Орлин Баев

Мило момиче, ще се справи с натрапливостите, когато приемеш някои житейски мъдрости.Например, че всичко в този свят, което не противоречи на природните закони е възможно или ,че единственото сигурно на този свят е,че ще умрем, и т.н..Тогава ще се успокоиш и заживееш спокойно.Това е.
1.Човек,над 25г.без фамилна обремененост,възможно ли е да развие психично заболяване(шизофрения,психоза,Бар)
Това не противоречи на никакъв природен закон, значи е възможно.Но, понеже ти си с ОКР, не може вече да се разболееш и от шизофрения.
2.От силен стрес,възможно ли е да развие същите ?
Силният стрес може да изиграе ролята на спусък при човек, който има генетична обрмененност.Ако го няма гена, няма как да стане.
3.При прием на наркотици(не приемам такива,но моя приятелка от детството го прави,която е в психиатрия в момента...може би и от този факт са провокирани въпросите ми)възможно ли е да се раболее от горе изброените?
Едва ли е от наркотика/ има група наркотици - психостимуланти, при тях е възможно да се полудее, но след няколко години редовен прием/.

Познавам Диляна - на нея бих се доверил. 

Здравейте отново!
След поредния спор на тема работа заявих на приятеля ми, че повече не мога да толерирам това положение, тъй като той не дава всичко от себе си да започне някаква работа, било то само на първо време. Поводът беше поредният отказ - този път не би работил ...за чужденци.
Точно както г-н Баев описва по-горе - цикълът от обиди и манипулативност отново се завъртя. Този път като страничен  наблюдател отбелязвах как познатата схема се повтаря. Започнах да чета и книгата, която ми препоръчахте - откривам доста чертите на "Жените, които обичат твърде много" в себе си.
При всеки спор и опит за раздяла, или пък без спор, но при евентуален реален шанс да започне работа, той се разболява или нещо му случва - грип, стрептококова инфекция, какво ли не... Е, този път е схванат кръст, след вдигане на газова бутилка, според думите му. 
50% не мисля, че го прави умишлено, но според мен подсъзнателно сам се саботира - излиза с тезата, че няма да се справи с работата след дългия период на безработица. 
Защо го споделям? За да Ви благодаря отново за навременните отговори и за това, че всички вие се ангажирахте с моя случай. Вече съм убедена, че правилното решение е да го оставя сам да поеме отговорност за живота си, а аз да спра да се измъчвам от криворазбрано чувство на вина.
 
 
 
 

В духа на "при мен не работи", можем да влезем в машината на времето и да педложим трапанация с лоботомия. Резонира с желанието за игнориране... Ако ползваме метафората за вътрешното, подсъзнателно характерово дете, то е да искате да го загърбите, да го изолирате още по-надълбоко. Да, но то сте една дълбока Вие, едно сте и страхът така става толкова по-голям, колкото повече го игнорирате и изтласквате. 
Разбирате ли, не е неработене. Просто от една страна, имате нужда от по-интензивно предизвикване, по-силен "натиск", по-интензивна работа в тази, дидактичната, обща посока, за да се научите да минавате една граница, да губите контрола и оставате с отработено доверие в страховете си. Така вече присъстващите в тях вяреания/ програми се трансформират. Когато се добави и втората, себепознавателната посока, двете се съединяват в една мощна, работеща и променяща психотерапия. 

За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!

За съжаление, освен болести на сърцето, бъбреците, панкреаса и т.н. съществуват и болести на мозъка.При някои от тях, употребата на медикаменти е задължително. Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите.
Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното -
при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му,
при втори, две години след овладяването му ,
при трети , 5 години след овладяването му
и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,.
Това е по тази тема- за лекарствата.
За децата -  добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш  приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си.

Песимизъм, искаш да си останеш е него, оставай.Не ни губи времето.
Преди много години, писах в този сайт, че голям процент от хората, които имат психотичен епизод....след това живеят нормално и той не  се повтаря.
Намери ми поста и го прочети, мисля,че бе по повод  една пишеща, Мона , която твърдеше, че всичко имащи психотичен епизод са опасни едва ли  не за вечни времена.

