Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Успение богородично


Guest pavletA
 Share

Recommended Posts

Guest pavletA

Честит празник на всички жени с името на дева Мария!:3d_043:

Бъдете здрави и много щастливи!

Успение Богородично е граница между лятото и есента, на този ден празнуваме смъртта на Св.Богородица.По божествен начин всички апостоли се събират в деня на нейното успиване, тъй както тя е пожелала в последния си час.Този момент се рисува най- често в икони, стенописи и миниатюри.По- късно всички апостоли се събрали на прощална трапеза и когато благославяли хляба, св.Богородица се явила пред тях.В чест на това събитие на този ден църквата отслужватържествена литургия и прави /възношение/-въздигане на хляба., нареченооще панагия-пресвета.Това е велик християнски празник, който се празнува от жените.

На Богородица-защитница на грешните, покровителка на жените, майчинството, родилката и детето, те даряват в този ден кърпи, ризи, пари, много цветя.Раздават се питки за здраве и за "бог да прости", плодове, мед, сирене.Втози ден се почитат и дарителите.Традиционната трапеза включва-прясна пита, мед, пиле, тиква, грозде и диня!

Да не забравяме факта, че майката на Иисус има българска кръв.

Link to comment
Share on other sites

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ И ОТ МЕН!

Нека на този светъл ден и не само на него, а през цялата година Св. Богородица да ни закриля и да бди над всички нас!

0815_Uspenie_fresque_vierge.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

533209_423501361101022_1544004068_n.jpg

 

Царице моя преблага,
надеждо моя Богородице,
Закрилнице на сираците и
Застъпнице на странниците.
Ти виждаш моята беда,
ти виждаш моята скръб.
Помогни ми, понеже съм немощен.
Упъти ме понеже съм странник.
Знаеш моята неволя - избави ме
както Сама благоволиш.
Защото нямам друга Помощница
освен Тебе,
ни друга Застъпница,
ни блага Утешителка -
само Теб имам, о Божия Майко.
Ти ме пази и закриляй
во век и веков. 

Амин!

 

:angel:

Link to comment
Share on other sites

002566895.jpg?r=0

~~~

"...Месецът на Рамазана отмина бързо и бях толкова заета, че нямах кога да мисля за това. Ейд се падна в неделя. След четири дни оженихме Кимя и Шамс.

Вечерта преди сватбата се случи нещо, което промени изцяло настроението ми. Бях сама в кухнята, седях пред поръсената с брашно дъска с точилка в ръка и точех питки за гостите. Най-неочаквано, без изобщо да се замислям, се заех да оформям една топка тесто. Изваях малка мека Майка Мария. Моята Майка Мария. С нож й изрязах дълга дреха и лице, ведро и състрадателно. Бях погълната от това и не забелязах, че зад мен стои някой.

— Какво правиш, Кера?

Сърцето ми подскочи в гърдите. Обърнах се и видях, че Шамс е застанал на вратата и ме гледа изпитателно. Мина ми през ума да скрия тестото, но вече беше късно. Шамс се приближи до тепсията и погледна фигурата.

— Това Мария ли е? — попита, а когато не му отговорих, извърна към мен грейнало лице. — Охо, красива е. Липсва ли ти Мария?

— Преди много време приех исляма. Мюсюлманка съм — отсякох.

Ала Шамс продължи да говори така, сякаш не ме беше чул:

— Вероятно се чудиш защо в исляма няма жена като Мария. Със сигурност има Айша, има и Фатима, но ти вероятно ще кажеш, че не е същото.

Притесних се, не знаех какво да отвърна.

— Искаш ли да ти разкажа една история? — попита Шамс.

И ми разправи ето какво:

„Имало едно време четирима пътници, един грък, един арабин, един перс и един турчин. Стигнали те в един малък град и решили да си купят нещо за ядене. Но понеже не разполагали с много пари, можели да изберат само едно. Всеки заявил, че предлага най-вкусното нещо на света. Когато ги попитали какво е то, персът рекъл «angoor», гъркът — «staphalion», арабинът поискал «aneb», а турчинът настоял за «uzum». Тъй като разбирали само своя език, четиримата се скарали. От минута на минута се изпълвали с все по-голямо негодувание и огорчение, докато накрая не ги прекъснал един суфист, който минавал край тях. С парите, които четиримата били събрали, той купил чепка грозде. После я сложил в един съд и я натиснал с все сила. Накарал пътниците да изпият сока, а люспите изхвърлил, понеже важна била същността на плода, а не обвивката.“

Християните, евреите и мюсюлманите са като тези пътници. Карат се за обвивката, докато суфистът търси същността — уточни Шамс с усмивка, толкова развълнувана, че нямаше как да не се усмихна и аз. — Опитвам се да ти кажа, че няма причина Майка Мария да ти липсва, защото изобщо не се налага да се отказваш от нея. И като мюсюлманка можеш да се чувстваш привлечена от Мария.

— Аз такова… не мисля, че е редно — изпелтечих.

— Че какво нередно има! Религиите са като реки: всички се вливат в едно море. Майка Мария олицетворява състраданието, милостта, обичта и безусловната любов. Тя е личностна, но принадлежи и на всички. Нищо че си мюсюлманка, пак можеш да я обичаш и дори да наречеш дъщеря си Мария.

— Аз нямам дъщеря — напомних му.

— Ще имаш.

— Така ли мислиш?

— Не мисля, а знам.

Развълнувах се от тези думи, но не след дълго вълнението беше пометено от друго чувство: съпричастност. Двамата гледахме заедно фигурата на Майка Мария и споделяхме необичаен миг на ведрост и хармония. Шамс ми стана мил на сърцето и за пръв път, откакто беше дошъл у нас, проумях какво вижда в него Руми: човек с голямо сърце...

 

Из. Ериф Шафак - Любов

Edited by Eлф
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...