Viva Caselli Добавено Юли 21, 2013 Доклад Share Добавено Юли 21, 2013 Хубавото време Гладна премръзнала изгубена съвсем сама, без петаче, девойка 16 годишна неподвижно изправена площад Конкорд петнадесети август по пладне Жак Превер Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 11, 2014 Доклад Share Добавено Март 11, 2014 Прости! Тежи ми погледът прощален, изпълнен с укор и тъга - и вехна, крея аз печален с еднички спомени сега... Не бяхме си ръка подали, не бяхме разменили реч - сърцата бяха се разбрали, сърцата знаеха се веч. И щастие възможно беше, възможно беше - не мечта! Самичък бог над нази бдеше... А днес - най-черна самота. Последен път... минути бързи... Пред мене облак се изви. Прострях ръце, пороних сълзи, извиках... късно бе, уви! Виновен съм. И оскърбена, към мене яд ли сетиш ти, о, знай - добре си отмъстена, душа невинна, - и прости! (Пейо Яворов) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 14, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2018 Гората питаше . Днес сам , умислен скитах из гората но самотийте ѝ пълни стебе бяха : зефиреца , листата , тишината дори все твойто име ми шептяха . Гората цяла беше наскърбена , че сам ме вижда , а ни знайше--- двама и питаше ме , тиха удивена : ,,Защо я тука няма ? " В гняв жесток . В гняв жесток писма любими аз на пламъка поднесох , сетих болки нетърпими и от ужас се портресох . Чух и пламика тогава , че ехидно пройзнесе : ,,Лудньо , искаш ли забрава ? Хвърляй тука и сърце си ! " Иван Вазов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Февруари 21, 2018 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2018 В 6/11/2012 at 3:53, mecholari каза: Kралят E Жив! Дава Xляб на Кралицата! Почнах да скачам на леглото... В 6/10/2012 at 4:58, mecholari каза: Майко... С Теб са най-нежните Слова. 135. Като пасивно и приемствено начало – крайна точка на влиянието на всички сефиротски излъчвания – Малкут е наречен „жената“ или „съпругата“, „Царицата на Божествения Цар“. Като образуваща причина, проявяваща се чрез космическото възпроизвеждане, ...Малкут се нарича „Долната Майка“, а в аспекта на несътворена материя „Дъщерята“ и „Девицата на Израел“. Накрая, понеже проявява в пазвите на Космоса единството на Божествените излъчвания, се нарича Шехина – Вродеността, или реалното Присъствие на Бога... Малкут, също като Бина, е от една страна, „огледалото“, а от друга, „призмата“ на Божественото излъчване. Малкут отразява влиянието на „Царя“ извън причинното единство на сефиротите и по такъв начин създава Космоса, а в космичното проявление Малкут се спуска като вродено Присъствие в сътвореното същество, с цел да го свърже с неговия Свръхсетивен източник. „Царицата на Божествения Цар“ – това е Етерът, който има качествата на универсалната приемственост. Той е създаден, за да приема. Това приемане е вечната субстанция на Бога и тази субстанция е наречена „Царицата“. „Долната Майка“ съществува като причина, която образува всичко това, което е прието от „Царицата“. Тя се явява причина, която поражда следствия. Тайната на „Девицата“ е тази, че тя си остава неземна и непознаваема. Тя не е свързана с причините и последствията, защото тя остава да живее в своята несътворена Същност. „Девицата“ се явява като „Дъщеря“, която е независима от материята на причините и последствията. Шехина се явява това висше Присъствие на Бога, в което причините и последствията се сливат и взаимно се разтварят едни в други. Вследствие на това се явява реалното Присъствие на Бога, което е освободено от причини и което, въпреки всичко, е несътворено. Малкут, в своята пълнота, това е изявата на Царството Божие в човека. Това е Синът на Истината, който единствено може да отразява правилно лъчите на всички земни и неземни светове. Методът на навлизане във вътрешното Царство на Малкут е всеки ден да правиш по един скок в непознатото. Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към непознатото. По този път Малкут започва да се образува в теб и след време ти ще засияеш със Светлината на всички светове, които се отразяват в теб чрез Единия. Из "Универсалния смисъл на Кабала" от Лео Шая и Елеазар Хараш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 25, 2020 Доклад Share Добавено Април 25, 2020 Antonia Iordanova ОБНОВЛЕНИЕ Човекът е строителна площадка, вълната мощна старото руши, чукът на новото над него шумно трака, съгражда храма му с основи по-добри. В такъв момент край него прах се вдига, работен хаос, дисхармония цари и ако той, зает, погледне те накриво, не се засягай, бързо му прости... Че може би му идва твърде много и от промените е смъртно уморен и не намира подходящи жест и слово да изрази, че е объркан и смутен... Тогава ти по братски подкрепи го, окуражи го, че ще бъде здрав и свеж, когато раздели се с всичко гнило и се заеме с обновителен градеж. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 15, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2021 Актуален повече от всякога! Поклон Дядо Тошо, дядо Тошо,ти ни управлява лошо,Но каква след теб настанамайката ни - разкатана.Вместо пълна демокрацияпак е пълно с бюрокрация.Пълни са ни магазините,пълни са и лимузините,пълно с хиляди съблазни,но джобовете – пак празни.Уж дъската ни не хлопа -пак сме си за смях в Европа.Пак управниците днешнини са криви, ни са грешни.Обещаваха: “Българияще е новата Швейцария!”Но не казват от амвона,колко получават бона.Пак с усилена охранату са в Банкя, ту в Бояна,пак със суми многозначниси купуват безгръбначни.Пак за министерски вилицял народ напряга сили,колко върли кожодерипак са си милионери.Пак във зоните секретнизимни хижи, хижи летни,като бели гълъбицивсе от нашите парици.На оградите изправенинадписи стоят поставени,че при всякакво движение,стрелят без предупреждение.Няма само Асамблея,няма го и Мавзолея,но за новите фондации,пак се труди цяла нация.Нямаме си вече мини,някой бързо ги зарина,И за сделката изгоднатлъста хапка някой бодна.Где е нашето богатство? -пак си пита наш’то папство.Пак продадено в чужбина!В чужди каси пак премина!Де са ни сега хотелите,де заводите, де резервите?Борд до борд и все с роднини -що да ходят във чужбина? -като с долари в Швейцария,пак ограбват си България.А народът гладен, беден –той кому ли е потребен?Само данъчните властиго залъгват с празни ясли.Леят пак в калъпи новистари данъчни окови.Който имаше преди,той и днес се нареди.НАТО още не видели,пак конците сме оплели −Армия по бели гащидемонстрира яки плещис коридори и канали −нас пак кучета ни яли.Ей я близката чужбина,кой ли вече не замина!Уж, ще ходиме в Европа,а опело пее попът,че след някоя годинавече няма да ни има –младите ще са заминали,старите − ще се споминали!Нацията от преди −НЕЯ − Бог да я прости! Радой Ралин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 28, 2021 Доклад Share Добавено Декември 28, 2021 НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ Слушайте, България! Тя надава писък не защото включена е в оня черен списък не защото още на вратата хлопа, сякаш е във Азия, а не във Европа, не защото днеска чуждите търговци идат като тигри. Бягат като овци, не защото вече слагат ни намордник – вместо хляб – инфлация, вместо борд – набордник, даже не защото бедната държава всеки я купува и я препродава... А защото бавно и без съпротива малката ни нация почва да загива. Мъките не свършват. Бягствата не спират, младите не раждат, старите умират, няма го отдавна българският трепет, чужди ни командват, своите ни трепят. Сякаш озверя човешката природа, где е покаянието, где е милостта, едни чрез властта ограбиха народа, други чрез народа заграбиха властта. Затова да махнем всичките бездария и не Бог, а ние да пазим България! