Диляна Колева

Ayskara има периоди в живота, които просто трябва да се преминат. Огромният проблем на нашата психика е, че възприема всичко като окончателно, и вечно. Губи и се знанието за преходността и променливостта в живота. Ние не можем да сме винаги деца, нито на 30 години, да сме цял живот в брак или да са ни вечни приятелите. Животът е променлива величина. Проблемът е, че искаме да спрем процесите. Никой да не умира, никой да не остарява и никой да не се променя, ако можехме вероятно бихме заживели в приказката за "Спящата красавица", в която животът е спрял за 100 години. 
Красотата на живота е в неговата промяна и смъртта е част от промяната. Звучи невероятно, но реално ние плачем при смърт не за близките си, а за това което губим ние в тази промяна. Плачем за себе си. И при теб сега така. Не те е страх от смъртта, нито от това че близките си отиват. Осъзнаването, че  живееш живот, който е изпълнен с промени те побърква. Някак не го искаш по този начин, но ти е ясно, че не можеш да промениш нищо. Ще го живееш, такъв какъвто е- гъвкав, променлив, непознат, изпълнен с тайни и предизвикателство. Ако видиш в това очарованието и включиш любопитството ще го изживееш добре. Ако обаче се вкамениш в страха и зациклиш в безсмислицата  "Нищо не искам да се променя" ще ти е много неприятно.

Ayskara има периоди в живота, които просто трябва да се преминат. Огромният проблем на нашата психика е, че възприема всичко като окончателно, и вечно. Губи и се знанието за преходността и променливостта в живота. Ние не можем да сме винаги деца, нито на 30 години, да сме цял живот в брак или да са ни вечни приятелите. Животът е променлива величина. Проблемът е, че искаме да спрем процесите. Никой да не умира, никой да не остарява и никой да не се променя, ако можехме вероятно бихме заживели в приказката за "Спящата красавица", в която животът е спрял за 100 години. 
Красотата на живота е в неговата промяна и смъртта е част от промяната. Звучи невероятно, но реално ние плачем при смърт не за близките си, а за това което губим ние в тази промяна. Плачем за себе си. И при теб сега така. Не те е страх от смъртта, нито от това че близките си отиват. Осъзнаването, че  живееш живот, който е изпълнен с промени те побърква. Някак не го искаш по този начин, но ти е ясно, че не можеш да промениш нищо. Ще го живееш, такъв какъвто е- гъвкав, променлив, непознат, изпълнен с тайни и предизвикателство. Ако видиш в това очарованието и включиш любопитството ще го изживееш добре. Ако обаче се вкамениш в страха и зациклиш в безсмислицата  "Нищо не искам да се променя" ще ти е много неприятно.

Предлагам ти, с този въпрос да отвориш нова тема в "сънища" или "психология и психотерапия", тъй като проблемът не е за психотерапия онлайн и вероятно повече хора от форума биха искали да ти пишат и да ти дадат съвети.
 
Както ти писа по- горе д-р Първанов, за да получиш конкретни отговори тук е необходимо да изложиш конкретен проблем.
Защо не могат да ти се дадат стъпки за излизане от проблема, който си формулирала!?
1. Защото той е формулиран от теб, поставен е в рамка, от която не си готова да излезеш и това затруднява комуникацията ни.
2.  Знанието за архетипите е чудесно обогатяване, но никак не е достатъчно. Не случайно основният проблем между Юнг и Фройд е именно в определянето на методика и структура. Фройд я иска и я поставя, затова и всички основни теории лежат на неговите първоначални. Юнг не иска да се съгласи с това и нормално, неговата работа е интуитивна, строго индивидуална, тя не подлежи на структуриране. По тази причина Юнг се споменава в университетското обучение, но не се изучава по простата причина, че той не е оставил структура или методика, теория и т.н.
И както казваше един мой обучител преди няколко години: "Много ми е интересно, някой като каже, че ходи на юнгиански групи, та Юнг никога не е работил в групи". Подобно е и  основното противоречие в исканото от теб - стъпки и структура в линията на  - нещо несъществуващо.
Да Юнг е невероятен, но щом си решила да се справиш с проблема през това знание,  означава, четене, анализ или самоанализ (в който рискуваш сериозно да се самоподведеш), отново четене, самонаблюдение, анализ и т.н. Разбира се, всичко казано от мен може да бъде опровергано, защото в психологията, колкото школи и теории има, толкова противоречия, но не това е целта на изложеното, това е най - обща информация, за това защо тук не можем да ти дадем конкретни решения.
Желая ти успех.

