User123

Според мен не е точно отчаянието, а преумора и ако някой те ядоса. Да, при мен се усилва психичната сила, ако някой много, много ме ядоса. Реагирали са: стъкло, електричество. Сега вече съм много, много предпазлива.
Относно втората част - не телепатични сигнали, а при мен е интуицията (макар, че аз го наричам - 'да надникна в бъдещето'). Това е като едно допълнително сетиво, което се усилва в момент, в който ти трябва. Например: за една моя операция. Някъде 3-4 дни преди нея 'надникнах', защото бях много притеснена. Преди операцията инструктирах точно анестезиолога за всичко. Питах го: Колко време отнема принципно? Той ми отговори: около 30 мин. Казах му: Не, от сега да знаеш, че ще ме държиш под упойка час и малко. Няма да е половин час. Обясних му и други подробности, за една вена, къде минава и как хирурга трябва да 'остърже' буквално вената, за да махне еди какво си и т.н.
След операцията за кратко ми дадоха досието в мен: продължителност на операцията: 1ч и 5 мин. За другите неща - не питах, дали наистина е било така или не.
След операцията, като ме посети анестезиолога - гледаше ме странно, стоеше малко от страни и побърза да излезе. Явно е длъжен да посети после всеки пациент.
С една дума: да не ти се налага да попадаш в ситуации, където психичната ти сила и интуиция се усилват. Това са кризисни моменти.
ПП Но все пак да си призная, че психичните сили са ми помагали. Да, много брутално беше. Човекът се беше изплашил (друг случай е това). Но ми помогна това. Онзи човек тотално си промени отношението спрямо мен и една лоша приказка не чух после от него. Не си позволи да ме ядоса по никакъв начин.

И аз съм се сънувала като мъж. Бях още момиченце и имах една поредица от сънища в различни нощи, да го наречем сънуван сериал, в който аз съм главният герой - мъж - полицай и ми се случват най-различни приключения. Вероятно съм била повлияна от полицейски филми, макар сега да не си спомням никакви подобни филми от този период.
Не е нещо странно или необичайно.
Наслаждавай се на приключенията. Ако се сещаш за тяхното тълкуване - тълкувай ги. Сънуването е благословия и едно от най-невероятните функции на мозъка и съзнанието. Аз всяка вечер заспивам с невероятно позитивно очакване какви ли приключения ще преживея вечерта.

Просто малко уточнение, за да не се ширят митове и легенди за биологичните възможности след определена възраст.
За Мария Илиева на 40 г е възможно.
За Бриджит Нилсен на 54 г- не, или е замразила яйцеклетки (макар, че технологията е относително нова) или е ползвала донорска яйцеклетка. Шансът да е нейно биологично дете е изключително минимален.
За мъжете: Волен Сидеров - инвитро, т.е. асистирана репродукция. За Ицко Финци - не е биологично негово доколкото съм чувала, просто партньорката му е на 35 и нещо и е забременяла от донор, предполагам пак асистирана репродукция.
За жената пределната възраст е 40, при добър късмет 45. При мъжете не зная точно. Все още медицината не е чак толкова напреднала, че да ние да си определяме периода на фертилност.

