Аля

Вещер/вещица е човек, който практикува т.нар. нисш тип магия- природната магия. Борави се със силите на четирите стихии (огън, вода, въздух, земя) с помощта на петата- Духът. Не всички вещери/вещици са последователи на Уика. Уика си е и религия и то доста миролюбива и в помощ на другите. Най-важното правило е тройния закон- "каквото направиш, ще ти се върне трикратно", както и "не вреди" Затова и винаги заклинанието се завършва с "..без вреда за никого"... А ковъните не са задължителни. И Уика е Път към себепознание.

За мен три неща променят хората не по тяхно желание:
1.Болката на този свят
2.Зовът на душата
3.Хората около нас

И е факт, че се променяме.. по Пътя, който и да изберем.

От един и същи източник сме тръгнали.. за да изразим(сътворим) различни негови аспекти(опит). Всеки е уникално "замесен" от един и същи материал, затова и се проявяваме различно

От един и същи източник сме тръгнали.. за да изразим(сътворим) различни негови аспекти(опит). Всеки е уникално "замесен" от един и същи материал, затова и се проявяваме различно

Пиша това извън всякаква професионална роля - просто като човек с мнение. Преди време за капитализма се говореше като за упадъчен. Ние не разбирахме защо и го искахме. Лъжехме се от лъскавите му реклами и може би именно от тази упадъчност. Не съм привърженик на даден обществен строй, просто наблюдавам. Факт е, че в последните 20 години ролята на семейството като основна социална "тухличка" практически бе срината. Чрез рекламата на филмите, чрез множеството шоу програми на кабеларките, бълващи разврат и пошлост, чрез глобалната порнофилия, чрез изтичането на интелекта, чрез икономическата система, която отчуждава човека от човека. Факторите са много. Факт е, че семейството сега масово страда от тези множество фактори. Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически...

Ако искате ми се смейте... Напоследък в къщи гледаме "листопад". Отначало след като почна филма и няколко месеца след това реакцията ми беше отричаща - малко екшън, много приказки - типичната мъжка реакция. Досега не бях гледал никога латино или турски сериал. Този обаче привлече вниманието ми. С какво? С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето.

Защо пиша това? Защото наблюдавам масов срив на основни социални, морални, семейни ценности и липсата на нови такива. Засега тази липса, този екзестенциален вакуум се запълва с едно масово оскотяване, изневери, култ към секса и разврата, морална нищета, егоцентризъм, пошлост, вулгарност. Затова пиша това. Защото освен свобода на словото, американският модел, който следваме, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност и какво ли още не... И хубави неща, разбира се!
.......

Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства.

Както и да е. Мението ми е просто мнение...

Съжалявам, не искам да критикувам или говоря лошо против някого, но вие сте поредният случай на неправилен подход в лечението на ПР и натрапливостите. Няма как да се справите трайно с паника, натрапливи мисли или натрапливи импулси на фона на толкова продължителна медикаментозна терапия. Само преди месец Орлин ми насочи подобна пациентка която 3 години е пила лекарства и ходила редовно на психотерапия като ефектът беше плачевен от психологическа гледна точка. Плачевен и като финансов резултат за нея-2000 лева за терапия и 1000 лв. за лекарства. При последната ни среща я попитах мога ли да разкажа случая и днес мислeх да го опиша, защото това е неефективно, чиста загуба на пари и време и още по- лошо, след толкова време нещата са много трудни за оправяне.

Не съм песимист, но ситуацията е трудна - всъщност вас вече вие страх. Едно е да бяхте започнали психотерапия –без лекарства преди 5 години, друго е сега да се мъчите да решите проблема.

Най-малкото, защото има психическа зависимост- вие вярвате в лекарството и подсъзнателно разсъждате така- пия N таблетки и съм добре- започвам да пия N-1 и чакате няма ли да се появи отново импулса? Започвате да се страхувате и самонаблюдавате, адреналина ви се вдига и импулсът наистина се връща. Връщате се отново на N брой таблетки и нещата се оправят. Омагьосан кръг. Той се е получил, защото още след първите кризи не е изработена стратегия за контрол върху страха, но тя не може да се направи на фона на антидепресанта. Така сме устроени, че вярваме на материалното, в случая хапчето, а не на правенето на някакви мисловни или други упражнения.