Натрапливите мисли са фалшиви мозъчни сигнали плод на зацикляне на определен импулс. Те нямат нищо общо с действителния мисловен поток. Точно поради тази причина вярването, че мислите насочват енергия, към определено нещо, което се случва не важи за натрапливостите. Те НЕ са мисли, а фалшиви мозъчни съобщения.

Ако се зачетеш, в която и да е от темите напоследък ще видиш, как пишещият повтаря едно и също нещо и сякаш е извън диалога, който се случва. Твоята тема и писане тук са същите. Това е вашето бягство от действителността.
Ако задържиш концентрацията си за пет минути върху този пост ще имаш информация за това, което ти се случва.
Имаш завишена тревожност, с изразен натраплив характер. Това означава, че мозъкът си избира сюжет /фантастичен/, върху който се фокусира и започва да го предъвква и украсява с факти, които не съществуват. Когато започнеш да пишеш за този свой сюжет, той започва да ти изглежда все по- реалистичен. Когато започнеш да търсиш в нета информация за фантазийния си проблем, мозъкът започва да го визуализира и дори да ти пуска по някое усещане за по автентично. Разбира се за теб това е "черешката на тортата" и окончателното доказателство "че на мен ми има нещо".
За съжаление, никой лекар не намира нищо. И мозъкът отново се връща в режим на търсене на фантастичен проблем.
Реалният за теб остава скрит и той не е в тялото ти. Той е в живота ти. Нещо не успяваш да се справиш там. Чудя се, до колко имаш ресурс да се организираш и да се префокусираш сама към реалната си житейска ситуация- взаимоотношения, работа, партньорство - за да установиш истинския си проблем. 

Ако се зачетеш, в която и да е от темите напоследък ще видиш, как пишещият повтаря едно и също нещо и сякаш е извън диалога, който се случва. Твоята тема и писане тук са същите. Това е вашето бягство от действителността.
Ако задържиш концентрацията си за пет минути върху този пост ще имаш информация за това, което ти се случва.
Имаш завишена тревожност, с изразен натраплив характер. Това означава, че мозъкът си избира сюжет /фантастичен/, върху който се фокусира и започва да го предъвква и украсява с факти, които не съществуват. Когато започнеш да пишеш за този свой сюжет, той започва да ти изглежда все по- реалистичен. Когато започнеш да търсиш в нета информация за фантазийния си проблем, мозъкът започва да го визуализира и дори да ти пуска по някое усещане за по автентично. Разбира се за теб това е "черешката на тортата" и окончателното доказателство "че на мен ми има нещо".
За съжаление, никой лекар не намира нищо. И мозъкът отново се връща в режим на търсене на фантастичен проблем.
Реалният за теб остава скрит и той не е в тялото ти. Той е в живота ти. Нещо не успяваш да се справиш там. Чудя се, до колко имаш ресурс да се организираш и да се префокусираш сама към реалната си житейска ситуация- взаимоотношения, работа, партньорство - за да установиш истинския си проблем. 

Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. 
Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. 
А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък.
http://lammen.bg/корен-от-горчица/

Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. 
Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. 
А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък.
http://lammen.bg/корен-от-горчица/

Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. 
Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. 
А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък.
http://lammen.bg/корен-от-горчица/

Писането се явява като част от натрапливостите / ритуал/.Не е полезен за цялостният процес.

