно.:blink:  :(

    Старая се напоследък да не бързам с преценката,особено когато информацията от жестовете,думите и очите е противоречива; предпочитам да дам на човека още един шанс.

  Благодаря за хубавата тема. :thumbsup:

Както се отнасяш с другите, тъй и те с тебее :) Чети, реагирай както желаеш, ако ти се лепят етикети - лепи :)

Приятни занимания :)

Линк към коментар
Share on other sites

За жестовете и езика на тялото. Дълго време си мислех, че обвивката е без значение, бях стигнала до извода, че душата е най-важна и всичко друго е без значение. Показано ми беше, че няма маловажни неща, материалното, духовното всичко е едно цяло и не трябва да се абсолютизира никое от тях.

Разбрах го в много интересна ситуция.

Макар, че имам семейство и приятели, се чувствах сама. Хрумна ми идеята да дам обява във вестник Жена, че искам епистолярна връзка с човек с моите интереси. Няма да ви описвам какви писма получих, някои твърде нецензурни, където « епистолярен « беше изтълкувано по много смехотворни начини. Единственото писмо, което ми привлече вниманието беше на един затворник, който пишеше, че би се радвал на общуване с писма. Писмото беше наивитетно-простосърдечно, където той описвае,че несправедливо е замесен от приятелите си за някака кражба на коли. И така започнах-ме да се пишем. Оказа се, че той е чел книги на Учителя, които взел от библоитеката в затвора и му харесвали. Пишеше с правописни грешки, но някак си много естсетвено и с дар слово. В писмата му намирах някакво успокоение и черпех сили, защото съдбата ми беше отредила, аз да бъда стожера в семейството, защото съпругът ми е с лабилна психика. Понякога изпращаше рисунки, беше дърводелец и умееше да рисува. В някои от писмата се изразяваше образно, с негови си интересни сравнения, като : “Приятелството е слънчева поляна, на която можеш да развържеш раните си. “ Ние общувахме на ниво души и посланието минаваше без проблем.

Но след близо две години кореспонденция, когато почти беше изтекла присъдата му, аз реших, че е добре да отида на свиждане. Сигурно беше по-скоро любопитство.

Везех 1 книга и1 кг жито-нали Учителят пише, че на затворниците трябва да се дава да ядат жито ( кой знае колко съм била смешна, обяснявайки му как да го покълва и да дава на другите от затвора ) и така, ще се оправи мисленето им и хванах влака за Пловдив. На спирката за затвора изведнъж се запитах къде съм тръгнала. Една циганка ми казва « И твоя ли е загазил », и започна да разправя за провиненията на мъжа си ,при когото отиваше. В чакалнята имаше само цигани. Аз изчаках всички да влязат и да застанат при своите близки., защото не знаех как изглежда моя събеседник по писма. Гледката е доста подтискаща. Затворниците стоят зад мрежа, като живатни в клетка. Когато застанах пред него, изведнъж не можах да свържа човека с когото си пишех с момчето с изплашени очи, които се движеха неистово в различни посоки. Той се съгласяваше с всичко, което му казвах и в цялото си поведение изразяваше желание да се хареса. Говореше на някакъв затворнически жаргон, който нямаше нищо общо със спокойния стил на писмата. Жестикулираше нервно и общуването беше пълен крах. Прибрах се в къщи и един ден бях болна, не можех да стана от леглото. Не знам, какви енергии приех, но разбрах, че съм отишла твърде далече и съм се заловила с нещо,което не ми е работа и не е по силите ми. Кореспонденцията бе прекратена и от двете страни по безмълвно съгласие.

Написах всичко това, за да докажа с този пример, че всичко е от значение – душа, тяло, начин на изразяване, жестове, език : ако отделим едното от другото представата ще е половинчата.

Линк към коментар
Share on other sites

За жестовете и езика на тялото. Дълго време си мислех, че обвивката е без значение, бях стигнала до извода, че душата е най-важна и всичко друго е без значение. Показано ми беше, че няма маловажни неща, материалното, духовното всичко е едно цяло и не трябва да се абсолютизира никое от тях.

Разбрах го в много интересна ситуция.