,,,До къде може да се развие това състояние’’ - до никъде, ако се появи импулса ще си вдигнете дозата и нещата ще се стабилизират.

,, Страх ме е, че ако карам на АД постоянно никога няма да имам деца.’’- наистина е безумие да се пият лекарства и да сте бременна. Когато решите да забременеете, трябва да си потърсите друг специалист, който да ви помогне да овладеете страховете и натрапливостите. Загубила сте години, ще е много трудно, но не и невъзможно.

Успех!

От един и същи източник сме тръгнали.. за да изразим(сътворим) различни негови аспекти(опит). Всеки е уникално "замесен" от един и същи материал, затова и се проявяваме различно

От един и същи източник сме тръгнали.. за да изразим(сътворим) различни негови аспекти(опит). Всеки е уникално "замесен" от един и същи материал, затова и се проявяваме различно

http://www.youtube.c...h?v=0ltAGuuru7Q

Според мен човек първо трябва да приеме че хората са различни,че всеки е дошъл на тази земя със своя мисия и всеки има право на избор.Чак тогава не би си позволил да осъжда другите и да се чувства виновен ако не отговори на нечии изисквания.Всеки е свободен да следва своя път,а какви ще са спътниците му(и дали въобще ще има такива) донякъде е въпрос не само на избор но и на съдба.

Колкото повече приемаме другите, толкова по-малко вина изпитваме.

И толко по-щастливи и здрави сме и по близо до Създателя.

Например, осъждаме хората, които не се трудят съвестно.
Но рано или късно идва момент, в който се оказва, че не сме свършили добре дадена работа.
Подсъзнателно започваме да осъждаме себе си за това. Появява се чувство на вина. Съществременно и страх от бъдещо представяне, защото е "лошо да не се трудиш съвестно" и ако веднъж не си си свършил работата дали няма да стигнеш дотам да станеш съвсем да не се трудиш съвестно.

А какво става като приемаме хората, които не се трудят съвестно.
И да се случи момент да изпортим задачка, то ще си кажем има и такова нещо, случва се, ще се отворим за поуките и ще вървим напред.

Това е от психологическа гледна точка.
От езотерична гледна точка всяко осъждане/отхвърляне на човек поради някаква причина или принцип води до атака към него на несъзнателно нива. Енергийно атакуване.
Закона за причина и следствие се включва и това ни връща енергийната атака и то обикновено информационно от същия вид.
И колкото повече осъждаш, толко повече в теб се натрупва енергия например от вида "ти не си съвестен работник".
Тази енергия като стане достатъчно количество прераства в програмата "аз не съм съвестен работник".
И човек се превръща в това, което осъжда.
А продължава да не се усеща и да осъжда, то програмата започва да го унищожава като чувството за вина е един от най-честите методите.

Особено опасно е да се осъждат групи хора.
Например футболните запалянковци.
Всяка група хора, обединени от дадени идеи, си има собствен егрегор.

Когато осъждаш запалянковците, или атеистите, или мюсюлманите или даден етнос, ти реално не атакуваш енергийно отделните хора, а основния носител на обединяващото ги: егрегора.
А колкото по-силно е това, което атакуваш, толко по-силен е отговора.
И такива обобщени осъждания като хората са лоши, света е развратен и т.н. са доста опасни за здравето.

Сетих се за свързан цитат от Библията:

„Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5).

Не осъждай брат си, а го приеми. Така ще може да приемеш себе си. А като приемеш себе си, тогва ще си позволиш да видиш гредата в своето око и да си кажеш, хе, ами защо не взема да я махна тази греда.

Приемането на другите ни помага да се отървем от недостатъците и вътрешните спънки, които ни пречат да вървим по пътя.

П.С. Всъщност дали осъждаме другите или себе си няма значение. Ако го има едното, то го има и другото.