Никита, лесен начин за справяне с проблема няма. Споделям мненията и на Орлин и на д-р Първанов, хипнозата е прекрасен метод, но не е панацея. Очакванията, че като преминеш хипнотичен сеанс ще се случат чудеса, особено при ОКР, са несъстоятелни. 
Ако работиш със специалист, който знае как да работи с ОКР и ползва хипнозата като метод е чудесно. Той ще прецени, кога и как да включи метода в терапията. 
Когато ОКР се появи, то показва проблем на личността, с който тя не може да се справи. Но проблемът НЕ Е самото разстройство, то е индикация за истинския проблем.
Вероятно имаш голям проблем с приемането на промените в живота си, независимо дали са позитивни или негативни. А може би, загубите те травмират, или неизвестното за теб е голям проблем. Или нещо съвсем друго, което не можеш да осъзнаеш и решиш. ОКР идва, за да те фокусира в пълните си глупости, само и само да не се сблъскаш с истинския си проблем. Така че, префокусирай се в действителността и управлявайки ОКР то, реши истинския си проблем. Това с помощта на терапевт.

Никита, лесен начин за справяне с проблема няма. Споделям мненията и на Орлин и на д-р Първанов, хипнозата е прекрасен метод, но не е панацея. Очакванията, че като преминеш хипнотичен сеанс ще се случат чудеса, особено при ОКР, са несъстоятелни. 
Ако работиш със специалист, който знае как да работи с ОКР и ползва хипнозата като метод е чудесно. Той ще прецени, кога и как да включи метода в терапията. 
Когато ОКР се появи, то показва проблем на личността, с който тя не може да се справи. Но проблемът НЕ Е самото разстройство, то е индикация за истинския проблем.
Вероятно имаш голям проблем с приемането на промените в живота си, независимо дали са позитивни или негативни. А може би, загубите те травмират, или неизвестното за теб е голям проблем. Или нещо съвсем друго, което не можеш да осъзнаеш и решиш. ОКР идва, за да те фокусира в пълните си глупости, само и само да не се сблъскаш с истинския си проблем. Така че, префокусирай се в действителността и управлявайки ОКР то, реши истинския си проблем. Това с помощта на терапевт.

Иска ми се да споделя огромната си болка от избиването на хиляди животни в Странджа, под заглавието "Шап".
Всички чухме новините, журналистите и истеричните глупости, които се изприказваха. За съжаление потърпевшите нямат компютри, и никой нищо не ги пита.
Избиха се хиляди здрави бременни животни, защото можело да се заразят. Никой не застана в тяхна защита. Шапа е болест която по никакъв начин не засяга хората. Във ветеринарната медицина си има метод и карантини за лечение на шапа и се е прилагало до преди да влезем в евросъюза." Прекрасният съюз" ни нареди да избием всички животни, защото такава им била политиката и защото е в пограничен район. За сравнение в Турция също има шап, но те не са в Евросъюза и на тях никой не може да им наложи такова нещо и те си лекуват животните, там никой не прави такива масови убийства на здрави животни. Защото това е безумие. Все едно някой нас да ни избие защото се е появил грип, някой който не е засегнат по никакъв начин.
Избиха животните в села в които основния поминък е животновъдството, в тези села е траур, няма нито едно животно и има забрана в следващата 1 година да няма никакви животни, не знам дали хора, които не са живели в такава общност могат да си представят огромната трагедия. И всъщност никой нямаше интерес да я представи. Показваха хората как плачеха, но не дадоха хората които се бяха въоръжили да се бият с убийците на животните. Не дадоха жалките опити на хората да защитят животните си, това на никого не беше изгодно. Никой не показа как се уби стадо от 120 крави от специална порода всичките здрави и бременни, стадо създавано 17 години с много труд и чувство. показах за кратко човека, който сега не знае къде се намира от мъка, защото това е делото на живота му. И много други "малки" и "жалки" човешки трагедии.
Ами, източна Странджа умря. Ако сега отидете там, все едно няма живот, защото живота на хората се състоеше в това да изведат сутрин животните към общото стадо, да приготвят оборите, да ходят по гората да събират зимнина , да приберат вечер животните си. Селата се оживяваха в тези часове на изпращане и посрещане. После започва раждането на малките животни, млякото, пролетната паша, и т.н. Ритъм.
И парадокса : избиха всички овце, крави, кози, прасета, но оставиха конете и магаретата, които са преносители на шапа, но не се разболяват от него. и къде е смисъла на безмислието??

