Канел

Добре, Мона, да не спорим върху това. Важното е, че наистина върху света сега има голямо натоварване - нарастващо население + постоянно увеличаващ се стандарт на живот, което значи увеличена индустриализация и потребление на природни ресурси. Имаше един виц дето ако китайците разберели, че ядат само гарнитурата, щяло да стане страшно.
Та наистина в момента сме като едни гъсеници, които опоскват всичко. Иска ми се после да следват етапа на пашкулите и най-накрая - пеперудите.

За изкуство мога да го приема, доколкото е продукт на нечия четка, но за еротика е слабичко.
Защо? Качествена еротиката за мен означава като погледнеш произведението в теб да не се появява сексуално желание, а само желание за съзерцание. Христо6, срещал ли си жена с която не само не искаш да имаш сексуален контакт, но която дори да не искаш да докоснеш, за да не би по някакъв начин да развалиш тази красота? Иска ти се само да я гледаш! :) Ако си срещал, ще се сетиш за какво ти пиша.

Кога скулпторът чука скулптурата с длетото? Когато не е съвършена и е незавършена. Когато е вече завършена играе ли длетото? Не, само и се любува. Мисли в тая насока и ще видиш, че съвпаденията на глаголите не е само една случайност, а отразява природен феномен.
Хайде и още малко подсказка - скулптор-Творецът; длето-съдба; скулптура-душа.



П.П. За картинката, определено гърдите трябва да се смалят, а други части от тялото да се изпилят също, за да няма това прелъстителско излъчване.

Мелнхолия (Уикипедия)



Едно обяснение на причината за меланхолията, което според мен казва всичко в едно изречение:




Сега, като си помисля, това състояние доста точно описва нещата в нашата родна страна:


висшисти, които продават кебапчета или потници. Хората учат една петилетка и повече, а после се оказва, че за тях няма реализация или условията на труд са доста мизерни (да вземем БАН например); жени и мъже, които са разочаровани в очакванията си едни към други, а това води до тъга и подтиснатост; не можем да канализираме евро фондовете (т.е. усвоим) и това се превръща е една горчилка; блокирани са природните ни инстинкти за създаване на поколение поради редица социално-икономически фактори и се нареждаме на първите места по трагичност на тенденциите в демографията; не можем да канализираме младежта си и тя изтича навън; не можем да канализираме езика си и да използваме богатият му потенциал, за да комуникираме пълноценно помежду си - това наистина го припознавам като голяма трагедия; не можем да реализираме идеите и мечтите си и това се трансформира в една меланхолия; не можем да канализираме националните си приоритети - дали да сме в НАТО, ЕС или пък в руския блок или пък в Ориента, и т.н. Ето ви още малко черна жлъчка; почиваме на Черно море - май стига толкова, а?
Излишно е да казвам, че до голяма степен горните подхождат и на мен като част от този народ (пък и козичка на всичкото отгоре).

Вие какво мислите?

Има. Често се удивлявам на ума и изискаността на някои хора. Вярно, има и много варварщина, но ми се струва, че и доста просветени души има по нашите ширини. Трагедията е, че нямат надежден механизъм на защита от простаците, поне ще се отнася до държавата и институциите. Т.е. често стават жертви на разни байганьовци и башмайстори.



Да, мисля, че хиперболизира.



Другият проблем е, че сме на доста лошо геостратегическо място - на границата сме между Запада, Близкия и Средния Изток. Големите братя постоянно ни чекнат и се опитват да ни обладаят, не без успех, трябва да се отбележи. Виж, ако бяхме на скандинавския полуостров, Мадагаскар или Нова Зеландия едва ли щяхме да имам тези проблеми. Но такава земя ни е отредил Бог - кръстопът.



Не мисля. На мен например езикът винаги ми е бил сериозна пречка. Знам, че колкото и да го уча няма да го науча толкова добре като родния си език. Неприятното е, че българите много се дъвчем един друг. Не без помощта на великите сили, както вече писах, които постоянно ни "разделят и владеят".



Въртят си колелцата в главата, какво друго.

Всички сме виждали баби с бради, лелички с единични косми по лицето, мъже и дядовци с космати уши, носове, вежди и т.н.
Защо се променя окосмяването с годините, най-вече с настъпване на старостта? Някои хора се запазват до края, а други не - веждите избуяват, по ушите щръкват косми и пр, сигурно познавате такива хора. Дали това е само физиологичен процес на остаряване или е свързано с някакъв вътрешен живот? Чел съм, че космите са свързани с желанията по някакъв начин. Някой може ли да ме насочи към повече информация?
И не на последно място може да коментираме цвета на косата - защо едни посивяват, а други се сдобиват с коса като сняг (особено се отнася за учителите)?