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 21, 2023 Доклад Share Добавено Септември 21, 2023 Лектори Преподаваха научен комунизъм , но речта им май изневери ... Днес моралът им е явно в криза , а учебния предмет е ...вдън гори . Пещерния антикомунизъм днес владее уродливите души . И на практика какво излиза ? Кой от всички ни сега греши ? Кой от всички ни за вчера ще ни съди ? Комунизмът няма в случая вина . Кой е в ролята ,,да бъде , да не бъде " между нас на всякаква цена ? В чекмеджето еврото избира своя път към храма ни фалшив ? Лекторът е същия в ефира . И той е пак умен и красив ... От предмета в миналото няма нито ред в защита с апостроф ... Даже смятат ,че това било промяна за безродника сега по пътя нов ... А той убедително говори , нови думи в речника открил . Но кажете честно как се спори по научен антикомунизъм със дебил !? Лозан Такев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 9, 2023 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2023 Когато стане много трудно по пътя към бленуван връх, свали човешката си кожа и сам се превърни във път! Бъди скаличката, която опора нужна ще даде. Дълбай с усмивка стъпалата под собствените си нозе. Не дишай алчно! Вдишвай бавно! Представяй си, че си добре и стръмното е всъщност равно, а вътре в тебе е небе! Сега лети! Лети свободно в море от сини върхове! Изстрадан, но вълшебен полет, орле с човешко сърчице! Катерина Кайтазова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Октомври 15, 2023 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2023 В 9.10.2023 г. at 17:13, АлександърТ.А. каза: Когато стане много трудно по пътя към бленуван връх, свали човешката си кожа и сам се превърни във път! Бъди скаличката, която опора нужна ще даде. Дълбай с усмивка стъпалата под собствените си нозе. Не дишай алчно! Вдишвай бавно! Представяй си, че си добре и стръмното е всъщност равно, а вътре в тебе е небе! Сега лети! Лети свободно в море от сини върхове! Изстрадан, но вълшебен полет, орле с човешко сърчице! Катерина Кайтазова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Октомври 15, 2023 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2023 Състоянието на път или скаличка макар и примамливо в началото явно не удовлетворява авторката и към края тя се облича в нова , този път животинска кожа на хишна граблива птица. Да се надяваме, че няма да използва ноктите и клюна си за да можем ние малките пиленца да продължим да се радваме на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 15, 2023 Автор Доклад Share Добавено Октомври 15, 2023 преди 1 час, royalrife каза: Състоянието на път или скаличка макар и примамливо в началото явно не удовлетворява авторката и към края тя се облича в нова , този път животинска кожа на хишна граблива птица. Да се надяваме, че няма да използва ноктите и клюна си за да можем ние малките пиленца да продължим да се радваме на живота. Клюцал те е петело, за да мразиш ти орело... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 6 Доклад Share Добавено Август 6 Maria Braikova МОЛБА МБ-Иса Излей Ти в мене, Боже, от Своя еликсир сърцето ми да може да види Твоя мир. Душата ми да трепне, с Духа да полети, звезди, слънца, планети безброй да посети. И пак да се завърне на Майката Земя, с любов да я прегърне и с нова светлина да грее и да служи, да люби и тупти с космическия ритъм на Цветните лъчи. Излей във всичко, Боже, от Свойта благодат, която с нас ще може да стопли този свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 13 Доклад Share Добавено Август 13 ЧАКАЛНЯ Още си ходя... Още си дишам... Нека смъртта да се плези... Но напоследък... Това е... Не пиша истинска моя поезия. Няма онази... Красивата нежност... И любовта... Вечно луда... Пиша