Ключовата дума е резонира- т.е. за да има успех лечението, лечителят и пациентът трябва да са с еднакви вибрационни честоти. Тук вариантите са много- ако ти си с ниска честота в момента (уморен примерно).. пациента ако е с по-висока сваля своята.. и става зле.. Ако ти трептиш с висока честота (например медитативно състояние, или просто си такава личност) и увлечеш пациента да качи своите вибрации.. се случва Лечението.
Тук Гранат1 насочи темата в логичната и посока за възстановяването на терапевта след това, а аз бих искала да я насоча още малко- нещо, което ме вълнува- Къде свършвам аз и почваш ти? Знам, че има здравословно его, здравословни граници.. но ако няма сливане няма лечение?! Разсъждавам просто..

Божидар

Да, принципно би трябвало лечителя да е с по-висока честота, но да не забравяме в ежедневието колко бързо можем за секунди да свалим честотите. Хората, които успяват да ги задържат високи и в ежедневието са малцина. Дали окончателното лечение не е точно пречупване, счупване на нещо у пациента? J Верно е, че звучи плашещо.. Въпросът, който поставяш е резонен- какво става ако и лечителя и пациента имат еднакви програми.. да не си фен на Лазарев? J Нямам отговор- Орлин да каже. Дали и лечител и пациент точно така взаимно не си „счупват” собствените неадекватни програми.. Все си мисля, че подобното привлича подобно- и в този смисъл дори и лечителя привлича пациенти с проблеми, сходни на неговите и те в някаква степен са огледало на самия него.. Затова е много отговорно да си лечител- това е непрекъсната работа върху самия себе си.. И стигаме до това- лечители- много, Лечители- малко. Но аз не виждам друг начин да за пълно лечение, освен сливането.. такава е моята истина в момента.

Гранат

Какво имаш предвид под „обсебване”? Дали емпатията или невъзможността на пациента да продължи без лечителя, или истинско обсебване? Ако имаш предвид поемането на болките на другия- това ми е много познато и без да съм лечител. Правела съм го, парела съм се и затова вече не го правя. Лечителят трябва да е такава личност, която да се е научила да не „прихваща”, а това става точно с развитието, еволюирането на душата- за да няма за какво да се „закачи” програмата на пациента...или да имаш силата да преработиш сам проблема безболезнено. Йогананда беше писал как неговия Учител е правил това, когато се е налагало. Е, има и други начини сигурно, разни ограждения и др. Такива.. но тогава дали лечението, което ще се случи ще е трайно..

Говорим си за лечители всякакви, не само за психотерапевти..

Личността на лечителя винаги е най-важна, не системата.. Още повече, че специално при психотерапия човекът отсреща се "отваря" към лечителя и попива всяка негова емоция или мисълформа..

Божидар

Да, принципно би трябвало лечителя да е с по-висока честота, но да не забравяме в ежедневието колко бързо можем за секунди да свалим честотите. Хората, които успяват да ги задържат високи и в ежедневието са малцина. Дали окончателното лечение не е точно пречупване, счупване на нещо у пациента? J Верно е, че звучи плашещо.. Въпросът, който поставяш е резонен- какво става ако и лечителя и пациента имат еднакви програми.. да не си фен на Лазарев? J Нямам отговор- Орлин да каже. Дали и лечител и пациент точно така взаимно не си „счупват” собствените неадекватни програми.. Все си мисля, че подобното привлича подобно- и в този смисъл дори и лечителя привлича пациенти с проблеми, сходни на неговите и те в някаква степен са огледало на самия него.. Затова е много отговорно да си лечител- това е непрекъсната работа върху самия себе си.. И стигаме до това- лечители- много, Лечители- малко. Но аз не виждам друг начин да за пълно лечение, освен сливането.. такава е моята истина в момента.

Гранат

Какво имаш предвид под „обсебване”? Дали емпатията или невъзможността на пациента да продължи без лечителя, или истинско обсебване? Ако имаш предвид поемането на болките на другия- това ми е много познато и без да съм лечител. Правела съм го, парела съм се и затова вече не го правя. Лечителят трябва да е такава личност, която да се е научила да не „прихваща”, а това става точно с развитието, еволюирането на душата- за да няма за какво да се „закачи” програмата на пациента...или да имаш силата да преработиш сам проблема безболезнено. Йогананда беше писал как неговия Учител е правил това, когато се е налагало. Е, има и други начини сигурно, разни ограждения и др. Такива.. но тогава дали лечението, което ще се случи ще е трайно..

