Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    91
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

holyvalentine last won the day on Юли 2

holyvalentine had the most liked content!

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2027 посещения на профила
  1. holyvalentine

    Ценна ли е верността

    Здравейте, виждам, че темата е табу дори и във форуми като този. Много малко мнения и то 2 от които не споделят лично виждане по въпроса. Много благодаря на Донка и смятам, че си напълно права , че себеобичането и себеценето води до най-добрите решения по всички казуси. Дали да постъпиш като съответната жена или обратното и кое ще те доведе то щастието. На момента след 5г брак, тя може и да се е спряла, но това не з начи , че след 15г брак би се спряла отново. Ревността също е разглеждана по много различни начини. Срещала съм се с хора, които тотално я отричат и не страдат от нея, и други, които смятат, че тя е част от любовта. Тук наистина има огромно значение възпитанието и ценностната система. Аз лично съм възпитана по начин, по който верността е ценност, но често влизам в конфликт със собствените ми пориви и желания, а това понякога ми коства самите взаимоотношения. Така, че в случая аз лично не го виждам като ценност.
  2. Искам да се науча да управлявам състоянията си, тези състояния, в които се чувствам отчаяна, в които тялото ми е напрегнато то крайна степен, в които чувствам, че не мога да се справя с нищо, и не заслужавам нищо. Тези състояния са самия ад на земята. В тези състояния се чувствам прокълната и дълго време вярвах, че ми го причиниява демонът от сектата. Сега виждам, че си ги причинявам аз, но по дяволите как може някой да си причиниява подобно нещо. Понякога се чудя дали от страх от провал или нещо друго просто влизам в този режим, че аз не заслужавам и всякаш изпитвам, или дори не аз, ами това демонично нещо, чиято наслада е аз да изпитв ам болка и колкото по-отчаяна ме вижда, толкова повече то се кефи. Най-голямата болка идава когато се опитвам да изпитвам надежда, когато имам пориви да направя нещо, да променя и започна и вляза в тези състояния на бясна съпротива, които толкова ме изтощават, че накрая съм принудена да се откажа, защото тялото и съзнанието ми са дренирани до краен предел. Преди сектата съм нямала подобни състояния. За мен успех ът в живота е да овладея тези състояния, да мога да не съм зависима от тях. Когато не съм в тях, когато съм си аз, бих могла да постигна всичко. Снощи бяхме на Иракли да посрещаме Джулая морнинг, хората се веселяха, а аз се притеснявах да не ми се появи главоболие, да не ме заболи нещо, то е като затишие пред буря. Тялото толкова се бои от тези състояни, че дори и когато съм добре, се ослушвам да не ме връхлети като лавина и да ме срине. Т.е другите са забавляваха, а аз бях просто ей така там, присъствие. Не мога да разбера това депресия ли е? Или просто гадна съпротива да бъда щастлива, но от кого, и от какво?
  3. holyvalentine

    Разговори с бога

    Здравейте, имам един въпрос, тъй като отскоро се научих да подлагам всичко на рационални въпроси и той , че бог ни е създал като негово проявление и казва (в книгата Разговори с бога): това е моят план. Да се реализивам чрез теб.Така концпцията ще е превъне в преживявване и аз ще позная себе си чрез опита. т.е бог не е ли отново несъвършен и невеж след като е тръгнал да се учи от грешките на едни несъвършени и невежи същества?
  4. holyvalentine

