Jump to content
Порталът към съзнателен живот

151.Царството Божие


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало :

В начало бе Словото- песен

Добрата молитва

Беседа: 151.Царството Божие

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Беседа, държана на 26 февруари 1922 г.

Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи. (Ев. Матей 6:33)

Трябва да мислим здраво върху нашия живот. Трябва да го пресеем, за да остане Божественото, не да се освободим, а да се пазим да останат в нас чистите Божествени принципи. Сегашният живот трябва да бъде резултат на ония велики трептения! И тогава лицето ни, очите ни ще имат друг израз, а сега ние седим и мъдруваме: „Някога ще се освободя от този грях“. Сега можеш да се освободиш! Моментално можеш да се освободиш, моментално!

И мнозина ме питат: „Как?“ Ще ви дам един пример. Някой си богат човек го гонили в живота разбойници, да му вземат богатството – това е един разказ – и като насъбрал всичкото си богатство от скъпоценни камъни, турил го в един сандък. И със сандъка се скрил в дъното на океана, та разбойниците не могли да го намерят. Там седял година, две, но нищо не става: „Богатство имам, но то не расте“, казал си той. „Ох – казва, – да бях им дал нещо.“ Той не може да отвори богатството си да го види, богатството му на гърба седи. Тогава иде един от великите духове и му казва: „Защо седиш тук?“ – „Този сандък, какво да правя?“ – „Аз мога да те освободя, но готов ли си да оставиш този сандък?“ Мнозина ме питат: „Защо Христос казва да се освободим от богатството си?“ Ако ти си на дъното на океана, не заслужава ли си да оставиш този сандък и да излезеш горе, на слънцето? Ще имаш земица, да ореш. Някой казва: „Не е ли по-добре този сандък да излезе горе?“ Не, не. И ние сега сме турили тия фалшиви идеи у децата: „Трябва да имаме пари за черни дни“. Ти вложи в ума на сина си идеята да бъде умен, смел, решителен, каквото и да се случи, и той е осигурен. Не му туряй в ума, че в банката си вложил 50–60,000 лева. Възможно е утре тази банка да фалира, и този син може да се самоубие. Ти накарай твоя син да уповава на себе си и да вярва в Бога, това е неговият капитал!

Царството Божие

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Благодаря Розичка, много хубава беседа!

Разумният живот на земята започва с един обект: или, философски казано, с една външна цел; или, окултно казано, с една външна основа. Всичко, каквото ние говорим, обуславяме го с един велик вътрешен принцип на живота. За нас, в туй отношение, няма разлика между материален живот, духовен живот и Божествен живот. Това са три велики фази на целокупния живот. И онези, които не са запознати с тоя живот, казват: „Само с вяра не се живее“. Тогава думата „вяра“ не е разбрана. Ако вярата е основа на интелигентността, и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем: „За да можеш да си устроиш работите на земята добре, трябва да бъдеш интелигентен“. Но тази интелигентност пак може да се обуслови: можеш да имаш интелигентността на лисицата, интелигентността на овцата, на кравата, на вола, на орела, интелигентността на пауна, интелигентността на маймуната, докато стигнеш до интелигентността на човека във всичките нейни проявления.

Значи, ние живеем физически живот и за него са ни нужни някои неща, материални придобивки. За духовния, търсим нещо повече, материята не ни задоволява, Духа ни води към знания, решаване на въпроси... Разширяваме съзнанието си. За Божествения свят вече и душата ни е започнала да се пробужда, търси дълбочина, обич, смисъл...

