Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За жалбите, оплакванията и недоволството


Recommended Posts

Какво мислите вие по въпроса?

Помагат ли жалбите и оплакванията или са по-скоро механизъм за бягане от трудностите и отговорността свързана с тях?

Хващали ли сте се, че използвате недоволството за да оправдаете неуспехите си в справянето с даден проблем, прехвърляйки вината извън вас?

Дали оплакването представлява изразяване на позиция по даден проблем или е скрито желание някой да дойде отвън и наготово да реши проблемите ни?

Линк към коментар
Share on other sites

За жалбите,оплакванията и недоволството.

Помагат ли за решаване на проблемите?

За тези,които са осъзнати и будни от някаква степен нагоре -не ,не помагат.

Те и за това са Търсещи и Войни на Духа.Търсят и намират отговорите в Божествения промисъл,а не в човешките философии.

Тогава им отвори умътъ да разумеятъ писанията Ев.Л.24:45

Ако ли некой от васъ е оскуденъ от мъдростъ,

да проси от Бога,който дава богато на всички и

не укорява,и ще му се даде. Иак.1:5

Просете и ще ви се даде,търсете и ще

намерите,хлопайте и ще ви се отвори.

Защото всекой,който проси,приима,

и който търси,намира,и който хлопа,

ще му се отвори. Ев.М.7:7,8

Линк към коментар
Share on other sites

Зависи точно за какви точно жалби и оплаквания става въпрос ,според мен има два вида едните са градивни а другите съответно неградивни с цел да се направи лошо на някой ,да му направиш живтът тежък ,пореден от жалбарската завист и ред подобни чувства .Колкото до градивните ,те са като глас в пустиня ,обикновенно хората взимат сами инициативата и си запълват примерно дупките по улиците :) .

Линк към коментар
Share on other sites

На всеки един от трите въпроса според мен има по два отговора.

Помагат ли жалбите и оплакванията или са по-скоро механизъм за бягане от трудностите и отговорността свързана с тях?

Щом има жалби и оплаквания,налице е проблем,който трябва да намери решение.

Когато жалбите и оплакванията са конкретни и основателни и са отправени към човек или институция,които са в състояние да решат или помогнат за решаването на проблема - би трябвало да помогнат.Все пак тук е важен и субективния фактор.

Когато жалбите и оплакванията се правят с цел да се избяга от трудностите и да се поеме отговорност за преодоляването им няма да помогнат за разрешаването на проблема.

Хващали ли сте се,че използвате недоволството за да оправдаете неуспехите си в справянето с даден проблем,прехвърляйки вината извън вас?

Като дете го правех!:)

Когато съм се страхувала от наказание за зле написано домашно(примерно!) ,съм се оправдавала с умора или бързане за някъде.

Сега когато недоволствам винаги търся и начин за справяне с проблема който е предизвикал това недоволство.Най-вече недоволствам от себе си,защото за по-голямата част от проблемите съм си виновна аз.

Все пак има и проблеми,които предизвикват недоволството ми,но не са мое творение.Ако е по силите и възможностите ми бих помогнала да се разрешат.

Дали оплакването представлява изразяване на позиция по даден проблем или е скрито желание някой да дойде отвън и наготово да реши проблемите ни?

Понякога оплакването е начин човек да изрази позиция.Като се оплаквам от нечия лоша постъпка,аз изразявам отношението си към нея.Някой ме е излъгал и аз се оплаквам от това,изразвайки негативното си отношение към лъжата.

Всеки разумен човек знае,че ако той не си помогне сам,никой отвън няма да дойде и с един замах на магическата пръчка да реши проблемите му.

Но за голямо мое съжаление има доста хора,които действат именно така - оплакват се за да предизвикат нечие съжаление,и така друг наготово да им реши проблемите.

Линк към коментар
Share on other sites

За жалбите, оплакванията и недоволството

Помагат ли за разрешаване на проблемите?

Mnogo е субективно кое да се определи като факт, мнение, жалба, недоволство или критика например.

Има хора, на които не е обръщано внимание и те са се научили ( са ги научили) все жално-милно да се оплакват от целия свят.

Станало им е навик и им е трудно да го преодолеят.

С тях се изисква човек да е внимателен и да ги насочва към идеяата, че все пак чашата е наполовина пълна.

С времето и те разбират, че е по-добре да са оптимисти.

Други се оплакват, защото са се напатили от завистници и скроени номера.

Трети, защото им е много тежко на душата.

Скоро имах случай -

една майка все ме пита как сме,как са децата, аз й споделем факти, тя ме разпитва. Аз съм весела и спокойна, радостна. Виждам я как посърва и й става тежко. Помислих, че има скрити проблеми и спрях да говоря, похвалих я колко тя е елегантна...

След месеци разбрах, че детето й има фатална диагноза и краят е неизбежен.

