Аборт и нова връзка

[radi1233]

Ужасно ми е трудно да говоря за това. Чувствам се объркана, виновна, наранена и ми е страшно неудобно да споделя историята си, какво ще си помислят хората за мен.

Имах 4-годишна връзка с човек, който не живее в Б-я, виждахме се отвреме навреме, тук и в чужбина за по месец. Отначало си знаех, че не е цвете за мирисане, бях студентка тогава, втори курс, той умееше да омайва жените, но без сериозни намерения към тях. Представи се в добра светлина, тук таме преувеличи нещо или поизлъга и така хлътнах по него. Толкова хлътнах, че когато разбрах за същността му, вече беше прекалено късно. Бях лудо влюбена в него (или по-скоро образа, който ми създаде) и някакси отказвах да приема действителността. Внушавах си, че по принцип той е добър по душа (което е и така, винаги ми е помагал) и ще се промени и ще спре да се заглежда по други жени. Не мисля, че ми е изневерявал сексуално, но винаги поддържаше контакт с бившите си приятелки, което не е хубаво. След 1г. връзка с него забременях, той ми предложи ако искам детето,да го гледам вкъщи при нашите докато поотрасне и след това да замина при него да живея. Чувствах се неготова да стана майка и реално без мъж до себе си, който да ми помага и подкрепя. Реших се и направих аборт. Мина доста тежко за мен, главно заради проблеми с лекари и др неща, които не са за форума. Слава богу мина добре и нямам последствия, даже след аборта физически се чувствах добре, само психически ми трябваше време да преодолея всичко това. Бях в голяма депресия, нямаше кой да ми помогне. Никой не ме разбираше, вкл. той и семейството ми.

Малко по малко преодолях стреса и изживяването, но бях много самотна, без подкрепа и винаги, когато имах проблем независимо какъв се обръщах към него. Аз нямам майка, баща ми никога не е успявал да говори с мен за каквото и да било и да ме изслуша. Въртях се в омагьосан кръг цели 4 г. Вярвах, че той ще се промени и ще бъдем семейство, а то стана обратното- променихме се, той се връщаше неколкократно към бившата си приятелка, а аз се затварях в себе си и започвах да плача. Доста често и аз съм го зарязвала.

И така допреди 2-3 месеца. Случи се нещо необичайно за мен. След аборта имах остра нужда да се виждам с хора, да излизам за да избегна депресията и така се запознах с "бъдещия" ми приятел. Първите 3 г. бяхме само приятели, виждахме се много рядко, главно на някой излет извън сф. Аз въобще не го познавах като човек, държеше се дистанцирано и студено и никога не съм и предполагала, че ще излезне нещо м/у нас. Казваше ми, че такъв му е нрава. И така 3 г. с този човек, докато междувременно в мислите си съм била с друг, докато не осъзнах наскоро, главно заради зачестилите ни срещи (запознах го с моите приятели), че той ме е опознавал през това време, никога не е искал секс от мен и постепенно се влюбихме. Той е много мил, романтичен, коренна разлика с предишния, интелигентен и сериозен човек. Пасваме си идеално, имаме общи интереси и разбирания. Приятелите ни се шегуват "кога ще се вземем". Целият процес на влюбване стана като от на шега, без да го усетя, като в някакъв романтичен филм, в който никога не съм предполагала че ще попадна и не съм вярвала, че някой може да ме обича истински. И досега не съм правила абсолютно нищо с този човек. Просто той е бил прекалено срамежлив и чак сега се отпусна и откри към мен.

Какво да правя? Чувствам се толкова виновна и безотговорна спрямо миналото си. Как ще му обясня всичко това, той заслужава да го знае. И как ще реагира? Какво ще си помисли за мен? Това е според мен единствения ми шанс за сериозна връзка и евентуално семейство, но ме е страх, че няма да успее да преглътне предишната ми връзка и аборта и ще ме отхвърли. Той е чувствителен човек по принцип. Ако стане това и ме зареже ще се чувствам в двойно по-голяма депресия и с разбито сърце, но аз ще съм си виновна за това.

