_Маги_

Чудя се да се смея ли или да плача.
Идеята на форума за сънища не е да се развихряме в своите фантазии при тълкуването и да неглижираме  самият процес по този начин. Да не говорим за естеството на сънните разкази.
Не е зле да се знае, че не е задължително на всяка цена да се изказваме по всички възможни теми по форумите. За който се чувства длъжен.

" Публикувано: 25 януари 2013 - 13:32
Аз съм практикувала ставната гимнастика на Норбеков.
..................................................
Много са полезни, не само за ставите !!!
 
Чрез тях аз се освободих от паническите атаки. Няма да навлизам в подробности, защо точно тези упражнения помагат за панически атаки и натрапливи мисли, и за други фобии. Само ще кажа, че в организма на човека всичко е свързано и навързано и взаимосвързано.
Нормализирах и някои други неща, които не работеха добре в организма ми. "
 
Попаднах на това мнение на mvm в темата за късогледството. Понеже не искам да спамя там, пускам нова тема, защото се заинтригувах от въздействието, което упражненията на Норбеков оказват върху такова тревожно състояние като паническите атаки. 
Моля те mvm, навлез в подробности, още повече, че имаш личен опит с това!

Не знам да не се повтарям, но и аз имам огромна непоносимост към сърдене

Това толкова ме развесели, че се смях с глас Супер идея. Вечен празник. И който се цупи пропуска купона

за съжаление по някаква причина не мога да си редактирам съобщенията
новия адрес на страницата е: https://www.facebook.com/chudnite.snimki
 
качил съм няколко снимки от Велико Търново
 

 
 

 
 

Попово езеро Панорама от 7-8 снимки   https://www.facebook.com/chudnite.snimki

Изгрев над 7-те Рилски езера
 
https://www.facebook...chudnite.snimki

Зимата дойде...
 
 

Честита нова година с първия изгрев гледан от Балкана, от Ботев връх...  

Толкова ви благодаря! Прочетох по няколко пъти това, което сте ми написали и всяко от нещата си намери своето място.

Маги, права сте! От много време не знам как да се върна, но мисля че вече съм избрала. Търся начин да се спася от този гняв и агресия и да се науча на смирение. Търся начин и да вярвам отново. От много време знам, че сегашното ми светоусещане не води до нищо добро, напомня ми се дори физически.

Знам, че пътят е дълъг, но имам нужда да намеря покой и знам, че това е начина.

Орлин, всичко, което сте написал ми даде вяра. Благодаря!

Искам да знаете, че ми помагате да разбера много неща за мен самата! Понякога човек, който е изпаднал в подобно на моето състояние има нужда от шамар за да си поеме дълбоко въздух и да започне да функционира. Благодарение на вас днес с Бог позатоплихме отношенията

Много ви благодаря, че ме търпите с цялата ми обърканост!

Само с няколко думи искам да се включа, без да се разпростирам. Това за мен са ключови думи и те са отрицание, гняв и агресия. Ако някога сме имали усещането, че сме закриляни, то тогава ние сме били меки и приемащи. Тогава не сме се съпротивлявали и зад лошото сме виждали надеждата, че всичко ще продължи по добър за нас начин. В мига, в който сме си позволили да повярваме, че съдбата ни е враг, се втвърдяваме, ставаме неотстъпчиви и вероломни. Тогава се чувстваме и изоставени и ни става страшно, но вече не знаем как да намерим пътя обратно.  А той е смирение. Гордостта няма да приеме лесно това, но няма друг начин. Иначе се обричаме на живот в страдание. Не защото съдбата ни е такава, а защото ние правим изборът да не вярваме, да не се доверяваме. Гневим се, отричаме това, което ни се случва, не го искаме, бягаме от него и се изпълваме с яд и агресия, защото това все пак е факт в живота ни. Липсва ни отваряне и приемане.
Ати, имаш избор. И време да помислиш. 

Само с няколко думи искам да се включа, без да се разпростирам. Това за мен са ключови думи и те са отрицание, гняв и агресия. Ако някога сме имали усещането, че сме закриляни, то тогава ние сме били меки и приемащи. Тогава не сме се съпротивлявали и зад лошото сме виждали надеждата, че всичко ще продължи по добър за нас начин. В мига, в който сме си позволили да повярваме, че съдбата ни е враг, се втвърдяваме, ставаме неотстъпчиви и вероломни. Тогава се чувстваме и изоставени и ни става страшно, но вече не знаем как да намерим пътя обратно.  А той е смирение. Гордостта няма да приеме лесно това, но няма друг начин. Иначе се обричаме на живот в страдание. Не защото съдбата ни е такава, а защото ние правим изборът да не вярваме, да не се доверяваме. Гневим се, отричаме това, което ни се случва, не го искаме, бягаме от него и се изпълваме с яд и агресия, защото това все пак е факт в живота ни. Липсва ни отваряне и приемане.
Ати, имаш избор. И време да помислиш. 

