Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Правила при престой в планината


Иво
 Share

Recommended Posts

Планината е чуден свят. Но този свят си има своите закони и правила. Ако човек ги спазва изкачването на планината, престоят, слизането ще бъдат песен. Ако не ги спазва обаче, може да му се случи някоя беда.

От моите планински премеждия съм научил три много важни и прости правила за планината. Първото е всеки пък като се изпотя да се преобличам. Второто е винаги да държа краката си топли, тялото да не изстива. Третото е когато спирам за почивки да пия топла вода от термос.

Ето и други някои препоръки:

„На планината не крачете бързо. По стръмните места на всеки 100 метра се спирайте и си почивайте. Във време на почивка ще добивате енергия....

Тук (на планината) прилагайте упражненията за дълбоко дишане.” (източник)

Наистина планината е голям учител!

Моля споделете на какво ви е научила тя, какви правила спазвате.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 months later...
  • 10 months later...

Да така е, обаче и тя като нас хората се държи спрямо това, как се отнасяш към нея. ОСВЕН ТОВА СЪМ ЗАБЕЛЯЗЯЛЯ, ЧЕ ПРАВИЛАТА ОТНОСНО ПРЕСТОЯ НИ В ПЛАНИНАТА МНОГО СИ ПРИЛИЧАТ И С ПРАВИЛАТА В ПРЕСТОЯ НА ХОРАТА НА ЗЕМЯТА-да се молиш, да я пазиш, да я обичаш, да се гришиж за нея, да я почистваш, да разбираш настроенията, да не викаш, да не рушиш и др., хм....каква връзка, а?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

аз живея в планината /по-точно града ни е в планината :) /...обичам въздуха, настроението и красотата, която ми дава!

България е прекрасна страна с прекрасна природа и би било чудесно да можем да я съхраняваме и "уважаваме", но май се прави точно обратното :(

а колкото до това "учене" за което говори Иво....не съм много веща :rolleyes: , защото не се катеря...или нощувам "на открито"....но винаги , когато сме ходили на излет /а това беше мноого често/...или за няколко дни на хижа/вила винаги оставяме чисто и подредено мястото след нас...внимаваме много с огъня който палими т.н...

Планината е истинско богатство, което трябва да ценим :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Guest Ла Горда

:thumbsup:

Дълбока почит и уважение към планината, усещам я като живо същество, като майка която ме прегръща и снема от мен целия товар и в същото време ме дарява с велики дарове. Обичам я и когато отивам там, пристъпвам с любов и страхопочитание. Самата планина и хората които срещам по пътя ме учат как да постъпвам. Всеки път научавам нещо ново и се връщам в града духовно много по-богата и пречистена.

Edited by Ваня Златева
Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Моля споделете на какво ви е научила тя, какви правила спазвате?

Ако има водачи на групата, които са достатъчно недобросъвестни да не изчакват изоставащите, а просто да оставят растояние между тях и изоставащите на един далечен поглед, изоставащите, направете всичко възможно да разсреляте водачите си. :Р

Причината е, че първата група (т.е. групата на водачите) почива повече от втората група (т.е. тази на изоставащите). Това се получава, защото докато втората група върви, в опит да настигне първата група, първата група почива. Дори двете групи да се засекат при това на почивката... Едно е да си почивал примерно 15 минути, ако си от първата група, друго е да починеш 5 минути, ако си от втората група и пак да се тръгне на път.

Накрая тези от втората група пристигат меко казано смазани в крайната точка на прехода, но не защото са кекави, а защото са физически по-натоварвани и по-непочиващи.

Не допускайте водачи да избързват напред пред вас, ако са ви мили силиците ви. :)

Ако не можете да разсреляте избързващите водачи, никога не се движете в групата на изоставащите с темпото.

Edited by chimera
Link to comment
Share on other sites

Има няколко тънкости, които трябва да знае всеки, който любителски се наема да превежда хора през планината до някаква крайна цел.

Първото и най-важно нещо е предварителната подготовка. Добрата предварителна подготовка е основа за безпроблемното водене на групата.

Започва се с избор на датата за пътуването. Тази дата трябва да е съобразена с прогнозата за времето за този ден и това важи с особена сила за зимните преходи (нали няма нужда да напомням за онези студенти, дето не съобразили датата с времето и снежна буря ги уби в планината по време на прехода преди няколко години). Планината може да бъде смъртоносна и ако времето се очертава лошо, водачът има отговорността да отложи пътуването за по-подходяща дата.

В предварителната подготовка се включва информирането на групата, която ще бъде превеждана, за особеностите на терена, през който ще се минава- колко е дълъг, колко време ще се ходи, какви са особеностите му (нанагорно-нанадолнищен ли е, равен ли е, има ли пътечки или ще се дращи в дивото неизвестно, тревисто ли е, каменисто ли е, заснежено ли е и т.н.). Всеки от групата трябва да има най-обща представа как да стигне от точката А, която е началната на тръгване до крайната цел Б (много полезно в случай на аварийна ситуация).

Всеки от групата трябва да е предупреден какво е най-подходящото облекло и кои са най-подходящите обувки/ботуши за нуждите на прехода. Това е наложително, за да не се чудите как да пренасяте дамите с токове и господата с неподходящи или липсващи грайфери през определени части от пътя. Също така ще се спести прегряване/премръзване по време на прехода на някои от участниците в него.

Следваща важна точка е Багажът. Ако преходът ще е кратък и по утъпкана пътечка или път, може и слонове да мъкнете. Но за по-дълги преходи желателно е багажът да е максимално олекотен. Ако пътят се предвижда да е от типа горно-нанадолнище с елементи на любителски алпинизъм, ръцете на всички от групата е крайно желателно да са освободени от торби, чанти, излишни дрехи и най-вече от слонове.