Написах всичко това, за да докажа с този пример, че всичко е от значение – душа, тяло, начин на изразяване, жестове, език : ако отделим едното от другото представата ще е половинчата.

Доста красноречива е била твоята ситуация...

Преди всичко обаче сега се замислям като чета отговорите Ви, че физиономиите, жестовете , мимиките и въобще целия език на тялото и Очите разбира се са първото изражение на човек, първата му мисъл и първата реакция, която след това вече се изразява и с думите, които обаче не винаги отговарят на това, което наистина мисли и чувства човек и това което се върти в главата му.. :):thumbsup1:

За мен кучетата са добри приятели. Когато ти се радват, знаеш че наистина е така. А сега сме си взели есно малко пакостниче - коте и на него много му се радваме. Хубаво е да има животинка в къщи - май те са много по-толерантни  и по-искрени от нас хората.

Това е мнение от темата за живатните, при тях жестовете и поведението са едно, което за съжаление рядко се среща при хората.... :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Благодаря за хубавата тема :)

Съгласна съм с изказаните до тук мнения,че не е важно само това какво казва човека срещу нас,а и това какво излъчва тялото му.Понякога дори ми се струва,че думите са излишни.Само по начина, по който седи човекът срещу теб,по начина,по който държи ръцете си, посоката,в която гледа и още много други неща можем да разберем с какъв човек си имаме работа.Естествено по-добре е да не прибързваме с преценката си и с лепването на етикети.

Поздрави :):):)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Естествено по-добре е да не прибързваме с преценката си и с лепването на етикети.

Именно! Защото тук е важно и тълкуването на това, което ще видим или усетим. Може пък да си е наша проекция възхищението или подозрението, което сякаш ни навяват те. Аз например забелязвам, че често пъти се подозират в какви ли не неща просто стеснителните хора, които дават неадекватни сигнали просто поради смущение. Или че се адмирират добре обиграните със светски маниери "дипломати" - въпреки че отвътре може да са кухи като изтуфеняла репичка... :)

Линк към коментар
Share on other sites

наистина темата е много интересна-благодаря за което:)

аз смятам че не случайно сме в телата,в които сме....и начина по който ГЛЕДАМЕ,движим се,говорим,жестикулираме и т.н...с две думи всичко ,което правим с тялото си е истинския показ на това,което мислим и чувстваме....как го приемаме....и най вече "езика" на очите-аз лично смятам че очите казват всичко...те не могат да крият истинското състояние на чоека....стига да можем да "разберем" какво ни казват...

а колкото до етикетите...смятам че те се лепят,ако им позволим да се залепят ;)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Много често, когато някой лъже, събира ръцете си в триъгълник. Оставям настрана как си движи очите. Или - много често и ръкомаха в повече; потропва с пръсти (това издава несигурност). Лъжещият човек много използва и реторични въпроси, на които сам си отговаря, след което прави дълги паузи със замислен поглед нанякъде... Също така завършващите му фрази са: "нали", "няма как да е иначе", "сиурен/на съм", "спор няма" и т.н. Друг вариант е - в много случаи, на директно зададен въпрос, темата се измества с някоя друга и всичко това придружено с поглед на възмущение и най-вече обида. Лъжците най-много от всички други се обиждат! И са дълбоко наранени.

Много интересна тема. Дълго мога да говоря за нея, но спирам дотук.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Мона ,явно познаваш много добре хората.Аз все не мога да разбера,когато ме лъжат.Самонавивам се да вярвам в това което искам и не разчитам сигналите издайници.

Искам да те попитам нещо,дори да е глупаво.Как мога да разпозная ако един мъж ме харесва по жестовете му.Например,когато ме види,винаги ме оглежда от долу до горе,"ококорва" очи,тъпа на едно място и се усмихва глуповато-това значи ли нещо или пак си въобразявам каквото ми харесва на мен.Би ли ми казала ,как да рапозная сигналите на любовта?

Линк към коментар
Share on other sites

Хехе, Анелия, по това, което описваш, харесвана си. За сигналите на любовта не гледай тялото, гледай очите. Но не греши лъстивия поглед с чистия, мил и нежен, който издава обичта.

