Jump to content
Порталът към съзнателен живот

229. Ще го изцеля - НБ, държана на 27 април, (Великден) 1924 г. София.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

 

Утринна молитва на ученика

 

Ще го изцеля - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Аз съм човек, служител на доброто - формула

 

 

„Казва му Исус: „Аз ще дойда и ще го изцеля.““ *)

 

Можете ли да си представите свят, в който хората да са крайно щастливи, да нямат нужда един от друг? Ако съществува такъв свят, какви ще бъдат отношенията между хората? Ако има едно щастливо общество, всички ще го идеализират. Интересно е, отде е дошла в умовете на хората мисълта за щастие. За да търсят хората щастие, тази мисъл все е дошла отнякъде. И онези хора, които поддържат мисълта за бъдещ живот, както и тези, които го отричат, еднакво мечтаят за едно щастливо общество. За какво щастие говорят тези хора, които живеят на земята, и на всяка стъпка се натъкват на страдания и смърт? Умрял вол може ли да се съживи? От камъка може ли да стане дърво? Какъв живот очаквате от изсъхналото дърво? От жабата става ли човек? На тези въпроси аз няма да отговоря, нека религиозните сами си отговорят.

 

Съвременните хора имат два противоположни възгледа за живота: положителен и отрицателен. Ето защо, когато говориш на някого за наука, за религия, за морал, той ще схване отрицателната страна на това, което му се говори – такъв е неговият възглед. Друг, който има положителен възглед за живота, каквото и да му се говори, все положителното вижда. Ти, който отричаш науката, като се разболее дъщеря ти, веднага викаш лекар. Ако не беше се разболяла, нямаше да се интересуваш нито от лекаря, нито от медицината. Отричаш религията, църквата, но като направиш едно голямо престъпление, сам отиваш в черква да се помолиш, да ти олекне малко. Когато се намери в затруднение, човек започва да се интересува от всичко, което по-рано не го е интересувало. – Защо се проповядва на хората и какво им се проповядва? – Обикновено, на хората се говори и проповядва за онова, което им липсва. Като проповядваме на хората за любовта, ние подразбираме, че те живеят в безлюбие. Когато им се проповядва за мъдростта, ние подразбираме, че те живеят в невежество. Когато им се говори за истината, подразбираме, че те са в света на безправието и ограничението. Когато им говорим за доброто, подразбираме, че те служат на злото. И обратно, когато се говори на хората за омразата, подразбираме любовта; когато им се говори за глупостта и невежеството, подразбираме мъдростта; когато им се говори за робството и ограничението, подразбираме истината; когато им се говори за злото, разбираме доброто. Много естествено, умният никога не говори за умни работи – той говори все за глупави работи. Човекът на любовта никога не говори за любовта – той говори все за безлюбието. Добрият никога не говори за доброто – той говори само за злото. – Защо е така ? – Защото животът на земята е построен между контрасти. Как ще примирите тези противоречия?......     

 

.....Цялото, в широк смисъл на думата, не може да се дели на части. То е единно и неделимо. – Какво общо има крепостният акт с нашия живот? За нас това е противоречие. – И противоречие да е, то трябва да се разреши. Ако не се разреши, противоречието ще раздели хората, ще ги отдалечи един от друг. – Нали се проповядва на хората? Не могат ли да се справят с противоречията ? – Там е въпросът, много проповедници има в света, но, въпреки това, всеки остава на особено мнение. Банкерът и търговецът говорят на свой език. Те казват: Нашите интереси, нашата работа изисква особена будност. Дойдем ли до паричните въпроси, там лихвата ще бъде на пръв план. Търговецът на платове казва: Моят интерес ми диктува да продавам платовете си скъпо. Учителят, свещеникът, лекарят се проявяват, всеки според интереса си, и се оправдават с условията на живота...

Ще го изцеля

Link to comment
Share on other sites

Благодаря за беседата!

 

Стотникът дойде при Христа и Му каза: „Господи, речи само реч." Исус му отговори: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Каква е била задачата на Христа, като Учител? – Задачата Му била да хвърли светлина в ума на своя ученик и да го изцели. Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля. Всичко зависи от средата на любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. Ако излезете от средата на любовта, вие ще се лишите от условията на живота, ще изгубите и живота си.

