vorfax Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Мисията е оправдание за човешките постъпки, тя е себеубеждение, че сме поели правилният път. И какво лошо има в това - да вървиш по път, който ти се струва прав(илен)? Макар и да знаеш, че понякога краят на избрания от теб път може да води към погибел... Лошо е, че неаргументираното (защото аз твърдя, че не живеем в Биг Брадър, където ни се сервират мисии) самоубеждение, освен, че е заблуда, илюзия, предполага и разочарование. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 За мен лично, мисията на един човек може да се състои в много различни задачи в зависимост от човекa: - да научи нещо, което е потребно за неговото развитие; - да въстанови добрите си отношения с някого; - да изплати нещо останало от миналото; - а може и да е някакъв вид изява, която да остави специално послание на света, - а може и да е нещо съвсем дребно и абстракно (свързано с мисловна или енерийна дейност), което да не сме способни да осъзнаем, възприемем или да си представим Всички видове "мисии" или пътища, аз приемам за еднакво важни и "осмислящи" живота. Дори и това да не е в прякото ни осезамо усещане. Не съм съгласен. Изброените неща просто не са мисии. Мисия е да спасиш света, да покръстиш континент или да водиш борба с персонализиран образ на злото (тероризма), както като цяло се представят съвременните войни (военни мисии) за ресурси. Напълно естествено е да си зададеш въпроса дали имаш мисия, какъв е смисъла на живота ти, какво е да си убиец и прочие. Мисля, че дневно, имаше статистика, през ума на човек минават над 100 000 мисли. Идеята обаче да си зададеш не "дали", а "каква" е мисията ми е някакъв мерак за важничене. Хората трудно могат да понесат, че нямат мисия, че не са специални и че докато са съществували света не по-добър, ами и малко по-лош е станал. Защото, ако беше обратното, след всяка година живота трябваше да е в пъти по-хубав. Ама не е. Човешкото щастие е резултат от следването на неговите нужди. Когато се развием достатъчно, започваме да си избираме по-висши, да не кажа лъскави, нужди. Придаваме им национален и вселенски смисъл, наричаме задоволяването на нуждите ни мисии и призвание. А дали наистина са такива? Следване на мисия, водеща до избавление, блаженство и/или духовно просветление (наслада), звучи ли познато? А може би Егото ни е единственото нещо, което истински се нуждае от храна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 (edited) Да, съгласен съм, че животът не е нито участие в псевдо шоуто "Биг брадър", нито е книга-игра, нито е компютърна игра. В този смисъл, наистина никой не ти възлага мисии. Ворвакс, говори биг брадър. Ти имаш нова мисия. Имаш две минути, за да сложиш + на мнението на следващия, който ще напише нещо след мнението на първия писал след теб! Ворфакс, отново говори биг брадър. Ворфакс, ако успееш, за награда ще получиш възможността да изядеш допълнително една от вафлите на някой друг участник, по твой избор. А една от мисиите в играта Diablo II е да избиеш едни чудовища и да донесеш на един перонаж някаква наковалня. После той ще ти даде боздуган. Избиваш гадовете, намираш наковалнята и му я даваш. Тогава той ти казва: "На, вземи го тоя боздуган, вземи тоя боздуган!..." и започва да те бие по главата с него, а ти трябва да го убиеш, за да не те убие той, а и за да си вземеш боздугана. Редактирано Септември 4, 2012 от ISTORIK vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Хахахахахах, аз не мога да ям вафли, защото имат сухо мляко, обаче мога да накажа някой XD Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Чакай да задам въпроса другояче. Пречи ли да изпълняваш някаква мисия, без да я наричаш мисия и да съзнаваш какво отражение има тя на света? Това "осъзнаване" на мисията не е ли само етикетиране без никаква практическа стойност? Пропуснах да уточня какво разбирам аз под мисия, защото давах примери. За мен изпълняване на мисия е работа за общото благо, от което се облагодетелстват мнозина. Представите ни за общото благо, разбира се, са подчинени на вътрешните ни убеждения за поляризирания модел добро и зло, който да ни убеди, че има правилно и неправилно. Като цяло този модел е унифициран от телевизията, училището и църквата. Предвидимостта, обаче, позволява злоупотребяването с теми представи, защото не само моралните, но и други закони могат да бъдат прекрачвани от интереси, които се свеждат до лични. Това е като някаква обратна по посока и равна по големина сила. Даже си има нарицателно търтей. На практика ако има достатъчно търтеи, те могат да изядат целия мед и да обрекат колонията на гладна смърт. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 Сетих се един пример за това колко важни се смятат хората. Наскоро го даваха филма. Идват извънземни (галактически разум, или както искате го наричайте), проговарят на американски, че ще спасяват Земята. До тук добре, обаче този вселенски разум се изпуска, че ще спасява Земята от... хората. И тук, като в Петия елемент, хората разкриват какви отрепки могат да бъдат, как могат да унищожат всичко и го правят, ОБАЧЕ видиш ли имало там някаква добринка - съчувствие, човечност, и затова хората ги оставят на мира да трепят и унищожават. Какъв е извода? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 4, 2012 Доклад Share Добавено Септември 4, 2012 (edited) Съзнанието за мисия идва когато имаш директен контакт с възложителите на мисията. Мисията е просто задача, която някой ти възлага да изпълниш. Ако сам си възложил на себе си определена задача, това не знам дали може да се нарече мисия. Разбира се тук имам предвид задачи, които считаме за значими и важни. Проблемът идва от там, че много често хората отъждествяват себе си с дейността, която извършват. В този смисъл за тях е важно да вършат нещо значимо (може и в кавички) просто за да почустват себе си значими. Това е донякъде неправилно, защото ние трябва да вършим нещата заради необходимостта от свършването на самите неща. Редактирано Септември 4, 2012 от Станимир vorfax и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.