Моля за конкретна психолог. помощ тук, може и да ми препоръчате добър психолог-жена в софия, как да процедирам с него, кога и как да му кажа за да не го нараня (поне не толкова много), смятате ли, че такова нещо е простимо и ще ми прости и той и ще можем да продължим отношенията си? Да, може би наистина се филмирам, но никога преди не съм се чувствала така. Едновременно влюбена и изпитваща огромна доза страх и вина.

[Диляна Колева]

".......но ме е страх,.........

.........какво ще си помислят хората за мен............

.............Чувствам се толкова виновна и безотговорна спрямо миналото си.............

...............Това е според мен единствения ми шанс за сериозна връзка и евентуално семейство,............

...............смятате ли, че такова нещо е простимо и ще ми прости..............."

 

Здравей Ради, извадих ключовите, според мен, изречения, които описват много добре в какъв капан на собственото си мислене си попаднала.

Всичко, разбира се, започва със страха. Страха от това да не останеш сама. Всъщност човек винаги е сам, само споделя част от времето си с приятни за него хора. Колкото повече се страхуваме да не останем сами, толкова по самотни се оказваме. Самотата и самотността е въпрос на личен избор, а не на стечение на обстоятелства. Т.е. ти няма как да останеш сама и да се чувстваш самотна, ако не го искаш. Страхувайки се от това, обаче, се фиксираш в тази опция и ограничаваш голяма част от изборите си.

Вторият много мощен капан, в който попадат хората, когато трябва да вземат решение е - какво ще си помислят другите. Като едно продължение на страха от самота, това затвърждава липсата на увереност в себе си. Когато човек е уверен в себе си, той е готов да поеме отговорност за действията си и мнението на който и да е няма никакво значение. Ако липсва самоувереността, тогава всяко негово действие ще е обречено на провал, без значение кой какво ще каже.

За да илюстрирам казаното:

 

"Трудността да угодиш на всички

 

По пладне, на жаркото обедно слънце, един баща минавал със своя син и магарето си по прашните улички на Кешан. Бащата седял на магарето, а момчето го водело.

- Горкото дете - казал един минувач - колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. как може този човек така мързеливо да си седи на магарето, когато вижда, че детето капва от умора.

Бащата взел присърце забележката, на следващия ъгъл скочил от магарето и качил момчето. Не след дълго друг минувач рекъл:

- Какво безобразие! Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкият му стар баща подтичва отстрани.

Момчето го заболяло от чутото и помолило баща си да седне зад него на магарето.

- Виждали ли сте такова нещо? - скарала се една забулена жена - Каква жестокост към животното! Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван. Горкото създание!

Смъмрените се спогледали и без да кажат нито дума, слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето, един странник им се присмял:

- Благодаря на небесата, че не съм толкова глепав. Защо разхождате това магаре, като не вършите никаква работа, не ви служи за нищо, дори не вози единия от вас?

Бащата пъхнал шепа слама в устата на магарето, сложил ръка на рамото на сина си и казал:

- Каквото и да направим, все някой е недоволен. Мисля, че сами трябва да знаем кое за нас е правилно." 

 

Толкова за мнението на хората, абсолютна загуба на време.

 

Друг е въпроса с чувството на вина. Добре е да определиш за какво точно се чувстваш виновна, може би за това, че някой определя някоя твоя постъпка като изключително грешна. И това ти пречи да погледнеш в себе си и да поставиш собствената си оценка за ситуацията?

 

Относно "последния шанс", - това не съществува. Последен шанс няма, има следваш. Точно както краят на всяко нещо е всъщност начало на нещо ново. 

........не съм вярвала, че някой може да ме обича истински.........

Точно защото не можеш да повярваш, затова са всичките ти страхове. Повярвай, че хората могат да обичат истински и си позволи да го направиш. Да разсъждаваш, какво ще си помисли другият, е нереално, защото това са само едни предположения, а те често са много вредни при взимането на решения. Пречат ти да решиш ТИ какво искаш. Умът работи с тях и пречи на интуицията да ти помогне с решението. А умът много често работи със страховете ни. Остави го да почива и се опитай да чувстваш. 

