Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Въпрос-работа като психолог


Recommended Posts

Здравейте!

Вече се чудя с кого да говоря и какво да предприема, затова реших да споделя терзанията си и с вас :) Ако някой има идея, съвет, предложение или просто опит, който да сподели по темата, ще бъда наистина много благодарна.

Имам бакалавърска степен по психология и семестериално съм завършила магистратура по Юридическа психология. Винаги съм обичала психологията и съм я учила с идеята, след това да работя това нещо, не просто да имам дипломи по... нещо си. :smarty: Сега работя от 3 години нещо, което не ме удовлетворява по никакъв начин, но другият вариант е да стоя вкъщи. Настоящата ми работа няма нищо общо с психологията. Започнах да преглеждам редовно сайтове с обяви, които уж са много ефективни за хора, които търсят работа, но... Единственото нещо, което е свързано с психология от предложенията там, това е длъжност в сфера - човешки ресурси. И познайте... навсякъде първо изискване е минимум 3-4 години стаж в областта. Откъде обаче да натрупам този стаж? Ясно ми е, че току-така няма да вземат човек без опит на висока позиция и с голяма заплата - аз и не търся това в момента. Въпросът ми към вас е по-скоро да ме насочите къде бих могла да опитам? Къде евентуално имам шансове ако кандидатствам? Става дума за София. Реших, че големият град е решение и ще ми бъде по-лесно да намеря нещо, но уви - не знам дори накъде да се насоча...

Наскоро една позната, която учи в Германия ми обясняваше как по време на обучението в университета им осигуряват стаж по специалността, който е с продължителност от 2 години! Не ми се иска да коментирам за България... :(

Нормално е, когато учиш нещо с желание, да излизаш с ентусиазъм от университета, с амбицията, че искаш да го работиш и да се развиваш в тази област. А в България този ентусиазъм е в състояние да се изпари още веднага щом започнеш да разучаваш как стоят нещата с току-що завършилите психолози (и не само)... Казали са хората, че надеждата умира последна, и моята е жива, но наистина смятам, че е време да започна да върша нещо, с което ще бъда полезна както на самата себе си (тъй като ще получавам емоционално удовлетворение от това, което правя), така и на околните.

Благодаря ви, че изслушахте словоизлиянията ми! ;)

Link to comment
Share on other sites

Пробвала ли си в Неправителствени организации или структури към общините? Съществуват т.нар. Центрове за обществена подкрепа (ЦОП) с целева група работа с деца и семейства; Кризисни центрове, Отдели закрила на детето, Комплекс за социални услуги за деца и семейства, различни фондации и пр. Но заплащането е много, много ниско......, поне в държавните структури...

Link to comment
Share on other sites

Как да се свържа тях? И след като не знам дали търсят хора или не... просто отивам при тях и им казвам: "Вземете ме на работа..." :(

Link to comment
Share on other sites

Добре дошла, Лиа!

Пробвала ли си в Неправителствени организации или структури към общините? Съществуват т.нар. Центрове за обществена подкрепа (ЦОП) с целева група работа с деца и семейства; Кризисни центрове, Отдели закрила на детето, Комплекс за социални услуги за деца и семейства, различни фондации и пр. Но заплащането е много, много ниско......, поне в държавните структури...

Защо да не отидеш и да питаш, дали имат нужда от хора?

Даже си остави документите с всякакви координати за връзка. Днес може да нямат нужда, а утре да им потрябва поне заместник.

Aко наистина искаш да скочиш в дълбокото и то за малко пари, прибави в списъка и затворите.

А как е в училищата?

Там действително има нужда от Истински психолози.

П.П. Нямате ли стажове по време на следването?

Споменаваш само емоционално удовлетворение от професията. А финансово? Ако не ти е необходимо, има едногодишни програми за безплатни доброволци за чужбина ( с осигурен подслон и храна) - не знам дали има такива за психолози и не знам дали това се признава за стаж.

Иначе честно - българинът не е свикнал да дава пари за утеха. Макар че може би бавно настъпва някаква промяна.

Edited by късметче
Link to comment
Share on other sites

За затворите отново се изисква опит... Познавам психолози, които работят в училища и доколкото разбирам не работят много по специалността си. В повечето случаи изпълняват функциите на педагогически съветници. Пък и в малко училища има психолози.

Имах два стажа по време на обучението си, но бяха за кратко.

Разбира се, че ми е необходимо и финансово удовлетворение, но в момента приоритет ми е да работя и да трупам опит в областта.

Ще се поровя в интернет за координати на посочените от smehy организации и ако събера смелост ще се свържа с тях. Благодаря ви! :)

Link to comment
Share on other sites

А когато записва магистратурата, нямаше ли някакво конкретно желание, защо точно юридическа психология?