Сега, Христос туря един обект – „търсете“ – не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря? – Болният. По този начин аз мога да ви изредя, че всичките хора си имат по един обект, т.е. стремеж, какъвто и да е. Ние не правим разлика в стремежите, но всички стремежи имат различни последствия. Не е все едно да се стремиш в каквато и да е посока. Някои мислят, че светът е разумен, други мислят, че не е разумен. Но светът е тъй устроен, че всеки обект има своите резултати. Тия резултати може да бъдат близки, може да бъдат далечни, може да бъдат индивидуални, може да бъдат семейни, обществени, народни, може да принадлежат и на цялото човечество. Сега мнозина застават и казват: „Как трябва да разбираме живота?“ Разбирам: живота тъй както той сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото и не както ще се прояви в бъдещето. За туй проявление някой казва: „Аз живея“. Живееш, но в живота има два момента: някои хора живеят със стария живот. Вие ще възразите: „Как е възможно човек да живее в настоящето своя стар живот?“ Ето как: Да допуснем, че на младини ти си ял и пил, живеел си разпуснат живот, а на старини постоянно те боли гръбнакът, това-онова. Живееш, ама как живееш – разпуснатия живот на своите младини. Следователно ти не си един старец, но живееш своя стар живот, разпуснатия живот. А може да си живял отличен, чист живот, и на старини ти си свеж, бодър. Ще кажете: „Свеж?“ – Да, той преживява живота на своите младини. Друго изяснение да ви дам: ти си взел пари назаем, стотина полици имаш, ял си, пил си, и сега се наредят тия кредитори, хлопат на вратата ти. „Побеля ми главата“, казваш. Кой живот живееш? Те са приятели на миналото, които те посещават. „Тук има едно любовно писмо, няма ли да устоиш на твоето обещание?“ Полиците, това са любовни писма, това е факт. И когато момъкът не иска да се ожени за момата, тя изважда писмата му. Това са все полици. В съда има закон, с който може да се застави длъжника да изплати своя дълг. Сега, духовните хора като минават от физическия живот към духовния, казват, че нашият живот се различава от физическия. Е, по какво се различава? Ще кажете: „Живот духовен“. Тогава духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите обекти, по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени.

Христос казва: „Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Този стих е цитиран много пъти. Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим. „Търсете – казва Христос – Царството Божие, и всичко ще ви се приложи“, т.е. ще дойде само по себе си.

Значи, едно страдание можем да използваме за осъзнаване, да разберем причините за него, от къде иде и да работим за отстраняването им. Бавно, постепенно, невидимият свят започва да ни помога, просветва ни.

Търсим своите положителни страни, заложбите си и ги развиваме, но и отрицателните си знаем, наясно сме с тях... За да вървим напред, да се учим.

Сега, друго. Казвам на хората: Трябва да се живее по Бога, а те казват: „По Бога, но човек трябва да живее за себе си“. Ето пак една идея неразбрана. Те разбират Бога като един съдружник отвън. Тази идея е лъжлива. Бог не е наш съдружник, и всеки, който мисли така, поддържа една лъжлива философия, върху която са основани някои религии, които считат Бога като наш съдружник и искат да го убедят със своите молитви, да го склонят, да го вземат на своя страна. Не, не, всичко в света е Негово, то е тъй хубаво направено! Бог е тъй хубаво направил света, и знае защо го е направил. Ние, които не разбираме далечната цел на туй същество, казваме: „Защо Господ е направил тъй света?“ Той много добре го е направил, а ние не разбираме живота. Христос казва: „За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова“.

Царството Божие, онзи прекрасен вътрешен стремеж към съвършеното и красивото, него търсим... Всеки ден, по една добра мисъл, едно добро чувство, разумна постъпка да имаме, ще се променим.:sorcerer:

Притчите в беседата са много мъдри, няма да ги цитирам.

И следователно вие разглеждайте в себе си какво искате да бъдете, вие ще познаете къде ви е слабата страна на живота. Туй значи да гледаме обективно на нещата. Защото всяка една форма може да роди две неща едновременно. Ако този баща няма основа в душата си – Царството Божие, – ако той няма съзнание, че един велик живот му е даден, а мисли, че е някакъв баща – и се възгордее, народи деца, тогава грехът в него се е родил. Защото баща в света е само Бог. Тъй седи великата идея! Ти дал ли си на сина си нещо? Ще кажеш на сина си: „Аз съм ти дал живот“. Ако ти си толкова силен, то когато синът ти умира, защо не го задържиш? Казваш: „Аз ти дадох, синко, живота“. – „Тогава аз ще умра, ако ти можеш да ме задържиш, ти си ми баща, но ако не можеш да ме задържиш, ще позная, че ти не ми си баща.“ И затова умират децата. Сега тия са странични работи. Затуй казвам: Трябва да мислим здраво върху нашия живот. Трябва да го пресеем, за да остане Божественото, не да се освободим, а да се пазим да останат в нас чистите Божествени принципи. Сегашният живот трябва да бъде резултат на ония велики трептения!

