Велина Василева

Почти цялото Слово на Учителя е в символи...

То не е оставено, за да се чете в прав текст...

Учителят много рядко говори в прав текст... Затова , ако написаното се възприема в прав текст - не може да се достигне до дълбокия му, истински Смисъл, който принася ползата на духовното растене ... Човек се уморява, често губи връзката точно на най-впечатляващите абзаци и затова се отказва...

Така - Школата на Бялото Братство е затворена за обикновения ум, който няма качеството да си прави свои вътрешни "преводи", от символичния учителев език ... Човек трябва да бъде най-малкото талантлив, дори - да бъде гениален, за да схване Смисъла, есенцията на оставеното послание и по този начин да се учи от него, и да разширява съзнанието си ...


В беседата „Отрицателни и положителни черти на ученика“, Учителят казва така :

"Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш.
Ще дойде страхът, но ако имаш вяра,
вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата.

Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха,

да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле.
Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят.

По някой път целият наш живот е бойно поле.
По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш.

Някъде трябва да търпиш,
а някъде трябва да носиш неволята,
някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш?

Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. "

Учителят в "Трите извора"

Възможности

Според моето определение човек без любовта не може да бъде вегетарианец по никой начин. И плодоядец не може да бъде.

И да иска, не може. Забранено му е.

Адам, след като яде от дървото на познание на доброто и злото, не можа да яде от другото дърво на рая.

Без любов, и да искаш да живееш добре, не можеш. Не е позволено да живееш добре.

С любовта е позволено да живееш добре.

И ние си блъскаме главата, искаме това, което не е позволено. Искаме да примирим доброто със злото.

Те са два метода различни. Те си работят. Те са на мястото. Те са създали света. Той е един съвсем отделен свят.
Светът с добро и зло, това е един свят, дето трябва да живеят най-разумни същества, понеже в света на доброто и злото условията са много тежки. Няма условия по-тежки от това познаване на доброто и злото.

Разгледайте цялата история, и ще видите, че цялата земя е посеяна с човешка кръв и всички са страдали. Ние живеем върху костите и върху плътта, и върху кръвта на хората, които са измрели. Отгоре им живеем. Върху една мъртва материя. И върху тая мъртва материя ние искаме да бъдем щастливи.

Тогава във вашия ум се поражда въпросът: „Кой е церът на това?“ Или преведено, как ще се реши тая задача? Ще приложиш любовта без закон. Ще приложиш в живота си и обичта без закон.

Щом приложиш любовта със закон, ти си в стария порядък. В Писанието е казано: „Ще отнема каменното им сърце и ще им дам плътско. И ще Ме познаят от малък до голям.“

Сегашните вегетарианци не ми се харесват. Смешни са сегашните вегетарианци.

Ще приведа един български пример. На българските заговезни в един дом, след като заговели, сварили една кокошка и почнали да ядат. Чули, че идат съседите и те скрили кокошката отдолу под масата и извадили чорба с коприва. Попитали ги: „Какво ядете?“ Те казали: „Коприва.“ А кокошката е отдолу под масата.

И във вашите веруюта е така: отгоре е копривата, а отдолу е кокошката. Че какво е това верую, когато под новото верую е кокошката? А като заминат съседите, тогаз се туря копривата отдолу, а кокошката отгоре. Трябва да влезем в положението на кокошката. Аз се поставям в положението на кокошката. Някой, който отсича главата на кокошката – тя страда. И казвам: „Ако аз съм в положението на кокошката, ще искам ли да ми отрежат главата?“

Аз се поставям и в положението на един човек, който страда. Това, което ми е неприятно в даден случай, няма да го причинявам на другите. Не е възможно да живеем един чист живот без любов.

Хора без любов винаги живеят един нечист живот. И целият свят да се събере, не може да ме убеди в противното. Хора с любов живеят чист живот.

Ето какъв е животът без любов, при най-малкото поколебаване в любовта идват нещастията. И при най-малкото решение да вървиш по любовта, животът ти се изменя. И ако има добро в света, то е защото хората помислили за любовта. Само като помислят хората за любовта, тя изпраща своите благословения. При всичко, че не изпълняваме закона на любовта, то Бог е толкова благ, че пак изпраща всеки ден Своите благословения.

