Ирина - Horus - Чебурашка

ЖЕНА

През горещото пладне на твоите мисли минава жена -
с гърди окръглени от вятъра и с коси като слънчева примка.
Има нещо езическо в тази видяна за миг светлина,
в тази дреха едва закрепена и като въздуха призрачна.

С нозе бисерни през тревите, готови да ми сторят легло,
с тяло в росата окъпано и като търсена истина бяло -
през твоя пулс разнебитен от борбата на добро и на зло,
преминава жена – всеотдайна, неуловима и цяла.

И през къпини, високи до пояс, тичаш останал без дъх –
първичен и сам, със сърце обгорено от вятър и вик на звезда.
И сред въздух, пронизан от слънце и зов – на постеля от мъх
ме настигаш.. И над нас в прозрачните клони птиците вият гнезда.

21.02.2006 г.

Вторият филм - "ХОБИТ: Пущинакът на Смог" - е с българска и световна премиера на 13 декември 2013 г.
Последният филм от трилогията - "ХОБИТ: Дотам и Обратно" - ще излезе по кината на 17 декември 2014 г.
 
източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5841071
 
трейлър: http://vbox7.com/play:dd72b90852&r=emb
 
 
 
 

just.me, разбирам те, че сигурно много страдаш.. Обаче ти самият решаваш дали да продължиш по този начин - като се оставиш на агонията, или ще решиш да действаш и промениш нещата.
Ти сам поиска да ти се даде съвет – и аз ти казах част от моето мнение. Сега ще опитам да съм още по-конкретна:
 
Не си търси оправдания от рода на това, че понеже в миналото нещата били виртуални и сте се карали за глупости; че някога уж сте планирали да се видите, а пък сега тя можело да те отреже и излъже; че сте си правили номера да флиртувате с други хора, че някой с някого си разменял коментари, сърчица и прочие.. - и заради всичкото това се е получило така. Не, всичкото това е много несериозно и не е причина да си вадиш някакви обективни заключения.
Нещата могат много лесно да се изяснят – ако просто предприемеш някакви адекватни и активни действия. Като това, например да й се обадиш и да поискаш разговор (а още по-добре – среща!) – в който съвсем честно и открито да й обясниш как се чувстваш ти, какво изпитваш към нея, какви са намеренията ти и да я попиташ дали тя споделя същите желания, чувства и намерения, дали и тя иска да бъдете заедно и да се опитате да създадете една реална и пълноценна връзка. Това е. Просто бъди открит – за всичко.
 
Ти сам решаваш дали да се държиш по едни от двата варианта:
1. Като „лукова глава”, която се самосъжалява и бленува по някакво си виртуално минало, която страда и търси съвети от разни непознати хора в интернет, която се поддава на разни свои чувства за вина, страхове и т.н.
2. Или пък ще решиш да поемеш нещата в свои ръце - и ще бъдеш мъж, който се бори за това, което иска.
При първия вариант - ти не правиш избор, а се носиш по течението. Тоест, действаш на принципа, че по време на буря всяко пристанище върши работа.. Само дето в твоя случай - ти ще се превърнеш в корабокрушенец на самотния остров на самосъжалението.
При втория вариант - поемаш отговорност за чувствата и желанията си. И действаш с ясното намерение да ги реализираш.
 
Няма нищо сложно в това да знаеш какво точно искаш и да го направиш.
Разбира се, тя също ще има право на избор дали ще реши да бъде с теб или не.
Но, знай че няма нищо страшно в това да ти откажат. Ти няма да се провалиш ако ти откажат – ще се провалиш, ако сам се откажеш. Схващаш ли разликата?
 
Аз мисля, че и двамата заслужавате много повече от една виртуална връзка. Затова – дайте си повече!
Защото, ако има нещо, от което на нея може да й е писнало – това е именно това, че сигурно тя иска повече и не го получава от теб.
Вярвам, че и ти искаш повече от нея.
Може тя да се е оттеглила, защото на този етап ти не й предлагаш друга алтернатива, освен тази да сте „виртуални гаджета” - и тя просто очаква от теб, че като мъж ти би трябвало да си по-активен и да й предложиш повече.
Така че, ако наистина си толкова силно влюбен в това момиче – направи го. Предложи й алтернатива за нещо повече.
 
Желая ти успех!

just.me, ако ми позволиш, ще ти задам няколко въпроса: 

Ти на колко си години? 
Вие с това момиче виждали ли сте се и познавате ли се наживо, или всичко е било само виртуално? 
Как така уж я обичаш и „умираш за нея” – а в същото време късаш с нея, тръгваш с друга, а после пак се „събирате” .. и всичкото това за един ден?

Това „късане”, „изневяра” и „събиране” – реално ли е било или е било виртуално?
Как си й показвал, че я обичаш – само виртуално и само на думи, ли? 

Защо все се карате и защо все по нейно желание сте се „събирали”? Това означава ли, че тя и друг път си е „тръгвала”? 

Мислиш ли, че този път на нея вече наистина й е писнало? Дали причината наистина е в „твоите грешки”? Или тя просто търси повод да прекрати връзката, защото наближава време уж да се видите и тя не иска това?   


 
Всъщност, тези въпроси могат да бъдат и чисто реторични, ако отношенията ви са били само виртуални – защото в такъв случай отговорът ще е ясен от самосебе си: Това не е реална връзка. Това са сурогатни отношения и имитация на връзка, които ако не прераснат в едно живо физическо общуване – рано или късно се изчерпват.. И колкото по-рано стане това – толкова по-добре, за да не стига човек до зависимости и илюзии, че уж преживява нещо истинско.    
Единственото истинско нещо в подобни случаи – това са чувствата, които човек изпитва. Но, тези чувства не са породени от емпиричната реалност. Подобни „връзки” са само в сферата на ирационалното, предполагаемото, вероятното.. и т.н. И ако те не прераснат в открити отношения с реални срещи, разговори и преживявания – те просто ще си останат в сферата на виртуалното и ирационалното, докато стихнат от самосебе, независимо с колко „виртуална храна” ги храниш. 

Възможно е една от причините, че все се карате – да се дължи именно на натрупването на напрежение от това, че връзката ви не се развива и стои ограничена само в еднотипието на виртуалното пространство.   


 
Да, има доста хора, които дълго-дълго „хранят” подобни отношения – и като че ли в днешно време става мода хората да „ходят виртуално”.. Най-често тези хора са движени от някакви лични свои страхове да създадат една реална връзка и да поемат отговорност за нея. При всеки причините са различни – но, в основата на подобен избор винаги могат да се открият редица личностни комплекси, страхове, психологически защитни механизми.. и прочие патологии на емоциите.  Не че е лошо човек да създава близко виртуално общуване – още повече, че понякога това е единственият начин за общуване, ако с даден човек те делят хиляди километри, континенти или океани.. Но, всичкото това е до време и не може да замести една реална връзка и физическо общуване, още повече пък да се нарече „ходене” или „любов” в смисълът им, в който те се съдържат в една истинска връзка.   


 
Затова моето мнение е, че няма полза да се „тръшкаш и да умираш” – ако „връзката” ви е била чисто виртуална. Просто в случай, че чувствата ти наистина са толкова силни –  действай! Виж се с това момиче и намери начин да опитате да бъдете заедно в реалния живот.  Едва тогава вече ще можете и двамата да прецените дали си подхождате, дали нещата при вас се получават и дали става дума за сериозни чувства.

Благодаря много за съветите, ще последвам втория вариант пък ако е писано ще стане. Отново благодаря

just.me, разбирам те, че сигурно много страдаш.. Обаче ти самият решаваш дали да продължиш по този начин - като се оставиш на агонията, или ще решиш да действаш и промениш нещата.
Ти сам поиска да ти се даде съвет – и аз ти казах част от моето мнение. Сега ще опитам да съм още по-конкретна:
 
Не си търси оправдания от рода на това, че понеже в миналото нещата били виртуални и сте се карали за глупости; че някога уж сте планирали да се видите, а пък сега тя можело да те отреже и излъже; че сте си правили номера да флиртувате с други хора, че някой с някого си разменял коментари, сърчица и прочие.. - и заради всичкото това се е получило така. Не, всичкото това е много несериозно и не е причина да си вадиш някакви обективни заключения.
Нещата могат много лесно да се изяснят – ако просто предприемеш някакви адекватни и активни действия. Като това, например да й се обадиш и да поискаш разговор (а още по-добре – среща!) – в който съвсем честно и открито да й обясниш как се чувстваш ти, какво изпитваш към нея, какви са намеренията ти и да я попиташ дали тя споделя същите желания, чувства и намерения, дали и тя иска да бъдете заедно и да се опитате да създадете една реална и пълноценна връзка. Това е. Просто бъди открит – за всичко.
 
