Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    140
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

holyvalentine last won the day on Юли 2 2019

holyvalentine had the most liked content!

1 Следващ

За holyvalentine

  • Ранк
    Новодошъл

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2527 посещения на профила
  1. Кипензов, С цялото ми уважение към твоите отговори, хайде да спреш да се изразяваш, все едно , че защитаваш докторантура в Харвард и да започнем да си говорим на по-земен език, дай по-народно, за да те разбере и обикноевения човек тук. Не смятам да ти чета изказванията с тълковен речни, ако разбира се, са предназначени за мен, тъй като дори не се обръщаш лично към мен. С една дума, това не ми помага. Нямам нужда от локуми, а от кратки точни и ясни отговори на кратки точни и ясни въпроси. (Между другото моля, всички коментирали по темата да се чувстват поканени също да отговорят на тях, въпрос по въпрос) като: 1. Има ли в крайна сметка Бог/Висш Аз/Космическо съзнание и прочие? 2. Съдбата от това нещо ли ни е предопределена или от нашия личен избор? 3. Възможно ли е само част от съдбата да ни е предпоределена и останалото да се подчинява на закона на привличането? Демек, каквото си мислим, това да ни се случва? (Някои неща се материализират в живота ни, до други катаклизми, които преобърщат съществуването ни или го правят мизерно е ясно, че не са наш съзнателен избор, избрани са от някой или от самите нас преди да се родим в тези условия.) 4. Възможно ли е наистина да можем да контролирам съдбата си чрез собствените си мисли, или израстването е както казва авторът тук, просто да интепретирам ниещата по подкрепящ начин? ( За мен това е просто създаване на илюзия. Значи случва ти се shit и ти си казваш, ами това е най-доброто, което можеше да се случи. Т.е, ние нищо не можем да промени, само да го тълкуваме по различен начин. Ето лично мен тази мисъл много ме дразни и ме фрустира, защото излиза, че използваш целия си ресурс само да намираш начини да тълкуваш нещата, а да си абсолютно безпомощен да ги промениш? Защо се молят хората тогава. Да, според този автор неща като молитва, прошка и прочие са абсолютно излишни. В атеистичния му мироглед не е заложено абсолютно нищо, което да се подчинява на авторитет. И все пак излиза, че ти не се подчиняваш, ами просто приемаш целия shit като го тълкуваш позитивно. Еми това е тъпо. ) 5. Колко от страданията на сегашния ни живот се базират на минали животи, родови проклятия, демони, субстанции, които ни владеят и колко просто на погрешни мисловни програми, пс ихически разстройства и прочие? И къде е разликата и как да я открием? (Онзи ден спорих с една жена, която буквално ме нахока, защото коментирах критично видео материала й, в който тя говореше за израстване, но вяска втора дума беше да помолим ангелите да ни дадат насока, да помолим ангелите за прошка, да помолим ангелите за това и онова. Беше обсебена с тия ангели. Като й го казах, тя ме обвини, че не съм достатъчно духовна и понеже не съм ги виждала и не съм си говорила с тях, това не означава,че те не съществували. И така, какво излиза, че всеки може да си пише и интерпретира тази материя – духовната – както си иска. Затова аз търся най-близкото обяснение до мен. Това не е като да отвориш учебника по физика, да видиш как работи законът и вече да знаеш неизменната истина, защото както той работи за теб, така ще работи и за всички останали. Не, тук нещата не стоят по този начин. Всичко е базирано на лично усещане и когато не си съгласен с нещо, се чудиш, ти ли не си в унисон с нещата или другият просто приказва собстени измишльотини. Тази ми разправяше, че Бог бил толкова висш, че ние простолюдието не сме мо жели да го достигнем да общуваме с него, ми трябвало със свитата му от ангели. Е, за какво проявление на Бога говорим тогава, ако сме толкова ‘низши’. Когато започнах да й задавам тези въпроси, накрая ме оплю и ми каза да си потърся психиатър. Дори ми даде ‘безплатно’ обяснение, как в миналия си живот съм преследвала духовни хора и съм ги избивала безпощадно и в този живот едва ли не съм наказана. И така, къде е истината?) После прочетох дълго обяснение за Хрисовото съзнание от някакъв анонимен автор, с части от което също не бях съгласна, а именно: Видяхме, че Бог не е създал