,,Малкият Принц,,  ,,Мечо пух,, ,,Алхимикът,, ,,Бог пътува винаги инкогнито,,, Алиса в страната на чудесата,,, ,Наследникът от Калкута ,,,   ,,Тримата мускетари ,,, 
,, Капитан Блъд,,  ,,Човекът в търсене на смисъл,, и  други.

Според теософите нашата човешка раса е Петата-Арийска раса.Четвъртата раса е великата раса на Атлантите.Твърди се че гръцката азбука е с основи на Атлантската писменост.А Атлантида е изчезнала в следствие на поредица от катастрофи една от които предишното сменяне на полюсите.Ако не е имало други раси преди нас , нима ние сме единствените достигнали напредък в това измерение?Доколкото съм запозната те са достигнали до много високо духовно развитие ,за разлика от нашия технологичен напредък.

И при мен имаше нещо подобно, около 5 дена се опитвам да пусна тази тема и все нещо не е наред. А другото момиче се разболя доста сериозно от нещо на което не може да се постави диагноза = вирус,  два дена по - късно и около 10 дена не може да се възстанови.

http://souroujon.blog.bg/technology/2011/02/18/nepublikuvana-izpoved-za-grobnicata-na-bastet-na-bylgarskiia.689039
 
и коя е всъщност богинята Бастет
http://www.catbg.net/domashni/index.php?sta=65&catid=13
 
Само до преди две години не знаех нищо свързано с гробницата на Бастет, въпреки че родом съм от този край, ходя по много пъти през годината там с различни хора на различни места с определена история из горите.
Миналата година не можах да се присъединя към съфорумците които направиха посещението на гробницата заради лични ангажименти. Тази година, обаче ми се показа, че може би не е било заради ангажиментите ми, а не е време да ходя там.
Та, Бастет не ни пусна.
Чувала бях за много, много истории за хора, които тръгват да търсят мястото и се изгубват, за спонтанна дезориентация на мястото и внезапно изгубване, за много хора, които са се отказвали по различни причини ден преди да отидат, че дори и за многобройните нещастни случаи свързани със събитията от 1981 на тези места.
Не бях впечатлена и не ме вълнуваше особено.
Това лято в началото на август с поредната група приятели, обикаляхме няколко дни из Странджа и един от дните решихме да го посветим на гробницата на Бастет. От предния ден уговорихме водачи, кола, която да ни закара на мястото и всичко останало, както си му е реда. Прибрахме се в съседното село Граматиково, в което бяхме отседнали и след приятна приятелска вечеря под една астма всеки отиде да почива, защото на другия ден трябваше да станем по - раничко.
Всичко беше много приятно, когато в 3.00 през нощта се събудих от сън, който ме беше изплашил доста, По принцип бързо овладявам емоциите от сънищата и са малко тези, които ме карата да променя действията си или да помоля някой да промени своите. Случвало ми се е 3 пъти и инцидентите са налице, без хората които съм предупредила да попаднат в тях. Та този сън беше един от тези. Няма да го разказвам, но символиката и образите от него наподобяваха - както по - късно разбрах - именно образът на Бастет и нейната сестра, за която изобщо не знаех. Решението което сънят ми внуши е, че на следващия ден аз не трябва да излизам от селото, защото нещо ще се случи с най - близките ми хора, ако го направя.  Решавайки да не мърдам никъде на другия ден, но да не го споделям с останалите, за да не им влияя, защото не касаеше тях, станах сутринта и зачаках да станат и останалите. Междувременно минаха познати и всички ми направиха забележка, че не изглеждам никак добре и си беше така, бях още под въздействието на съня и страха от предстоящото.
Приятелите, с които трябваше да ходим,  закъсняваха вече с час. Когато се обадиха първото което ми се каза, беше, че те няма да ходят на гробницата. Оказа се, че точно по същото време в 3.00 през нощта и другото момиче в другата къща е сънувало сън, който е въздействал по същия начин - ако отидем нещо много лошо ще се случи с близките ни.
В последствие разбрах, че Бастет е пазителка на семейството и котките. Сестра и е контраста. 
В никакъв случай не се определям като суеверен човек, нито вярващ в неидентифицирани информации или каквото и да е подобно, но след преживяванията ми в Кръстова гора - 2007 и катарзиса след това, тук  излезе второто място, което никога повече няма да пожелая да посетя.
Историите са много интересни и вероятно там има неща, които не всеки може или трябва да види. Предполагам, че съм от хората, които не трябва.