Повече от 20 г. бях вегетарианец по вътрешно убеждение. Никой не ме е карал да го спирам. Напротив, спрях го в най-неподходящия момент - в казармата. А след нея родителите ми бяха твърдо против - тогава никой не беше и чувал за вегетарианство. Но се отстоявах - поради ненасилието, поради любовта ми към животните. Сега от 2 г. късам плът хищнически - хищникът в мен се кефи яко. Ангелът, който също присъства, при това осезаемо, се хваща за главата. Тялото се радва, а на кантарчето му олеква. 
В последните години на веджи папкане, в мен се появи т.н. формиране на реакция. Започнах да виня месоядците - да ги виждам като изроди-убийци с ниско съзнание, долни твари... Всъщност на мен самия ми се е ядяло месо, но потиснатото и изтласкано несъзнавано съдържание се процеждаше като реакция към тези, които го правят. Интересното е, че след като започнах да раздирам плътта на съществата, ... се смирих, станах по-толерантен. Може би съм недорасляк-низша душичка, low life creature, но просто споделям динамиката си. Ангелът в мен иска режим офф месо. Тялото обаче изключително силно се кефи на месото, нормализира си метаболизъмчето и килограмките, изчезва му нуждата от голямо количество папо, стабилизира си хпрмоните, тананика си любовни мелодийки... Тоест, на клетките, на физиологията ми и е добре на месо. На Човека не. 
Както казах, над 20 год. бях на вегетарианско хранене - по вътрешен повик. Последните няколко обаче си давам сметка, че в мен се е появила нуждата от месо - в началото съм я потискал автоматично, после се прояви като агресивна реакция към месопапкащите, която осъзнах и започнах да го ям. Какво се промени в мен и живота ми, се питам - частични отговори мога да си дам. Дали съм жалък безлюбник, алчен и безскрупулен, нехаещ за живота човек? Нищо такова - рева при вида на насилието, супер горещо сърце имам, фина душичка, обичам силно, дълбоко, отдадено и истински, мога да жертвам, доста съм решителен, имам достъп до вътрешните си ориентири и дори светът да крещи в точно обратната посока, си ги следвам с пълна увереност.  Тогава уот дъ ф.. става с жалкото ми грешно битиенце? Интроверт съм. Правя се на екстраверт, но принципно съм си интроверт. От 17 годишен мечтая за монашески живот, но думите на Петър Дънов, че вече светът е манастирът, са ме спирали и монах в този си живот няма да бъда. В доста предишни съм бил... Интроверт съм, старая се да намирам баланса между навътре и навън. Но, вероятно съм го позагубил, въпреки липсата си на шумна реклама. По-скоро никаква реклама - не съм дал досега и лев за такава, но просто си творя. Въпреки това, може би малко се престарах с публичността си. А тя изисква много агресивна енергия, замазана от красиви усмивки и думички. протича процес в мен и на мен самия ми е интересно да го наблюдавам. Не искам съвет от вас, по-скоро мисля на глас - имам си вътрешните насоки и жалони. Тече процес някакъв в мен - намиране на баланса комай. Сега ям месо, но знам, че ще го спра. Нравствеността, изхождаща от любовта го иска. Тялото физическо и емоционално точат зъбки за кръвица и много им харесва месото, включително до клетъчно ниво - чувствам, усещам го. Защо това противоречие в грешния ми животец? Обичам силно, имам достъп до вътрешна нравственост, много животи съм бил монах, свещеник... Тогава какво по дяволите? Защо клетките ми са така щастливи от месото, нормализират се, направо танцуват брейк, танц със саби и хип хоп с кеф? 
Балансът! Златната среда, хармонията, центрирането по отношение на житейското ми присъствие. Дълго време се нагаждах към разни школички, буквално потисках целостта си, за да се впиша в малките им разбирания и критерии. Интровертно преглъщах кривотийките и посредственостите им - за да получа дипломното им одобрение и успея професионално. Особено в една от тези школи с най-много часове в нея - външно лъскава, но отвътре гнила в алчността и неразбиранията си. Натрупах автоагресия. Постепенно ми се появи нуждата от месо. Клетките ми започнаха да си го искат, за да изкрещят бунтарски, за да се появи енергията на здравото себезаявяване и собствено присъствие в света - не нагодено, но автентично. Пиша и осъзнавам в момента на писането. Временно е това с месото. Помага ми да изкарам натъпканото разочарование от теснотата на психологията и психотерапията, да преобразувам автоагресията в здрава насочена навън агресия. Процес на преобразуване на автоагресия в автентична асертивност. Този процес си върви в мен. Когато достигне преломна точка, нуждата от месо сама ще отпадне - знам го и слушам интуицията си. Имам я и си я слушкам. Ако Господ е рекъл да задържи грешното ми житие битие, пак ще бъда веджи. Ако не, готов съм във всеки момент да си одим. Да бъде волята Му!  