А миналото , то си е в миналото, то е такова каквото е, не подлежи на промяна от него можем да вземем добрата опитност, преживяването и да ги приложим ефективно в настоящето, за да изградим стабилно бъдеще. 

Всеки човек има минало, което не е на 100% идеално, даже и на 50% не е , но ..... според кого? И има ли смисъл да се прави ретроспекция след като това е времепространство не подлежащо на промяна? 

Описала си доста от негативите на изминалите 4 години и стара връзка, опитай се да разгледаш и позитивите, вземи ги и работи с тях, те са ти нужни. 

[radi1233]

Благодаря много за подкрепата и наистина сте права за казаното. Като премахнем всички негативни емоции, а определено във връзката имаше и положителни, смея да кажа, че изведнъж за няколко месеца израснах и започнах да гледам по-сериозно на живота. И така направих ретроспекция на живота ми досега. Преди тези 2-3 месеца, да го срещна той гледах адски наивно на живота. Може би защото съм била с неподходящия, който досега не е отключвал такива емоции в мен. Преди си мечтаех като всяко момиче за дом, семейство и т.н. (но не съм имала конкретна визия за партньора), а сега изведнъж от само себе си той се появи, изглежда идеален и най-вече сериозен човек и всичко най-най, обаче в мен се появи някакъв страх от това обвързване. Може би защото имам вече опит с предишната ми връзка, все пак и там щях да стигна до сериозност на отношенията. Просто винаги съм си мислила, че този етап на съзряване и семейство все някога ще дойде, но сега в интерес на истината изпитвам и доза страх от това, което ми предстои. Напр. никога досега не съм живяла с мъж, а пък и аз все още не го познавам толкова добре. Някак връзките ми са отключили този инстинкт на самосъхранение и предпазливост, именно заради опита, който съм имала досега и съм се хвърляла в непознатите води без капка умисъл. Не знам.. поне така разсъждавам за себе си. Когато се срещнем имам неистово чувство на страх от неизвестното и може би сериозното обвързване, не мога да се отпусна истински и да се наслаждавам на момента. Имам чувството, че още не съм се избавила в съзнанието си напълно от старата връзка, имам спомени и ще ми трябва време да започна на чисто, нещо ново. Просто изведнъж за няколко месеца мирогледа ми се промени и още не мога да го повярвам. Преди всичките ми усилия и опити бяха насочени в друга цел- да се махна от б-я и да уча/работя в чужбина, а сега вече всичко се промени и не виждам смисъл от това. Животът ми изведнъж ме постави на мястото ми и секна тези утопични мисли от главата ми. И сега ще ми трябва доста време докато намеря нова цел в живота.. Това е общо взето за мен, малко разхвърляно (винаги съм била така в мислите си), но кратко и ясно.

[Диана Илиева]

Наслаждавай се на новата си връзка, изживей я пълноценно - по всичко личи, че това е истинския, "твоя" човек.

 

И аз не разбрах - той ли те пита или ти искаш непременно да разкажеш за предишната си връзка?

Според мен не е добре човек да се впуска в подробности за предишни интимни партньори. Това защо се прави, не разбирам. Най-вероятно от някакво криворазбрано чувство за честност. Според мен така буквално се въвлича трети човек (този предишния партньор на един от двамата) във връзката, което на кой ще се хареса - не знам. Дори често подозирам, че човекът, който непременно държи да говори, и споделя, и обяснява за предишния си партньор, просто не е изживял напълно - в смисъл приключил - старата си връзка. А в твоя случай има и друго - най-вероятно, както и повечето жени на твое място, (все още) чувстваш вина за направения аборт. И тъй като чувстваш новия човек до теб близък, подсъзнателно ти се иска да споделиш с него това твое минало решение. Иска ти се да му кажеш и той да те разбере, той именно (а не някой друг) да ти каже, че не си виновна, че всичко и минало, че сега всичко ще е наред и т.н. Разбирам те, тежко решение ти се е наложило да вземеш, поела си сама отговорността и тежестта му. Но, виж, така ще натовариш него. А не бива. Първо - това е било твое решение. Знам, че няма кой знае колко да те успокоя, но все пак ще ти кажа - взела си най-доброто решение, което си могла; на този етап от живота ти това е било правилно за теб. Второ - всеки човек сам си носи кръста. Можеш да споменеш бегло за връзка и последвал аборт по твое решение, след който всичко при теб е Ок - толкоз. В крайна сметка нали е ясно, че не си девствена.

