Jump to content
Порталът към съзнателен живот

134. Ненаписаните закони


Recommended Posts

Молитвена програма за начало:

Вехади

Псалм 23

Молитва за плодовете на Духа

Господнята молитва

Беседа: Ненаписаните закони

Неделна Беседа, държана на 6 ноември 1921 г. в София.

Молитвена програма за край:

Добрата молитва

Заповедта на Учителя

Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула

Сега вие имате един мозък и не знаете как той работи. Вие говорите за мисъл, обаче тази мисъл, тази енергия, която дава мислите, вие я не знаете; какво е чувството вътре във вас, какво нещо е Любовта?

Любовта може в нейните материални проявления математически да я изразим.

Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката. И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, от там в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе, и тя сама да играе в ръката. Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът.

Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа. И знаете ли каква велика сила е да можеш да прокараш душата си във всичките си действия?

– Всичко туй ще носи велико благословение най-първо за тебе самия. Понеже всеки един тон най-първо ще произведе реакция, която ще се върне към тебе. Казват: „Доброто и злото се връщат към своя извор“. Всичко, което мислите, най-първо ще се върне при вас и след туй ще иде при другите.

Link to comment
Share on other sites

Благодаря за наряда и изключителната беседа!

Този е най-важният пасаж в тази глава и той е взет от друго място. „Ще вложа законите си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им.“ Миналата беседа говорих за трите въведения в съзнателния живот. Сега, всяка работа трябва да се извърши по известни закони, по известни правила. Аз ще говоря на онези, които са ученици. Ако някои от другите не ме разбират, аз говоря само за ученици. Имайте предвид, че ще говоря само за необикновените неща. На елементарните работи: речено, казано, това било, онова било, ние тургаме кръст. Кръст, т.е. примиряваме се с миналото. Миналото вземам като основа, настоящето – като условия, а бъдещето – като цел. Вие ще кажете: „Как миналото може да бъде основа, настоящето – условия, а бъдещето – цел?“ – Така е, т.е. източните народи казват: „Така е“; а западните народи почват да го доказват; и след като го докажат, то все остава недоказано...

Сега, думата „закон“ аз я вземам във втора степен, т.е. закон не по права линия, а закон в квадрат. И всичките творчески енергии при сегашната еволюция вървят в квадрат. Квадратът – то е най-ужасното нещо, там герои се искат, ти трябва да имаш голямо хладнокръвие; да те обстрелва неприятелят – то е само за най-големите герои. Сега, квадратът, който не го разбира, за него е най-опасен. За онези, които не разбират законите, те са като онзи, който седи зад една табела, на която пише: „Тук се продава такова сирене, такъв чай, такъв хляб, такива плодове и т.н.“ Американци има, които носят такива табели на себе си: отпред и отзад, и рекламират из града. И след като един такъв е носил целия ден тия табели, вечерта казва: „Едва изкарах прехраната си“.

Има някои, които разбират живия квадрат. Има живи квадрати. Кои са живите квадрати? Според живата геометрия, мъжът и жената образуват правата линия. А правата линия е най-късото разстояние между две точки, следователно между мъжа и жената трябва да се постави правата линия, те трябва да се съединят, умът и сърцето да се съединят, да влязат в съприкосновение. А пътят, по който тази права линия може да се движи, е пътят на квадрата. Затова е опасен квадратът, защото е място на движение. И който не разбира това движение, може да бъде пометен. Сега вие казвате: „И таз хубава! Досега ние с тебешир чертаехме правите линии и казвахме, че между две точки най-късото разстояние е правата линия“. Нали? Само живите същества могат да образуват точка и център. Математиците казват, че точката е нещо въображаемо, което не завзема никакво пространство. – Тъй, не завзема пространството, но владее пространството. Завземане е собственост; значи точката няма никаква собственост, но тя владее собствеността. Казва апостол Павел, който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа – който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл, – „Ще вложа законите си в сърцата им – ще ги вложи, значи – и ще ги напиша в умовете им.“ Напише, значи само по форма. Само чрез ума може да се напишат тия закони. Тия закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат в стомаха и в симпатичната нервна система. Но тия живи закони имат отношение към оная велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени тази първична сила, която индусите наричат „prakriti“, а ние я наричаме „Дух“. Духът, това е първичното. И казва апостол Павел на друго място: „Плодът на Духа е Любовта“, т.е. първото диференциране на Духа е Любовта, а първото изтичане от Бога е Духът. Сега няма да се спирам да ви обяснявам какво нещо е изтичане. Следователно първият закон в света е законът на Любовта...