Христос казва: „Аз ще дойда." Христос дойде на земята да освободи хората от техните заблуждения. Той посочи истинския път на живота – пътят на любовта. Общественото, политическото и духовното положение на народите зависи, именно, от спазването на този закон и правилното отношение към него. Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Той отиде при болния, защото Го повикаха. Питам всички болни: Повикаха ли Христа? Не говоря за здравите, защото те не се нуждаят от лекар. Болните и до днес не са повикали Христа, т. е. не са пожелали да приложат любовта. Любовта трябва да се изучава като наука, а не само да се говори за нея. За любовта са писали и пишат и поети, и философи, но светът не се е оправил. Любовта трябва да се прилага, а не само да се възпява. Може да се жените, да раждате деца, да ставате майки и бащи, но ако не приложите любовта, нищо няма да постигнете. Свещен е пътят на любовта. Като следваш този път, първо ще възлюбиш Бога, а после своя ближен, като себе си.

Ще го изцеля

 
Link to comment
Share on other sites

В седмия стих на прочетената глава е казано: „Аз ще дойда и ще го изцеля." При Христа идвали идейни хора, които говорели за любов, за мъдрост, за истина и, въпреки това, страдали. Ето едно противоречие, в което се намирал Христос. При Христа идвали и болни, страдащи, беснуеми, които той излекувал. Като четете Евангелието, казвате: Много болни излекувал Христос. Какво ни ползва това, че преди 2 000 години Христос излекувал толкова болни ? – Важно е, кой ги излекувал. Вие вярвате ли в това? – Ти можеш ли да го докажеш? – И вие минавате за вярващи. Можете ли да докажете, че Христос лекувал беснуеми и страдащи? Всичко се доказва на опит. Химикът взима ретортата, туря в нея известни съединения и получава водород и кислород, на които лесно доказва свойствата. С опит лесно се доказват свойствата на елементите. Каже ли някой, че и без опит трябва да вярваме, той не говори логично. И онзи, който говори истината, иска да му се вярва. Казваш: Вярвам, но от моята вяра нищо не излиза. Питат ме, вярвам ли, че Христос е възкръснал? Казвам: Ако вярвахте, че наистина, Христос е възкръснал, нямаше да има войни, нямаше да има никакви затвори. Понеже има войни, има и затвори, за вас Христос не е възкръснал. Вашите затвори показват, че Христос е още в гроба. Вярно е, че Христос е още в гроба. Вярно е, че Христос от 2 000 години е погребан, затова хората Му пеят, да стане от гроба. Аз поставям въпроса ребром: Възкръснал ли е Христос за вас? Вие няма да следвате моята логика, защото ще охлузите гърба си. Аз искам да вървите по пътя на своята логика и свободно да разсъждавате.

 

„Аз ще дойда и ще го изцеля." Стотникът казва: „Детето ми лежи дома разслабено, и се мъчи. Кажи само реч, и то ще оздравее." Христос му отговаря: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Стотникът е бил умен човек, не искал да отнема времето на Христа. Той Му казва: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът вярвал в силата на разумното Слово, а вие, съвременните хора, казвате, че нещата не стават само с дума. – Съгласен съм с вас, но кажете ми, с какво стават нещата, щом с думи не стават? Кажете ми един начин, по който стават работите. – С работа всичко става. – Определете ми, какво нещо е работата. – Копането, орането на земята е работа. – Всъщност, работа ли е това? Да рисуваш с четка, работа ли е това ? Да шиеш или плетеш, работа ли е това ? Чудни са хората! Според мене, копането, орането, шиенето не е работа. Изобщо, на земята работа няма. Единственият, Който работи в света, е Бог. И ангелите даже не работят. А хората, дошли на земята, си въобразяват, че работят. Те казват: Ние сме хора благородни, разумни, много работим. – Как работите? Аз виждам, че затворите са пълни с престъпници, навсякъде виждам голям разврат и поквара, а хората казват, че са работили. – Аз, като се моля, не работя ли? – Казано е, наистина, че молитвата е работа, но аз намирам, че вашата молитва още не е работа. Знаете ли, на какво прилича вашата молитва?