И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси.
Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни.
Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н.
Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).

Цитирам книги от 20 век . Човека е тялото което разпознава , за себе си . Аз съм това тяло . То е реалното ,Чувствата умът са продукт на тялото и са ограничени от него .Умът познава единствено информацията на сетивата( очи , уши , нюх , допир ) и расъждава въз основа на нея .
Изпитвам дълбоко неверие за писаното във  интернета . . Особено като ми каза какво си чела за ,,метода Силва"  , неща за които нямам спомен   .
пп преди срещах в нета инфо. за провеждане на практики по ,,метода Силва ".. Може те да са по верни , като източник .

И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси.
Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни.
Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н.
Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).

И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси.
Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни.
Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н.
Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).

И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси.
Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни.
Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н.
Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).

И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси.
Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни.
Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н.
Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).

При жените най-добра възраст е между 25-30 години, т.е. максимум 30 години за първо дете. Мъжете имат по-дълъг фертилен прозорец, т.е. те могат и до 45 годишна възраст да изчакат, след което има спад във фертилността.
Мисълта ми е, че каквито и планове да си прави човек, е важно да се съобрази със собствените си години и периода на фертилност от чисто биологична гледна точка. Например, някоя жена би искала на 48 да стане майка, но природата е на друго мнение. Човек трябва да е реалист.
И да не забравяме - за танго са нужни двама Първо е важно да намериш половинката.

Разсъждавала съм върху това какво се случва при леенето на куршум. Нали една жена минава с оловото от горе-надолу сравнително близко до тялото ти. Тогава според мен оловото 'улавя' съответни вибрации и част от някакви енергии и страхове. После когато пусне оловото във водата, то придобива особена форма (различна за различния човек), защото водата някак резонира с уловената вибрация/ енергия/ страхове. Възможно е и чрез водата да се 'разтоварва' тази енергия/ страхове.
При леенето на куршум е много важен и другия елемент - ти сам да повярваш, че това ти помага да се отървеш от страховете ти. И после ти става някак леко и спокойно.
iti, Иначе относно форума, фактът че пишеш тук, вече оставя една следа, която може да се 'хване' и ако някой иска може да се свърже с теб. Така го усещам. А ти може да си пишеш разни други работи, но все пак оставяш една нишка...

В контекста на това изречение исках да обясня на iti, че дори и да не разкрива нищо за собствената си идентичност, той пишейки в този форум остава следа. И ако някой по някакви причини иска да провери нещо за него или да се свърже с него - iti вече му е оставил вратичка. Така поне ги усещам нещата, че принципно е възможно.

Сам съзнаваш, че мелят страхове, задоволяват желания. По-важното, осъзнаването може да бъде част от медитативния път. Тоест, работата с РЕМ сънищата е едно трансово нлп - когато е съзнателно, може да препрограмира, да залага нови модели. Но има по-високо ниво - навлизането осъзнато в съня без сънища. Това вече е самадхи.

Добре е , щом се забавляваш.

