Съпреживяване

[Руслан Стоянов]

Привет на всички. Какво е съпреживяване ? Нека посоча пример. Когато гледаме филм или четем интересна книга,случва се героите да срещат трудности, след което да се справят с тях, да правят фатални грешки или да бъдат убити .. Защо и ние понякога изпитваме същите чувства като тях ? По какъв начин става и защо? Не намерих материали в интернет и затова смятам че тук е удобно място за дискусия по темата .

Редактирано Октомври 26, 2012 от Руслан Стоянов

[Станимир]

В същото време е възможно да преживеем някаква ситуация ние самите в действителност и да не изпитаме никакви чувства. Това показва, че определящо за реакцията ни е нашето отношение към ситуацията. Това дали ситуацията се случва на нас или на някой друг (като например описаната в книга); това дали ситуацията е действителна или измислена – тези неща нямат значение. Ние я пресъздаваме в съзнанието си и изграждаме определено отношение към нея, оценяваме я или я подлагаме на някакъв друг вид интерпретация. Ако сме преживявали подобна ситуация веднага споменът изниква в съзнанието ни или правим предположения, как бихме се чувствали във въпросната ситуация, ако не сме.

Разбира се някои хора по-лесно могат да поставят себе си на мястото на някой друг, да погледнат през неговите очи, пък дори и когато става въпрос за измислен филмов герой. Да си представиш себе си в една ситуация, която реално трудно би могла да се случи в живота и да отиграеш тази ситуация в мислите си по най-добрия начин винаги е полезно. Вреда би имало, ако позволиш обратното. Например героят в един филм изпитва отрицателни емоции като гняв или ревност и човек потънал в сюжета да си позволи също да ги изпита. Както казах няма значение, че сюжетът е измислен. Нашето отношение е реално и то има основно значение. То определя нашето емоционално състояние. Добрата новина е, че промяната на отношението ни винаги е в нашите ръце. Така ние можем да преценим кога и доколко да се потопим в сюжета на филма или на книгата, дали да действаме като актьорите или по различен начин. Затова и различните хора възприемат различно едни и същи произведения.

[Донка]

Добре дошъл Руслан! Благодаря за интересната тема!

Подкрепям казаното от Станимир и ще добавя още един важен аспект. Съпреживяването е може би един от най-важните механизми на ученето, които е развил човешкият ум. То е виртуално минаване през обстоятелства, от което би следвало да извлечем някакъв урок за себе си, да развием някакво качество, да придобием някаква опитност. Разбира се като всичко виртуално то си има и подводните камъни, но предпочитам вместо да разсъждавам върху тях (виртуално), да те помоля да споделиш какви съпреживявания си изпитал досега и кави са ти личните впечатления. За всички нас това ще бъде ценно.

Надявам се тук да намериш интересни събеседници!

[Руслан Стоянов]

Добре заварил. По - принцип обичам да правя оценка и себеоценка, когато нещо ме увлича и ми е интересно. Не вярвам никой да не е изпитвал съпреживяване. Може да има такива които да не са си задавали въпроса за него,но смятам че всеки разумен човек все някога си го е задавал .Мисля че общуването между хората е също един вид съпреживяване. А вие ?

П.П

Благодаря ви за коректното отношение .

По - здрави Руслан.

[Диана Илиева]

Според мен питаш за емпатията. При хората степента на емпатия е различна. И, разбира се, толкова по-талантлив е един творец (било писател, било художник, било режисьор или актьор), колкото по-силно съумява да въздейства на хората и да им предаде чувствата и мислите, които го вълнуват.

Общуването също е съпреживяване. И колкото по-добре умеем/се научим да вникваме в другите около нас, толкова по-добре би се получавало общуването. От време на време хвърлям по един поглед на VIp-Brоther, та там се наблюдава следното - хора, които са се коментирали само гледайки се отстрани, поставени в близко съжителство, успяват да се видят и като хора, а не само като образи в публичното пространство, и се изненадват от неочакваните положителни и отрицателни страни на характерите на съквартирантите.

Емпатията е едно качество, което тепърва развиваме (бих казала отново, но вече съзнателно); но ако се замислим то е съвсем естествено, защото всички ние сме хора, със съвсем сходно устройство и същност и всички ние сме свързани в обществото, в което живеем.