Задължително условие е в Багажа на водача да има Аптечка. И водачът да я мъкне без да се оплаква (това с оплакването е незадължително, за разлика от мъкненето). Тя трябва да съдържа Задължително бинт, йод/спирт, лепенки, хапчета за настинки (за зимно-есенен преход) и крем с висок слънцезащитен фактор (от порядъка на 20) при преход лятото-пролетта.

Ако преходът ще е през лятото, есента или пролетта (най-общо при температура над 4-5 градуса) има още едно много важно нещо, което любителят водач на група трябва собственокрачно да проучи. Това е кои лекари в населеното място в близост имат опит с хапани от змии. За София лекарите с такива познания са в Пирогов. Не се заблуждавайте, че всички лекари са компетентни по въпросите на змийските наръпвания. Не е така. Който знае по други населени места какво е положението, може да дописва по мен съответната информация.

Стигнахме до момента на самия преход.

Водачът-любител е длъжен да преведе групата си не по най-прекия път до крайната цел, а по най-безопасният такъв, дори ако това означава да се заобикаля и да се губи време.

Отговорност на водача е да държи цялата група да се движи накуп, а не един да е насам, друг да е на там, трети да е надолу по баирчето, пети да е в храстите осем километра в ляво.

Много често срещана грешка при начинаещи водачи е да допуснат групата да се разцепи на две и да се юрнат напред кат невидели с първата част от хората, които водят. А втората част от хората изостава и я следят с поглед някъде там в близката далечина. Това Никога, ама НИКОГА, не трябва да се допуска.

Водачът е този, който познава терена най-добре. И когато той се отдели от групата, излага изоставащите на опастност. Рискува някой от тях да не оцени опастностите на терена, да се подхлъзне и да се натроши. При това подхлъзване, според зависи от терена, може да завлече още хора да се подхлъзнат и да се натрошат. И ако водачът е избягал напред, докато загрее аварийната ситуация и може да стане много лошо.

Това е едно на крак.

Другото са нашите мили дружки - змиите. Уважаващият себе си водач обикновено разбира от змии и знае кои от тях са отровни и кои са безобидни. Също така знае, че нашите родни отровници имат два вида отрова в зависи каква е змията. При единият вид змии отровата поразява нервите и е абсолютно Забранено да се слага превръзка на ухапания крайник иначе крайникът си заминава и човекът бива осакатен. При другия вид змии отровата е на друг принцип и мерките за безопасност са други.

Когато водачът е напред, а змия наръпа някой от изоставащите, водачът не може да види змията. Може да е просто неотровна. Смок някой. Ако водачът е при групата, той вижда змията, оценява я и ако не е отровна аптечката приключва въпроса.

Ако водачът не разбира от змии, той не трябва да се прави на знаещ. Тук идва на помощ предварителната проверка къде да се обърне пострадал от змийско ухапване за помощ. Задължение на водача е да е запомнил външния вид на змията (размер, цвят, има или няма рогче на муцунката) и също така да се съобрази температурата на деня. В по-студено време змията не е много напечена и това ще рече, че ако е отровна, отровата е по-слабо действаща. Ако е горещ летен ден, отровата на змията е по-силна и особено ако змията е хапнала и още нещо преди да си хапне някой от групата. Това е важно да се знае.

При ухапване от отровна змия, водачът е длъжен да успокои групата. Ако не е сигурен каква е отровата на змията, да се въздържи от превръзки. Пострадалият трябва да пие течности. Имате между 6 и 10 часа на разположение в зависимост от телосложението на пострадалия, вида на змията и пр. да стигнете до лекар. Това трябва да стане без паника. Ако е ухапано дете- паникьосвайте се и един да остане с групата и да се пробва да я придвижи на безопасно място, а друг да търчи с детето на лекар. Много е важно да знае къде да търчи.

Ако водача види змия, редно е да укаже на групата внимателно да я заобиколи (змиите са глухи, така че ако на някой му се крещи от ужас - ами да вика).

Змиите не нападат без предупреждение и без причина, освен ако не са настъпени. Не ги гонете безпричинно от страх- застрашавате се.

Толкова по въпроса за змиите.

Да се върнем на въпроса за групата. Споменах, че по време на прехода групата трябва да е накуп и водачът не трябва да избързва напред.

Друго важно нещо е начинът на ходене. Бързината на ходене трябва да е съобразена с възможностите на всички да я поддържат. Не е правилно да се търчи и хората да са задъхани. На определено време от прехода се правят почивки. Избягва се пиенето на ледено студена вода.

Това е най-най-основното. И още една полезна тема за любителите-водачи:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1421

:)

Edited by chimera
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Ако започва по-голяма стръмнина не говорете...като дишате вдишвайте с крачка, с десен крак..и издишвайте с ляв...при вдишване-през носа, при издишване през устата..ако може вкарайте мисловен музикален ритъм-ако не..Аум-мантра..мислено-за да дишате..това е при големи натоварвания.Не яжте нищо преди да достигнете желаната цел.При малки почивки-само вода.Облягайте се за почивка на дървета но не от към северната им страна...друга тема е според часа и зодията..на кое дърво да се облягате...ако го има разбира се...но да не навлизаме в подробности...гледайте да сте с лице към слънцето или поне към изток като почивате.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...

как стои въпроса със мечките там? щото от змиите не ме е страх дори ги снимам - ама мечката е най-голямото и опасно животно там... и ги има във всички планини и Витоша и Рила и Пирин , най-вече в Родопите и Стара планина - някакви идеи за безопасно разминаване ако срещнем такава? напоследък ходиме в група насам натам да снимаме природа - но все си имаме едно наум. другия звер който може да те срещне е глиган - ако се чувства застрашен е доста опасен 

Edited by Гарванче
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...