    Истина ли е това

    Не съм съгласна. Когато някой върши мундарщини и ти не му направиш забележка,а просто гледаш да видиш защо се дразниш ти самият, с нищо не си променил ситуацията.
  5. Здравейте. Един въпрос: За или против теорията на Байрон Кейти - Истина ли е това? Аз лично я наричам теорията на мазохизма, тъй като винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени. Променяйки само себе си, можеш ли да допринесеш с нещо на обществото? Гневът също е движеща сила, но само в определени ситуации. Така излиза, че когато се дразниш от някаква ситуация, можеш да обвиняваш само себе си. Аз не съм съгласна с това! Значи ти можеш да промениш вътрешната си настройка да не се дразниш от ситуацията, но не променяш ситуацията.
  6. В момента чета Силата на твоето подсъзнание от Доузеф Мърфи, интересна книга, има я на английски онлайн, но не мога да ви направя препратка към pdf тук. Това, което ме озадачи в книгата е, че той цитира доста научни теми, гарнирани с библейски цитати, кето лично на мен ми се струва странно. Но още по-странното е следното: В българската книга на страница 91, а в онлайн изданието на английски 2 страници преди глава 6 той говори за Задочното лечение. С други думи, една жена успяла да излекува майка си от рак от разстояние. Как? Тя всеки ден се молила и накрая майка ѝ оздравяла. Макар, че няма конкретно доказателство, че майка ѝ е оздравяла заради нейните 'молитви', Мърфи прави заключение, че : 'Заключенията, постигнати в съзнанието на дъщерята са задействали съзидателния закон на разума откъм субективната страна на живота, която се проявила в тялото на майката под формата на съвършено здраве и хармония. Онова, което дъщерята изпитала като истина по отношение на маката, било почувствано едновременно и от майката.' И после: ' Научете се да се молите за вашите близки, когато са болни. Успокойте съзнанието си и вашите мисли за здраве, жизненост и съвършенство, действащи чрез единосъщното универсално субективно съзнание, ще бъдат пчоувствани и възкресени в съзнанието на близкия ви човек.' Питам аз значи, ако това реално е така, тъй като няма доказателство за пряка причинно -следствена връзка, и ние можем да влияем на другите хора като ги лекуваме, то по същата логика можем да им влияем или някой на нас като ни разболява или като ни желае злото. В този случай ние можем да бъдем програмирани от разстояние да се чувстваме зле??!! Едни казват, че молитвите в църквите помагат, къде е доказателството. Родителите ми са част от евангелска църква и доста хора измряха от рак там. ДА, трагично, някои и доста млади. Много хора се молиха за тях, но уви. Тоест, един здраво-мислещ човек, как може да приеме това за истина и да си служи с него? Вярно е, има някои хора , които работят с енергия, но ние сме им дали кард бланш, така да се каже. Познахвах една жена с доста силно енергийно поле, но дори и тя винаги ми казваше да я поканя, да я повикам. Т.е ние допускаме тези хора, а така просто някой да ти повлияе от разстояние? За мен е нелепо. Като жертва на религиозна секта и преди съм споменавала, че там ни плашеха с екзорсизъм и демони, че даже разиграваха и голямо шоу. И за известно време аз вярвах, че съм обладана от демон, защото не можех да си обясня как мозъкът ми беше програмиран от сектата и подсъзнанието ми натоварено с толкова много вина, срам и страхове, че се чувствах неадекватна в собствените си мисли. И понеже нямах обяснение на нещата, се принудих да вярвам в подобни тъпотии. Преди да осъзная, че аз самата съм допуснала да ме наплашат с това, без да защитя собствените си граници, с вяра в себе и любов към себе си. Това, което ме подразни тук, е че според написаното от Мърфи излиза, че всеки може да влияе на всеки от разстояние, и да му причинява промени в подсъзнанието. Е, то тогава излиза, че вудуто а абсолютно легитимно и че човек никога не може да бъде напълно защитен. Той може да си върви по улицата и вече може да е програмиран да му се случи нещо лошо. Е, вие виждате ли тук абсурда, който виждам аз? Или има друга интерпретация , различна от моята? Благодаря.
  7. holyvalentine