Сега Христос се обръща и казва: „Търсете със сърцето си дълбоко“. Ние се спираме и казваме: „Големи грешници сме“. То е друго заблуждение. Казвате: „Голяма грешница съм“. В какво си грешница? „Ама аз съм голям грешник.“ Я ми кажи големите си грехове! Тогава мязаме, знаете ли на какво? Ще ви приведа един пример за един голям грях. В Русия отива една бедна жена при един светия и му казва: „Аз съм голяма грешница“. Той си помислил и си рекъл: „Кой знае какво е направила, дали е убила някого?“ – „Не, по-голям грях е.“ – „Да не си откраднала?“ – „Не, не, по-голям е.“ – „Е-е, кажи какво си направила?“ – „Като кърмех моето дете, че падна една капка от млякото ми на ръката ми и аз го облизах.“ Те имат такова суеверие. Та ние сега изблизали сме малко мляко. Това не е философия на живота. Големите ни грехове не седят в това, нашето нещастие седи не в големите грехове, а в малките ни грехове. – Първото отклонение оттам започва. Аз на младите няма да кажа: да си поживеят малко. Не. – Сега, като млади, ще живеят като хората. Ще кажете: „Как, като хората?“ Ето кое съсипва човека. Бог е създал този свят, и светът има други забавления. Ние можем да си създадем хиляди забавления, още по-благородни. Светът е създаден, ние не сме използвали още природата и онова, което Бог е вложил в нея; толкова забавления има, а ние още не сме ги изпитали. И сега се проповядва, че земята е „юдол плачевен“. Тази земя е едно велико училище и трябва да изучаваме всички блага, които Бог е внесъл, и върху тази земя да потърсим Неговото Царство. И ако вие можете в даден момент да измените вашето състояние, в даден момент всички, които сте изгубили смисъла на живота – старите да изменят коренно състоянието си, – вие ще извършите коренен преврат във вашата душа. И ония, които са ви били неприятели, ще ви станат приятели. А сега имате нужда и казвате: „Дай ми 10,000 лева“. Той казва: „Нямам“. Но ако ти почнеш да живееш за Господа, той ще каже: „Аз зная защо идваш“, и ще ти помогне. Ще се отворят сърцата на хората. А сега вратите са заключени, защото ние живеем за себе си. И казвам: Днешният век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието Царство. И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни. Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор. Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак? Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му. Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят. А ние започваме от външното.

" Всички искате светът вън да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи!"-Учителя

Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.

Не национализъм и политика, не око за око, а приемане взаимно, като хора, човеци, принципно и с Любов. С желание да разберем различията и да търсим онова, което ни обединява, а не, кой е по-велик!... И така постепенно ще се обърнат в добро и отношенията ни, ще се излъчва мека светлина от думите ни и в отношенията ни...

И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим. И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“. А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем. И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие! Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.

„Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Това е то разумното!

Царството Божие

Светлина в ума и топлина в сърцето! Светъл и усмихнат ден!

Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

Днес имам вдъхновение да пиша, извинете ме:feel happy:

Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.

В Германия, към църквите има програми - младежи 13-20г. възраст в събота или неделя по два часа разхождат деца с проблеми /инвалидни количики или с ментални и други проблематики/. По този начин едните се приучават да приемат различните, да проявяват съчувствие, съпричастност, а другите не се чувстват отхвърлени и потиснати /анатемосани:whistling:/.

Има желание и добронамереност хората да споделят и обменят опит, да се разбират. Например-лекар-пациент. Един ден в месеца в клиниките има срещи на лекари с пациенти, за споделяне, разговори, кое би могло да се промени, да се подобри. Например притиска ме гипса, къде е причината?... Така всичко работи в имато на пациента, има добра обстановка, съответно и добри резултати...

