Кунум

А според мен силното обичане е неизменно свързано с приемането и разочарование няма как да има. В противен случай обичаш не въпросното нещо, а собствената си представа за него..

Здравейте отново. Два месеца по-късно, искам само да кажа едно искрено Благодаря! Благодаря за грижата и за помощта, за възможността да науча, че добрите терапевти са истинска рядкост по тази малко тъжна географска ширина, но все пак ги има. Че добрият терапевт е добър не заради дипломите, обученията, прочетените и написани книги, титлите или други разни буквички пред името, а по-скоро въпреки тях. Те, разбира се, са полезни инструменти, основното обаче е друго и добрият терапевт го знае. Благодаря за всичко това. Ще се радвам, ако и аз мога да бъда полезна някому..

Здравей ,    
Интресен ми е един въпрос , който желая да ти задам . При теб , кой насочва вниманието  . Кой определя какво да гледаш , за какво да мислиш ?Той не може ли да насочи мисълта ти към нещо друго и ангажиращо ? Прав си че постоянно се случват ужасяващи и различни неща . Вълнуващо различни , дори прекрасно различни .
Ще ти го кажа направо , че жената ме чака за кафе .Работя . Ангажирам се , с нещо смислено , носещо удоволствие за околните и мен .Усилието което полагам ме изцежда , при което ми става безразлична трагедията утре .Прочетох във вестника , един поставил рекорд , 800 лицеви опори .От какво ли е бягал та си е причинил това ужасно усилие ? Също съм се чудил , какво ги мотивира някои хора , та учат .  Даже по 2 висши изкарват , вместо да излизат с момичета  .Сигурен съм , че много не са харесвали положението си .И недоволството и страха са използвали за мотив ,да направят нещо , каквото и да е .Само  и само да излезат от неприятните усещания .

"Ти не можеш нищо да промениш.Нещата просто се случват. Единственото нещо, върху което имаш контрол, са твоите мисли.Нищо друго.Желанието, да контролираш външното, е не само неадекватно, но и стресиращо.Живота си е живот, той си тече независимо от теб и ти да го контролираш е ....смешно. Махни това детско желание, да контролираш каквото и да друго, освен мислите си и ще се успокоиш."
Това са думи на Тодор Първанов в някоя от темите тук във форума.
Това е едно от най-смислените неща в живота ми, които успях да направя - да пусна пустия контрол. И тогава дойде спокойствието. А ако знаеш с него и колко други хубави неща...
 

Мило момиче, имам усещането, че упорито очакваш някои да ти изпише рецепта. Такава няма, защото нямаш заболяване! Имаш състояние и процес, през който трябва да преминеш, за да поизправиш изкривената перспектива в главичката си и да се оправиш. Дали ще преминеш през него сама или ще потърсиш помощ, трябва  ти да прецениш. Хората тук ти подсказват посока . Опитай се да я видиш... )


 
p.s. Похабени байтове няма – винаги някой може да мине от тук и да си вземе нещичко за себе си, нали.. ))

Присъединявам се изцяло към казаното. Фокусът не трябва да е върху самия симптом, а върху причините, които са довели до появата му и до посланието, което носи. Със симптомите нямаме работа, тъй като от една страна те постоянно се менят, а от друга са един истински океан от видово разнообразие. Ако човек тръгне всеки ден да побеждава всеки от тях и да се бори с него, сигурно 2-3 живота няма да му стигнат. А дори да приемем, че по някакъв магичен начин сме успели да потиснем всички проявни форми на проблема - т.е всички симптоми и никога повече не ги изпитаме, аз не мисля че това си струва, защото промените, към които симптомите тласкат, са психологическа инвестиция, която се отплаща и работи за човека цял живот. Ако симптомите изчезнат, ще изчезнат и сигналните лампи за промяна, а това е гарант че ще си останем в стария психологически капан. 
Сещам се за една асоциация с автомобилите. Ако Ви свети лампата на маслото, която индикира че нивото му е понижено и Вие откачите бушона и светлинния датчик и лампата спре да свети, това означава ли че маслото е достатъчно и че автомобилът ще работи добре? Дори след време ще "блокира" поради системното каране без масло.