Всичко което е в умерено количество е полезно.

Благодаря Ви от сърце за отговора!
Имам още един въпрос. Различни техники за мнемоника и концентрация подходящи ли са за хора, който имат психични заболявания. Преди да получа тези тремори се занимавах с такива упражнения , както и за синхронизация на двете полукълба и тренирах и тогава ги получих.

,, Случи се нещо по- лошо, заради страничните ефекти на лекарствата имам първи симптоми на паркинсон. ,,
Нямаш никакъв Паркинсон - някои от невролептиците, като странично действие, дават оплаквания подобни на това заболяване. Посети психиатъра си, той може да ти даде лекарства за махане на тремора или замени невролептика с друг, който не предизвиква  тези  оплаквания

Благодаря за отговорите и насоките на всички! 
Имам върху какво да мисля и да отработвам  
Много ми се искаше тази история да не свършва така, но трябва да приема, че само желанието и хубавите думи не стигат. При всичките си добри качества този човек почти нищо не направи, за да си стъпи на краката, и остави цялата тежест да пада върху мене.
Няма как да видя само 'лошото', което е кристално ясно след хладен анализ. Ще трябва да се науча да си тръгвам от хора, които възприемам в същността им като добри, но на мене по някаква причина ми вредят. 

,,Мисля, че прекалено много анализирам и се страхувам какво би се случило с него, ако го оставя в труден момент - дори се тревожа да не посегне на живота си.,,
 
Не  се притеснявай, наивни жени има много.
Ако ти го оставиш, той има шанс да си намери някоя друга, по-богата от теб, която по-добре да го издържа и той да се чувства страхотно. Даже, когато прекъснеш връзката си с него, му го обясни, че го правиш с тази цел, да си намери финансово по ,,мощна ,, жена .Например някоя, която да му купи кола , жилище и т.н. Сигурен съм,че ще те разбере, ако така му поднесеш нещата, не е глупав.

Антидепресантите потискат и замазват в психиката му наличности, които не желае да посрещне и преобразува. Същите тези наличности изплуват, когато се опита да работи и живее активно и силно. Реакцията му е на бягство. Външно, от работа, а вътрешно от сенките си. Не че антидепресантите са лоши, не. Подходящи са докато човекът реши да опознае и трансформира страховете си. Ако обаче не го иска, зависимостта от тях е удобна. 
 
"Помагайки" му по този начин, подхранвате бягството му от себе си и манипулативните му опити за закачане към добрата "цицка", умело рационализирано обличани в думи за любов. Не е любов, паразитизъм е. Когато донорът "не пуска сокове", зависимата манипулация закономерно прераства в садистична манипулация през генериране на вина в жертвата. На създаване в нея на вярвания от рода на "Лоша си, ако не даваш, защото те обичам!". Нито е любов от негова страна, нито доброта от ваша, а емоционални садо-мазо отношения над орален паразитизъм. 
 
Паразитът обсебва жертвата си и дори я кара да си мисли, че тя има нужда от него, обявявайки искането си за любов. Ако, както твърди, сте целия му свят, интересно къде е неговият?! Къде са здравите му цели, следването и реализирането им, кариерното му развитие, мъжкият му пробивен дух, самостойната му зрялост и мъжествената му грижа за партньорката като емоционален стълб и глава на връзката, но и финансово?! 
Ако тази емоционалност се дискутираше в контекста на характерова, финансова и социална стабилност, здрава връзка с реалността, висока мотивация и добри цели, бих я нарекъл творческа спонтанност. В контекста, който излагате, е емоционална лабилност и манипулативност. 
Бихте могла да разширите ареала на "добротата" си - да го осиновите, за да бъдете комбинация от мама (която обаче дава инцестно и интимност) и татко, а той добра домакиня, син, дъщеря. Бихте могли да узаконите такава "любов" с документ и да превърнете отношенията си в поредната невротична връзка... Иронизирам, разбира се - надявам се, това поражда във вас ответна реакция. 
Аз не виждам в описаното проява на каквото и да е мъжко достойнство. А такава липса на здрави граници от ваша страна, се превръща в част от невротичната му характеродинамика и поведение. 
Колкото повече по този начин се грижите за него, толкова повече намалявате шанса му за осъзнаване и реално справяне. 