Та казвам, за бъдеще сейте вашите житни зърна върху почвата на любовта, а не върху почвата на безлюбието. В бъдеще сейте вашите житни зърна върху доброто си сърце, а не върху лошото си сърце. Колко е мъчно сега да посееш едно семе на любовта.
Казват: „Кога ще дойде Христос?“ Христос сега е в света. Вие го виждате в Евангелието веднъж с камшик вътре в храма. Влиза и гони месоядците, които изкараха Христа от търпение. И Той влезе в храма с камшик и им каза: „Не правете дома Ми дом търговски. За какво са тези животни в храма?“ Той само веднъж го направи това, а не два пъти. И видя, че тази работа по този начин не може да стане.

И сега виждаме Христа в света. Доста голям камшик има сега. Че всяка война е камшик. Че какво мислите? А пък вие виждате сега и добрата страна. Любовта идва при ранените. Има сестри милосърдни и лекари, които лекуват. По-добре е с една ръка да влезеш в Царството Божие или с един крак, отколкото с два крака и две ръце, и да идеш в пъкъла.

Направете един опит: един ден да живеете, без да се смутите. Целия ден да бъдете весели. Че каквото и да стане, да не се изгуби вашето разположение. Да бъдете толкова умни, че никой да не може да ви предизвика. Че много е това. Но е възможно. При любовта нещата могат да се приложат, но без любовта не могат. Страданията ще продължават дотогава, докато приемем любовта и почнем да живеем по нея. И това ще стане по свобода. Това с насилие няма да стане. Щом живеят хората без любов, всякога ще има насилие.

Ти не можеш да бъдеш син на Бога, ако не си роден от Бога. Само родените от любовта са синове Божии. А пък ония, които не са родени от любовта, те не са синове Божии.

Има два рода човеци.
Роден от любовта, той е син Божи.
А онези, които не са родени от любовта, живеят по знанието на доброто и злото.

Това е сегашният порядък на нещата.

И тогаз няма какво да се смущаваме. Ще колиш кокошки, ще печеш кебапчета и няма да му мислиш много.
Копривата ще турят ту отдолу под масата, ту отгоре. И много естествено е.
Зимно време водата замръзва, а лятно време се размразява. Лятно време водата всичко върши, а зимно време тя почива.

Та казвам, новото в света седи само в няколко думи: служене на любовта.

Любов без закон

„Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му: а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Евангелие от Йоана 15:15

"Ще се спра само върху две положения от прочетения стих: раб и приятел. Думата „раб“ означава ограничение, тя е носител на чувството страх. Рабът не може да има своя мисъл, рабът не може да има свое мнение, рабът не може да има своя философия, всичко у него е наложено. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият. Някои ще кажат, че религиозните хора са по-благочестиви. Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са благочестиви, културни. Те са хора на невежеството с титли на благочестиви слуги, благочестиви раби.

Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“

Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо? – Защото върши всичко, което му заповядват. А едно религиозно общество, основано на приятелство, изисква да се служи на следното: „Всичко, що чух от Отца Си, явих ви го.“ Разбира се, съвременните хора не знаят какво е казал Христос на учениците Си и мислят, че всичко, което е говорил, се отнася само до спасението. И сега казват: „Вярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Но спасението е наука за болните хора и които искат да се спасят, пращам ги в болницата. Докторите са хората на спасението и те изучават всички онези методи и принципи, по които хората могат да се излекуват от своите болести. Ти му говориш за обществено преобразование, за добродетели, а той те пита: „Спасен ли си ти?“ Казвам му: Щом ми говориш за спасение, ти си още в болницата, не си още спасен, но излезеш ли от нея – спасен ще бъдеш. Е, хубаво, като излезеш един път от болницата, каква полза имаш да мислиш пак за нея? Следващото положение, в което ще се намериш, като излезеш от болницата, това е училището, следователно училището е мястото за здравите хора. Аз не се занимавам с болници, затова, когато някой заболее, изпращам го в болницата, да се учи там на спасение, а като оздравее, изпращам го във великото училище, за да се учи на знания. И тъй, училището е за здравите хора, а болницата – за болните. Като излезе човек от болницата, трябва да отиде в света да работи, но за да излезе, трябва да има основни познания за великата жива природа.