Мира, нахвърлила си много акценти в различни посоки. Единственото, което може да се каже със сигурност е голямата ти неувереност, която те държи в постоянни вътрешни противоречия, а те от своя страна те въвеждат в безкрайни анализи, които покачват тревожността много. Работата по справяне с проблема е в обратно на изброеното. 

Мира, нахвърлила си много акценти в различни посоки. Единственото, което може да се каже със сигурност е голямата ти неувереност, която те държи в постоянни вътрешни противоречия, а те от своя страна те въвеждат в безкрайни анализи, които покачват тревожността много. Работата по справяне с проблема е в обратно на изброеното. 

По темата няма да пиша, Донка е обяснила много добре всичко, пък кой какъв прочит му прави си е личен въпрос.
Подобни теми изскачат от време навреме, има друга в която аз съм била многословна, пописахме, пописахме, мина ни.
Но искам да отговоря на горните ,цитирани въпроси.
Защо е актуална темата? - защото е сеирджийска и друг път съм го обяснявала.
За да се коментират подобни теми, не се изискват знания, опит, нито кой знае какъв интелект. Просто влизаш и плюеш, срещу някого, да го наречем културно - протестираш. Проблемът е в това, че всички теми станаха такива в един момент. Минавайки през форума, виждаш точно това, сеирджийско поведение, няма я информираността, няма го обмяната на опит, споделена лична опитност. Това именно е целта на сайта, а не "куклювски" истории.
Преди 1-2 години за мен този форум беше книга, влизах с въпрос и излизах обогатена, с нови знания, с нова информация. Тези хора вече не пишат. Няколко от тях се опитват да поддържат това ниво в малкото време което имат - защото тези хора са ангажирани и активни личности.
Ние в момента с тази тема сме седнали да обсъждаме , и то с огромна сериозност, нечие клоунско поведение.
Аз следя редовно тези форуми, влизала съм не веднъж в пряк диалог с единия от коментираните потребители и знам, че той сега чете и е примрял от удоволствие, че толкова хора се занимават с неговата особа, без да си дава сметка, че никой всъщност не се интересува от него, а от сеира.
Този пост може да прозвучи на някой много грубо, моите извинения за което, но и на мен ми е много грубиянско поведението на хора, които видимо нямат никакво уважение към това виртуално пространство.

Орлин, добре ти го о е обяснил, ще добавя нещо през различна призма от личен опит.
Не бих наблюдавала мислите си, не за друго, а защото не са реални, нямат нужда от моето внимание, има по - важни неща които текат в момента. 
Не бих наблюдавала и усещанията си, усещания, като усещания, идват и заминават, нямат нужда от моето внимание, имам по - важни неща за вършене в момента.
Не бих придавала грамадна важност на нещо, което да нарека състояние и да го закича с етикет "СУПЕР ВАЖО", защото други неща от живота са ми много по - важни.
Докато фокусът на разума и на отношението не се измести, нищо няма да се промени. СУПЕР ВАЖНОТО ти състояние ще продължава да точи енергия, защото ти така си решил да направиш. Стягало се това, онова, много важно, знаеш какво е не си в начален етап на тревожност, че центъра ти за шок и ужас да са силно активни и неуправляеми. Какво правиш още в тези анализи? Отговарям ти, забил си в свръханализиране и свръхпремисляне, а това е вече един друг процес, нарича се натрапливо поведение. Там нещата се случват по друг начин. Първо и най- важно да спреш свръханализирането, защото то вече е компулсивно при теб. Вероятно, ако работиш с колега, ще излезнат и други натрапчиви механизми, които не осъзнаваш. Аз мога да преценям само по писането тук. 
 