Сега, като ви говоря за Любовта, някой казва: „Ние знаем“. – Нищо не знаете! Тази Любов, за която аз говоря, нищо не знаете за нея. Някой си прави устата: мисли, че ще го целунат или ще го погладят малко. Не, не. Тук няма целуване, нито гладене. След като е говорил учителят един час на учениците в клас, какво усещат те от неговото говорене? Излизат от клас, известна идея е проникнала в техните умове и те се радват, че учителят им е внесъл светлина. Аз казвам: Това е Любов. Любовта на учителя, тя действа във вид на светлина. То е гладене, не на лицето, а вътре, на ума – просвета е. И на онези ученици лицата им са светнали, те са бодри и свежи. Сега, при днешните нещастия, тия външни закони няма да поправят света. Не мислете, че онзи, който изпълнява законите, е много свят човек. Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях...

В туй учение абсолютно никаква лихва не се позволява! Разбирате ли? За учениците говоря, не за обикновените. За вас камшик има, не за другите, а за учениците говоря. Камшик има за вас, ако ви хвана с лихва да давате пари – по 10 на задницата ще има. Тъй че ако един обикновен човек даде пари с лихва, то се позволява, закон има; но за ученика, ако той дава, другият закон ще го хване, и 10 на задницата ще има. Тъй щото не е лесна работа да бъдеш ученик. Без лихва ще даваш пари, ще работиш, без да ти плащат. Ще кажеш: „Само ме храни, нищо не искам“. – „Ама как се гледат тия деца?“ – Децата на учениците ще бъдат необикновени. Дъщерите ще бъдат необикновени. Ако е жена, мъжът ще бъде необикновен, синът ще бъде необикновен, сестрата също – всички ще бъдат необикновени. И законът е друг за тях: Те гладни няма да умрат. И всеки един не може да бъде ученик. Той трябва да има най-малко един първокласен талант. Талантлив трябва да бъде той, и не само талантлив, но първокласен талант трябва да има всеки ученик. И най-малко той трябва да има едно изкуство и да го владее в първа степен. Ако е лекар, той трябва да разбира своята медицина така основно, така да прилага елементите в своето лекуване, че да няма изключения. Той няма да каже като обикновените лекари: „Усложнение станало, сърцето, това, онова“, и свърши се въпросът. Ако не знаят причината, веднага: „Усложнение има“, всеки казва: „Туй усложнение развали живота“. Търговецът казва също така: „Усложнение има, условията на живота са такива“. За ученика, щом се извинява и казва: „Условия има“ – 10 по задницата. „Криза има“ – 10 по задницата. Сега казвам лошата страна да бъдеш ученик.

„Ще напиша закона и ще го вложа вътре“ – да те бият. Кога? Когато грешиш, а когато вършиш волята Божия, винаги ще имаш едно велико благословение. И Любовта ще бъде една симфония в тебе. И ти ще се разговаряш със звездите. Вечерно време ще седнеш и ще започнат телеграмите насам и натам: „Как е вашият свят?“ – „Много добър.“ – „Какви открития има там?“ – „Еди-какви си. Какво става на слънцето, какви преобразувания има?“ – „На слънцето стават изменения. Нов род енергии идат. Каква е културата там, нещо ново има ли?“ Тъй ще се разговарят. И на втория ден няма да го дадеш обявление във вестника. Ще го задържиш в себе си. Ще каже някой: „Какво гледаш в слънцето?“ – „Гледам светлината на слънцето, слушам тази светлина, която говори.“ Сега обикновените хора ще кажат: „Този ни забавлява“. Тъй, вас забавлявам като малки деца с куклички. И като излязат, ще кажат: „Е, маха с ръка, това било, онова, нищо не му разбрахме“. Ще ме извините, за вас не говоря. Каквито погрешки направите, кусур не връзвам. Когато някога дойдете, ще ви нахраним, и весели ще бъдете като баба Яна. Но щом излезете, ще кажем като нея: „Не са ученици“. Истината ще кажем: „Не са ученици“. А пък другото правило е: „Ученика не го посрещат радостно, а кисело“...

