Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нападателен стил поведение


Guest Христо
 Share

Recommended Posts

Guest Христо6

Познавам едно момиче, което много често се държи с околните някак си нападателно : все едно им е родител,командир, висшестоящ, говори сякаш назидателно/надменно/от високо, усеща се агресия и напрежение в гласа и, все едно ще те набие, все едно иска да те подчини, все едно е над теб, по - висша от теб, все едно си малко дете, на което размахва пръст и което може да напляска, все едно е господарка, а ти някакъв слуга, който навиква. Заради дребничкия и ръст я оприличавам на злобен пинчер, първата ми асоциация за нея беше "кобра". Кобра готова да клъвне всеки : тя дори на преподавателите си позволява да говори с този дразнещ, режещ агресивен тон. Липсва мекота, липсва учтивост,женственост. Много често липсва човечност в тона и. Е, има хора, с които съм я чувал да говори нормално, спокойно : те са и приятелски кръг. Обаче и на мен ми е говорила по този настъпателен начин, и на други хора също : без да има основателни причини за това. Случвало се е учтиво да попитам нещо, дори не винаги съм се обръщал директно към нея : тя се е намесвала и е отговаряла като на човек, който и досаждал с този въпрос поне 3 пъти вече, говори ти все едно си малоумен, все едно иска да ти се наложи, все едно си тъп и адски досаден, все едно си и досаждал една камара пъти с този въпрос, все едно си длъжен да знаеш всичко и това че питаш за еди какво си ( дори не нея директно) е проява на голяма неориентираност и тъпота. Не умее да отговаря с учтивост, дори когато другият се стреми към добро отношение. Други хора също са забелязали стила и на общуване, и са се дразнили...Аз дори,когато съм ядосан или не съм на кеф много, дори тогава успявам да се държа учтиво с хората. Но на нея това и е сякаш вградено, сякаш стил на поведение. Веднъж когато ми говореше като кобра, ми се прииска от доброжелателен щраус да стане зъбещ се леопард и ако продължи да ми съска, да и смачкам малката кобренска кратунка. :3d_076:

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 35
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Могат да се посочат различни конкретни причини, но струва ми се основна на всички тях е несигурността.

Това се създава още в детството, най-често съвсем несъзнателно и дори с най-добри намерения от страна на родителите, когато не задават определени граници на детето или обратно - когато задават едни твърде тесни и сковаващи граници.

В единия случай детето пораства, като няма основа, на която да стъпи, няма сигурност - въобще не е сигурно какво може и какво не, кое е добре и кое не, кое е хубаво и кое не, кое е полезно и кое не ...

В другия - детето расте подтиснато (да не кажа смачкано) у дома и не всички, но някои от тези деца (с по-силна енергетика) като поотраснат и обикновено навън, с други хора, а не към родителите си, към които продължават да изпитват едновременно гняв и страх, започват да се държат така, както описваш.

Имай предвид, че на такива хора всъщност никак не им е лесно също. Това просто е една компенсаторна, защитна реакция. Помисли - на самите тях няма ли да им е по-комфортно, ако през цялото време са така спокойни, благоразположени .... а не настръхнали, наострени? И опитът сочи, че рано или късно животът по един по-болезнен начин им дава шанс да наваксат това, което родителите не са им дали навремето.

Link to comment
Share on other sites

И аз познавам хора с подобно на описаното от Христо поведение - жени и мъже.Причината да се стигне до него при всички е различна.

При един мой познат се случва така,че в училище започват да го обиждат за щяло и нещяло по простата причина,че той е много умен,а това дразни околните.Момчето е възпитавано да мълчи и да не отговаря на нападки.Мълчанието му обаче разпалва още повече агресията на "враговете" и те започват да измислят всякакви начини(някои от тях извратени) за да наранят по-силно човешкото му достойнство.

Този човек сега заема виден пост и нападателния стил на поведение му помага в работата.Тези,които го познаваме,знаем че е много добър,честен и способен човек и просто приемаме поведението му.

Според мен,в случая семейството е дало правилно възпитание на детето си,но това възпитание е вредно когато човек попадне в неподходяща среда.За да оцелее и съхрани достойнството си човек често е принуден да промени своето поведение.Ако си попаднал сред вълци или ще се научиш да виеш по вълчи,или ще се оставиш да те изядат.