Ти сам решаваш дали да се държиш по едни от двата варианта:
1. Като „лукова глава”, която се самосъжалява и бленува по някакво си виртуално минало, която страда и търси съвети от разни непознати хора в интернет, която се поддава на разни свои чувства за вина, страхове и т.н.
2. Или пък ще решиш да поемеш нещата в свои ръце - и ще бъдеш мъж, който се бори за това, което иска.
При първия вариант - ти не правиш избор, а се носиш по течението. Тоест, действаш на принципа, че по време на буря всяко пристанище върши работа.. Само дето в твоя случай - ти ще се превърнеш в корабокрушенец на самотния остров на самосъжалението.
При втория вариант - поемаш отговорност за чувствата и желанията си. И действаш с ясното намерение да ги реализираш.
 
Няма нищо сложно в това да знаеш какво точно искаш и да го направиш.
Разбира се, тя също ще има право на избор дали ще реши да бъде с теб или не.
Но, знай че няма нищо страшно в това да ти откажат. Ти няма да се провалиш ако ти откажат – ще се провалиш, ако сам се откажеш. Схващаш ли разликата?
 
Аз мисля, че и двамата заслужавате много повече от една виртуална връзка. Затова – дайте си повече!
Защото, ако има нещо, от което на нея може да й е писнало – това е именно това, че сигурно тя иска повече и не го получава от теб.
Вярвам, че и ти искаш повече от нея.
Може тя да се е оттеглила, защото на този етап ти не й предлагаш друга алтернатива, освен тази да сте „виртуални гаджета” - и тя просто очаква от теб, че като мъж ти би трябвало да си по-активен и да й предложиш повече.
Така че, ако наистина си толкова силно влюбен в това момиче – направи го. Предложи й алтернатива за нещо повече.
 
Желая ти успех!

След като  я обичаш толкова много,защо веднага си тръгнал с друга? 

Здравей!
 
Казваш - няколко грешки и - хоп! - скъсала с теб...
 
Не зная какви са грешките, които си направил (напр. - не си се постарал да се преместиш в нейното селище или не си се постарал да я вземеш у вас или поне да я настаниш на квартира или на хотел в твоето селище). Ама щом е имало караници, май са били сериозни.
 
От нейната гледна точка вероятно твоите грешки са достатъчни, за да не желае тя повече вашата "заедност". Но пък е добре, че иска да си останете приятели; все пак, не изгаря всички мостове към теб. (Освен, ако не ги е изгорила и ти е казала да си останете приятели, но - само от учтивост.) Пишете ли си още, поддържате ли поне някаква виртуална връзка? Виждате ли се на живо?
 
Ако ти беше на нейното място, как би се отнасял към младежа, който е направил твоите грешки? Задай си този въпрос, задай си и въпроса дали не си направил повече грешки, отколкото си мислиш самият ти. 
 
За да си я върнеш, първо трябва да й се извиниш за допуснатите грешки и да се опиташ да ги поправиш, ако са поправими. После - всекидневно да демонстрираш любовта си към нея. Само с декларации не става. 
 
Все пак, за да има любов, за да има взаимност, са нужни двама.
 
Ако единият гледа в друга посока или, ако сте твърде различни (например, ако единият е домошар, а другият ходи по кръчми, дискотеки и "купони" нощем), няма как връзката ви да просъюествува дълго. 
 
От друга страна, възможно е да е срещнала друг, който е по-близо до нея (съсед, съгражданин, колега, състудент, съученик...).
 
Имах състудент, който ходеше да учи висше ато задочник в друг град. Там се залюбиха с местно момиче, състудентка. След време се разделиха, понеже се виждаха само, когато той ходи там. В негово отсъствие тя почнала работа като учителка в съседно село и там се оженила за един свой колега, също учител в същото селско училище. После се оказало, че колегата е от съвсем друг град. И двамата заминали в неговия град. А моя приятел дълго време ближеше рани от тази връзка, но така и не се събраха повече с тази негова любов. 

just.me, ако ми позволиш, ще ти задам няколко въпроса: 

Ти на колко си години? 
Вие с това момиче виждали ли сте се и познавате ли се наживо, или всичко е било само виртуално? 
Как така уж я обичаш и „умираш за нея” – а в същото време късаш с нея, тръгваш с друга, а после пак се „събирате” .. и всичкото това за един ден?

Това „късане”, „изневяра” и „събиране” – реално ли е било или е било виртуално?
Как си й показвал, че я обичаш – само виртуално и само на думи, ли? 

Защо все се карате и защо все по нейно желание сте се „събирали”? Това означава ли, че тя и друг път си е „тръгвала”? 

Мислиш ли, че този път на нея вече наистина й е писнало? Дали причината наистина е в „твоите грешки”? Или тя просто търси повод да прекрати връзката, защото наближава време уж да се видите и тя не иска това?   


 
Всъщност, тези въпроси могат да бъдат и чисто реторични, ако отношенията ви са били само виртуални – защото в такъв случай отговорът ще е ясен от самосебе си: Това не е реална връзка. Това са сурогатни отношения и имитация на връзка, които ако не прераснат в едно живо физическо общуване – рано или късно се изчерпват.. И колкото по-рано стане това – толкова по-добре, за да не стига човек до зависимости и илюзии, че уж преживява нещо истинско.    
Единственото истинско нещо в подобни случаи – това са чувствата, които човек изпитва. Но, тези чувства не са породени от емпиричната реалност. Подобни „връзки” са само в сферата на ирационалното, предполагаемото, вероятното.. и т.н. И ако те не прераснат в открити отношения с реални срещи, разговори и преживявания – те просто ще си останат в сферата на виртуалното и ирационалното, докато стихнат от самосебе, независимо с колко „виртуална храна” ги храниш. 

Възможно е една от причините, че все се карате – да се дължи именно на натрупването на напрежение от това, че връзката ви не се развива и стои ограничена само в еднотипието на виртуалното пространство.   


 
Да, има доста хора, които дълго-дълго „хранят” подобни отношения – и като че ли в днешно време става мода хората да „ходят виртуално”.. Най-често тези хора са движени от някакви лични свои страхове да създадат една реална връзка и да поемат отговорност за нея. При всеки причините са различни – но, в основата на подобен избор винаги могат да се открият редица личностни комплекси, страхове, психологически защитни механизми.. и прочие патологии на емоциите.  Не че е лошо човек да създава близко виртуално общуване – още повече, че понякога това е единственият начин за общуване, ако с даден човек те делят хиляди километри, континенти или океани.. Но, всичкото това е до време и не може да замести една реална връзка и физическо общуване, още повече пък да се нарече „ходене” или „любов” в смисълът им, в който те се съдържат в една истинска връзка.   


 
Затова моето мнение е, че няма полза да се „тръшкаш и да умираш” – ако „връзката” ви е била чисто виртуална. Просто в случай, че чувствата ти наистина са толкова силни –  действай! Виж се с това момиче и намери начин да опитате да бъдете заедно в реалния живот.  Едва тогава вече ще можете и двамата да прецените дали си подхождате, дали нещата при вас се получават и дали става дума за сериозни чувства.

Ако искаш да навредиш на някого по една или друга причина едва ли победата над него в игра на шах ще замени "удоволствието" от това да му избиеш няколко зъба. Същото важи и ако го победиш на тенис, на билярд, във футболен мач, в спринт или който и да е друг спорт - дори и бокс или друг боен спорт. А измежду всичките възможни спортове шахматът е един от тези където омразата между противниците ми се струва най-малко възможна, а битката най-малко може да замени истинските кръвопролития. Странно как темата се измести като акцентът вече се поставя на сексистка основа. Странно как шахматът се свърза с политиката, където рядко се играе по правилата, където липсва равнопоставеност в много отношения между играчите, липсва равен шанс, а качествата необходими за успех са доста по-различни.
 
