Jump to content
Порталът към съзнателен живот

In Memoriam


Guest Ивета
 Share

Recommended Posts

[media=]http://vbox7.com/play:a166ce96

Душата и нека лети - птица с бели криле!

Нека гнездо и бъде Вселената!

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Подушвам ги, Аз...

Sun Bear

Когато бащата обича някое от децата си повече от другите, той все ще намери някаква особена добродетел в него и е готов за това дете да направи всичко. За него той е готов на всякаква жертва. Ако някое от децата му не върви по неговия род, той е готов на всяка крачка да вижда погрешки в него. Кой каквото в дома направи, все на това дете ще го стовари. Това са факти от обикновения живот. Понякога хората се намират в трудно положение. Защо? Човек не може да обича това, което е точно като него. Това, което е подобно на тебе, ще дойде точно от противоположната ти страна. Когато две реки текат от два големи баира, те непременно ще се сблъснат. Между тях няма съгласи да се съберат на едно място. Между тях ще има шум, караници, спорове. Следователно когато двама души не се разбират, те мязат на двете големи реки, които идат от противоположни места. Едната река казва: „Аз слизам от високо“ И другата река казва, че слиза отвисоко. В края на краищата и двете реки се сблъскват. Ние трябва да разбираме психологическите моменти. Когато един човек заеме една служба и го засегнат с нещо, той веднага намира лошите работи в службата. Защо? Защото е засегнат. Когато нещо става вън от него и не го засяга, той намира, че службата е добра. Това е чисто психологически момент. Ето защо, докато нещата не са ни засегнали, ние не знаем, колко можем да издържим. Щом ни засегнат, тогава вече виждаме, колко можем издържаме. Казвате, че трябва да се търпи. Но и търпението има предел. Ние искаме от някои хора постоянно да търпят. Това е невъзможно. Бог, Който е дълготърпелив и Той дохожда до крайния предел. Докато търпи, Той търпи и мълчи, но когато наказва, Той може да запали земята, че нищо да не остане от нея. И тогава всички ще се изплашат, ще решат всички въпроси изведнъж. При това положение всички въпроси моментално се решават: домашни, семейни, обществени, политически и т.н. Но кое е по-добро: ние сами да уредим работите си или Бог да ги уреди? По-добре е ние да уредим работите си, да не очакваме на Господа, Той да ги урежда. Болният не трябва да очаква от лекаря, той да го излекува. Лекарят е само едно условие. Всеки болен трябва да има непреодолима вяра в своя дух, в своята душа, в своята сила, в своя ум, сърце, в своята воля. Лекарят е само едно условие, а човек сам трябва да помогне на мощното в себе си, да се присъедини към него. Ти си сиромах, не уповавай на богатството, което може да дойде като едно условие отвън, но уповавай на душата си, на духа си на ума си, на сърцето си, на волята си, на вярата си и т.н. Човек всякога може да има пари, но всякога не може да разполага с онова, което Бог е вложил в него, ако не е работил да го развие. Всеки от вас може да разбере, дали има добре развито обоняние или няма.

Учителя

Link to comment
Share on other sites

"I will walk with God".

[media=]

Уникален...