Факт, е, че симптомите, които изпитвах в продължение на толкова години като замайване, прилошаване, треперене на краката, сърцебиене, усещането, че всеки момент ще падна ,изчезнаха. Изчезна и постоянната тревожност, която имах. Не съм се опитвала да ги обичам, нито пък да се боря с тях, просто не им обръщах внимание.В началото използвах техники, като разсейване и коремно дишане.Когато се появяха си казвах, че това са фалшиви мисли,не са реални а са измислици, които не могат да ме изплашат, и да  ходят да си гледат работата, хахаха. Един ден осъзнах, че изобщо ги няма:-))))) дори не разбрах точно кога се махнаха симптомите.
Сега ходя пеш до места, където преди не бих отишла за нищо на света.Дори мисълта за тях ме плашеше. Оказа се, че хич не било лошо да се редиш на дълга опашка и да си говориш с позната, която случайно си срещнала.Мога да стоя права, без да ми прилошее.Разхождам се по улиците като нормален човек, ходя по детските площадки с малката.Преди ме беше страх да ме срещне някой познат, да не ме заговори и умишлено минавах от другата страна на улицата за да го избегна:-), а сега даже им подвиквам, ако не са ме видели:-))))))Преди си мерех кръвното по десет пъти на ден, сега апарата за кръвно е хванал паяжина  в шкафа .Това са само част от многото примери....няма смисъл да описвам всички.
Смятам, че успях да постигна всичко това, защото се научих да живея в настоящето и това много ми помогна. Диди знае през какви изпитания преминах на фона на моята тревожност и панически атаки.За тези три месеца- за около месец, през интервал от десетина дни починаха 3-ма близки мои хора,престраших се да отида на погребение на гробището. Преживях катастрофа с колата (благодарна съм на Господ, че  опази мен и семейството ми живи и здрави) но колата бе неузнаваема.Въпреки,че нямах никаква вина, за катастрофата, няколко дни ме беше страх да шофирам...престраших се. Отделно много сериозни здравословни проблеми със съпруга ми.  Ежедневен психически и физически тормоз на 11 год. ми син в училище, от страна на негов съученик....наложи се да го преместя.в друго училище...Справих се с всичко. Как? Като не мислех за утре, като стопирах всички тревожни мисли за бъдещето. За мен има само днес. Утре ще го изживея утре, а вчера си беше за вчера.:-)) Вярно,е, че човек който се тревожи за бъдещето е нещастен!!! Преди редовно съжалях за миналото и се тревожех за бъдещето като мислите ми чертаеха какви ли не ужасни сцени. Сега живея в настоящия момент и съм щастлива. Е,трябвало е да го осъзная чак след 18 години.
Желая успехи на всички!

gladiola_11, искаш ли леко да перифразираме въпроса, който те вълнува? Например: Лесно ли е да си таралеж и хубав ли е таралежият живот, сравнен с този на катерицата? Гадните бодли така пречат да се гушка. А да не говорим за невъзможността да се почеше по гръбчето. Докато катерицата живот си живее в гушкане и чесане по цял ден..

Разбираш ли ме, отстрани погледнато темата звучи точно така. Таралежът, който така се е вторачил в бодлите, гушкането и чесането, че не може да види, колко полезни всъщност са бодлите му и колко малка част от битието му са гушкането и чесането, колкото и да са приятни…

gladiola_11, искаш ли леко да перифразираме въпроса, който те вълнува? Например: Лесно ли е да си таралеж и хубав ли е таралежият живот, сравнен с този на катерицата? Гадните бодли така пречат да се гушка. А да не говорим за невъзможността да се почеше по гръбчето. Докато катерицата живот си живее в гушкане и чесане по цял ден..

Разбираш ли ме, отстрани погледнато темата звучи точно така. Таралежът, който така се е вторачил в бодлите, гушкането и чесането, че не може да види, колко полезни всъщност са бодлите му и колко малка част от битието му са гушкането и чесането, колкото и да са приятни…

Идеята е, че мисълта работи почти 24/7 за решаването на всевъзможни задачи. Когато пред един ум има поставена някаква задача, той се концентрира да прави нещо за решаването й. Ако обаче един велик ум е оставен да не прави нищо, т.е. не е ангажиран с конкретна задача, тогава се отваря простор и възможност той да полети в неочаквана и вероятно нова посока, от която той вероятно ще се възползва. И за не толкова великият ум в същото положение на нищоправене, се отваря възможност да разширяване на текущия хоризонт, стига той да успее да се възползва. ) 

А според мен силното обичане е неизменно свързано с приемането и разочарование няма как да има. В противен случай обичаш не въпросното нещо, а собствената си представа за него..