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5374132,00.html

Не ги слушай, Христо, правилно си уловил „духа на времето“.

Ами тези дето никога не сме играли паневритмия и нямаме особено желание?
Демек остава ли място за либерализъм?

Има една подробност - политическата ни система е обсебена от великите сили. Сигурно звучи параноично, извинително и малодушно, но е така. Просто въпрос на геополитика. Например, проекта АЕЦ Белене - Русия донесе от 9 кладенеца вода само и само да си построи централата. Защо? Разделяй и владей!

Правната ни система е претоварена и задръстена от купища кодекси, правилници, закони и закончета, които си остават само една бюрократична теория. Много от законите са лобистки, а други откровено геноцидни (например връщането на земята в реални граници и здравния закон). Съдебната система култивира мутрите и останалите престъпни елементи. Полицията горката, тя какво може да направи като съдиите пускат престъпниците, от какво да бъдат мотивирани полицаите?

Порочен кръг.

Свикнал съм да разбирам греха като "съзнателна грешка", като престъпление на някакви правила и закони. Ако вярваш, че децата ги носят щъркелите и напълно искрено убеждаваш някой друг в това, въпреки, че си далеч от истината, това не е грях, а грешка, заблуждение. Ако знаеш, че децата се раждат от утробите на майките си и убеждаваш някого, че ги носят щъркелите - тогава е грях. Нарича се лъжа.
"Грехопадението" е една доста криворазбрана алегория. Защото как е възможно да извършиш грях преди още да знаеш какво е това грях?
Злото е неизвестност. Злото е невежество. Злото е непълнота. Злото е разделение, разцепление.

Добре е да се изкаже и някой занимаващ се с инвитро процедури или нещо подобно.

Ни мисля, че въпросът е повече морален отколкото технологичен. Всяка експанзионистична култура би забранила контрацепцията по един или друг начин, за да има повече „служители“ и да се разпространи по-нашироко и по-бързо. При съвременното състояние на света обаче (7 милиарда), имаме спешна нужда от друг морал - този на контрацепцията. Иначе пак трябва да се колим.

Да.

Честит празник!

Да не забравяме, че победата във войната не принадлежи на нито една нация поотделно, а на всички заедно.
Нека варварството никога да не стига нашата Европа!

Красота!

ДобЪр ви ден!


Темата е посветена на идеята за екоселище.

Едва ли има нужда да ви описвам положението до което сме стигнали в съвременната цивилизация и то не само в посткомунистическите страни. Икономика, екология, финансова система, идеология – нещата са в задънена улица. Старият свят повлече крак, нека се постараем да не ни затрие.

Нужен е нов подход, нова подредба на живота, ново общество. Да се изхвърлят боклуците на стария свят, като същевременно се вземе най-доброто от него. Рециклиране, преподредба, отделяне на зърното от плявата, наречето го както искате.

Учителя също казва, че новият свят ще произлезе от стария, а не както в миналото старият свят да бъде пометен и хората да започват отначало. Цялото това знание и натрупани ресурси, инструменти, стари и нови технологии, нека ги използваме за бъдещето.

Ккаво ще кажете в накое затънтено, но красиво кътче на България да направим едно екоселище (или няколко), което да въплъщава идеята за един различен живот, една алтернатива на съвременния напрегнат и подтискащ свят. Нещо като гръцки полис, т.е. град държава, община с местно самоуправление. Екологично земеделие, екокъщи, чиста природа и храна, съчетани с най-новите технологии и инструменти, но най-вече с нови взаимоотношения между хората, с ново съзнание.

Анастасиевците и висарионовците вече имат такива екоселища, но на мен лично не ми допадат техните учения. Едно селище стъпило на учението на Беинса Дуно в много по-голяма степен отговаря на моите представи. Но и да бъде преди всичко екоселище, а не духовна школа или догматична секта. Т.е. да бъде повече практика отколкото теория, повече дела отколкото вяра.