Говорим си за лечители всякакви, не само за психотерапевти..

Личността на лечителя винаги е най-важна, не системата.. Още повече, че специално при психотерапия човекът отсреща се "отваря" към лечителя и попива всяка негова емоция или мисълформа..

Личността на психотерапевта и неговото вътрешно състояние. Какво влияние оказват на психотерапията?

Ето отправна точка за размисъл:



Моля споделете опит и наблюдения.

Не мога да приема ,че човека при който сте отишла е психотерапевт.Поведението което описвате е типичното мое поведение което имах преди 20 години.Нямах си понятие какво е психотерапия ,но на визитката ми гордо се четеше,,Психотерапевт’’.Звучеше ми много западно, модно и различно.Истината е ,че си нямах и понятие какво е психотерапия и си изписвах лекарствата наред.Предполагам и тогава някои мои пациенти са се чувствали излъгани очаквайки да не им давам хаповете,но …това знаех, това правех.

Днес е различно,знам че използването на лекарства е нещо което определено пречи на психотерапията и забавя овладяването на тревожността с пъти. За да не стане грешка подчертавам-говоря за психотерапия на тревожни разстройства .За шизофрения ,БАР и други диагнози написаното не се отнася,там медикаментите са задължителни.

Ако, човека бе психотерапевт би трябвало задължително да направи няколко неща.

Първото е да ви даде ясна и разбираема за вас информация какво всъщност е Тревожното разстройство.Кое поражда тревожността ,механизмите които я подържат,симптомите които са свързани с нея и някои от начините за повлияване.С две думи в рамките на 1-2 срещи той трябва да ви направи експерт в собственото ви състояние.

Каква е целта?

Просто е, пълната и точна информация за състоянието автоматично намалява тревогата.Когато човек знае какво му е ,това го успокоява.Второ-когато вие станете експерт в собствената си тревожност,това означава, че ще можете да схванете логиката на всичките тези неща които психотерапевта ще ви предложи да правите за да я овладеете.Знанието ще ви мотивира да ги правите.Повечето хора си мислят ,че психотерапията е просто говорене.Няма нищо по-грешно.Психотерапията е винаги и правене на определени неща, които водят до решаване на проблема.

Друго много важно, което е трябвало да ви обясни веднага този психотерапевт е-във вашият мозък всичко е здраво и никакви вещества не липсват.

Това е още по- важно.Ако, наистина в мозъка ви има дисбаланс на химически вещества и той се нормализира от медикамента,за какво по дяволите ви е нужна психотерапия.Пиете си медикамента и това е напълно достатъчно.Разглеждан в тази плоскост проблема просто изключва нуждата от психотерапия.

Алтернативата е, или сте болна и си пиете лекарството и то нормализира химията и сте добре или сте здрава и поемате отговорност за промени които да доведат до овладяване на тревожността.Щом ви е изписал и лекарства е бил длъжен да ви уведоми как те действат.Трябвало е да подчертае ,че точно защото сте напълно здрава транквилизаторите могат да премахнат тревожността ви буквално за минута-това се дължи на тяхното действие в тялото, а не на действието което имат в самият мозък.

Понякога при мен идват хора които вече приемат медикаменти за потискане на тревожността .На част от тях аз поставям като условие спирането им ,на друга го правя в хода на терапията, но възможно най-бързо.Иначе рискувам терапията да се провали.

Ще си позволя да цитирам и двама известни психотерапевти-

Милтън Ерисон е отказвал да приеме за психотерапия пациент който поне 3-4 дни преди това не спрял медикаментите,,На размътен от хапчетата мозък, каква психотерапия може да се прави? –обичал е да пита той.

Жан Бекио в книгата си ,,Нова хипноза ‘’ отбелязва ,че когато прави психотерапия с човек които приема и медикаменти след спирането им повтаря сесиите.

Получава се едно двойно удължаване и оскъпяване на лечението, което се провежда съчетано –психотерапия и медикаменти.