Здравейте!
От доста време не съм писал и реших да споделя до къде съм стигнал.След последния ми възход разбрах, че всичко мога да направя ако реша.Говоря за пътуване с кола надалеч, излизания на кафе с приятели и т.н.Излизам, пътувам тревожноста си е с мен, кога по малко кога повече.С две думи да върви на м*йната си,аз въпреки нея ще живея.За успеха се радвам, постигнах добри резултати в работата си, колегите ми ме харесват повече както и шефа ми.Това ме кара да продължавам да затвърдя името си.Забелязвам че като цяло виждам света по някакъв по различен сив за мен начин.Нещо което не съм споделял - от малък мисля винаги какво ще кажа, дали няма да обидя някой, същото е и с писането.При писането съм малко по освободен и казвам повече неща които на някой няма да се харесат.Усещам в себе си нещо като бариери, които не позволяват да не обръщам внимание на глупавата тревожност и да се радвам напълно на живота.Знам че съм напълно здрав, но нещо в мен ме гризе, всичко това отвътре ми нашепва не си напълно здрав.Симптомите се появяват,но вече ме дразнят, досадни са ми.Когато се появят знам вече че не е кой знае какво и ще мине, по скоро ми е тъжно че все още ги има.Опитах се да приема всичко това но не ми се получава.Знам че това е урок за мен - друг човек ставам, усещам го и се радвам, станах по организиран, по отговорен, по смел.Ще бъда благодарен ако ми дадете съвет.Виждам, че успявам, аз мога но виждам тези пречки с които не намерих сам начин да се справя.  

Много ми се иска да те подкрепя с личния си опит: когато осъзнаеш и преживееш това, за което ти говори Орлин в последния си пост, резултатите идват изненадващо бързо. Наистина! Получава се нещо като да излезеш на открито сред синьо-зелен простор от тясна, прашна стая. Аз поне го усещам така. Може някой да ти помогне, като ти отвори вратата, крачката навън обаче си я правиш ти самия.. ))
 
 

Здравейте!
След препрочитане на всички мнения в темата преди седмица и с увереност да не се опитвам да имам контрол над това имам възход!Днес дори успях да пропътувам цели 140км шофирайки, може да ви се стори смешно, но това за мен си е напредък и се радвам от това!Отхвърлям всички кофти неща с обяснения, че това няма да стане и се сещам за съветите на всички тук.Днес ме гонеше тревожност докато пътувах, въпреки всичко успях, аз знаех че ще успея но симптомите и мислите ме натоварват и не мога да се израдвам напълно.На половината път спрях и пляс от нищото сърцебиене, исках да се връщам почна да не ме свърта.Въпреки това някак си върнах рационалното мислене и си казах, ще мине след малко и ще продължа.Така и стана, отмина продължих, стигнах и се върнах ! Усещам как това ме учи волята ми да стане по силна.Всичко опира до време.Ако успея да се справя и с тревожноста ще е още по добре.Благодаря ви, че ви има !

Да, в теб е скрито справянето - но какво научи досега? В темата ти има над 30 отговора, а ти продължаваш да казваш, че ако можеше, би захвърлил гадното нещо надалеч някъде. Пишеш ми, че си чел статиите ми - но не виждам много научено от тях. Д-р Първанов ти препоръча по всякакъв начин да искаш страха, да си го предизвикваш и да "прегръщаш" с готовност уроците му. Но в теб и досега си стои една дисоциация, противопоставяне между съзнанието ти и уроците, които ставащото те моли да научиш. Моли те на колене, а ти продължаваш по някаква наистина незнайна за мен причина да виждаш едни жалки паник атаки като страшни и ужасяващи, чрез страха си от страха да ги потискаш, което естествено че ги превръща в плаваща тревожност... Паниките са най-голямата благословия, която досега си получавал в живота си. Те са тук, за да те направят истински смел, сърцат, самоуверен и спокоен мъж ! Но, не виждам в теб дори и интелектуално разбиране в тази посока, камо ли готовност за осъзнаване в дълбочина, през клетките и душата... При такова положение не искам да те приема. Покажи разбиране, поне пробвай да разумееш с ума, а след това и по-преживелищно. Защото аз в терапията бих те хвърлял в центъра на ужаса ти пак и пак, умишлено. Наистина не ми трябва да си приказваме до безкрай и нищо да не се случва. Затова ако търсиш външно успокоение, с което да замазваш уроците, на които несъзнаваното ти иска да те научи, обърни се към колега. Аз мога да ти предложа гмуркане в страха, пътуване в ужаса и учене на трансформацията им в смирена, любяща смелост. Но, както писах, не виждам разбиране...

