Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Пътя към Себе си


Донка

Recommended Posts

...как разбираш това - "Пътя към Себе си"

Подозирам, че това е отново - "стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър"."

Себе си??? Как достигна до истината - кой си всъщност - без да следваш - "стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър"."  :D

По тази логика всеки убиец би стигнал до истината, без да се налага да следва това - "стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър"."

Как ще достигне човек до истината, ако не следва светлата диря от животите на учителите? По кой друг начин ще открие - кой всъщност е той?

С разрешение на автора на тези въпроси си позволих да отворя новата тема. Мисля, че тя заслужава специално внимание, защото Пътят към Себе си е вълнувал и вълнува съзнанието на всеки буден и събуждащ се човек.

Ще се въздържа от мнение сега, защото ми се иска повече да слушам Вас.

Благодаря Ви Приятели! :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

:angel: Ще се опитам да изложа своята гледна точка.

Според мен път към себе си означава път към Божественото, към онази частица, която всички носим, но сме забравили.

Моето пътуване към себе си беше дълго и премина през много болка и страдание. Все още не е завършило, но се надявам да продължа в правилна посока.

За пътуването към себе си се иска голяма смелост. Това значи да видиш истинското си лице. Всичко добро и всичко зло, което си причинил, както и причините за това.

Както казва Учителя "преди да ти отворят Райските врати трябва да се срещнеш с Дявола, който стои отпред." /цитата е неточен/. Докато се подчиняваме на условностите в този свят, докато сме пленници на суетата не можем да събудим градивната, пречистена частица в нас.

Мечтая си за един свят, в който като кажа на човек "Обичам те" да не мисли, че искам нещо от него или да се свързва със секс. Или да ме мисли за малко изперкала.

Никой не понесе любовта, която в мен звучи.

Звук на безпределни честоти,

от който струните изпъват се жестоко.

Единствена любов завинаги затворена дълбоко.

Докосна я с чистотата мъничко дете

от любовта неземна не се страхуват те...

Те носят я в себе си от ТАМ...

Но с нея в този свят оставаш сам...

Хубаво е човек да познава себе си. Ако познае себе си, той е познал целият свят. И няма да допусне влиянията на злото, защото ще го познае.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, приятели!

Сега се сещам за три начина, чрез които се достига до това, човек да разбере, кой всъщност е той - до истинския Аз. Тези три начина разбира се произхождат от един източник, един възбудител на стремежа. Това е любовта! Любовта на Бог към творението и любовта на творението към Бог!

Заради любовта Си, Бог е милостив. Тази Му милост е градивна на всичко.

Бог знае, кое е най-добро за всичко и всички.

Трите начина за които се сещам са:

- Милостта на Бог се изразява в това, Той да даде изпитания и страдание на човешкия ум. Следват въпросите, които умът започва да задава и едновременно с това да търси техните отговори. Къде ги намира, ако не в живота и в светлият живот на учителите. Разбира се умът може да намери много фалшиви отговори и да бяга от истинските, но страданието, с което Твореца изразява Любовта Си, "навира" пред ума истината! В света съществуват множество умове, които цял живот бягат от тази истина, но това е пътят. Никъде не е казано, че пътят е лек. Трудно се върви напред, а лесно се връща назад!

Това е първият начин за узнаване на Истината. Може би най-разпространеният?

- Милостта на Бог се изразява и в това, Той да дари директно истината във вид на Откровение на човека. Това става по Неговата точна и вярна преценка. Това отново е свързано с праведният път на човека /душата/ през Битието.

- Най-голямата милост на нашият Отец е тази, Той да ни изпраща Своите светли синове / нашите по-големи братя/. Тези се раждат осъзнати и само изчакват телесната им трансформация да приключи напълно, за да ни дарят любовта си и Истината.

Както казва един от учителите:

"Бог помага на Бог."

Парамаханса Йогананда

Ще си позволя да разясня /до колкото мога/.

"Бог помага на Бог" - Това означава, че всичко е част от Бога. Във вечността има едно обновление, за да няма застой, в което обновление Бог сам постоянно променя и трансформира Себе Си към по добро.

Получава се така - Възход, Блаженство, Падение, Възход, Блаженство, Падение, Възход... , което е вечната игра във вечността, вечната забава.

Не знам! Това е само мнение на ученик като вас. Това е като лек, летен бриз, който разрошва косата. Едно почти нищо. Аз съм не повече от ученик на живота. Не претендирам и не твърдя за верността на горното! Това е само една гледна точка!