Не знам защо играчите на шах се представят едва ли не като деца, които са готови да се разреват при загуба. Губил съм достатъчно на брой партии за да знам, че победата не е на преден план, а това да играеш разумно и красиво, разнообразно и адекватно. И да, ако развиеш играта си по-добре от съперника, ще победиш. Но удоволствието идва според това доколко си успял да развиеш играта си при едно сериозно съпротивление, от това доколко си успял да предвидиш действията на отсрещния играч, доколко си успял да не допуснеш грешки, а не просто от всяка една победа.

Шахматът не цели нарушаване на равновесието. Напротив - за да може да реагира адекватно на променящата се ситуация в играта, колкото и да е трудна тя, човек трябва да се научи да бъде постоянно в състояние на вътрешно психическо равновесие - независимо какво се случва в играта. Същото е и в реалния живот, като разбира се осъществяването е по-трудно, но играта на шах е едно добро упражнение. Победата в шаха символизира просто постигане на желаните цели от страна на човека, а противникът е в ролята на препятствията и трудностите, с които се сблъскваме при постигането им. Учейки се да отреагираме адекватно на ходовете на противника, ние символично се учим да правим същото и с препятствията в реалния живот. Тук няма никакво нарушаване на равновесието, никакъв стремеж реално да се унищожи нещо. Имаме действие и противодействие - закон в света: всяко действие поражда съответното противодействие. Това е шахматът - нашето действие и противодействието, което то предизвиква; законът за причина и следствие, разбира се не в тази пълнота и съвършенство в която се проявява законът за кармата. Хармонията не се нарушава от победата. Силите, които противодействат на еволюцията например, ако не бъдат преодолени, ще доведат до застой. Е къде е хармонията в статичното или в динамичното равновесие? Едното е свързано с равновесие между силите водещи до деградация и тези водещи до развитие, а при другото силите свързани с развитие надделяват. При това силите свързани с деградацията не биват унищожавани, а просто биват преодолени. Така и в играта на шах целта не е унищожение на противника. Пак повтарям - той е просто символ на противодействащите на стремежите ни сили, които ни следва да преодолеем. Ако тези сили отсъстват то развитие е невъзможно.

"Позитивното мислене е само козметика, ако човек не се обича" -
 Димитър Кръстев (практически психолог)
 
източник - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1906710
 
 
- Г-н Кръстев, вие от години се интересувате от печеливши стратегии за живеене. Как ще се включите в дебата "за" и "против" позитивното мислене, който се разгоря в последно време?
- Аз съм изумен как на някого може да му мине през ума да посочва положителното мислене като проблем или като източник на беди. То е стратегия, философия, нагласа. За всички, които се оплакват, че не им е помогнало, причината не е в него, а в липсата на последователност от тяхна страна и в неумението да го превърнат в работещо.
- Какво е вашето определение за положително мислене?
- Това е нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени. Например, ако аз започна да се занимавам с йога, но поради амбицията да изпреваря другарчето по килимче правя лотоса по-усилено и разтегна коленни връзки, йогата ли ще е виновна?! Но всички казват: Внимавате с йогата! Тя е много популярна, но ето, вече има осакатявания.
- Какво означава да интерпретираме нещата по подкрепящ ни начин?
- Това означава така да формулираме нещата, че да видим подаръците, да видим онези
факти, които ни помагат да се подпрем, за да излезем от ситуацията. Да си кажа: "Аз ще реша този проблем", е положително мислене, "Ще сбъдна мечтите си"- също. Оптимизмът и положителното мислене вървят ръка за ръка.
- Но модерните гурута стигат доста по-напред. Твърдят, че позитивното мислене лекува от неизлечими болести, дават рецепти за щастие.
- Доказано е, че вярата в оздравяването, че положителната нагласа стимулира имунната система, и в този смисъл помага. Естествено, всичко отвъд това е нереално. Безспорно е, че има много козметика, която съпътства позитивното мислене и го опорочава. Аз съм твърдо против добронамерените лектори, които провеждат курсове и които не бъркат до корена на проблема. Ако се действа повърхностно, само с мантри и евтини техники, това няма как да проработи и хората бързо ще разберят, че пак не са получили търсената от тях панацея.
Хиперболизирането и уедряването на позитивното мислене, внушението, че може да замести всичко останало, са безпочвени.
- Кое според вас прави хората нещастни и неудовлетворени?
- Всичко тръгва от дълбоката вътрешна нагласа за непълноценност. А когато човек не се обича, и най-последователното позитивно мислене не може да му помогне и се превръща във вредна козметика. Щастието е пряко свързано с комплекса за малоценност.
Много хора не слушат себе си, не знаят кои са Ако човек е със средно ниско самочувствие, често си забранява полезните му удоволствия, полезните информации дори . Ако е с по-тежък комплекс, той с лекота участва в самонаранявания, в провали на връзки, в самосаботажни действия. Трудно може да е щастлив един високомерен човек например, защото високомерието е патологична компенсация на комплекса за малоценност.
Виждате навсякъде около нас хора, обсебени от идеята, че са се родили да бъдат лидери, шефове, убедени, че всички останали трябва да им бъдат свита. Те търсят отчаяно щастието в строгата йерархия, драпат със зъби и нокти да се изкачат на върха на пирамидата. Няма как човек да има такива стремежи без комплекс за малоценност. Затова дори успехът им не ги прави щастливи. Неслучайно има узрели хора, които се късат от йерархията и са като свободни електрони. Те са готови да създадат мрежа, а мрежа може да се направи само от равнопоставени хора, които казват: " Ти си окей, - аз съм окей".
- Много хора се чувстват нещастни, но причините за това наистина са обективни - нямат пари, чувстват се неоценени, прецакани.
- Това е един обществено приемлив начин те да изглеждат като невинни жертви. Жертвата обаче никога не е невинна. Това може да се промени просто като научим жертвите да не бъдат жертви. Така ще намалим процента на страдащите. Нищо съществено не се прави в тази посока заради табуто, заради това черно-бяло мислене. И хората продължават да се оплакват колко са нещастни. Най-обичайната реакция на повечето е да си намерят виновен, търсят причините извън тях. На другия полюс пък са тези, които търсят вината у себе си - това са т.нар. невротици.
- Един ваш колега наскоро каза, че Хейтър Петър е новият национален герой. Какво ще кажете за вълната от омраза и тотално отрицание на всичко, която очевидно е на мода?
- Хейтърството също е самосъхранителна реакция на хората като песимизма. Хейтърът е щастлив, когато казва, че нещата ще вървят на зле. Но това не е истинско щастие. Хейтърът изпитва его удовлетворение, заклеймявайки всичко ново и различно като лошо, тъпо и безсмислено. Но това не значи, че е щастлив. Щастието е съвсем друга категория. Няма как с доказване на такива самоосъществяващи се пророчества ти да бъдеш щастлив. Като твърдиш колко са лоши хората, колко е кофти животът, няма как да бъдеш щастлив и да постигнеш кой знае какви екстазни висши преживявания. За да е щастлив, човек трябва да се научи да се обича и да се приема такъв, какъвто е.
- Това е много трудно.
- Не. Трудността идва от пристрастяването към драма, от лъжите, набутвани в главите ни, че сме всичко друго, но не и уникални прекрасни същества. Единственото, което човек трябва да си внуши, е, че е живо пълноценно същество. Щом Вселената е казала "да" на това, че те има, значи ставаш, значи от това има смисъл и никакви други схеми, условности, чужни оценки и шаблони не трябва да те разколебават.
Но повечето хора са пристрастени към драмата.
Тази пристрастеност кара човека да съдейства да се случват пак нещата, които е свикнал да вкусва. Ако аз съм свикнал да гледам като дете как майка ми и баща ми се карат, аз смятам, че това е нормалният модел, и с лекота го възпроизвеждам с половинката си. Пристрастявам се към скандала и особено към последващото го удоволствие от сдобряването. Постепенно обаче се стига до увеличаване на дозата, което води до много по-тежки сакатлъци, дори до самоубийства.
- Какво в крайна сметка препоръчвате?
- Моята формула е: "Обикни себе си, защото така ще се опознаеш по-добре". Ако човек се погледне спокойно в огледалото и признае пред себе си, че е направил нещо лошо на някого, или пък чувства тъга - ами нека си я изживее. Няма нужда от напъни, нито от самовнушения, че според позитивното мислене не трябва да е тъжен. Естествено е човек да мине през тъга, през меланхолия. Може пък някой да има нужда от това. Къде е драмата, къде е проблемът?!
Напъване не трябва да има. Има ли напън, минаваме в сектор "борба". А аз съм за хармоничното съчетаване между хората. Борбата е неефективен начин. Печеливше е по-гъвкавото отношение.
 