За да ме разбереш по- добре ще ти цитирам  автор чиито разсъждения споделям
 
___Не приемай нищо лично___
 
         Нека сега използваме силата на въображението си и заедно да създадем един общ сън, знаейки, че това е само сън. Представете си, че сте в гигантско кино със стотици салони. Оглеждате се наоколо, за да видите къде какво дават, и забелязвате филм с вашето име. Невероятно! Влизате в салона, но той е празен, с изключение на един-единствен присъстващ. Много тихо и внимателно, за да не го прекъснете, вие сядате зад този човек, но той не ви забелязва, защото цялото му внимание е погълнато от филма.
 
         Поглеждате към екрана и… каква изненада! Разпознавате всеки герой във филма — виждате майка си, баща си, братята и сестрите си, любимите си хора, децата и приятелите си. После съзирате главното действащо лице… — та това сте вие! Вие сте звездата във филма, а той е вашата история. Човекът на реда пред вас също сте вие — наблюдавате играта си във филма. Разбира се, главният герой е такъв, какъвто вие вярвате, че сте, същото е и с второстепенните актьори. Само вие знаете каква е историята на вашето Аз. Не след дълго се чувствате объркан от видяното и решавате да смените филма.
 
         Влизате в друг салон и там отново има само един зрител, който следи съсредоточено действието и дори не усеща, че сядате зад него. Започвате да гледате и разпознавате всички герои, но сега вие сте във второстепенна роля. Това е историята за живота на майка ви и тя е човекът пред вас, наблюдаващ филма с цялото си внимание. В този момент осъзнавате, че вашата майка не е жената, която играе „майка“ във _вашия_ филм. В нейната лента интерпретацията на същността й е напълно различна. Това е образът, който тя иска да представи пред останалите. Вие си мислите, че не е истина и че тя просто играе роля, но тогава осъзнавате, че майка ви така възприема самата себе си — и това ви шокира.
 
         После установявате, че героят във филма, който е с вашето лице, не е същият като в личния ви филм. Казвате си: „О, това не съм аз“, но всъщност вече знаете какви сте в очите на майка си, какво мисли тя за вас, а то няма нищо общо с онова, което вие самите мислите за себе си. Ето го и баща ви — вашата майка го пресъздава по съвсем друг начин, който отново не се припокрива с вашата гледна точка. Всичко е абсолютно объркано; цялата перспектива на майка ви към участниците във филма е изопачена. Узнавате мислите й относно съпруга си и вече изпитвате леко раздразнение: „Боже мой!“. Ставате и напускате киносалона.
 
         Влизате в следващия, в който се прожектира историята на вашия житейски партньор. Сега разбирате как той (или тя) ви преценява и за пореден път се сблъсквате с интерпретации, напълно различни от видените в собствения ви филм или във филма на майка ви. Виждате начина, по който вашият партньор възприема децата, семейството и приятелите ви. Виждате какво той или тя мисли за себе си — но това отново няма нищо общо с вашето мнение!
 
         Излизате и от този салон, и попадате на филма на децата си. Узнавате как те гледат на вас, как възприемат баба си, дядо си; преживявате поредния шок. След което хвърляте по едно око и на филмите на братята или сестрите си, на познатите си и в крайна сметка откривате, че всеки от тях изопачава по свой начин действащите лица в личната си история.
 