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Себе си??? Как достигна до истината - кой си всъщност - без да следваш - "стремежа да покрием нечии или своите собствени правила и мерки за "по-добър"

Труден и много важен въпрос. Благодаря.

Правилата и моделите, както и стремежа да бъдем по добри се инфилтрират в съзнанието ни в най-ранно детство в процеса на нашата социализация и възпитание. Обществото го прави "за наше добро" - за да сме приети, уважавани, обичани, да печелим приятели, благополучие, успех и.... да зависим от тях. Така не ни оставят шанса да намерим себе си, когато е отреденото от Бог време за това. Правилата и моделите заемат неговото място. Затова смятам, че за да намерим и опознаем Вътрешния си човек, първо е необходимо да си зададем въпроса:

Кой съм Аз? И да кажем НЕ на всичко, което другите виждат в нас. Да убием Егото, родено от моделите и правилата. Да се откажем от тях, да ги забравим. Знам, че е трудно - нещо като самоубийство.

Страхувам се, че ако заместим старите с нови модели на мислене, дори и от живота на Великите Учители, резултатът отново ще е зависимост от тях.

За мен Учителите не дават модели и правила, те осветяват Пътя към Себе си, но всеки си го върви сам, защото за всеки този Път е различен. От Учителите разбрах, че до истината кой съм всъщност мога да стигна именно ако изчистя този Път от правилата и се върна в самото начало - събудя Детето, заспало в мен. Как? Аз започнах да правя всичко, което ме правеше щастлива и спокойна като момиченце... :D:D Лесно си спомних, защото цял живот работя с деца. :D

Едно по едно откривах в това момиченце бисерчетата, които Господ беше сложил в него, за да пораснат и радват другите. ... Е, за ценностите на обществото те бяха смешни жълти стотинки.... Харесах си ги, заобичах си ги и ги оставих да управляват живота ми. На хората, които "не можеха да ме познаят" с възмущение, аз се усмихвах и отговарях - така ми е спокойно, така ми е щастливо, така ми е моето, така се харесвам. Какво мислите вие за мен - това не е мой проблем! :D

Свикнаха! :D:D Станах приятелка на децата си и учениците си... Те също вървят по Пътя...

Линк към коментар
Share on other sites

Страхувам се, че ако заместим старите с нови модели на мислене, дори и от живота на Великите Учители, резултатът отново ще е зависимост от тях.

За мен Учителите не  дават модели и правила, те  осветяват Пътя към Себе си, но всеки си го върви сам, защото за всеки този Път е различен. От Учителите разбрах, че до истината кой съм всъщност мога да стигна именно ако изчистя този Път от правилата и се върна в самото начало - събудя Детето, заспало в мен. Как? Аз започнах да правя всичко, което ме правеше щастлива и спокойна като момиченце... 

Страхът идва от егото! :D

Не се страхувай! Страхът отдалечава. :D

Детето - заспалото дете, това момиченце е също един модел!

:D:D:D

Вътрешният аз също е модел!

Учителите отново са модел!

Всички модели са несъвършени, освен Един - Бог!

Колкото по-високо е целта, толкова по-нагоре расте човек.

:hmmmmm:

:D

Линк към коментар
Share on other sites

Донке, страхотно ти благодаря! /Как звучи!/ Понякога се лекувам, като чета детски приказки или ... абе, вдетинявам се отвреме - навреме. По-често трябва да го правя. Наскоро писках като малко дете от студената вода и морските вълни, което отначало подразни околните. Аз спрях. После почнаха да ме питат защо не пискам, хайде пак да пискам! Е, угода нема! "Ако искам ще пискам, ако не искам няма да пискам, ще правя каквото си искам!" - стихче по този случай съчинено за мене. Ама не ми пука! Малките деца си тичат свободно и си играят, а възрастните все се съобразяват и се движат с разни брони - вътрешни и външни... и не си позволяват да бъдат себе си. Е-ех, да правиш или не правиш нещо заради другите си е голяма глупост по принцип. Стига сме търсили себе си у другите, нека погледнем където трябва, към вътрешното си аз, затрупано от сума ти прахоляк и изкуствени материи. То наистина е като едно розово усмихнато бебче, пълно с любов и любопитство към живота. Знам, че ако го достигна, ще бъда наистина като новородена.

