adina

Всъщност тази комбинация - 3 чаши, 9 пентакли, 2 пентакли - много ми намести някои изречения от езика на Таро. Въпросът ми беше ще получа ли нещо, без да поставям срокове. И го получих, но не в очакваните размери (2 пентакли наистина оказва, че полученото не е достатъчно). 3 чаши показва, че е уцелен точният момент. Но какво е мястото на 9 пентакли се чудех доскоро. Едва след това разбрах, че тя никак, ама никак не е случайно там. Тя показва моята увереност. Исках да играя играта докрай и бях възнаградена. Моралното удовлетворение, което получих е голямата победа за мен, материалното беше трохи, но то вече няма значение.

sve, ; това са много тежки и категорични карти.
Не съм наясно дали сте имали някакви отношения изобщо, но ако е така - връщане назад няма. 3 мечове и Кулата слагат край, а с 8 чаши следва едно огромно разочарование. Тук има и тъга и някаква непосилна тежест. В случая ситуацията е много болезнена за теб, независимо дали сте имали връзка, или само си се надявала на такава, болката е част от теб.
Хрумва ми и нещо друго - може би това е човек, който дори не знае, че те е наранил, и тук Кулата да говори за повтарящи се стереотипи, от които той просто не може да се измъкне.
Изобщо тъжна ситуация.....

Всичко е строго индивидуално.Лично аз тук намирам много съмищленици и затова пиша и чета с удоволствие. Всеки има нужда да сподели, да свери или затвърди мнение. Днес е трудно да се живее изолирано и без виртуалното пространство. Сайтовете за запознанство са много далеч от моите представи за начин на контактуване, но тук в този форум е съвсем различно. Познавам хора, които помпат самочувствието си и търсят половинки именно в нета- тагват снимки, пишат и набират фенове, но това, според мен, също е начин да намериш своята среда и да създадеш приятелства. Друг е въпросът, че виртуалността на контактуването ни прави все по самотни и все повече се отдалечаваме от реалните контакти. Би било добре всички да пишат със собствените си имена, но аз лично предпочитам анонимността. Намирам някаква сигурност в това, поне на този етап. За мен това са два различни свята - кръг от лични приятели в реалния живот и друг - във виртуалното пространство.

Чудно чудо.. :king: ....

Аз между другото се загледах в тази комбинация заради Слънцето и предхождащата 8 мечове. Имах подобна комбинация,но не със Силата за десерт.. и беше много неприятно усещането и на вкус и наяве.
8 меча е завлякла някого някъде в дебрите.... До скоро никой не се е надявал на Слънцето. Не е очаквал, че ще намери сили да извърши скок и просто да успее да реализира нещата докрай. Виждам я стабилна и победоносна тази комбинация. Има шанс. Да се хванеш за косата и да се изтеглиш сам от хватката....Така ми звучи.....
Винаги са опасни мечовете и винаги дават неприятности, конфликти - вътрешни или външни и какви ли още не депресивни и кофти състояния, но заради Слънцето и Силата това е преодоляно. Битката е спечелена - за войната не знам.

Здравей,Chaos
Тук се повтаря Императрицата, което определено говори за нещо. Като цяло ми се струва, че търсиш стабилност, удовлетворение. Картата се появява по-скоро като съвет, защото явно имаш огромното желание да върнеш някои отминали моменти в живота си. Не мисля, че картите ти дават отговор на въпросите, а указват състояние на копнеж и желание за цялостна промяна. Императрицата показва нужда от стабилност и удовлетворение по принцип. Тя е един своеобразен лайтмотив на това, което ти липсва в момента.

Има два типа притежатели на мания за величие. Едните толкова много са убедени в това, че са различни, че на определен етап от живота си правят чудеса. Катерят се успешно в йерархията, заемат управленски постове ( вижте управляващите и сравнете...) и постигат целите си. Проявяват добри актьорски наклонности и с виртуозност убеждават другите в гениалността си.....та чак и поклонници си намират

Другите просто минават бързо на розови хапчета и сами си въздишат пред огледалото.