Христо,преди да обявяваш момичето за представител на фауната и да планираш "отмъщение",помисли по въпроса как околните приемат твоето поведение.Едва ли всички са очаровани!:hmmmmm:

Няма човек,чието поведение да се одобрява от всички!:feel happy:

Моя приятелка беше мачкана от баща си и защитната и реакция до ден днешен е да напада всички с които общува,независимо от това,че професията и е от най-хуманните и всъщност има добро сърце.

А понякога причината за нападателно поведение стои в гените...

Когато живота ме е срещал с хора с обсъждания от нас стил на поведение,или съм ги приемала такива каквито са,или не,но никога не съм ги осъждала.Те си знаят най-добре защо се държат така.

Полезно е някои неща които човек смята за недобри(лъжа,кражба,предателство и т.н.) да се обсъждат,но не за да се лепне клеймо на извършителя,а с чисто познавателна и предпазна цел.

Edited by Пламъче
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Христо,преди да обявяваш момичето за представител на фауната и да планираш "отмъщение",помисли по въпроса как околните приемат твоето поведение.Едва ли всички са очаровани!

Темата не е за моето поведение. Освен това аз се държа нормално с хората.Аз знам, че сигурно си има причини. Просто ми е интересно вашето мнение. Пък и все по - малко и по - малко ми дреме какво си мислят другите за моето поведение. :lol:

П.п.: Не знам мнозинството как ме възприема, и дали мнозинството има някакво оформено мнение за мен, но със сигурност не съм от дразнещите типове, не съм нападателен тип, гледам да се разбирам с хората. Винаги някой може да се дразни от теб, не може да се харесаш на всинца, обаче тук говорим да стил на поведение. Аз знам, че тя си има причини, просто ми беше интересно какви са ви мненията. Не искам да я съдя и да я обвинявам за това, което е : просто споделих, че ме дразни и се чудя, толкова ли е трудно да се държи по - нормално, толкова ли ? Все пак става въпрос за ситуации, в които хората се държат нормално с нея, ако я атакуват : ок, нека си е агресивна, нека си избива комплексите. Нещата са може би въпрос и на воля, и на осъзнатост : аз днес поздравих един съсед англичанин, който наскоро ме псуваше без причина, беше подивял нещо и псуваше по улицата, попаднах му в полезрението и ме наруга, тогава се ядосах и му направих забележка. Бях го чувал и друг път да крещи по улицата, почти всеки път като съм минавал край тях съм го чувал да псува. Обаче си рекох, я да го поздравя, да видя какво ще стане. Като минавах край него, му казах "hi" (усмихвайки се леко) и му махнах с ръка, той също ми махна и ми отвърна с "hi". Може би се чувства изолиран в България и затова се държи така. Въпреки че ме е дразнел с поведението си, реших да проявя добра воля и да се отнеса добре с него.

Edited by Христо6
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Може би не са свикнали с такова поведение и се чувстват неудобно, не знаят как да реагират. Може да си мислят, че си лицемер, защото те не са свикнали на такова добро поведение и може да си мислят, че искаш да ги преЦакаш. ;)

Link to comment
Share on other sites

Причините могат да са доста. Много вероятно е в случая да имаме прекалена взискателност, породена от висока самооценка комбинирана с разглезеност. Това от своя страна говори за прекалено много компромиси и угаждане от страна на родителите. Възможна е прекомерна раздразнителност, т.е. холеричен темперамент, непривикнал към съпротивление.

Link to comment
Share on other sites

Често хората с нападателен стил на поведение стават още по-нападателни когато им отвърнеш с добро.

Защо се получава така и каква е причината?:hmmmmm:

Пламъче, причината лежи в това, което обясних по-горе.

За такъв човек отвръщането с добро е:

- при първия тип хора - изтълкуват си го като ситуацията у дома: липса на граници; и ... започват да опитват, докъде могат да стигнат; дори не подозират, че така са много неприятни и нараняващи за другите.

- при втория тип хора - възприемат човека, отвърнал им с добро, като годен за мачкане; правят го от една страна като компенсация, затова че те са били мачкани, а от друга - от страх, като изпреварващо/подсигуряващо поведение на потенциална/бъдеща отсрещна агресия/нараняване.