буквално... Директно... Небрежно... Пълна самозаблуда... Свикнах... И просто си вадя душата на показ... Изповедалня! Но защо?.. Страх ли от самотата? В тази всеобща Чакалня... Уж сме си заедно... А сме самички... Себе си всеки прегръща. Чакаме... Чакаме... Заедно всички всъщност едно и също. То беше някога много далече... И невъзможно бе сякаш... Няма как... Близко е... Близко е вече... Скръстваш ръцете.. И чакаш... Не! Не заспивай... Не млъквай, за Бога. Тъпо е само да дишам. Тъй като нищо друго не мога – мога само да пиша. Но не за онази... красивата нежност... Няма обратно броене. Просто изваждам до край и прилежно всичко, което е в мене. И ми е хубаво, че има някой в когото това отеква.. И... много странно...забравям да чакам. И някак си ми олеква. Недялко Йорданов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 16 Доклад Share Добавено Август 16 Цитат ТРЕВОГА-Павел Матев Кому сме нужни ние днес, поетите? И тихият ни стих кому е мил? Пустеят на родината полетата и в угарите им цъфти бодил. От ранна утрин се отварят църквите. Поповете се трудят цели дни: опяват ту ковчезите на мъртвите, ту утешават живите с “амин”. Коктейли всяка вечер пълнят залите. Шумят коприни. Бляскат очила. Десетки лампиони са запалени и светят хиляди огледала. И всичко си върви като по ноти. А вън, неотделим от мрака чер, дочува шум от кикот и банкноти прегърбеният стар пенсионер. Кой мисли за съдбата на децата? Защо се чудим, че насън крещят? А по селата брат убива брата - там брадвите наследствата делят. Богатите крадци се съюзяват и всеки гледа да излезе чист. А младите? О, те се наслаждават на някаква новоизбрана “мис”! Кой спомня Ботев? Яворов не знаят. И дори Вазов им е непознат. Не чуват Дебелянов как ридае, не вярват, че Вапцаров им е брат! Чужд говор във речта ни се заплете… О, кой ще чуе моя жалък вик? Кому сме нужни ние днес, поетите? Кому си нужен ти, свещен език? Павел Христов Матев -( 6.12.1924-04.02.2006)- български поет и общественик, роден в сeло Оризово, Чирпанско. Завършва гимназия в Чирпан (1938) и славянска филология в Софийския университет (1949). Председател на СБП (1989-1990). Автор е на много поетични книги, първата от която е „В строя” (1951), а последната – „Скръбна земя” (2010). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 1 Доклад Share Добавено Септември 1 Обичам небето , обичам звездите обичам цялото звездно море... когато отгоре ме гледат и двете, с блясък , млечният път ме зове! Обичам , когато погледна нагоре , Душата ми нежна да полети, през облака пухкав ,щом се разтвори да галят ме нежно, топли лъчи . Обичам да слушам звука в листата на волният вятър , прокраднал се там, обичам да гледам ,цвета на росата блестяща в тревата ,унесена в блян ! Обичам , Обичам , Обичам - с поглед да милвам ,всичко това, когато Душата ми , почва да скита на воля в простора ,щастлива , сама. Обливам се с нежност,превръщам се в струна, музика нежна , край мене звучи , Душата ми с радост , вече премина - в безкрая , където всичко блести ! НЕОБЯТНОСТ Стихове: Росица Петрова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 16 Доклад Share Добавено Септември 16 (edited) Цитат Бурен Трън Споделено с: Публично ~ Песен за всички Майчици, които вече ги няма сред нас~ БЕЗ ТЕБ, МАЙКО Спомен ме изгаря – рана сурова, а сърцето ми кърви отново. Майко, моят ден сянка е студена, без теб — душата е сломена. Без теб — светът е вечен мрак, без теб — да живея, но не зная как. Без теб — душата няма мира, без теб — сърцето ми умира. По челото ми пазя твоята целувка, по рамото ми още – твоята милувка. Ала нощта ме връща към тъгата, и сам оставам аз, без път в тъмата. Ако съдбата каже да те има, ще падна ням пред твойто име. Ще шепна: „Не си тръгвай вече!