И така, Селото на Слънцето преди всичко трябва да отговаря на името си. Освен учението, това означава:


Слъчневи централи (термосоларните за момента са най-ефективни) за производство на електричество и отопление, къщи с най-модерните технологии от бранша. През зимата се допълва с когенерация на биомаса или друга подобна технология (предполага се, че в околността ще има много гора). Компостиране на всички органични отпадъци и на практика изключване на изкуствените такива. Всички неорганични отпадъци (пластмаси, метал и т.н.) се рециклират или изгарят. Пречиствателна станция за отпадните води. Къщи от екологични материали – камък, кирпич, дърво, натурални бои. След жизнения си цикъл те се връщат в природата и не замърсяват околната среда за хиляди години. Собствено производство на храна. Това е нещо много, много важно. При постоянно изострящите се опасности, които представляват ГМО, нитратните и други „боклуци“, които ни продават като храна, собственото локално производство на храна е от жизненоважно значение. Буквално. Излишъкът може да се продава, като екоселището може да пусне и собствена марка на пазара, което ще е източник на стабилни приходи, необходими за закупуването на други неща. Мед, мармалад, компоти, домати и краставици, замразени зеленчуци, овошни плодове,гъби, картофи, яйца, масло, кисело мляко – това са само част от нещата, които ми идват наум като произвеждани артикули. Относно вегетарианството, не мисля, че това трябва да бъде вегетарианска община. Всеки сам да прецени дали да яде или да не яде месо. Важното е, че отглежданите животни ще бъдат третирани по-възможно най-добрия начин, далеч от индустриалното производство на месо. Собствена манифактура. Дърводелски цех, мебелен цех, каменоделна, тъкачница, шивачница, цех за дребни детайли (гайки, винтове, панти и пр.) , а защо не и някои по-високотехнологични производства като печатница, производство на слънчеви панели, ел.двигатели и т.н. Важното е да има солиден контрол върху производството и отпадъците. Затворен цикъл на производство и симбиоза с природата. Например, кокошките пасат трева и ядат домашно произведен фураж -> снасят яйца, които хранят нас -> ние обработваме земята и се грижим за кокошките и т.н. Развита система на обучение и сигурно място за нашите деца. Улици без престъпност и дупки, красива заобикаляща среда (улици, къщи, градинки), възможности за развитие на таланти (пеене, свирене, рисуване, науки, спорт, занаятчийство и пр.). Защита и изолация от стария начин на живот. Пълноценен живот за всички в общината. Списъкът може да бъде продължен, това са най-основните неща.

Накрая ще завърша с една народна мъдрост: избирай си съседи, не си избирай къща.

Какво мислите?Очаквам вашите идеи, допълнения и коментари.

Още едно предложение: да се сменят емоц-иконите от този вид с нещо по-семпло, но по-приятно, например наличните вече или нещо подобно.

Така е, всеки се ражда с мисия на тоя свят. Царят, просякът, стругарят, дърводелецът, шивачката, крадецът, баничарят и т.н. и т.н., всеки си има мисия. Назначена от Бога.
Проблемът е, че често мислим със светски мерки - ако не си Брад Пит, принц Чарлз, майка Тереза или махатма Ганди, значи нямаш мисия. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров.

Така е, всеки се ражда с мисия на тоя свят. Царят, просякът, стругарят, дърводелецът, шивачката, крадецът, баничарят и т.н. и т.н., всеки си има мисия. Назначена от Бога.
Проблемът е, че често мислим със светски мерки - ако не си Брад Пит, принц Чарлз, майка Тереза или махатма Ганди, значи нямаш мисия. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров.

Свикнал съм да разбирам греха като "съзнателна грешка", като престъпление на някакви правила и закони. Ако вярваш, че децата ги носят щъркелите и напълно искрено убеждаваш някой друг в това, въпреки, че си далеч от истината, това не е грях, а грешка, заблуждение. Ако знаеш, че децата се раждат от утробите на майките си и убеждаваш някого, че ги носят щъркелите - тогава е грях. Нарича се лъжа.
"Грехопадението" е една доста криворазбрана алегория. Защото как е възможно да извършиш грях преди още да знаеш какво е това грях?
Злото е неизвестност. Злото е невежество. Злото е непълнота. Злото е разделение, разцепление.

Идеята е да се съберат в една стая на седянка, пък кой кого ще хареса си е тяхна работа.

Елементарно, Уотсън! Когато бързаш няма време да разглеждаш заобикалящата среда и пропускаш много подробности. А както знаем Бога/Дявола е в детайлите.

А бе защо постоянно искате да натоварите хората с отговорности? Всеки ти слага чували, мотики, камъни, кръстове на гърба, иска да те направи на магаре.
Не са ли в крайна сметка просветлението и освобождението освобождение от отговорност? Ами така де, за какво ми е да се издигам като рисковете ще се увеличават?

Аз пък знам, че една от основните причини за диабета е стреса, което всъщност се вмества в моята хипотеза.
Освен това човек (изключвам децата) яде сладко (шоколад например), когато иска да си подслади живота, т.е. пак имаме стрес и несгоди.

Черно и бяло в нас се преплитат