Vainamoinen Добавено Март 24, 2011 Доклад Share Добавено Март 24, 2011 Здравейте, Става въпрос за брат ми, който е на 18 години. Аз съм малко по-голям, и виждам как родителите ми се измъчват и не знаят какво да направят. От три години е в десети клас - на път е да бъде изключен за трета поредна година от трето училище. Вкъщи е заради - сън, ядене и тоалетна, и малко компютър. Няма почти никаква комуникация с нашите, не иска да говори за бъдещето си, избягва всякакви сериозни разговори за това как се държи и какво мисли да прави. Държанието му - пълно незачитане на чувствата на родителите си, най-безцеремонно използване, едно чувство за богоизбраност и непогрешимост, за господство над света. Наложил е и психическо робство над нашите - много са деликатни с него, внимават как се държат с него, за да не тръгне по лоши пътища; това може да се дължи отчасти и на високата му и огромна фугира (за психическото надмощие). Тази деликатност идва от това, че в миналите 5 години (проблемите са от около 5 години) има някакво тотално отвращение от училището, забърквал се е с трева, амфети (вероятно и в момента), а може би и други наркоподобни. Най ми е мъчно за това тотално незачитане на нашите - на техните личности, чувства, усилия - все едно са му длъжни са всичко - като роби. В момента, както казах, е пред изключване - има поставени условия от нашите или да завърши десети клас и да ходи редовно на даскало, или да почне работа, или да се изнася (с краен срок до края на месеца). Досега продължава по-същия начин - доколкото ми направи впечатление, нагласата му е, че никой не могъл да му поставя условия, че нямало кой да го изключи (а реално днес в училището му се обсъжда това) и изобщо пълна апатия и безгрижност. Не знам как ще се развие всичко това, не мисля че и брат ми разбира сериозността на поставените условия, а търпението на нашите и обидата им е стигнала краен предел. Но и когато някой се е опитвал да поговори (и съвсем приятелски, дипломатично), той бяга - или отива в другата стая, или излиза навън. Нашите ходиха няколко пъти (два или три) на специалист-психолог, но брат ми и дума не даде да се чуе да отиде и той. Веднъж го бяха викнали при училищния психолог - там пък се беше държал като пълен кретен и само е правил напук. Не знам, много дълго стана, ако можете нещо да помогнете като съвет, идеи, мисли, ще съм много благодарен. Също ако има нужна от още информация, или ако съм пропуснал нещо - ще го добавя. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 25, 2011 Доклад Share Добавено Март 25, 2011 Родителите ти правят каквото могат. Както и да са ви възпитавали, фактите сега са просто факти и поведението на брат ти е наистина неприемливо! Моето мнение е, че родителите ти са му поставили подходящи условия. Вероятно брат ти вече е на 18г. Ако реши някога, винаги може да си завърши образованието вечерно. Ако родителите ти сега продължат да му угаждат и търпят, това в дългосрочен план ще работи против него. Има нужда да осъзнае, че в живота има и отговорности и трудности, здрава връзка с реалността и планиране, нормално подчинение, целеполагане и съзнателно градене на бъдещето! Неща, които напълно му липсват и струва ми се, само трудностите биха го тласнали към осъзнаването им! В това има и известен риск за него - но е нужно да мине през него, да вземе правилните решения и да поеме по "правия път". По-добрият изход от ситуацията би било осъзнаването му, промяната на отношението му, завършването на училището и едно по-плавно и меко спускане в житейските трудности! Но - това е възможно само ако той осъзнае реално положението си - защото сега емоционално е на около 12 - всичко, което хвърчи, се яде, всички са му длъжни и т.н. ... Родителите ти са пробвали, увещавали са го предполагам - разкажи как те се държат с него, как опитват да го убедят. А ти как се отнасяш с него и какво правиш, за да промениш мисленето му за живота? Познаваш ли някой, когото той уважава или би уважавал, който да се срещне с него, да поговори и да го мотивира?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vainamoinen Добавено Март 25, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 25, 2011 Благодаря ти, Орлин. Нашите се държат (или поне досега) много тактично - от безпокойство да не би да тръгне да се занимава с наркотици - беше се замесил с едни дилъри, самият той беше употребявал разни (но не толкова вредни). Тактиката им беше общо-взето - търпение, увещания, чакане да се осъзнае и лека-полека да тръгва нагоре. Но в някои редки случаи им е кипвало канчето - когато е сгафил много - което е водило до конско, висок тон. Иначе баща ми говори най-много с него, опитвайки се да го мотивира - много приятелски, с разбиране. И му се удава тази част - говори убедително, някак близко - не е да кажеш, че просто сяда пред него и почва да приказва механично. Но пък и тези разговори не са чести, защото той старателно ги отбягва - само когато има повод (тоест или го е нямало цяла нощ, без да се обади; или не е ходил последната седмица изобщо на училище, и класната му се е обадила) е по-сигурно, че ще се получи разговор и че ще седне да слуша. Колко се вслушва е друг въпрос. Нашите смятат, че средата му влияе в негативен план и че той много се води по акъла на приятелите си. Също много обича да прави напук. Аз затова много не му се бъркам, не му се намесвам да му давам акъл - първо защото не винаги съм бил в нас, и второ - защото не искам да се чувства сравнявам с мен, да трябва да бъде като мен (защото от позицията на по-голям и 'по-успешен' не искам да се правя на много умен - преди това не е давало добър резултат; мисля че ще разбереш как се получава този ефект). Знам, че ще ме отреже съвсем, ако му говоря сериозно, или че ще прави обратното на това, което казвам. Може би е много честолюбив в тази насока. И може би не правя достатъчно, но това е което знам - гледам да не се чувства изолиран и някак дистанциран от семейството, говорим си по-несериозни работи и така. Иначе се сещам за един човек, който уважава, и който евентуално би могъл да го мотивира, но в момента този човек не е в София - а не мисля че ще има ефект по телефона. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 25, 2011 Доклад Share Добавено Март 25, 2011 Благодаря ти, Орлин. Нашите се държат (или поне досега) много тактично - от безпокойство да не би да тръгне да се занимава с наркотици - беше се замесил с едни дилъри, самият той беше употребявал разни (но не толкова вредни). Тактиката им беше общо-взето - търпение, увещания, чакане да се осъзнае и лека-полека да тръгва нагоре. Но в някои редки случаи им е кипвало канчето - когато е сгафил много - което е водило до конско, висок тон. Иначе баща ми говори най-много с него, опитвайки се да го мотивира - много приятелски, с разбиране. И му се удава тази част - говори убедително, някак близко - не е да кажеш, че просто сяда пред него и почва да приказва механично. Но пък и тези разговори не са чести, защото той старателно ги отбягва - само когато има повод (тоест или го е нямало цяла нощ, без да се обади; или не е ходил последната седмица изобщо на училище, и класната му се е обадила) е по-сигурно, че ще се получи разговор и че ще седне да слуша. Колко се вслушва е друг въпрос. Нашите смятат, че средата му влияе в негативен план и че той много се води по акъла на приятелите си. Вашите се държат с брат ти наистина по най-оптималния начин, можеш да им се довериш! Останалото зависи от него самия... Също много обича да прави напук. Аз затова много не му се бъркам, не му се намесвам да му давам акъл - първо защото не винаги съм бил в нас, и второ - защото не искам да се чувства сравнявам с мен, да трябва да бъде като мен (защото от позицията на по-голям и 'по-успешен' не искам да се правя на много умен - преди това не е давало добър резултат; мисля че ще разбереш как се получава този ефект). Знам, че ще ме отреже съвсем, ако му говоря сериозно, или че ще прави обратното на това, което казвам. Може би е много честолюбив в тази насока. И може би не правя достатъчно, но това е което знам - гледам да не се чувства изолиран и някак дистанциран от семейството, говорим си по-несериозни работи и така. А ти къде си в тази схема? Някак си ми се губиш като личност в отношението си и грижата си за брат си и родителите си... Иначе се сещам за един човек, който уважава, и който евентуално би могъл да го мотивира, но в момента този човек не е в София - а не мисля че ще има ефект по телефона. Би могъл да му с еобадиш по телефона и да го помолиш да мине през София. Или пък скоро така или иначе има работа към столицата... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vainamoinen Добавено Март 25, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 25, 2011 Вашите се държат с брат ти наистина по най-оптималния начин, можеш да им се довериш! Останалото зависи от него самия... Значи това е начинът, стига да се действа целеустремено по него. А ти къде си в тази схема? Някак си ми се губиш като личност в отношението си и грижата си за брат си и родителите си... Много е вероятно да съм непукист в това отношение. Поне за брат ми не ми пука толкова - той има цялото време на света да си научи урока, и само от него зависи дали ще е по трудния начин или ще се възползва от предоставеното. Стига разбира се да проявява уважение и зачитане към другите. Би могъл да му с еобадиш по телефона и да го помолиш да мине през София. Или пък скоро така или иначе има работа към столицата... Едва ли ще намине скоро, но все пак го имаме предвид. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 26, 2011 Доклад Share Добавено Март 26, 2011 Само от него зависи дали ще е по трудния начин или ще се възползва от предоставеното. Стига разбира се да проявява уважение и зачитане към другите. Дали по трудния или по лесния начин, от него зависи, да! Родителите ти са достатъчно внимателни, опитват нито да бъдат груби и отхвърлящи, нито да го оставят "на самотек". Пробват меко да му поставят нужните граници, правила, да го насочат. Тоест дават най-доброто от себе си! Останалото наистина зависи отъ него самия! И да, не можеш да живееш неговия живот - можеш само да му дадеш пример със собствените си успехи и стабилно щастливо поведение! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Март 26, 2011 Доклад Share Добавено Март 26, 2011 Вашите се държат с брат ти наистина по най-оптималния начин, можеш да им се довериш! Останалото зависи от него самия... Значи това е начинът, стига да се действа целеустремено по него. А ти къде си в тази схема? Някак си ми се губиш като личност в отношението си и грижата си за брат си и родителите си... Много е вероятно да съм непукист в това отношение. Поне за брат ми не ми пука толкова - той има цялото време на света да си научи урока, и само от него зависи дали ще е по трудния начин или ще се възползва от предоставеното. Стига разбира се да проявява уважение и зачитане към другите. Извинявай, ама според мен ти пука, загрижен си, дори се чувстваш отговорен за това, което брат ти прави. Поздравявам те за което! Можеше да обвиняваш родителите си, да искаш от тях за себе си, но не го правиш, просто търсиш добър изход за всички. Е, може би трябва да се дистанцираш и да мислиш за себе си. Това не е егоизъм. Просто си даваш по-добър щанс за самосъхранение и развитие. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts