Липса на доверие и любов

[holyvalentine]

Здравейте, имам голям проблем как да излекувам малкото дете в себе си, което страда от липса на любов? Проблемът е, че не мога да се доверя на Вселената и да вярвам, че всичко ще бъде наред. Ходя на терапия и там успешно установяваме, че моето малко момиченце е  било лишавано от родителска любов, гушкане ласки. Ок.. но от там нататък? Няма стратегия.  Да, родителите ми са били там да обгрижват, да възпитават, да изискват и критикуват доста в моя случай. Но не си спомням просто гушкане, просто време с мама или тате. Не. И въпреки това имах щастливо детство, беше безгрижно в последните дни на комунизма. Много често искам да изпитам онова щастливо чувство, когато се отправяш на улицата да играеш с децата и си готов да яхнеш вълната, всичко е наред, нямаш стрхове, не си мислиш, ами сега ако изляза дали някой наяма да ме набие, да се изгубя или да ме блъсне кола. Прости излизаш  и си изпълнен с ентусизаъм и позитивност. Ето това чувство искам да си върна. Да, животът ми го ограби, когато пораснах видях, че всъщност в живота се случват мноооого гадории. И загубих доверие във Вселената. Дори на терапията изпитах малко гняв към нея, че уж нали трябва да се учим, затова претърпяваме болка, но пък защо по дяволите трябва да е толкова сложно? Свързваш се с нея и там всичко е цветя и рози, ама тук долу сме програмирани, натоварени с багаж... И сега съм в един такъв омагьосан кръг, в който съм си изяснила, че моето малко момиченце се чувства като едно сираче, жадно за любов, искащо да се чувства закриляно и защитено, но голямата Аз, възрастната няма този ресурс просто да го прегърне това детенце и да му кажа, че всичко ще е наред. И така търся си тази Вселена - майка, непреходна, могъща, раздаваща, дето уж обича и подкрепя, но в същото време не дава гаранции, че няма да боли. А кой родител съзнателно оставя детето да страда?