         След всички тези филми, решавате да се върнете към първата зала и да изгледате още веднъж собствената си приказка. Наблюдавате играта си, но вече не сте дистанцирани от действието пред вас. Не вярвате на историята си, защото сте осъзнали, че е просто приказка. Осъзнали сте, че цялата тази роля, която сте играли досега в живота си, е лишена от смисъл, защото никой не ви възприема така, както ви се иска. Уверявате се, че драматичните сблъсъци във вашия филм остават незабелязани от всички останали — освен вас. Очевидно е, че хората са изцяло погълнати от собствените си филми и истории. Не ви виждат, дори когато сте седнали зад гърба им, в техния киносалон! Съзнанието на всеки актьор е обсебено от ролята му и това е единствената реалност, която той познава. Вниманието им е така приковано от творението, което са създали, че дори не забелязват собственото си присъствие — този, който гледа техния филм.
 
         Ето в този момент настъпва голямата промяна за вас. Нищо няма да е същото, защото вече осъзнавате какво наистина се случва. Хората обитават собствен свят; играят в свой филм и разказват своя история. Влагат цялата си вяра в тази приказка и тя е истинска за тях. Но за вас е относителна. За вас тя не е истина. Сега знаете, че мнението им за _вашата_ личност се отнася всъщност за някого, който обитава _тяхната_ виртуална реалност, а не вашата. Героят с вашето лице и име, когото те осъждат или преценяват, е измислен от самите тях. Каквото и да казват другите за вас, то се отнася до вашия образ, който те носят в ума си. Но този образ не сте вие.
 
         Оттук нататък ви е ясно, че не познавате истински хората, които обичате най-много, нито пък те ви познават. Единственото, което знаете за тях, е собствената ви представа за същността им. Познавате само образа, който сте си създали за тях, но той няма нищо общо с действителността.
 
         Досега сте вярвали, че познавате добре родителите, съпрузите, приятелите или децата си. Истината е, че нямате никаква представа какво се случва в техния свят. Нямате представа какво мислят, какво чувстват и какво сънуват. Вероятно сте били убедени, че познавате и себе си. Ще установите, че не познавате дори собственото си Аз, защото сте играли роля толкова дълго, че вече изкусно се преструвате на нещо, което не сте.
 
         Това познание ви позволява да осъзнаете колко смешно е да се твърди, че вашият любим или любима не ви разбира, че никой не ви разбира. Разбира се, че е така! Та вие не разбирате сами себе си! Вашата личност се променя непрекъснато, във всеки момент — зависи от ролята, която играете, от поддържащите герои в историята ви; от начина, по който сънувате. Вкъщи имате една роля, на работа — съвсем различна. С жените се държите по един начин, а с мъжете — по друг. През целия си живот сте били убедени, че всички ви познават много добре и когато не са постъпвали според вашите очаквания и желания, сте го приемали лично, реагирали сте с гняв и сте използвали словото си, за да си създавате терзания и конфликти.
 
         Сега лесно ще си обясните защо има толкова противоречия между хората. Земята е населена с милиарди сънуващи, които не осъзнават, че всеки обитава собствен свят и сънува собствен сън. От гледната точка на всеки главен герой — а тя е единствената му гледна точка — светът се върти около него. Когато второстепенните участници в неговия филм кажат нещо или постъпят по начин, който не отговаря на гледната му точка, той се ядосва и се опитва да се защити. Когато те не са такива, каквито ги иска, се чувства наранен. Приема всичко _лично_. Ако използвате това познание, ще успеете да вникнете в логичното решение: _Не приемай нищо лично_.
 
 Няма нужда да се обременявате с гледните точки на останалите хора. Осъзнаете ли веднъж, че нищо от това, което те казват или правят, всъщност не се отнася до вас, вече няма да се интересувате от клюките и критиките по ваш адрес; вече няма да има значение кой ви отхвърля и кой не ви харесва. Всичко това няма да ви докосва и няма да ви влияе. Не изпитвате необходимост да защитавате позициите си. Просто оставяте „кучетата да лаят“ и те със сигурност ще го правят, отново и отново. И какво от това? Мнението на хората не ви интересува; вие сте имунизирани срещу гледните им точки и срещу тяхната емоционална отрова. Имунизирани сте срещу хищниците; срещу тези, които използват клюката, за да нараняват други хора и които използват другите хора, за да нараняват себе си.
 