С такива хора е много важно човек да бъде едновременно твърд, уверен в себе си, но и доброжелателен. Само така може да им подейства благоприятно на неадекватното отношение. Всяко, дори дребно колебание, или отстъпчивост, мекота, както и всяка негативност, още повече влошават нещата.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Пламъче, човек може да го възпитават по някакъв начин и да не му идва отвътре да се държи така, и да не усвои от възпитанието този начин на поведение. Може въобще да не го усвои, или пък да го усвои заради различни житейски случки, а не защото у дома са му казвали да прави еди как си. Някой може да не са го възпитавали да се държи еди как си, но отвътре да му идва. Ако се погледне по философски на нещата, сигурно не би могло да се каже, че някой случайно е попаднал в еди каква си среда.

Link to comment
Share on other sites

Христо,как би коментирал стилът на поведение на тибетските монаси?

Отвътре ли им идва или е плод на възпитание и самовъзпитание?

П.П. Аз им се възхищавам!

Edited by Пламъче
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Не говоря за "самовъзпитание". Още по - малко говоря за тибетските монаси. :lol: Нали обясняваше за някакво момче, дето са го учили да е добро и възпитано, а другите много са го тормозели. За него говорех, говорех за това, което ти казват майка ти и баща ти : че може да ти казват еди какво си, но да не ти се отдава да се държиш така, а отвътре да ти идва друго.

Link to comment
Share on other sites

Тибетските монаси ги споменах не случайно.Имах предвид това,че ако във всички семейства възпитаваха у децата си едни и същи добродетели,светът щеше да е различен и стилът на поведение за който говорим нямаше да съществува.

Нападателният стил на поведение е вид насилие,а знаем че насилието може да породи само насилие.

Хората са различни,идва им отвътре да се държат различно,но не мисля че това е оправдание за някои видове поведение,които ние трябва да прощаваме,понякога с цената на собственото си достойнство.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

Не съм казвал, че нещо е оправдание за еди какво си. :) Имах предвид, че момчето дори да го бяха съветвали майка му и татко му да се отбранява с думи или действия, той пак можеше да си бъде добричък. :)

Този човек сега заема виден пост и нападателния стил на поведение му помага в работата.
Значи така е трябвало да стане. Унизителите са били всъщност духовни учители. :) Ако се погледне от по - материалистична гледна точка, мога да кажа, че такива си плачат за детски трудови лагери. :lol:
Link to comment
Share on other sites

"Нападението е най-добрата защита."

Нападателният стил поведение е присъщ на хората които се чувстват застрашени.Ако приемат че човека насреща ги превъзхожда с нещо,те инстинктивно започват да бранят своята "територия".Освен че не са сигурни в себе си,те притежават в известна степен и комплекс за малоценност.

В човека за когото разказах,поради общуването му с неподходящи хора в детството се е затвърдило убеждението,че нападателя винаги печели.

Според мен родителите трябва да контролират контактите на децата си до определена възраст,защото те не са в състояние сами да оценяват правилно нещата.За тази цел е много важна връзката родител-дете,която се гради не само върху обичта,но и върху взаимното доверие.

Edited by Пламъче
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

На какво може да се дължи следното поведение у невръстно момче, поведение проявяващо се още в първи клас : желание да се боричка с връстниците си, за да покаже физическо надмощие, да се бори с връстниците си въпреки тяхното несъгласие, да се перчи с мускули още от среден курс, да нарича "жени" тези с по - малки мускули, да демонстрирам издръжливост на болка, смелост пред болката. Пиша за един мой съученик, който никога не съм виждал да плаче ( учили сме до седми клас заедно), всички други съм ги виждал да реват.;) Не помня в кой клас беше, може би между 5-7 клас, беше казал "жената е като кучето - трябва да я биеш, за да те уважава". Един път пък се хвалеше пред мен и други деца, че баща му може да набие един инскруктор по карате, който инструктор познаваме( той е дребничък и няма големи мускули). Не помня тогава какво мислех аз по въпроса тогава, но сега си мисля че момчето се е самозаблуждавало. :)Понеже баща му видиш ли имал по - големи мускули от мускулите на каратиста. :lol: Според вас, на какво би могло да се дължи такова поведение от ранна възраст - възпитание, предишни животи? Ако е от възпитание, на кой е повече вината : на майката или бащата ( майката е учителка и ми се струваше добра жена). Според вас, коя зодия е най - вероятно да бъде това момче, дайте предположения. :) Мога да кажа, че от малък е спортен тип, едър и здрав череп, груба материална природа, висок ръст, здрави и едри кости.