Всъщност тази комбинация - 3 чаши, 9 пентакли, 2 пентакли - много ми намести някои изречения от езика на Таро. Въпросът ми беше ще получа ли нещо, без да поставям срокове. И го получих, но не в очакваните размери (2 пентакли наистина оказва, че полученото не е достатъчно). 3 чаши показва, че е уцелен точният момент. Но какво е мястото на 9 пентакли се чудех доскоро. Едва след това разбрах, че тя никак, ама никак не е случайно там. Тя показва моята увереност. Исках да играя играта докрай и бях възнаградена. Моралното удовлетворение, което получих е голямата победа за мен, материалното беше трохи, но то вече няма значение.

Не ми се иска да звучи все едно взимам страна, но нима някой друг кове съдбата ни? Нима всеки сам не решава по кой път да тръгне.? Циганите живеят в омагъосан кръг. Неграмотни родители, притъпени его - изисквания, ниска култура. Дори когато един от тях се измъкне от гетото и пожелае да намери някаква себереализация, отново е потискан и с ниско самочувствие. .
Ние ги гледаме от високо и си казваме утешително, че има и други на по-ниското стъпало. Знаем и виждаме какво се случва, но не правим нищо за да променим статуквото. Аз лично аплодирам усилията на тези, които успяват да загърбят произхода си и правят чудеса от храброст за да се докажат, но след тях има пълчища, които унищожават с един замах направеното от тях. Не виждам изход, не виждам и скорошно решение на проблемите им. Спомням си за една кампания в Индия, която имаше за цел да намали раждаемостта в страната. Правителството беше платило милиони за билбордове, на които ведро индийско семейство прегръщаше двете си деца пред входа на голяма, красива къща, а надпис подчертаваше колко е хубаво да намалиш децата за сметка на уютната къща и стабилни доходи. Отговорът на случайно анкетираните по улиците на Калкута беше - Колко е жалко да нямаш деца.... Това е религия, начин на живот, традиции, натрупвани с хилядолетия. Не могат да се изкоренят с магическа пръчка, нито с едногодишни правителствени програми. И не само в Индия, а и тук в България.
Те поне си имат мешере, и могат да се опълчат, когато чувството им за справедливост е накърнено. Въпросът е дали ние българите го можем и кога най-после ще го направим?

Нямам проблем с това дали обичам или мразя мъжете. Не им и завиждам . - За какво? Те са нашето необходимо зло - много по-лесни за контакт и управление от една жена, например. Ако някои качества са развити повече в нас, други са изцяло харатерни само за мъжкия пол. Например - манипулацията е чисто женски приом, а те много лесно се оплитат в мрежата, защото изначалната им прямота не им позволява да допуснат такъв ход. Може би и от там идва сентенцията - зад всеки един велик мъж стои една умна жена.
Необходими са - за много неща! ( без цепенето на дърва) . Все пак сме две части на едно цяло...... -
Проблемът е друг, че ние - съвременните жени изземаме функциите им и те вече с охота биха наденали престилките и нахлули в кухнята, без да се замислят за нищо друго. Просто ще си стоят там и ще готвят.
За мое огромно съжаление, времето на рицарите от Камелот отмина. Кавалерството умря. И затова сме виновни отново и единствено само ние - представителите на женския пол. Искахме да бъдем равни - получихме си го.! И настъпи купон . Сега не ни плащат сметките в ресторанта, а си ги делим, ще ни стъпчат в автобуса и ние мълчим, прехвърлят ни отговорностите и ние дерзаем. Е, не става така - няма баланс на

Необходимостта от дълбока промяна на човешката природа се изтъква не само като нравствена или религиозна повеля, не само като психологическа потребност, породена от патогенната природа на сегашния ни социален характер, но и като условие за оцеляването на човешкия род. Праведният живот вече не означава само изпълнение на нравствена или религиозна повеля. За пръв път в историята физическото оцеляване на човешкия род зависи от коренната промяна на човешката същност. Подобна промяна е възможна само при условие, че настъпят резки икономически и социални преобразования, които дават на човека възможност, смелост и широта да го стори.(E.Фром)