сегашното състояние на страдания, ограничения и мизерия на Земята. Вместо това, човешките същества са създали тяхната собствена ситуация. Демек, имам пак една идеализация на Бога и едни грешни и греховни същества, които са изначално лоши? Ама как така Бог е допуснал това, как така ни е създал такива? Не е ли всичко творение на Бога и доброто и злото, не е ли той дуален? Още повече, че авторът казва „Видяхме, че бог не е създал сегашното състояние...”, от къде го видяхме? Просто той го беше споменал по-рано в текста, е това ли е източникът му на информация? След това започват пак с единствените решения за планетата земя, утопични изказвания: Видяхме, че има едно единствено решение за проблемите на планетата Земя. Това решение е Христовото съзнание. Казах ви за универсалното Христово съзнание. Все пак, решението на проблемите на Земята не е универсалното Христово съзнание. Причината е, че универсалното Христово съзнание просто не може да влезе в този свят. Бог е създал законът за свободната воля и нито едно същество в небесата не би нарушило някога свободната воля на човешките същества. По тази причина, самото космическо Христово съзнание просто не може да действа в този свят. В резултат на това, ключа за промяна текущата ситуация на планетата не е универсалното Христово съзнание, а е индивидуалното Христово съзнание. 6. От тук следва ли, че доброто е пасивно, а злото активно? Авторът на предишната публикация , който дискутирахме от началото не темата, казва, че Съзидателната нежност е пасивна, тя не може да те проникне ако ти не я привлечеш, освобождавайки се от твоите програми и зблуди. В това отношение асоциацията е с Бог. Както и тук се твърди, че Христовот съзнание ‘просто не може да действа в този свят’. А как може да действа изобщо? От какво зависи? Не се споменава в текста. А напротив оставя вратичка да бъдеш манипулиран по всякакъв начин, какво точно трябва да правиш, за да си в Хрисовото съзнание.
  2. Абсолютно и затова го подложих на всеобща проверка, защото донякъде всичко възприемах безусловно , но до един момент, в който се появиха съпротивите. Когато те се появят, той започва да натиска , за да се счупят един вид. Т.е аз нещо не мога да схвана, аз си живея със старите програми и прочие, аз съм инфантилна, аз това , онова и трето, но не и неговата Свята Истина. Започвам да се чувствам обвинявана. Но наскоро разбрах, че моята истина отговаря на въпросите, на които неговата форумула за живота не отговаря. Затова исках точно да видя къде вие виждате противоречието, за да не се чувствам тъпа и че аз нещо не мога да схвана от 'великата истина'.
  3. Аз лично имам интерес към превод. Ок съм с руския, но когато четеш подобна литература нямаш време да се спираш на вяка дума. Четенето става като поглъщане на иформацията, а тук с този руски не ми се получава. Много ми харесаха разсъжденията ти относно противоречията в автора, защото аз самата бях прегърнала идеите му здраво, докато сама не стигнах до това противоречие, че няма Висш разум и всичко зависи от собствените ти интерпретации. Значи животът ти поднася беди, а ти си казваш, ами и в това има красота и гледаш на всичко през розовите очила. Да но аз тука виждам едно раздвоение на нещата. От една страна Висшият разум/Бог се изявява чрез нас, осъществява се. Т.е ако ни се случват тези лоши или хубави неща, това са аспектите на живота. От друга страна съм чела обаче, че душата сама избира да се осъществи като преживява всевъзможни неща. И така стигам до въпроса до колко нещата, които ни се случват са избор за нас от Създателя и до колко наш личен избор? Или в самата ни свобода на личния избор се случва това осъществяване? Винаги съм си мислела, че когато не можем да си дадем отговор на голямата картинка и защо нещо ни се случва това означава, че някой го е избрал за нас, но сега започвам да осъзнавам, че това все още може да е личен избор на душата, което е трудно да схващане, защо ти ще си избираш някакво страдание. По-ми се чини, че Бог го е изпратил с единствената причина, научаване на ценен урок, но тук отново влизам в обвиненията на инфантилизъм и прочие, от които аз самата много се дразня. И защото да, авторът има много ценни размисли и изведнъж всичко губи смисъл. И затова ми беше ценно да разбера къде точно е противоречието, което аз не можех да схвана.