Някои хора нападат всички под ред - било то фино или грубо - така са свикнали. Все да "са най-отгоре". Не дават на другите да се "оплакват" ( по тяхно виждане), защото го приемат твърде лично.

Кулата на собствената им съвършеност не е много устойчива...

Най-малкото несъгласие с тях ги кара веднага да определят човека като вечни жалващ се, оплакващ се и нетолерантен към тях.

А самите те защо не са толерантни към чужди мения?

Има хора, които са се опаковали в розовия балон на "позитивното мислене" и толкова се плашат от всяко друго негативно ( за тях мнение), че ако кажеш, че цяла нощ те е болял зъб (истина, факт - споделяне) те ще го приемат за оплакване и започва лекция за позитивно мислене...

Ако се изкаже мнение, че си бил при лош зъболекар, които не е почистил и напълнил добре канала на зъба и после има проблем (реални и верни аргументи), то те не биха го приели като предупреждение и предпазване от непрофесионално лечение, а като оплакване и недоволство.

Но какво да се прави -

колкото хора - толкова мнения кое е факт, мнение, оплакване или недоволство.

Въпрос на лична гледна точка.

Редактирано от Дъгата
Линк към коментар
Share on other sites

По някога,когато човек говори за проблемите си намира липсващата част от пъзела,нещата му се доизясняват,понякога намира ненадейно отговори и решения.Понякога е вик за помощ, за съпричастност и подкрепа.Понякога....хиляди варианти.

Линк към коментар
Share on other sites

Има хора, които са се опаковали в розовия балон на "позитивното мислене" и толкова се плашат от всяко друго негативно ( за тях мнение), че ако кажеш, че цяла нощ те е болял зъб (истина, факт - споделяне) те ще го приемат за оплакване и започва лекция за позитивно мислене...

Ако мисленето наистина е позитивно, то човекът не се страхува от нищо и никакви негативни мисли, емоции на събеседника и средата му не могат да го извадят от равновесие. Оплакването, че цяла нощ някого го е болял зъб всъщност би било негативно, ако този човек упорито отказва да иде на зъболекар и всеки ден се оплаква, че го е болял ужасно зъба, но се свършва с оплакването и той нищо не предприема. В такива случаи аз усмихнато казвам - о, надявам се, че следващия път ще те заболи толкова силно, че болката ще стане по-силна от страха от зъболекаря и ще надделее над мързела. От моите разбити зъби знам, че ако боли силно в самото начало - толкова силно, че да не може да се търпи, човек се грижи добре за зъбите си и в крайна сметка те остават годни за по-дълго време.

Но тази забележка, която ме пипна за чувствителна струна, ми напомни, че може би е добре да дадем приблизително поне определение какво ще смятаме за оплакване.

Ако аз отида при лекар и кажа, че имам болка в стомаха, това не е оплакване, това е моята естетствена реакция на проблема - макар и терминът е такъв.

На времето много неприятно впечатление ми правеха имената на документите "молба" и "Жалба". Ама нито се моля, нито се жалвам. В първия случай просто заявявам желанието си, а във втория - уведомявам съответните служби за нещо, което е нарушение на някакво правило или закон. Оттам ние смесваме понятията, според мен.

Недоволството - то също може да бъде смесвано. Ако на мен не ми харесва нещо у дома, правя го такова, каквото ми харесва. Това не е недоволство. Това е естествен процес на промени. Както в един момент кълнът става "недоволен" от обвивката на семето и я пробива, за да порасне...

Е, ако вътре в себе си нося някакви негативни емоции и мисли, но не променям нито вътре нито външно нищо, значи аз просто си харесвам негативните мисли и емоции и ми е добре с тях.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

...

Но тази забележка, която ме пипна за чувствителна струна, ми напомни, че може би е добре да дадем приблизително поне определение какво ще смятаме за оплакване.

Ако аз отида при лекар и кажа, че имам болка в стомаха, това не е оплакване, това е моята естетствена реакция на проблема - макар и терминът е такъв.

...

Да, получи се малко разминаване в смисъла, който се влага в понятията. Умишлено поставих темата в психология, защото имах предвид именно психологичната страна на проблема – психичния механизъм, който извиква в нас преувеличаване на проблема, страх от него, неувереност в собствените си сили и възможности, прекаленото акцентиране върху несправедливостта на случващото се (реална или въображаема), прекаленото акцентиране върху неговата трудност и тежест, т.е. всичко което ни отклонява от полагане на усилия по решаването му.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, получи се малко разминаване в смисъла, който се влага в понятията. Умишлено поставих темата в психология, защото имах предвид именно психологичната страна на проблема – психичния механизъм, който извиква в нас преувеличаване на проблема, страх от него, неувереност в собствените си сили и възможности, прекаленото акцентиране върху несправедливостта на случващото се (реална или въображаема), прекаленото акцентиране върху неговата трудност и тежест, т.е. всичко което ни отклонява от полагане на усилия по решаването му.