Понеже го е казал много точно и доста отдавна, се спрях на този цитат и в този ред на мисли,питам знае ли някой каква е алтернативата?
Логично е свръхзадоволяването да води и до свръхпроизводство. Наскоро гледах *Food* , документален филм за производството на храната в САЩ, и бях потресена от това, което видях. Тази така наречена индустрия може да се оприличи и сравни единствено с индустрия на убийството и смъртта. Ако днес някой се осмелява да покаже каква е истинската картина, и до къде сме стигнали в задоволяването на потребностите си, то другите няколко милиарда живи същества на тази планета са изключително пасивни и не се интересуват. Изпразваме океаните, замърсяваме околната среда, избиваме хиляди животни на ден, в името на задоволството и егоизма.Нима е толкова алчно и гладно това човечество и нима никой не се опитва да направи нещо, за да избегнем онова, което е на път да ни довърши. Това е престъпно бездействие, и всеки, без изключение има вина.Шепа вегетарианци не биха могли да се противостоят с доводите си на 7-8 милиарда канибали.Шепа хора, които да алармират, че се пренаселваме и изчерпваме планетата, не са достатъчни да спрат размножаването в Индия, Китай,Южна Америка и т.н. Шепа учени не са достатъчни да спрат глобалното затопляне.Ние се предоверяваме на официозите и не предприемаме почти нищо ,поверили сме съдбата си и се примиряваме с престъпното бездействие.

И двете са предпоставки за нисък интелект и солидна доза неосъзнатост

И двете са предпоставки за нисък интелект и солидна доза неосъзнатост

И двете са предпоставки за нисък интелект и солидна доза неосъзнатост

Интерес представляват и някои от символите на Херметизма. Някои от тях не са обект на сравнение само при алхимиците - срещаме ги в древните митове и легенди като главни герои. Приказни същества, които са носители на два свята и на други измерения.

Първият е Огнен саламандер -символ на Огъня и на стихиите
Древните са мятали, че се ражда от лавата на вулканите и живее в нея. Умее да регенерира бързо части от тялото си и изяжда себеподобните си без никакво чувство на угризение. Много средновековни владетели са го слагали на своя герб. По този начин са изразявали своята храброст и издържливост.
Лилията - е символ на чистия бял елексир и на постигнатия камък чрез побеляване ( или пречистване). Тази фаза е наречена - бяла в алхимията и е носител на на невинността, равностойна на Възкресяването. Този процес се получава изцяло от изчистването на черната фаза, или чернотата на смъртта.

Жабата - посланието тук е натоварено с много въпроси за размисъл и съдържа доста интересна интерпретация - Жабата - Тя е вид амфибия, която живее не само на повърхността, но и в дълбините. Еднакво успешно се приспособява и към двата свята.
В този смисъл, според херметиците, това са и символите на мъдростта - да възкръснеш от огъня, да надживееш мрака, да помириш двата свята.

Направо в десятката! Поздравления
Само че се замислих и за анимата - нима тя не е проводник на женската фантазия и емоционалност. Дали Крал чаши не е притежател на по-изявена женска половина в един мъж.(в духовен, не във физически план).. и колкото повече внимание й отделя, толкова повече творчество и променливост на духа има - не знам, свързвам този вид изява именно с анимата, и с нищо друго. Мъжествеността,в нейния чист арогантен и агресивен вид, не мога да я отдам на Крал Чаши, на всеки друг от кралете - да, но не и тук, където има чиста интуиция, мистичност и артистизъм. Някак си не им отива на другите, а този е различен...може би просто е най-интелигентният.

Благодаря ти за споделеното мнение, много ми хареса!

На Вие с модата звучи по-добре отколкото жертва на модата. Въпреки че е цяло изкуство някой да да изглежда добре днес, модата е начин на живот, тя е огледало на обществото, на възпитанието и чувството за естетика. Като че ли да намерим баланса е най-важното нещо,но за него се изискват и традиции, каквито в България липсват. Да намериш себе си, в нещо, което те откроява от масата, също е изкуство. Но и тук се получават пародии. Харесвам разностилието в жените художници, и изобщо в хората на изкуството и ненавиждам чалгизирането на младото поколение у нас. Първите изразяват артистичността на характера си, вторите са носители на скука и безсилие.Погледнете какви клонирани девойки се движат по улиците - еднакви прически, блузи с множество пайети,чанти с гепардови принтове,лъскави клинове. Еквилибрират на високи токчета (тип игла) и често кълчат глезени по софийските павета, защото май никога никой не им е споменал, че има дрескод, който важи за през деня, за различни събития, официални вечери, барове, и т.н.. . Много ме вълнува този феномен - как така най-просташки изглеждащите в момента жени в България се превърнаха в иконите на младото поколение. Липса на логика, липса на ПР, ограниченост, безхаберие?
Всъщност стилът трябва да се възпитава, всичко останало е лош тип плагиатство.