Питам те защото, аз още съм в процес на обучение по психология и вече имам координати за бъдещите програми в токсикология, например, понеже участвах в семинари по суицидология- рядка област в психологията и още неразработена добре. Освен това, от сега съм записала базисните курсове за специализацията в областта, в която мисля да работя. Паралелно с обучението. Но всъщност зависи какво точно искаш да правиш, ако е психолог, в момента наистина е по- добре да се насочиш към училищата и детските градини. Във вторите мисля, че ги задължават да имат психолози. Така че всичко е до обикаляне и пускане на документи + инфо за различни програми. Мога да ти подскажа например за зависими, влез в страниците на общината, обикновено там изнасят проектите по които започва да се работи и можеш като начало да се включиш като доброволец и така.

Университета и различните извън университетски занимания биха могли да ти донесат контакти. Но ти вече си завършила така че трябва сега да ги търсиш в различни програми. Според мен така.

Edited by didi_ts
Link to comment
Share on other sites

в училища и доколкото разбирам не работят много по специалността си.

Въпрос на лично решение. Можеш да ползваш часовете на класния и да разработваш програми, изследвания или както там искаш го наречи, в каквато искаш посока. Или просто да бъдеш приятел на тези деца / младежи, да търсиш и запълваш празнотите в душите им. А повярвай - такива има доста.

Аз бях обикновена учителка на 26, а те на 19 и избираха с мен да споделят, вместо с майките си. Защо ли, като моят житейски опит беше съвсем недостатъчен.

Link to comment
Share on other sites

Изгониш ли съмнението и видиш чистото желание да служиш, много бързо ще ти бъде дадена тази възможност. Истинският стрелец мисли само за стрелбата и вижда само мишената, ако почне да вижда отплата докато се цели, нищо не уцелва.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря за отговорите на всички ви! :)

didi_ts, честно казано много се колебаех за юридическата психология. Бях записала психология на управлението и по стечение на обстоятелствата (тъй като живеем в България и тук често нямаме избор за много неща) се оказа, че няма да има подобна магистратура в годината, в която се записах, въпреки, че беше обявена. С други думи - бъркотия! Не съжалявам, че учих юридическа обаче, тъй като ми беше интересна. Умишлено не съм решила предварително какво точно да търся, защото мисля, че това би бил по-лошият вариант. Категорична съм, че имам желание да бъде в областта на психологията, но нищо конкретно - първо защото изборът май така или иначе не е особено голям, а и не мога да кажа, че не харесвам дадена работа, преди да съм я работила. Повечето неща ми звучат интересно и бих опитала. За момента, единственото, което не бих правила е да работя сама. Т.е. да отворя частен кабинет (въпреки, че много от колегите ми в университета вече имат самочувствието да го направят, аз не се чувствам готова за това :) ). Смятам, че по-добрият вариант е първо да бъда с някого, ако щеш и само за морална подкрепа :)

Била съм доброволец известно време в една фондация и съм водила групи за самопомощ, такива за трудотерапия... Известно време съм се занимавала по проект за борба с домашното насилие. Там беше и първият ми стаж (но фондацията не е в София). Другият ми стаж беше в пробация. Може би в момента наистина най-доброто решение би било да осъществя контакт с фондации. Ясно ми е, че курсовете са страхотен шанс - веднъж защото се развиваш, и втори път заради контактите, които завързваш. Лошото е, че са доста скъпи и за момента не мога да си го позволя :(

С риск да разводня темата, но може ли някой от вас подробно да ми обясни какви са условията, за да стана член в дружеството на психолозите? Какви са предимствата да членуваш в него?

Link to comment
Share on other sites

Предимствата на членуването в "дружество на психолозите в Б-я":

- в мрежа си с повече от хиляда психолози в Б-я.

- постоянно получаваш писма, чрез които си в крак с организационни въпроси, пси законите, пси събитията в професията ти.

- получаваш писма със статии с последните изследвания по различни видове психология.

- получаваш писма с предложения за работа, конференции, курсове достъпни само за психолози и психиатри.

- ти самата можеш да информираш останалите психолози в Б-я за собствените си прояви, курсове, групи и т.н.

- част си от официалната гилдия на психолозите в Б-я. Дружеството на психолозите в България (BPS) е аналог примерно на APA (American Psychological Association). За в бъдеще това членство ще бъде задължително, макар че зсега нещата са плаващи.

За да си член, се иска да си завършила бакалавърска, магистърска или докторска степен в психологията и да си плащаш символичния членски внос.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...