"Позитивното мислене е само козметика, ако човек не се обича" -
 Димитър Кръстев (практически психолог)
 
източник - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1906710
 
 
- Г-н Кръстев, вие от години се интересувате от печеливши стратегии за живеене. Как ще се включите в дебата "за" и "против" позитивното мислене, който се разгоря в последно време?
- Аз съм изумен как на някого може да му мине през ума да посочва положителното мислене като проблем или като източник на беди. То е стратегия, философия, нагласа. За всички, които се оплакват, че не им е помогнало, причината не е в него, а в липсата на последователност от тяхна страна и в неумението да го превърнат в работещо.
- Какво е вашето определение за положително мислене?
- Това е нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени. Например, ако аз започна да се занимавам с йога, но поради амбицията да изпреваря другарчето по килимче правя лотоса по-усилено и разтегна коленни връзки, йогата ли ще е виновна?! Но всички казват: Внимавате с йогата! Тя е много популярна, но ето, вече има осакатявания.
- Какво означава да интерпретираме нещата по подкрепящ ни начин?
- Това означава така да формулираме нещата, че да видим подаръците, да видим онези
факти, които ни помагат да се подпрем, за да излезем от ситуацията. Да си кажа: "Аз ще реша този проблем", е положително мислене, "Ще сбъдна мечтите си"- също. Оптимизмът и положителното мислене вървят ръка за ръка.
- Но модерните гурута стигат доста по-напред. Твърдят, че позитивното мислене лекува от неизлечими болести, дават рецепти за щастие.
- Доказано е, че вярата в оздравяването, че положителната нагласа стимулира имунната система, и в този смисъл помага. Естествено, всичко отвъд това е нереално. Безспорно е, че има много козметика, която съпътства позитивното мислене и го опорочава. Аз съм твърдо против добронамерените лектори, които провеждат курсове и които не бъркат до корена на проблема. Ако се действа повърхностно, само с мантри и евтини техники, това няма как да проработи и хората бързо ще разберят, че пак не са получили търсената от тях панацея.
Хиперболизирането и уедряването на позитивното мислене, внушението, че може да замести всичко останало, са безпочвени.
- Кое според вас прави хората нещастни и неудовлетворени?
- Всичко тръгва от дълбоката вътрешна нагласа за непълноценност. А когато човек не се обича, и най-последователното позитивно мислене не може да му помогне и се превръща във вредна козметика. Щастието е пряко свързано с комплекса за малоценност.
Много хора не слушат себе си, не знаят кои са Ако човек е със средно ниско самочувствие, често си забранява полезните му удоволствия, полезните информации дори . Ако е с по-тежък комплекс, той с лекота участва в самонаранявания, в провали на връзки, в самосаботажни действия. Трудно може да е щастлив един високомерен човек например, защото високомерието е патологична компенсация на комплекса за малоценност.
Виждате навсякъде около нас хора, обсебени от идеята, че са се родили да бъдат лидери, шефове, убедени, че всички останали трябва да им бъдат свита. Те търсят отчаяно щастието в строгата йерархия, драпат със зъби и нокти да се изкачат на върха на пирамидата. Няма как човек да има такива стремежи без комплекс за малоценност. Затова дори успехът им не ги прави щастливи. Неслучайно има узрели хора, които се късат от йерархията и са като свободни електрони. Те са готови да създадат мрежа, а мрежа може да се направи само от равнопоставени хора, които казват: " Ти си окей, - аз съм окей".
- Много хора се чувстват нещастни, но причините за това наистина са обективни - нямат пари, чувстват се неоценени, прецакани.
- Това е един обществено приемлив начин те да изглеждат като невинни жертви. Жертвата обаче никога не е невинна. Това може да се промени просто като научим жертвите да не бъдат жертви. Така ще намалим процента на страдащите. Нищо съществено не се прави в тази посока заради табуто, заради това черно-бяло мислене. И хората продължават да се оплакват колко са нещастни. Най-обичайната реакция на повечето е да си намерят виновен, търсят причините извън тях. На другия полюс пък са тези, които търсят вината у себе си - това са т.нар. невротици.
- Един ваш колега наскоро каза, че Хейтър Петър е новият национален герой. Какво ще кажете за вълната от омраза и тотално отрицание на всичко, която очевидно е на мода?
- Хейтърството също е самосъхранителна реакция на хората като песимизма. Хейтърът е щастлив, когато казва, че нещата ще вървят на зле. Но това не е истинско щастие. Хейтърът изпитва его удовлетворение, заклеймявайки всичко ново и различно като лошо, тъпо и безсмислено. Но това не значи, че е щастлив. Щастието е съвсем друга категория. Няма как с доказване на такива самоосъществяващи се пророчества ти да бъдеш щастлив. Като твърдиш колко са лоши хората, колко е кофти животът, няма как да бъдеш щастлив и да постигнеш кой знае какви екстазни висши преживявания. За да е щастлив, човек трябва да се научи да се обича и да се приема такъв, какъвто е.
- Това е много трудно.
- Не. Трудността идва от пристрастяването към драма, от лъжите, набутвани в главите ни, че сме всичко друго, но не и уникални прекрасни същества. Единственото, което човек трябва да си внуши, е, че е живо пълноценно същество. Щом Вселената е казала "да" на това, че те има, значи ставаш, значи от това има смисъл и никакви други схеми, условности, чужни оценки и шаблони не трябва да те разколебават.
Но повечето хора са пристрастени към драмата.
Тази пристрастеност кара човека да съдейства да се случват пак нещата, които е свикнал да вкусва. Ако аз съм свикнал да гледам като дете как майка ми и баща ми се карат, аз смятам, че това е нормалният модел, и с лекота го възпроизвеждам с половинката си. Пристрастявам се към скандала и особено към последващото го удоволствие от сдобряването. Постепенно обаче се стига до увеличаване на дозата, което води до много по-тежки сакатлъци, дори до самоубийства.
- Какво в крайна сметка препоръчвате?
- Моята формула е: "Обикни себе си, защото така ще се опознаеш по-добре". Ако човек се погледне спокойно в огледалото и признае пред себе си, че е направил нещо лошо на някого, или пък чувства тъга - ами нека си я изживее. Няма нужда от напъни, нито от самовнушения, че според позитивното мислене не трябва да е тъжен. Естествено е човек да мине през тъга, през меланхолия. Може пък някой да има нужда от това. Къде е драмата, къде е проблемът?!
Напъване не трябва да има. Има ли напън, минаваме в сектор "борба". А аз съм за хармоничното съчетаване между хората. Борбата е неефективен начин. Печеливше е по-гъвкавото отношение.
 

"Позитивното мислене е само козметика, ако човек не се обича" -
 Димитър Кръстев (практически психолог)
 
