Guest Ивета Posted June 9, 2012 Report Share Posted June 9, 2012 (edited) Пиер Абелар Вяра, непросветена от разума е недостойна за човек. Ако се опитаме да определим с една-единствена дума идиосинкразията на средновековната култура, то най-подходящо би било да се акцентира върху парадоксалността на средновековния мироглед. Разполовяването на света на полярни противоположности: Небе и Земя, Ад и Рай, Светско и Сакрално, Време и Вечност, Спасение и Гибел, придава на всеки един контекст неизбежна двусмисленост. По една парадоксална логика, противоположностите не само се взаимоотричат, но се и взаимопредполагат, преживяват се като съсъществуващи и взаимообуславящи се. Изумително е как в средновековното общество, но и у отделния средновековен човек, съжителството на крайна жестокост и милосърдие, на гордост и смирено самоунижение, на монашеска аскеза и разюзданост, на весело неглижиране на битието, но и на невротичен страх от смъртта. 12-ти век ни предлага един от най-ярките образи на парадоксалността, на битуването на земно и небесно: това без съмнение е магистър Пиер Абелар. Наричан още, странстващият рицар на диалектиката, галският Сократ, великият Платон на Запада, Аристотел на наши дни. Френски философ, богослов и поет. Главните му произведения са История на моите бедствия, Писма, Sic et non (Да и Не), Етика или познай себе си, Християнска теология, Teologica Summi Boni (Въведение в Теологията), Според Абелар универсалиите, независимо дали са реални в себе си и от себе си притежават лингвистична и интелектуална реалност, която ги извежда от тяхно участие в подробностите. Властта, дори когато е съществена е недостатъчна за разбирането на догмата; разумът може да разбере материалния свят чрез аналогии от материалния свят. Класиците на дохристияснската философия са известени от бога и имат мистични представи за християнското учение. Той твърди, че Бог цени намеренията, а не делата. Специфично и изключително интересно е разглеждането на Божието предопределение от Абелар. Според него, Бог има предопределение за всичко в себе си. Той опрощава постъпката на този, който ще се покае, още преди да я е извършил. Само Бог прави този, който ще съгреши, достоен за милост, като му вдъхва въздишките на разкаянието. Тук е важно бъдещето време. За човека това, че ще извърши грях все още не е ясно. Но Бог го знае. Той има предзнание и прощава греха на този, на когото му предстои да се покае. Абелар е овещественият тип на философа, на човека, който е избрал битието във философията и с една ужасяваща упоритост отстоява своя избор до края на живота си. За онези, които не знаят, той има трагична съдба*, която ergo, е неминуема последица от именно този избор. Историята на Абеларовите нещастия, драмата на неговия живот (трагичната му любов към Елоиз) и на неговата мисъл, са изключително поучителни за всеки. Затова и публикувам тази тема, още повече, че съм изкушена от средновековната философия и изобщо от медиавистиката. Според Абелар, човешкият дух не може да бъде окован дори във време на най-строга регламентираност и схематичност – човекът винаги намира сили да отстоява своята свобода, да прекрачи границите, да бъде битие на пътя. * Абелар и Елоиза - една драма на философията и кастрацията Edited June 9, 2012 by Ивета Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Лиула Posted February 6, 2014 Report Share Posted February 6, 2014 Предлагам на вашето задълбочено и любопитно внимание един анализ върху произведението на Пиер Абелар - Етика или познай себе си. Прекрасно изложение на етическата концецпия на Абеларовия дискурс относно намерението, порока и греха. Етическия свят на учителя Пиер Абелар Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.