    Проблем с ревността

    Мариела, четейки твоите изказвания доста се асоциирам с теб и твоето мислене по темата. Аз имах точно подобен случай. Срещнах такъв човек , който е тотално имунизиран от ревността, което лошо няма за самия него, но проблемът е , че има нулев праг за нея. Аз по принцип нямам чак толкова проблем с вкарването на други партньори във връзката. Но това за мен трябва да подлежи на ясен регламент. Бъденето с друг партньор да не причинява дискомфорт на главния ти партньор, т.е. да има едно съгласие между двамата. Срещала съм двойки, в които дори жената избира партньорка на мъжа си и прочие. Но в това поне виждам призанение и участието на партньора. Когато дадеш пълна свобода на партньора си да парви каквото иска, аз лично не се чувствам част от неговите преживявания и това ме натъжава. Ето какво се случи при мен. В крайна сметка неговото отношение и безпощадност към ревността ме накараха да се чувствам неразбрана и отхвърлена. Не изпитвах ревност по принцип , а само от една жена, която той съзнателно или подсъзнателно фаворитизираше през цялото време. Те уж бяха приятели, ама бяха праивли и секс и все още си правеха разменни сесии по тантра, което включва интимни масажи, оргазми и т.н. Не само това, ами тази жена явно не разбираше, че в живота му има вече партньорка и не смяташе за нужно да спре да му се обажда по няколко пъти на ден, постоянно да е набъркана в делата му и прочие. Това започна леко да ме дразни и аз му го казах. Освен това той обсъждаше наши сексуални фантазии с нея, което вече доста ме подразни и изразих по-остро мнение. От там се започна една тирада как аз трябва да се обърна и да си свърша вътрешната работа и че го вкарвам в разни драми. Интересното беше, че той въобще не смяташе да я уведомява, че на мен нещо не ми харесва в нейното поведение и че тя трябва нещо да промени. Да, в този момент се почувствах малоценна. Свикнала съм в едни партньорски отношения всеки да се грижи и за комфорта на другия. Като искам да подчертая, че не съм искала да прекратят отношенията си, а тя да бъде малко по-убрана към него, защото сякаш го имаше за собствена територия и аз бях там някъде помежду дургото. Ето това отношение много ме подразни и аз не мога да се съглася с него в една връзка. Разбира се , тук идва решението дали да останеш в подобна връзка, но е жалко, че се погубват толкова хубави други моменти.
  8. holyvalentine

    Вуду и екзорсизъм

    Орлине, благодаря за прекрасните псалми. Инес, благодаря и на вас. Споделям мнението ви.
  9. holyvalentine