източник - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1906710
 
 
- Г-н Кръстев, вие от години се интересувате от печеливши стратегии за живеене. Как ще се включите в дебата "за" и "против" позитивното мислене, който се разгоря в последно време?
- Аз съм изумен как на някого може да му мине през ума да посочва положителното мислене като проблем или като източник на беди. То е стратегия, философия, нагласа. За всички, които се оплакват, че не им е помогнало, причината не е в него, а в липсата на последователност от тяхна страна и в неумението да го превърнат в работещо.
- Какво е вашето определение за положително мислене?
- Това е нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени. Например, ако аз започна да се занимавам с йога, но поради амбицията да изпреваря другарчето по килимче правя лотоса по-усилено и разтегна коленни връзки, йогата ли ще е виновна?! Но всички казват: Внимавате с йогата! Тя е много популярна, но ето, вече има осакатявания.
- Какво означава да интерпретираме нещата по подкрепящ ни начин?
- Това означава така да формулираме нещата, че да видим подаръците, да видим онези
факти, които ни помагат да се подпрем, за да излезем от ситуацията. Да си кажа: "Аз ще реша този проблем", е положително мислене, "Ще сбъдна мечтите си"- също. Оптимизмът и положителното мислене вървят ръка за ръка.
- Но модерните гурута стигат доста по-напред. Твърдят, че позитивното мислене лекува от неизлечими болести, дават рецепти за щастие.
- Доказано е, че вярата в оздравяването, че положителната нагласа стимулира имунната система, и в този смисъл помага. Естествено, всичко отвъд това е нереално. Безспорно е, че има много козметика, която съпътства позитивното мислене и го опорочава. Аз съм твърдо против добронамерените лектори, които провеждат курсове и които не бъркат до корена на проблема. Ако се действа повърхностно, само с мантри и евтини техники, това няма как да проработи и хората бързо ще разберят, че пак не са получили търсената от тях панацея.
Хиперболизирането и уедряването на позитивното мислене, внушението, че може да замести всичко останало, са безпочвени.
- Кое според вас прави хората нещастни и неудовлетворени?
- Всичко тръгва от дълбоката вътрешна нагласа за непълноценност. А когато човек не се обича, и най-последователното позитивно мислене не може да му помогне и се превръща във вредна козметика. Щастието е пряко свързано с комплекса за малоценност.
Много хора не слушат себе си, не знаят кои са Ако човек е със средно ниско самочувствие, често си забранява полезните му удоволствия, полезните информации дори . Ако е с по-тежък комплекс, той с лекота участва в самонаранявания, в провали на връзки, в самосаботажни действия. Трудно може да е щастлив един високомерен човек например, защото високомерието е патологична компенсация на комплекса за малоценност.
Виждате навсякъде около нас хора, обсебени от идеята, че са се родили да бъдат лидери, шефове, убедени, че всички останали трябва да им бъдат свита. Те търсят отчаяно щастието в строгата йерархия, драпат със зъби и нокти да се изкачат на върха на пирамидата. Няма как човек да има такива стремежи без комплекс за малоценност. Затова дори успехът им не ги прави щастливи. Неслучайно има узрели хора, които се късат от йерархията и са като свободни електрони. Те са готови да създадат мрежа, а мрежа може да се направи само от равнопоставени хора, които казват: " Ти си окей, - аз съм окей".
- Много хора се чувстват нещастни, но причините за това наистина са обективни - нямат пари, чувстват се неоценени, прецакани.
- Това е един обществено приемлив начин те да изглеждат като невинни жертви. Жертвата обаче никога не е невинна. Това може да се промени просто като научим жертвите да не бъдат жертви. Така ще намалим процента на страдащите. Нищо съществено не се прави в тази посока заради табуто, заради това черно-бяло мислене. И хората продължават да се оплакват колко са нещастни. Най-обичайната реакция на повечето е да си намерят виновен, търсят причините извън тях. На другия полюс пък са тези, които търсят вината у себе си - това са т.нар. невротици.
- Един ваш колега наскоро каза, че Хейтър Петър е новият национален герой. Какво ще кажете за вълната от омраза и тотално отрицание на всичко, която очевидно е на мода?
- Хейтърството също е самосъхранителна реакция на хората като песимизма. Хейтърът е щастлив, когато казва, че нещата ще вървят на зле. Но това не е истинско щастие. Хейтърът изпитва его удовлетворение, заклеймявайки всичко ново и различно като лошо, тъпо и безсмислено. Но това не значи, че е щастлив. Щастието е съвсем друга категория. Няма как с доказване на такива самоосъществяващи се пророчества ти да бъдеш щастлив. Като твърдиш колко са лоши хората, колко е кофти животът, няма как да бъдеш щастлив и да постигнеш кой знае какви екстазни висши преживявания. За да е щастлив, човек трябва да се научи да се обича и да се приема такъв, какъвто е.
- Това е много трудно.
- Не. Трудността идва от пристрастяването към драма, от лъжите, набутвани в главите ни, че сме всичко друго, но не и уникални прекрасни същества. Единственото, което човек трябва да си внуши, е, че е живо пълноценно същество. Щом Вселената е казала "да" на това, че те има, значи ставаш, значи от това има смисъл и никакви други схеми, условности, чужни оценки и шаблони не трябва да те разколебават.
Но повечето хора са пристрастени към драмата.
Тази пристрастеност кара човека да съдейства да се случват пак нещата, които е свикнал да вкусва. Ако аз съм свикнал да гледам като дете как майка ми и баща ми се карат, аз смятам, че това е нормалният модел, и с лекота го възпроизвеждам с половинката си. Пристрастявам се към скандала и особено към последващото го удоволствие от сдобряването. Постепенно обаче се стига до увеличаване на дозата, което води до много по-тежки сакатлъци, дори до самоубийства.
- Какво в крайна сметка препоръчвате?
- Моята формула е: "Обикни себе си, защото така ще се опознаеш по-добре". Ако човек се погледне спокойно в огледалото и признае пред себе си, че е направил нещо лошо на някого, или пък чувства тъга - ами нека си я изживее. Няма нужда от напъни, нито от самовнушения, че според позитивното мислене не трябва да е тъжен. Естествено е човек да мине през тъга, през меланхолия. Може пък някой да има нужда от това. Къде е драмата, къде е проблемът?!
Напъване не трябва да има. Има ли напън, минаваме в сектор "борба". А аз съм за хармоничното съчетаване между хората. Борбата е неефективен начин. Печеливше е по-гъвкавото отношение.
 

Здравей, Emmy
Ще си позволя да изкажа моето мнение, провокирано от въпросите, които задаваш.
Разбира се, това си е на база моя опит – и не е задължително и при останалите да е така

Да ти кажа честно, аз това с налагането на волята за постигане на нещо – хич не го разбирам..
Често хора в обкръжението ми (близки и недотам близки) са ми задавали въпроси от типа на ”На теб трудно ли ти беше да станеш вегетарианка? Трудно ли ти беше да се откажеш от това или онова? Сигурно имаш силна воля, упоритост и самоконтрол? Как се справяш в ситуации, когато имаш някакви изкушения? ”.. и така нататък въпроси, все в този дух.
На подобни въпроси винаги отговарям така: Не, никак не ми беше трудно, никакви усилия не съм полагала, никаква воля не съм прилагала.
Досега, когато съм отговаряла така – никой не ме е разбирал.. освен тези, които са минали по моя път. Защото, вероятно на хората им е трудно да си представят, че нещата могат да стават и по естествен начин.

Ще обясня:
Ако под Воля се разбира овладяване и установяване на власт над нещо (било то изкушение, недостатък или нещо в този дух) – то тогава стигаме до положение, при което властта е подмяна на Любовта, а Волята заменя вдъхновението. Тази аналогия не е случайна.. Вдъхновението е разширение и окриляване на свободата, а Волята – ограничаване и съсредоточаване на свободата в твърде малък обем. Вдъхновението и Волята са различни форми на битието на свободата, които водят до разликата между това да правиш нещо с Любов или до това да го постигаш чрез насилие и власт.
Любовта е завършено и осъзнало се вдъхновение, водещо до единство.
Властта е завършена и осъзнала се Воля. (Волята често се бърка със способността да упражняваш власт над свободата, но всъщност тя е ограничение на свободата!)
Именно затова смятам, че Волята придобива смисъл само като път към Любовта. В противен случай тя се превръща в абсолютно ограничение.

Конкретно ще споделя моя опит в случая:
Когато преди двайсетина години започнах да чета Учителят – все едно ”ме удари ток”.. буквално Всяка една дума от Словото – някак влизаше и минаваше през мен – променяйки ме безвъзвратно. Аз НЕ ПОЛАГАХ НИКАКВА ВОЛЯ, УСИЛИЯ и така нататък, с цел да придобия нещо или да променя нещо в себе си. То просто се случваше по естествен начин. Не съм се старала да правя никакви упражнения, утвърждения, самовнушения или подобни неща. Не съм си налагала да се ограничавам или да си забранявам нещо, защото е ”лошо или вредно”. Не знам как да го обясня, но то е нещо като просто да си изцяло отворен към Потокът, който тече и минава през теб, да си изцяло мек и податлив, без никакво противоречие или съпротива.
И именно, според мен, в това е ключът към всяка една трайна промяна и метаморфоза – в липсата на противоречия в теб.
Така стана с мен – отворих се за Словото и То си свърши работата бързо е лесно.
Затова аз лично смятам, че там, където на човек му се налага да използва Волята си за постигане на нещо – значи, че вътре в него все още има някакво противоречие. Тоест, от една страна умът се опитва да убеди сам себе си, че това, което трябва да бъде постигнато, си заслужава. А от друга страна – тялото все още е подвластно на определени потребности, които умът класифицира като ”вредни, неблагонадеждни, нездравословни.. и така нататък”.
И именно от това противоречие между умът и тялото – идват и изкушенията, и липсата на условия една такава метаморфоза да стане по лесен и естествен начин, без да се налага стоическо прилагане на Волята. И именно, поради наличието на противоречия в себе си или поради самоцелният стремеж да ”станем духовни” - на хората им е по-трудно да осъществят метаморфозите в себе си и смятат, че единственият възможен начин е като наложат Волята си.
В мен нямаше противоречия и пред мен не са стояли изкушения. Не съм изпадала в състояния на колебания, дилеми или разсъждения. Просто отворих ума си изцяло за Словото на Учителя – и То и Той си свършиха работата един вид вместо мен
Това, според мен, е най-лесният начин. При който избираш да се довериш изцяло и да се повериш изцяло – без колебания и безвъзвратно. Тогава не ти е нужна никаква Воля да постигнеш нещо, защото вътре в себе си нямаш съмнения и противоречия.. и всичко става лесно и с Любов,.. когато си готов. И не само, че се получава – ами, и постигнатото е трайно и неизменно.

