Паника - отговори от доброжелатели

[мари777]

Здравейте,днес открих форума и реших да пиша.От година и половина не се чувствам добре-в началото ми ставаше едно замаяно,после освен замайване започнах да получавам и сърцебиене.След като веднъж получих много силно сърцебиене,това взе да се повтаря и започна да ме е страх да не стане пак.И ето,последния месец се чувствам много зле.Всеки ден ме боли нещо,замаяно ми е,страх ме е като отивам на работа,защото получавам сърцебиене.Почти всеки ден съм така от един месец насам.незнам дали имам ПР,но явно е така.Незнам и какво да пия.В чужбина съм,ходих на кардиолог,сега пак ще ходя,понеже не можаха да ''хванат'' сърцебиенето на момента,от изследванията казаха 4е щитовидната жлеза е добре.Имам мента глог валериан,но не ми помагат особено.Сутрин като стана и започвам да мисля как ще съм,и естествено ми става зле,днес пак не можах да отида на работа.Просто ме е страх да тръгна сама,понеже все ми се случва в градския транспорт и се паникиосвам като ми стане зле.Започвам да се отчайвам,знам че трябва да спра да мисля за това,да не чета нищо по тази тема,но не става.Как да се справя?Моля ви,дайте ми съвет

[Креми (късметче)]

Правена ли е електрокардиограма? Какво е заключението от нея?

Сърцебиенето придружено ли е с високо кръвно налягане?

Ако да, колко е обичайното Ви кръвно, до колко се покачва и кога се нормализира. Колко траят тези състояния, през колко време, зависят ли от обстановката, от мислите Ви или са внезапни?

Може би е добре да дадете и резултати от други изследвания, ако са правени, а също възрастта си.

Какво Ви боли всеки ден - различен орган / място ли е или едно и също? По едно и също време на деня или по различно?

...

Редактирано Ноември 15, 2010 от късметче

[Диана Илиева]

Преживяла съм преди много години нещо подобно, макар и може би в много по-лека форма. И ще си позволя да допусна нещо (особено щом не са успели да "хванат" момент на сърцебиене) - за мен Вие сте преживели някаква стресова ситуация, която може да е отминала, може и не съвсем, но Вие искате животът Ви да си продължи нормално, дори ако може както преди, Вие да сте си същата, въобще да се правим, че въпросната ситуация не е била. Това обаче няма как да стане. Преживеният стрес (а той се натрупва и в един момент чашата прелива, идва ни в повече) трябва някак да се изчисти, да се приеме, да се надживее.

За това има много методи.

Хубаво е да намерите подходящия за Вас.

Аз се лутах доста, опитах най-различни неща (включително мента-глог-валериана ) и след известно време се стабилизирах. Като се връщам назад - от най-голяма полза за мен беше подкрепата на близките и особено на съпруга ми (който ми оказваше не само чисто психологическа подкрепа, но и заради мен изучи и ми прилагаше специални масажи), няколкото посещения при един екстрасенс/лечител, подновяването на заниманията с йога, книгите на Луиз Хей и прилагането на разделно хранене.

Ако имах сегашните разбирания и информация, сигурно щях да потърся и есенциите на д-р Бах, или восъколеене, или нещо друго ... Примерно Вие, щом пишете във форум Психотерапия онлайн, може би имате доверие на психотерапията - опитайте я тогава. Защото, ако стоите и чакате нещата ей така, да минат от само себе си, е малко вероятно това да се случи и със сигурност ще стане много по-бавно.

[мари777]

Здравейте,правено ми е ЕКГ,натоварване с колело,кардиограма,холтер,кръвни изследвания.Не можаха да разберат какво сърцебиене получавам,тъй като не се хвана нито на холтера,нито на ЕКГ.На 35години съм,кръвното ми е 100/70 нормално,но като получа сърцебиене се качва.Искам и да поясня,4е аз получавам два вида сърцебиене-едното идва изведнъж,много силно и стига до 180/удара в минута,а другото го получавам като отивам на работа,или като съм вкъщи,всеки път различно.Но при това второто,ми е много притеснено преди да почне,нещо ми е свито в стомаха,или в гърлото.Всеки ден ми е замаяно,боли ме глава.Постоянно мисля за това.Преди малко пих кафе,половин чашка с мляко,след малко пулса ми беше 103 и естествено се панирах.

Забравих да допълня,в петък като отивах на работа,в трамвая ми стана много притеснено,веднага пих мента глог,но след малко като се почна едно сърцебиене,уплаших се много,веднага слязох на следващата спирка и се обадих на кардиолога.Отидох в болницата,направиха ми ЕКГ,сложиха ми холтер,цял ден стоях там,задаваха ми най различни въпроси,не можаха да установят нищо от холтер и екг.Изписаха ми хапчета за стомах,понеже понякога имам киселини и оригване,Омепразол,но три дни ме боли глава и имах замаяност,като про4етох листовката там го има това като страни4ен ефект.Днес пак ще ходя.

Редактирано Ноември 16, 2010 от Орлин Баев

[Пламъче]

Мари777,точно на Вашата възраст и аз имах подобен проблем.Изследванията които си направих не показаха болестно състояние.