    Вуду и екзорсизъм

    Здравейте, Макар и странна, искам да споделя тази тема, защото понякога страдам от неосновани страхове. Всъщност, моите страхове си имат история, но странното е , че ме плашат не неща от реалността, ами все такива фантасмагории. Гледах един клип на поп песен и там имаше един, който правеше вуду кукла, с която да контролира една жена. Замислих се, колко е истинско наистина вудуто и колко е опасно. Във филмите повечето е драматизирано, подсилено и често плод на режисьорск умение, както и екзорсизмът. Между двете има нещо много общо, някаква нечиста сила, която контролира човека и той е някак си безпомощен. Ето тази безпомощност ме притеснява. Това, разбира се, е асоциация от травматичното ми пребиваване в секта за кратко време, както и mind control, който упражняваха там. Сега вече когато започнах наистина да обичам себе си, разбрах, че моята връзка с Бог е неприкосновена и никой не може да ми попречи на нея. Но има ли наистина хора, които с енергията си могат да контролират други хора до такава степен? А и другите хора да не могат да се предпазят по никакъв начин? Дали е защото другите хора не осъзнават и са 'отворени' към това? Най-дразнещото е, че отнякъде се присещам за подобни неща и започвам да се страхувам от тях, без дори да има причина, а това влияе на нормалния ми живот. Какви са вашите мисли по темата?
  10. Здравейте, отдавна не съм писала, защото сезонът започна, а обемът на работа е умопомрачителен. Нямам толкова време за разсъждения както преди, но онзи ден нещо ме загложди, та реших да го споделя. Гледах един клип на поп песен и там имаше един, който правеше вуду кукла, с която да контролира една жена. Замислих се, колко е истинско наистина вудуто и колко е опасно. Във филмите повечето е драматизирано както и екзорсизмът. Между двете има нещо много общо, някаква нечиста сила, която контролира човека и той е някак си безпомощен. Ето тази безпомощност ме притеснява. Това, разбира се, е асоциация от моята секта и mind control, който упражняваха там. Сега вече когато започнах наистина да обичам себе си, разбрах, че моята връзка с Бог е неприкосновена и никой не може да ми попречи на нея. Но има ли наистина хора, които с енергията си могат да контролират други хора до такава степен? А и другите хора да не могат да се предпазят по никакъв начин? Дали е защото другите хора не осъзнават и са 'отворени' към това?
  11. Целият цитат е превъзходен Донка, препрочитам го няколко пъти докато вникна в съдържанието. Но виждам, че мозъкът ми понякога се впуска в грешни интерпретации, които ме оплитат в паяжина на объркването след това. Едно от нещата , които намерих е това. Четеш и прилагаш. Но много важно е разбирането. Кой как разбира нещата, как ги интерпретира, защото ако погрешно четеш Библията и погрешно я разбираш само можеш да се навредиш. Това е като да четеш инструкциите на електронен продукт, да не ги разбереш, да започнеш да го употребяваш и да го счупиш. Тогава ще кажеш този продукт е лош, производителят е лош, а собствената си интерпретация няма да ти хрумне да обвиниш. ТАка е и с Библията. Обвиняваш продукта, обвиняваш Създателя, защото не можеш и не намираш истината. Но за тази твя грешна интерепретация могат да стоят причини. При мен е сектата. Затова когато чета текст, и го интерпретирам грешно, тогава се въвличам в ненужно страдание, защото знам, че мога да извлека максимална полза от продукта, но не намирам начин как. Това ме фрустрира много. Така че да чета ли да прилагам какво? Всичките забрани, заплахи, догми. Нееее, не.Това отваря ново необятно поле за размисъл и просто изпадам в едно 'безплодно ' мъдруване, от което вече съм уморена.
  12. Самообичта и самоприемането са 2 чувства, които са тук и сега, и няма нужда да преминават през Библията и религията, че дори и Бог! И моето съзнание се обърква. Как може да бъде щастливо от тази self love, без това да бъде свързано с този Бог от Бибилята - със спасителното островче на моето съзнание, с което сме асоциирали получаването на любов. И за да идва всичко от едно място, и за да не е объркващо, аз се опитвам да ги свържа тези две неща, за да може да има само един източник и аз да си взимам от там каквото ми трябва. (Картата на съзнанието и подсъзнанеито е много сложно и интересно нещо. ) Така че се очертават два полюса единият , който е самоприемането и безусловната любов към себе си и другият, с който аз асоциирам любовта, сигурността, доброто – Библията и религията/вяарта. Но там намирам само примери за условна любов, не виждам някъде да се говори за безусловна любов. И всичко това с приеманто и упражненията да обичаш себе си такъв какъвто си започва да си противоречли с Библията, аз започвам да се отричам, в името на Библията и Исус Христос и Бог, защото там просто не намирам такива примери, а ми е залегнало в съзнанието, че в Библията и в мъдрите книги има отговоро на всичкко и на тази скрита истина, която може да ни донесе истинското щастие.