Моят начин е този. Ти намери своя начин – и следвай него.
Желая ти да постигнеш успеха и хармонията, които искаш!

Ирина,
успокой си вече страстите, хубаво е човек да има плам и ентусиазъм
но ние вече разбрахме твоето мнение няколко пъти, 
започваш сама да се забъркваш и замотаваш между своите мисли и постовете на другите

Чебурашка, нали ме питаш и аз се замислям. Преди време споделих как бих искал депутатите да бъдат изпращани до домовете си от тълпи. Без заплахи, без саморазправа, просто така, да им напомнят, че съществуват. Обаче това е нещо, което могат да свършат 1000 души, а останалите милиони?
Аз съм възпитан строго и създадох един вътрешен съдник по-страшен от всичко останало. Като ми кажат "излъжи, открадни, навреди, никой няма да разбере", аз отвръщам "аз ще разбера". Никак не ме блазни да прецакам другарчето, независимо каква изгода имам. Даже, колкото е по-голямо изкушението, толкова по-страшен е моя вътрешен съдник. А моя вътрешен съдник съм самият аз. И сега някой ще каже "супер, кажи рецептата". Да, ама не. Не пожелавам на никого своя живот. Като оная индийска поговорка, че без страдание няма състрадание. Живеем в мирни времена, затова мъжете са пълни... гейове, да звучи по-деликатно. Имаме свобода, народа ни стана безотговорен. Имаме световното знание на тепсия, избрахме ориенталския кючек и чалга ценностите - пари, цици и... даже не мога да се сетя има ли трето. Май за да оценим нещо, трябва да сме се борили за него. Свободата ни са ценили онези, които са умрели за да я извоюват. Тези, за които е даденост не дават и пет пари за нея.
И сега за равенството. Без да анализирам комунизма като идеология, само ще отбележа едно следствие от възпитаните в него, а именно, че ни научи на нещо много лошо - да сме равни. Разберете, че равенството е несправедливо, защото ние не сме равни. И предложеното в темата е равносилно на геноцид. Циганин на опера е като ескимос в Африка - среща се, но прави впечатление. Това е само пример за това, че нашите нужди не са еднакви и съответно техния паричен еквивалент. Харчим различно и за сапун и за култура и за образование и този "справедлив" процес да изравни социалните помощи на едни приели това за поминък с други имащи по-високи стандарти на живот, защото имат по-високи стандарти на ценности, води до задънена улица.
Макаренко учи: Бавните да се бутат, бързите да се дърпат назад. Може да си гений, но не ти позволяват да надминеш другите. И логично интереса да бъдеш по-добър се убива. Равенството е за тухлите. С тях се гради лесно, но липсва индивидуалност.
Тези ми разсъждения се въртят върху стимулите човек да бъде това което е. Един от най-несправедливите процеси в България е, че не се назначават най-кадърните места, а най-познатите. И преди съм го писал, в САЩ още като си в колежа и компаниите плащат на изявените стипендии, с което си уреждат да ги привлекат след завършването им. В България няма никаква връзка между успеха ти в училище и университета с назначаването ти на длъжност. Това би трябвало да се промени. Трябва да се стимулира и високата и качествена производителност. Плащането "на глава" демотивира всеки, който може повече.
Що се отнася до мотивационните мерки, трябва да има възмездие - да се наказва всяко зло и поощрява всяко добро. Безнаказаността е основна причина за липсата на ценности, съвест и доброта. Границите дотолкова се размиват, че вече ако спънеш човек на улицата не знаеш дали няма да последва ръкопляскане. Когато някой хвърли боклук на земята никой не му прави забележка. Кое е правилно, кое е лошо, новото поколение си няма представа. В това изродено общество, наскоро си припомних, един англичанин (Едуард Стърнс) правилно открива роля, която е пример за подражание - тарикатът. "тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение." Тарикатът, бих допълнил аз, е средно статистическия българин, който мами околните за своя изгода, но с това никога няма да забогатее и ще изгуби доверието на всекиго завинаги. Моето решение вече казах: много моркови и много пръчки. Българите се превърнаха в кучета. Аз съм се учил да тренирам кучета. Кучетата не знаят какво е добро и какво е зло. Те знаят само какво е позволено и какво е забранено. Учат го с бой и награда. Винаги навреме и без компромиси. Ужасна свободия е налегнала родината ми и Чебурашка, питаш ме дали не искам да е по-добре. Не, не искам. Съзнавам, че вече приключват ужасни процеси, чиито гнили плодове ще трябва да ям. Младото, работоспособно и образовано население отиде да вдига жизнения стандарт на други държави, а останаха социалното и ментално слаби и милиони пенсионери разчитащи на най-ниско продуктивната ръка в ЕС - българската. БВП е основен показател за жизнен стандарт. Тъжно ми е, обаче вече започвам да приемам света в който живея. Преди време направих класация по която сме все в дъното по различни показатели. Беше ми забавно. Сега ми е само тъжно. Работя си, правя едни патриотични неща, дето не искам да споменавам, отказал съм се да имам деца, защото не искам да живеят в такъв свят и толкоз.

Това като прочит - звучи поетично и красиво.. Но, като решение на проблемите ни - звучи доста безотговорно.
Защото в днешно време децата са много повече продукт на обществото, отколкото ни се иска да бъде. А при положение, че ние не можем да им предложим едно здраво общество и не можем да им осигурим реализация в собствената им родина - как можем да очакваме от тях да станат такива "учители", каквито са ни нужни.
А дори и част от тях да успеят да станат - ние какво ще правим? Ще стоим и ще спим блажено и безотговорно, чакайки те да ни решат проблемите с "магическа пръчка"?
Или да ни поведат като "пастири", които водят "стадо овце" на паша.. или на заколение (според случая, защото то "учители" се раждат всякакви - и черни, и бели)?
 
Моля, не го приемай лично - но, на мен подобни изказвания ми звучат твърде много езотерично и твърде малко реалистично.

Ирина, навярно не си ме разбрала...
 
Аз не искам да съм посредник на никой. Не ме интересуват и вашите отношения с Никола.
Въпроса е ПРИНЦИПЕН и мисля, че ти имаш право!
В този смисъл, ще говоря с него за да кажа моето си мнение и моята си истината. Нали сме духовни и трябва да си казваме истините в очите?
Ето защо, ще му кажа истината, а той ако иска да се поправи - добре, а ако не иска - ще споделя публично мотивите му, за да си носи отговорност за това!

Моля те, не ми вменявай обаче роля, че искам да се застъпвам за някой, да съм защитник на някой или да съм посредник на някой.
 
Да ме извиниш, но няма какво повече да коментирам по въпроса.

Добро утро и здравей Ирина!
 
Вчера не знаех какво да ти отговоря и мислех повече да не пиша по темата... Днес ще ти кажа - Благодаря ти. С теб сме на едно мнение.
 
