Jump to content
Порталът към съзнателен живот

126. Ангелът отговори


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Ангелът отговори - беседа

Молитвен наряд за край:

Господи изпрати ми един ангел - формула

„Ангелът отговори и рече на жените: „Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите.““ (Матей 28:5)

Ангелът отговори на жените: „Не бойте се!“ Жените са най-страхливите същества на земята. По-страхливи от тях няма. Тяхната деликатност, разумност се дължи пак на страха. Това е мое субективно схващане. Така е при сегашното положение на жената. Аз нямам предвид душата на жената. И затворникът, докато е в затвора, живее в постоянен страх. Всеки момент може да влезе стражарят и да го накаже. На същото основание и жената има причини да се страхува. Следователно, когато казвате, че условията на живота са тежки, подразбирам: Много затвори има на земята, много стражари ви преследват, храната не е добра, паразити ви нападат и т.н. Тежък е, наистина, животът в затвора. Често в тоя затвор слагат на жената скъпи украшения: пръстени, гривни, копринени дрехи, було, букет от цветя. Всичко това е необходимо, за да я вкарат в затвора. Около нея се движат сватове, кумове, шафери. Щом влезе в затвора, всички сватове, кумове и шафери изчезват, свалят украшенията ѝ, и тежката врата на затвора се заключва. Вътре остават само двамата затворници, а вън обикаля един стражар да ги пази. Ако това описание не ви харесва, ще ме извините. Аз разглеждам формите на живота, както сега се проявяват, а не бъдещите идеални форми. Аз не се спирам на вашите копнежи, на стремежа ви да излезете вън от затвора, на свобода.

„Зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Както виждате, и Христос бил три дни в затвор. Трябвало да слезе ангел от небето, да отвори вратата на затвора, да пусне Христа на свобода. И като дошли жените на гроба, ангелът им казал: „Зная, кого търсите, но Той излезе вън, не е вече в затвора“. Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молят Христа да слезе на земята? Те Му казваха: „Знаеш ли колко те обичаме? Ела при нас на земята. Ние ще приемем Твоето учение, ще живеем братски и с любов помежду си“. Христос повярва на думите им и слезе на земята. Щом слезе, сложиха Го в затвор. Учени започнаха да Го обикалят, да оспорват учението Му. Еврейски равини, книжници и фарисеи започнаха да Го питат отде е дошъл, каква е целта на живота Му. Най-после трябваше да слезе ангел от небето – възлюбеният на Христа, да Го освободи от затвора. Същият ангел слиза и днес от небето, иска да помогне на ония от вас, които са в затвора. Той няма нищо общо с ония, които са вън от него. Един ден, когато и те влязат там, ангелът ще помогне и на тях. Думата „затвор“ е отвлечено понятие. Ангелът, тая красива форма, подразбира разумността, която иде да помогне на човечеството. Ангелът не е само външна форма. Той подразбира вътрешно съдържание на известна идея, която обхваща всички хора. Този ангел хлопа днес на всички врати и казва: „Не е тук“. Това значи: Смисълът на живота не е на земята. Това, дето създавате държави, градове, правите къщи – всичко е празна работа! Животът не е на земята, т.е. в затвора. Затворът е потребен дотогава, докато затворникът излежи наказанието си. Училището е потребно дотогава, докато ученикът свърши учението си. Църквата е потребна дотогава, докато има богомолци, които отиват да се молят. Мислите ли, че в бъдеще няма да има други форми, други системи, други методи на възпитание? Ще има нови форми, носи системи, нови методи ще се възприемат.