Благодаря за уточнението.

Има няколко вариянта

1,Проблемът нарушава реда и структурата,в която нормално /за тях/ тече животът им.

2,Някои ще се почувствуват наранени емоционално от проблема - те са нежните души

3,Трети ще се почувстват лично застрашени от проблема - ще го усетят като нападение и заплаха срещу себе си .

Кога проблемът е преувеличен?

Нормално е когато те гони лъв да изпиташ силен страх и да бягаш с всичка сила.

Когато обаче видиш мишка и направиш същото,тоест държиш се все едно те е нападнал лъв - това вече не е нормална

реакция, а преувеличена.На това в хомеопатията му се казва делюзия.

Когато човек е здрав , жизнената сила го задейства да реагира по адекватен начин-Тоест той ще възприеме проблема като предизвикателство да се справи и той ще положи съответните по размер усилия.

Когато обаче има блокажи в жизнената сила,той ще реагира по следните начини:

1,Може да омаловажи проблема и дори може да не му обърне внимание.Това може да доведе и до летален изход.

Вижда лъв,а се държи все едно е видял мишка.Получава тежка травма,но казва,че нищо му няма и гони лекарите...

Порязва се леко,но пищи все едно му изтича кръвта...

2,При пеувеличаване на проблема усилията надхвърлят многократно ситуацията.

Пример:Мъж и жена на заведение.Друг мъж е "погледнал" жената.Мъжът с нея му се нахвърля и започва бой....

:3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

Жалби-оплакване -недоволство,са трасе от път ,по който всеки от нас минава или е минал,а за някои хора си е стил на поведение.Имам една колежка,която обича да се жалва.От всичко.От работодателя на съпруга си,от закъснелите заплати,от началника,който не я цени,от лекаря в АГО,който приема дъщеря и.Ежедневно,непрекъснато жалване и недоволство,като в онова детско стихче,помните ли го?

...........................

Все за нещо ще намери,

да се начумери.

Ту му млякото горещо,

ту пък друго нещо.

...................

По темата с жалбите,оплакванията и недоволството,аз лично си мисля ,че не само не ни решават проблемите,а напротив изострят ги.Имам много близък човек,който е от жалващите се и търсещите врага в човешко лице,винаги ,когато не се справя със себе си.С него си говоря за това,но знам,че докато сам не се убеди,няма как да пробия на рацио ниво.Оставам все пак с надеждата ,светлината да става повече от сянката в него.

Хубав ден от мен .Дъждовен,но с топлинка.:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Жалби, оплакване, недоволство са отказ на съзнанието да приеме факта, че животът е труден.Нещо повече,той е изпълнен със сложни ситуации, които имат за цел да провокират съзнанието ни.Решаването на проблемите е единствения начин да преодолеем страданието.Просто при някои индивиди мисленето не иска да приеме тази даденост.Изисква се да сме дисциплинирани, да отложим наслаждението от свършеното за по- късен етап.Но да игнорираме проблемите и да мислим, че ще се разрешат от самосебе си е заблуда.Всичко е до работа върху себе си, върху промяна на начина на мислене.

Линк към коментар
Share on other sites

Жалби, оплакване, недоволство са отказ на съзнанието да приеме факта, че животът е труден.Нещо повече,той е изпълнен със сложни ситуации, които имат за цел да провокират съзнанието ни.Решаването на проблемите е единствения начин да преодолеем страданието.Просто при някои индивиди мисленето не иска да приеме тази даденост.Изисква се да сме дисциплинирани, да отложим наслаждението от свършеното за по- късен етап.Но да игнорираме проблемите и да мислим, че ще се разрешат от самосебе си е заблуда.Всичко е до работа върху себе си, върху промяна на начина на мислене.

pavleta,има ли човек,който се оплаква от лесен живот?!

На всички ни е трудно и сме приели това.Всеки се бори с трудностите според начина си на мислене и възможностите си.

Според мен е пагубно само седенето със скръстени ръце и оплакванията без да се действа.

Линк към коментар
Share on other sites

Трябва да учите закона на разтоварването.

Вие от 20 години помните кой ви е обидил,

кой ви направил нещо, баща ви как се е отнесъл, брат ви как се е отнесъл.

Представяте си отрицателни работи, не си представяте красиви работи.

Красивите работи са редки.

Откак съм дошъл в България, побеляла ми е главата от оплакванията на хората.

Аз този живот го търсих и още има да ми стане бяла главата.

Има един бял цвят, който е най-силният цвят в света,

от бялото, ако искате черно може да го направите, бояджилък има.

Всички трябва да станем хора честни.

Честността, то е високо нещо.

