Какво е незнам?

[bbb83]

Здравейте!
Казвам се Жоро на 29 години съм,мога да опиша себеси,като
малко критична личност,относно света в които живеем Особено
България,нервя се на простотията,никога не съм бил на Псохолог или
психоаналити,и.т.н.Така това което ще напиша са мой лични съмнения и
някои странични наблюдения за себеси.За какво иде реч,липса на
концентрация или свръх концентрация,ленивост,депресия и.т.н,Значи,ако
нещо не е в мой интерес напълно го игнорирам,не слушам,вообще не съм
там, давам пример ведага(Занимавам се нещо ,приятелката ми говори но
мисалта ми е в това което правя или нещо съм се замислил,и въобще не я
слувшам тя си повтаря а аз си чета и си мисля моите
неща(полезни,безполезни).Или и отговарям нещо неразбрано дума свързана с
мисълта ми и.т.н един вид като расеян)Имам дни когато си ходя по
улицата и усещам умора в главата,като празнота,тежест,като чета насила
не запомням,преспива ми се ,отлагам четенето .В повечето случаи съм
незаинтересован,ленив,ако трябва да свърша нещо за някои,го правя
насила,не както трябва,и всияко това до момента в които някои не ме
критукува,и ме засегне с нещо.В момента в които се случи все едно става
нещо почвам да върша всичко както трябва.Все едно друг
човек.(физическата силата ми се покачва,работоспособност,мисъл се
избистря,ленивост изчезва,памет и.т.н)с една дума Живец.И последното
нещо което ще опиша,и отново ще дам пример,е Където и да отида на
интервю винаги избират мен,почвам работа ,работя с желание,идват ми
идеи,изпипвам всияко в детаили ,общужам с клиенти,които в много случаи
ме преценяват,като интелигентно момче,до тук добре,до момента в които
видя,че давам всичко от себеси и колеги или швфове не оценява,или трупат
точки на мои гръб , моментално ,става нещо всияки неща изброени по-гора
изчезват.Един вид отебавам всеки и всичко.Незнам това номално ли е,не е
ли е обаче при мен е факт и ми пречи.И още нещо ,немога да лъжа,ако
нещо не ми харесва и не е правилно,казвам го без да ме интересува дали
ще обидя някого било шеф,собственик ,колега, стигна ли в това състояние
не ме интересужа никои.Които може да помага.
Благодаря за вниманието.

[mvm]

Аз съм същата почти на 100%, но това не ми пречи, 

С тази разлика, че съм по-голяма от тебе, имам и семейни задължения и се налага да 

чувам хората от семейството си, макар че не винаги ги чувам ...точно като теб

и също така  се налага да се трудя и да се боря с депресиите си, които ме нападат понякога

Просто защото разчитам само на себе си и трябва да се държа

 

Но със страничните хора, или събития се държа точно като теб

За казването на истината в очите - също не ми пречи, който не му харесва, да не слуша

Понякога ме гледат странно, не понасям подмазвачи, нека си гледат странно

Е, верно, един път ме уволниха от работа, заради това нещо, защото не понесоха истината

 

 

Тези, които са около мен вече отдавна са свикнали, останалите просто не са край мен

 

ПП. По тези причини вероятно работя за себе си и не се притеснявам, че шефове или колеги трупат точки на мой-гръб, просто аз си ги трупам точките за себе си

Редактирано Февруари 12, 2013 от mvm

[bbb83]

 Значи не сам само аз ама понякога тва расеиване ме дразни ,немога да науча 2 реда в много редки случаи не сам така и направо къртя помня и разбирам блестящо.Ама е рядко и докато не загубя интерес,нещо е сбъркано и искам да открия точно какво е,маи трябваше да напиша темата в раздела Психология.Няма да е лошои модератора да я премести там.

[mvm]

Тука....многоуважаваните специалисти-психотерапевти на форума не са направили коментар

Странно....няма ли какво да кажат? Добро или лошо... по "проблема",  на момчето, ?

Нищо ли не пише в техните учебници за подобен тип хора, нямат ли опит?

Не вярвам да е някакъв уникат неизвестен на науката

[Креми (късметче)]

Жоро,

С една дума - амбициозен си. Не екстремно, а в добрия смисъл.

Може и да не си осъзнал тази си черта. Аз не бих го сметнала за проблем, а за особеност на характера. Така много хора има какво да научат от теб, но и ти от тях.