Ангелът отговори

Link to comment
Share on other sites

„Ангелът отговори и рече на жените.“ – Какво им рече? – Че в бъдеще не може да се живее с предположения. Казваш: „В бъдеще, ако подобрим положението си и се осигурим, ще живеем според законите на Бога“. – Това е предположение. Ангелът отговаря: „С думите „ако“ и „може“ не се живее в Божествения свят“. На небето се говори точно: „Аз съм добър“, или „Аз съм лош“. А това, че можеш да бъдеш добър, не се говори така. Да бъдеш добър или лош, това зависи от тебе, а не от външните условия. Всеки индивид, всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, по разум, по големина, се натъква на злото. Бог, като Абсолютна величина, е Един, не може да има подобие и равен на Него. И тъй, злото се ражда по причина на стремежа на човешкия дух да бъде равен на Бога по големина и по сила. В това отношение човек прилича на оная царица, която поискала от мъжа си да ѝ даде право да царува само три дни. – „Защо искаш това?“ – „Искам да имам и тая опитност, да видя какво значи да бъдеш цар, да управляваш цяла държава“. Най-после царят се съгласил и задоволил желанието ѝ. Като взела правата и силата в себе си, първата ѝ работа била да издаде заповед да обесят мъжа ѝ. Ако неподготвен човек вземе царството и властта в ръцете си, в три дни ще унищожи и умъртви най-възвишените си идеи. Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали. – Защо става така? – Защото той пожелал да стане велик човек. Това е противобожествено. В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. Всяка идея, сама по себе си, колкото и да е велика, не заема голямо място и пространство. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. С други думи казано: Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния си живот. Ако човек пожелае да направи тялото си по-голямо отколкото е предвидено в Божествения план, ще го постигнат големи нещастия. И обратно: ако пожелае да стане по-малък, отколкото е определено, пак го очакват нещастия. Бъди доволен на това, което ти е дадено. Ще бъдеш нито по-голям, нито по-малък. Ако желанията ви се разширят чрезмерно, и мислите и чувствата ви ще се разширят чрезмерно. Това преждевременно разширяване ще ви осакати и направи нещастни. – Какво трябва да правим? – Ще намерите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Окастрих те, защото се разшири и зае по-големи размери, отколкото трябва, а с това измъчваш своите по-малки братя“.

Ангелът, който слезе на земята да помогне на Христа и на цялото човечество, отвали камъка от гроба и каза на жените: „Зная, че Исуса разпятаго търсите“. Под „ангел“ разбирам висшия човешки ум. Умни и разумни трябва да бъдете, но не както светът разбира. Бъдете мъдри като оня цар, който живял преди 12 хиляди години в съседство с царя, който заповядвал на поданиците си, който и да е от тях, при посещение на царя да извади дясното си око. За тоя цар ви говорих миналата беседа. Сега ще ви говоря за другия цар, който бил голям мъдрец, адепт на тайните науки. Неговият палат бил така направен, че всичките му стаи се движели по магически начин във всички посоки – напред и назад, наляво и надясно. Той имал особен часовник, с който определял посоката, по която се движели стаите. Това ставало, когато му дохождали гости. Той поканвал госта в една от стаите и следял как се изменя стрелката на часовника. Движението на стрелката определяло посоката на движението на стаята, а самото движение – посоката на характера на мислите, които вълнували госта. Ако мислел да направи някакво добро и благородно дело, в съответна посока се движела и стаята. Това е закон. Идете в природата, там да проверите тоя закон. Стаите на природата се движат според мислите на хората. Ако мислят зло на някого, стаите на къщите се движат наляво. По часовника на природата Бог определя мислите на хората. Ангелът, който седи на часовника на времето, по движението на часовата стрелка определя човешките мисли като добри или лоши. Не е безразлично с какви мисли подхранва човек своя ум. Днес и вие сте в тоя палат. Стаята, в която сте поставени, се движи. Външният часовник определя направлението на вашите мисли, както и бъдещата ви съдба. Тя зависи от самия човек. Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба. Казвате: „Страшна работа е това!“ Писанието казва: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“.