 

Ще ви приведа един случай из живота, станал още в турско време, някъде във варненско. Един евреин пътувал през една гора. Той носел със себе си чанта, пълна със злато. Като вървял, постоянно се оглеждал надясно-наляво, да не излезе от гората разбойник да го обере. По едно време, той настигнал един турчин, който си правел молитвата. Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам. Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: Радвам се, че срещнах един набожен човек. Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората. Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората. Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш чантата с парите. Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа. Дай чантата си, дай и револвера и да вървим. Като навлезли в гъстата гора, турчинът казал на евреина: Хайде, върви пред мене, и продължи пътя си! – Ами парите ? – Върви и и ни дума повече! – Как така? Аз разчитах на тебе като на набожен човек, а ти ме обра. – Няма защо да се чудиш. Да се моля, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Довиждане! Така постъпват и светски, и религиозни хора. Като се молят в гората, вдъхват доверие, изглеждат светии. Щом им дадеш чантата с парите си да я пазят, те изваждат револвер и казват: Хайде, продължавай пътя си. Ако говориш много, ще опиташ револвера.

 

Днес всички хора се поздравяват с „Христос възкресе." Един беден руснак казал: „Ест деньги, Христос возкрес! Нег денег, смертию смерть." Бедният българин пък казва: „Щом има козунаци и агънце, Христос възкресе! Щом няма козунаци и агънце, смертию смерты"

 

Една студентка ми разправяше един интересен случай из живота, на който тя била свидетелка. Едно бедно семейство, нейни съседи, си купили едно агне за Великден, което бащата се готвел да заколи. Момиченцето му, ученичка в трето отделение, като видяло, че бащата вдига нож, започнало да плаче и да се моли: Татко, не коли агнето, нека си живее. – Какви са тези глупости! Кой те научи да говориш така ? Аз купих агнето за Великден, да си хапнем, да разберем, че Христос възкръснал. – Моля ти се, татко, не го коли! Нали и Христа така прободоха с копие? Защо ще колиш агнето? Ти не си разбойник. Ядосан, бащата набил детето, бутнал го настрана и заклал агнето. Детето започна да плаче още по-неутешимо. Като видях тази случка, аз извиках момиченцето при себе си и казах: Не плачи! Ето какво ми каза агънцето за тебе: Малкото момиченце има добро сърце. Аз му благодаря, че поплака за мене. Грехът е на бащата, не е на нея. Момиченцето се утеши и престана да плаче.

 

Казвам: Две хиляди години след Христа, бащата-християнин и неговото дете, още непросветено, водят спор, трябва ли да се колят животните. Питам: Кой постъпва по-благородно – бащата - християнин, или неговото още непросветено дете? Кой има по-голяма човещина ? Кой прояви по-голямо съзнание ? Дълг е на съвременните християни да възпитават младите, да живеят добре. Старите развалиха младото поколение, те трябва да го изправят, да го поставят в правия път. – Училището, обществото ще ги възпита. – Ако родителите не им предадат истинските Божии закони, отвън никой не може да им помогне. Кой научи бубата да се превръща на какавида и да тъче своята коприна ? Кой научи паяка да тъче своята паяжина? Кой научи пчелата да събира нектар от цветята и да прави мед ? След всичко това, ще дойдат видни педагози да учат хората, как да живеят. Това е морализиране, което нищо не допринася. Ще дойдат богословите да убеждават хората, че Христос възкръснал. Казвам: Ние вярваме само в Любовта. Понеже Бог е Любов, дето е Любовта, там е Възкресението. Дето Любовта отсъства, там няма никакво възкресение.

 

 

Казваш за някого: Красив е този човек. – В какво се вижда красотата му? – В очите. – Красотата на очите е временна. Днес той има красиви очи, но знаете ли, колко време е работил, докато ги създаде? Сегашната форма на човека е по-красива от тази в миналото. Бъдещата ще е още по-красива. Обаче, истинската красота на човека е в неговата душа. Красотата на човека не е във външната му форма. Има известни вътрешни качества в него, които го правят красив. Едно от тях е разумността. Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Вижте, как говори онзи, в когото любовта присъства. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.