Точно така: никога няма да бъдеш пак предишния човек. Вместо това бъди себе си. Миналото затова е минало, защото не може да се върне. Но пък бъдещето е пред тебе, подобно на празен лист хартия. От тебе зависи какво ще напишеш на него. Пишеш, че не знаеш коя си... Това е добре, защото повечето хора си мислят, че знаят, но всъщност се самозалъгват. Колкото до песимизма: той не е нещо ненормално. Погледни на него като на свой избор, какъвто в действителност е. Можеш да бъдеш весела и оптимистична, можеш да бъдеш отчаяна и тъжна – това са неща, които зависят изцяло от собствената ти воля, ... но така е когато от малки ни се втълпява, че настроението, емоциите, мислите и чувствата ни трябва да зависят от външните ситуации – в резултат се е сформирал навик да ни е неприятно при определени съчетания на външните условия и приятно при други съчетания; да се ядосваме в дадени ситуации, да се отчайваме, да ревнуваме, да мразим, да се чувстваме безсилни...

Здравейте, Катерина!

Предвид това, че имате просто завишена социална тревожност, моето мнение, както писах и по-горе е, че лекарствата само ще забавят процеса на психотерапията ви, погледнато стратегически! Това е мнението ми! Все пак обаче, моето мнение е заявено въз основа редовете ви в интернет - не съм ви виждал, не съм запознат с реалното ви състояние! Затова вие и психотерапевтът ви ще решите с или без психофармация да продължите! И все пак - къде остана психотерапията - човекът с когото се срещате психотерапевт ли е наистина или само психиатър? Защото психиатрите принципно нямат нищо общо с психотерапията - освен ако не са я учили! А тя се учи с години и години и години!

Аз лично все повече оценявам подхода на един от учителите си по психотерапия: психиатърът д-р Първанов. Според него приемът на тежки медикаменти е наложителен само при психопатология на ниво психоза, при сериозни налудни мисли, параноидни състояния, агресивно поведение, суицидна психотична депресия и т.н. Аз не съм ви виждал на живо. По писанията ви мога само да предположа, че имате просто социална тревожност. Маса хора я имат! Аз самият я имам, макар и все по-малко и по-малко. Тревожността принципно е напълно нормално чувство - адаптивно е да имаме едно нужно ниво на тревожност! При вас тя просто е леко надскочила това нужно ниво. А причините за това са преди всичко в несъзнаваните ви когнитивни схеми, които е нужно да се анализират и да бъде работено по тях - чрез психотерапия! Психиатърът ви е казал, че приемът на хапчета ще подобри химията в мозъка ви и така ще повлияе на тревожността ви! Това е така! Причината обаче да имате промяна в невромедиаторите, която поражда завишена тревожност, е в несъзнаваните ви психични движения! Именно те пораждат промяна в химията, хормоните и покачване на тревожността! Тоест, приемайки хапчета, вие не премахвате изначалната причина за напрежението си, но просто механично го парирате, замазвате пложението! Причината зад химията на мозъка ви е в психиката ви и именно чрез промяната и се случват дългосрочните, сигурни и дълбоки промени в съзнанието, оттам и в невромедиаторната химия и нормалното радостно настроение, сигурност и щастие! Попитайте психиатъра си каква психотерапия е завършил - имате право на това! По мое мнение един терапевт е нужно да интегрира поне две или дори три психотерапевтични модалности в практиката си, за да може гъвкаво и сигурно да реагира при повечето си пациенти!