Ангелът отговори на жените: „Този, Когото търсите, не е тук“. Това значи: Разумното в живота, което търсите, не е тук. То не е в това, което сега мислите. То не може да ви спаси. Ангелът трябва да ви срещне на пътя и да ви каже: „Исуса, Когото търсите, не е тук“. От тоя момент започва за вас истинският духовен живот. Без тая среща, колкото и да четете Библията и Евангелието, нищо няма да постигнете. Колцина от вас сте готови да се жертвате за тоя ангел? Колцина от вас знаят защо е дошъл Христос на земята? Ще кажете, че Христос дойде да спаси човечеството. Знаете ли какъв е вътрешният смисъл на спасението? Някой паднал във вода и го спасили. – Това е външно спасение, по форма. Спасението е трояко: спасение по форма, по съдържание и по смисъл. Когато човек се спаси по трите начина, само тогава може да разбере живота; само тогава може да расте и да се развива правилно.

– Какво се иска от нас? – Да дойдем в хармония с живата природа, да се нагласим според нейните закони. Аз говоря за живата природа като форма, която нагласява нещата. Вън от нея не зная кой би могъл да ги нагласи. Щом разберете природата като Божествена форма, ще намерите в нея Божественото съдържание. От съдържанието ще проникнете в Божествения смисъл. В Божествената форма няма противоречия, както във физичните форми.

Ще ви задам следния въпрос: Защо цветята, които отглеждате в градините си, имат различни краски? Едни са червени, други – сини, трети – жълти, бели, розови. Според мене всяка краска е етикет, в който е скрито съдържанието на цветето. Като купувате нещо, върху обвивката на предмета поставят етикет за съдържанието на пакета. Същото прави и природата. Краската на цветето е етикет, на който е написано качеството на цветето, неговият произход, история на развитие; защо е слязло на земята, какво трябва да прави и как ще завърши живота си. Всяка краска на цветята има различно съдържание. Червеният цвят говори едно, синият – друго. Те имат противоположно значение. Цветята крият в себе си лечебна сила. Добре е малокръвният да отглежда червени цветя. Червеният цвят съдържа магнетична сила, която тонира нервната система на човека. Ако някой е обезверен и обезсърчен, да се заеме с отглеждане на сини цветя. Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили.

Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, дай ни вяра“. Той им отговори: „Ако имахте вяра, колкото синаповото зърно, щяхте да местите планини“. Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват какво представя синаповото зърно? То трябва да се постави при условия да израсте. Само така то ще ни покаже какво трябва да правим. Синаповото зърно ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека. Не само синапът, но всички растения са в сила да тонират умствения живот на човека. Обаче, те се използват само от умните хора. Значи красивите цветя и пеперуди са създадени за високоинтелигентни хора, защото само те могат да ги използват.

– Как се отнасят хората с цветята? – Дето видят цвете, те се спират и започват да късат листата, цветовете му, и после ги захвърлят. Майката, като види как детето ѝ къса цветове и листа на дърветата, радва се и казва: „Моето дете се научило вече да къса цветя и да ги разглежда“. Тя не знае, че това дете, което днес къса цветя, след време ще къса глави на хора. Майката трябва да каже на детето си: „Не, мама, това цвете е твое братче, ангелче, дошло на земята да ти направи една услуга. Ти трябва да научиш езика му, да се разговаряш с него“. – Как ще се разговаря с него? – Като го разкопава и полива. Като постъпвате така, децата ви ще се поправят, ще станат добри. Отглеждането на цветята се използва като метод при новото възпитание. Има много методи за възпитанието на децата, но сега няма да ви ги дам. Ще оставя Бог да ви груха. Един ден, когато потърсите Господа, Той ще ви каже: „Елате при мене, да ви дам нови методи за работа“. – Много неща зная, но засега ще ги държа в торбата си. Пари на заем не давам, и под лихва не давам. Колкото и да плачете, не искам да зная. Ако плачете от желание да извършите Божията воля, разбирам; ако плачете, за да ме оберете, казвам ви, че не мога да отворя пред вас Божествената банка.

„Ангел Господен слезе, отвори камъка и отвори гроба.“ Същият ангел слиза всяка сутрин при цветята, когато цъфтят, и отваря пъпките им. Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва!“ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето!“ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се. Значи видели сте ангела.