Когато бях дете мечтаех да съм възрастна, но сега си мечтая душата ми отново да е като на дете. Тогава всичко беше по-лесно, дори и работата беше весела игра!

Линк към коментар
Share on other sites

За мен Бог не е модел - Той Е всичко каквото Е. Не се стремя към него защото СЪМ част от Него.

Детето в нас е Бог в нас - Егото е измислено от Ума и Групата.

Не се страхувам от нищо.... вече... :feel happy: дори от моделите. Не мога да се страхувам от нещо, което вече не съществува ... :D Добре - редактирам

Страхувам се, че ако заместим старите с нови модели на мислене,

Осъзнах, че ако заместим..... Всъщност това си беше истината... :D

:feel happy: Ами ние Латинче не правим ли точно това тук - клекнали сме като момиченца и си шушукаме, и си пискаме като ни е хубаво!... :D:D И хич не ни пука какво си мислят другите за нас... :D:D

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Божията частичка у нас не е съвършена! Затова е тук! Душата ни все още трупа опитности.

Ти кое превъзпитаваш тялото или душата?

Аз мисля, че трябва да превъзпитаме тялото, за да може чрез него душата ни да се свърже в постоянна връзка с Бог.

А умът е част от тялото. Той трябва да се превъзпита. Да се промени. За да покажем на ума накъде да се променя е нужен така да кажем - модел.

Така мисля аз!

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Не оспорвам, братко - нали това казах - всеки върви по своя Път към Себе си. Може би това е твоят... ти си знаеш. :angel:

А! да ви се похваля - преди седмица 20-годишната ми дъщеря се върна за малко от Германия - двете се заливахме от смях по пода на спалнята (който специално за тази цел застелихме с мокет) докато търкаляхме една смешна зелена буболечка, която съпругът ми намери в един пакет чипс. :D:D И когато тя се завря под леглото съпругът ми я "спаси" с прахосмукачката.... :D:D И много ни се радваше докато ние пискахме да не я засмуче, и се чувсташе Супермен. :D

Ние сме едно откачено щастливо семейство от Деца... :D

Линк към коментар
Share on other sites

Да! Да се върнеш към детето в себе си, също е част от Пътя! Никога не съм го отричал. Само съобщавам, че това е също модел за умът, също път за промяна в него. Но ти като психолог по-добре знаеш! :D

Линк към коментар
Share on other sites

:harhar: Лошото е, че "угода нема". А аз понеже си имам много страхове-дали ще ме приемат вдетинена, дали ще ме мислят за глупава, дали няма да засегна някого...

В редките мигове, в които си позволявам да съм дете е когато съм сред деца. Но и тогава се намира някой да ме върне в реалността. "Кога ще порастнеш?" е много често задаван ми въпрос.

Хубаво е, че го има този форум, където се опитвам да не се притеснявам да бъда себе си. :sorcerer::harhar::thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Божията частичка у нас не е съвършена! Аз мисля, че трябва да превъзпитаме тялото, за да може чрез него душата ни да се свърже в постоянна връзка с Бог.

А аз мисля, че божията искра вътре в нас е съвършена като Бога. Тя е едно с Бога. Тя е Бог. Ние сме неотделими от Бога. Защото Бог е навсякъде, във всичко. И да искаме, не можем да сме разделени от Него. Затова просто трябва да отстраним онова, което възпира проявата на тази божествена искра в нашия живот. А то е всички отрицателни емоции, плюс стреса.

Линк към коментар
Share on other sites

Здрасти, Макс!

:hmmmmm:

Частичката да е съвършена? Веднага изниква въпросът - Как може Единицата да е равна на Цялото?

:hmmmmm:

Според мен Единицата става равна едва когато се слее с Цялото, а до тогава е нужно усилие!

:yinyang:

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Ако не сте против, да се вместя и аз в раздумката. Лично нямам за цел да превъзпитавам тялото си, предпочитам да се грижа за него, но без особено престараване, че тялото е вторично. Мисля, че душата знае повече от нашия ум, понеже има предварителен опит. Тя обаче използва ума да ни каже някои неща, затова понякога хората ги бъркат.