Говоря от гледната точка на енергийната ( пранична ) психотерапия. Това е съвсем непозната област за почти всички хора в България, макар че всеки я практикува, без да знае.

 

Какво точно би желал да промениш в себе си? (Ако ми отговориш на въпроса, уведоми ме, моля те , на ЛС, за да не пропусна да прочета темата.)

[Диляна Колева]

Присъединявам се към мнението на Креми. 

Относно концентрацията: това, че умееш да се концентрираш в нещо, като изолираш заобикалящата те среда е умение, а не недостатък. Ако го насочиш в правилна посока или го използваш в работата си ( а както разбирам го използваш) , може да ти бъде от изключителна полза, особено при работа с детайлите.

Нуждата от чуждата оценка и признание е  свързана по - скоро с твоята вътрешна самооценка. Също и с целите които си поставяш - "За кого или за какво го правя?" Ако нямаш мотив или той обслужва не твоята вътрешна удовлетвореност, а нечия друга, нормално е при липса на признание да се получи демотивация.

Отговарям общо, защото не виждам някакъв конкретен въпрос, ако е възникнал такъв, сподели го.

[д-р Тодор Първанов]

С две думи, Диди иска да каже,че си човек който няма цели в живота.Ако ти имаше някаква твоя идея, какво ще правиш в живота си, ако имаше поставени краткосрочни и дългосрочни цели, вниманието ти щеше да бъде заангажирано с тях и нямаше да се оплакваш от леност, да се интересуваш от мнението на другите хора за теб и да си позволяваш да се ядосваш. Това ,че нямаш цели и си позволяваш да живееш, както ние казваме ,,реактивно,, не е необичайно.Деветдесет и три процента от хората са като теб и изпитват почти същото.Светът обаче се развива и гради благодарение на другата група хора, тези които са проактивни.Те имат цели, отделят нужното време и труд и постигайки ги помагат и на себе си и на другите хора.Такъв един човек не можа да си позволи да се ядоса на някаква несправедливост, за него това е загуба на време, още повече,че те зная,че живота е несправедлив. 

 

 

,,,Защо животът не може
да бъде справедлив?

 

/ цитата е от книгата ,, Джобен психотерапевт /

Концепцията за несправедливостта на живота е може би най-трудната и
болезнена за възприемане от пациентите. Вероятно защото
западният линеен модел предпоставя, че светът е справедлив и
стига да работиш достатъчно усърдно и продължително, ще постигнеш целите
си. Изглежда, че идеалите, залегнали в основата на създаването на Съединените
щати, идеята за всеобщо равенство и справедливост ни карат да предполагаме, че
именно това е начинът, по който трябва да е изграден светът. Независимо от
причините, ние действително желаем да цари справедливост. Искаме да зависим от
нещо конкретно и да имаме гаранции за безопасността, сигурността и
благосъстоянието си. Това, че такива гаранции не съществуват, не ни пречи да ги изискваме. Много от защитните механизми, илюзиите и
разочарованията ни са резултат на неприемането на факта, че животът е несправедлив.

А той е такъв, защото „справедливостта" е един вид преценка, тоест нещо субективно и зависи от

това кой, какво,кога и защо я оценява. Онова, което е

справедливо за мен днес, може вече да не е справедливо утре или за други
хора, или пък при други обстоятелства. Например вие сте получили
повишението, заради което съм работила така усърдно. Аз смятам,
че е допусната несправедливост, но според вашите разбирания не е така. А
дори и в момента да сте съгласни с мен, следващия месец ще промените мнението си и
ще си повярвате, че всъщност сте свършили добра работа.

Важно е не да сеобясни, а да се приеме, че животът не е справедлив. Въпросът „Защо не?" е

неуместен. Винаги можете
да изтъкнете безброй причини за това, че животът трябва да бъде справедлив към вас, да прекарате часове наред, като се защитавате, отричате, борите се или изпадате в депресия, само защото за пореден път ви се е случило нещо несправедливо. Големите въпроси, отнасящи се до
несправедливостта, смисъла на живота
и смъртта, никога не могат да бъдат обяснени по разумен начин. Не ще намерите
отговор на въпроса „Защо?", когато е починал някой, когото сте обичали. Можем да узнаем от какво - дали от рак,
сърдечно заболяване, друга болест,
злополука, - но никога няма да проумеем
защо. Пък и размислите върху подобни „защо" водят до дисфункционално поведение. Скръбта все някога отзвучава, това е естествен процес. Но терзаещите
ни „защо" може никога да не
секнат, а то е безсмислено. В един момент трябва да се освободим от тези
„защо", да приемем реалността и да продължим да живеем.