  4. Благодаря Донка, ще се опитам да я намеря. Същите въпроси зададох и още веднъж а автора на книгата. А отговорът му ме подразни, особено когато вижда Създателя като проява на инфантилизъм: Трябва да изясним (отново!) някои основни понятия, защото ако те не са разбрани или интерпретирани по особен и нагаждащ начин, нищо не може да се разбере. 1. Съзидателността е НЕЖНА, а не е сила, защото не прави нищо насила. 2. Има два вида отговори – екзистенциални и интелектуални. Оттук следва, че на екзистенциален въпрос не може да се отговори по интелектуален начин. А ти, с въпроса си искаш да направиш точно това – искаш интелектуални отговори на екзистенциалните въпроси “Кой/коя съм аз?“ и “Какъв е смисълът на живота?“. Обяснявал съм вече, че животът няма никакъв изначален смисъл! И това е чудесно, защото тази “празнина“ всеки може да запълни със свой смисъл. 3. Моите заключения, прозрения и практически изводи НЕ ПРОТИВОРЕЧАТ на нито един истински Учител, Гуру или получил екзистенциалните отговори човек! Например: всеки един от тях – Екхарт Толе и др., би приел моята Формула на живота! Защото НЯМА НАЧИН човекът да е просветлен и да не изразява своята просветленост по някой от тези 6 начина или и по шестте. 4. Съзидателната нежност, информацията и енергията, които са “светата троица“ на тази Вселена са неинтелигентни, нямат собствена воля, не правят планове, нямат морални норми! Всичко това са човешки “изобретения“. 5. Тезата, която аз застъпвам и арументирам отваря възможно най-широкия хоризонт за намиране на решения, за окончателно справяне със страданието и страховете, за безгранична радост, щастие и любов, за тотално развитие... 6. Ако говорим за бог и божественост, то това сме ние! И затова няма нужда от никакъв бог, който да стои над нас като тежък похлупак с тежки и малоумни изисквания към нас! 7. Съзидателната нежност, информацията и енергията започват да се себеосъзнават САМО И ЕДИНСТВЕНО благодарение на нашата биологично постигната интелигентност! Животът, който е достигнал тази фаза, започва да осъзнава сам себе си. Преди това не може и само съществува в едно ПРЕДсъзнателно състояние. В живота, в законите на Вселената са ЗАЛОЖЕНИ всички тези възможности, но докато не се проявят чрез мислещите човешки същества, те “спят“ и фактически не съществуват. Няма интелигентност ОТДЕЛНА от човека! 8. И следователно осъзнатата ни цел би следвало да бъде: СЪЗИДАТЕЛНО БОРАВЕНЕ С ЕНЕРГИЯТА И ИНФОРМАЦИЯТА. Ето това са качествата на истинските богове! И ако в теб е заложен потенциалът да станеш богиня, защо ти трябва някой “отгоре“, който да те следи, да те утешава, да ти разрешава, да те награждава и т.н. Не разбираш ли, че подобно схващане е резултат от инфантилизъм, който само е увеличил своите мащаби и обхват 9. Начинът да се свържем със съзидателната нежност са:  Съзерцание  Спокойствие  Разбиране  Сътрудничество  Творчество  Любов – най-напред - към себе си! Сега имаме прекрасна възможност да разберем и преживеем любовта – тръгваме от РАЗБИРАНЕТО за своята уникалност, следователно – безусловна ценност и превръщаме възторга от това вселенско чудо в любов, която на всичкото отгоре е насладителна сама по себе си! Може да си зададеш въпросите и по обратен начин: Ако прилагам тези 6 характеристики на Съзидателната нежност, къде, кога, в кой случай бих могла да сбъркам и да се прецакам? И ако откриеш такъв житейски казус, много искам да ме осведомиш за него! Защото аз още не съм открил! И след като не съм открил никакви вредни странични последици от тази нагласа и подход, то изводът ми е, че това е САМАТА СВЯТА ИСТИНА, която дори да следвам безпрекословно и сляпо пак няма да сбъркам! А аз вече имам дълбоко разбиране за тези неща, така че не се налага нито сляпо следване, нито вяра, нито подчинение! Само защото той е скаран с вякакви авторитети, не означава, че Вселената е пуста, хаотична и неинтелигентна. Информацията и енергията започвали да се себеосъзнават, дрън дрън. Дълбоко съм съгласна с него по повод на себеобичането, че без него до никъде не можем да стигнем. Един друг автор казваше, че първата стъпка към сливането с първоизточника е себеобичането, но след това следва още. Изпълваш се с едно усещане как всичко е наред, и то те изпълва с радост и това няма нищо общо с твоето себеобичане. Напротив, мен това ме кара да вярвам, че ще се справя с всичко останало и каквото и да дойде ще го преодолея, това чувство ме кара да се обичам още повече. Но някак си в мен се появи този конфликт, че искам да изтръгна вяскаква външна зависимост на моето щастие и си казах, ами ако наблегна само на себе си и моето себеобичане? До къде ще я докарам, но виждам, че имам съпротиви, това не ме устройва много като схващане. От друга страна аз виждам Създателя точно като едно малко дете, което му вярва безусловно и когато ме наричат инфантилна, ми става неприятно. Chat conversation end Type a message...