Но после се обвърквам, за щото когато приема себе си и се обикна аз съм истинки щастлива и не ми трябва Библия или някой друг да ми го каже и започвам да отхвърлям тях. Така че е или едното или другото – или Аз или те, но чувстовот ми за самосъхранение работи дори и по – силно от Библията. Н о явно имам Библията като голям авторитет, и виждайки как другите богоговеят пред нея, без сигурно дори да са я чели и да знаят защо, но си казвам явно има защо и искам да го открия това защо, да го свъхржа с моите познания и открития за живота, които са семпли , прости , но работят. Не знам защо този свръх авторитет Библията трябва да води. Осван това в РАзговори в Бога Нийл казва, че нашата задача е да обичаме себе си и да следваме душата си, защото ние сме олицетворение на Божияат любов и ако не обичаме себе си, все едно не обичаме него, източникът от където сме дошли. Това е много по-достъпно за мен и работи. И ако не го пише в Библията , е значи трябва да я дискредитирам до някаква степен, защото аз започнвам да обвинявам себе си, че не съм права, че не съм намерила пътя, макар че се чувствам щастлива. Това е просто абсурдно! И в такъв случай ще дискредитирам всеки, който противоречи с намирането на МОЯТА истина – било то Библиля, Петър Дънов, Нийл Донал Уолш, Деепак или който и да е друг. Въпросът е да си взема което ми е полезно от тези източници, а не да изпадам в пълна зависимост от тях. Освен това, Донка, за мен в момента Библията и Нийл Доналд Уолш говорят съвсем противоположни неща, а ти казваш, че те са от един и същ извор. Ами как така? Аз не го виждам. Да изворът е Бог, но интерпретациите съвсем различни. Всъщност хареса ми сравнението с изворът и м алките ручейчета. Но явно изворът се разводнява, или ручейчетата събират още житейски опит и мъдрост преди да отпиеш от тях. И този житейски опит и мъдрост е по-лесен и достъпен за нас, за мен, а самият извор го виждам като някаква завоалирана сложна система , които ние трябва да открием и то всичко се обезмисля на тема любов. Просто в Библията виждам много условна любов, а това не мога да го приема повече. Дълго време работих с преодоляването на травмите от детството, на тема условна любов от родителите. Свикнала съм с нея и това за мен е нещо нормално – да имаш сигурност и обещания срещу това да си добър. Но не това искам да намирам в източника на любов – Библията. Вече разбрах, че има и безусловна любов и тя е истнината и е много по-красива. Не ми дава тази сигурност някак си, но ми дава вътрешния мир и смисълът на живота ми. В Библията единственият израз на безусловна любов е:‘ Бог възлюби света толкова много , че му даде единствения си син.‘ Аз не виждам тук никаква любов , а отново поучения и наставничество и излишна драма. Тук постъпката не Исус христо е selfless – безкористна , само пожервувателна, саможертвена – посланието , което се дава на християните, да обичаш ближния с повече от себе си, а човек който обича себе си, според мен би действал по друг начин и не би пожертавл себе си , което го прави selfish – себичен, егоистичен, себелюбив. Ето тези противоречия ме карат да се раздвоявам и да страдам, защото не мога да намеря един източник на истина за мен. А според вас какво точно символизира смъртта на Исус Христос и какво точно символизира възкресението му?
  13. Слънчева, това е прекрасен цитат. Благодаря! От всичките ми главоблъсканици и изпречващи се стени пред мен, които разбира се, са само в моето съзнание, и които могат да бъдат най-тежки от всички, разбрах че при мен има някакъв страх да бъда себе си , заради себе си. До онзи ден всичко вървеше добре, мислех позитивно, и нещата се случваха. После дойдоха мислите ама това позитивно мислене не е свързано с Бог по някакъв начин, много е автономно.