Съзнанието за мисия

[Guest Христо6]

Още като малък съм чувал, че всеки един от нас се ражда с мисия на този свят. Във връзка с тази идея прочетох нещо подобно в един форум. Смисълът беше същият, правя нещо като цитат на смисъла, а не на точните думи : "За толкова години не разбрах да имам някаква мисия, не правя нищо особено, не съм известен, не съм някакъв политик, животът ми е напълно обикновен, а уж всеки се раждал с мисия на този свят, аз не виждам каква ми е мисията." Знаем че бъдещето на света зависи от всеки един човек, всеки има роля за това какви ще са идните дни на планетата. Нужно ли е човек да има съзнание за тази своя отговорност, съзнание за мисията му да спомогне за собственото си духовно израстване и за промяната на света към по - добро ? Знаенето че ние градим съдбата си и съдбата на света със своите мисли, чувства и постъпки, необходимо ли е за това хората да постигнат по - голям духовен напредък за себе си, а от там да подобрят и кармата на планетата ? Колко голямо е значението на това знаене ? Нужно ли, важно ли е да се знаят тези неща или може и без тях да бъдат постигнати не по - лоши резултати в личен и световен план ?

[Донка]

Мисията е в нещо дребно, обикновено, ежедневно-незабележимо, което всеки прави по своя уникален начин и с любов...

А може би това е Мисията на всеки - да прави нещо с Любов.... да прави нещата с Любов.

[KirilChurulingov]

Нужно ли, важно ли е да се знаят тези неща или може и без тях да бъдат постигнати не по - лоши резултати в личен и световен план ?

Знанието е необходимо и дава резултати,когато върви успоредно с приложението.Ето малко знание :Малката мисия

[Станимир]

Има толкова работа за вършене. Защо трябва да се ограничаваме с някаква си мисия? Когато човек сам осъзнае какво трябва да прави, какво трябва да промени, какво да постигне – това е истинското осъзнаване, това е истинската му мисия. Умението да се ориентираш в стремежите си и да си поставяш правилни цели също е част от духовното развитие. Който не може – да опитва и ще се научи. Отвън умението няма да дойде.

[Guest pavletA]

Съзнанието за мисия свързвам с непрекъснатия човешки стремеж за самоусъвършенствуване.Може да живеем с мисълта за отговорността, която да проявим към постъпките и делата си.Да не живеем ден да мине, друг да дойде, а за това да учим уроците си, за които сме дошли тук на този свят.Разбира се, не на всички уроците са еднакви, но хуманността, толерантността, състраданието към ближните са част от битието на всеки.Всички души са едно цяло.

[Пламъче]

Според мен мисията на всички хора е една - да живеят живота си с Любов,да правят Добро,да придобият Знание.

[Вятър*]

Ето това е тема, където могат да се изявят самоопределилите се за "атеисти". Ще бъде интересно

И както казва Станимир " защо да се ограничаваме" . Съзнанието за мисия е несмирено, но ако го дефинираме, като усещане за правилност някак става по- широко.

[Роси Б.]

Има толкова работа за вършене. Защо трябва да се ограничаваме с някаква си мисия? Когато човек сам осъзнае какво трябва да прави, какво трябва да промени, какво да постигне – това е истинското осъзнаване, това е истинската му мисия. Умението да се ориентираш в стремежите си и да си поставяш правилни цели също е част от духовното развитие. Който не може – да опитва и ще се научи. Отвън умението няма да дойде.

Благодаря на Станимир за точните думи, които подкрепям с две ръце!

И аз мисля, че човек не бива да се ограничава само с една мисия в живота си. Ако се замислим например за изискванията, които се поставят към всяка съвременна жена, ще видим, че една мисия няма как да й стигне да се изяви в живота си на всичките му планове: съпруга, майка, колежка, приятелка и т.н. С мъжете е същото, просто съм наясно повече с женските проблеми.

Молитва за всяка жена

Аз съм жена, аз съм вода,

без форма, цвят, но напоявам!

Аз съм жена, аз съм нощта

и с тъмното успокоявам!

Аз съм жената, аз съм дом

и топля, храня, приютявам.

Аз съм жената, аз съм стон

и в слабостта си побеждавам!

Аз съм жената, извор съм -

грехът, измиващ греховете.

Аз съм жената, аз съм сън

и моста между световете!

Аз съм жена, чувствителостта -

врата и път съм към душата.

Аз съм жена - и мъдростта,

и лудостите на Съдбата.

Аз съм жена, аз съм начало

и бъдещето на света.

Чрез мен Земята оцелява,

защото аз съм Любовта!

Мадлен Алгафари

Edited November 27, 2010 by Роси Б.

[Канел]

Така е, всеки се ражда с мисия на тоя свят. Царят, просякът, стругарят, дърводелецът, шивачката, крадецът, баничарят и т.н. и т.н., всеки си има мисия. Назначена от Бога.

Проблемът е, че често мислим със светски мерки - ако не си Брад Пит, принц Чарлз, майка Тереза или махатма Ганди, значи нямаш мисия. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров.