В какво се състои този живот, за който имаме сега познания? Как се е появил той на земята? Как се е появил този живот, никой не знае. Забележете, че за това и аз не говоря, но говоря за неговото проявление, за неговите форми, за същността на живота. Следователно Вселената с нейните форми е един велик жив организъм, в който животът се проявява. Този живот може да бъде чисто механически, т.е. без да вземе човек участие в него, а може да бъде и психически, в който човек да взема участие. Ако си раб, не можеш да вземеш участие в живота; ако си приятел, ще вземеш участие. Между двама приятели има обмяна не само на мисли, но и на чувства, когато между господар и раб се налага една груба сила – господарят заповядва на слугата това и това да направи. Когато господарят яде, слугата трябва да стои прав на крака, да не мисли нищо за себе си, а да е готов всеки момент да изпълни волята на господаря си. И когато съвременните хора ми говорят за Господа, за Христа, за онзи свят, с това те прикриват едно лъжливо учение, на което служат. Ако те проповядват за Христа, а поддържат рабството си, това е едно лъжливо и опасно учение за света. От такова учение Господ се гнуси. И когато проповядваме едно учение, обосновано на приятелство, трябва да знаем в какво се състои то, да го прилагаме и да знаем защо и за какво говори то. Не трябва да бъдем като онзи американски проповедник негър, който проповядвал как създал Бог човека и как, след като го направил, сушил го три дни на един плет. Запитали го: „Ами как създаде Бог тоя плет!“ – „Това не е ваша работа“ – им отговорил той. Всяка организация, всяка система, това е един плет, на който днес Господ суши съвременните хора. Когато запитаме: „Отде е този плет?“, отговарят ни: „Това не е ваша работа.“ Че много по-лесно е да обясниш как е направен плетът, отколкото как е направен човекът. Аз мога по-скоро да ви обясня съграждането на плета как е станало, отколкото да ви обясня появяването на човека. И сега ви казват: „Това не е ваша работа, онова не е ваша работа“, а вие стоите като слуги и чакате заповеди. Това не е ново учение, не е Божествено учение. Божественото учение подразбира взаимност между умовете и между сърцата на хората. Има ли тази взаимност, Христос е вътре във вас и ще ви каже всичко, което е чул от Отца Си. Нямате ли тези две разположения, вие ще бъдете раби и няма да разбирате вътрешния смисъл на живота. Тогава животът ще се изразява като една необходимост, като едно вечно страдание и затова казвате: „Човек се е родил да страда.“ Ние ще страдаме само дотогава, докато научим всички положения да минаваме от робство към приятелство, защото робството сами си го налагаме.

Христос казва: „Всичко, което чух от Отца Си, казах ви го.“ Е, хубаво, ако започна да ви разказвам всичко, каквото чух от Отца Си, вие ще кажете като онзи турчин: „Ако всичко това е истина, голяма лъжа е.“

И българите, когато искат да кажат за някого, че много знае, казват: „Той знае много да лъже.“ Тъй че у българите всеки учен човек е един лъжец.

Да се спрем върху тези две положения: робство и приятелство.

Робството е обосновано на страха и върху този страх почиват всички съвременни учения, от памтивека и досега, до новото учение, учение на приятелството. Срещна някого, ще го питам: Ти какъв си, православен ли си? – „Да, аз съм православен.“ – Раб ли си в църквата, или приятел? Знаеш ли нещо? – „Не, свещениците знаят, другите хора знаят.“ – Тогава ти си един православен раб.

Срещна другиго и го питам: Ти какъв си? – „Евангелист.“ – Знаеш ли нещо от това, което слушаш? – „Не, тези, които тълкуват, те знаят.“ – Тогава и ти си раб в Евангелистката църква. По същия начин може да изредим, че всички хора са раби. Като се срещнат някои хора, започват да спорят кой повече знае и казват: „Нашият проповедник тъй казва, нашият свещеник тъй казва и т.н.“ Спорят, спорят, докато се скарат и сбият, че еди-кой си господар знаел повече. Това благо, което Бог ти е дал, както и тази светлина, която излиза от слънцето, трябва да са еднакви за всички. Така и Божественото учение трябва всички да го използуват еднакво. Остави всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е. Защото, ако ти го спъваш, ще приличаш на онзи осел, който, като търсил своята прехрана, стъпкал всички цветя из полето.

Всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз раб ли съм, или приятел?“ Аз ви говоря като на приятели, а не като на раби. Аз признавам само една власт на света, тя е Божията власт; аз признавам само една власт, властта на любовта; аз признавам само една власт, властта на мъдростта; аз признавам само една власт, властта на правдата; аз признавам само една власт, властта на добродетелта. Всяко друго учение, което не е обосновано на тези принципи, то е една измама, която светът е изпитал и може да изпита."

Приятел и раб

Яков 3 глава:

Считайте, че работата е сериозна сега.

Годините, които настъпват, са години да служим на Бога без закон, по любов.

А пък сега всички служат под закон.

Ти казваш: „Аз трябва да вярвам.“ Щом трябва да вярваш, то е под закон.

В дома бащата и майката служат много добре. И слугата служи добре. По закон всички служат много добре. Много добри са хората. Но оставете хората свободни, накарайте ги по любов да работят, и ще видите каква обхода ще имат. Всеки ще казва: „Аз съм на особено мнение.“

А пък какво е особеното мнение? Всички други да работят, а пък аз да почивам. А пък точно обратното трябва да се каже: всички да почиват, а пък аз да работя. Аз така го тургам.

Що е любов? Всички да почиват, а пък аз да работя. Това е любов.

А пък сега е: всички да работят, а пък аз да почивам.

Що е законът на любовта? Всички други да бъдат лоши, аз да бъда добър и да слугувам.

Любов без закон

Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка

Устойчиви величини

Духовна мекота

Мусала

С малкото

Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране

Да се не смущава сърдцето ви!

За да следвате Христос, вие трябва да минете през Неговите изпитания. Много изпити предстоят на съвременното човечество, но то трябва да ги издържи. Щом ги издържи, положението му ще се подобри. Днес всички хора минават през своята отрицателна карма. В бъдеще те ще минат през положителни, т.е. благоприятни условия на живота, наречени дихарма. Сегашният живот е живот на злото и на изпитанията; бъдещият е живот на доброто и на Любовта.

Светът е пълен с блага, дадени от Бога. За да се ползва от тия блага, човек трябва да има отворени очи.

Тази година ви се дават условия да се ползвате от великите Божии блага. За да не изгубите условията, вие трябва да избягвате услугите на чуждите коне. Всеки човек има кон, на който може да разчита. Следователно, дали слизате от планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Конят представлява човешкия ум. Разчитайте на своя ум, а не на чуждите умове.

Като слуша първо своя ум, а после ума на другите, човек идва до заключение, че това, което сам направи, е по-добро от онова, което другите могат да му направят.

Да се върнем пак към въпроса за свободата. Кога човек е свободен? – Когато служи на Бога, т.е. на Цялото.

Докато човек работи в името на Бога, всички са доволни. Щом направи нещо за някоя част, веднага се явява състезание.

Където има състезание, там Любовта отсъства. Където Любовта отсъства, там идват ограниченията.

– „Какво да правим, за да се освободим?“ – Дайте място на Божията Любов в себе си.

Щом Божията Любов обхване човешката душа,
Любовта му минава в по-висока степен:
от човешка в Божествена.

Божията Любов прави човека силен.
Тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си грешки. Без тази Любов той ще бъде в положението на пушач или на пияница, който иска да се освободи от своята страст, а не може. Който може да се справи със своите слабости, той е силен човек; който не може да се справи със слабостите си, той е слаб човек.

Както делим хората на силни и слаби, така и

в човека различаваме две естества: Божествено – силно и човешко – слабо.

Божественото има крила, не се нуждае от кон или автомобил. Човешкото е слабо, затова търси превозни средства, т.е. външна помощ. И тъй, разчитайте на Божественото в себе си, а не на човешкото, което търси външна помощ.
Закон за частите и цялото

В бъдеще условията на живота ще бъдат по-трудни.

Тогава ще се предизвикат у вас много способности.
Вие със старото знание лесно ще се справите,

но за новите условия се изискват нови знания, нови методи.

