Mia15

Подарява се коте. Само на отговорни стопани, желателно с опит
Женска, чисто черна маца с изумрудени очи на 6 седмици, научена е да ползва тоалетна.

"Дърветата – това са деца на ангелите. Сега ви говоря на окултен език. А животните – това са деца на архангелите." П. Дънов

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада
Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

Хора, не се дразнете. ако Емил реализира танцовата програма и сватбата се състои, това ще е супер весело събитие. и може би ще върнат темата там дето беше - за брака

Хора, не се дразнете. ако Емил реализира танцовата програма и сватбата се състои, това ще е супер весело събитие. и може би ще върнат темата там дето беше - за брака

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада
Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

Нямам представа какво значи да разбираш другия пол или хората. Всеки е цяла вселена. До мъжете - не си мислете, че една жена "разбира" жените. Има толкова различни жени, някои от тях с доста променливо поведение. И това е чудесно многообразие. Стига да не дразни, де, но както е казал народа "за всеки влак си има пътник" - ако Пешо се дразни, Гошо ще е очарован

Има няколко основни проблема тук:
* Попадаме в клопката на собствените си отраничения, като смятаме, че нашият светоглед е правилен, а на ромите-грешен;
* Искаме не да интегрираме,а да асимилираме ромите; и това на което казваме интеграция, далеч не е такова;

По отношение на това, че в Русия и Франция са интегрирани, може и за една част да е така, но във Франция например ромите от едната група /защото са основно 3 такива/ се наричат "пътуващи хора" и през няколко месеца се местят с караваните си на друго място. Общините са задължени от държавата да строят приемни центрове, в които трябва да се настанят придошлите роми. Тези приемни центрове са оградени и изолирани. Ромите са длъжни да си подпечатват паспортите в съответното районно полицейско управление още с пристигането си и така се следи пътя им. Въпреки че работят, те са аутсайдерите на обществото. Представете си, във Франция има около 400 хил.роми. И не могат да ги принудят въпреки всички полицейски мерки да станат като французите.
Имат някои особености в манталитета , но когато човек ги изучи, се научава да ги разбира и приема.
В никакъв случай не смятам, че са "просто по-слабо развити" наши братя; по-скоро си мисля че са души, които много по-добре от нас разбират преходното и вечното, но по една или друга причина са тук, за да научат няколко сериозни урока /като всички нас/ и междувременно да ни предадат няколко такива.

Нямам представа какво значи да разбираш другия пол или хората. Всеки е цяла вселена. До мъжете - не си мислете, че една жена "разбира" жените. Има толкова различни жени, някои от тях с доста променливо поведение. И това е чудесно многообразие. Стига да не дразни, де, но както е казал народа "за всеки влак си има пътник" - ако Пешо се дразни, Гошо ще е очарован

и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“.
Беседа, държана на 19 октомври 1914 г.
Страхът

Христо, може би тези думи на Учителя да ти дадат отговор донякъде за най-сигурния начин за защита спрямо тези същности - чистота на мислите, чувствата, желанията ни.

"Дърветата – това са деца на ангелите. Сега ви говоря на окултен език. А животните – това са деца на архангелите." П. Дънов

Vorfax, на мен ми е ясно какво питаш и какъв род инфо искаш. Аз съм убедена, че овластяването на хора с капацитет и морални принципи е най-доброто за всяка държава. Както виждаш, реалността е друга. И като не става отгоре-надолу, става по обратния път. Лошото е, че при ескалирало напрежение и увличане на масите, не се работи пунктуално и конструктивно, със съблюдаване на стотичите елементи на държавния организам, от които и най-свободните имаме нужда.
Към днешна дата според мен решението е едно - обединяване на събудените граждани в сдружение. След това, с механизмите, предвидени от нормативната уредба, може да се предявяват искания, да се внасят подписки, както и да се инициира референдум. Ако не работят законовите методи, ще се излезе отново и на Орлов мост, а може и границите да се блокират по гръцкия модел. Но е важно да се представят ясни, професионални и аргументирани искания. Аз не мога да разбера защо разни организации продължават да пишат отворени писма например. Плеснал го на сайта, адресирал го до Премиера и...толкова. Има разлика между мрънкане, искане и изискване. За последното се иска акъл, липса на шубе и организация.
Много ни влачи инерцията. България е парламентарна република - избираме народно събрание и кабинет за 4 години. А какъв е механизма народа да "уволни" "народните представители" за несправяне например след 2 години? Няма такъв, освен бунтове и революции, което е смешно. Но по-смешна е нашта тъпота и инертност. Дори да си доволен, трябва да знаеш, че имаш опция за разтрогване по искане на мнозинството.
А когато говорим за гражданско общество, не приемам съвети за положително мислене - те са за лична, не за обществена употреба. Има онкоболни без лекарства, има пенсионери с по-малко от 150лв доход, фекални води се изливат в Черно море и т.н.