Edited November 27, 2010 by Канел

[Guest Христо6]

На крадците мисията им да крадат ли е Канел ?

[vankata_97]

днеска, баща ми ми каза, че раждането ми е било много тежко..., тогава акушерката е казала на баща ми, че като ме е видяла аз не съм давал никакви признаци на живот и като, че ли, нещо по-висше я е накарало да се моли за мен и тя се молела.

[Деанна]

На крадците мисията им да крадат ли е Канел ?

Мислила съм върху ролята на престъпниците. Ако няма престъпление, няма жертва - мир и любов. Няма да има зло, няма да знаем, че има добро. Ако няма престъпление, няма да има възможност за покаяние. Тежка е ролята на престъпника, да поеме товара на жертвата върху себе си. Но кой не е престъпник? Кой никога не е вземал нищо чуждо или най-малкото никога не го е пожелавал, не става дума за големи неща, дори и материални, все нещо някога е съблазнявало всеки от нас. Не беше ли Исус разпънат наред с един разбойник. Не изпита ли страх и съмнение вечерта преди да го заловят, за миг не пожела ли да се отмени тежката му съдба, но я прие. И все някой трябваше да му бъде палач...

Неразбираеми са за нас пътеките човешки.

Всеки си има някаква мисия, голяма или малка, обикновена или тежка. Понякога един човек има да свърши няколко работи в живота си, друг път една единствена. Но ако наистина му е възложена мисия, то тя ще се прояви, ще поиска да бъде извършена. Дали ще се извърши не знам. Но човек със сигурност усеща едно чувство на съдбовност.

От време на време изпитвам това усещане и знам, че се случва нещо много важно, независимо дали е действие или мисъл. Усетя ли го знам, че съм на моят път.

[ISTORIK]

Мисията (ако я свържем с идеята за прераждането) може да бъде свързана с това:

- да се срещнеш с някого

- някой да се срещне с теб

- да извършиш нещо

- да попречиш на някого да извърши нещо

- да намериш хора, за които да се грижиш (баба и дядо, родители, деца, внуци, или пък - ученици, студенти - ако преподаваш нещо)

[vorfax]

Мисията е привнесена важност върху нещо маловажно. В краен случай Бог заръчва на простосмъртен да изпълнява повелите му, което не е ясно от какви съображения след като може и сам да си свърши работата. Най-вероятно изпитва нещо - волята, вярата и други краткотрайни човешки лица, но пак нямам обяснение защо, след като изключа самоласкаенето или нуждата от признание в любов, след като човешките черти не би трябвало да са притежание на Онзи, чието копие сме ние.

[ISTORIK]

Може би, човек би могъл по-лесно да открие, ако не - мисията си, то - поне призванието си, като си зададе три въпроса и им отговори. Ето ги и самите въпроси:

1. На кои ценности/области/каузи съм готов да посветя живота си?

2. С какво (или - по какъв начин) бих могъл да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя?

3. Какво искам да постигна в живота си?

Edited September 2, 2012 by ISTORIK

[Диана Илиева]

Ох, трудни са ти въпросите. Малко 18-20 годишни младежи могат да отговорят точно. Започвам да се чудя дали не е съвсем нарочно това? Или просто ние не успяваме да чуем добре вътрешния си глас?

[vorfax]

А какво наричаш "вътрешен глас"? Моя вътрешен глас ми шепти, че търсенето на висш смисъл в моя или нечий друг живот, мисията, която ни е възложена и придава особен смисъл на живота ни, е себична и пошла кауза на всеки смятащ себе си за предопределен да промени света по своите възгледи. Това е болестно състояние, такова каквото е и търсенето на смисъл на живота като фикс идея по Фройд.

Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.

[Диана Илиева]

Хм, значи според теб е по-нормално да не искаме да си обясним за какво живеем? Това на каква база (като изключим Фройд)?

Edited September 3, 2012 by Диана Илиева

[vorfax]

Не е трудно да се досетиш, че търсенето на специален смисъл в това, че съществуваме и "оскъпяването му" с мисия и свише възложение е компенсаторен механизъм.

Живеем, защото сме се родили, какво значи да дадем обяснение защо живеем? Кому да обясняваме и защо трябва да се оправдаваме, за това, че живеем? А похода към граала, от който ще отпием и ще научим, че с цел сме тук или там е поет от чувството за малоценност или по-страшния вариант - егото, недопускащо, че може да съществува без мисия.

[Диана Илиева]

Мда, разбирам, как беше: "Разстрел и след разстрела - червеи! Това е толкоз просто и логично.".

Какво мога да кажа - може би да, може би не. Факт е, че научно е еднакво недоказуемо и едното, и другото.

[vorfax]

Проблемът, ако мога така да го нарека, възниква когато някой се нуждае от мисия за да осмисли живота си. Би трябвало да е другояче - живота му да има смисъл, без това да е свързано с изпепеляването на извънземна раса и други холивудски сюжети.