За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!

За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!

Нямам си идея за мак. Преди време си бях свалил безплатна версия на ЗЕТ - програма на един руснак. Беше много добра: http://zaytsev.com/downloads.html
Предполагам, че става и за мак.

Това дали да се прибереш или не го решаваш ти! Аз съм живял в чужбина и прибирането ми в България и започването ми с психотерапия с Орлин Баев   оказаха невероятен подем върху живота ми. Но ако аз бях на твое място, да бих се прибрал. Това са няколко месеца работа. Месеци, в които посше свободно може да се работи онлайн. Няма смисъл да се мъчиш. Потърси помощ!

Lady Gaga,ще разбереш дали си направила правилен избор, според мен ,когато още  в процеса на обучение  стигнеш до практиката, когато ти се наложи да зашиеш ръката на някого или да извършиш някаква друга интервенция. Съвсем едно е да се чете медицина, съвсем друго е практика 

Извинявам се, че изказвам директна оценка- текста ти до тук звучи сякаш си в тунел, от който не откриваш изход и светлина, и за това сама си създаваш изход на база стара мечта.
Правилно - сами си създаваме изходите, но най-светли са когато идват от адекватната оценка на реалната ситуация "тук и сега".
Професията е само един аспект от множеството роли, д-р Първанов много свежо те е насочил.
Опитай с една котра-визуалиация - представи си, че никога няма да учиш медицина - и какво от това? По-малко човек ли ще бъдеш, ценен, пълноценен и обичащ.
Представи си, че работиш като чистачка (или някоя друга професия, която не цели да спасява хората) и едновременно с това си учиш медицина за лично удоволствие (без цел да се реализираш) - как ще се чувстваш в тази ситуация?

Ако няма времева възможност за спорт в зала - пускай си home bodyweight workout в youtube - нека са от по-дългите, поне 45 минутни практики - следвай водещия стриктно, задъхвай се, поти се, нека треперят краката, нека ти се струва, че не можеш повече, но въпреки това продължаваш заедно с водещия от екрана. Всеки ден, а понякога и два пъти на ден - е, понякога. Но, веднъж, задължително. Защо минимум 45 минути, а още по-добре час? Защото депата на адреналина се изразходват за толкова. Знаеш, че не е само механика обаче - спортът активира преживявания, които твърде силно наподобяват, а често дори са идентични с тези при тревожността - вие ти се свят, трепериш, задъхваш се, сърцето бие здраво, струва ти се, че не можеш повече и си на ръба и ако продължиш още мъничко и умираш - при това чисто телесно и истинско усещане, чувстваш безсилие, слабост, минаваш граници, излизаш от зоната на комфорт и влизаш в зоната на възможностите. При спорта самият ти мозък свиква с тези преживявания, приема ги за нещо нормално, сприятелява се с тях. Когато правиш и медитациите редовно, тази настройка по смирено любящо приемане се усвоява и практикува все по-дълбоко, релаксацията става все по-истинска, а отиването към и при страха при трансовото потъване все по-осезаемо и усетимо - с прегръдка и доверие, с обич и погалване, сърце и разтваряне - защото си ти. Едно уплашено момиче там вътре в тялото ти, проявяващо се като страхови програми и усещанията им. 
https://www.youtube.com/results?search_query=home+bodyweight+workout&sp=EgIYAg%3D%3D
 

Кликнах на find content и... поне седем отворени подобни теми. Както съм писал много пъти, неслучайно държим тената да е една - така можем да проследяваме развитието, да имаме по-широка база данни. Когато са много нацвъкани теми, ако искаме да отговорим качествено, ни се налага да подскачаме от тук натам... Ако при такова положение отговоря, ще захраня освен неуважение към споменатото изискване, самото натрапливо състояние. Затова, дотук съм. Успехи!