П.п.:

( майката е учителка и ми се струваше добра жена).
Бащата съм го виждал само веднъж. Единственото което съм запомнил от него е, че прояви честност в една ситуация и не подкрепи опитите за измама на сина си : понеже аз и синчето му играехме шах ( аз победих :lol:),синът му се опита да ме излъже правейки несъществуващ ход "триходка" с царицата, аз естествено изявих несъгласие с този ход, той попита баща си нещо от рода на "татко, кажи че съществува ход "триходка" ", при което баща му отрече. :)

Мое постижение е, че в един от случаите, в които това момче търсеше физически сблъсък с мен, аз успях да го поваля на земята по корем и да му извия ръцете зад гърба. Подържах го малко така, след това станах и го пуснах. Той почти веднага се изправи и за награда замахна да ме ритне, но за щастие не уцели. Като се връщам назад във времето, леко съжалявам че не съм бил по - твърд и не съм му праснал не съм му праснал няколко туката по дебелата камба, въпреки че е можело да ме набие, защото е издръжлив като биче. :lol:

Edited by Христо6
Link to comment
Share on other sites

Христо,трудно е да се отговори на този въпрос.Причината може да е комплексна-от всичко по-малко,дето се казва.Пък възможно е проблемът да не идва от семейството,в тази възраст децата и най-вече момчетата си избират някой батко,който ги е впечатлил и се опитват с поведението си да му подражават.Синът на учителката ми до трети клас беше голям побойник,имаше и нисък успех.Майката,както казваш ти беше добра жена.Точен отговор на тия неща не бихме могли да дадем.

Link to comment
Share on other sites

Нападателния стил поведение е вик - " Обърнете ми внимание"

Хората с този стил поведение , дълбоко в себе си плачат.

Особено раними са тези с демонстративната агресия.

Бих внимавала много повече с уравновесените и любезни хора, от колкото от нападателните.

Link to comment
Share on other sites

Нападателния стил поведение е вик - " Обърнете ми внимание"

Хората с този стил поведение , дълбоко в себе си плачат.

Особено раними са тези с демонстративната агресия.

Бих внимавала много повече с уравновесените и любезни хора, от колкото от нападателните.

didi_ts,ти ставала ли си жертва на хора с нападателно поведение?Аз съм...и не бих искала това да се случва повече.:feel happy:Повечето от тези хора,които казваш,че "дълбоко в себе си плачат" се стремят несъзнателно да накарат и другите да плачат...и почти винаги успяват.Доколкото мога избягвам да общувам с такива хора.

Защо мислиш,че любезните и уравновесени хора винаги са лицемерни и опасни?!:blink:Във всяко общество има определени норми на поведение,които трябва да се спазват.Мисля,че са валидни за всички.

Дори при животните съществуват правила и който ги наруши бива наказан.

Edited by Пламъче
Link to comment
Share on other sites

Пламъче! разбирм те прекрасно. Дълъг период от живота си бях жертва на нападателния стил. Още анализирам причините. Сравнявам себе си - с какво тогава съм предизвиквала нападенията, а сега не? Или може би тогава съм стояла твърде близо до хора с такъв сти - т.е. между шамарите?

Но от друга страна има хора, които дори пред мен проявяват нападателен стил към други, а към мен - не се опитват. Давам си обяснение с това, че освен хумор и спокойствие нищо друго няма да получат в отговор - и те го знаят, опитвали са ги.

И все пак много е красиво и щастливо да се живее заедно с хора, които не се чувстват застрашени и се радват, не нападат.

Link to comment
Share on other sites

Да,Донка,хубаво е да се живее заедно с хора,които не се чувстват застрашени и не нападат.Няма нищо по-добро от хармонията в човешките отношения.Винаги съм се стремяла да живея в хармония с хората около мен,но рядко се е получавало.

Може би трябва да престана да я търся,да правя компромиси и тогава тя ще се появи?

Link to comment
Share on other sites

Нападателния стил поведение е вик - " Обърнете ми внимание"

Хората с този стил поведение , дълбоко в себе си плачат.