Препоръчвам ти книгата на Екхарт Толе " Силата на настоящето", в която вероятно ще откриеш част от отговорите, които търсиш.
Относно задушаването, това е чувство (нереално в своята същност, тъй като това не може да се случи), което е част от психосоматичните симптоми на тревожните състояния. Проявява се при хората, в чийто основа на тревожността стои страха от смъртта. 
За теб е важно да знаеш, че това е напълно нереално състояние плод на твоя страх.

Напълно нормално е приятеля ти да е под стрес. От една страна е притиснат от родителите и особеностите на баща си ( които според описаното минават към психологичен проблем), от друга страна е притиснат от теб. Родителите му имат едни претенции към него, ти други, той е, както се казва метафорично, "между чука и наковалнята".
За теб обаче е по - важно да изясниш за себе си, как си представяш партньора и партньорската връзка:
като човека, на който да "помагаш" доминирайки и определяйки посоката на отношенията , с по - скоро майчинска загриженост от колкото с женска любов.
или:
като Жената, която обича, разбира, приема човека до себе си такъв какъвто е и дава времето, което му е необходимо, за да вземе сам решенията за живота си, да определи сам посоката на развитието си и ако това съвпада с нейната да вървят заедно.

Здравей аз съм Владо   ! Искам да ти кажа, че и аз изживях ужасни кошмари от подобни разстройства на психиката. В началото си мислех, че ще мине и се опитвах да се боря с тях, но не пожънах големи успехи. Един ден вече просто ми дойде до гуша и реших да си намеря психотерапевт. Човекът при когото отидох, се казва д-р Владимир Пожарашки. С него открихме екзистенцията на проблема ми. Работихме здраво (в продължение на почти две години) и благодарение на взаимните ни усилия и отдадеността ни към решаването на проблемите, които ме караха да се чувствам по този отвратителен начин аз успях да се справя с тях. Хубавото е, че осъзнах, къде мозъкът ми ме лъже, къде са ми грешните връзки и това ми помогна да предотвратя подобни състояния и в бъдещето. Важно е да отбележа, че за тези две години, пих само 1 месец антидепресанти, които отказах по собствено желание и по същото време 10 дена взимах успокоителни. т.е.  от 730 дена, аз съм бил на лекарства само 30... Не отричам ефекта им... определено помагат, но с д-р Пожарашки решихме да опитаме и без тях и успяхме.
Не си сама, хората които в момента имат подобни проблеми са милиони...доколкото съм чел всеки 2ри от 10 поне веднъж се е сблъсквал с тях... тъжно е, но векът в който живеем, макар и да дава вид на спокоен, далеч не е. Настъпил е голям упадък на морала, материализмът се е превърнал в основна движеща сила, хората са забравили какво е да обичаш, какво е да имаш мечти и да ги следваш.  В огромните стъкленици, които са настроили в града, работят хиляди хора, които поддържат охолния живот на няколко "бизнесмена", вместо да се заемат със своите мечти и реализирането им. Но както и да е... откланям се от темата.
Искам да ти кажа да не се предаваш! Може би днес животът ти не е това, което е бил. Не е и това което си желала...  ,но повярвай ми, един ден пак ще срещнеш невероятната му страна! Бих те посъветвал да отидеш на психотерапия, да ходиш продължително и да си сериозна и отдадена на решаването на проблемите си и повярвай ми - със сигурност ще успееш да се справиш! 

Реално се е случило това, което трябва. Взел си почивка. Симптомите, които изброяваш твърде вероятно е да са преумора и бърнаут, което изисква внимание към разтоварване. Ето една хубава програма за хора преуморени и стресирани. 
Най-общо програмата се фокусира върху  следните акценти:
Балансиран двигателен режим за тялото. Работа по освобождаване от негативни емоции от преживявания. Баланс „работа – личен живот“ Периодично „изключване“ от модерния свят. Тотална, повтаряща се почивка сред природата Консултация със специалист, който да изработи индивидуална антистрес програма. Преразглеждане на ситуациите, причиняващи състоянието и развиване на ресурс за надграждане, промяна или излизане от тях, с помощта на специалист.