В съвременната информационна епоха, това може да се научи по хиляди начини.
Звучи като чудесна мотивация - идеалистична такава. Някакси детска...
Познавам една девойка, расла на медицински филми, внушаващи ѝ социален респект към лекарската професия. Като разбра, че в реалността практиката няма общо с филмите, че трябва да се занимава предимно с възрастни хора, а че медицината каквато е засега, е соматична механика, а в България условията са далеч от идеалните, се отказа...
В коя страна би учила и практикувала? Къде се преподава специалност холистична медицина като официална такава?
 
Това за годините, важността на очакванията на другите, раждането, стара, какво ще кажат важните други и подигравките им, няма нищо общо с евентуалното учене или не, а с теб. 
В реалността учат хора и в шестдесетте, а фиксираната възраст за учене понастоящем е мит, ехо отекващо от други времена. Напротив, в съвремието се учи доживот. В НБУ даже има обучителна секция, която така се и казва: life long learning. 
Така и те чувствам - зад външната 29 год. жена, усещам много от една заключена в детските и тийн години емоционалност, от която в настоящето ти идва колебливост, несигурност, искам, но не трябва и не ми стиска... 
 
Ако не решиш емоционалната си фиксация, която споменавам по-горе, можеш цял живот да живееш според нечии критерии, не и според своите си, които за сега не познаваш твърде, обличайки нерешени вътрешни противоречия в идеалистични мечти за бели престилки.
Ти искаш ли сега да имаш деца, или защото приятелите ти ги имат и ти така? Аз познавам много, наистина много майки студентки. Но, сигурна ли си въобще, че искаш да учиш, или просто си фантазираш? 
АКо ти искаш да учиш, право на всеки е да има, иска и прави каквото си иска, стига да не вреди. Ако ученето уж ти е важно, а както виждаме, реални пречки действително няма, но фактът че излизаш от статуквото на така трябва и какво ще кажат за мен, тогава не ти ли е по-важно комай статуквото, докато тук си чешем пръстите да отговаряме уж за ученето на медицина...Ти кажи. 
Не бъди себе си. Комформизмът е удобен - не се налага да си решителна, да преодоляваш някои детски страхове...
 
Дълг на всяко добро дете е да рационализира нескъсаната си емоционална пъпна връв... 
 
Не можеш да се провалиш, ако медицината е твоето нещо и я обичаш. Фактът, че не си сигурна дали е, насочва разговора не към избора ѝ или не, а към работата с колебливостта ти, извираща от несигурността ти, която пък идва от характер, който е нужно да се попреработи. Не питаш за медицина, освен външно. Всъщност всичко отдолу тази повърхност насочва към тази работа. 
 
Чудесно!
Троп троп с краче... О'к, не се отказвай, както казваш! 

Здравей!
Ако наистина го искаш, годините ти са ок. Аз самият съм пример в тази посока - започнах да уча психология от нулата, на 34 год. Сега съм на 47, продължавам да уча и смятам да уча доживот. Не само формалните обучения, разбира се. 
Какво те кара да искаш да практикуваш медицина? Знаеш, че е нелека специалност. По-горе ти казаха. Ученето - то се минава, кой знае какво не е. Въпросът е практиката, постоянната работа с хората. С хора се работи нелеко и е нужно истински да обичаш работата си. Има много, наистина много реализации през завършена медицина - от хирургия, през психиатрия и психотерапия, до предприемачество в тази област. И десетки и десетки специализации, знаеш... 
За годините - не си закъсняла. ВЪпросът е каква е мотивацията ти. Ще издържи ли на реалните трудности. Как ще минаваш през тях? Някой те е сугестирал, че е еди каква си добра специалност медицината или ти го искаш истински? От его ли го искаш, или от сърце и душичка? Какво би те отказало? Или няма такова нещо! Какво те привлича в медицината - имиджът, парите, някаква твоя си престава, или помагането, провеждането на изцелението и грижата за човека? Парите могат да са добри или не, това зависи от теб, специалността, частна или не практика, предприемачески умения... 
Емпатията и късметът, които дисйутирате по-горе... Аз самият съм силно емпатиен и често работата ми е по-скоро обичане, отколкото работа. Истински обичам хората, на които помагам и ако не мога да обичам човека пред мен, просто не го приемам - забелазал съм, че без любов не се получава а има ли я се създава нещо като среда, контекст, в който всичко работи.Въпреки казаното, напоследък забелязвам в себе си процес, подобен на този при лекарите. Самата ми енергия и емоцията ми претръпват, в известна степен и леко цинично, като при лекарите. Но, продължавам да обичам, безжалостно. Тоест, не жаля човека, не го съжалявам - това е пренос на собствен страх в него. Обичам го искрено и сърцато. Познавам лекари, които въпреки дългите си години практика, са успели да се "защитават" от чуждата болка не с грубост и дебелокож цинизъм, а с много любов - това са ЛЕКАРИТЕ. Познавам такива и никога не мога да ги забравя - оставят траен отпечатък в пациента не смао с механиката на занаята си, а с душевното си присъствие. Тогава и механиката работи с пъти по-силно. 
Късметът. СИлно вярвам в него, но знам, че той си е наш - ние си го градим, ние си го осъществяваме - част от плановете е, както се казва в една реклама... Какво казвам? Това, че каквото сега сърбаме, сами сме си дробили, сели сме причини, жънем следствия - не нещо си ни стоварва нещо си, а ние си творим съдбата и от отношението ни сега зависи всичко. ДОри и пълната липса на "добър" късмет (съдба, карма), може да бъде превърната в огромен късмет, когато ползваме преживяванията със смирена благодарност и се учим. 
.............
Защо искаш да учиш медицина? Какъв доктор би била? Кардиолог, очен, фитотерапевт, ортопед, джи пи, психиатър, бизнес дама, която ползва мед. дипломата си за търговия с медикаменти? Защо искаш медицина? Какво те бута към нея? ДОстатъчно устойчива ли е мотивацията ти? Не питам случайно - знам по себе си и по наблюденията си върху хората.Когато истински искаш нещо, всички трудности са ок и се превръщат в желан баир, по който вървиш с песен, за да гледаш все по-отвисоко панорамата на творчеството си. ЗНам по сбе си - когато искам нещо и душичката ми резониа с него, мога да следвам една цел десетилетия, че и животи и продължавам с невероятна упоритост, постъпателност, търпение и настъпателност, идващи обаче не от инат (поне не само), а от любовта ми към правеното. Иксаш ли медицина? Обичаш ли я? Ако я обичаш, годините ти са нищо, струва си. 
 

Живей с обична жена, имай дълбоко интимни, сърдечни взаимоотношения с нея, правете редовен и добър секс - количество и качество. Имай професия, която обичаш и работи с много желание. АКо засега не си в твоето поприще, обичай това, което правиш. Имай няколко истински доверени еприятели и по-широка компания (или няколко), с които редовно да излизате по готини мероприятия. Спортът - сам знаеш. 
На фона на горната социална динамика, справянето е поне три пъти по-лесно и с мъничко здраво усилие можеш да преминаваш през критичнат аточка, коят сега те връща назад. 