На практика никой живот не е по-важен от друг. Онова, което ни кара да ценим един или друг живот е личното ни отношение. Склонни сме да сме щедри към онези, с които имаме емоционална връзка, което подлага под съмнение безпристрастността и справедливостта в тази любов. Както писах и за темата с патриотизма, той е несправедливо отношение спрямо чуждите народи, Приемането на ролята на Спасител, божи вестител, пророк, и изобщо персонаж на чиито плещи лежи мисия, което ще рече, че от него зависят много, ако не и целия свят, е себепоставяне над другите, т.е. дискриминация, горделивост и както заключих проява на голямо Его. Защо горделивост? Защото няма как всеки от нас да е по-важен от всеки един от нас - логика.

[Диана Илиева]

Проблемът, ако мога така да го нарека, възниква когато някой се нуждае от мисия за да осмисли живота си. Би трябвало да е другояче - живота му да има смисъл, без това да е свързано с изпепеляването на извънземна раса и други холивудски сюжети.

На практика никой живот не е по-важен от друг. Онова, което ни кара да ценим един или друг живот е личното ни отношение. Склонни сме да сме щедри към онези, с които имаме емоционална връзка, което подлага под съмнение безпристрастността и справедливостта в тази любов. Както писах и за темата с патриотизма, той е несправедливо отношение спрямо чуждите народи, Приемането на ролята на Спасител, божи вестител, пророк, и изобщо персонаж на чиито плещи лежи мисия, което ще рече, че от него зависят много, ако не и целия свят, е себепоставяне над другите, т.е. дискриминация, горделивост и както заключих проява на голямо Его. Защо горделивост? Защото няма как всеки от нас да е по-важен от всеки един от нас - логика.

Не съм съгласна с това. Логиката ти е вярна, но ти приемаш, че всеки се счита за по-важен от другите. А има ли смирение според теб? Или само егоизъм виждаш?

Хора като Учителя, Майка Тереза, Васил Левски ... - какви ги виждаш, с мисия или без?

При останалите хора просто тази мисия не е толкова забележима.

[vorfax]

Изброените личности са изключения и притежават особени черти, поради които са запомнени, една от които харизмата. Но няма как всеки да бъде Васил Левски или Учител.

Леля хубаво го казва:

А може би това е Мисията на всеки - да прави нещо с Любов.... да прави нещата с Любов.

но това аз го разбирам като принадена мисия, като избрана от самия човек. Мисията е предопределеност, а в тези думи аз откривам повече личен избор. Мисията е съдба, написан сценарий, който трябва да се изиграе. Аз не вярвам в мисията. Вярвам, че при определени обстоятелства Левски нямаше да бъде в революционния комитет и предателя му нямаше да го предаде. Мисията е оправдание за човешките постъпки. Мисията, както казах е изкуствено придаване на важност на неща, които са важни, колкото всичко останало, в себеубеждението, че сме поели правилният път.

[ISTORIK]

Мисията е оправдание за човешките постъпки, тя е себеубеждение, че сме поели правилният път.

И какво лошо има в това - да вървиш по път, който ти се струва прав(илен)?

Макар и да знаеш, че понякога краят на избрания от теб път може да води към погибел...

[Emmy]

Много хубава тема! Наскоро и аз се чудех дали да не пусна такава.

Според мен това е въпрос, до който рано или късно стигат повечето, ако не всички "събудили се" или търсещи истината.

За мен лично, мисията на един човек може да се състои в много различни задачи в зависимост от човекa:

- да научи нещо, което е потребно за неговото развитие;

- да въстанови добрите си отношения с някого;

- да изплати нещо останало от миналото;

- а може и да е някакъв вид изява, която да остави специално послание на света,

- а може и да е нещо съвсем дребно и абстракно (свързано с мисловна или енерийна дейност), което да не сме способни да осъзнаем, възприемем или да си представим

Всички видове "мисии" или пътища, аз приемам за еднакво важни и "осмислящи" живота. Дори и това да не е в прякото ни осезамо усещане.

От тази гледна точка, даже бих казала че е доста хубаво когато човек не знае в какво точно се състои мисията му. Ако знаехме, кой знае колко глупаво щяха да постъпват повечето от нас... да концентрираме всичките си усилия върху съответната дейност или човек, забравяйки за всичко и всички останали. Докато незнанието и чуденето някакси ни подтиква да се старем и концентрираме над всичко, да се надяваме, да се молим повече, да мислим повече по въпроса. За мен тази "дупка", породена от незнанието всъщност се запълва от много други неща, които ни помагат да уползотворим живота си по-качествено и да постигнем много повече неща на веднъж.

Разбира се, не всички биха погледнали на това по този начин, но аз се старая да мисля позитивно. Каквато и да е мисията на човека (или на някой конкретен човек), убедена съм че в бъдещето всеки ще има възможността да разбере и да анализира всичко онова, което е извършил в тази посока.

За сега, аз лично гледам да се съсредоточа върху настоящето и да мисля по въпроса какво мога да направя, което да допринесе за тази или онази ситуация... в границите на възможностите, които имам в момента.

Edited September 4, 2012 by Emmy