Ако обонянието му е добре развито, той ще може да помирише златото и да каже, каква е неговата миризма. И златото има миризма, както мирише карамфилът, розата и други цветя. Това не са го постигнали всички хора. Напротив, сегашните хора миришат, миришат и пак не могат да познаят, дали нещо мирише или не. Ако усетят някаква миризма, не могат да кажат, на какво именно мирише. За мен това е лесна работа. Туря носа си и мириша. Питате, как се познават хората, дали миришат или не. И това се лесно познава, но остава тайна, само за мен. Обонянието на сегашните хора е доста затъпяло, вследствие на което, не могат да възприемат тънките миризми на нещата. „Как придоби това знание?“ С много учене. Цели 20 години съм учил по този въпрос. „Как познаваш, дали хората миришат или не?“ Много просто. Помириша човека и казвам: „Този човек е добър, защото мирише добре, помирисвам го.“ После казвам: „Този човек е лош, защото мирише лошо.“ Това са научни работи. Когато вземете едно ядене, трябва ли да дойде при вас някой авторитет, да ви доказва, дали яденето е добро или не е. Щом го вкусите, вие казвате: „Много вкусно, много добро е това ядене.“ Значи в устата си вие имате един авторитет – езикът, чрез който опитвате вкуса на яденето. Та, хората по наследство от миналите поколения и до днес, носят в себе си известни схващания и разбирания, които ги спъват. Спънката се заключава в това, че всеки човек иска да мислят само заради него. Това е невъзможно. Законът е такъв, че всеки човек мисли само за себе си. Обаче, като мисли за себе си, в това [себе си] са вложени три неща. Като мислиш за себе си, ще мислиш за своя ближен, ще мислиш и за Бога. Ти, човекът, който мислиш за себе си, си едно дете. Като мислиш за себе си и за своя ближен, това е твоята майка. Кой е твоят ближен? Майка ми и нищо повече. И после, като мислиш за Бога, това е баща ти. Бог заема мястото на баща ти. И обратно: баща ти заема мястото на Бога. Следователно ти ще обичаш трима души: баща си, майка Си и себе си. Понеже си излязъл от майка си и от баща си, ще ги обичаш. Вие можете да имате друга някаква философия, то е ваша работа. Но аз, след като съм опитал всички философии, дойдох най-после до тази. Как опитвам аз философиите? Като дойде някоя философия при мен, аз я помирисвам, да видя хубаво ли мирише. После я чукна да видя, какъв тон издава. След това я слушам да говори. После я разглеждам, как гледа на нещата. И най-после гледам, дали добре ходи и работи. Ако приятно мирише, има хубав тон, сладко говори, добре гледа на нещата и добре ходи, и работи, аз я приемам. Няма ли тия качества, казвам ѝ, че не е за мене.

Казвате: „Коя религия е по-реална?“ Религия, в която Бог не живее е мъртва. Всеки човек, в когото Бог не живее е също мъртъв. А всеки човек, в когото Бог живее има дух, има сила. Силата на човека е в духа. В душата пък е любовта. Такава душа при никакви условия не се разклаща. Човек, в когото Бог живее има и ум, който работи и мисли. В този човек има и сърце, има и топлина, от която всички хора могат да се сгреят.

Учителя

Link to comment
Share on other sites

Светъл път на душата ти, Огняне!

Спомням си 1992-ра на Рила нямах бяла блузка за паневритмията. Исках му и веднага ми услужи с тениска. Спомням си как на варненското братско лозе обучаваше в пеене - аз излязох, програчих нещо и сконфузено седнах, а той само се усмихна. Помня как през последните години няколко пъти си писахме и обменяхме идеи и опит. Помня как миналата година с видяхме случайно в София и пихме по чай на барче. Помня го като една светла и чиста душа! Господ често прибира свидните си синове рано!

Нека любовта, мъдростта и истината водят душата ти в божествения път, Оги!

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...
  • 9 months later...
  • 2 weeks later...
  • 8 months later...

"Бургаски вечери"

с култовото начало

от Гого

 

 

и уникално

басовото

"уиби - диби -дам"

в "Приятели"          http://vbox7.com/play:7b3dde5b

Edited by Креми Стоилова (късметче)
Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

~~~

Мира Дойчинова ..............

Отиват си... Кога?... Къде?... Защо?

След тях остават редове и роли...
Небето ни след тях е по-добро!
След тях – обезсмъртени хора –
дошли за малко, слели се със нас,
избухнали в душите ни човешки,
и най-гръмовен – тихият им глас
отеква във смълчаната ни вечност...
А после си отиват. Незавръщащо.
Големите актьори и поети...
А Някой горе тихо ги прегръща
и ражда ги в звезди – за да ни светят.

irini

Edited by Eлф
Link to comment
Share on other sites

  • 9 months later...
  • 4 months later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...