Мисля, че всичко е по-лесно. Човек трябва да се освободи от претенции, осъждане, отхвърляне, омраза... и просто да обича. Ако човек обича с истинска Любов, няма начин да сгреши. Тогава и малкото знание е правилно. Всъщност, правилното знание само намира обичащия, открит, пречистен, отворен за Висшето човек. Дори повече - това знание вече присъства дълбоко в нас, просто трябва да го намерим отново. Гласът на съвестта ни напътства. Някои напълно са го заглушили, но колкото повече се стремим да не нараняваме другиго, слушайки съвестта, която ни напомня, че "аз съм другият и той съм аз", предпазвайки ни по този начин от възмездието в резултат на илюзията, че не сме едно с останалите, толкова по-малко ще грешим.

36. Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37. А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38. Това е голямата и първа заповед.

39. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".Йов 27:6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя;

Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

Псалми 37:31 Законът на неговия Бог е в сърцето му;

Стъпките му няма да се подхлъзнат,

Притчи 4:23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,

Защото от него са изворите на живота.

Притчи 16:9 Сърцето на човека начертава пътя му,

Но Господ оправя стъпките му.

Матей 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло

И с ушите си тежко чуват,

И очите си склопиха;

Да не би да видят с очите си,

И да чуят с ушите си,

И да разберат със сърцето си,

И да се обърнат,

И Аз да ги изцеля".

Еремия 31:33 Но ето заветът,

Който ще направя с Израилевия дом

След ония дни, казва Господ:

Ще положа закона Си във вътрешностите им,

И ще го напиша в сърцата им;

Аз ще бъда техен Бог,

И те ще бъдат Мои люде;

Линк към коментар
Share on other sites

как разбираш това - "Пътя към Себе си"
:smarty: Като заблуждаващ пътепоказател. Пътят към Себе си всъщност никого не е довел до Бога. Добре ще е да не преплитаме процеса на ПОЗНАВАНЕ на себе си с т.н път към себе си. Има само един Път. Другото са пътища и пътеки като повечето са постлани все с добри намерения и позитивни отношения и водят знайно накъде.

:v:

А аз мисля, че божията искра вътре в нас е съвършена като Бога. Тя е едно с Бога. Тя е Бог. Ние сме неотделими от Бога. Защото Бог е навсякъде, във всичко. И да искаме, не можем да сме разделени от Него. Затова просто трябва да отстраним онова, което възпира проявата на тази божествена искра в нашия живот.

:) И аз така мисля. Божията Искра е живия Бог в нас !

А именно Тъмнината :ph34r: вътре в самите нас възпира проявата на Божествената искра :sleeping: битката с тази тТмнина е безмилостна и жестока...никакво приближаване + заиграване+подценяване :king: ПОГЛЪЩА :lol:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Щях да пиша нещо такова, но Благост ме изпревари.

Искрата е частица от Съвършенството! Пътят към себе - то, не е път към Бога.

А по въпроса за единицата и Цялото, добре е да си представим, че това Цяло е съставено от неизброимо много единици, но дори без една от тях ще е нецяло. Стана ми мъчно за буболечката.

Латина, :thumbsup: " просто да обича ..." !

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Здрасти, Макс!

:hmmmmm:

Частичката да е съвършена? Веднага изниква въпросът - Как може Единицата да е равна на Цялото?

:hmmmmm:

Според мен Единицата става равна едва когато се слее с Цялото, а до тогава е нужно усилие!

:yinyang:

Всичко е ЕДНО цяло. Няма разлика между нашето Висше Аз и Бога. Те са едно и също нещо. Няма сливане за мен. Ние плуваме в океана на Съзнанието, което пронизва всичко. Отпуснати, в мир и тишина-ние сме Това. Каква е разликата между просветления и непросветления? И двамата са Това. Но първият знае, че Аз съм Това; вторият не го знае. :) В това се заключава нашето развитие, да стигнем до онова неделимо единство. Светлината е в сърцевината, тя е реалното. Тъмнината не е нищо конкретно, тя е просто липса на светлина. Тя е в периферията. Влизаш в стаята, светваш лампата и вече няма тъмнина. Работата, която трябва да извършим е да отстраним тази тъмнина от периферията, тогава автоматично ще засияе Божестветото в нашия живот. Истинските неща не са много сложни. :)

Линк към коментар
Share on other sites

И падна човекът! :(

Задача номер едно: Самоосъзнай се! /събуди се/

Задача номер две: Промени себе си така, че нищо да не ти пречи във връзката с Отца.

Тогава можеш да кажеш, че си съвършен /свършил, завършил пътя/.

Постоянната връзка с Твореца е краят на пътя. Единствено тогава душата става пълна, когато се намира в Цялото.