  5. Здравейте, Разсъждавах върху тези две неща. Първо има ли божествена частица? За мен има, това обяснява сътворението и много други неща, свързани с пътя на човешката душа и развитието й, както и строежа на Вселената. Това свързване с пръвоизточника, за което много учители говорят, включително и Екхарт Толе, аз го постигнах. Когато нещата са толкова екзистенциални, че нямаш нужда от отговори, те сами идват. Но се замислих, до колко зависи от нас да се свържем с този първоизточник и дали тези хубави чувства не са просто плод на нашето въображение и просто едни позитивни мисли, които ни карат да се чувстваме добре? Спорът възниква от прочитането на една книга на един мой познат, която се казва Ти си любимо дете на Вселената. В нея авторът (който е атеист)твърди, че няма Бог, нито божествена частица, инто интелигентен разум, а има една Съзидателна сила, която е просто нещо като кинетична енергия и тя създава на произволен принцип форми и творения като свързва две същности (вечни и неразпадащи се според него) енергията и информацията. От там насетне, според него ние можем да се докоснем до съзидателната сила, ако се освободим от програмите, които натоварват съзнанието и подсъзнанието ни. И тогава можем да почнем да мислим съзидетелно, т.е да интепретираме всяка ситуация по подкрепящ за нас начин. И някак си тогава достигаме до просветелнието. Защо цитирам този автор? Защото от него разбрах колко е важно себеобичнето и че без него няма как да достигнеш божественото, За него себеобичането е всичко - началото и краят. За мен обаче има още едно стъпало нагоре, което е свързването с божественото и което неговата съзидателна сила сякаш не може да го обясни. Ако тази сила свързва енергия и информация на хаотичен принцип , то тогава Вселената трябва да е един пълен хаос. Но от друга страна, колко ние сме подвластни на Бог и колко от нас зависи да намерим 'рая'?
  6. holyvalentine

    Какво е Христово съзнание?

    Съгласна съм с теб за напускането на това съзнание, но тука с греха отиде у лево. Грях означава вина, а никъде в божественото за мен не присъства вина. Тръгнем ли да израстваме чрез вината сме се провалили още на старта.
  7. holyvalentine

    Бог е дуален!