Помогнаха ми здравословното хранене,медитацията,утвържденията взети от книгата на Луиз Хей.Тогава не знаех за хомеопатията.

Според мен хомеопатията би ви помогнала да разрешите проблема си.

[Станимир]

Как възприемаш работата си: отговорна, скучна, приятна, изтощителна...? Възприемаш ли се като зависима от работата си? Въобще до каква степен се чувстваш независима, не само от работата си, но и по принцип? Можеш да направиш един опит: в почивен ден, отиди до местоработата си и се върни – просто ей така, като разходка (все пак в почивен ден не се очаква нищо друго). Постой малко и просто наблюдавай сградата, примерно от отсрещната страна на улицата; седни в някое кафе или ресторант наблизо... Вечер преди да заспиш не мисли за проблема си, нито сутрин. Това е важно. През деня си отдели по 15-20 минути всеки ден, по едно и също време. Седни удобно и визуализирай себе си отделена от това, което се случва – просто като страничен наблюдател. Мислено си представи как отиваш на работа, качваш се в автобуса, усещаш леко притеснение и тревожност, но след две-три дълбоки вдишвания се успокояваш. Да, все още си леко притеснена – това е нормално, но нещата не стигат до крайност. Повтаряй си, че отивайки на работа, ти си свободна по всяко време просто да не отидеш, а вместо това да промениш посоката и да отидеш някъде другаде, като примерно слезеш на друга спирка. Повтаряй си, че това, което правиш, е резултат от собствения ти избор, и че в случващото се няма нищо страшно, а изборът можеш ако поискаш да промениш. Тук е много важно постоянството. Избягвай кафетата и шоколадите, а също и алкохола. Стресът вероятно ти идва в повече. ако можеш си вземи отпуска и се опитай да забавиш малко темпото. Осигури си време за сън, за разходка навън, посети някой музей, отиди на кино или театър, отдели време за някое твое хоби или друго нещо, което ти е интересно... Недей форсирай прекалено много нещата, които правиш.

[mariiina]

Скъпа Мари-я, предполагам че и ти си като мене Мария...с тази разлика, че аз съм на 60 и вече отгоре...От това, което си споделила намирам близки до моите преживявания...само ,че аз ги получих в миналия век, когато бях между 35-40 г.И се тръгна тогава...по доктори ,по лекарства, по изследвания...съмнения за исхемична болест.Точно така, тези силни сърцебияния не могат да се хванат от докторския инструментариум, защото не идват по поръчка.Аз ги получих в 3 ч. през нощщта, веднага с бърза помещ в болницата...и цъ...нема ги.Ама аз си бях бяла и трепереща...Може би 5-10 г. се опитвах с лекари илекарства...междувремнно получих язва на 12пръстника, парадонтоза, мигрена...и естественно, накрая се ядосах на докторските опити и взех решение отговорно...сама да опитвам със себе си.И започнах да търся инфо, нали съм библиотекар, оказа се лесна работа.Първо попаднах на Лидия Ковачева...и естественно се сложи началото на моето ,не само здравословно но и най-вече духовно израстване.Еееееееееее, не успях кой знае колко да порасна...но знам че съм отговорна за себе си ...за мисли, думи и дела!!!И знам ,че за да съм здрава ...първо трябва да ЗНАМ КАК ДА ГО ПРАВЯ, Т.Е. ДА СЕ УЧА!След Лидия Ковачева попаднах на произведенията на Учителя, мъдреца,философа, приятеля, българина, космополита...Петър Дънов.След него дойдоха,Платон, Елена и Николай Рьорих, Елена Блаватска, Махабхарата Рамаяна, Бхагават Гита,Рудолф Щайнер и цяла млада днешна плеяда след тея!

В началото е словото, идеята , програмата, психиката... от това как ще успеем да я реализираме в практиката, да превърнем теорията в дело ...си е изцяло наше дело.И всички ние успяваме в различна степен...така, че и ти ще успееш...ще се справиш...ще се научиш да бъдеш добър учител на своето тяло!!!На каквото го научиш ... с това ще ти служи!!!

[мари777]

тогава ми ставаше замаяно,особено ако беше горещо ми ставаше много зле.Но сега преди да тръгна нанякъде,ме обзема страх.Незнам докога ще продължава това.Тази седмица имам среща с психотерапевт,за съжаление не говоря перфектно езика тук и незнам какво ще стане.Много благодаря на всички за куража,който ми давате

[rumm]

Здравейте

Като чета всичко, което сте писали, имам чуството, че съм го писала аз преди 3-4 години. Кулминацията беше преди 3 години, когато в един горещ ден се опитвахме да изкачим един доста стръмен склон. Тогава за секунди {за мене бяха векове} спрях да дишам и беше ужасно. Минах през доста доктори, включително и ирисова диагностика, докато накрая не ми поставиха диагноза Паническа Атака. И след това се е повтаряла, но след като вече знаеш какво ти се случва и че няма да умреш, вече е по леко. В момента при нужда пия Деаксит и билков чай за сързечната невроза, когато е много горещо се старая да не излизам, и макар че вече това продължава повече от 3 години, определено има напредък. Общото мнение е че скоро и току-така нещата няма да отминат, но най-важното е желанието и вярата, че всичко ще се оправи, че не бива да се предаваш.