Мвм, на "тароведите", за които така се тревожиш, е достатъчен форумът за начинаещи. Хора, тепърва започващи да се занимават с таро, няма какво да напишат във форум за среднонапреднали или напреднали. Логично е. И е смешно, че се налага да се обяснявам и че ти задаваш такива въпроси. Не е твоя работа организацията точно на форум Таро.
Телепатично би трябвало да си усетила докъде е допустимо да стигаш.

Мвм, на "тароведите", за които така се тревожиш, е достатъчен форумът за начинаещи. Хора, тепърва започващи да се занимават с таро, няма какво да напишат във форум за среднонапреднали или напреднали. Логично е. И е смешно, че се налага да се обяснявам и че ти задаваш такива въпроси. Не е твоя работа организацията точно на форум Таро.
Телепатично би трябвало да си усетила докъде е допустимо да стигаш.

Мисля, че я реших - би трябвало отговорът да е 3   .
Отначало започнах да умножавам, деля и прочие и нищо не излезе. Щом децата броят до 10, явно нещо броят и така стигат до верния отговор. Какво броят, като всички комбинации са от по 4 цифри и сборът на някои надвишава 10   . И защо 7777=0, 1111=0, а 9999=4 и 0000=4   . Броят, колко кръгчета има във всяка комбинация - 6782 - три кръгчета - една от 6-цата и 2 от 8-мицата.

Предлагам в тази тема да се пускат логически задачи, интересни математически упражнения и подобни. Целта е хем да се понаучи нещо, хем за забавление.
Започвам със следното Хубаво е, ако се познае верното число, да се покаже и пътя (формулата) до него. Enjoy!
 

Да продължа. 
В момента имаш нещо, което не харесваш или искаш нещо, което не виждаш как да постигнеш. Въпреки че имаш потенциала, си в ситуация на обмисляне, изчакване и колебаене. Идеята е доста  амбициозна, но имаш съмнения, че ще се справиш. Общо взето нещата ще стават бавно, защото май си изпуснала точния момент вече. А като че ли се страхуваш от радикални и категорични действия. Императрицата не ти обещава кой знае какво. Трябва да избереш, това го знаеш, да си позволиш избора.

Грижа се за богатството и точността на речта. На мен това ми е слабост. А причината да не се употребяват точните термини, е в тяхното незнание, замаскирано зад грижата да бъдем разбрани и от бабите на село. 
Но тук, във форума, баби от село няма, а сме все образовани, мисля, хора. Така че смело можем да му пуснем края и да си поговорим на по-високо интелектуално ниво.

Бих изразила мнение, че прокрастинацията не е диагноза, а състояние и е въпрос по-скоро на характеропатия. Отлагането във времето е начин да се избягват проблемите, като без това да важи само за сериозни проблеми, а за почти битовизми. И понеже аз лично го свързвам с мързела, то бих казала, че човекът, непрекъснато отлагащ каквото и да е, е леко апатичен и неинициативен по природа, може би колеблив или страхлив, леко отнесен.
Ако страда от социофобия или друга невроза, прокрастинацията само ще засилва картината, но все пак ще остане съпътстващ, страничен несвързан етимологично с нея щрих.
Принципно отлагането на решението или на действието никога не е добър избор и не води до добри резултати. Тук държа да поясня, че това не е контрапункт на  пришпорването на събитията и избързването. Говорим за модел на поведение и за психична нагласа, детерминираща поведението, а не за спорадични моменти в ежедневието.
Времето от гледна точка на прокрастинацията е по-скоро забавено. При нея няма начин да прибързаме и преждевременно да направим каквото и да било. Точно обратното – действието е отлагано до последно, дори  и след това.
Дали прокрастинацията е свързана с други дефицити като нелюбов, изолираност, чувство за отхвърленост и т.н. мога само да гадая, но ако е така, то тогава отиваме в една друга диагноза.

Сега като се замисля, всички тези сънища с Таро са повече проекции, реакция на свръхвъзбудено и свръхвпечатлено подсъзнание от първите ни срещи с картите. Явно те са приемани за нещо изключително от повечето от нас. Реално едва ли сънищата могат да ни кажат кой знае колко за самото Таро, колкото и да търсим врата в тази посока. Има сънища на откровението, но не всички са такива и няма как да са.

Принудена е била да се съгласи, от обстоятелства или вътрешни нагласи, все едно. Изобщо не може да става въпрос за промяна на обстоятелствата с първа 9 пентакли и завършваща Колелото на съдбата. Рицаря може само да се напъва, ако иска. 
За същото ми говори и Императорът на първа от комбинацията Императорът, Кралица жезли, 2 пентакли. Стремежът е към промяна, но засега тя е закотвена около статуквото, анемичен е. 

Умирам от срам като българка, че великият бас Никола Гюзелев гасне, забравен от всички. Не се интересува никой от него. И няма какво да се оправдават близките му - сам е.
Къде сме всички ние като българи? Общо взето сме никъде. Срам ме е.
 
Аз искам да се говори затова, защото никой не е забравен и нищо не е забравено, защото този човек е част от националната ни ценност и той ме кара да бъда щастлива, че съм българка.
 

Благодаря ти, Божо! Така го почувствах...