Явно повечето от ковящите модата в България, не са чували за Коко Шанел, Миуча, Жаклин Кенеди, Лагерфелд и мн.др.. Не знаят нищо за френския кралски двор и за дългогдишните традиции на нации, водещи в света на модата.Някой ще ме апострофира и ще каже - *бедни сме, не можем да си го позволим. *Това е така и не е така, защото намирането на собствен стил е единственият начин да изглеждаме себе си, и да представяме по уникален начин женствеността си. Който го иска може да го постигне и с малко възможности. Всъщност и висшата мода не е това, което беше. Много от дизайнерите направиха компромис със себе си и в желанието си да забогатеят бързо пуснаха доста разностилни модни линии напоследък.
Все пак тук е Европа и сме много облагодетелствани. Ами хилядите, милиони арабски жени, които могат да платят с живота си ( и са плащали) заради това, че искат да покажат красотата си. (и изобщо да изразят себе си като равноправни човешки същества). За това унищожаване на свободата, всъщност много малко хора си дават сметка.

Далеч от модата и потънала в традициите е Индия, но пъстротата от цветове създава настроение и човек изпитва удоволствие от тази феерична красота. (Изобщо Изтока умее да създава колорит.)
На пук на светската Европа Америка си остава страната на Marlboro и на country стила. Всяка сутрин милиони американци обуват маратонките и слагат дънките, без да обръщат внимание на модните тенденции.( с малки изключения, разбира се)
Та всъщност всичко е много индивидуално, и много лично. Ако искаш да те забележат, трябва да знаеш как да го направиш, и това не зависи само от дрехите

Защо се изтезаваш? Изживей любовта си! и тя е преходна, така че няма защо да я унищожаваш с излишни въпроси.

Направи я изкуство -))

Нека оставим темата за шизофрениците настрана, за сега не сме от тяхната група Нека бъдат обект на коментар и на изследване на професионалистите.

Цветовете са нещо специално в света на изкуствтото - те са най- големият израз на емоциите, носят наслада и удоволствие. Въпреки болестта си Ван Гог е велик. Бош е гениален, Дали също..... В света на чувствата цветовете са израз на най- съкровени желания. В света на сънищата също. Не можем да квалифицираме красотата и положителната емоция като болестотворна.

Всичко зависи от това какъв е адреса на посланието, и как ние го преживяваме. Сигурна съм, че има и страшни цветни сънища, аз поне не се сещам цветен сън да е бил лош за мен. Сюжетът е важен, другото е бла-бла

Няма как да стане, ако не обърнем достатъчно внимание на символите, които виждаме по време на сън. При теб нещата са се случили правилно Но когато сме откъснати от несъзнаванато дотолкова, че дори го зачеркваме, източникът на истината се губи. Защото тя се съдържа именно в сънищата и носи винаги верни послания. Много завоалирани и трудни за разпознаване, но винаги разумни и достоверни.

Понякога ни предупреждават, друг път съветват, или просто показват изхода от дадена ситуация. Не знам дали повечето от нас са наясно колко години от живота ни минават в сън, но определено са много - това е част от нашия живот - съществена при това. Трябва да бъдем наясно. че в кошчето за болклук, както го нарича Фройд, изтласкваме всичко, което искаме да забравим, и въпреки че го отричаме, то съществува и се връща именно в съня ни под формата на образи и символи.

Важно е да разберем, че посланията са важни за всеки от нас.

колкото до цветоветв, ето какво казва П.Дако:


"Всеки сън е изживяно възприятие- или слухово (чува се говор), или зрително (виждат серазлични неща), или осезателно (човек изпитва усещането, че докосванещо).

Доказано е експериментално, чезрителните усещания почти винаги присъстват; слуховите - много no-рядко; и още no-рядко осезателните.

Въпросът с цветовете в сънищата емного интересен. Немалко изследвания са провеждани по този повод. Пра­вени саопити с цел да се установи процентът на цветните сънища. Но това не е никаклесно."