Просто ако съм уверена, че всичко ще се случи по най-добрия начин, и не се притеснявам за нищо (което на мен ми е непознато чувство) ставам някак си много автономна, нямам нужда от Бог. И това ме стресна. В същото време осъзнавам, колко съм залепена за този Бог, че всяка мисъл и действие ме отвеждат първо там, че без Него нищо не мога да направя, че съм малка, незначителна, плаха, и този Бог постоянно ти трябва и това е единственият канал, през който да стигнеш до желанията си. ДА, но това е кукичката за религията. Когато започна да си внушавам, че аз струвам, че моят избор е важен, започвам да изпитвам резистентност, нерешителност, защото това го няма в светите книги. Онзи ден си загубих 8 часа да търся за самооценката в Библията. Ама каква самооценка търся в книга писана преди 2000г. когато животът не е струвал нищо? Естествено и нищо не намерих, но това моето е болестно състояние, породено от някакъв вид страх, който аз не мога да открия, да извадя на светло и да преработя и затова той властва над мене по някакъв начин. И затова, когато чета книги, които не са 'святи' като Нийл Доналд Уолш, и всички , ко ито си изброила, имам някакво притеснение, че те са написани от светски хора, макар и пълн с истини, истини достъпни за мен и хранещи душата ми. Тази сутрин отворих безразборно книгата на Уолш и веднага попадам на 2 пасажа, които не можеше да са по-верни за мен: 'По някакъв начин си стигнал до идеята, че да си отказваш радост е богоугодно, че да не славиш живота е Божествено (или пък самата себе си). Отричането мислиш, ти е добродетел. .... Така че първото нещо е да спреш да се самоосъждаш. Разбери какво желае душата ти и го последвай. Последвай душата. И сега тук аз започвам да търся доказателство в Библията, за някаква голяма тайна, скрита там, която да ти даде рецепта за добър живот. А парадоксът при мен, че това , което най-много отнема вътрешния ми мир са размислите за Библията, какво е казал Исус, тоя , ония и къде съм Аз във всичко това. Започнах наистина да се чудя кое в моята психика не е наред, че да имам тази необходимост да се прилепвам към дадена идеология по такъв, чак болезнен начин, тази нерешителност, това неверие в себе си. И изучих различни методи за справяне със страховете. Но ми е интересно кое точно би ми помогнало. В психологията знам, че там се търси първоизточникът на страха , за да се преработи. Когато се извади на светло, той просто не е страшен. На семинари за личностно развитие учат на други техники, постоянно да си повтаряш колко си добър и значим и да си вдигнеш личната самооценка и вибрации, и тогава когато си по-щастлив и си в по-върхова форма, и виждаш, че можеш да се справяш сам, тогава страховете се разтапят. Всъщност не знам кой метод да избера. Не мога да проумея с годините точно какъв е този мой страх и срещу какви демони се боря, а това ме спира да се развивам, може би наистина трябва да го взема със себе си и по пътя той ще се трансформира. Но вече ми е ясно, че цялото това болезнено търсене на отговори е причинено от този страх, не просто познание за истината , а неистов страх да се прилепя за нещо сигурно и да съм там. Да не мисля, да не решавам аз, защото ще трябва да си нося последствията. Ако си убеден обаче в правотата на някой друг 'учител', е много по-лесно да кажеш, ама еди кой си казва....
  14. Донка, много благодаря за отговора, да това е един цитат, който по-открито говори за любовта. Странна работа, хирстиянството нарича Дъновизма ерес, евангелистите мислят, че ортодоксалните църкви са мъртви и за нищо не стават. Кое всъщност е истината и защо тя е тооооолкова скрита в тази Библия? Да, примери биха били добри. Благодаря. Но днес се замислих, кое всъщност в мен ме кара да съм толкова зависима от външни източници на информация? Защо не мога да вярвам в себе си и в моята преценка. ДА, аз съм част от Бога, от Вселената и нейните закони. Но защо толкова се вълнувам какво е казла Библията или някой друг. Одеве слушах една беседа на Уейн Дайър и човекът описва постоянно връзката с Бога, но никъде не споменава Библия. напротив, говореше за 10 правила, които той си е синтезирал и живее по тях, 10 вселенски закони. И част от тях също са в Библията, защото сигурна съм , те са съществували и преди нейното появяване. Има нещо подсъзнателно в мен, което ме кара да се вълнувам толкова от този въпрос. Дали е страх от съзнателно взимане не решения. Например аз имам проблеми в любовта и осъзнавам, че моето виждане относно нея и сексът, може би не е съвсем рационално и това ми пречи да имам успешни връзки, както и самооценката разбира се. Имам чувството, че търся някакви добродетели в тая Библия, които да ми променят виждането относно любовта, защото това ми е някаква болка житейска, и затова ми е толкова важно да намеря отговор, но отговор, който да ме задоволява. И най-накрая намерих една истина и то пак от човек , който няма нищо общо с християнството.
×