ББД е прекрасна възможност за един ДУХОВЕН човек да запази достойнството си в труден материален момент. И така да може да продължи да Служи, и да не е на колене или по корем в калта, ако тъмни сили са решили да го покосят (както в моят случай).
Относно ползите от ББД, касаещи другите обикновени материални хора, също мисля, че ще има. Тези хора ще се наситят с глупостите, които ще правят с подарените им пари. Така във времето на тях ще им омръзне и няма как като се разболеят или започнат да страдат – да не се обърнат към Божественото... А дори и само да се замислят в тази насока, Учителя казва, че това за един материален човек е голяма крачка напред и празник в Невидимият Свят. За да разберем това обаче, трябва да разгледаме целият живот на даденият човек, а не само част от житейската му драма, когато той ще е неразумен.
 
Много си права и за това, че ти си човек с образование и капацитет и ти е нужна покана и подкрепа за да си ефективна, ако разпространяваш нещо. Права си и за това, че само виртуално разпространение до нищо не води, но за сега това са реалностите. Много хора го подкрепят проекта, но малко имат капацитет да го защитават и обясняват.
И за друго си права... Че Никола е малко чепат характер!
Примерно в групата имаше десетки хора, които казват - „ти най добре го знаеш проекта Никола! Излез да го защитаваш! Дай интервю!“, а той знаеш ли какво им отговори? Каза - „не може човек да ходи в гората + да ви набере коприва, гъби и други продукти + после да ви сготви една прекрасна гозба + да ви я сервира на масата, а след това да го карате и да ви куса!“
Нямам думи, но това си е Никола! Той си е убеден, че трябва да върши САМО Божията Воля. Разпознава си я Нея по негов си начин, в който рядко бърка, и само Нея си прави, такава каквато е. В този смисъл нищо друго не можеш да го накараш да направи – повярвай ми. Познавам го много добре!
 
Не го подценявай обаче. Пред приятели сподели, че ако нещо е от БОГ и условията са трудни – винаги има и вариант „б“, то да стане. В този смисъл не се съмнявай, че ако му „наредят“ от Горе, той ще има притеснения да ходи по медии или да се активизира, за да убеди направо политиците или управниците ни. За сега нищо никъде не казва за лошият сценария и какво е замислил. Онзи ден сподели, че си е купил записваща техника, която може да предоставя на желаещите от групата и да се правят клипчета. Мисля си, че вероятността да го видим по клипове или в интервюта по медиите, никак не е малка, защото доколкото го познавам, той няма от какво да се притеснява и има капацитет (дар слово).
 
Ще ти кажа още какви притеснения сподели той в групата... Емна ли са го политици. Искали са да го купят като лице на партия и така да ги подкрепя. Отказал им срещи (има и факти в групата!), защото те са изкривили Идеята, а и казал че Идеята не се продавала, а била подарък на народа. В този смисъл тези политици сега го чернят... Издирват снимки и го представят като престъпен бос или олигарх. Наричат го фундаментарлист, терорист.
Виж сега. Той никъде не крие, че е последовател на Учителя. Това е причината тези злостни политици да искат да излезе публично. Така те искат да излъжат народа, че този ненормалник и сектант Дамянов иска да прави ерес/секта (има и факти, че вече така говорят) и така призовават - да не вярват на него, а на тях. Така искат да окрадат труда на тези млади хора, които сега разпространяват проекта и да се домогнат до властта.
Помисли и върху тези причини, защо Н.Дамянов не иска да се афишира. Ако една публичност не помогне, а навреди или унищожи проекта – какъв е смисъла от нея?
Искам да ти каже нещо за последно – подкрепям те, в исканията ти за лична покана и подкрепа и от него. За идеята трябва да се жертвата личните интереси, според мен.
 
Обещавам ти, че лично ще говоря с него по телефона и ще кажа, че не е прав ако не подкрепи поне хора професионалисти като теб, а за нас останалите – няма какво да ни подкрепя, защото НЕ си го можем...
Мисля и почти на сто процента съм убедена, че ще ме отреже, кой знае с какво? Но аз твърдо те подкрепям и ще му кажа Истината и мнението си.
 
Ако не те потърси и не те покани до няколко дни - ще ви преразкажа отговора му тук. Дано да не нарушавам така правилата, но идеята ми е – нека всичко да си е публично и после нека той да си носи отговорността пред Учителя и БОГ, ако е навредил на проекта и не е канил подходящи хора. Нали сме духовни? Не би трябвало да има скрито покрито и всичко трябва да е на масата, когато работим за възвишени Идеи. А времето ще отсъди Истината и кой е бил прав...
 
 
Светъл ден на всички пожелавам!

 

Добро утро!  
Първо да ви се извиня, защото често ме упреквате, че копирам чужди мнения (на Н.Дамянов) като отговори. Съжалявам, но аз не съм нито журналист, нито икономист и трудно се изразявам писмено, а по-скоро чувствам и усещам нещата. Когато някое чуждо мнение ме докосне и изразява точно моите мисли, считам че е по редно да ви го предоставя него, вместо да ви пиша мое, с които може да не ме разберете.
 
В редица мнения вече се повдига идеята, че полза от ББД нямало да има за духовното развитие на човека. Отделно Ирина ме пита няколко пъти да дам примери в тази насока?
Аз примери мога да дам много от нашето братство, но ще дам със себе си!
 
Бях в много труден момент – две ученички, които издържах и един безработен съпруг. Имах малко фризьорско салонче от 6 кв.м. И свързвах по някакъв начин двата края. Четях си Учителя, събираме се в лозето, четем си молитви, ходим си на изгреви...Паневритмия. Материалното положение трудно, но пък от духовна страна – хвърча и усещам как Учителя ме подкрепя и се развивам духовно...
Един ден в съседният вход една комшийка направи на 10 м. от мен същият салон. Клиентите ми спаднаха на половина. Свали цените на дъмпинг и искаше да ме унищожи.
Признавам си честно, че в този момент забравих и Любовта и Смирението, на което ни учи Учителя. Причерня ми! Нямах възможност вече дори и по 50 стотинки да давам на децата си за закуска. Като си представих, че няма да мога да ходя на Мусала или на 7-те езера лошо ми ставаше... А отделно нямах пари за бензин, защото изгрева е далеч и трябваше зимата да ползвам кола.
И сега се срамувам от себе си, какви мисли и какви чувства допуснах в себе си към тази жена... Тогава един човек (Брат!) ми каза да не се безпокоя и ми помогна. Помогна ми с труд и финансово, да обновим малко салона ми. Тази подкрепа ми помогна да оцелея и да върна вярата си в себе си и да преглътна тази омраза, породена от некоректната и долна постъпка на колежката. Стъпих на краката си. Изкарах после други курсове. Този Брат ми направи бизнес план. Купих си друго помещение. А сега вече (след 6-7г.) има вече голям фризьорски салон, 3-и работни места, помещение, което давам по наем и съм с устроени деца...
 
Искам да ви кажа следното – ако имах ББД в онова време, аз нямаше да изпадна в такова положение, за което като си спомня сега, се срамувам!
Повярвайте ми, когато беднотията „удари до кокал“, дори и да си духовни човек, не може да си казваш спокойно Молитвата и да искаш благоденствието за другите хора!
 
С ББД съм сигурна, че доста от вас братя и сестри ще имат същото като мен, но аз това го имам благодарение на Брата, иначе бях затънала в „духовната“ кал на омразата, притисната от материалната безизходицата, а духовността по онова време ми се беше изпарила.
 
Разберете – без да имаш финансова свобода (такава дава ББД!), трудно може да вършиш някаква духовна работа, особено ако близките ти около теб – няма какво да ядат или не могат да ходят на училище, или нямаш пари да си платиш тока...
Примери мога да дам и с много хора в братството, на които съм помагала или плащала пътните, за да ходим на Мусала и да се молим там за Българският народ. Ако имаха тези хора ББД, те няма да изпадат в немилост и ще можеха спокойно И В ТРУДНИ МОМЕНТИ за тях, пак да работят за Идеите на Учителя!
 
Съжалявам, че излезе много дълго писането, но за последно ми се иска да кажа – ББД братя и сестри е ПРЕКРАСЕН доход за нас... За хората, които се занимаваме с духовни неща и се Молим! Чрез него и в най трудни моменти, ние няма да изпаднем в немилост, а ще запазим достойнството си. А без достойнство – духовност може ли да имаме?

Галина, ти наистина ли вярваш, че хората не се развиват духовно, интелектуално, професионално и творчески - САМО защото живеят бедно? Моля те, не ме разсмивай! 
  