Човек честен да бъде, да зачита хората, понеже като зачита хората, себе си зачита.

Човек да зачита себе си, но и да признава своите погрешки.

В царството си

Линк към коментар
Share on other sites

Когато разглеждаме човешкото недоволство и оплаквания, ние първо ще забележим, че те представляват едно отрицателно състояние на психиката. Липсва вътрешна хармония, липсва спокойствие, липсва лекота на съзнанието, липсва свобода на мисълта. Това, от което се оплаква човек, т.е. отрицателното (според преценката му) заема прекалено голяма част от неговото съзнание и фактически не остава много място за нещо друго.

Действителността, колкото и неприятна да ни е, е факт. „Ако имах пари, щях да отделям повече време за духовното си развитие, но сега трябва да печеля за прехрана и не ми остава почти никакво време за друго“ и др. под. са бягство от действителността. А действителността е отправната ни точка за всяка промяна. Ние не можем да имаме друга стартова позиция освен действителността. Ако искаме да постигнем и променим нещо, трябва да започнем от действителността, а не от някакво въображаемо „ако“. За да осъществим мечтите си, трябва да започнем от действителността. Дори и птицата не може да полети, без да използва земята за опора от която да се оттласне. Такава опора трябва да бъде за човека и действителността.

Оплакванията са едно оправдание. Ако сме привързани прекалено много към дадено наше желание, то и невъзможността да го реализираме ще доведе до недоволство и страдание. Ние ще се оплакваме, но истинската причина за нашето страдание няма да е в лошите външни условия, а в нашата зависимост от желанието ни. Щом се освободим от тази зависимост и страданията ще отминат, и оплакванията ни ще спрат. В колкото и лоши условия да е поставен човек (обикновено кармически определени от самия него), винаги има път нагоре. Нещо повече: за мъдрия човек, трудните условия са благословение, защото те са неблагоприятни само за този, който не знае как да ги използва. Към лесния и безгрижен живот е лесно да се привържеш и в крайна сметка да изгубиш свободата си. Човек примерно може да се привърже към прекомерното хранене, но после ще дойде и болестта, първо като следствие и второ като възможност да се освободи от желанието си. Или пък в следващия живот въпросният човек може да няма финансовата възможност често да си угажда. Може да си повтаря: „Ако бях здрав как щях да си похапна, но лекарят не ми разрешава“ или „ако имах пари, как щях да се наям“ и да оплаква тежката си съдба, но това няма да доведе до прекратяване на страданията му, а само освобождаването от самото желание, което е възможно при всякакви условия,. Даже е по-лесноосъществимо в тежките условия, когато нямаме възможност да удовлетворяваме желанието си.

Значи, много важно е да открием същинската причина за недоволството си. Тъй като чувството за недоволство е изцяло субективно (това се доказва от факта, че двама човека могат да възприемат по коренно различен начин едно и също събитие, като първия изпита недоволство, а втория – доволство), то и решението е в самите нас и не зависи от никакви външни условия. Оплакванията и недоволството е една автоматична реакция от наша страна към външните условия; един навик. В недоволството и оплакванията липсва свобода на съзнанието. То е привързано към обекта провокиращ недоволство. Казвам „провокиращ“, защото причината не е в обектна, а в самите нас. Независимото съзнание, свободната от предразсъдъци мисъл може да приеме действителността такава каквато е и да я използва като отправна точка за реализиране на стремежите си.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз съм се оплаквала и недоволствала, но това води до... нищо. Показва слабост, неразбиране, слаба воля... Когато виках, виках неволята, а тя не дойде започнах да се справям с живота. Да търся решения, да се уча...:feel happy:

Важно е да живеем за мига! И да знаем, че трудностите са ни дадени, за да възпитат нещо в нас. :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Като изучавате науката за живота,

трябва да знаете, че ако вие не сте деликатни спрямо другите хора,

и те ще бъдат със същото поведение по отношение към вас.

Ако вие обичате да критикувате, и вас ще критикуват.

Казвате: Нищо, нека търпи, той трябва да си знае погрешката.

Добре, но утре и за вас ще кажат нещо.

Вие веднага ще кажете:

Как тъй, защо той си позволява да говори по мой адрес така?

Ами ти как си позволяваш?

Ако ти говориш за другите,

трябва да имаш мъжество, като говорят за тебе, да кажеш:

Нека говорят, ще нося всичко!

И ти трябва да изтърпиш погрешката си.

Елементи в геометрията

Линк към коментар
Share on other sites

Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи.

В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен.

Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко.

Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен.

Що е недоволство? – Недоимък.

Съмняваш се – това е недоимък.

Не можеш да помниш – това е недоимък.

Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък.

Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък.

Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък.

Ти казваш: „Така е нареден светът!“

Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така.

Твоят свят, твоите разбирания са така наредени.

Що е човек

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...