Любовта е безумна след като отсъства Мъдростта. Загубена е в Аз-а, влюбен нартистично в себе си. Автоматично се случва delete и на двете чувства. Можеш да си живееш в привидност , но няма да намериш вселенския мир. Ако си натъпкан в клетка и всички останали са врагове, няма Мъдрост и няма Любов

Всъщност не е от голямо значение дали сънищата са цветни или черно бели. И въпреки че първите се случват по-рядко, възприятията са най-важни. От съществено значение е и на какви цветове се радваме в ежедневието си - на какъв цвят сме наблегнали в дома си, в офиса си, дори какви дрехи обличаме в ежедневието си. Дали търсим топлина или залагаме на студенина. Всичко това е част от характера ни и от представянето ни в обществото. Едва тогава според мен би трябвало да се вгледаме и в цветовете в сънищата ни и да търсим паралел. Може би това е пътят да стигнем до някакъв отговор за нас самите - кои сме - какво ни липсва. защо сме такива.

Синият цвят се води за студен, но нима не е символ на шестата чакра и в християнската религия на Богородица. Той е наситен с много символика, именно затова е важно какви са възприятията ни към този цвят. Какво усещаме, когато го видим в съня си. Нюансите му са толкова разнообразни -от тюркоаз, до небесно светлосин, че е трудно на първи прочит да стигнеш до същността.

Относителната истина се крие в нашите усещания. Единствено там

Как тълкува цветовете в сънищата П.Дако :

СиньоТо е „студен" или освежаващ цвят -класическият цвят на небето. Напомня ни за морето, за въздуха. Синьото раз­ширявапространството и е цветът на хоризонтите. Както и на духовното.



В сънищата синьото е най-често цветът на безкрая. Пог­ледът се зарейвав сините далечини. Синьото е нематери­ален, прозрачен цвят, който се размива вослепително бя­лото. То е цветът на пустотата. В този смисъл може да станесимвол на смъртта (спряхме се на подобни съни­ща). Синьото е недостъпно,понякога ледено като сине­ещите зимни снегове. Бихме могли да се запитаме дали дълбокататъга на средиземноморските народи (въпре­ки външната им словоохотливост) непроизтича от тази нематериалност, в която се стопяват и духът, и тялото;защото, когато небето е съвършено синьо, погледът се губи в нищото и Земятаизглежда сама в безкрайното прос­транство. Няма ги облаците, които да я„закрилят", да я прегръщат, да й придават сигурност. -

Все в сънищата синьото може да е символ на философ­скитеистини и на метафизичните изследвания.

ЗеленоСъставено, както е известно, от жълто и синьо,зеленото при­тежава многобройни оттенъци. То е цвят на равновесието, напочивката; не случайно масите за билярд, че и заседател­ните маси са покритисъс зелено сукно. Научно е доказано и въздействието на зеленото върху кръвнотоналягане.

В сънищата олицетворява земята и пролетта. Възраж­дането след зимата идълготрайността. Търпението, очак­ването и непосредствената надежда (а неметафизичната надежда като синьото).

Символ е на майката-кърмилница (като растителност­та),но и на детската и пролетната любов.

Зеленото притежава и злотворни свойства. То ецветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води.

„Зелено като надеждата"? Несъмнено, когато ецвят на земната и щастлива любов, на радостта от урожая и на благополучието наземеделеца. Но зеленото обагря и из­раждането, лудостта, заплахата; традиционнозелени са очите на Сатаната, на фаталната жена... и на котката.

Червено То е огънят, топлината, страстта и любовта.Притежава безброй нюанси - от тъмнокафяво до алено. Червеното е цветът накръвта, на раните, но и на здравето, на живота. Най-топъл от топлите цветове,то е брутално, крещящо, динамично, дразнещо. Войнстващ цвят, който лесно сеналага, червеното заема привилегировано място в избо­ра на много хора. Особеного обичат децата, както и при­митивните племена.

В сънищата червеното символизира главно огъня, енер­гията и страстите- понякога всепоглъщащи. Както и бор­бения, екстровертния дух. Пурпурното ецветът на кралете.

Червеното има и обратна страна - кървавочервеното есимвол на насилието, омразата, убийството, клането.