 

Христовото учение, т. е. учението за Любовта не е за обикновените хора. То е за необикновените, за разумните хора. То не е за болни сърца, за болни умове. Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това учение. Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това учение. Болните могат да се ползуват от силата на Христа, но те не са готови да приложат любовта. Христос имаше сила в себе си, с която изцеляваше болни. Затова стотникът го молеше: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." И ние, съвременните хора, казваме: Само една дума на Христа може да излекува болния. – Да, така е, това е вярно за Христа, защото Той живее в закона на любовта. Ако живееш в любовта, и ти само с една дума ще излекуваш болния. – За мене това е невъзможно. – Докато мислиш, че е невъзможно, ще бъде невъзможно. В момента, когато кажеш, че това е възможно, ще бъде така. Има ли по-голяма сила от Божията? Следователно, щом влезеш в средата на любовта, ти ще станеш едно с всички живи същества – с растенията, животните и хората. Тогава ще видиш, че любовта се проявява и в най-малките частици на материята. Във всяка частичка на материята има живот.

 

„Аз ще дойда и ще го изцеля." Значи, в Христа има доброто желание да помогне. Християните поддържат мисълта, че Христос и сега ще дойде на земята, както е дошъл преди 2 000 години. Те се питат: Кой е Христос? – Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието, това наричаме Христос. Той не е в формата, понеже тя се мени. През всичките векове, Христос е един и същ, но понеже съзнанието на хората е различно, затова техните схващания за Него са различни. Мравките имат едно схващане за света; червеите имат друго схващане; рибите имат особено схващане. Обаче, схващанията на хората за света е съвършено различно от тези на ангелите. Ето защо, като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса, като Любов. Някои казват, че Христос нямал смелостта да каже, че е Син Божи. – Не е така, това е неразбиране. Ако е за смелост, само страхливият трябва да има смелост. Каква смелост трябва да има онзи, който върви в Божествения път ? Според мене, само страхливият може да бъде смел. Той върви смело, разчита на револвера. Щом му вземеш револвера, смелостта му изчезва. Смелостта е нещо външно, а упованието на любовта е вътрешна сила. Когато човекът на любовта се приближава към тебе, още отдалеч умът ти се прояснява. Пред него твоята сабя и пушка се стопяват. Ако Христос слезе днес на земята, всички пушки и топове, всички щикове ще се стопят. Няма да остане парче желязо нестопено. – Ами като се стопи всичкото желязо, с какво ще се бием ? От това гледище, казвам: Праведен е онзи, който може да издържи на 35 милиона градуса топлина. Мъдър е онзи, който може да издържи на пет милиарда единици светлина. Ако един човек издържа на 35 милиона градуса топлина и на пет милиарда единици светлина, с какво ще го биете? Вие искате да дойде Христос на земята, но знаете ли, какво ще стане тогава? Цялата земя ще се възпламени и ще изгори. Огън носи Той със себе си. Той не е онзи Христос от Палестина. Тогава евреите разпнаха Исус, а Христос си отиде. Той казва на съвременните християни, че ще слезе на земята с 35 милиона градуса топлина и с пет милиарда единици светлина. Тогава да му мислят вярващите! Ще възразите, че това са небивалици, приказки от „Хиляда и една нощ." Прочетете 24 глава от Евангелието на Матея и ще видите, че още тогава Той е предсказал това.

Ще го изцеля

Link to comment
Share on other sites

Един окултен закон гласи: Благото, дадено от Бога, никой не може да ви го отнеме. Но човек сам трябва да пази благото си. Остави ли други да го пазят, той се лишава от него – губи смисъла на живота. Сам ще пазиш своето благо! Сам ще пазиш своето свещено право и своето разбиране! Съвременните хора страдат, защото нямат свещено разбиране. Има три вида разбирания: материални, духовни и Божествени. Последните аз наричам „свещени разбирания."

 

Питам: По какво се отличава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т. е. приятелска". Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. По едно време единият от тях се оженил за богата мома, и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър. Той е щастлив в семейството си, радва се на децата си. Приятелят му, обаче, си остава беден – не му върви в живота. Казвате: Приятелят му трябва да го назначи на добра работа, да докаже своето приятелство. – Това не е достатъчно. Ако той запази същите отношения и чувства към приятеля си, каквито е имал по-рано, това наричам идеална любов. Най-малката промяна в отношенията нарушава закона на приятелството. Този закон се отнася и до отношенията между братя и сестри, между родители и деца.

Истинската любов е вечна и неизменна.

 

 

 

 

 

 Страданието и радостта са граници на любовта. Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. –

Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание. И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава, и той се радва. Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се ползва от добрите условия на живота, това е любовта.

 

Ще го изцеля

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...