Съвместяване на умствено, духовно и физическо

[B__]

Мися, че Учителя някъде препоръчваше човек да се труди 2 часа умствено, след това 2 часа да се занимава с духовно, а след това 2 часа физически труд. После пак отначало

Как може да прилагаме тази препоръка в съвременния живот? Как може да съчетаваме трите вида труд?

Все повече се убеждавам, че липсата на един от трите, може да е доста натоварваща за психиката.

Какви съвети и опит може да споделите по отношението на съчетаването на умствени, духовни и физически занятия?

[Дъгата]

Ако разгледаме комплексно какво става,

ако човек например прави есенно прекопаване /създаване/ на градинка пред блока си или вложи сили и време в облагородяване на кварталната градинка:

- копаене, плевене - физически труд, еоционално разтоварване, обмен на енергия със земята;

- пеене на глас или наум, казване на молитви - лична духовна работа;

- правене нещо безвъзмездно за другите - в духа на Словото;

- трениране на търпение, спокойствие и толерантност -(зад гърба може да се дава акъл как се държи лопатата, коментари кои са балъците);

-трениране на смирение и упование - казват ти, че няма смисъл, защото ще бъде стъпкано...

Така едно елементарно копане може да се превърне в много комплексна опитност.

Другите варианти (фитнес, танци, разходка в парка, джогинг, прекопаване наличната градинка; помагане в ремонта на някой, да се пренаредят керемидите на къщата на някоя баба) се добре познати на всички.

Edited October 10, 2010 by Дъгата

[veselinvalchev1981]

Мися, че Учителя някъде препоръчваше човек да се труди 2 часа умствено, след това 2 часа да се занимава с духовно, а след това 2 часа физически труд. После пак отначало

Как може да прилагаме тази препоръка в съвременния живот? Как може да съчетаваме трите вида труд?

Все повече се убеждавам, че липсата на един от трите, може да е доста натоварваща за психиката.

Какви съвети и опит може да споделите по отношението на съчетаването на умствени, духовни и физически занятия?

В съвременният живот си е доста трудно да се прилага ,станал е доста еднообразен ,изискава се от работниците да работят повече ако може по 12 часа на ден ,хората даже често се налага да търсят и втора работа ,макар че някой търсят втора работа и от алчност нищо ,че изкарват много пари ,но претоварването винаги има своите последствия главно върху психиката и здравето .Много ми се иска да го видя този метод на работа ,който дава Учителят ,вярвам че ще даде прекрасни резултати ,може би след години ще е възможно .

[pass_to]

В съвременният живот си е доста трудно да се прилага ,станал е доста еднообразен ,изискава се от работниците да работят повече ако може по 12 часа на ден ,хората даже често се налага да търсят и втора работа ,макар че някой търсят втора работа и от алчност нищо ,че изкарват много пари ,но претоварването винаги има своите последствия главно върху психиката и здравето .Много ми се иска да го видя този метод на работа ,който дава Учителят ,вярвам че ще даде прекрасни резултати ,може би след години ще е възможно .

и аз съм на твоето мнение.....

според мен ежедневието е като центрофуга....като се прибереш у дома след работен ден, в който трябва да си на 100% полезен и в същото време да успееш да съхраниш човешкото в себе си, искрата непокътната и не опетнена, да не гледаш като малоумен в една точка, с изпразнено съзнание и да приключиш и с домашните задължения въпреки умората и ако не ти се е доспало вече и не си крадеш от съня евентуално да се погрижиш и за духа.....

аз си открадвам по-малко от работно време, за да мога по някакъв начин да работя върху духовното в себе си...всъщност разбрах, че аз не мога да живея и съществувам нормално ако нямам време да обръщам внимание на духовното си развитие.....съвместявам ги нещата, но не чак в таква степен в каквото бих желала.....

[Мария-София]

Винаги се намира време за това,към което те тегли душата,пък макар и за сметка на друго.

Просто си пренареждаш приоритетите.Важното е да имаш цел,всичко друго се случва в съответствие с нея.

[helen]

Има една заблуда, в която разбира се и аз живях дълго време, а усещам, че от време на време пак се вкарвам в нея, а именно: че нямам време за духовните си занимания.

Например нямам време да посрещам изгрева, защото имам много работа и т.н. Но, мисля че всички сме се убедили, че извършваме много повече работа умствена или физическа, именно ако посрещнем изгрева или нещо друго свързано с духовната работа.

Четох на едно място, че когато се колебаем дали да извършим някоя духовна работа, всъщност ни говори егото, което предпочита да си мързелуваме, защото така за него е по-добре, така не откриваме истинската си същност, което е най-добрият вариант за него.

Друг е въпросът, че наистина има хора, които работят прекалено много и когато човек има семейство нещата са много по-сложни.

Добре, че човек може да си редактира мнението. Всъщност първият път като реших да пиша по темата щях да напиша това:

Ако умственият или физическият труд се извършват с Любов, те също могат да се превърнат в духовна работа. Например ако сметнем миенето на чинии към физическата работа, която жените извършват, ако те се мият докато умът е в пълен покой, то през това време можеш да работиш върху себе си, както будистките монаси, които търкат дървения под.

Edited April 28, 2011 by helen