На къде ли се издигат Кундалини? Към Аза или към Бога?

Нужна е връзка на Частичката с Цялото, връзка - постоянна!

Няма сливане - няма равенство! Нужно е разтваряне!

Да се твърди равенство с Бог, без да се изживее това, е истинско падение!

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Каква роля има чакра седма?

Мисля че тя стана за хората излишна! Всичко необходимо е у тях самите! :thumb down:

Чакрите

image-0124.jpg

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Когато човек успее да се извиси над всички условни отделности, ограничавани от формалните ни възприятия, преминава, образно казано, в един друг свят - света на Единството, където всичко е Цяло и твоето съзнание, достатъчно разширено и възвисено, успява да обхване и да се слее със съзнанията на всички останали същества. Тогава ти съзнаваш чрез това единение, че твоето Аз всъщност е неделима частица от общото съзнание, а делението е само продукт на нисшия аз. Този е момента на Посвещението, за който, обаче, човек трябва да е достатъчно израстнал и изпълнен с любов към целия свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Каква роля има чакра седма?

Мисля че тя стана за хората излишна! Всичко необходимо е у тях самите! :thumb down:

Хич не е излишна, дори е невъзможно без нея. Не зная подробностите, нито фините механизми, по които протича връзката с Бога. На липсата на знание мога да противопоставя реални преживявания. Връзка с Другия свят може да стане през седмата чакра, както и през слънчевия сплит - поне аз така съм го усещала. Чрез сърдечната чакра съм реагирала по-скоро на хора. Чудя се, т.н. трето око ли ми е проработвало, когато съм "виждала" разни неща далеч от мене. Не знам интуитивното /по-скоро реално и сигурно/ знание под форма на мисли през коя чакра идва /вероятно шестата/. Не съм работила целенасочено в това отношение.

Предполагам, че когато човек се насочи навътре с цел да намери себе си /Висшия Аз/, се разгаря божествената искра у него, която запалва вътрешните огньове /чакрите/ и предизвиква надигане на потока енергия нагоре през седмата чакра. Човек да се моли или медитира искрено, с ум, сърце и душа, да прости и да помоли за прошка, да обича всичко и всички. След това, ако всичко е правилно, идва отговорът Отгоре в обратна посока, "благодатният дъжд", както го наричат кахуните. /От книжката "Хуна медитация" от проф. Курт Тепервайн, стр. 52/.

Може и да написах големи глупости, но не се тревожа. Някой по-знаещ ще ме поправи и ще съм му благодарна! Говорех от малкия си личен недоосъзнат опит по време на молитва, а описание на преживяванията си намерих по-късно в споменатата книжка за медитация, тъй че, малко ми се размиват понятията, но и нея не съм прочела особено внимателно. Имам един недостатък. Много обичам да се впускам в неизвестното, нарочно избягвам предварителната подготовка, понеже ми е по-вълнуващо сама да откривам нещата. Пък и не бързам веднага да науча всичко. Ако не бях толкова мързелива, сигурно днес щях да мога да споделя повече. :harhar:

Когато човек търси Бога, изглежда посоките навътре и навън са все една - към Центъра, към Бога, който е навсякъде, включително вътре в мене. Искам да кажа, тук пространствените посоки не важат. Всъщност, никога не съм се замисляла за това по време на молитва - нещата се случват спонтанно, без необходимост да знам предварително как точно, аз просто си говоря на Бога. Не е задължително да ги разбера с ума си веднага, нека да почака - важно е приключението. Колкото повече неизвестни, толкова по-приключенско! Било страшно, можело да сбъркам - ами! :D

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

Когато човек търси Бога, изглежда посоките навътре и навън са все една - към Центъра, към Бога, който е навсякъде, включително вътре в мене.

:thumbsup: Може би всички го разбираме по приблизително еднакъв начин, но го казваме с различни думи. И точно това му е хубавото! Това означава, че Бог ни говори през думите на другите и ни помага да осъзнаем единството на различията... :angel:

За мен Пътят към Бог и Пътят към себе си означава едно и също нещо, защото под Себе си аз не разбирам Егото ми, а Висшето ми Аз, за което говори Макс (благодаря за точните думи - чух в тях това, което усещах, но не можех да изразя аз):

Няма разлика между нашето Висше Аз и Бога. Те са едно и също нещо. Няма сливане за мен. Ние плуваме в океана на Съзнанието, което пронизва всичко. Отпуснати, в мир и тишина-ние сме Това. Каква е разликата между просветления и непросветления? И двамата са Това. Но първият знае, че Аз съм Това; вторият не го знае. smile.gif В това се заключава нашето развитие, да стигнем до онова неделимо единство.