Стремежът да направим света справедлив е деструктивен и води до самопоражение. Много

добросърдечни хора непрекъснато се опитват да премахнат несправедливостта в
живота. Някои от тях наричаме съзависими личности, други - живи
мъченици, а всъщност малцина са истински светци. Обикновено
съзависимите и живите мъченици са изтъкани от гняв, негодувание, завист и
несигурност. Отхвърлянето на концепцията за

несправедливостта поражда огорчение, нещастие, ненужна болка и пречи на
растежа. Това вече наистина е несправедливо!

В случая

парадоксът е, че актът на приемането често води до едно
по-обективно поведение, излъчващо повече обич и загриженост,
по-реалистично от поведението на онези, които се опълчват. Преценяваме
като „справедливи" хората, които приемат реалността, а не онези, които се
мъчат да насилват света да бъде справедлив.,,,

 

Диди иска също да каже и че самооценката ти е нестабилна  и трябва да поработиш, за повишаването и.Когато тя стане стабилна, няма да искаш да се оценяваш използвайки мнението на другите за теб.Ще приемеш, че всеки има право да си мисли каквото и да е за теб и това няма да ти причинява никакви неприятни емоции.

 

С две думи, какво ти пречи да посетиш някой колега?

Редактирано Февруари 15, 2013 от д-р Тодор Първанов

[bbb83]

С две думи, Диди иска да каже,че си човек който няма цели в живота.Ако ти имаше някаква твоя идея, какво ще правиш в живота си, ако имаше поставени краткосрочни и дългосрочни цели, вниманието ти щеше да бъде заангажирано с тях и нямаше да се оплакваш от леност, да се интересуваш от мнението на другите хора за теб и да си позволяваш да се ядосваш. Това ,че нямаш цели и си позволяваш да живееш, както ние казваме ,,реактивно,, не е необичайно.Деветдесет и три процента от хората са като теб и изпитват почти същото.Светът обаче се развива и гради благодарение на другата група хора, тези които са проактивни.Те имат цели, отделят нужното време и труд и постигайки ги помагат и на себе си и на другите хора.Такъв един човек не можа да си позволи да се ядоса на някаква несправедливост, за него това е загуба на време, още повече,че те зная,че живота е несправедлив. 

 

 

,,,Защо животът не може

да бъде справедлив?

 

/ цитата е от книгата ,, Джобен психотерапевт /

Концепцията за несправедливостта на живота е може би най-трудната и

болезнена за възприемане от пациентите. Вероятно защото

западният линеен модел предпоставя, че светът е справедлив и

стига да работиш достатъчно усърдно и продължително, ще постигнеш целите

си. Изглежда, че идеалите, залегнали в основата на създаването на Съединените

щати, идеята за всеобщо равенство и справедливост ни карат да предполагаме, че

именно това е начинът, по който трябва да е изграден светът. Независимо от

причините, ние действително желаем да цари справедливост. Искаме да зависим от

нещо конкретно и да имаме гаранции за безопасността, сигурността и

благосъстоянието си. Това, че такива гаранции не съществуват, не ни пречи да ги изискваме. Много от защитните механизми, илюзиите и

разочарованията ни са резултат на неприемането на факта, че животът е несправедлив.

А той е такъв, защото „справедливостта" е един вид преценка, тоест нещо субективно и зависи от

това кой, какво,кога и защо я оценява. Онова, което е

справедливо за мен днес, може вече да не е справедливо утре или за други

хора, или пък при други обстоятелства. Например вие сте получили

повишението, заради което съм работила така усърдно. Аз смятам,

че е допусната несправедливост, но според вашите разбирания не е така. А

дори и в момента да сте съгласни с мен, следващия месец ще промените мнението си и

ще си повярвате, че всъщност сте свършили добра работа.