Е, ако при аборта се беше случило нещо сериозно, например лекарите не ти дават особен шанс за следваща бременност, тогава разбира се коректното отношение изисква да кажеш това на новия човек до теб и то - на съвсем ранен етап. Но доколкото разбрах нещата не стоят така.

Та, не се терзай излишно. Ако сметнеш за нужно, поработи с психотерапевт, за да отработиш тези неща от миналото ти, но с терапевта!, не с новия приятел

Пожелавам ви много щастие!

[д-р Тодор Първанов]

,,Според мен не е добре човек да се впуска в подробности за предишни интимни партньори. Това защо се прави, не разбирам. ,,

 

От глупост.

Редактирано Ноември 25, 2013 от д-р Тодор Първанов

[radi1233]

Точно това е проблема според мен. Още не съм изживяла старата си връзка. И това стана именно защото реших да продължа приятелските отношения с бившия, който всъщност си има приятелка. Просто не знам на какво съм се надявала. Трябва да приключа всички контакти с него, дори и формални за да мога да съм спокойна и с чисто съзнание да продължа напред. Това е според мен проблема. Просто досега се въртях в омагьосан кръг, на който трябва най-накрая да му сложа край! Тогава вече и няма да се притеснявам за новата си връзка и ще тръгна на чисто. Определено ако не беше този аборт и мисълта, че съм щяла да имам семейство с този човек, нещата щяха да са много по-лесни и бързи. Имам някаква емоционална обремененост от всичко това.

[radi1233]

А и забравих да спомена. Без да искам се е получило много подло от моя страна. Питахте ме откъде той знае за предишната ми връзка, ами досега нали бяхме приятели и съм говорила, че искам да замина на едно опр. място. И миналия път като се събрахме приятели се разговорихме на "шише", много детинско звучи знам и аз тогава признах за него и нещата му се навързаха. Както и той сподели за предишната си приятелка, с тази разлика, че я е преодолял вече, а аз явно още не.

[Диана Илиева]

Чакай, чакай, по твоята логика, ако някоя жена не само че е имала връзка и последвал аборт, но направо си е имала и брак и си има и дете, но се е развела с този мъж, ами тя тази жена направо е непригодна според теб за друга връзка, брак, друго дете - ЗАЩО? Или, за да е честно по същата логика, още при запознаването си с всеки мъж тази жена трябва да декларира, че е разведена, има дете и т.н.

Замисли се, това, което изтъкваш като доводи е смешно. Аз разбирам, че ти подсъзнателно се филмираш така, но ние точно се опитваме да ти обясним, как стоят нещата, погледнати непредубедено.

Ок, споменала си за предишния приятел, говорила си преди това за заминаване, ами добре, просто не задълбочавай повече, не изпадай в подробности. Новият човек до теб и връзката ви въобще, не бива да бъдат натоварени с твоя неотработен емоционален товар от близкото минало; то дори и не е близкото, ами доста отдавнашно минало - било е преди 4 години, нали? 

[radi1233]

Преди 3 г. Да, ами тогава как да се справя с това емоционално бреме? Той така или иначе се интересува от мен и ще разпитва, така че рано или късно ще разбере. Мисълта ми е че бих предпочела да съм готова за тази връзка и чак след това да тгпродължа с излизанията с него. Според мен още не съм се отърсила от предишната си връзка. Но така ако пък направя ще стопирам възникнали вече чувства и трудно ще възстановим отношенията си. А и нали хората казват, че именно с излизания и социален живот се лекува стара връзка.

