д-р Тодор Първанов Добавено Декември 26, 2013 Доклад Share Добавено Декември 26, 2013 Бързаш. Трябват поне 2-3 месеца за да си дойде всичко на мястото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimaka Добавено Декември 26, 2013 Автор Доклад Share Добавено Декември 26, 2013 Благодаря,Докторе!Значи всичко е в норма,трябва време."Времето лекува всичко" и тук важи с пълна сила.Изчерпателен съм,защото знам,че някой четящ ще прочете това и ще се почувства по-добре като разбере,че не е сам.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimaka Добавено Януари 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2014 Здравейте,приятели!Умишлено не пиша често първо,да не досаждам и друго,за да се откъсна и аз самия от мислите за състоянието си.Положението е както писах в последния пост,плюс някой новости,заради които имам питане!Убеден съм,че при такива страдания,всички промени имат някакво значение и говорят за една или друга промяна в ситуацията.Става въпрос за следното:Много често започна да ми се случва да не мога да заспя,но как точно?Заспивам и след минути буквално,се стряскам,събуждам се естествено но вече с много неприятно чувство за напрегнатост и усещане,че се случва нещо лошо.Това се повтаря няколко пъти,след това заспивам и ситуацията се повтаря отново между 4-6 сутринта,обикновено след напрегнат сън-тази сутрин беше,че съм обрал някакъв магазин и не мога да избягам......Определям симптомите като мини ПА,защото всичко е налице но по-вяло.Ако не се случи така драматично,то се събуждам,без напрежение,само чувам отчетливо ударите на сърцето си и го усещам в гърлото.Обикновено отшумява и си доспивам.Явно,контрола като мине към подсъзнанието,нещо там не се случва както трябва.Лошото е,че това се повтаря по 4-5 пъти един след друг,което просто прави съня ми не ефективен,най-малкото.Днес съм като парцал,замаян съм,отпаднал,спи ми се а не мога...Имам среща в сряда с д-р Първанов,но дотогава трябва да устискаме някак си,нали!През деня ги отбивам тези атаки,имах около 5-6 до сега,но докато спя...няма как просто.Много е неприятно.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Януари 19, 2014 Доклад Share Добавено Януари 19, 2014 Здрасти, На мен скоро няколко нощи ми се случи абсолютно същото, което описваш - " Заспивам и след минути буквално,се стряскам,събуждам се естествено но вече с много неприятно чувство за напрегнатост и усещане,че се случва нещо лошо". Почти през цялата нощ беше така. Отдавна нямам ПА и въобще не го свързвам с ПР. Отдавам го на напрегнатия период, който имах - бебето ми доста боледува 2 месеца и стреса ми дойде в повечко.Както е при мен, така и при теб - и това е от стрес. просто стрес - нищо повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 20, 2014 Доклад Share Добавено Януари 20, 2014 Заспивам и след минути буквално,се стряскам,събуждам се естествено но вече с много неприятно чувство за напрегнатост и усещане,че се случва нещо лошо.Това се повтаря няколко пъти,след това заспивам и ситуацията се повтаря отново между 4-6 сутринта, Здравей, Ако ще те успокои това, знай, че не се случва само на теб. Познато ми е усещането, което описваш. И аз се будя посред нощ, особено ако спя сам, тоест без жена до себе си. Мъжете сме много зависими от жените. И психически, и физически. Когато съм жена(приятелката ми) и се случи да се събудя посред нощ, аз я побутвам лекичко, така че ме прегърне и да изсмука това неприятно чувство за откъснатост. Винаги успява и получавам душевен покой. Женската енергия е много силна! Обаче обратното. Когато съм сам и се събудя по някое време на нощта, започвам да изпитам едно чувство на обреченост, изоставеност, безпомощност... Интересно е, че няма конкретна причина, поне на съзнателно ниво, върху която да се тревожа. Просто в тоя момент, сякаш съм без себе си. Някакво метафизично усещане. Не изпитвам страх, а изпадам във върховно състояние на самооткъснатост от света и от самия себе си. Ако ме попиташ защо, каква е причината, ще ти кажа, че няма причина. Ей така нещо ме връхлита и мъчи духа ми, докато съм сънен и ме напуска, но след като е взело своето. Обикновено трае 10, 20 минути. dimaka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimaka Добавено Януари 20, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 20, 2014 Вече над 3 месеца го боря този стрес.Времето е на моя страна,разходки,колело,кино,приятели,работя само до обед всичко което ме "товари" особено в работата,просто не се заемам.Работя основно хирургия,всяко "ох",всеки признак на болка у пациента у мен всъщност е вълна от адреналин,да не говорим за по-сериозните усложнения-колапси,синкопи и т.