Друго съществено:при визитации в Германия, в клиниката екипа минава усмихнат и не му пречи, че се храним в този момент, а ни е сервирано в специални подноси и на специална масичка.... Тук, в наша болница сутрин се мята 1 чиния /защото има ограничение на броя посудата/ и се заповядва да не пипаме храната, изстинали банички, докато не мине визитацията....

С това не се оплаквам и не критикувам, но давам пример как може да се подобрят нещата, за всички ни.

Да споделя и друго, преди време казах /неблагоразумно/, което съм прочела в беседите, че комунистите са били извисени духове /внасят идея за братство, чисти, справедливи общочовешки отношения/. Но имаше хора, които скочиха и ме окачествиха ужасно, отмъстиха си на мен, без да чуят продължението. А то е, че те, комунистите, не са вярвали в Бога, а в партията и с насилие са дошли да насаждат идеи. Т. е. има изкривяване. Грешен материалистически подход /сега те ще ме намразят:P/.

Та, нашите страхове от миналото често ни пречат да видим нещата днес. Страховете от различното мислене, пречат да комуникираме адекватно помежду си. Пример Ограниченото ни съзнание и личностни интереси също са пречка да има хармония и разбирателство.

Всичко е въпрос на мислене, анализ и добронамерено търсене на отговори.:yinyang:

Разбирам хората, които явно са страдали от соц. режима, но нямам вина за това все пак. Благодарна съм, че има хора, които търсят Царството Божие, т. е. приемат ближния, като себе си и се подкрепяме по Пътя. Защото само така има растене.

Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

Слънчева, и на мен ми хареса днешната беседа . Те всички са хубави и съдържат непреходни послания . Като се замисля,каква самонадеяност от страна на нас хората е ,да си мислим,че като живеем в 21 век ,сме се отдалечили много по разбиранията си от хората ,които са слушали тези неделни беседи на живо .Беседите са неизчерпаем източник на знание за реалния живот.

Чудесно е,че имаш вдъхновение да пишеш и споделиш с нас какви мисли от тази беседа са спрели вниманието ти. Днес е и един голям християнски празник - Петдесетница

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици. Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадат и живота си за вярата Христова.

Светият дух е слязъл над събраните в името Христово ,защото те са търсили Царството Божие.Да търсим Царство Божие и правдата Негова ,то е задачата на всяка една душа.

Христос казва: „Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Този стих е цитиран много пъти. Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим. „Търсете – казва Христос – Царството Божие, и всичко ще ви се приложи“, т.е. ще дойде само по себе си.

Царството Божие

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

Най-първо, животът избира една точка, която не може да се измени, колкото и малка да е, основа е тя, но тази точица е жива, дето всички сили се концентрират в един вътрешен възел, кръстопът, дето всички сили се сливат. И в този кръстопът на Божествени сили – висшето, съзнателното, човешкият дух или умът – почва да се съгражда нашето тяло. Аз искам тази сутрин да хвърля светлина в ума ви. И когато казвам, че този живот е една илюзия, т.е. не е съществено това-онова, казвам кое е същественото в света. Когато аз говоря за живота, подразбирам нашите понятия за него – не Божественият живот, той е реален – но нашите схващания за живота: създадем си една голяма илюзия и тъй се отдалечим от Божествения живот, отдалечим се от законите на природата и тогава мязаме на ония цариградски кокони: в Цариград, преди 40–50 години един попитал тия цариградски кокони, по модерно, тия дами – които нямали понятие как се пече хлябът и казвали: „Тия самуни какви дървета ги раждат? Какво ли дърво е родило тия самуни!“ Сега, съвременните учени хора имат такова понятие, че някои неща са родени, когато те не са родени. Т.е. самуните не се раждат по нивите, а се пекат в пещта.

*

Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия?“ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек.

*

Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?“ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“. Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие. Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.

*

Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ!“ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат. Сега може да се опита стиха. Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.

*

И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем. И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам. И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.

Царството божие

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...