Знаеш ли, аз съм пелтек и пълен смотаняк. Бях и ще си ходя такъв...
Това, че си виждаме минусите и си ги признаваме, вее е силен старт за промяната им. Преди ако ми бяха казали, че ще мога да говоря що годе разбираемо пред хора, мислех, че ми се подиграват и не разбират. А сега мога да говоря пред двама или милион и двама и ми е все тая - харесва ми. А не преди дълго не беше така - ама никак не беше така. По отношение на жените - разбирам те прекрасно, през опита си. Пълен дришльо бях и съм си и не го крия от никого... Не можех да заговоря която и да е. Направо онемявах, като хипнотизиран, плюс пелтеченето и ...зле... Също като теб, въпреки смотаността ми, когато мадамата ме е харесвала, сам съм развалял всичко - от страх, задръстеност и скованост, неувереност и изцъкленост... Същото желание за бягство като теб - от социума в манастири, в духовност (ама нездраво, като опит за спасение от собствената сянка...),  от самия живот... Разбирам те, не от изсмукана от пръстите теория ти говоря. 
Всичко се променя, приятелю! Представи си, че искаш да станеш добър в мма. Отидеш един два пъти, умориш се на кондиционната тренировка, разтупти се сърчицето, праснат те два пъти, хвърлят те три пъти на земята, почувстваш се слаб и ... бягство. Да си признаеш, че си слаб, вече е сила! Когато приемеш ясно вижданите си минуси и систематично ги предизвикваш с непреклонна мотивация и дисциплина, отстъпват и започват да се превръщат в плюсове. Защото започваш да вземаш силата си от страха. А сега страхът ти е взел силата. За да си я вемеш обратно, правейки аналогия с мма, е нужно просто да продължиш, да укрепнеш, да прокараш мотивацията си освен през уменията и издръжливостта, преди всичко през собствените си слабости, които активно се вадят, но колкото повече смело излизат, повече се и преобразуват. Слабостта става на сила. Страхът на смелост. Няма мистика, има здрава работа. Същото е по отношение на социалните умения, мацките, живота! Иска се да минеш активно през собствената сянка, през страховете, да се окаляш здраво в тях, но вече градивно, преобразуващо, все по-надъхано и смело. Хъс за живот! Разбираш ли, приемайки смотаняка в себе си, можеш да го моделираш, да го превърнеш в яко копеле. С униние, мрънкане и бягане от активните усилия обаче не става. Променя се мисленето, работи се ментално, емоционално, много важно - в група и групи... Работата тук е тегава, но абсолютно сигурна, когато се следва посоката качествено. Ако за усвояване на един мма се искат няколко години, не мислиш ли, че също толкова са нужни за преобразуване на страховете в сила - когнитивно, поведенчески, хипнотично, медитативно, социално! Стабилните резултати идват още след няколко месеца такава работа, а стратегически устойчивите след 6 месеца, година... Тази работа не спира - защото нивата на силата са много, а творчеството започва да иска да се излива през теб и виждаш, че да, много различен си от преди, но можеш още повече... При това, не е гонене на моркова със сопата отзад, а все по-изгарящ хъс за живот! Мотивация, взета не от другаде, а именно от страха и отчаянието, ползвани като прекрасно гориво на силата ти! Няма мистика, а здрава работа! 
Жените ти пишат, че няма проблем да си фин и т.н. Да, няма, когато си смел и мъжествен и да, за да чуваш да-та, е нужно да минаваш смело през много не-та. Обаче и това са клишета, ако първо в себе си не превърнеш себемразенето в себеприемане и на този фон, всичките л. стават, както вече много пъти казах, суперско гориво! Има път към мъжествеността и не е загадка! С мрънкане не става, брат, Сега те боли и се самонаказваш още повече - ялова посока е това. Когато активно работиш по мъжествеността си, предизвикването боли, истински боли, смазващо е това нужно ежедневно предизвивкване в социални ситуации, на фона на когнитивна и т.н. работа. Обаче вече е градивно, израстващо напрежение, идващо не от самомачкане, а от декапсулиране, пълна искреност със себе си и света, от постоянното активизиране на старите програми и преобразуването им - тъгата, вината, страховете, унижението, слабостта. Не само, че не бягаш от тях, но активно ги вадиш на бял свят и преобразуваш самата основа на базисните себе и светоотносни вярвания в тях. Ако измрънкаш, че не може, означава че не си опитвал достатъчно дълго, силно, упорито, ежедневно и качествено! 
Път има. Можеш да го вървиш, можеш и да се приемаш за жертва или да осъзнаеш това си вярване и разграничавайи, се от него, да го ползваш като ядрено гориво за все по-изгарящата си мотивация! Път има, вървян е от мнозина. Бъди от тях! Има една тайна - колкото от по-долу тръгваш, по-нависоко стигаш!