Важно е не да сеобясни, а да се приеме, че животът не е справедлив. Въпросът „Защо не?" е

неуместен. Винаги можете

да изтъкнете безброй причини за това, че животът трябва да бъде справедлив към вас, да прекарате часове наред, като се защитавате, отричате, борите се или изпадате в депресия, само защото за пореден път ви се е случило нещо несправедливо. Големите въпроси, отнасящи се до

несправедливостта, смисъла на живота

и смъртта, никога не могат да бъдат обяснени по разумен начин. Не ще намерите

отговор на въпроса „Защо?", когато е починал някой, когото сте обичали. Можем да узнаем от какво - дали от рак,

сърдечно заболяване, друга болест,

злополука, - но никога няма да проумеем

защо. Пък и размислите върху подобни „защо" водят до дисфункционално поведение. Скръбта все някога отзвучава, това е естествен процес. Но терзаещите

ни „защо" може никога да не

секнат, а то е безсмислено. В един момент трябва да се освободим от тези

„защо", да приемем реалността и да продължим да живеем.

Стремежът да направим света справедлив е деструктивен и води до самопоражение. Много

добросърдечни хора непрекъснато се опитват да премахнат несправедливостта в

живота. Някои от тях наричаме съзависими личности, други - живи

мъченици, а всъщност малцина са истински светци. Обикновено

съзависимите и живите мъченици са изтъкани от гняв, негодувание, завист и

несигурност. Отхвърлянето на концепцията за

несправедливостта поражда огорчение, нещастие, ненужна болка и пречи на

растежа. Това вече наистина е несправедливо!

В случая

парадоксът е, че актът на приемането често води до едно

по-обективно поведение, излъчващо повече обич и загриженост,

по-реалистично от поведението на онези, които се опълчват. Преценяваме

като „справедливи" хората, които приемат реалността, а не онези, които се

мъчат да насилват света да бъде справедлив.,,,

 

Диди иска също да каже и че самооценката ти е нестабилна  и трябва да поработиш, за повишаването и.Когато тя стане стабилна, няма да искаш да се оценяваш използвайки мнението на другите за теб.Ще приемеш, че всеки има право да си мисли каквото и да е за теб и това няма да ти причинява никакви неприятни емоции.

 

С две думи, какво ти пречи да посетиш някой колега?

Имна много верни неща в това което казахте,особено целите в живота ,ето още един проблем при мен.Немога да планувам,винаги,става нещо.в някои  случаи успявам обаче не при дълго планувани а при моментни ситуации които ми поставят цели. А дълго плануваните  се объркват било финансов проблем било здравословен и.т.н .Бих посетил ваш колега.Обаче наи близкият известен на мен е на 100км.А и доколкото знам 1 път не е достатъчен.

[bbb83]

Присъединявам се към мнението на Креми. 

Относно концентрацията: това, че умееш да се концентрираш в нещо, като изолираш заобикалящата те среда е умение, а не недостатък. Ако го насочиш в правилна посока или го използваш в работата си ( а както разбирам го използваш) , може да ти бъде от изключителна полза, особено при работа с детайлите.

Нуждата от чуждата оценка и признание е  свързана по - скоро с твоята вътрешна самооценка. Също и с целите които си поставяш - "За кого или за какво го правя?" Ако нямаш мотив или той обслужва не твоята вътрешна удовлетвореност, а нечия друга, нормално е при липса на признание да се получи демотивация.

Отговарям общо, защото не виждам някакъв конкретен въпрос, ако е възникнал такъв, сподели го.

Как да задържа внимание върху върхо нещо.Сега отивам на Англииски език първите 2 месеца ,направо попивах на 100% мога да кажа че започнах да разбирам и да задавам елементарни въпроси,но сега трудно сядам да го уча,отивам на уроци и каквото хвана в часа това е,Просто има нещо което ми пречи и немога да го преборя като невидима бариера,все едно някаква борба мисъл с нещо си ,наясно съм че 2 часа са ми достатъчни да изям материала,при положение че имам свободно време 16+8 за сън на ден.Някак си отлагам и отлагам,а това е много грешно,знам го разбрал сам го,също съм на ясно че постоянството е води до успех.Ама тва е че немога да го постигна за себеси,имам един приятел които го мотивирам давам му насока коментираме ситуации,някак си го напътствам и тои успява мотивира се(надъхва се ) обаче за себеси трудно,И затова търся отговор защото мисла,че като го намери и осъзная ще се променят нещата.Много ви Благодаря за коментарите научих някои важни неща.

[Диляна Колева]

А замислял ли си се какво всъщност желаеш? 