Доки, стомахът те боли, защото се притесняваш. Обичай тялото си. Като те дразни или притснява нещо си кажи, че няма да си рушиш здравето. Като заповед към себе си. Това включва и притесняване за болести, които не са факт. Въобще, притесняването само прецаква нещата. На повечето пълнолетни хора родителите имат заболявания. И един ден ще си отидат, после ще дойдеи нашия ред. А дотогава варианта е с притеснение или без Успех и си гледай повечко удоволствията

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада
Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада
Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

LLL според мен ако имаме нужда от подкрепа и одобрение, всъщност ние сме зависими от тях. Например ако аз искам да рисувам и нямам нужда от подкрепа, дори и цял свят да ме критикува, аз пак ще си рисувам. Ако седна да мисля защо искам, дали мога, защо другите не ме подкрепят и т.н. ще влеза в деструктивен хаос от чудене, мислене и емоции. И от кого ще зависи следващото решение? Ами от мен, разбира се. С умуване не се постигат цели и резултати. По-добре да се провалиш в 100 неща, но да не спираш. Днешния ден няма да го има повече. Всички се чудим, колебаем и т.н. и с годините се оказва, че си е просто загубено време и нерви. Както и това да чакаш някой да ти помогне. По-добре приеми, че никой на никой не помага, а като се случи ще е приятна изненада
Като си решила, действай си и то по начини, които са ти приятни. И скоро ще се похвалиш.

Добро утро! Ние сме децата на прехода

Този текст - портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов.

Добро утро!

Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот. Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено нахлуваща свобода.

Ние сме недоволни, защото сме недоспали. Не, нас не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е, но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно по-адекватно съдържание по поискване, репортерите ни са хиляди и непрестанно предават от мястото на събитието. Желанието ви да се видите и "разберете" с "организаторите" ни предизвиква смях.

Най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората

Връзката на българите с гората и планината е близка и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владени, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци, данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на революции. Живеем в интересни времена, днешната битка не се води в горите кой ще владее площада, а на площада за това кой притежава горите. Днес попречихме за горите. Обединихме се спряхме раздаването на поредната привилегия. Утре ще спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя. Протестът е принципен. Крещим против лъжата.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.

Битката е различна и ние сме готови да я поведем

Тя не е срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи изключително на два стълба – привилегии и монополи. Против сме олигархичният елит да стои извън закона и да монополизира всички сектори на стопанството, политиката и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси, на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме каквото и да било ограничаване на свободния достъп до възможности за реализация.

Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание. Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на правилата, които всички сме се съгласили да спазваме. Правила, които облагодетелстват колкото се може повече хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството. И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът е завършил. На другия край трябваше да има благоденствие и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои.

Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката. Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна на правилата.

Но ние сме нови играчи. Прагматични

Адаптивни, жилави, интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Работим, не очакваме подаръци. Енергични сме. Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време, без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични.

Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме, прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си.

Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат. Отговорни сме, няма да ги оставим. На "ти" сме с информационните технологии – използваме платформи за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете. Ние сме програмисти - ще създадем нови платформи и среда за организация против вашите монополи и привилегии.

Също сме и предприемчиви - виждаме къде и от какво имат нужда хората и сме готови да им го предоставим; създаваме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме – общуваме активно, попиваме най-добрите практики и ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и режисьори и ще направим каталог с безобразията ви. Ние сме 200 и няколко барабанисти. Ние сме утрешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста.

Ние сме

историци, художници, учени, философи, арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени от планината. Хора.

Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти, връзката ни с природата е важна и значима. Ние протестираме, защото знаем какво трябва да се промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани от емоция, опиянени от победата, и сме секси. Сега имаме още една причина да се будим сутрин. И да се усмихваме.