Сега трябва да направите втората стъпка. Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят!“ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност. Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства. Не се описват и определят нещата лесно. Казвате, че някой велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си учение. Как сте го предали? Едни го предали устно, друго го записали, трети го превели на чужди езици. Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете трябва да се върнете назад, до времето, когато е живял Той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли.

И тъй, добре е да четете, какво е говорил Учителят, но по-добре е да Го слушате като говори. Добре е да четете книгата на природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, добре е да разбирате смисъла на това, което тя е говорила. Ето защо, ако описваш добрия човек, ще го опишеш точно, с всички подробности на неговата форма и черти. Беден човек отишъл при един банкер да иска пари на заем и му казал: „Господине, погледни ме в лицето и кажи, колко пари можеш да ми дадеш“. Банкерът го изгледал внимателно и казал: „Давам ти хиляда лева“. Значи бедният вдъхнал доверие на банкера за хиляда лева. На едного даваш само десет лева, на друг – само един лев – толкова доверие ти вдъхват. – Реално нещо ли е вътрешното доверие? – Реално. То почива на известни закони. По интуиция човек познава дали длъжникът ще го излъже или не. Казваш: „Аз познах, че тоя човек няма да върне парите, но от мене да мине“...

Следователно, смисълът на живота се заключава в познаване на душата.

„Ангелът отговори.“ – Де е тоя ангел? – Той стои пред вратата на хората и казва: „Изучавайте всички форми. Изучавайте тяхното съдържание и смисъл“. Не говоря за външните форми, които се менят. Те са временни. Ако сте ясновидци, ще видите, че под всяка външна форма се приготвя друга, нова, красива форма. От сегашните ви лица съдя за бъдещите. Сегашните ви лица са преходни, както е преходно състоянието на бубата. В тях се виждат бъдещите лица. Бъдете внимателни да не ги осакатите...

Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемате най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. Затова дойде Христос на земята и възкръсна. Възкресението подразбира влизане в Божествения свят, т.е. връзка с Бога. Докато е на земята, човек минава през три фази: ставане – влизане във физическия свят, оживяване – влизане в ангелския свят, и възкресение – влизане в Божествения свят.

„Ангелът отговори.“ – Какво отговори? – Човек се нуждае от знание, не книжно, но знание, което почива на дълбоки преживявания, на жива вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Сега ще ви кажа една тайна: Това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества. В тия 24 часа на всеки човек е дадено една секунда време да си каже думата. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато низшите духове им говорят, те са будни. Тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. Искате-не искате, тогава ще Го чуете. Ето защо денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете.

Казвам: В 365 дни на годината вие имате 365 случая да ви проговори Господ и да чуете гласа Му. Обаче, малцина са имали възможност да използват тия случаи. Имали сте случаи да ви говорят ангели, но не и Господ. Има някои, на които Господ е проговорил, но те са малко. Божественият живот не се заключава в пост, в измъчване на тялото, в изопачаване на човешкия ум и сърце, но в абсолютната хармония. Ще ядеш, без да преяждаш; ще спиш, без да се успиваш; ще се обличаш без излишъци. Помнете: Човек е дошъл на земята да слуша гласа на Господа. На небето никой не може да чуе Божия глас. Ако там можеше да се чуе гласът на Бога, никой не би дошъл на земята. Даже и възвишените същества се стремят към земята с единственото желание да чуят тоя глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия глас. Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. Някога и вие сте били на небето, знаели сте много неща, но всичко сте забравили. Сега пак сте дошли на земята, в земното училище, да научите изкуството да слушате гласа на Бога. Животът сега започва за вас. Като не знаете това, казвате: „Да отидем на небето!“ Използвайте сегашния ден! Бог и днес ще ви проговори. Важно е колко от вас ще чуят гласа Му и колко ще заспят.

Ангелът отговори

Прекрасно! Благодаря!

Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. Всяка идея, сама по себе си, колкото и да е велика, не заема голямо място и пространство. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. С други думи казано: Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния си живот. Ако човек пожелае да направи тялото си по-голямо отколкото е предвидено в Божествения план, ще го постигнат големи нещастия. И обратно: ако пожелае да стане по-малък, отколкото е определено, пак го очакват нещастия.