н.....Това съм го премахнал в момента.Често се ядосвам за това,че не си обърнах внимание овреме и не намалих оборотите,да не се докарвам до тук.Симптоматиката която описах последно,не ме плаши,знам какво е.Но човек очаква след период от 3месеца да има подобрение,ако е на правилния път!Нещата обаче,според мен не са в тая посока.Разбрах,че няма да изчезне като с магическа пръчка,но трябва да има тенденция за отшумяване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivena_88 Добавено Февруари 3, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2014 Dimak, аз също съм страдала от генерализарана тревожности и от ОКР, и понякога отново се връщат такъв тип атаки и страхове. Това, което мога да те посъветвам и аз наистина е да се заемеш с избран от теб спорт или фитнес. Не можеш да си представиш аз до каква степен мразех да спортувам. След като всички специалисти, с които се бях консултирала, ми препоръчаха сериозно да се заема със спорт, реших да отида насила в един фитнес, преглъщайки всичките си страхове и цялото нежелание. Нарочно предплатих карта за една година, защото знаех, че ще се откажа на втората седмица и само ако съм платила толкова много пари, ще ме е яд и ще продължа със заниманията. Сега няколко месеца по-късно ходя с удоволствие, платих и за фитнес инструктор. Така първо някой ми помага в упражненията и второ, когато не ми се ходи знам, че не мога да не отида, защото някой ме чака и разчита да дойда. Наистина се чувствам по-спокойна, изразходвам адреналина си там. Когато съм най-нервна, когато не издържам, когато усетя, че може би ще получа паник атака, взимам сака , обличам анцунга и отивам! След това заспивам уморена и нямам енергия дори да се страхувам или ядосвам. Другото нещо, което може да е полезно, когато започнеш да се страхуваш, да си тревожен и т.н. е незабавно да се заемеш с някаква дейност вкъщи или навън - да измиеш чиниите, да се разходиш, да отидеш на среща с приятел, на пазар или каквото искаш. Опитай да се отвлечеш мислите от лошата, страшната,тревожната мисъл. Пример от мен - навън съм с приятели и за стотен път например ми минава баналната мисъл дали съм изключила котлона у дома преди да изляза, след като наистина съм го проверила и съм излязла /т.е. няма причина за притеснение/. Контра мисъл - Да, проверих котлона, беше изключен и точка. Просто няма да се върна и да проверя пак, нито да мисля, напротив незабавно трябва да си намеря по-полезно занимание и по-смислена мисъл, с която си заслужава да си заема съзнанието. Казваш, че имаш семейство - обърни се към него повече, към жена си, към детето. Те може да са ключът към твоето "оздравяване". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nadinka Добавено Февруари 6, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2014 dimaka, преди време бях също толкова объркана като теб, и слушах много че трябва да спортувам,че трябва да се захвана с нещо което ми харесва, и дрън дрън. Че то докато бягах ми ставаше лошо. За психотерапия нямах финансова възможност. Посетих психиатър, беше ми назначен Ципралекс, доверих се на лекаря, пих го 2 месеца през които кой знае какво подобрение нямах, но продължих. След втория месец усетих как започва да ми е приятно на вън, сред хората, сред приятели, започнах да спа. Всичко мина. Записах се на народни танци, обожавам ги. Просто живеех. Пих антидепресанта една година. Забременях, родих и все още съм добре. Гледам си детенцето. Но мъжа ми знаеше всяка моя тревога тогава и сякаш минавах паниките по леко. Дори при психиатъра беше с мен. Довери се на някого и следвай лечението. Няма да съжаляваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гост Добавено Март 14, 2014 Доклад Share Добавено Март 14, 2014 Dimak, аз също съм страдала от генерализарана тревожности и от ОКР, и понякога отново се връщат такъв тип атаки и страхове. Това, което мога да те посъветвам и аз наистина е да се заемеш с избран от теб спорт или фитнес. Не можеш да си представиш аз до каква степен мразех да спортувам. След като всички специалисти, с които се бях консултирала, ми препоръчаха сериозно да се заема със спорт, реших да отида насила в един фитнес, преглъщайки всичките си страхове и цялото нежелание. Нарочно предплатих карта за една година, защото знаех, че ще се откажа на втората седмица и само ако съм платила толкова много пари, ще ме е яд и ще продължа със заниманията. Сега няколко месеца по-късно ходя с удоволствие, платих и за фитнес инструктор. Така първо някой ми помага в упражненията и второ, когато не ми се ходи знам, че не мога да не отида, защото някой ме чака и разчита да дойда. Наистина се чувствам по-спокойна, изразходвам адреналина си там. Когато съм най-нервна, когато не издържам, когато усетя, че може би ще получа паник атака, взимам сака , обличам анцунга и отивам! След това заспивам уморена и нямам енергия дори да се страхувам или ядосвам. Другото нещо, което може да е полезно, когато започнеш да се страхуваш, да си тревожен и т.