Е, че то какво приятелство ще е ако се влияе от клюки? Тия хора нямат ли си мозък сами да преценяват кой какъв е, ами си въртят мнението според вятъра?.. Пък и не вземаш ли нещата твърде навътре?
Ама, прав си, де - хора всякакви има

Системен, винаги има хора, които знаят за теб повече, отколкото ти знаеш за себе си.
Свиквай

Според мен психологическата борба, както и интереса ни към нея и нашата психология въобще намира почва в момент, когато основните жизнени нужди за що-годе задоволени. Ако например градът ти е пометен от цунами, ако имаш нелечимо болен в семейството или всеки ден вървиш по 4часа за да донесеш вода, няма и през ум да ти мине да се анализираш, да обследваш себе си нито външно, нито вътрешно.
Според мен чудесно решение за хора, склонни към прекалено задълбочаване в тази насока би било насочване на усилията в помощ на други, при които основните нужди и/или права не са задоволени и гарантирани. Разбира се, за това е нужна съпричастност. А ако тя липсва, значи просто се интересуваме само от себе си, без значение дали си се кефим повърхностно или страдаме дълбоко.

Предлагам две интересни подреждания на картите:

Първото проследява влиянието на човешките чакри. Показва общото състояние.
Картите се редят по диагонал отдолу вляво нагоре вдясно и показват общото състояние на питащия:
1. Муладхара - физическа енергия
2. Свадистхана - Сексуална енергия
3. Манипура - Емоции и жажда за власт
4. Анахата - Духовна енергия и любов
5. Вишудха - Способност за творческа изява
6. Савикалпа самадхи - Духовна реализация и интуиция
7. Нирвикалпа самадхи - Духовно единство с Вселената


Второто се нарича Циганска магия То се подрежда, когато има сложна ситуация и човекът се пита как тя ще се развие; обикновено касае по-кратък период от време.
Картите се редят под формата на подкова, обърната с краищата надолу:
1. (По средата на върха на подковата) - сегашната ситуация
2. (Вляво) - какво показваш на другите
3. (Вдясно) - какво криеш
4. (Надолу към левия край на подковата) - какво наистина искаш и желаеш
5. (Надолу към десния край на подковата) - как вървят реално нещата
6. (Долен ляв край) - какво ще се случи
7. (Долен десен край) - какво означава то за теб

Надявам се тези подреждания да ви бъдат от полза и най-вече да развият способността ви за правилно тълкуване на Таро и за развиване на въображението и интуицията, разбира се.

Многократно е ставало дума за изпадащите карти при задаване на въпроси.
Реших обаче да направя отделна тема затова, понеже смятам, че това е своеобразна реакция на самите карти - техният отговор. Докато ние мислим и задаваме въпросите, изведнъж изхвърча все едно от нищото, някоя карта, която всъщност, е и истинският отговор на нашия въпрос.
Много пъти, преди време, въпреки изпадналата карта или карти (две), аз продължавах с размесването на картите, после цепех; изпадналата карта се появяваше и при изтеглените карти. Доказателство, че нищо не е случайно. После спрях и приех, че няма смисъл да продължавам - приемах изпадналата карта за отговор на въпроса си.
Мисля, че изпадащите карти в Таро са най-истинският отговор на нашите въпроси. Никога те не са случайно паднали. Обикновено това се получава в периоди, когато неистово се мъчим да си отговорим на важни въпроси.

Затова какво мислите за това явление при гадаенето с картите Таро и какъв е вашият опит. Дайте конкретни примери.

Не бе, от мен. Учените като изобретят устройство с което фините светове ще станат видими и хората като видят духовното ми великолепие, ще ми се подчинят. Шегата настрана, но няма как да са масоните. Все пак се очаква Сатия юга, т.е. век на духовен растеж.

има едни природни таблетки Цефагрейн 6.80лв струват срещу синузита ,иначе баба ми днес ми даде една по-ефикасна рецепта срещу по- тежките форми на заболяването :1 лъжица брашно + 1 лж. прясно смлян черен пипер и люта ракия се смесват докато не стане на каша ,след това кожата над веждите се намазва с олио и кашата след това се маже върху олиото за да не изгори кожата и се завързва със забрадка като между забрадката и кашата може да се постави и хартия по избор.Процедурата се прави 1-2 седмици докато не се постигне пълно прочистване всяка вечер преди лягане и на сутринта се маха ,доколкото разбрах пари много но трябва да се държи за да има ефект