Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Връзката на човека с Бога


Recommended Posts

  • Replies 144
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest Зара_

Връзката с Бога не е призвание, защото я има всеки. Тя е нещо присъщо на всичко съществуващо, независимо от формата му. Но една част от хората не осъзнават тази връзка, затова се обявяват за атеисти или търсят религия,за да им превежда :)

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup: Зара!

Може би бих сменила думата "изявеност" с използваната от Зара - осъзнатост.

Изявеност означава външна проява, а тя е зависима от критериите и преценката на останалите. Според мен връзката на човека с Бог е най-личното нещо за него - това е неговата "скришна стаичка".

Осъзнатост е понятие, описващо само наше лично усещане и не подлежащо на преценка от странично лице.

Мисля, че в случая думата е важна, защото предава най-важната особеност на връзката ни с Бог.

Link to comment
Share on other sites

  • 8 months later...
Guest Мона

Всяка друга връзка е възможна за осъществяване, но не и тази с Бога, с т. нар. Бог. Мисия невъзможна. Ако беше възможна, щяхме да присъстваме на Големия Взрив. Ако някой ми каже, че има връзка с Господ, значи е за специализирано заведение - и от знаещите окултисти, и от атеистите.

Edited by Мона
Link to comment
Share on other sites

Отношението към Бог може да бъде като част към Цяло. Осъзнаването на тази връзка означава осъзнаване от страна на частта на мястото и функциите и в Цялото. Това не може да бъде осъществено на личностно, а поне на причинно ниво.

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Тогава защо изобщо говорим за това? Или да обясняваме необяснимото?

Link to comment
Share on other sites

Всъщност издигането на съзнанието до причинно ниво, а от там и осъзнаването на връзката с Бог не е чак толкова трудно достижимо. Ще поясня, че намирам осъзнаването за нещо повече от това да знаеш, че тази връзка съществува. Последното може да се постигне и чрез нисшите три тела.

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Не споделям това. За мен знанието е много по-конретно от обобщаващи фрази. И много неща са видими, всъщност.

Link to comment
Share on other sites

Вярно, обаче невидимите са повече.

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Аз именно за невидимите говоря. Но и невидимото става видимо. В един момент.

Link to comment
Share on other sites

На причинно ниво придобиваш връзка с Бога?! Ах...

Не се надявам сляпо да ми се вярва и аз сам не си вярвам сляпо :rolleyes: , но все моля да се има едно на ум: на причинно ниво добиваш връзка с личностния си природен бог, т.нар. висш Аз. Наистина там критерийност липсва и така би се възприела срещата с него, но право да ви кажа, именно той е големия пазач на прага и в същността той си е личностния Луцифер - носител на светлина. Природно-окултния метод за култивиране на личността води именно до него и тази среща се изживява като съединяване с вселената и абсолюта като се губи всяка възможност за освобождение и самото постижение закотвя много здраво за диалектиката, понеже е затвърдено с най-фините обвързаности. Този висш Аз е сянка на Първоначалното човешко същество, първоначалния микрокосмос и е в голям степен резултат от процесите, познати ни като грехопадение. В диалектичен план той реално представлява някакъв вид вездесъщност, но обективно е това, което ни задържа и управлява в това жизнено поле.

А известна връзка с Бог се придобива след неговото преодоляване, което е някак доста надпричинно и е възможно само по пътя на освобождение от тази природа, тогава когато се възвърне първоначалната синовност, когато станем удове в тялото христово - Словото. "Отец ми и аз, едно сме"

Мона, не помниш ли големия взрив? Спомни си го, той все още е част от теб и ти си част от него.

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Твоята еклектика ми е чужда. Не съм едно нито с Бога, нито с Вселената. Има и други истини. Висшият аз или Висшият манас е едно, истината за Йерархиите друго и трето е да ги видиш. Понякога словесните ни евкилибристики обслужват единствено егото, което просто иска повече да знае, но мостът към другия свят е яко залостен. Защото именно Пазителите на Прага си знаят работата. И това не са образи от приказките, а реални сили и със сигурност видими.

Относно големия взрив, това е друга тема, да я наречем манвантарна тема.

Link to comment
Share on other sites

Аз именно за невидимите говоря. Но и невидимото става видимо. В един момент.

Също вярно!

Link to comment
Share on other sites

Е, някакво си дихание на Брахма.

И как се чувстваш, може би удовлетворена, при осъъзнаване на ограничеността? Въпросът не е ли до каква степен се идентифицираме с тази ограниченост и точно начина по който безизборно я приемаме какъв е?