Особено раними са тези с демонстративната агресия.

Бих внимавала много повече с уравновесените и любезни хора, от колкото от нападателните.

didi_ts,ти ставала ли си жертва на хора с нападателно поведение?Аз съм...и не бих искала това да се случва повече.:feel happy:Повечето от тези хора,които казваш,че "дълбоко в себе си плачат" се стремят несъзнателно да накарат и другите да плачат...и почти винаги успяват.Доколкото мога избягвам да общувам с такива хора.

Защо мислиш,че любезните и уравновесени хора винаги са лицемерни и опасни?!:blink:Във всяко общество има определени норми на поведение,които трябва да се спазват.Мисля,че са валидни за всички.

Дори при животните съществуват правила и който ги наруши бива наказан.

smile.gif Да Пламъче срещала съм се с нападателни хора, вече 10 години постоянно са край мен. Не бих се нарекла обаче тяхна жертва. Просто част от пейзажа. Имала съм големи противоречия с тях, сблъсък на интереси и т.н. Знаеш ли с колко малко думи, казани на място един такъв човек може да рухне smile.gif? Това не го казвам просто така. А написаното от мен не е само личен опит и наблюдения, а и психологията казва нещо подобно. Доста анализи минаха през главата ми, защото точно такива хора ме поставяха в много трудно положение. Само че моето положение се променяше и оправяше, а тяхното стои едно и също. Опитай се да разбереш на човек с нападателен характер какъв му е проблема..... ще разбереш, че съвсем не си ти, нито някой околен хората край него са просто преминаващи, които му помагат да живее, защото много често това е начин на живот. Ако изолираш един такъв човек той не би се справил с емоцията си. Не че ги защитавам, нито пък са ми приятна компания, но това наистина са хора в много трудно положение.

А за уравновесените и любезни не съм казала, че са лицемерни и опасни, просто казах че внимавам с тях.(разбира се ако видя причина за това)

Link to comment
Share on other sites

А тя изкуствената любезност и уравновесеност винаги се усеща - като затишие пред буря е и някак започва да ми става задушно....

Естествената любезност и спокойствие са усещане за радост и увереност. И не винаги са точно любезност - по-скоро добродушие, което изглежда като наивност, но всъщност не е.

Изкуствената любезност някак изисква същото в замяна. А с добродушието можеш да си кажеш каквото ти е на душата без да мислиш за последствията.

Link to comment
Share on other sites

Нападателния стил поведение е вик - " Обърнете ми внимание"

Хората с този стил поведение , дълбоко в себе си плачат.

Особено раними са тези с демонстративната агресия.

Бих внимавала много повече с уравновесените и любезни хора, от колкото от нападателните.

:thumbsup2:

Съгласна с Диди.Тъкмо си го мислех ,докато преглеждх темата и видях този отговор.

Това,което мога да добавя от себе си е следното.Когато сме си обяснили,този тип поведение,въпросът според мене е каква да бъде нашата реакция на това поведение.Това е по-важния въпрос.Защото не сте ли съгласни,че можем да променяме само себе си.А светът ще реагира на нашата промяна ,също с променена визия.На принципа на закона за привличането или резонанса,каквото излъчваме ,това и ще срещаме.Не съм наясно какво излъчваме,ако срещаме непрекъснато хора с този тип поведение.Ще се радвам,ако някой синтезира,какво в нас предизвиква нечие нападателно поведение,или по-скоро вълна от такова от различни хора.Знам обаче как аз реагирам от известно време на такова поведение.:1.Подминавам ,като се старая да не се гневя,да не се дразня,да не позволя да ме засегне. .2.Не вингаи е възможно да се приложи 1,особено с близки хора.Тогава се въоръжавам с цялото си търпение и любов.Любовта е велика сила и може да доведе до промяна в другия човек,но се иска много търпение ,защото не става бързо.Нужно е много,много време,за да се стопят ледовете и да падне парченцето от дяволското огледало ,та човека да види по друг начин света около себе си,а не като бойно поле.

Поздрави

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Guest Христо6

В крайна сметка,ще излезе че в дъното на всички проблеми, причината е една и съща : липса на любов, която липса е свързана с недостатъчна връзка с Бог.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...