Също така и вярата, която сега имате, няма да ви помогне.

Ако детето иска да разполага със своята детинска възраст
и когато възмъжее, няма да може да направи нищо.
Или ако със своята възмъжалост човек може да се справи и като остарее,
и тогава няма да може да си помогне. Защо?

– Защото всяка възраст се отнася за своето време.

Защо човек остарява? – Защото не разполага с такава сила, каквато е имал като възрастен.
Щом изгуби силата си, той започва да остарява.

Старите хора стават банкери, турят парите си в банките и престават да работят.
Така те се обленяват, изгубват силата си.

Не преставайте да работите!
Аз съм наблюдавал какво правят учениците
и не съм намерил нито едно изключение в това отношение.

За пример, някой чиновник казва:
„Да изкарам 15 години да работя, ще се пенсионирам
и ще започна да работя в духовно отношение.“
Обаче какво става? Като се пенсионира, заминава за онзи свят
и пак не може да работи както е мислил.

Казвам: Не чакайте да станете пенсионери и тогава да работите.
Работете на всяко време и без да сте пенсионери.
Като станете пенсионери, ще ви задигнат на онзи свят.
По-хубаво пенсиониране от отиването ви горе няма.
Да чакате да ви пенсионират и тогава да работите,
това е неразбиране на идеята.

Вие трябва да имате естествен подтик да работите.
Плевели

Като ви говоря така, не подразбирайте физическия живот, но подразбирайте духа, вътрешния смисъл на нещата. То е важното. Като окултни ученици, така трябва да гледате на нещата. Това ще донесе свободата, която търсите, а то е великото и славното в живота. Ако разглеждате въпроса по този начин, щом дойдете в съприкосновение с всички възвишени братя и се свържете с тях, положението ви на земята ще се подобри.
--------------------
Аз говоря фигуративно, от името на онзи велик Божествен закон, който работи в света. Тази фигура, преведена на обикновен език, изразява следното. Когато отиваш да молиш Бога за нещо, ще кажеш: „Господи, аз Те моля да ми помогнеш в това нещо“. Кажеш ли така, ще бъде. Няма защо да говориш на Господа надълго и нашироко. С три думи ще си кажеш искането. Ще кажеш: „Господи, бъди милостив към мене! Аз ще изпълня Твоята воля“. Кажеш ли така, каквото искаш, ще ти се даде. Мъдрост ли искаш, сила ли искаш, знание ли искаш – всичко ще имаш.

Раждането на свободата

В бъдеще условията на живота ще бъдат по-трудни.

Тогава ще се предизвикат у вас много способности.
Вие със старото знание лесно ще се справите,

но за новите условия се изискват нови знания, нови методи.

Също така и вярата, която сега имате, няма да ви помогне.

Ако детето иска да разполага със своята детинска възраст
и когато възмъжее, няма да може да направи нищо.
Или ако със своята възмъжалост човек може да се справи и като остарее,
и тогава няма да може да си помогне. Защо?

– Защото всяка възраст се отнася за своето време.

Защо човек остарява? – Защото не разполага с такава сила, каквато е имал като възрастен.
Щом изгуби силата си, той започва да остарява.

Старите хора стават банкери, турят парите си в банките и престават да работят.
Така те се обленяват, изгубват силата си.

Не преставайте да работите!
Аз съм наблюдавал какво правят учениците
и не съм намерил нито едно изключение в това отношение.

За пример, някой чиновник казва:
„Да изкарам 15 години да работя, ще се пенсионирам
и ще започна да работя в духовно отношение.“
Обаче какво става? Като се пенсионира, заминава за онзи свят
и пак не може да работи както е мислил.

Казвам: Не чакайте да станете пенсионери и тогава да работите.
Работете на всяко време и без да сте пенсионери.
Като станете пенсионери, ще ви задигнат на онзи свят.
По-хубаво пенсиониране от отиването ви горе няма.
Да чакате да ви пенсионират и тогава да работите,
това е неразбиране на идеята.