Понякога множествеността се свежда до общ корен. Какви глупости говоря?! Винаги!

И след като си обърнала взор (всъщност не вярвам в това) в манвантарния цикъл (на Блаватска, или друг нечий), там поне общия корен не го ли виждаш? Но какво, ти пък не си спомняш...

Образи от приказките, а? Точно ти ли няма да обичаш алегории, метафори... В приказките има повече истина отколкото във всички човешки животи, понеже там има живот в по-голямата му чистота, необвързан с индивидуализирани носители. Обаче това, което ти имаш предвид ми прилича някак на магарешки отказ с почва някъде в копитата.

Пък иначе колко реални сили. Не са от друг създадени освен от нас, че са си и лични проявления на малко по-малко лични изявления, ама както и да го гледаш, малко след като се понадухме манвантарно ги понадялахме и тея, а досега сме ги развивали.

Но полемика и тук не ми се води, пък и с теб ли - ти притежаваш шампионския пояст, а на мен не ми е мерак, само ти се възхищавам, но и разни неща ти пожелавам. Все победител да бъдеш! И в други бойни полета! Че който побеждава...

Link to comment
Share on other sites

Връзката с Бог предполага поне в известна степен да проявяваме Неговите качества в ежедневния си живот. Всъщност, колкото по-дълбока е връзката, толкова в по-голяма степен правим това.

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Няма полемика. Няма спор. Аз съм наясно със себе си.

А приказките са разкази на и за несъзнаваното. Друга тема.

Link to comment
Share on other sites

Връзката с Бог предполага поне в известна степен да проявяваме Неговите качества в ежедневния си живот. Всъщност, колкото по-дълбока е връзката, толкова в по-голяма степен правим това.

:thumbsup: :thumbsup:

Сега се замислям какво означава да проявяваме Неговите качества в ежедневния си живот? Може би отговорът зависи от това какво разбира всеки от нас под Бог?

Link to comment
Share on other sites

Всъщност издигането на съзнанието до причинно ниво, а от там и осъзнаването на връзката с Бог не е чак толкова трудно достижимо. Ще поясня, че намирам осъзнаването за нещо повече от това да знаеш, че тази връзка съществува. Последното може да се постигне и чрез нисшите три тела.

Тук също и не за пръв път ще изкажа своето несъгласие с подобно становище, че връзката ни с Бог се осъществявала на причинно ниво. Именно преодоляването на това ниво ни носи истинският досег с висшите светове. Това, разбира се, е трудно, да не кажа почти невъзможно доказуемо, а и не е необходимо. На когото му е приятно да робува на закони, моля, но аз бих желала да погледнем и потърсим Освобождението, защото на мен поне ми е достатъчно тясно в точно тези ловни полета. А ми се лети и то как ми се лети само, но не до там, докъдето стига мрежата от примката на ловеца.

Независимо, че съм цитирала нечие мнение, моля да не се възприема лично.

Link to comment
Share on other sites

На всички ни се лети! Но и всички имаме още какво да учим - тук и сега. Ако не сме изградили определени предпоставки, летежът няма да се получи или ще бъде с патологични резултати. Струва ми се, че това е най-често пренебрегваната от всякакви духовни последаватели истина, въпреки че, струва ми се, и Писанията, и съвременните учители, и трансперсоналните психолози, а и хората, които срещаме в споменатите кръгове (с позитивния си или негативен пример) ни водят неумолимо към същия този извод! :yinyang:

Edited by Добромир
Link to comment
Share on other sites

Не можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Не можеш да чуеш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул. Няма да мога да ти кажа Истината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.

Нийл Доналд Уолш - Разговори с Бога

:feel happy:

Link to comment
Share on other sites

каква според вас е връзката на човека с бога -религията -наука или презвание

Самата дума "религия" като че може да се преведе като "възстановяване на връзка". Ще рече- че я няма, щом има нужда да се възстановява. Обаче религиите изглежда не могат да изпълняват тази задача, или поне не за толкова хора, за колкото се счита, че ги практикуват. Иначе как да си обясним света, в който живеем? Много неща в него са хубави, вълшебни, приказни... но дотолкова, доколкото да ни напомнят, че сме хванали черния сандък, а златният... е за златното момиче...

Ако науките имаха нещо общо с тази връзка, и това щеше да си проличи. А то си личи друго... Но те могат да накарат човека да търси тази връзка, след като се спъне в тяхното ограничение.

Призвание? Да. Човекът е призван да възстанови тази връзка. Остава да го направи...

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...