[Креми (късметче)]

Не писах досега, защото съм съгласна с мненията преди мен и ги подкрепям.

Как да се справиш с отърсването от стара връзка?

Наистина най-добре лекува времето, но в случая трябва да си помогнеш и сама.

Режеш всякаква мисъл за предишния.

Щял да пита? Не те интересува.

Щял да разбере? Не те интересува.

Търси контакт? Никакъв, дори дума, дори не и чрез трети лица.

 

Фиксирай се върху новата връзка и ако забележиш, че мислите ти летят към бившия, заангажирай ума си с нещо друго. Това е най-добрият метод.

 

Повярвай, действа.

И се забравя дотолкова, че след време ти се струва като повреден кадър от стар филм.

[radi1233]

Да, и това е така. Но как да забравиш, че си щяла да имаш дете от него. Наистина, времето лекува и спомените избледняват, но как да излекуваш чисто моралния, ако щеш и физиологически аспект. След тази прекъсната бременност имам леко коремче, което го смъкнах да, но гърдите ми са леко увеличени (а аз по принцип имам по-големи гърди) и това допълнително ме кара да се чувствам неловко и неудобно с него като съм. Опитах всякакви кремове за повдигане на бюста. Знам, че звучи странно, но такива са моите притеснения. А относно родителите ми - вече се отърсих от чувството на вина и неудобство.

[Креми (късметче)]

 

 

 Но как да забравиш, че си щяла да имаш дете от него.

 

Като си повтаряш реалността.

А тя е:

ТИ си взела правилното решение да НЕ се свързваш чрез родителство с този човек.

 

Колкото до физиологичните промени ... много рядко има забележими такива преди четвърти месец. Може да се дължат на твоето самовнушение или продължителното вживяване в ситуацията. Удивлявам се какви магьосници са хората и особено жените да си случват това, което е в мислите им!

Други аргументи:

Никой няма да те сравнява с предишното ти "аз".

При всички положения се остарява и човек се променя. Може да напълнее или да се промени по куп различни причини. За теб поне промяната е донесла помъдряване.

 

Ако аз трябваше да страдам за промените, които животът издълба в тялото ми ...хе, хе!  Напротив, сега си го обичам още повече, защото заедно понесохме трудностите. То се оказа едно доста качествено тяло, за което благодаря на Бог.

А за това как ни виждат мъжете - това е друга тема, доста дълга, но съвсем не трагична. Убедиш ли един мъж, че е твоят принц ( и той да иска това), другото е лесно.

 

П.П. Питай, преди да ползваш разни кремове и др. "разкрасители". Освен безполезни, могат да бъдат и опасни. Единственото, което помага донякъде за бюста, са специални физически упражнения. Колкото по-отрано, толкова по-добре.

Редактирано Ноември 28, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[radi1233]

Да, аз ходя на танци, там има такива упражнения за бюст. Благодаря за мненията. Важното е да се продължи напред и да не зацикляш в една точка и мисъл. Мисля, че родителите ми ще оценят положително промяната, дори и след това минало. Надявам се добре да ме възприемат и "другите" родители, ако се стигне до нещо по-сериозно. аз май ще съм "черната овца" в семейството.

[radi1233]

А Креми, какви са твоите промени в тялото, ако е удобно да споделиш де. И искам да попитам грешно ли е да мислиш все още за миналия си мъж, тоест да изникват спомени и да ги сравняваш мислено двамата, когато си с. друг? Не знам дали това е добра идея, да му споделя как се чувствам и че съм излезнала от "тежка" връзка за да ми даде малко време да се почувствам пак отколкото да си мълча и да чувствам някаква тежест в душата. Това дали се възприема като предателство спрямо неговите чувства? Да знам, че звучи много крайно от моя страна, но изпитвам угризения едно на ртъка, второ той е чувствителен и адски МНОГО държа на него и искам нещата да се получат като от приказките. Ние двамата с него страшно много си приличаме, зодийте ни са идеални един за друг, аз вярвам в това, досега не съм срещала човек, който да има чувства към мен и да се държи все едно съм принцеса, аз бях в малък " шок" като го опознах, тъй като не вярвах, че е толкова добър и същевременно умен, успял и отговорен мъж. Затова съм толкова на тръни, ако беше някой друг нямаше да ми пука. Досега винаги аз съм грядала връзка с мъжа и съм се мъчила и съм се чувствала самотна в усилията си , а тук нещата се получиха от само себе си, съдба, без да съм го очаквала и искала, като от филм за Бони и Клайд. Дали ще е грешно да си мисля още за другия в главата? Може би просто трябва да се срещна и с него за да му кажа официално, че нещата са приключили м/у нас, защото той още не го възприема. Така и аз " официално" ще се освободя от тази стара връзка.