Вие трябва да имате естествен подтик да работите.
Плевели

Като ви говоря така, не подразбирайте физическия живот, но подразбирайте духа, вътрешния смисъл на нещата. То е важното. Като окултни ученици, така трябва да гледате на нещата. Това ще донесе свободата, която търсите, а то е великото и славното в живота. Ако разглеждате въпроса по този начин, щом дойдете в съприкосновение с всички възвишени братя и се свържете с тях, положението ви на земята ще се подобри.
--------------------
Аз говоря фигуративно, от името на онзи велик Божествен закон, който работи в света. Тази фигура, преведена на обикновен език, изразява следното. Когато отиваш да молиш Бога за нещо, ще кажеш: „Господи, аз Те моля да ми помогнеш в това нещо“. Кажеш ли така, ще бъде. Няма защо да говориш на Господа надълго и нашироко. С три думи ще си кажеш искането. Ще кажеш: „Господи, бъди милостив към мене! Аз ще изпълня Твоята воля“. Кажеш ли така, каквото искаш, ще ти се даде. Мъдрост ли искаш, сила ли искаш, знание ли искаш – всичко ще имаш.

Раждането на свободата

В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии.

Тези хора, които не живеят добре,

те съдят.

Чудна работа.

В музиката отличните професори ги натоварват да преподават и
рядко е глупав цигулар да стане професор.

А пък в живота всеки става професор и
ще преподава урок за морал кой е добър човек и прочее.

Че кой е добър човек?

Добрия човек – вари го, печи го, каквото и да го правиш,
той все си е добър.
Сто тояги да му удариш,

той си мълчи.
Любов без закон

Нещата остават неизяснени.

Ние ги схващаме частично и затова казваме, че някои неща са неразумни.

Неразумни са тия неща, защото не сме във връзка с тях.

Защото всяко нещо, което е свързано с нас, ние считаме за разумно.
Всяко нещо, с което не сме свързани, е неразумно за нас, защото няма с какво да го ценим.

Тия неща за нас са необясними.

За пример всеки човек, който ви обича, вие сте свързани с него, неговата обхода е една.

А онзи, който не ви обича, който няма никаква връзка с вас,
той ще бъде неразумен за вас, неговата обхода ще бъде неразумна

и той няма да иска да знае за вашите възгледи, за вашите чувствувания.
Плевели

Считайте, че работата е сериозна сега.

Годините, които настъпват, са години да служим на Бога без закон, по любов.

А пък сега всички служат под закон.

Ти казваш: „Аз трябва да вярвам.“ Щом трябва да вярваш, то е под закон.

В дома бащата и майката служат много добре. И слугата служи добре. По закон всички служат много добре. Много добри са хората. Но оставете хората свободни, накарайте ги по любов да работят, и ще видите каква обхода ще имат. Всеки ще казва: „Аз съм на особено мнение.“

А пък какво е особеното мнение? Всички други да работят, а пък аз да почивам. А пък точно обратното трябва да се каже: всички да почиват, а пък аз да работя. Аз така го тургам.

Що е любов? Всички да почиват, а пък аз да работя. Това е любов.

А пък сега е: всички да работят, а пък аз да почивам.

Що е законът на любовта? Всички други да бъдат лоши, аз да бъда добър и да слугувам.

Любов без закон

Нещата остават неизяснени.

Ние ги схващаме частично и затова казваме, че някои неща са неразумни.

Неразумни са тия неща, защото не сме във връзка с тях.

Защото всяко нещо, което е свързано с нас, ние считаме за разумно.
Всяко нещо, с което не сме свързани, е неразумно за нас, защото няма с какво да го ценим.

Тия неща за нас са необясними.

За пример всеки човек, който ви обича, вие сте свързани с него, неговата обхода е една.

А онзи, който не ви обича, който няма никаква връзка с вас,
той ще бъде неразумен за вас, неговата обхода ще бъде неразумна

и той няма да иска да знае за вашите възгледи, за вашите чувствувания.
Плевели

В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии.

Тези хора, които не живеят добре,

те съдят.

Чудна работа.

В музиката отличните професори ги натоварват да преподават и
рядко е глупав цигулар да стане професор.

А пък в живота всеки става професор и
ще преподава урок за морал кой е добър човек и прочее.

Че кой е добър човек?

Добрия човек – вари го, печи го, каквото и да го правиш,
той все си е добър.
Сто тояги да му удариш,

той си мълчи.
Любов без закон