Бъди доволен на това, което ти е дадено. Ще бъдеш нито по-голям, нито по-малък. Ако желанията ви се разширят чрезмерно, и мислите и чувствата ви ще се разширят чрезмерно. Това преждевременно разширяване ще ви осакати и направи нещастни. – Какво трябва да правим? – Ще намерите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Окастрих те, защото се разшири и зае по-големи размери, отколкото трябва, а с това измъчваш своите по-малки братя“.

И точно така става - осакатява и прави нещастен човека. Само че е толкова трудно да се усети човек навреме и да го окастри преди да е нагазил в калта.... Изглежда такъв е механизма - нужно ни е малко да се поопарим, за да разберем кое пари.

Link to comment
Share on other sites

Ангелът отговори

Прекрасно! Благодаря!

:thumbsup2:

Слънчева,всяка следваща беседа е по-голямо предизвикателство .Предизвикателство да разберем и приложим Като ти благодаря за хубавото резюме и представяне на беседата, искам да споделя ,аз над какво, на първо време ,си размишлявах днес при прочита ..

За богатия законът е потребен. – Кога? – Когато се отнася до запазване на неговите пари. За сиромаха тоя закон не е нужен. Това са две различни разбирания. За богатия смисълът на живота е в богатството. Всъщност, богатството е само резултат на дейността на човека в миналото. Богатството на един народ показва неговата култура. Най-голямото богатство на човека се крие в неговия мозък, т.е. в неговата мисъл. Като изгуби това богатство, човек казва: „И без него може“. – Не може без него. Богатството на мисълта е необходимо. То не се заключава в звонковите монети, но в събирането на силите, които създават формите и законите. На земята човешката форма се предпочита пред всички останали форми, защото съдържа най-много сили и възможности за добър и разумен живот. И ако парите станат причина за разрушаване и разстройство на мозъка, каква полза от това богатство? Ако богатството ви представя пукната стомна или пробито буре, каква полза ще имате от тях? Каквото налеете в пукнатата стомна или в пробитото буре, непременно ще изтече навън. Ние не се нуждаем от пукнати стомни и пробити бурета. Колкото и да са ценни те, предпочитам здравото глинено гърне пред красивата и пукната стомна.

Изречението " Всъщност, богатството е само резултат на дейността на човека в миналото" показва отново , връзката между минало настояще и бъдеще.Или е още един начин да кажем ,че каквото посеем това ще пожънем..

"Най-голямото богатство на човека се крие в неговия мозък, т.е. в неговата мисъл".Това изречение ме замисли ,както впрочем и горното..Осъзнаваме ли ,че най-голямото ни богатство се крие в мозъка,че е нашата мисъл?За мен лично това е едно от нещата,които веднага приемам за верни,но едновременно с това откривам за пръв път чрез тази беседа.

Този ангел хлопа днес на всички врати и казва: „Не е тук“. Това значи: Смисълът на живота не е на земята. Това, дето създавате държави, градове, правите къщи – всичко е празна работа! Животът не е на земята, т.е. в затвора. Затворът е потребен дотогава, докато затворникът излежи наказанието си. Училището е потребно дотогава, докато ученикът свърши учението си. Църквата е потребна дотогава, докато има богомолци, които отиват да се молят. Мислите ли, че в бъдеще няма да има други форми, други системи, други методи на възпитание? Ще има нови форми, носи системи, нови методи ще се възприемат.

Животът продължава.Животът Е ,със или без нас..Черезмерно големите желания не водят човека към нищо добро.Историята на съвременното общество го доказва. Имаме всичкото богатство,което ни е нужно тук и сега Можем да послушаме Учителя ,когато ни съветва:

Бъди доволен на това, което ти е дадено. Ще бъдеш нито по-голям, нито по-малък. Ако желанията ви се разширят чрезмерно, и мислите и чувствата ви ще се разширят чрезмерно. Това преждевременно разширяване ще ви осакати и направи нещастни. – Какво трябва да правим? – Ще намерите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Окастрих те, защото се разшири и зае по-големи размери, отколкото трябва, а с това измъчваш своите по-малки братя“.