[Диана Илиева]

Ради, стига, какви са тия - официално, неофициално ... Никой не ти е нужен, с никого не трябва да се срещаш, всичко само от теб си зависи. На всичко отгоре, доколкото разбирам, онзи, предишния вече си е с неговата предишна приятелка, какви обяснения му дължиш според теб и то официални?! Защо не си признаеш, че явно на теб са ти нужни такива официални декларации? Ами направи си ги за себе си, в съзнанието си, както е казала Креми.

Казваш новия човек е чувствителен, а въпреки това искаш да му споделиш как си излязла от "тежка" връзка - защо, да го натовариш и него и да натресеш между двама ви спомените ти от тежката предишна връзка?! А и какво значи тежка? Тя е била доста лека и неангажираща, от гледна точка на предишния мъж, пак само ти си я възприемала като сериозна и тежка.

Според мен, щом не успяваш без чужда помощ, отработи нещата с терапевт, сама, не ангажирай новия човек с твои минали истории.

 

Иначе естествено, че ще изникват спомени от миналото, все пак човек преживява различни случки, животът го среща с различни хора, не може всичко да се изтрие с гума. По твоите собствени думи всичко или поне болшинството неща са по-добре при сегашната връзка, спрямо предишната. Тогава какво те притеснява, за какво се колебаеш? 

[Диляна Колева]

 ами тогава как да се справя с това емоционално бреме? Той така или иначе се интересува от мен и ще разпитва,

Няма да можеш да се справиш с нищо, докато го определяш за себе си като бреме. 

Разбирам, че имаш нужда да го извадиш от себе си, тежи ти и ти е трудно да го държиш вътре, но така сериозно си го "глътнала", че не виждаш начин как да го извадиш. Пробвай с различни техники, разкажи го на глас на себе си, напиши го и го изгори, или дръж написаното няколко дена и го унищожи както прецениш за добре. Това е факт, който не подлежи на промяна, може само да бъде приет през друга гледна точка. Да, направила си аборт. Това го правят стотици хиляди жени по целия свят всеки ден. Но мисля, че проблема не е в това дали си направила аборт или не и как ще го приеме някой друг, а това:

 

 Но как да забравиш, че си щяла да имаш дете от него.

Всъщност, няма как да забравиш. Казват, че човешката памет е уникален механизъм. Решението не е в това, да забравиш, а да приемеш факта. 

 

 Важното е да се продължи напред и да не зацикляш в една точка и мисъл. Мисля, че родителите ми ще оценят положително промяната, дори и след това минало. Надявам се добре да ме възприемат и "другите" родители, ако се стигне до нещо по-сериозно. аз май ще съм "черната овца" в семейството.

От една страна казваш, че продължаваш напред, от друга сама се поставяш в рамката "черна овца", без някой друг да го е направил. Ти се срамуваш от този факт, а това е в състояние да те представи в светлина, която не желаеш. Защото срамувайки се, си способна да убедиш всички останали, че това е срамно, а това вече е голям автогол. 

 

И тъй като тук става въпрос за успех в общуването, ще ти пусна интересен факт за това, как може да се повлияе успеха в образованието, Примера важи с пълна сила за всяка една ситуация в живота ни. Подобна на която , според мен е и твоята.