н. е незабавно да се заемеш с някаква дейност вкъщи или навън - да измиеш чиниите, да се разходиш, да отидеш на среща с приятел, на пазар или каквото искаш. Опитай да се отвлечеш мислите от лошата, страшната,тревожната мисъл. Пример от мен - навън съм с приятели и за стотен път например ми минава баналната мисъл дали съм изключила котлона у дома преди да изляза, след като наистина съм го проверила и съм излязла /т.е. няма причина за притеснение/. Контра мисъл - Да, проверих котлона, беше изключен и точка. Просто няма да се върна и да проверя пак, нито да мисля, напротив незабавно трябва да си намеря по-полезно занимание и по-смислена мисъл, с която си заслужава да си заема съзнанието. Казваш, че имаш семейство - обърни се към него повече, към жена си, към детето. Те може да са ключът към твоето "оздравяване". Казват, че когато орелът е ранен, полита към върха на планината. С последни сили, но до края устремен, той следва своя път към светлината. Намира най-високата скала и с вятъра единствено нощува. Очаква изгрева с разперени крила и се оставя слънцето да го лекува. Не ти разказах тая приказка напразно, когато чувстваш се предаден, наранен, когато мислиш, че умираш победен и злото те довършва безпощадно: Спомни си как орелът до последно към своя връх се носи устремен. Хвани се за крилата на живота. Нощувай с вятъра, сънувай утринта, и нека тоя сън, огрян от слънцето – лекува наранените места. Почувстваш ли се силен, излекуван; не стой самотен на високата скала, а се върни. И нека твоят дух пробуден дарява хората с любов и светлина Desy_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 15, 2014 Доклад Share Добавено Март 15, 2014 Най-странното е, че при много хора има реално покачаване на кръвното налягане за известно време при атаки, а аз съм ходила да го меря в близката аптека, и защото ги познавам момичетата - 2-3 пъти ми го измерваха по време на атака, когато имах силно сърцебиене, виене на свят и не само това..и всеки път ми казваха, че е нормално..кръвното, а аз си мислех, че умирам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimaka Добавено Октомври 13, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 13, 2014 Здравейте,след дълга пауза!Не се включвам за да се оплаквам,напротив,върнах си до голяма степен качеството на живот.Много се промениха нещата във възприятията ми и отношението към живота,все към по-добро.Искам да помоля да ми обясни някой какво точно е натраплива мисъл,как да я различаваме от останалите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 13, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2014 Да уточня - човек мисли по дава начина, с думи и образи.Та, натрапливите мисли са нахлуващи в съзнанието ни идеи, под формата на думи или картини и дори и цели филми, които ние приемаме, като нежелани за нас, поради своето съдържание, което е неприемливо и дори абсурдно нас.Това са мисли които въпреки нашето желание да се отървем от тях, идват сякаш против волята ни и обсебват, изпълвайки ни с напрежение, страх и ужас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimaka Добавено Октомври 15, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 15, 2014 Вече обръщам внимание на това което мисля и улавям неща които ме безпокоят.Пример:Минавам покрай дома на приятел който скоро почина от инфаркт,млад,на моя възраст.Сещам се за него,за времето когато сме били заедно....почвам да го съжалявам,постепенно мозъка ми започва да преекспонира мисълта,започвам да си представям аз,че мога да умра без ред.Но за кратко,почти на секундата улавям мисълта и я изхвърлям,започвам да си мисля за хубави неща и така.Нямам проблем с прекратяването на мисълта.Питам,има ли проблем в подобно развитие на ситуацията,и трябва ли да взема мерки? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 15, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2014 ,,,постепенно мозъка ми започва да преекспонира мисълта,започвам да си представям аз,че мога да умра без ред... Това е безсмислено и поведението ти -почти на секундата улавям мисълта и я изхвърлям,започвам да си мисля за хубави неща и така. е правилно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.