“ и ще живея – на живот обречен. Без теб — светът е вечен мрак, без теб — да живея, но не зная как. Без теб — душата няма мира, без теб — сърцето ми умира. Без теб... без теб... ми спира сърцето... живо то умира. Бурен Трън 15.09.2025 https://www.facebook.com/share/v/16JnLUycc5/ Цитат Бурен Трън Споделено с: Публично Посветена на всеки един мой по/читател ПРИ МЕНЕ ОСТАНИ През път от пепел с кървав прах аз вървях изпълнен с гняв. И от буря в буря стъпвах несломен, глас сред вихър и мъгла ме стигна мен. Беше пламък ти, а аз човек-желязо, на любовта в капана сам си влязох. Мълвях в ръцете ти – при мене остани – топях се аз пред мойте ледени стени. Докосна ме по нежните ми струни ти, а бях човек, във който нищо не трепти. Там, сред бури, пепел и мъгла, пронизан бях от погледа стрела. И неверник – се заклех пред Бога с клетва – жар да бъда в този огън. Беше пламък ти, а аз човек-желязо, на любовта в капана сам си влязох. Мълвях в ръцете ти – при мене остани – топях се аз пред мойте ледени стени. Докосна ме по нежните ми струни ти, а бях човек, във който нищо не трепти. Едно желязо устояло в бури се стопи във пламъците щури. Едно желязо стене и реве, то не иска болката да спре. Мълвя в ръцете ти – при мене остани – топя се аз пред мойте ледени стени. Докосваш ме по нежните ми струни ти, човек съм вече, в който всичко му трепти. Бурен Трън https://www.facebook.com/share/v/1Czrph3v45/ Редактирано Септември 16 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 29 Доклад Share Добавено Октомври 29 (edited) Делчо Чолаков добави снимка към албума: Не трябва да забравяме: · · Във връзка с подписания днес договор за голямата "мръсна" инвестиция на "Райнметал", стихотворението "Хроника" на Никола Вапцаров е повече от актуално! ХРОНИКА Никола Вапцаров В заводите „Круп“ днес отливат гранати. Натъпквайте здраво! – за нас са те, братя. Те нашата кръв из полята ще пият. Натъпквайте здраво! Милиони сме ние... Във „Байер“ получили някакъв газ от нова порода. И той е за нас. той нашта осаждена гръд ще разяжда. Картината ясна... Нали се догаждаш? Във „Викерс“ пробиват картечни дула. Шестотин куршума в минута – за нас. те наще корави глави ще пробиват. Бъдете щастливи! Бъдете щастливи! Бъдете щастливи, не виждайте как настига ни буря, обвива ни мрак. Вземете за почест пред нашта епоха. Но, моля... по тихо! Но, моля... без ропот! Редактирано Октомври 29 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 4 Доклад Share Добавено Ноември 4 Boyko Berov Шехерезада Ти си нещото, което зная, че го няма. И въпреки това стоиш пред мен. Илюзията ми е толкова голяма, че Ти за мен си слънчевия ден. Приказната красота е само моя, в скритата представа за Любов. Трябва само вярно да настроя моя повик, моя светъл зов. Ти без мен навярно ще се счупиш в ежедневните проблеми на Света. Аз без теб навярно ще се срутя в представите за пропастта. Колко хубаво е, че те има! Може да се лъжа, да греша? Но без теб не е летящ килима, и не се случват чудеса. Моля те, ела и разкажи ми приказки безкрайни за живот. Тайнствата на Любовта Ти покажи ми и да търсим вечния несъществуващ брод. Ивицата тясна към безкрая, по която с теб ще тръгнем и вървим, докато всички приказки за Рая по пътя си не изброим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 9 Доклад Share Добавено Ноември 9 Boyko Berov 3 д Електо... хербарий В преследването на световната тъга - да бъдем управлявани, забравиха, че ние на шега никога не сме забравяни. Ние трябваме за власт. Ние трябваме и за баластра, когато купеният глас, издигне политическата каста. Ние трябваме и за война, забравили, че в мир живеем, за да превърнем обичта в омразата и подивеем. И нека "всичко" ни следи, и да живеем като мишки в опитите отпреди да стегнат нашите каишки. Ще се окаже, че Светът е гол и управляван от "изкуствен", на тънката карфица е забол пеперуденият полет чувствен. И сами, останали