    Какво означава фразата Бог е дуален? Човек дуален ли е? Прочетох уникална статия на Карл Густав Юнг за сянката: http://sexnature.org/psihologiya-i-terapiya/syankata-tamnite-strani-na-lichnostta.html, и последният абзац ме разстърси: При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване.При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване. Те. аз имам чувството, че 20г гледах в очите на това абсолютно зло и най-накрая се отървах. Сега се питам истина ли е било това- едно е да се бориш с недостатъците си, но друго е да си изправен срещу нещо по-мощно, което цели да те унищожи? И защо е трябвало да го понеса. Значи силна съм била. Злото, което ме мъчеше и не ми даваше покой. Просто повярвах, че съм силна и надделях. Част от мен все още мисли,че това са измислици, няма логика, но част от мен, която го е преживяла на клетъчно ниво, казва - така беше? Сега като че ли се оттърсвам от някакъв шок и не мога да повярвам, че това ми се е случило. Че съм била в плен на злото толкова години и безпомощно се мятах като муха в паяжина, докато паякаът бавно пиеше соковете й. Отвратително. И тук ми идва върпосът защо Бог ме беше оставил? Всъщност тази секта дяволът ли е била, тя която успя да ми втълпи, че съм малоценно същество? И защо Бог е оставил това да се случи? Както и: Иска ли бог да бъдем щастливи? Той се изразява чрез нас, но ... той се изразява и чрез радостта и чрез скръбта, затова ни е дал страданията? Според мен затова е и позволил на този ангел Луцифер да върлува? Защото иначе ако бог е безпомощен да го спре, това значи кадрови провал от страна на бог, както казваше мой приятел атеист. Т.е понеже бог се изразява чрез нас и когато страдаме и когато сме щастливи, как точно ни е определено да сме щастливи? Защо трябва да бъдем щастливи. Бог иска ли го от нас, това променя ли нещо за него? Или му е все тая? Трупаме ли някакви дивиденти с това, че сме щастливи, освен че ние силно го желаем?
  8. holyvalentine

    Какво е Христово съзнание?

    И как ще коментирате текста? Особено текста до края, след изречението: В основата на всичко в нашата вселена е животът. Вселените,мултиверсума имат етапи на развитие.Създаване,младост,съзряване,достигане на пределност.Тогава глобалния Творец Източник,който се нарича Воронандек създава нова вселена,нов мехур.Нашата е в млада възраст.За да достигне своята зрялост трябва всички съществуващи раси в нея или поне по голямата част да достигнат до унифициране с нашия локален вселенски източник и с христовото съзнание,да достигнат високи вибрации и да живеят за да служат на цялото.Това не става без да се преживее опитността наречена най общо зло,то е както за баланс,така и за да еволюират други раси по бързо.Според шаманизма ,източните учения и гностиците освен че злото е нееволюирало добро,най сигурния път по който душите на въплащаващите и превъплъщаващи се същества съзряват духовно и израстват е чрез преживяване на страдание.Освен това тук стои и казусът наречен Свободна воля,изборът на всеки от нас кой път ще избере.Ако имаше само добро как щяхме да разграничим?Освен това злото и доброто са много субективни .Онова което ние като хора смятаме з а добро може да е зло или непродуктивно за други и обратно,дори сред хората има толкова несъответствия и различни нагласи з добро и зло.А относно божественото в нас то не е малко,просто всеки трябва да го развива,да опознае добре себе си и онова,което го кара да се чувства Човек и го изпълва с радост и задоволство.Всеки от нас има своя път и трябва да научи своите уроци в сегашната си инкарнация,този си живот.Ако не успее през следващия ще попадне в същите ситуации.Затова трябва да се познаваме себе си ,да зачитаме другостта,различията,чуждото мнение стараейки се да не съдим,но да знаем какво е Нашето,пътя по който вървим да е нашия личен индивидуален път,разграничавайки се от общоприетите порядки,парадигмите и “правя така защото така учат че се прави правилно"!Така не можеш да последваш индивидуалността си,защото не изпълняваш Божествения план на Свободния избор.По добре е да сгрешиш и да се поучиш от грешките,но да си го преживял и разбрал ти,така растеш,отколкото да правиш нещо ,което не чувстваш като свое,не ти резонира,пък било то и казано от обществото около теб от авторитети и който и да е.