Това което правиш искаш ли го на всяка цена, готов ли си да му посветиш цялото си време? На първо място ли е в твоята скала на приоритетите? Трябва ли ти английския сега, веднага , днес? Естествено, че ще отлагаш нещо, което не ти е необходимо да ползваш сега. Направи си списък с наистина важните за теб неща. Направи го спонтанно, без значение какво ще ти дойде първо на ум, просто го напиши и всички следващи така, след това разгледай резултата. Разбери какво стои в главата ти, какво те интересува? За да не се притесняваш в изписването на желанията ще ти "подаря" един цитат на Достоевски:

 

" Откъде, на всички мъдреци е хрумнала идеята, че желанията на човека трябва да бъдат нормални и добродетелни? Защо си въобразяват, че той неизбежно трябва да желае онова, което е разумно и полезно?"

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Винаги когато имаме

проблем с плануването и поставянето на цели може да се използва метода ,, В
началото да се има предвид края,,.  Метода е описан от С.Кови в книгата му
,, Седемте навика на високоефективните хора,,

Препоръчвам ви да намерите място, където ще сте сами и никой няма

да ви прекъсва докато четете следващите няколко страници. Освободете съзнанието
си от всичко освен от това, което четете и което ще ви помоля да направите. Не
се тревожете за ежедневния си график, за проблемите, за работата, за семейството,
за приятелите. Просто се съсредоточете и отворете ума си за написаното на
следващите няколко страници.

Представете си, че отивате на погребението на свой близък. Представете си как паркирате колата, как слизате от нея. Докато влизате навътре в гробищата, вие забелязвате цветята, чувате траурната музика. Виждате
лицата на приятелите и семейството си които  вървят заедно с вас. Вие
изпитвате едновременно скръб от загубата, но и удовлетворение от факта, че сте
познавали такъв човек.
Това се излъчва и от лицата на хората около вас. Когато стигате в помещението,
където е положен ковчегът, и се навеждате в него, вие виждате себе си. Това е
вашето погребение.Всички тези хора са дошли тук заради вас.Всички тези хора са  дошли да изразят чувствата си на обич и признателност.
Вие сядате и чакате службата да започне.Вземате програмата и виждате, че ще
говорят четирима души.Първият е член на семейството ви, вторият е един от
приятелите ви, някой, който ви познава най-вече като човек, третият е от
службата ви, четвъртият е от организацията в  която членувате.

Сега помислете добре.

Какво бихте искали всеки един от  тях да каже за вас и вашия живот? Какъв
сте били като съпруг, майка или баща? Какъв сте били като син, дъщеря или
братовчед? Какъв сте били като приятел? Като колега?

Като какъв човек бихте

искали те да ви знаят? С какви постижения бихте искали да ви запомнят? Погледнете
внимателно хората около себе си. Какво мислите, че сте променили в техния
живот? Преди да продължите по-нататък спрете за момент, за да подредите своите
впечатления, защото това ще ви помогне да разберете по-добре втория навик.

КАКВО ОЗНАЧАВА "В

НАЧАЛОТО ИМАЙТЕ

ПРЕДВИД КРАЯ"

Ако добре сте си представили горната ситуация, вие за момент сте се докоснали до някои от вашите фундаментални, дълбоки

 ценности. Установили сте кратък контакт с вашата ръководна система, която се
 намира в центъра на Кръга ви на влияние. Обърнете внимание на думите на Йозеф

Едисън:

"Когато застана

пред гробовете на великите, всяко
чувство завист умира у мен; когато чета епитафиите върху гробовете, всяко
прекомерно желание си отива от мен; когато се срещна с мъката на родителите,
загубили своите деца, моето сърце се изпълва със състрадание; когато видя
гробовете на родителите, отишли си на свой ред, аз отчитам суетността на това
да скърбим за тези, които ние
бързо ще последваме; когато видя крале, погребани до своите палачи; когато видя
съперници, положени един до друг или свети мъже, които са разделили света с
техните борби и спорове откликвам с мъка и изумление на тези малки състезания
разногласия и спорове на човечеството. Когато прочета датите гробовете на някои умрели
вчера, други преди 600 години, предчувствам онзи велик ден, когато ние всички
ще бъдем  Съвременници и ще бъдем заедно."

Най-важното

приложение на ,,в началото имайте предвид
края" е да се започне с образа, картината или парадигмата на края на
вашият живот като рамка или критерий с който всичко друго ще бъде изследвано.Всяка
част от вашият живот-днешното, утрешното и поведението ви в следващите месеци и
години- могат да бъдат разгледани в контекста на цялото, на това което наистина
има значение за вас.Пазейки в съзнанието си идеята за този край, може да 
бъдете сигурни, че каквото и да правите, през
всеки ден от живота си , няма да нарушите критерия, който сте определили като
изключително важен. Да започваме с идеята за края, означава да започваме ясно
разбиране за нашето предназначение. Защото знаейки накъде отиваме, ние по-добре можем да разберем къде сме сега,  така че всяка стъпка, която предприемаме, да е в правилната посока.