Линк към коментар
Share on other sites

Анелия, мъж, който се втренчва в теб и има некоординирани движения или напротив е много припрян - харесва те. Трудно се контролират тези движения, няма как. Това за жестовете, но много е важно и какви въпроси ти задава същият този човек, какво те пита, как те пита и колко често. Комплицирано е. Но, знаем, че омразата не може да се скрие, това важи два пъти повече за любовта.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Отбранителната позиция на езика на тялото са скръстените пред гърдите ръце /заключването.

Не си спомням къде бях чела ,че когато жените особено много харесват някой мъж застават с подпряна глава на ръката си,позицията -"прехласната".

Аз съм много често в тази поза ,но при мен е малко мислителска ,независимо дали говоря с мъж или жена.

Желанието за мир и сътрудничество в един разговор се изразява и с сключените пръсти в знак на съгласие.

Когато човек хваща събеседника си с дясната ръка ,прекъсвайки го ,той иска да изрази мисъл,когато го направи с лявата емоция , това пък е свързано с дясното и лявото полукълбо .

Кръстосвайки краката си жената се заключва и затваря за разни външни влияния .

Аз много често заставам в полулотос ,просто си качвам единия крак върху другия , независимо къде се намирам , случвало ми се е да правя несъзнателно това дори и в час , когато си предавам някакъв урок , така като че ли си осигурявам някакво спокойствие на мисълта .

Турския седеж е почти пословичен , когато рисувам или си правя пано , както и изправения гръбнак, незнам как някои от колегите ми рисуват прегърбени.

По принцип прегърбената стойка изразява липса на вяра в обществото и ниско самочувствие.

Мулдашев казва ",ходете по улицата изправени ,с изправен гръбнак и усмихнати , това е 90% гаранция за успешен ден."

Друга поза "решителност", когато сме застанали с ръце и длани подпрени на масата или стола пред нас и леко приведени напред. :3d_164:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

При "жив"контакт с някого ние обменяме доста повече информация,отколкото се съдържа в думите. Всъщност едни и същи думи,съпроводени с различни жестове,интонация,изражение на лицето могат да означават и противоположни неща. Мисля,че по-голяма част от приеманата информация е всъщност невербалната. Жестовете са "издайнически",защото много трудно,почти невъзможно е да са фалшиви. Искам да кажа,че дори и ако някой се опитва да заблуждава чрез тях-ще се издаде.

Някои реакции на тялото като изчервяване,пребледняване, учестяване на пулса и дишането изобщо не могат да се скрият и казват много.Повечето хора познават езика на тялото, макар и неосъзнато. За това след "мил и приятелски разговор" с някого оставаш с правилното чувство,че те лъжат и не са добронамерени към теб. Или пък точно обратния вариант.

За това примерно добрите покерджии трябва да са непроницаеми, минимум жестове,равна интонация и т. н..

И наистина очите и погледа(или липсата му) казват много.

Важно е обаче,че някои жестове означават различни неща- че те лъжат,или че човекът е просто притеснен и несигурен в себе си.

Различните народи също използват някои съвсем различно тълкуващи се жестове.

Страхотна тема! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...
  • 4 weeks later...
  • 1 year later...

Езикът на тялото е най- красноречив какво предаваме на околните.Невербалната комуникация,умението да улавяме какво ни се казва визуално, не с думи.Трябва отворено съзнание наблюдателност какво ни се предава. Може да е неволен жест, избързана дума, положение на тялото, ръцете, краката.Невербалната комуникация е полезна при сключване на сделки.Много се цени в бизнеса всяко изражение, жест на преговарящите.Дипломацията е задължителна, етикецията, но и психологията си е от значение при сделките.

Учителят например има в лекциите си споделени мисли, че материалистите и егоцентриците гледат към земята.Да бъдем внимателни с доверието към подобен човек.Идеалистите гледат към небето. Трябва да гледа човек под 45 о или в очите, когато разговаря с друг човек.Както и за гледането е валидно следното,че остър поглед имат хората със силна кинетична енергия.Ако не те гледат в очите, лъжат те, да нямаш доверие.

Когато са свити раменете, нещо крие човек, предразположен е към белодробни заболявания.Правилната походка, с изправен гръбначен стълб, гарантира оросяване на всички органи , премахване на болестите съответно.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...