Следователно, ако във вашия живот има промеждутъци, известни нещастия, та не може да успявате, вашият ум да расте, вие работите с такива плюсове и минуси. Не разбирате законите. Сега вие имате един мозък и не знаете как той работи. Вие говорите за мисъл, обаче тази мисъл, тази енергия, която дава мислите, вие я не знаете; какво е чувството вътре във вас, какво нещо е Любовта? Любовта може в нейните материални проявления математически да я изразим. Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката. И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, от там в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе, и тя сама да играе в ръката. Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа. И знаете ли каква велика сила е да можеш да прокараш душата си във всичките си действия? – Всичко туй ще носи велико благословение най-първо за тебе самия. Понеже всеки един тон най-първо ще произведе реакция, която ще се върне към тебе. Казват: „Доброто и злото се връщат към своя извор“. Всичко, което мислите, най-първо ще се върне при вас и след туй ще иде при другите. Затова казвам: Този закон се изпълнява периодически. Казвате: „Тръгнали в новия път, почва да им се случва нещастие, не им върви“. Не сте вие, дето сте тръгнали по новия път. Пари с лихва давате ли? По новото учение вървите, да ги няма такива...

Туй е в първата епоха, през време на римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хората отивали при него, Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви“. Но вечерта – към залязване, идва една мома. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли, или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – изкушение щеше да бъде – дяволът ще дойде. Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я!“ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра, ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома, и моментално тя се изгубила.

Сега Христос ще ви се яви в една отрупана със скули мома. Вие искате да видите Христа с корона и скиптър, с ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма да мислите. Някои от вас ще мислите: да се скрие в някой курник. Щом дойде Христос, тогава пермутации ще има. Всичко туй ще бъде разгорявано, къщите разхвърляни. Как ще посрещнете Христа? Той като дойде, всичко, целият свят ще се обърне с главата надолу. Сега аз плаша учениците. То не е за вас – обикновените хора, то е само за учениците, тях плаша...

Ако ви дойдат мъчнотии, нали е тази скулеста мома? И ако вие имате търпение да издържите една нощ, да измиете краката ѝ, да ѝ отстъпите леглото си, на следующия ден вие ще видите Христа. И тогава денят няма да бъде бурен и мрачен, а най-прекрасният ден, който вие сте виждали в живота си. Ден – на какво? Ден на Любовта! И казва Павел: „Ще вложа законите си в сърцата им“. Сега, тази енергия в света, която произтича от великия космос – понеже светът се е диференцирал досега в еволюционната енергия, или живата енергия, а душата на вселената е минала през пет степени, – тя се е диференцирала в три направления. Затуй ние имаме пет чувства – туй показва пътя, остават още две сили от тази космическа душа да се проявят. Тази първоначална сила в света, която сега действа, туй, което индусите наричат „акаша“, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи – да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес – надолу. Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек си служи днес, при сегашното състояние. И тъй, ако у вас чувствата ви извънмерно се развият и станат силни, значи тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Тия неща стават. Ако мисълта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде в ума ви, и мисълта ви стане по-ясна, ако мисълта отслабне, връзката ви не е силна, тогава какво трябва да правите? Когато на съвременните хора изстинат краката или ръцете, те тургат бутилки с гореща вода на краката и ръцете, за да може да възстановят естествената топлина. Когато вашата мисъл отслабне, вие ще прокарате вашия ум към ония велики закони на живота – към слънцето, и ще възприемете тази първична прана. Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото, и сърцето ви да не трепне. Сега аз съм гледал, като изпадне някой в изкушение, другарят му чете морал: „Какво правиш? Ти трябва да търпиш“. Пък утре, като дойдат страдания върху него, погледнеш, той е в същото положение. Да не плачете като другите, ако умре мъжът ти, ще кажеш: „Такава е волята Божия“...