И когато опознаеш добре себе си ти почваш да си цялостен,намираш Силата и тя намира теб,събираш пръснатите фрактали на своята душа,не си изгубен,чувстваш увереност и знаеш каква е твоята мисия.И тогава никакви други нито хора нито безплътни същности или извънземни биологически видове не могат да упражняват контрол върху теб,не могат да те смучат,защото цялостността ти изгражда етерен щит срещу всяко зловредно влияние.Привличаш само добро,привличаш всъщност онова,което си отвътре като честоти не като характер,а честоти.Това се цели чрез източните практики(повечето)да станеш въплътен Бог,не просто свързан с източника а осъзнаващщ и използващ тази връзка за своето развитие и служещ на ближните доколкото може,но по никакъв начин не забравяш себе си и непозвошяващ да бъде повлиян от онова,което не му резонира и приема за зло.Да осъзнаваш злото,но да се стараеш да не го проявяваш дори чрез мисли на осъждане и омраза на други заради техните зли дела.Когато човек преживее много различни инкарнации,животи тук на земята а и на други планети ако през тези животи научи своите лични уроци,той няма повече място в задължителни прераждания.След това може да се преражда ако реши че има нужда като Аватар какъвто са били Кришна,Буда,Исус или да се слее с Източника на нашата Галактика,който се намира в Алцион централното Слънце в Плеяди.Всъщност това е което наричат рай или нирвана,а останалите описвани места на блаженство или не са просто други измерения,други нива на възприятие на нашата собствена реалност и те са за всекиму според нивото му на съзнание и честотата до която е достигнал.Така мога да ти го обясня най общо по начин който смятам че ще разбереш и проумееш,дори да не е веднага.Най важно от всичко е да изкорениш страха и съмнението в своята божествена природа и в смисъла зад Божия план.Всичко има смисъл.Дори негативните същества(ако са биологични и носят душа)след хиляди или милиони години взаимодействайки с други същества достигнали по високи нива на съзнание и вибрации имат шанса да започнат да се променят и да служат на цялото.В основата на всичко в нашата вселена е животът-за по развитите същества от нас той е основната валута и най ценното нещо което съществува.Затова много от тях от милиони години използват генетиката и тераформацията за да засяват с живот космоса и да създават светове.Но някои от тях освен че го създават се заслепяват от собственото си его и величие и решават освен да се обявят за богове да нарушат закона за ненамеса в по наттъшното развитие на създадените същества и да се възползват от тях било енергийно било физически.Такива раси рано или късно са обречени на падение или на промяна,унифициране с христовото съзнание да служиш без да вредиш.
  9. Какво е Христово съзнание?
  10. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Благодадря ви за отговорите. Да съгласна съм , че когато отидох в сектата не послушах интуицията си, а бях жертва на програми за вина още преди това. Сега възсатновявам тази връзка, но не ми се ще махалото да отиде тотално в другата посока. Чудех се, дали мислите могат да наранят душата? Защото ние си причиняваме какво ли не само с нашите мисли и убеждения. Така че може ли да разчитаме само на интуицията? Аз дълго време бях в света на мислите, сега когато се включвам обратно към интуицията си, някак си оставям мислите изобщо настрана, к оето също не е ок. Защото така започвам да живея в света на сенките. Значи някой, който ме дразни с нещо или не ми харесва, го сканирам за астрални паразити или за някакви енергии, които му вредят на него и биха навредили на мен. Не си позволявам да правя неща , за да не стъпя накриво. Вероятно още се страхувам от предните си грешки и това ще укрепне постепенно. Иначе това означава постоянно да съм нащрек и постоянно да сканирам хората, които идват в контакт с мен. А те могат да ме дразнят просто с поведението си. Но се питам дали такива хора имат всъщност външни намеси или просто са задръстени с негативни програми. Доколко нещата опират до тема психология и начин на мислене и колко опират до душа, съзнание, духовност? Също така, подсъзнанието може да бъде програмирано, но той е май най-силно. А програмите влизат там от външни фактори. Така че, как да се предпазим? Като сме в постоянна връзка с Източника, или като използваме свободната си воля да се обичаме , да се грижим за себе си и прочие?