Не, аз още не виждам отговора. На мен ми е все още чудно защо трябва контролирането на сънищата да се поставя като цел.
Според моя опит има следните категории сънища:
- безсмислени (разпилени) - това са простовати сънища от по няколко предмета и/или хора, които са чисто визуални и разхвърляни, няма смисъл, няма логика, няма емоция и преживявания в тях. Предметите/хората са от съответния ден. Чрез този вид сънища подсъзнанието (или мозъка) според мен чисти някаква информация тип боклук. Нещо е достигнало до подсъзнанието, подсъзнанието си го изчиства, но преди това трябва да го обработи и част от този процес е проявлението на такива сънища. Няма смисъл да се контролират такива сънища. Дори си мисля, че би било противопоказно. По-добре е да се остави подсъзнанието само да си свърши работата. Единствения полезен ход според мен е бърз анализ сутринта, защо еди-кое си е успяло да стигне чак до подсъзнанието?
- компенсаторни - чрез тях се компенсират емоции и изживявания от деня (седмицата). Например, един мой близък човек пострада, беше много изплашен и тъжен, притесних се за него, а вечерта сънувах дълъг и подробен сън в някаква ситуация, в която той е много щастлив, все едно се е сбъднала негова мечта. Това беше непредизвикан сън. Може и да е предизвикан, например, изморен си, ходи ти се на почивка, избираш си да сънуваш, че отиваш на почивка на остров.
- сънища тип приключения и пътуване. Тук е много забавно и аз по-скоро гледам да не контролирам нищо в самия сън, защото ми е по-интересно да съм пасивен участник и да изживявам ситуациите.
- сънища за решаване за казуси - логиката тогава работи и може човек да анализира важни ситуации. Тук контролира логиката, но човек може да се възползва от нелинейното мислене. Да, тук има смисъл от контрола. Но не препоръчвам честото използване на съня за решаване на казуси, защото една част от логическите функции на мозъка остават активни, т.е. експлоатират се и заради това самият сън е нездрав, т.е. не изпълнява основната си функция на почивка на съзнанието и мозъка.
- сънища тип пророчески - при мен са ситуация + метафора, чиито смисъл няма как да объркам. Тук отново ми е чудно какво толкова има да контролирам, при положение, че е добре да съм наблюдател.
 
Относно кошмарите - нямам опит. Почти не съм сънувала такива, вероятно ги предотвратявам - не зная. Спомням си за един случай, в който някакъв мъж говореше грубо и сякаш искаше да ме нарани. Аз го превърнах в много малко човече, по-малко от 10 см, взех го в дланта си, скарах му се, че такова поведение е лошо и т.н. Той беше много изплашен. И явно вторият случай за желан контрол е ако трябва да се отстранят/предотвратят кошмари.

Николова, напълняване, което не може да се преодолее чрез промяна на режима на храненето и чрез активен спорт, може да е причинено от проблеми с щитовидната жлеза и/или инсулинова резистентност. Препоръчвам ти посещение при ендокринолог, който ще те насочи към съответните изследвания. И ако има отклонения в изследванията ще ти назначи съответното лечение. В последствие може да спреш хапчетата. Иначе прочистването на организма е нещо много добро.
Проблемите в колената сигурно са следствие от повечкото килограми, претоварени са. Лошото настроение може да е свързано с дефицит на вит. Д. Така или иначе сме в края на зимния период и по правило нивата на вит. Д в организма са спаднали. Можеш да приемаш допълнително вит. Д, но само по лекарско предписание.
Първата крачка е направена. Това е най-важното.
ПП. Няколко пъти сричах твоя ник и ми стана интересно защо точно него си избрала.

Проблемите, които аз имам с ясновидките (или медиумите, много хубаво разяснение от Орлин), е следния:
- не знаеш с какво същество те комуникират. Аз също мисля, че често тези същества се представят за добри, а всъщност не знаеш дали наистина са такива.
- има го момента със 'самосбъдващото се пророчество', т.е. ясновидката ако ти каже, например: 'ще се омъжиш за чужденец', това автоматично те сугистира (и препрограмира твоите нагласи) и току-виж наистина си се омъжила за чужденец, т.е. ясновидката е 'познала'.
Принципно може да се надникне директно в акашовите записи. Не зная защо медиумите имат нужда от посредник. Дори наличието на посредник за достигането до тази информация за мен е като червена лампа.
Леенето на куршум - лично аз го одобрявам. Мисля, че помага.
Не смятам, че способността да надникнеш в бъдещето е кой знае какво нещо и изисква много специални практики или някакъв строг режим.

Извинявам се за правописната си грешка първо. Срам голям! Благодаря, че използва отново 'утъпкан'.
Просто практиката ти позволява по-лесно да стигнеш до тази информация. Но веднъж обърках пътя и предизвиках други неща (дребни), така че не винаги е гаранция.

Сънят беше около 4 години преди да прочета книгата.