В древността, в Гърция се е случило това, качил се е някой зидар-майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс – и му казал: „Според моето разсъждение, ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен Бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“ – „Какво искаш“, го запитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане, както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука: чукал, чукал – нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той че захвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетява същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?“ – „Първият закон, по който ти си счупи крака, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания“. И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“ – По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%. И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“. Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се е оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му е казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост.

И тъй, ученикът няма право да осъжда дявола. Дяволът е един отличен работник. Той е учен човек и учен дух. Разбира законите и ги извършва, така е майстор – от далече пипа, – че никога не можеш да го хванеш: 8,000 години лъже хората, и досега още лъжата му не е хваната. И хората не вярват на Бога, но на него вярват. И всеки ден на дявола се кланят. А туй, дето хората казват: на Бога вярват, то е бошлаф. Всички са поклонници на дявола.

Истината е на друго място, тя трябва да дойде от слънцето, отгоре, и нищо повече. Ученикът трябва да разбира ония периодически закони, които действат. И той ще разбере истината само от слънцето. Само един център има, и той е слънцето; ако вие мислите, че може да разберете истината по друг начин – лъжете се. И ако някой не ми вярва, аз, като Тарас Булба, може да направя опит. От слънцето трябва да дойде, разберете, тази първична, разумна енергия, която периодически слиза. Вие трябва да разберете в кой ден, месец, година иде. Да, тъй е уредено. Намерите ли момента, вие ще разберете тази истина. И Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо“. Де е Господ? – Близо – в слънцето е тая истина. И месечината и слънцето са създадени за години и времена. И тия години определят законите, по които ние трябва да се качваме. И тия закони трябва да разбирате, по които върви нашата еволюция. Енергиите кога ще дойдат? – Когато е благоприятен моментът. И тъй, бъдете сега от ония, които се ползват от благоприятните условия. Преди 2,000 години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно кармическо съчетание на планетите – злокобно съчетание; това бе един кармически закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Някои има, сърдят се на евреите, че не са го разбрали. Много по-добре е, че не са го разбрали, защото ако те биха го разбрали, светът щеше да бъде 100 пъти по-лош, а сега ще ги гонят, ще ги хукат: как тъй? И трябваше евреите да ги пратят по целия свят. Турна ги Господ в чутурата си, 2,000 години ги груха, и после ги извади, подуха малко и казва: „Ти евреин ли си?“ – „Евреин.“ – „Хайде пак в чутурата.“ И удря Господ и пак пита: „Какъв си?“ – „Вярвам в Мойсея.“ – „Пак в чутурата.“ – „Друг не признавам.“ – „Вътре.“ Това са хора консерватори, които вярват само в старото, а не в новото. Хората на сегашната църква, и те ще влезнат в чутурата: „Какъв си?“ – „Православен.“ – „В чутурата. Какъв си?“ – „Евангелист.“ – „В чутурата. Какъв си?“ – „Баптист.“ – „В чутурата.“ – „Комунист.“ – „В чутурата.“ И като те извади, ще те пита: „Ти какъв си сега?“ Добро е. Казвам тия неща, но има нещо по-съществено в света, което като разберем, казва ни Павел: „Всички няма да умрем, но всички ще се видоизменим“. Няма да минем през този закон. Няма да умрем, ще се видоизменим. И ученикът трябва да съзнае, че сегашното положение на света е най-доброто, в което той трябва да живее.

На ученика не му се поволява да говори много; на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка. Тъй е. Той, в който дом и да влезе, няма да каже: „Знаете ли кой съм аз? Яйца да ми опържите с прясно масло, после с кисело мляко, хлябът да бъде хубаво омесен, по особен начин да бъде направен. Аз съм човек, пратен от Господа; защото иначе знаете ли какво ще бъде върху вас?“ Това не е ученик, това е един обикновен човек. Така правеха и турските заптиета: като дойдеха с камшика, веднага яйца с масло ще им направят, кокошка ще заколят и ще им кажат: „Ага ефенди“. Ученикът, като влезе, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен, че като влезе, тия хора да се учудят, дето той толкова малко яде, а е най-здрав човек. Ученикът, като влезе в къщата, да каже: „Моля ви се, ако имате едно излишно място, най-долното място, дето има къщата, там ще ме турнете."