Ако отворите коя да е англоезична страница за психотерапия на психични разстройства, ще видите, че навсякъде пише: когнитивна психотерапия плюс медикаменти! Доколко обаче резултатите от такива изследвания са реално обективни и доколко са тласнати от фармацевтични бизнес интереси, е друг въпрос! В началото на практиката си, дори до скоро, бях привърженик на успоредната работа на психотерапията заедно с медикаменти! Струваше ми се, че помагат на психотерапията, облекчават случването на промяната! Да, помагат - докато са вземани! Когато обаче се спрат, макар и постепенно, симптомите започват да се връщат - тогава пациентът започва да се пита дали въобще психотерапевтичните методи са имали някаква роля или цялото подобрение се е дължало на хапчетата... Тоест, приемът на хапчета всъщност подкопава резултатите от психотерапията! Като започнат да се намаляват по схема и спрат хапчетата, психотерапията, която дотогава е действала, трябва да се поднови, вече без хапчета. Тоест, да се започне отначало! Или да се продължи приемът на хапчета цял живот - ужасяваща перспектива за всеки трезвомислещ човек, но добра перспектива за фармацевтичния бизнес... Затова, аз макар че работя заедно с психиатър, все по-рядко изпращам пациентите си за изписване на хапчета! Въпреки, че изписването им всъщност УЖ подпомага психотерапията, а и се налага продължването и след спирането им, което е изгодно за терапевта финансово, погледнато от позицията на актуалното справяне с психичния проблем, всъщност го забавят, отлагат го, единствено потискайки механично проявата му! Затова, тъй като съм ориентиран в цел и работещи решения и държа на силната си и действена намеса, все повече се насочвам към чиста психотерапевтична работа, без "помощта" на медикаменти! Сега, психиатрите могат да заповядат и да ме линчуват - такива са обаче обективните ми наблюдения!

Накратко - ползването на психофармация аз лично намирам за резонно единствено при тежките психопатологии на ниво психоза. При неврозите антидепреснатите и транквилантите имат роля докато бъде започната психотерапия! Възможно е да се приемат успоредно с психотерапията - но я забавят, тъй като както казах, след спирането им се налага подновяване на психотерапията... Това по принцип е изгодно финансово за психотерапевтите... Излагам тези факти, защото са резултат на обективните ми наблюдения - въпреки, че думите ми директно се противопоставят на финансовите мегагиганти - психофармацевтичните компании!

Вие избирате на кого да вярвате, както и какво точно искате - замазване на положението с хапчета или актуално справяне с психичните си движения! Още веднъж повтарям обаче - горните редове са само общи разсъждения, без да познавам лично случая ви!

Депресията (ако мога да си послужа с твоя подход), ако е депресия се състои от три части:
- потискане на агресията (и евентуално потискане на сексуалността). Което потискане на агресията се дължи предимно на социалната настройка в съвременното общество. Но по-важното в случая е откъде идва агресията
- прехвърляне на личната отговорност към друг или друго нещо
- страх от смъртта или страх от бъдещето и несигурността

Агресията се натрупва заради прекалена отдаденост на желания, които не отговарят на личността и съответно душата й. При силни желания веднага се натрупва агресия към тези или това, което пречи на достигането им, а няма как да не се пречи след като човек не е подготвил психиката си за тях и ги смята за самоцел. Желанието за финансово благополучие особено силно засилва агресията.

Прехвърлянето на отговорността се наблюдава, когато човек обвинява другите за своите проблеми. Психологически това води до безизходица, тъй като в Природата никой няма да реши собствените за личността проблеми. Виновни са например тези, "които живеят охолно", очаква се някъде извън нас някой да запали светлинка в тунела, очаква се някой да се погрижи за "младите" хора, които "млади" хора се считат за жертви и изоставени.
Претенции към съдбата, охолно живеещите и другите подобни засилват безизходицата.

Желанието за сигурност и за утрешния ден измества фокуса на човека от мастоящето към бъдещето, а всъщност пари се печелят в настоящия момент. н
С една дума стига си се косил, а се успокой. Няма лошо в това известно време да нямаш пари и дори жена ти да се разведе с теб заради това. Явно не е била за теб.

Поработи над тези три неща и ще видиш как ще се появят парите, най-вероятно, когато спрат да ти бъдат цел.

Вещер/вещица е човек, който практикува т.нар. нисш тип магия- природната магия. Борави се със силите на четирите стихии (огън, вода, въздух, земя) с помощта на петата- Духът. Не всички вещери/вещици са последователи на Уика. Уика си е и религия и то доста миролюбива и в помощ на другите. Най-важното правило е тройния закон- "каквото направиш, ще ти се върне трикратно", както и "не вреди" Затова и винаги заклинанието се завършва с "..без вреда за никого"... А ковъните не са задължителни. И Уика е Път към себепознание.

http://www.youtube.c...=1&feature=fvwp

http://www.youtube.c...=1&feature=fvwp