Не е безразлично с какви мисли подхранва човек своя ум.

Външният часовник определя направлението на вашите мисли, както и бъдещата ви съдба. Тя зависи от самия човек. Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба.

– Какво се иска от нас? – Да дойдем в хармония с живата природа, да се нагласим според нейните закони. Аз говоря за живата природа като форма, която нагласява нещата. Вън от нея не зная кой би могъл да ги нагласи. Щом разберете природата като Божествена форма, ще намерите в нея Божественото съдържание. От съдържанието ще проникнете в Божествения смисъл. В Божествената форма няма противоречия, както във физичните форми.

Ангелът отговори

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Всяко неизпълнено обещание, всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето на човека.

Не е достатъчно да се ожениш и да родиш деца; важно е да се осмисли и женитбата, и раждането. Женитбата е правилно съчетаване на ума и на сърцето с цел да се изработят красиви форми. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Това значи: Дайте условия на Божественото да се прояви и развива.

Радвай се на красивите форми, без да ги завладяваш. Опиташ ли се да завладееш или обсебиш една красива форма, ти престъпваш Божия закон. Със завладяване на формите ти лишаваш хората от тях. Не е позволено да владееш едно благо, което е достояние на всички. Не спъвай човека, който с усилие възлиза нагоре. Това не е морал. Видиш ли, че някой се издига, остави го свободен. Не хвърляй кал върху него. Като каляш ближния си, ти огрубяваш, заличаваш ония фини, деликатни черти, които природата е поставила на твоето лице.

Няма по-красиво нещо от формата на мъжа и на жената. Няма по-красиво нещо от формата на цветята, пеперудите, както и на всички живи същества. Отнемете ли формата на едно живо същество, нищо няма да остане от него. Достатъчно е да видите една малка форма на цвете или пеперудка, за да се зарадвате. Всяка форма крие велико съдържание в себе си

Ангелът отговори: „Не бойте се!“ Тоя ангел иска да ви научи да пазите всичко, което Бог ви е дал.Пазете мозъка, дробовете и стомаха си!Нямате право да допущате през очите ви да минават користолюбиви мисли и чувства. Достатъчно е да мине през очите ви една користолюбива мисъл или едно користолюбиво чувство, за да се развалят очите ви и да се изкриви носът ви.

Ангелът отговори

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Много мъдрост има в беседите оставени ни от Учитепя.

-за човешките взаимоотношения от последната неделна беседа на Портала:

Всяка форма крие велико съдържание в себе си.

Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная, каква е тя“. – Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата – то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. Вие не можете да се познаете, докато умовете, сърцата и душите ви не дойдат в съприкосновение. Да познаеш човека, това значи да се свържеш с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух.

Дълго време трябва да ражда майката, докато познае своя син и дъщеря. Майката казва: „Родих дете“. – Това не е достатъчно. Ти трябва да познаеш детето си, да влезеш в съприкосновение с ума, сърцето, душата и духа му. Това значи да родиш дете. Тогава ще те срещне ангелът и ще ти каже„: Жено, твоето дете не е в гроба. Ти срещна Христа и позна Божествения свят“. И вие срещате тоя ангел. Казвате: „Знаем тоя ангел, добър е той“. – Това са вашите ангели и ангелици.

Докато са млади и се обичат, хората се наричат помежду си ангели и ангелици. Докато не са женени, момъкът и момата казват един за друг, че са благородни, добри. Щом се оженят, всякакво благородство изчезва. Между женените няма ангели. Казвате за някого: „Тоя човек е велик“. – Докога е велик? – Докато го познаеш. Щом го познаеш, величието му пада. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. Следователно, смисълът на живота се заключава в познаване на душата.

Ангелът отговори

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...