И тъй, учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с тази слънчева енергия; да мислят, че Господ живее в тях. Кой Господ? – Господ на Любовта, и всякога, дори и при най-лошо разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.

Ненаписаните закони

Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

Здравейте приятели на форума за изучаване на неделните беседи.:feel happy:

Да си призная, днес в нетърпението си , да се запозная с неделната беседа, направо се заех с четене.Обаче при тоя директен подход ,срещнах известно затруднение да хвана нишката на посланието.Уж разбирах това,което Учителят казва,но като в мъгла.Сега, като си разсъждавам върху това ,мисля,че е важно да подхождаме към беседите с внимание.За това служат т.нар. наряди или молитвени програми.Те ни позволяват да се тонираме,да се настроим за четене с възприемане.

Благодаря на Донка.Много хубава молитвена програма за начало ,край и много добре подбран мотив от беседата,който да въведе в нея.Когато отново ,вече след публикацията на Донка и изпълнявайки нещата стъпка по стъпка ,се върнах към беседата ,започна да ми просветва.Ще бъде пресилено, ако кажа-изведнъж всичко ми стана от ясно по-ясно.Затова не го казвам.Но при мен работата с беседите е процес.Понякога мога да се занимавам и да чопля няколко дни една беседа.Друг път от раз влизам и хващам посланието.Извинете ме за отклонението,но ми се прииска да споделя.

Какво разбрах от днешната беседа.

Ненаписаните закони,тези,които нямат външен израз-форма са по-важните закони.Тях всеки не разбира.Но стремеж на всяка събудена душа трябва да бъде насочен към разбирането и прилагането в живота на тези закони.Първият и най-важен закон в света , е законът за Любовта.

Чували сме популярната сентенция:"Миналото е история,бъдещето е мистерия,а настоящият момент е дар."Когато срещнах за пръв път тази сентенция ,тя ми обясни силата на настоящето.Даде ми посока на размисъл свързана с моето "тук и сега" .

В днешната беседа,Учителят ни казва:

Миналото вземам като основа, настоящето – като условия, а бъдещето – като цел.

Тази мисъл е излюстрирана с един много хубав и поучителен разказ :

Сега да ви обясня едно второ положение. Приведох ви един разказ из живота на светиите. Сега ще ви приведа друг един разказ, митически. Старото, него тургаме за основа. Този разказ ще го вземете като символ само за да може да ви се обясни тази идея: Как Господ ще напише своите закони.

Имало един далечен народ „армани“, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене и вдигнал лъка си да я убие. В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната и застанало на нейно място, и му казало: „Аз не позволявам да убиеш тази сърна.“ – „Не позволяваш ли?“ Вдигнал той лъка и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: „Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени и ще му се роди едно дете, най-лошо по възможност. И ако синът ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости“. И действително, както му било казано, така и станало. Ражда му се един син, който така се заслепил, кармически, че попаднал в примките на една жена, грозна и много груба в своите чувства, но той си мислил, че тя е най-красива. Тя била с устни много дебели – два пръста, голяма уста, очи – големи, изпъкнали, ръце като на мечка, пръсти – дебели, мязали на бория. Оженил се той за нея, но тя го малтретирала, не му давала да говори, бѝла го по два пъти на ден. Всяка сутрин тя ще го наложи: „Мъж искам да бъдеш, а не дете“. Вечер същото. И той се сгушвал 10 години. И всеки ден по две сълзи се ронели от очите му, но той не роптаел. След 10 години неговата карма веднага се ликвидирала и на сцената се явило убитото момиченце, за което царският син после се оженил.

и друга една мисъл от беседата:

По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш.

Нашето днешно настояще е посято семе в миналото.То е основа,нещо което не може да се промени и върне.За да се завърти колелото на живота в нова посока,е нужно да се приключи със старото,с миналото.Настоящето ни дава всички условия за това.Но развитието ще бъде благоприятно,само за онзи,който разбере и приложи неписаните закони ,тези,за които ни говори Учителят не само в тази беседа.