         _Не приемай нищо лично_ е прекрасно напътствие за хармонични отношения с всички човеци. Също така е пропуск към вашата лична свобода — защото вече не ви се налага да направлявате живота си съобразно чуждите мнения. Вие сте истински независими! Можете да вършите това, което пожелаете; да сте сигурни, че каквото и да сторите, то не засяга никой друг, освен вас. Единственият човек, който трябва да се тревожи за вашата история, сте вие. Познанието променя всичко. Помнете, познанието за истината е първата стъпка към себепознанието и вие я направихте в момента. Просто ви напомних истината.
 
         Сега, когато я разбирате, когато я осъзнавате, нима бихте могли отново да приемате нещата лично? Осмислите ли, че хората живеят в техен собствен свят, в техен собствен филм и в техен собствен сън, Второто споразумение се превръща в чист разум: _Не приемай нищо лично  Кой сънува историята на вашия живот?
 
 
 
Много учители твърдят, че всеки ум е различна вселена и това наистина е така. Светът, който си мислим, че виждаме извън нас, е всъщност вътре в нас. Това са просто образи от въображението ни. Това е сън. Ние сънуваме постоянно и това се знае от векове — не само от толтеките в Мексико, но и от мъдреците в Гърция, в Рим, Индия, Египет. Просветените винаги са твърдели, че животът е сън. Въпросът е: осъзнаваме ли това?
 
         Когато не сме наясно, че мозъкът ни винаги сънува, лесно сме склонни да обвиняваме всичко и всички извън нас за лъжите в съня си, за всичко, което ни причинява страдание. Осъзнаем ли, че обитаваме сън, който ние, творците, сами създаваме, правим голяма крачка в собствената си еволюция — вече можем да поемем отговорност за творението си. Това познание ни дарява с умението да променяме съня си, ако той не ни харесва.
 
         Кой сънува историята на вашия живот? Вие. Ако не харесвате живота си; ако не харесвате нещата, в които вярвате по отношение на себе си, то вие сте единственият, който може да ги промени. Това е вашият свят, това е вашият сън. Ако се чувствате щастлив с този сън, чудесно — продължавайте да се наслаждавате на всеки миг от него. Ако сънят ви е кошмарен, изпълнен с проблеми и страдание — тогава, щом не харесвате творението си, променете го. Сигурен съм, че ме разбирате. Има милиарди книги на този свят, написани от милиарди сънуващи с най-различни гледни точки към действителността. Вашата история е точно толкова интересна, колкото са и тези милиарди истории, дори повече, защото вашата история продължава да се развива дори в настоящия момент. Начинът, по който сънувате, когато сте на десет години, е напълно различен от начина, по който сънувате на петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет години, или по който го правите сега.
 
 Нищо от това, което другите правят, не е заради вас. Всичко, което те вършат или говорят, е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато сте имунизирани срещу чуждите мнения и действия, вече няма да бъдете жертва на ненужно страдание.
 
 Дон Мигел Руис
 
 
 

Здравейте отново. Два месеца по-късно, искам само да кажа едно искрено Благодаря! Благодаря за грижата и за помощта, за възможността да науча, че добрите терапевти са истинска рядкост по тази малко тъжна географска ширина, но все пак ги има. Че добрият терапевт е добър не заради дипломите, обученията, прочетените и написани книги, титлите или други разни буквички пред името, а по-скоро въпреки тях. Те, разбира се, са полезни инструменти, основното обаче е друго и добрият терапевт го знае. Благодаря за всичко това. Ще се радвам, ако и аз мога да бъда полезна някому..

Здравейте отново. Два месеца по-късно, искам само да кажа едно искрено Благодаря! Благодаря за грижата и за помощта, за възможността да науча, че добрите терапевти са истинска рядкост по тази малко тъжна географска ширина, но все пак ги има. Че добрият терапевт е добър не заради дипломите, обученията, прочетените и написани книги, титлите или други разни буквички пред името, а по-скоро въпреки тях. Те, разбира се, са полезни инструменти, основното обаче е друго и добрият терапевт го знае. Благодаря за всичко това. Ще се радвам, ако и аз мога да бъда полезна някому..

Благодаря за грижата!
Благодаря ви! Много!

Благодаря за грижата!
Благодаря ви! Много!