Жълто Цвят на слънцето или глината според оттенъка.

В сънищата жълтото е преди всичко соларен цвят. Цветът на лъчението,на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто еярко, искря­що и клони към ослепително бяло. Когато изразява Сил­ни чувства, тое в по-топли, не толкова крещящи нюанси, подобно на неподражаемите мазки на ЕлГреко. Бле-дожълтото е знак за тъга, за разочарование; понякога и занелоялност, за предателство.

Жълтото е „мъжки" цвят. То „доминира" съссвоето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата итрансцендентното. Впрочем златното има тол­кова нюанси, че не се вмества вграниците на определена символика.

Жълтото символизира и края на лятото със сияйнитедни, които бележат апотеоза му преди зимата; то е пищ­ното изобилие предисмъртта.

В музиката ярко жълтото се свързва с тръбата; топло жълтото - срога.

Оранжево То е сърдечният прием; не е толкова натрапчиво каточервеното или жълтото, които се смесват и взаимно се смекчават. Вхералдиката този цвят (цвят на зора) е от­рицателен; означава лицемерие иприкритост.

В сънищата оранжевото е очевидно соларно. Символизира топлината насърцето и на приема. Цвят на действието, до­някъде хибриден, дори„хермафродитен". И също - цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой,поне обикновено.

Лилаво Това е доста студен цвят. В сънищата лилавоточесто поражда чувство на тъга, на душевно „разкаяние", дори на вътрешентраур. Сим­вол е и на умерената страст (червеното, донякъде укроте­но отсиньото - цвят на здрав разум и духовност).

Черно Черното не отразява, а поглъща цветовете. Всънищата то, разбира се, символизира траура, но глав­но мрака инедиференцирания живот. Цвят е на нощта, на съня; и на безсъзнателното.

Като символ на очакването (погълнатите цветове мо­гатда бъдат възстановени) черното съдържа възможнос­ти за надежда. Така то ставазнак за зараждане, за пробу­дено несъзнавано, за примитивен инстинкт, койтоможе да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят на­помня и Сянката, ачовешката Сянка е тъждествена не със смъртта, а с осъществимата надежда.

Бяло Синтез на всички цветове, бялото напомня за луннасвет­лина, както и за ослепителни далечини. в сънищата бялото е символ на чистота инадежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайнихоризонти, в които човек са загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Катоцвят на снега пък символизира радостта, но и самотата и смъртта.

Пламъче, всички ги виждаме, но за съжаление не можем да реагираме. Явно така сме устроени - ние - човешкият род. На такъв тип хора им трябват по двама психотерапевти - да стоят по един от всяка страна и да ги държат за ръката, когато имат поредния уклон. Притеснително е , че историята винаги се повтаря , а примерите от миналото изобилстват от зловещи фигури. Странно е как цели маси от човечеството са увлечени в расизъм и плагиатство и се кланят на лъжата , Живеят и прекарват целия си живот в нея.

Грешно е да обвиняваме другите за това, че ги има - просто всеки един от нас носи по-малко вина затова.

Не мисля, че е по способностите на всеки да бъде добър психолог. Истината за този тип хора е скрита някъде дълбоко и винаги е много субективна. Донякъдe и ние самите допринасяме за това нездраво любопитство. В крайна сметка кому е нужно да се крие когато е щастлив? - колкото до ообратния вариант - там всеки предпочита да премълчи.
Мотивите за такъв вид проява варират от чисто повърхностно просташко любопитство и стигат до силно желание за асоцииране на живота с други хора, с цел запълване на празнините, отегчението...
Напоследък все повече хора намират за нормално да споделят личния си живот - достатъчно е да погледнем какво става във facebook.
Групови снимки, забавления , усмивки......Някак си отмина времето на личното пространство - идва времето на виртуалния фалш.

Има два типа притежатели на мания за величие. Едните толкова много са убедени в това, че са различни, че на определен етап от живота си правят чудеса. Катерят се успешно в йерархията, заемат управленски постове ( вижте управляващите и сравнете...) и постигат целите си. Проявяват добри актьорски наклонности и с виртуозност убеждават другите в гениалността си.....та чак и поклонници си намират

Другите просто минават бързо на розови хапчета и сами си въздишат пред огледалото.