 

"Едно от най-скандалните изследвания, провеждани в областта на образованието, показва колко е опасно да се позволи на външни сили да ограничават очакванията за успех в обучението. През 60-те години на един учител дали дневник, в който били попълнени действителните ре¬зултати от теста за коефициент на интелигентност на учениците от съответния клас, и дневника на друг клас, в който в същата графа вместо коефициентите на интелигентност били вписани номерата на шкафче¬тата на учениците. Учителят сметнал, че номерата на шкафчетата са действителният коефициент на ин¬телигентност на учениците от втория клас , а и са¬мите ученици също, след като видели дневника в нача¬лото на срока. След година било установено, че в пър¬вия клас учениците с висок действителен коефициент на интелигентност имат по-добри резултати от те¬зи с по-нисък коефициент. А във втория клас ученици¬те с по-големи номера на шкафчетата имали значител¬но по-висок успех от онези, чиито шкафчета имали по-малки номера.

Ако ви кажат, че сте глупави и вие повярвате, ре¬зултатите ще съответстват на това ваше убеждение. Ще бъдете жертва на собствените си ниски очак¬вания, а ако убедите в тях и другите, ще бъдете в двойно по-голяма опасност."

[Креми (късметче)]

А Креми, какви са твоите промени в тялото, ако е удобно да споделиш де.

 

 

Мила Ради,

всичките ми минали заболявания са много.

Ще споделя само първия голям урок  - като студентка на 21 г. родих първото си дете мъртво поради лекарска грешка, но донякъде и поради липса на опит в живота. Раждането беше много тежко и с огромна кръвозагуба, поради което съм била 3 дни в реанимация. Душевната травма обаче е истинската болка, надскочих я някъде 15 години след случката. След това имах още 2 преживявания от подобен ранг, със зверска болка и с огромни кръвозагуби ( и кръвопреливания - благодаря на всички, които някога са давали кръв ), след които е цяло чудо, че съм жива. Пет - шест или повече по-дребни диагнози, нелечими според нашата медицина, за тях няма да говорим, излекувани са. Става въпрос за период от 27 години. През цялото време съм била пълноценна съпруга, студентка, работеща жена, майка и съм намирала и време за хобитата си. Падала съм и в черните ями на тежки размисли и чувства, които съм споделяла със съпруга си, предимно за нещата от съвместния ни живот. Някой ден , ако се запознаем лично, ще ти разкажа подробности. Но не ми се връща към тях.

Днес съм по-млада, по-жизнена и по-щура от всякога.

 

 

 

И искам да попитам грешно ли е да мислиш все още за миналия си мъж, тоест да изникват спомени и да ги сравняваш мислено двамата, когато си с. друг?

 

"Грешно" ?  Какво разбираш под грешно? Някакъв ужасен срам, заради който трябва да гориш във вечен огън?

 

Мисленето ти е дадено, за да се справяш в живота. То е твое право и твой начин на себеизява. Сравняването е много полезно. Без него всякакви случки от живота губят смисъл. И ако не сравняваме, как бихме вземали решения?

Няма кой и как да ти забрани да мислиш и да чувстваш - ти си пълноправен и горд със своите дадени от природата способности Човек.

Моят съвет:

Сравнявай, претегляй, премисляй, опитвай се да бъде обективна, бъди реалистка. Когато сложиш всички "за" и "против" на масата, дай два сантиметра преднина на Сърцето си.

 

 

Ради,

от позицията на дългогодишна връзка с един човек ще ти кажа, че все някога ще си кажете всичко. Или се научава по някакъв начин. При мен спомените за бивши увлечения ( тогава изживявани драматично   ) останаха бледи сенки на фона на семейния живот, в който освен лошите моменти, и хубавите са наистина доста!!!

 

Дано с твоето сегашно  момче да имате дълга и щастлива любов и да натрупате много съвместни спомени.

Дали да му кажеш сега или по-късно, колко от цялата истина, на порции или не ... това никой не може да определи, защото не познаваме човека.