:feel happy::thumbsup2:

Моят Път към това неделимо единство ме доведе до Детето в мен. Може би това е бил висшия замисъл, когато съм била създавана - да остана Дете, за да разбирам и подкрепям децата, когато Господ ги прати при мен, да имам с тях връзка по интуитивен, божествен канал, не през Ума само.

Иска ми се да добавя за модела в съзнанието ни - дали Бог, Детето, Висшето ни аз също е модел. Опитах се да разсъждавам професионално.

"Модел" е понятие, което означава абстракция на нещо съществуващо в различни варианти или на нещо, което предстои да бъде създадено.

Тази абстракция се създава като вариантите се сравняват и се извличат техните общи белези, които ги отличават. Например - модел "съпрузи" - мъж и жена, които живеят заедно и всеки изпълнява определени задължения към институцията "семейство", има определени рамки на поведение, приети в общността. Отклоненията в рамките се смятат за нормални, прескочат ли рамката, се санкционират с недоволство, осъждане, поучаване и т.п. "как не те е срам". :(

Бог (седмо ниво) не може да бъде модел, защото той не може да бъде сравняван с нищо, не може да се слага в рамка, не може да се "абстрахира". Да се отклониш от Бог би означавало да се опиташ да го вкараш в рамка - "това е Бог - това не е". И рамката (моделът) ни е от Бог дадена, за да ни е по-лесно да живеем в материалния си свят, но тя НЕ е Бог и докато е инструмент, тя е добра. Превърнем ли Модела в свой Бог, Господар, Критерий за добро и зло, той ни оковава, ние загубваме свободата и спонтанността си, вместо да излъчваме Любов, започваме да спазваме, следваме, стремим се и... очакваме от другите същото.

Знам, че не можах да го кажа много ясно, простете ми, така го усещам аз... и не спазвам нищо, живея спонтанно - първо излъчвам Любов - после обмислям какво се е случило.... :D

Линк към коментар
Share on other sites

И падна човекът!  :(

Да се твърди равенство с Бог, без да се изживее това, е истинско падение!

Много е удобно да гледаме на Бог в трето лице. Така е много безопасно и удобно. Тогава започваме да просим от Него. Много е трудно да се обръщаме към Бог в първо лице като Аз, защото виждаме всички свои несъвършенства и слабости. Учителят е посредника, той ти помага да погледнеш на Бога във второ лице -Ти. И в крайна сметка след това да достигнеш до съзнание за Бога в първо лице единствено число. Тогава ще дойде най-голямата победа. И Учителя Беинса Дуно има формула:".Ученикът трябва да има...Душа обширна като вселена, Дух мощен като Бога и ЕДНО със Бога." А също и молитвата-Молитва към Великото съзнание, която гласи:"О, Безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да...се почувствам като единна част от Битието и да се осъзная като едно цяло..." Все в този дух е казано според мен.

Източник:малкият молитвеник:Молитви, формули, песни, издание 2002 г.

Редактирано от Макс
Линк към коментар
Share on other sites

Пътят към себе си - Защо е нужен? :)

Първо човек трябва да намери себе си, истинската си природа, а не илюзионното. Когато познае себе си, и разбере същността си, той добива представа и за Божията същност. Вътрешното е една и съща субстанция с Божественото, Космическото.

След като човек се събуди и се осъзнае, той трябва да остави самият себе си, вътрешното, да промени тялото, за да може, чрез него да се слее с Твореца.

Вътрешният поток от енергия да се слее с външния Върховен поток - Ки/Чи/Ци/Прана поток/Светия Дух. Когато тази връзка достигне постоянство, човек се намира във Вечното Блаженство и Душата приключва успешно своя път на познание, тук на Земята. Тя вече няма нужда от прераждания тук.

Осъзнаването на самия себе си е по-голямата част от Пътя, но не е краят на Пътя. Краят е сливането, разтварянето, единството - Син, Отец и Светият Дух!

Връзката се осъществява през седмият енергиен център - седмото небе, седмото стъпало - 7.

Чрез Пътят към себе си, се стига до Бог.

Амин!

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...