Да, въвеждането на един такъв гарантиран пожизнен доход – определено ще освободи хората от страха и стреса по отношение на материалното им оцеляване.. донякъде. И нищо повече! Защото това няма да ги направи нито по-отговорни, нито по-духовни, нито по-съзнателни, нито по-полезни на обществото – ако те и преди това не са били такива. Човек, ако иска с нещо да е продуктивен и полезен – нищо не би го спряло и ограничило. Наивно е да си мислим, че той видиш ли е някакъв си нереализиран и низвергнат индивид, понеже е беден. И че ако му платим сметките – той ей-на веднага ще се повдигне духовно, творчески, интелектуално.. и т.н. Не, истината е – че той става нереализиран от мързел и липса на социално съзнание и възпитание. Истината е, че човек е такъв какъвто е – не поради невъзможност да се прояви, а поради СОБСТВЕНИТЕ  си неправилни възгледи и модели, които са в ущърб на развитието му.
За пример мога да ти дам хиляди млади хора, които живеят на гърба на родителите си, при осигурени добри битови условия – и които не са полезни никому, дори и на себе си.
За пример мога да ти дам и хиляди възрастни хора, които едва оцеляват материално – но, въпреки това винаги гледат да свършат нещо, да научат нещо, да помогнат с нещо.. пък ако ще това да е и една акция по почистване и залесяване.
 




ОК, да приемем оптималния вариант – че на хората им се осигурят парични средства за покриване на основните им битови нужди (ток, вода, отопление, комуникации.. и общо взето само толкова). Мислиш ли, че това ще им е достатъчно да създаде у тях някакви си творчески и духовни стремления ей-така изведнъж, ако те досега са нямали такива? Да, може би, ще има малцина, които поради една или друга причина заради финансовите си проблеми са били потиснали подобни свои потребности от развитие – но, това ще са САМО тези, които винаги са имали подобни потребности и които в една или друга степен винаги са ги изявявали.
Всички останали – просто ще си останат същите, с тази разлика, че вероятно ще се подобри качеството на нервната им система, поради намаляването на финансовите им тревоги за плащане на сметките им. А да не говорим, че ще има и мнозина, за които въвеждането на ББД ще им създаде благоприятни възможности да продължат живота си като тунеядци и паразити за обществото.
 




Затова, ако можеш, дай ми реален пример за човек, който благодарение на това, че е решил материалните си проблеми – е станал духовна и реализирана професионално и творчески личност. Моля те, изкажи свое лично мнение – а недей да ми даваш пример с Никола Дамянов или да копираш негови мнения. От една страна - Никола може и да няма финансови проблеми, но това не мисля, че го е направило полезен на обществото. Напротив, не виждам полза в това да си безработен и да висиш по цял ден пред компютъра, за да правиш виртуални проповеди пред шепа други виртуални реципиенти.. А от друга страна – даже и да обеднее като църковна мишка и да остане на улицата, Никола никога не би спрял интелектуалното си и духовно развитие.
Искам да ми дадеш реален пример за човек, когото наистина познаваш и който е разцъфнал творчески, интелектуално, професионално и духовно – понеже е успял да си покрие битовите сметки! Защото, аз мога да ти дам стотици примери за хора, които ВЪПРЕКИ материалните си проблеми – никога не са спирали да се развиват интелектуално, творчески и духовно, както и да правят каквото могат в полза за другите. Защото това не е нещо, което се създава благодарение на ”добрите условия и среда за оцеляване” – а е нещо, което човек си го има отвътре. Също тока, това е и достатъчно силна вътрешна потребност, която при никакви условия не може да бъде спряна или ограничена. Аз мога да ти дам и пример със себе си: Била съм в периоди от живота си, когато съм живяла "и като Принцеса, и като Пепеляшка".. както се казва. И никога за мен не са съществували невъзможни неща. Не защото съм имала или нямала пари. А защото винаги съм знаела, че придобиването на най-големите богатства е мое рождено право като човек на тази земя – и че тези богатства са всичко онова, което Бог е вложил в мен и което САМО от мен зависи аз да развивам и да реализирам в живота си. Защото никой друг не може да ми ги осигури!
 




Разбира се, никак не е малко това да бъде осигурена на хората финансова помощ за оцеляване. Много е важно това, особено във времената на анархия и деморализация, в които живеем сега. Но, освен намаляване на страха и стреса от битово оцеляване – друго не ни гарантира. Защото ”другото” – зависи от всеки един индивидуално, в зависимост от личните му качества.    


Толкова по отношение на това, че ББД ще ни стимулира ”творчески и духовно”.. По другите точки засега няма да се изказвам, защото на този етап аз не виждам от страна на хората никаква реална подкрепа към Проекта – освен шепа пламенни виртуални активисти. Но, пък виждам как времето минава и хората все повече се оттеглят от участие – даже и тези, които първоначално искаха да го подкрепят. Причините за това са очевидни – липсата на адекватни и обективни отговори, както и постоянното обиждане на хората, че били ”глупави, безумни и разбеснели се лумпени, духовни лицемери, слепци, педерасти, помийни ями..”.. и прочее - да не цитирам повече от гнусотиите, с които те биват наричани от вас "духовните и творчески личности, които са си решили материалните проблеми и семействата им живеят в благоденствие".   
 

Приятели, нека спрем да се караме и да бистрим ”полит-икономика”, като в селска бръснарница 
  Защото, каквито и счетоводни и икономически гимнастики на езика да си правим, всички знаем неоспоримите факти – а те са:
- Хората не живеят добре и нямат финансова сигурност.
- Имат ли интерес държавата и политиците от това хората да живеят добре – и ще направят ли нещо наистина по въпроса? Не, няма. Защото хора, които живеят добре – не могат да бъдат манипулирани.
- Имат ли интерес хората да живеят добре, без да бъдат манипулирани и зависими? Да, имат.
- Пари в държавата има. И въвеждането на този Проект – е начин тези пари да се извадят на светло и да се разпределят справедливо на хората.
- Следователно: От самите нас си зависи дали ще се борим за правата и интересите си – и дали нещо реално ще се промени.
Затова, вместо както досега да викаме на митинги и протести, като пияни моряци на палубата на потъващ кораб – да излезем с някакви сериозни и категорични  искания.
 



За последен път ще се повторя, и моля да не ми се сърдите, но сам по себе си Проекта няма кусури и нека не скачаме срещу него.    
Проблемът е, че на този етап освен виртуално разпространение – му липсват каквато и да е реална популярност и защита.
Да, има вече доста ентусиасти – и всеки прави каквото може..  
Всички видяхме и представянето на Иван в Кауза.бг – което беше неразбрано и неуспешно. То и аз като му гледах авторското видео – нищо не разбрах.. Имах чувството, че гледам рошава катерица в хралупа, която умишлено прави тъмен и размазан запис – за да не си проличи как чете и прелиства записките си.
Гледах и живото му представяне в студиото на БНТ, където той през цялото време нервничи, жестикулира, подскача, речта му е пълна с многословия и тавтологии, на места се запъва - все едно не мисли, а е учил текста наизуст и зацикля от пропуски в паметта.. и т.н.
Въпреки това, момчето има смелост, хъс и желание да направи нещо – и прави, каквото може. И поне заради това, заслужава подкрепа и адмирации!   
А другите и това не правим – а само спорим и хленчим.
Така никой няма да ни чуе и да ни вземе насериозно.
На този етап слабото място на Проекта – е в неговата реализация и там трябва да се насочат усилията и енергията. Насила не може да накараш някой да работи по неговото представяне пред медиите.
А иначе, ако се намерят такива хора – останалото е лесно: Хлопа се по вратите на сериозни социални и публицистични предавания с достатъчно висок рейтинг, а не някакви си творчески продукции с ограничена аудитория. При достатъчно упоритост – все някоя врата ще се отвори. А отвори ли се една врата – след това сами ще започнат да се отварят вратите и на останалите медии. Само така хората от всички възрастови и целеви групи ще научат за идеята, ще се убедят, че е полезна - и ще съдейстават за нейното законово прилагане.

Стига с тая Германия. Филмът от ютуб, с който се бие в гърдите авторът на проекта
е за ШВЕЙЦАРИЯ
Да вземе да си изгледа видеото и самият автор, и последователите му също
Ние гледахме филма, но вие май не сте

А тъй, каза ни вили_н, че тя живее в чужбина и е материално осигурена
да му мислим ние живеещите в БГ, като не искаме техния базов доход...
така ни се пада да си нямаме пари