Две неща бих направила на твое място:

- бих се осведомила деликатно и полека за неговата позиция по темата "аборт", за да не го шокирам, когато и ако му разкажа. Нека да бъде истината, но така и тогава поднесена, когато той ще може да я претегли разумно.

- бих изчакала поне 6 месеца, за да не ми изглежда връзката с бившия толкова драматична. Тогава няма и да я опиша драматично.

 

Освен това:

Струва ми се, че имаш ниска самооценка. Защо да не заслужаваш такъв един мъж като настоящия? Най-вероятно и той вижда в теб перфектната за него жена. Значи наистина си такава. Свикни с тази мисъл.

Ако често си мислиш , че не заслужаваш това или онова, възможно ли е да е било такова отношението към теб от страна на баща ти или друг авторитет от детството ти? Похвалваха ли те за добри оценки и други постижения или само изискваха от теб?

Ако си имала строг, изискващ родител, възможно е подсъзнателно да търсиш и такъв партньор. Това обяснява остатъчната привързаност към бившия - навикът ти да има някой, който те контролира, който изисква със смръщени вежди ...

Отпусни се, животът си е само твой. Ако виждаш нещо вярно в горните ми думи, наистина е добре да го отработиш с добър психотерапевт. Защото сегашният ти партньор иска ( и вижда в теб) равностойна партньорка, а не някоя, която го поставя на пиедестал.

 

Друг начин да избегнеш негативни мисли и емоции е работата. Неслучайно споменах хобита.

Обгради се с възможности да правиш нещо желано, приятно, удовлетворяващо. Усетиш ли, че потъваш в (-) емоции, хващай се за любимото си занимание. Може да бъде и нещо не толкова любимо, което обаче да те води към реализиране на мечта - изучаване на език, шофьорски курс, плетене, парапланер или засаждане на дръвчета , все едно. Важното е да носи положителна емоция и да постигаш успехи.

 

П.П. Аз бих се вслушала също така в казаното от Didi_ts и Дианчето.

 

Извинявай за тежката тема, но :

на каква възраст си останала без майка?

има ли друга жена, край която да си отраснала?

Редактирано Декември 5, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[radi1233]

Креми, извинявай за закъснелия отговор. За всичките тези неща си изключително права и аз си го знам. Майка ми почина като бях в 7ми клас, но никога не съм живяла с нея. Имах мащеха, тя също почина като бях 6-ти клас. После живеех само с баща ми. Той по принцип винаги е бил тежък характер (главно заради алкохолизма му) и това е основната причина за неуспешните ми връзки, визирам бившия. Мъжете винаги са били властни и авторитарни към мен (както баща ми) и това го осъзнах наскоро, когато срещнах човек, с който си подхождаме по характери - тоест чувствителен като мен. Аз съм много търпелив човек по-принцип и понасям доста неща в живота. Ако ми препоръчаш жена психолог (тъй като никога почти не съм имала майка) с която да отработя лично тези емоции ще съм ти благодарна. Но трябва наистина да подходи с чувство на търпение и разбиране към мен. Благодаря. П.С. И ако може офиса да е по в центъра.

[_Маги_]

Какво да правя? Чувствам се толкова виновна и безотговорна спрямо миналото си. Как ще му обясня всичко това, той заслужава да го знае. И как ще реагира? Какво ще си помисли за мен? Това е според мен единствения ми шанс за сериозна връзка и евентуално семейство, но ме е страх, че няма да успее да преглътне предишната ми връзка и аборта и ще ме отхвърли.

Това ме втрещи!!!

Докато си готова да се оправдаваш и да се чувстваш виновна за случилото се преди да срещнеш някого, бъди готова и да страдаш. Никой не е толкова важен, че да му трепериш така.

Чувствителен бил, хайде бе!

Единствената ти възможност!? Извинявай, на колко си години?

Как щял да реагира? Ами като уважи живота и изборите ти! Така е правилно. Ако не е способен на това, си задай въпроса какво правиш с него.

Наистина всеки създава собствения си живот. Само погледни какво мнение имаш ти за себе си! 

И, ако може, не пускай еднакви теми през няколко месеца!