без ход, ще се борим с ново робство, Светът, лишен от свят народ, е станал неудобство. Защо ли да живея тук? Да бъда или да не бъда? Аз ли бях Световният боклук, който трябва да изпъдя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 12 Доклад Share Добавено Ноември 12 Boyko Berov Като вървя ... Хазарт! Навсякъде ме чака: - Ела и поиграй със мен! Аз ще отворя всяка чакра, ще си напълно променен! Хазарт! Не е единствено казино и да залагам с пълна страст. Хазарт! Това е нещо мое и любимо, над което губя всяка власт. Пари! Хазарт и болест вечна, за която няма лесен лек. Пари и загубата безчовечна: жена, деца, палто, елек... И гол, без пукната пара с борч към всички подлеци, единствен те вълнува кяра и да залагаш пак пари. Но всеки с манията своя е свикнал толкоз, че уви, все крайност долна е развоя и как напред да продължи? Мойта мания - да ви обичам, без да зная за какво, прави ли ме мен безличен като старо жиголо? Ала манията ми е лесна. Всеки може да ме лъже и краде. Песен ще запея и ще кресна: Къде сте принцеси мои жаби нецелунати къде? Елате да ви нацелувам лудо и блатото ни като замък заблести, че да обичаш днес е чисто чудо, все търсим зад жените скритите пари. Но аз вървя край вас и ви обичам! Към всеки аз отправям мисъл за добро. Към никого да не остана безразличен, аз роб съм и зависим от древно потекло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 18 Доклад Share Добавено Ноември 18 mecholari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 23 Доклад Share Добавено Ноември 23 Цитат „Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …” „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…” „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!” „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.” Из дневника на Петя Дубарова! Цитат Недялко Йорданов (лична страница) Скъпи приятели, иска ми се да извикам до кога ще търпим тази жестока послушна конюнктура, която ни насажда така нареченият Европейски съюз. Ние, гражданите на една славна нация, оцеляла през вековете, безславно сме се примирили и търпеливо понасяме всички нареждания отгоре. Огромната част от нас живеят толкова бедно и толкова търпеливо очакват нещичко да се промени. А тези горе не им пука, защото това ги устройва и защото са успели да се награбят. Тъжно ми е, че съм толкова безсилен. Какво може да направи един поет, освен да се опита да напише стихотворение, с което да се обърне към своите братя българи. БРАТЯ МОИ Вие, единствени мои по кръв, по съдба, по език... Как да ви дойда на помощ със своя тъй немощен вик... Как да ви дам чаша вяра... Шепа смелост... Коматче кураж... Аз – един малък поет... Един жалък съименник ваш. Мощна песен...И знаме развято... Срещу пушки с открити гърди И ура! И отстъпва врагът... И било ли е... С нас ли? Преди! А пък ние сме същите... Същите... Българи! Славен народ! Но мълчим... Но очакваме.... Нещо... Един илюзорен джакпот. Просим... Пуска Европа в паничката... Стрикна сума... Във точния час. Идва Оня... Прибира ни парсата... И на дъното – нещо за нас. Уж протести... О кей... Еднодневки... Да си викат на оня площад. Парламенти... Моменти... И менти...Той се хили във своя палат. А до него палат до палата... И във тях мръсник до мръсник. Ах , къде си ти песничка стара: „Кон до коня и щик до щик.“ Вие, единствени мои, по кръв, по език, по съдба... Знам, че изглежда безсмислена всякаква вече борба. Но все пак... Но един ден... Когато...Знам, че той ще бъде без мен... Ще се вдигнат...Страхотни... Децата... Наследили нашия ген. И пребродили чужди посоки.... Ще се върнат пак у дома. Да целунат коравата...Черната... Родната своя земя. Ние сме хора ! Хора имащи нужда да гледат на долу и на горе . Да гледаме небето и да не забравяме земята . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.