Колелото на живота лесно може да ни завърти така, че улисани в работа, улисани в изкачването по стълбичката на успеха, да не забележим, че тя е опряна на грешна стена.

Възможно е да бъдем заети — много заети-без да бъдем ефективни.Хората често откриват, че са постигнали  успехи, които обаче

се оказват празни, успехи, които идват за сметка на много по-важни неща.
Академии, доктори, актьори, политици, бизнесмени, спортисти, чистачи често се
стремят да получат по-високи доходи, по-високи назначения или научни степени,
само за да открият по-късно, че в желанието си да постигнат поставената цел, са
останали слепи за нещата, които наистина са били най-важни за тях и които сега
са безвъзвратно загубени.

Колко по-различен би бил нашият живот, ако знаем кое е и  важното за нас и

носейки този образ в себе си живеем пълноценно, правейки това което трябва Ако стълбичката, по която се изкачваме, не е опряна на вярната стена, всяка стъпка ще ни доближава до погрешното място все по-бързо. Ние можем да бъдем  много заети, много
ефикасни, но ще бъдем наистина щастливи  само когато започнем с края предвид. Ако внимателно премислите какво искате да бъде казано за вас на собственото ви погребение, вие ще откриете дефиницията си за  успех, а тя може да бъде съвсем различна от тази
която сте имали досега. Може славата, постиженията,парите не са част от вярната
стена. Когато започвате с края предвид, вие придобивате нова перспектива.

ВСИЧКИ НЕЩА СЕ СЪЗДАВАТ ДВА ПЪТИ

"В началото имайте предвид края" се базира на принц че всички неща се

създават два пъти.

Вземете,например, строежа на една къща .Вие създавате  образа й в главата си,

преди още да положите първата тухла.Опитвате се да си представите как точно ще изглежда. Ако
искате фамилна къща, ще планирате удобен хол, плъзгащи се врати и веранда, на
която ще си играят децата. Вие работите с идеи. Работите с ума си, докато
добиете ясна представа за това което искате да построите. После правите
подробна схема и изработвате строителен план. Всичко това се прави преди
първата копка. Ако не го направите предварително, при второто физическото създаване, ще
са необходими промени, които ще ви струват двойно по-скъпо. "Два пъти
мери, веднъж режи" гласи поговорката. Вие трябва да сте сигурни, че
първият план /първото сътворяване/ е точно това, което искате, че всичко е
премислено добре и чак тогава започвате да го осъществявате Всеки ден ходите на строежа и
давате подробни указания, съобразени с предварително изготвените планове, т е.
—«вие започвате с края предвид.

Всичко това е валидно и в бизнеса. Ако искате да имате печелещо предприятие, вие ясно

 

определяте какво точно се опитвате да постигнете. Внимателно обмисляте продукта
или услугата, която искате да представите на пазара, след това организирате
всички елементи — финанси, проучване, развитие операции, маркетинг, личен

състав, апаратура и т.н.произведете продукта.

Нивото, от което започвате с края предвид, определя дали ще успеете да създадете
печелившо предприятие. Повечето провали в бизнеса се коренят в първото
създаване, т.е в недообмисляне, неразбиране на пазара или липсата на работен
план.Същото важи и за отглеждането и

 възпитанието на децата.Ако искате да имате отговорни, самодисциплинирани деца, трябва
да имате този край предвид в ежедневното си общуване с тях. Вие не можете да се
държите с децата си по начин, който ще накърни тяхната самодисциплина и самооценка.
Хората използват  този принцип в много

области на живота.Преди да тръгнете на път, вие определяте посоката и избирате
най-добрият маршрут- Преди да засадите градината я планирате в ума си.Написвате речта си преди да я произнесете.

Ако не развиваме саморефлексията и не сме отговорни за

първите създавания в нашия личен живот, ние даваме възможност на
другите хора и на обстоятелства , да ни оформят хаотично и ще живеем живота си
ре-активно според сценарии, диктувани от семейството, организациите, колегите
или под натиска на обкръжаващата ни среда — сценарии от по-ранните ни години,
от възпитанието ни, от положението ни.

Редактирано Февруари 27, 2013 от д-р Тодор Първанов