  11. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Ей хораааа, най-малко искам постовете ми да се превръщат в бойно поле, моля ви. Щях да пускам нова тема, но щом все още пишете, ще продължа тук. Мисля, че Алескандър е прав, че с мърсната вода изхвърлих и бебето. Нямаше как, може би това беше пътят , за да се отърва от всчики онези програми. Но сега работя към възстановяване и то не сама, обърнах се към психолог, психиатър, енергиен лечител и прочие и съм решила да се справя с това. Отново ще намеря връзката със създателя, а тя е любов. Има обаче една програма в мен, която ме тормози, старичка е и въпросът ми е следният: трябва ли да сме благодарни за болката? Когато страдаме, то е с причина, нали учим някакъв урок. В смисъл, ако хората се разболеят, говорим за сериозна болест, то тя е настъпила в следствие на някои техни грешки, и хората вместо да потърсят къде са забравили да се обичат или къде са потънали в стрес, започват неистово да се молят на бог да ги избави от това, да им помогне. т.е, не научават ли нещо и защо са всички тези молитеви ако бог го е случил това с цел? Освен това те започват да се покайват и то за някакви неща, които нямат нищо общо и отиде коня в ряката. От друга страна ние всички се молим да сме добре, аз имам един такъв неистов страх от болката на безпомощността. Примерно загубата на близък е нещо тежко, но преодолимо, нашият живот продължава, ние сме здрави и т.н. Но ако загубим зрение, крака , ръце, попаднем в пожар с тежки изгаряния, множествена склероза, това са диагнози, от които обратен път няма, поне към живота, който сме познавали преди. Когато съм свързана със създателя, не би трябвало да имам подобни страхове. Казвам, да, ако това се случи , значи е било част от плана, няма как да имам гаранция в тоя живот, но все пак толкова не искам да се случва, че едва ли не се чувствам предадена само като си помисля, че може да ми се слулчи. Ако бог/вселената ме обича, би трябвало да добрувам. Не знам дали ще се справя с подобно нещо, сигурно ще се справя, но степента на щастие ще е много по-малка от тази на един нормален човек. И така, когато страдаме, има ли нужда да се молим, или тихо да приемаме случващото се? И въобще има ли смисъл да се молим, ако случващото е предопределено за наш поучителен епизод и кога въобще има смисъл да се молим? Не се ли превърщаме в мрънкащи , безпомощни деца?
  12. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Даааа, съгласна съм, нали затова търся. Знаеш ли, един приятел казваше, че ако вземеш на един човек вярата и ценностите му, ще го скършиш, ще го лишиш от опорите му. Не можеш да го лишиш от едно вярване , преди да си му дал друга гледна точка или опора, за щото той ще увисне в нищото. Ето това се случва с мен. Дълго време работих да премахна една заблуда/ лъжа, с която живеех, а именно програмата от сектата, в която бях попаднала. Мога да кажа, че успях да прозра зад нея, но там... там в момента е вакуума, за който говоря, защото аз няма към какво да се върна и в момента тръся да си изградя нов върешен свят. Да, тежко е да нямаш основи, само аз си знам колко енергия ми отнема това. Но за да се самосъхраня, за разлика от наивността , с която отидох в сектата, сега съм много по-мнителна относно мнения на хора и техни субективни вярвания. Знаеш ли, ще ти споделя един интересен факт, когато секта те засмуче, обикновено им онтема 3-4 дни интензивни занимания да пречупят личността на човек, използвайки психологически и други методи. 3-4 дни да затрият един човешки живот. Още изпитвам гняв като се сетя. Сещам се за нормалния си живот преди това, за дребните неща, които ме вълнуваха и прочие. Така, че аз в себе си мога да отркия проблемите, въпросът е с какво да ги заместя, когато се отърва от старите програми...
  13. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Да ти кажа честно, интересни размисли. И аз съм на мнение, че в мен има любов към Вселената, или поне уважение към създаденото от нея, но с много хора, с които съм говорила ми казват, абе остави тия инфантилни истории, няма бог и вселени, които да се грижат за тебе през целия ти живот, да ти вървят подир задника и да го бършат. Тук и сега си ти и се осланяй на това; но ето тук, това ми звучи точно като отделяне от източника, с когото аз имам нужда да бъда свързана. Хем ми се казва да търсиш външен източник е инфантилно и грешно, от друга страна връзката с този източник едва ли може да бъде отречена. Ще рече някой, той е вътре, ами като е вътре защо не си върши работата?
  14. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    За дървото съм съгласна. Не можем да избягаме от нещо, което не съществува, като бога в библията. Виж, да говорим за вселената е нещо друго, а за истината... е , зависи кое наричаш истина и от какво се обуславя тя за теб?
  15. Какво мислите за съвпаденията? Примерно искали сте нещо, дори не сте обмислили какво точно искате и как, и го получавате в перфектния вариант, по-добре от очакваното. Това значи ли, че Вселената е чула посланието ви и ви го изпълнява? Ако е така, какво е обяснението за нещата, които не ни се случват или пък лошите неща?
×