И тъй, Любовта изисква едно велико самопожертване, в разбирането на тия закони да знаете как трябва да се живее. И сегашният живот трябва да се разбере, той има вътрешна страна. Сеашният живот, при всичките противоречия, трябва да се разбере в неговата дълбочина: жената да разбере мъжа си, и мъжът – жена си; синът да разбере баща си, и бащата – сина си; братът да разбере сестра си, и сестрата – брата си; но как ще се разберат те? – Само по закона на тази Любов; когато братът живее за сестра си, и сестрата живее за брата, когато мъжът живее за жена си, а и двамата живеят за Бога. Павел казва: „Да се не женят“, и добавя – защо. Не трябва да се женят, понеже хората не разбират закона. Мъжът ще обича жена си – ще забрави Господа. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Никога! А който обича Господа, той трябва да обича всички хора зарад Господа и трябва да ги търпи всички. Тъй както Господа, така трябва да бъдете и вие.

Ненаписаните закони

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Благодаря ви, приятели, и аз.

Честно казано още ми малко на тръни от тази беседа, защото се почувствах като хваната в крачка докато я четях. Усещах мекия, доброжелателен, но и строг поглед.

В туй учение абсолютно никаква лихва не се позволява! Разбирате ли? За учениците говоря, не за обикновените. За вас камшик има, не за другите, а за учениците говоря.

Камшик има за вас, ако ви хвана с лихва да давате пари – по 10 на задницата ще има. Тъй че ако един обикновен човек даде пари с лихва, то се позволява, закон има; но за ученика, ако той дава, другият закон ще го хване, и 10 на задницата ще има.

Тъй щото не е лесна работа да бъдеш ученик. Без лихва ще даваш пари, ще работиш, без да ти плащат. Ще кажеш: „Само ме храни, нищо не искам“. – „Ама как се гледат тия деца?“ – Децата на учениците ще бъдат необикновени. Дъщерите ще бъдат необикновени. Ако е жена, мъжът ще бъде необикновен, синът ще бъде необикновен, сестрата също – всички ще бъдат необикновени. И законът е друг за тях: Те гладни няма да умрат.

И всеки един не може да бъде ученик. Той трябва да има най-малко един първокласен талант. Талантлив трябва да бъде той, и не само талантлив, но първокласен талант трябва да има всеки ученик. И най-малко той трябва да има едно изкуство и да го владее в първа степен. Ако е лекар, той трябва да разбира своята медицина така основно, така да прилага елементите в своето лекуване, че да няма изключения. Той няма да каже като обикновените лекари: „Усложнение станало, сърцето, това, онова“, и свърши се въпросът. Ако не знаят причината, веднага: „Усложнение има“, всеки казва: „Туй усложнение развали живота“. Търговецът казва също така: „Усложнение има, условията на живота са такива“.

За ученика, щом се извинява и казва: „Условия има“ – 10 по задницата. „Криза има“ – 10 по задницата. Сега казвам лошата страна да бъдеш ученик.

След като прочете човек това, първата реакция е "дали съм ученик?" :3d_146: И сякаш чувам отговора - ами ти избираш - обаче всичко си върви в комплект. Вземеш ли учебника в ръка, има и контролни, и отсъствия, и ... 10 по задницата... Но ако не искаш, недей го взема - не е задължително.

И си дадох сметка, че съм ги усещала тия 10... - и не веднъж. Обаче то човек като че ли сам си ги слага и точно от това боли повече, но после става "парен каша духа".

Камшик има за вас, ако ви хвана с лихва да давате пари

Доста помислих за каква лихва и какви пари става дума... Може би когато даваме се изкушаваме да си представим конкретно какво ще получим като резултат на нашето даване... Какво впечатление ще оставим, как ще се отнасят към нас... И ако не стане каквото ние очакваме, усещането е като камшик, защото ако сме ученици, вече би следвало да учим уроците на безусловното даване, а не само да декларираме, че сме се научили...

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...